КГ125

Пътищата на нациите и културите към същността на едно нещо винаги са различни. В Запада и Западна Европа, смятам едва ли някой вече би отрекъл това, е налице пъкзящ неокомунизъм. Само това обяснява иначе необяснимите дивотии, до които някои в тези общества агресивно достига!

И какво? Следователно идеята е нереализуема в идеалния си вид - ОК, ама тогава колко опции да й се дадат и за сметка на какво още? Историческата конкретика ясно и прото опровергава горната софистика - комунизмът донесе страдания, противната му идеология, там,където се реализира - донесе прогрес. Чиста работа. Останалото са теории. Някои теории на се оказаха по-удачни в практиката. Ние можем да си теоритизираме много, но следва да включим и прегледа на това обстоятелство, а то е най-важното.

Терминологията си е точна Споровете за същността не бива, ще знаеш, да се маскират като изясняване на термините. В конкретиката е номерът, историко-политическата конкретика. Къде е границата? Може големите компании в Англия да са били държавни по едно време, но това не я прави социалистическа, защото доста голяма част от националния стопански ресурс е бил пръснат по частници - и то дребни и средни, па и големи. Земеделската земя, търговията, различни индустриални предприятия. Доза социализъм в едно общество още не го прави социалистическо, но може да доведе до съответни тенденции в него. То дори е леко полезно, в малки, добре премерени и бързо прекратени дози

Шаблони? В писмото на Нешко /не на Някшу /може би - "мудрому и племенитому, и богом даровануми жупану ... и Бог те веселит; и пак, дау щире домине"..., Но дали в грамотите всичко е шаблон? Те са си на чист български, впрочем. Ами личните имена? Как един нема влашки княз с влашко име до началото на новото време...

И като се проследи историческия генезис на езика, ще се види, сигурен съм, че тази 80% част е с етимоумлогия от 19 век и от модерното време. В средновековния влащки се вижда друго, нали? Бъларските думи във /знам, че съм непрофесионален/ "високата лексика" са много повече?

Вкусно, вкусно

Че защо? Термините са си термини, реалността си е реалност. И в реалността всички такива режими се оплескаха. Какво повече е нужно, за да се разбере. Още една революция, нали?

Философия, отнесена към кое? Политическа философия Сиреч ти разлика между тогвашния и сегашния либерализъм не виждаш?

Деморацията води значи до застаряване на населението? В Атина?

Може би, ама въпросът е колко, какво и от кого се взема! Свободната икономическа система е доста балансирано нещо, и като такова хармонизира отношенията в най-голяма степен.

Точно така! Но в индустриалния свят това се нарича социализъм и/или комунизъм. И се оплескА.

Ми приятелю тя идеята Е политически проект и идеология Нали се занимава с човешкото общество. Обновяваш се постоянно. Хубави думи. В политическата конкретика как изглеждат? Повече собственост или по-малко собственост искат днешните либерали? Повече труд за щастието на отделния индивид, или повече привилегии за тези, които не се трудят? Повече държава, или по-малко държава? Що за обновление е това? Все едно аз да развея червено знаме и да приватизирам железниците.

Именно! - забележи - неолибералите не искат по-малко държава. Те искат по-малко права на другите в името на антидискриминацията. Искат да бръчкат успелите. Ми то това е комунизъм, днес наречен либерализъм. Не само успелите - всички, които създават нещо, които създават в икономическия смисъл принадена стойност, а в социалния - прогрес. Но, тъй като една социална система е нещо конкретно, а не витаещите в главата на някои шведско-нюйоркски неолиберал политически идеи със сексуално-сюблимиран контекст, именно в конкретиката е ключа за бараката! Чудесно е да няма социално изостанали! Прекрасно е. Ама по принцип, защото в реалността, социално неотговорните индивиди и общности изостават /като изключим статистически ниския фактор на заболявания или т.нар. "лощ късмет"/. И, като поискаш от тези, които са мислели или работили по-добре, отстъпки и по същество всевъзможни насилствени дарения за изостаналите, ти всъщност деградираш системата, която генерира прогрес и стойност.. И ето, че неолибералите не говорят за по-малко, а за повече държава. ПОВЕЧЕ! И още как! Държава, която да решава какво ще ти ядат децата в училище, държава, която да решава дали правилно си гледаш детето и да ти го вземе за няма нищо, държава, която превръща в средновековен обвиняем този, който се е опитал да култивира отговорност в развитието на младежите, държава, която вкарва в затвора този, който е увредил престъпник в защита на себе си, другиго или собствеността си, държава, която цензурира класически художествени творби, държава, която насила гарантира привилегии на неспособните, държава, която да посяга на свободата на словото в името на някакви измислени "ценности". Държава, държава, държава. Либерали, либерали, либерали. Само това е достатъчно да се види, че Маркс и Маркузе са превзели къщичката на Хобс и Лок и че неолиберализмът може и да е нео- ама либерализъм не е.

Може, може да се случи. На Марс, например. И в следващия суперцикъл да се появят комунисти, пак ще се оплескат. С различни нива и с различни подробности. Защото неуспехът е характеристика на всеки един някога случил се някъде комунистически строй. Иманентна.

Променено, до степен да се обяви срещу всичко онова, "за" което е бил "баща" му.

Сега ще го оправя! Мислех, че е бъзик с неграмотността това сливане, а то техниката )

Е след 70 години тотално всевластие, в годините на най-големия технически прогрес, кокто човечеството познава, като не можаха да ги изпълнят, значи тези теории са неизпълними. Факт.

Местната бюрокрация как и кога ще премахне зависимостите от себе си Та белким дечицата в оная градина шведската пак да хапват от вкусните супички на леля си Аника?

Приятелю, темата не е за това кой ни превзема отвътре или отвън

Къде, къде?

Ммм, не. Ако премахнеш субординацията /в случая, който се коментира в другата тема например - образователна система/там, където тя е адекватна на заложения в самата човешка обучителен процес, премахваш институцията на образованието. Институция няма. Персонажи няма, няма лидери Следователно няма и институция. Няма процес на институционализация - има някаква външна на системата институция, която цели контролираното й разрушаване. Това не е институционализиране на образователния процес, а точно обратното. Забележи - комисиите по преатестация на учители няма да заместят системата на образованието, т.е. на обучението на децата, а само ще я разрушат. Те няма да дойдат да преподават, а ще забранят на учителите да го правят. Това е окупация сиреч - деинституционализиране. Прекратява се институцията - ерго и функцията й. Просто си представям една занаятчийска работилница, в която никой не слуша майстора, че го и заплашват с отнемане на майсторското свидетелство заради дискриминиране на чираците, колко и какви грънци ще произведе. Или пък на една нива - ратаите ще решават кога ще се жъне, и кога не... С институциите на занаятчийството и земеделието е свършено, както и с функциите им и съответно с резултатите им. Нема да има ни грънци, ни жито. Е, това е комунизъм. И нео, и векио и всекакъв.

Да, интересната особеност на социалистическите теории е, че след 70 години експеримент те пак се оказват непретворени в реалността.... Вечно предният генерален секретар на партията нещо бърка, баси бъркащите партии.... Социализмът е реализиран. В Северна Корея, в Куба - почти напълно. В СССР - също. То това е, което се случи в реалността, не е нещо, което витае около Сатурн.

Интересно би било - защото тогава на фронта на православието с католицизма щеше да е България. Нямаше да го има своеобразният сръбски "буфер".

Следва обаче ти да започнеш, с ревю на класическия либерализъм. След което да се премине към съвременните му прояви. Само ще вметна - днес се правят изключително агресивни опити съдържанието на този термин да се подмени изцяло с нещо много различно от класическото. С една дума - стремежът към свобода да се промени със стремеж към слободията. Стремежът към прогрес - със стремежа към хаос в обществото. Съграждането - с деградиране. /Ето, в Швеция се опитват да отучават малките деца от "тя" и "той", при това заявяват: "Това е демокрация!" Не, не е. Това може да го каже само или невероятен антидемократичен провокатор, или невероятен глупак./ И така - давай основните характеристики на класическия либерализъм. "Либерализъм-консерватизъм", допирните им точки, Хобс, Бърк, къде са границите, пък после - как се преминава от либерални ценности към унификация, кога и къде свършва либерализма и започва тоталитаризма - такива работи

Неокомунизмът не е задължитено национално обвързан - и в този смисъл изобщо не е задължително да е имало в една страна комунизъм, за да има нео-такъв. Та тези две явления са най-интернационалното нещо в света след изгряването на слънцето... Случлото се в Швеция е класическа проява на некомунизъм. Как да се дефинира той? Това ще е интересна задача. Щом е нео- значи трябва да му търсим характеристиката в класическия такъв. За него знаем - система от обществени теории и идеи, предлагащи социална уравниловка, лишаване на индивидите от свобода и собственост в името на абстрактно формулирано общо благо. Първите му стъпки са - деинституционализация на "завареното" общество, подмяната на психологията на индивидите с нова /това е прочутият "нов човек" - лишен от собственост, от лични интереси и отдаден на общността/, ударите по активната жизнена позиция и по свободата на индивида да търси своето и на семейството си щастие, подриване на итегритета на общностите чрез разрушаване на традициите им и девалвиране на ценностите им. Крайната цел е поемане на контрола върху съответния икономически ресурс на общността, за което човешкият фактор, сиреч гражданите, в една обществена система, да бъдат откъснати от управлението й, сиреч да бъде прекъснат гражданският им ангажимент с нея. За целта следва да се въздейства върху възможностите за активна жизнена позиция, да се налага контрол в името на абстрактото общо благо (преди беше върху собствеността, в името на общото благоденствие, а сега е върху почти всяка сфера от човещката дейност в името на екология, анти-дискриминация, анти-расизъм и пр. и пр. "абстрактни" "ценности"). За целта пък следва да се деинституционализират нещата колкото може - учителите да не могат да командват учениците, държавността да се свива в името на слободията, а не на Свободата. Старата песен, ама на нов глас.