Точно на тази, а и на датите, следващи оттук нататък 2012 и 2013 г., българите трябва да се замислят за точния смисъл и значение на тази война в тяхната история. За войната е казано много, но героизмът на българския народ, облякъл военната униформа, винаги и по всяко време ще ви впечатли, колкото и да сте чели и да знаете за войната. Защото тази война е:
1/ действително всенародно усилие, в което целият народ и държавата, обикновените хора, интелигенцията, офицерският и подофицерски корпус, земеделци, селяни, търговсци,чиновници, младежи и възрастни, мъже и жени, нямат различие в стремежа си да изпълнят историческата мисия, която е била напълно ясна и напълно прогресивна.
2/ войната е концентрация на най-добрите качества и възможности на българската интелигенция, облякла офицерската униформа и на българският народ, облякъл войнишкия шинел. Трийсет и четири години прогрес и позитивно развитие създават високоподготвено поколение, готово да предложи сили и способности на каузата.
3/ Тази война обаче, в българската история е и нещо повече, което остава някак встрани от общата, масовата поне, историческа оценка. Тя е нещо като заснежения и огрят от слънце връх на българското възраждане, започнало условно казано в края на 18-ти век, минало през известните етапи на културната, църковната и политическата независимост, оттам - през бурното стопанско развитие след освобождението, разивтието на военното дело, та до 1912 г. Връх, който наистина е така висок и така блестящ, че не може да не ни привлича погледите.
4/ войната и нейната подготовка трябва да ни впечатлят и с удивителния демократизъм и позитивизъм на българското общество. Няма диктат. На армията се разпорежда да търси самостоятелно и без страх от наказания решения на конкретните задачи. Това я прави не само агресивна, но и твърде гъвкава социална структура, създава поредица от нововъведения в световното военно дело и, в решителните моменти намираща адекватни решения.
Турското насление не страда - като изключим, разбира се неизбежните беди на военното движение. Не страда нито в Тракия, нито вътре в България, не старада дори когато 300 000 българи бягат във вътрешността и когато 60 000 от тях биват избити от непознатия за империята нов импулс на турския национализъм - позитивен и обновяваш страната вътре, но пагубен за малцинсвата на територията й. Няма и никога не е имало целенасочена българска политика на геноцид или етническо прочистване.
5/ И разбира се, енергията на народа и концентрацията й нямат граници. Мобилизацията става светкавично, броят на явилите се е два пъти по-голям от записаните, хората се прибират от чужбина на талази. Желанието за победа е такова, че често атаките не могат да се спрат своевременно, а на едно място ранените пълзят към врага в викове "ура", пред ококорения наблюдател.
За атаките са изписани томове и са разказани легенди, но и най-беглия преглед на събитията от военно-историческа гледна точка показва, че критичните моменти са решавани в директен, безмилостен и тотален сблъсък, в който вече няма условности и няма място за много мисъл дори, ясен сблъсък, двубой в чист вид.
Тази война е решена от атаката "НА НОЖ!" и ето от този събирателен образ: