КГ125
Глобален Модератор-
Брой отговори
28601 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
118
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ КГ125
-
Има данни, че Берия е дори по-краен от Хрушчов в идеите си за реформация. Това не изличава направеното от него по Сталинов време, но .. Освен ако не е измислица всичко това.
-
Е, крайни са хората. Във възраженията срещу това правило (не знам дали и срещу останалите правила има такива възражения>>?? ) има следното рационално зърно - антиформалистичното мислене. Много се среща то и често прави големи бели, сега например в един исторически текст може да се прости на кандидата за еди си какво 1-2 такива грешки. Това да. И аз често я правя тая грешка и често слагам запеайка пред И, какво да правя, така ми звучи.. Излишно заяждане и формализъм не бива да има, така, както в която и да било област. А не както в един ВУЗ при 15 стр. тема за Стамболов да пишат на човека 2, защото накрая от бързане написал Стамболийски. Така БГ загуби много читав историк, например... Но да се махат правилото не бива, защото вредите ще са повече от ползите.
-
В края на краищата, става дума само за факти и доказателства.
-
А ето това съвсем не бива. Едно по едно - имало е пълен член, нямало е правило. А в кой долитературен, ако мога така да се изразя, език, е имало правила? Ми той се състои от няколко диалекта, свързани помежду си със съответни еднаквости, ако мога така грубо и непрофесионално да се изразя. Правилата идват с литературния език, а тук вече вж. съображението на Thyrogliphos, за да не го повтарям. Както и това: "Всеки език с течение на времето се опростява до максимално възможния вариант. Ето един пример: какво - к'во, защо - 'що. Можем да добавим и мнамаляването на падежите. В старобългарския има 7 падежа (именителен, родителен, дателен, винителен, звателен, творителен, местен), сега са по-малко. По-скоро има остатъци от падежната система, които вероятно в едно далечно бъдеще също ще изчезнат. Опростяването на езика е възможно - до някакви определени граници. Махането на пълния член обаче прескача тези граници; той трябва да остане. Той е част от богатството на нашия език. Богатият език ти дава пълна свобода на изразяване (особено - при писмената реч), ако ще и да е нещо "толкова дребно" като членуването с кратък или пълен член на съществителните имена от мъжки род. "
-
Благодарности Превежда се, превежда се у нас и кво се превежда - нищо...
-
След 230 постинга стана ясно, че твърдението ти за това, че правилото е измислено, е измислено и че пълният член си е съществувал в българския език преди да се систематизира граматиката му. 177 години практика доказват точно обратното. Иначе нямаше да има и след от правилото. И стига с тия нацисти. Употребата на съвременни ултралиберални термини от политическия речник към всяко нещо може да доведе до тотална неадекватност. Утре така ще наречете и ХЕИ "хигиенни нацисти" и ще правите Париж 68-ма.
-
Тук ще спомена говорите в Ловешко - там, и то в говора, се членува с пълен член какво ли не, дори когато не трябва - например "ЛокомотивЪТ ще играе с Левски". В Котел също съм чувал подобни форми, преразказани обаче - така са говорели някои старци преди 1944 г. Следователно си съществува и в говора. Ся ще наричаме Неофит Рилски езиков нацист ли?? Бива авангардност, ама чак толкова не бива.
-
Супер, Еньо! http://ia600208.us.archive.org/5/items/bolgarskagramma00rilsgoog/bolgarskagramma00rilsgoog.pdf стр.21, ред 12 отгоре надолу - "БОЛГАРСКИАТЪ ЕЗИК" стр.21, ред.15 отгоре надолу - "СЛОВЕСНКИАТЬ ЕЗИК" Ето, значи, че е същесвтувало правилото и в западните говори. Вие в езикознанието какви ги учите, бре???
-
http://morskivestnik.com/spomeni/spomeni.html Няма по-добър източник за духа на времето от мемоарите
-
А, етого пропустил - если так, то - пардон
-
Не думаю, что греческие. Совсем болгарские
-
Не го разбрах това нещо, ама... (Оффф, ей сега разбра, че се плезиш! Мислех, че за котетата нещо си било за нас, та се почудих )
-
Художествена е, както и това: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3724711 Добре написана художествена книга, повтаряща в историческия си фон обаче комунистическите постулати от 50-тте години на 20 век за Стамболов, Съединението, панславизма и пр. Стамболов бил примитивно мразещ Русия, правещ се на въстаник, укриващ се от всеки критичен момент страхливец, син на татарски кръчмар!!! Ако я чете тая книга (предлагаща интересна, но изсилена картина на руския 19-ти век - за българската история не говорим-фактите са сравнително добре проследени, като изключим кашата с Гаврил Орошаков и целия род, който така и не се разбира български ли е, китайски ли е, но оценките са ужасяващи - точно като от някой русофилски вестник от 1896 г. ), човек трябва после да си отвори на всяка цена "Строителите на съвременна България" и най-добре и другите неща на бай Симеон Радев.
