КГ125
Глобален Модератор-
Брой отговори
28604 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
118
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ КГ125
-
Естествено, като по-будни.. За мене възходът им се дължи на факта, че са в страни от големите пътища на империята ерго и от големите посоки на погромите в години на криза. Втори фактор е изолирането на различните средновековни елити, пак встрани от пътищата (но в относителна близост, за да могат пък лесно да търгуват!). Това са нещо като европейските свободни градове в ранното средновековие - встрани от големите земеделски райони (следоваелно от големите турски феодали) - развиват занаяти и търговия, а не земеделие. Голям земеделски възрожденски град до началото на втората половина на 19-ти век няма, нали? Освен това, изглежда, че тези центрове са се развили далеч преди 19-ти век - просто тогава те стават център на националната политическа и културна комуникация и затова са ни известни оттогава. Но Чипровци например, а и много други, са си занаятчийски центрове още 300 г. преди това, което познаваме като "възраждане". Всички пътешественици описват Тракия и низините като земя на руини от минало величие. Там не може да има замогнал се българин, може да има само села, защото който се развършее в периоди на криза в империята, той минава оттам и помита всичко. Затова унгарските бежанци от ср. на 19 век с ужас виждат, как селяните около Видин живеят в землянки, под земята! (макар да са чисти и подредени, "което се дължи на една стара жена, наречена Баба"...) А в това време в Банско и Копривщица се пръскат луди пари за резбовани тавани и детайли, говорещи само за едно - богатство, богатство, богатство...
-
Основният приток е към градовете, особено големите. Възрожденските градове съществуват на основата на занаятите, които бързо изчезват след 1879 г.
-
Може би, ако европейците са били по-настойчиви и единни и ако са обявили заедно война на империята, а не само Русия. Всъщност Европа оставя Русия да извади кестените от огъня и после я навежда в областта на дипломацията, където последната винаги е била доста зле. Става така, че в защита на Турция се изправя цяла Европа, тази, с която само преди година на конференцията турците се подиграват типично по азиатски, и всичко това става на бедний българский гръб. Тази бройка обаче е заради турските маневри и номерата на пашите Митхад и Сафет. Българските революционери са били наясно, че моментът България да се оправя сама не е назрял - хората просто не са ги следвали достатъчно и статуквото на империята ги е устройвало. Веднъж вдигнали шум обаче, без да могат да се справят с победа, те просто връчват съдбата на България в ръцете на Европа и Русия. Провалът пък на Цариградската конференция я връчва в ръцете само на Русия, откъдето пък следва Берлинския конгрес. Шансовете за успех са били следните - не тогава, по-късно, някъде към 1890 г., при една добре изградена комитетска мрежа, т.е. продължено делото на Левски, от типа на ВМРО, в подходяща европейска ситуация от типа на ПСВ или при една масово предизвикана балканска криза, но масова не като локалните, макар и драматични събития на Априлското въстание, да се проведат умни и агресивни действия. Като междувременно се използва така или иначе настъпващата либерализация в империята. Биха могли постепенно да настаняват българи на различни турски държавни и стопански длъжности, например в железниците, да организират националната икономика и територия по-активно, да привличат западен капитал и т.н. и т.н. Т.е почти утопически, като се имат предвид огромните интереси на великите на Балканите и пословичното българско разединение в каузите. "Млади-стари" - хубаво, то е нормално, но те не могат да се гледат и се презират взаимно. Шансът, ако изобщо го е имало, е бил до появата на младотурците. Ако до тях не се беше случило нищо, арменският геноцид щеше да се забрави пред това, което щеше да се случи с българите.
-
Значи не е то...
-
Koe? Каквото е посял, това е пожънал.
-
Много са, има тема. Например думата "да"; "разбой", "предел" - някой ги беше изчислил на повече от 30-40%.
-
Търси голямо училище и отваряй до него малък обект за продажба на вкусни работи някакви. От хлапетиите по-гладен народ няма. Като ги правиш вкусни и не пестиш, общо взето ще върви.
-
Въобще не приравнявай Костов с който и да е от миналите български управници. Той си е класически престъпник.
-
Не е само той. Ликвидирането на този военен и не само военен елит е сред едно от най-големите престъпления в българската история.
-
Картата е неточна - вместо Campulung трябва да пише - Дългополе.
-
Тогава с румънци ли са имали контакт?? Да не би в румънския да е дошло от българския, като толкова много други думи?
-
Как да няма, като има, бре? Знаеш ли колко такива "значоци" сменихме в Чехия с предсавителите на СА?
-
В известен смисъл има. Трайчо Костов е организаторът на Народния съд на българска почва. Когато някой се опитва да ходатайства за ген. Теодоси Даскалов, внук на Бачо Киро Петров, впрочем... казвайки, че той абсолютно нищо не е направил, Костов казва: "Да, ама пусна германците в България и държа реч във Военното училище в полза на Германия".
-
Значок ))
-
Айде да си една идея по коректен. Бел.мод.
-
Нищо не им пречи на русизмите в българския. После езиците така или иначе са свързани и относително близки, не виждам какъвто и да е проблем.
-
Прав си, но недей с големи букви.
-
Таквиз в БГ няма и не й трябват.
-
Съгласявам се напълно
-
На 9-ти септември има революция, но тя е: 1/ генерирана отвън; 2/ водеща до регрес в много сфери на обществото , но до повишаване на темповете на индустриализация. Дори до прекалено повишаване. През 1878 г. в България се извършва революция, т.нар. "буржоазна революция" по терминологията на твойте хора, Алва, защото се елиминира занаятчийския характер на икономиката и се преминава към капиталистически отношения - били те в земеделието, търговията или индустрията. Такава се появява, макар и сравнително слаба, но това е типично за целия регион. Буржоазна революция не е равно на масирана индустриализация. И това от 1989 г. е революция- обръща дотогавашния държавен и обществен строй с главата надолу.
-
Разходната част на бюджета за 2012 г. е 18 милиарда 585 милиона 953,4 хил. лв. 25% = 4 млрд.646 млн.488 лв. и 36 стотинки! Четири милиарда и половина лева дълг все едно да имаме днес. А ние имаме 35 милиарда и 152 милиона. http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/201201_s_ged_pub_bg.pdf "Еййй, много, бе!" би казал Тончо от филма "Войната на таралежите".
-
Глава I от българската финансова история - Колко струва недоизвоюваната свобода, или какво става, когато народите не могат да се оправят сами Двете български държани образувания – Княжеството и Източна Румелия, поради васалния си на султана статут, се оказват правоприемници на дълговете на Османската империя към западните й кредитори. Отделно двете държави заплащат т.нар. „окупационен дълг” към Русия, както и задължението, наложено с Берлинския договор за поемане на разходите по ж.п.линията Виена-Белград-София-Цариград (последното изиграва прогресивна роля в развието на България, така ил ииначе). Българските държави плащат и част от отоманския дълг към Русия, представляващ контрибуция за войната от 1878-1879 г. Сметката е следната: Княжеството трябва да плаща на година: - 2 милиона и 272 х. златни лева - трибут (принос) за султана – оттам и наименованието Трибутарно Княжество България; - 2 милиона и 120 х. зл.лв. – окупационен дълг за Русия, т.е. възстановяване на разходите по пребиваването на руските войски в България (които пък поставят основата на държавността) - 2 мил. и 951 х. зл.лв. – т.нар. „Източнорумелйски данък” на Османската империя, наложен с Берлинския договор; - 3 млн.420 х. зл.лв. – на английската банка Roberts, Lubock & Co., за ж.п. линията Русе-Варна, т.е. за линията, построена от барон Хирш; Това са общо над 10 милиона и 500 хиляди златни лева, при курс на лева към златния франк 1/1, или около 25% от държавните разходи на година. Реално заплатените суми не се сочат, но до 1988 г. (забележете, това е периодът на „разривът с Русия”!) България плаща 5 080 000 лв. и още окло 8 600 000 след 1888 г.. Що се отнася до османските дългове, там България се „измъква” и плаща само 500 000 по трибута и 2.95 милиона по източнорумелийския данък, до 1888 год.
-
Ето нещо, лишено от изтънчеността на високата литература - и пак не се минава границата и масовостта не става на пошлост.
