КГ125

Значи - "кавханът - жрец", римлянин и грък?? При това, кой знае защото, за жрец е употребена гръцка дума.. видимо, българите са нямали своя за жрец. За кавхан са имали, ама за жрец - не. А откъде реши, че е ЙЕратаис, а не е Иратаис?

Не е само заради тях. Забележете Вилардуен как описва Калояновата камания в Тракия - на няколко пъти аха, аха да победи в определен град или битка и вземат, че се приберат. Според мен ресурсът на България не е бил достатъчен, непрекъснато куманите са тука... Макар очевидно да е имал пари за наемането им, прави впечатление сериозното куманско перо в българската военна сила и съответно непостоянното им поведение, а оттук и на цялата армия - станало им топло и се прибрали, и пр. А какво би станало, ако погледнем картината малко по-отгоре? Какво иска държавата България, ако щете - българския народ? Да вземе Константинопол? Да изгони оттам латинците? Да ги изгони от Тракия? Или друго? Какво е в главите на общността, каква е обединителната и мотивационна идея? Държавата е съвсем нова - само преди 20 г. се водят битки из Балкана с византийците. Асен и Петър падат убити в междуособица, кой знае от кого.... Дали тук пак нямаме конфликт между вечната българска "държавническа" и по-конформистка партия? При Калоян държавното усилие стига върха си, начело е силен дипломат и силен военачалник, а и доста жесток диктатор, както виждаме, когато реши да се разправя с някого. Калоян определено тръгва към Тракия, за да накаже латинците, но не мисля, че за да превземе Константинопол. Надали е мислел, че е могъл - насочването му към Солун говори за по-постъпателни планове. Виждаме, че и при него военният ресурс не е достатъчен. След смъртта му неизбежно настъпва отпускане на хората, полагали усилия до този момент В тази ситуация и с далеч по-невзрачния Борил (който впрочем има да се разправя после с разни богомили и пр. пасмиан, а какво говори това за състояниет на духа на народа?), та колко би могъл да положи усилие този народ. Поведен, вероятно с мотива - хайде да ги довършим, виждайки лесната сравнително победа срещу Балдуин, войската среща почти постигната, но незапазане победа при Стара Загора, и "дебелия" при Пловдив. Е явно вече им писва дали на куманите, дали на българите и хукват назад. В това виждам обаче сравнително достоен противник. Да не забравяме и българските феодали - отцепници - Слав, Стрез, Хръз и кой там има още по перифериите.... Е то в тая ситуация докъде би стигнал българския дух? Явно "не по-далеч от Пловдив". Що се отнася до численото съотношение, аз тук, чисто лаически, но бих бил скептичен по една проста причина. Ние никога не знаем какво точно се има предвид под това "рицарят един кой си се втурна" и въобще колко хора има , или няма с един рицар. В западните текстове това никога или почти никога не се уточнява, прав ли съм? Мммм, Сантяго, по-скоро Анри мотивира хората си положително! Не го виждаме да казва лоша дума за българите. (Онова за отмъщението са думи на Валансиен, а той си е приказливец, видно от стила му). Няма демонизация на врага, има обръщане към Бога, т.е. задълбочаване на позитивната мотивация. "Враговете на Иисус Христос" не е достатъчно. (Куманите са езичници). А намекът за това да не се вземат пленници.... командата "не взимайте пленници" не се дава с намеци. Смисълът на тази реплика е - "нещата са сериозни, по-скоро нито ние, нито те сме настроени да взимаме пленници".

Да, но.... някои неща ме смущават. 1. Той не издава заповед за убиване на пленниците, а казва - "нещата са толкова сериозни, (демек толкова са нахъсани войските), че за откупи няма да се мисли". Това, което тук ми прави впечатление е, че той говори това за двете войски, т.е. характеризира настроението им, и то еднакво. 2. "Паднаха много убити и ранени"; "убиваха ги, докато ги преследваха" - нормално, това е бягство, но не казва, че е избил армията на Борил и колко е избил. 3. "Преследваха ги, докато ги изгубиха..." - това говори по-скоро за бързо отстъпление.. 4. "Прогонихме ги, след като извършихме безбройно избиване" В последното основния мотив не е пак "убихме ги", а "прогонихме ги" и "убихме много" (бих искал да видя точния израз на оригинала, какво ще рече "безбройно избиване", де). Така, че картината според мене е - поражение с много убити и бягство на основната част от армията, във финалната битка на една доста оспорвана кампания. Да, така е, тука е 2;2, макар, разбира се, крайния баланс да е несъмнено в латинска полза. Е да, ама какви доказателства виждаме за това "не вземайте пленници?" Май няма. Картината е прогонване, бягство на българската армия, а не да речем обкръжаване, пленяване и т.н.

А думите на Анри към латинците съдържат и още един важен мотив: "Това не е игра, а кървава битка на живот и смърт, така, че бъдете дисциплинирани и сдържани" Ще рече, никак не е безгрижен за противостоящата му войска. Какви ми прави впечатление - Боруй преди Пловдив, въобще целия низ от събития, говорят за кампания, за една лятна война с променлив успех, завършил накрая зле за българите. Но противостоянието е сериозно на двете сили, не можем да кажем, че българите са пръснати като пилци. Победени - да, но не разгромени тотално. Бас държа, че "Бюрил" не е вдъхновил така войската си, както го е направил Анри. Съгласен съм и с това, че силите са неравни, защото рицарите са на Балканите, а не българите във Франция. Но от друга страна, в общия поглед върху събитията виждам и твърдост и динамика от българска страна. Само че - недостатъчна, явно. Това е и обяснимо - след гибелта на Калоян, в България се настанява една по-спокойна, по-"болярска", ако може така да се каже, тенденция. Борил не е доказан узурпатор, той очевидно е имал някакви качества. Но просто недостатъчни. Та, за мен махалото е някъде от крайна долна точка малко по-нагоре, да речем с 1/3, в посока в латинска полза. Поправете ме , ако бъркам, но от един общ поглед така виждам нещата.

Sorry, господа, но не разбрах отговора на въпроса за пленниците?

Както винаги, всяка крушка си има опашка. Че пряка демокрация като панацея не съществува е факт, но че новите технологии могат значително да улеснят живота, като премахват бюрокрацията, т.е. улеснят обмена на административна информация, това вече е друго. Дейвид Камерън в Англия има интересни идеи в тази насока.

Той го повтори поста, защото въпросът за тях е бая интересен. Би ли повторил обаче отговора, защото постът, който е бил с номер 273, вече ще има друг номер заради няколкото прибрани поста.

Не вадете шпагите, де. Не ми се иска да се противопоставя един форум на друг такъв. По същество това са виртуални сбирки на хора с интереси и знания (различни, разбира се), като мотивите за това са много позитивни. Забежки и отклонения са неизжбежни, ако някой ми посочи друг начин на обсъждане на толкова подлежащи на тълкуване неща... то няма просто. Лично аз се радвам на всяка такава проява, независимо, че имам мнение и забележки. Темата е чудесна, споровете - неизбежни и нормални, така, че не се палете, а давайте ведро напред! Така стават нещата, няма как иначе да станат! :) Е, не не :) Никой никого не обвинява в нихилизъм или патриотарство, то сега оставаше така да си преценяваме становищата. Достатъчно спорно е, така, че няма защо да се впрягаме. От друга страна, да си прощаваме взаимно неизбежните емоции, викам аз. В каквато и грешка някой да упрекне друг, в основата на всичко остава здравия интерес към материята, така, че - не се пали, народе. :)

Мен лично това видео ме УБИ НА МЯСТО! От какво разстояние се снима???

Ми що да не е възможен...?

Ами аз мисля, че след не много време ще се наложи съживяване на българската армия, разбира се, не в онова количество, но пак увеличено в сравнение със сега. Дотогава ще е добре, ако се повиши още и още качеството. Мисля, че така ще стане.

От коя книга са данните? Дали да не се пробваме да направим един общ ресурсен баланс на воюващите страни...?

Хубаво де, и какво се предлага конкретно? Нещо ми не е ясно - критика има, оферта нема.

Всъщност ето малко цитати:

http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=227407&start=195 Оттук докрая на темата стана интересен разговор за Щит 84. Това фото го отрих случайно там и бях много изненадан да видя наши колеги, и един команидир, за съжаление вече не жив. Казва се кап. Борисов, командир на Втори батальон на танковия полк в гр.Банско, рядко колоритен елемент с вечни проблеми с началството, но и вечно внасящ много енергия във всичко. Все караше войниците си да карат бързо ...

Ххехе, че населението на тия облатси не е имало абсолютно нищо против това. А и Сталин въобще не го интересува какво мисли някакво си население, само че в този случай интересите му биха съвпаднали с интересите на последното на 100%. Ти май бая те тресе македонизма наистина, бай Еньо....

През 46-та Европа вече е арена на противостояние със САЩ. През 1940 г. е арена на няколко регионални сили, но след войната вече не. Така, че придвижването трябва да е стъпка по стъпка, а не "если завтра война". Що пък да не се приближи до Адриатика повече чрез верните му българи?

Или просто не са се занимавали с глупости за отслабване. По онова време да не ядеш означава да си пътник.

За цяла Югославия би било по-трудно, западът ще скача повече. Докато долу за някакъв си юг там - защо пък не. Но, разбира се, такава възможност има, макар и малка. Мащабът на противопоставянето би бил по-сериозен. Ако бяхме единна държава, нещата щяха да са ясни - Македония е до Родопите, Бъллгария е между Дунав и Пловдив. Пълно разделение, наложено с насилие и пропаганда.

Това да се чува!!!! Качество като има, количеството лесно става!

Да, Албания е сталинистка, обаче Сталин няма как да стигне до нея, затова и не се интересува хич от тях. Но ако получи шанса през Македония да излезе на Адриатика...... тогава баницата става много апетитна ответднъж. Или поне да се приближи, пък като му дойде времето трудещия се народ на Албания ще покани братската българосъветска дружба да го освободи от западния гнет.

Темата граничи, или ако трябва да използва по-академически стил, така любим на някои )) "тангира" с тезата на Иван Хаджийски за ранността на Априлското въстание. В рамките на Османската империя, преди младотурците да се усетят и да придобият тежест, за около 20 г., т.е. до края на века, българските национални институции щяха да се доизградят - църква, образователна система, национално самосъзнание. Щеше да се появи, поради пространствата на империята, наченка на капитал (той се е появил още през 60-тте години на 19 век в начален вид), който щеше да влезе в противоречие с трудността за модернизиране на империята. Младотурци и национално освободителни движения щяха да се заиграят, ако щете и на конспиративна основа "в името на прогреса". В подходящ момент, в началото на ПСВ да речем, България би могла да обяви независимост и да формира въоръжени сили с чужда, най-вероятно английска помощ. Тук обаче почват проблемите - първо, Русия и съседните малки независими държави ще искат дял от баницата. Сърбия ще настоява пред Антантата за Македония. После, ако съответният момент бъде изпуснат, а това е много вероятно, арменския геноцид щеше да е нищо пред това, което щеше да се разиграва тука в полетата под и зад Стара планина и Вардар... А, Сърбия и Гърция щяха да играят по-активно с турците срещу българското национално освободително движение.

Да, ама в момента, в който Тито предава Сталин, балканската федерация отива на кино, както стана това през 1948 г. Албания си е негова, ама не съвсем. Тя неслучайно веднага се залепи за Китай. Въобще Албания остава толкова застреляна и изоставена от всички точно поради македонския клин, който е вбит между съветския блок и Адриатическо море. А за проблема с пропагандата не се бой - Сталин и комунистите са в състояние да изкарат каквото си поискат - И готово.

Те са били гръцките претенции само за парлама, колкото да се отблъснат нашите. СССР никога нямаше да им ги отстъпи нито Пловдив, нито Родопите. Само че, пак СССР тогава не подкрепя статут на България на воюваща с немците държава, и БГ е третирана като победена фашистка страна. И как няма, като самото българско правителство нарича предните власти с гръм и трясък фашисти на всяка крачка. Стига си измествал темата. Там, където американците дойхдоха тогава, през 1945 г., т.е. в цяла Западна Европа, настана подем. И днес се возиш из София на немски трамваи от 1950 г. Така, че тук е допустимо да се сравнява пътя на западна и източна европа тогава, след войната. За 1989 г. слагам тука вето, табу и цензура. Това, което стана тука през 89-та е дело не на америкканците. Още една дума по този въпрос тук в тази тема и не отговарям.