
КГ125
Глобален Модератор-
Брой отговори
28594 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
118
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ КГ125
-
Ха дано да стане!!! Или поне проблемите да са за кратко....
-
Търговци е имало и преди 19 век. Тогава обаче процесът се интензифицира. Процесите показват, че нагласите зависият от политическата и икономическа ситуация /имаше вече такъв разговор/. Българите изобщо нямат таква нагласа трайно, защото това е непреодолян резултат от годините социализъм /впрочем сигурен съм, че едно проучване сред родените след 1989 г. ще даде други резултати/
-
И в какво се изразяват тези ограничения на конкуренцията? ПП Да, има роля нивото на обществена култура за корупцията, но комунизма мноооого я улеснява. Досега незнам да има некорумпирана соц.държава
-
Да, прав си. Търговията. Макар, че шведските пристанища са встрани от търговските пътища, но пък шведския труд и практичност повишават, така да се каже "търговския ресурс". ПП Протестантската етика не е институционализиарана, но съществува. Все пак протестантсвото не толкова я създава, колкото я прокламира, а тя си съществува в народа.
-
Ами то политическото тъпоглавие си има цена. И тя е точно такава.
-
Малшанс, абсолютен - точно в този момент да няма читав аристократ... А Европа е била далеч от идеята за президенство...
-
лихварство, банкерство, акционерство... това са вторични неща, каквото и да разбираш под акционерство. Първото е индустриализацията. Дотогава Швеция е една твърде бедна държава, в която даже и глад има понякога, но пословичното трудолюбие и прагматизъм я прави стъпила здраво на краката си. Но бедна. Едва 19 век й дава шанса да започне да трупа богатство, като се индустриализира и продава продуктите си в Европа и Америка. И впрочем тогава там има висока степен на икономическа свобода. Прочутият либерален 19 век..
-
Грешиш, защото смесваш социалистическите постулати за собственост "на всички" с това, което можем да наречем обществена собственост (общинска мера за общо пасене на говедата в 12 век или шосе в 20 век). Тази собственост не е на никой, тя е на определена обособена единица - селска община или държавата по-късно. За ползването, и, което е по-важно, за възстановяването и подържането на тази вещ има опрелени правила. В старите времена общо може да бъде това, което се самовъзстановява по природните закони - огромната гора може да бъде дадена на общината или тя просто да си я вземе - все едно, цялото село да се скъса, няма да я изсече, а ако все пак я, ще иде малко по-на север. Но когато естеството на нещата налага интензивно ползване на вещта, ако тя не се управлява ефикасно, тя ще бъде много бързо унищожена, или казано на стопански език - амортизирана. Като е обща една градина, всички ще искат ябълките, ама никой няма да иска да я плеви, защото тя е обща, нали, няма само той да се гърби. Възможни са идилични трактовки как цялата малка общност отива и дружно работи под звуците на песни, танци и пърхащи херувимчета, но това, както добре ти е известно (а ако не е - то е известно на всеки, който е стопансивал обща вещ, ще се случи тогава, когато запърхат херувимчетата; но пък и тогава не е сигурно дали се случва, или просто си се напил ) И така - нужни са правила за управление на общата вещ. Когато собственик и управляващ са различним управителят решава как ще се ползва вещта. Или, той е реалният й собственик, този, който ползва благата от нея. Тъй като де юре тя не е негова, той реално я е откраднал...... Когато става дума за многообразието на вещи (безкрайно сложните технологични съоръжения на индустриалната и постиндустриалната епойа), то живота и историята показаха, че ако собственикът им е само номинален, те бързичко се декапитализират и амортизират, защото няма реинвестиране в тях, а управителят, т.е. прехвалената социалистическа държава, в лицето на висшите си и средни управители, наречени номенклатура, комунистическа партия или просто далавераджии, точат дохода от собствеността в прекален свой интерес и в прекалена вреда за собственика й, т.е. "всички нас, които сме никой". Затова, не смесвай социализма с Швеция. Поради редица локални исторически и културни особености, там високите данъци отиват в реинвестиция в обществото, в читави пътища и пр., и да, в разни помощи, но не мисля, че перото на последните е твърде голямо. Това просто не работи и никога не е работело на други места. Това е просто много частен случай, който дори и в Швейцария не се прилага ) И никой никога в Швеция не ограничава частната собственост, камо ли да я изземе, за да я управлява в името на общото благо..... Няма "излишна конкуренция", тя може да е само нелоялна. Ако спреш конкуренцията, спираш развитието. Ако сега не го усетиш, ще го усетиш после. То е просто като А и Б - ако някой вземе парите ти, за да ги управлява вместо теб, ще са нужни много сериозни сили, за да го въздържат да не ги управлява в своя полза. Има ли един държавен проект в БГ, който да не е опорочен???
-
Знам аз кои са най-сериозните лумпени... И бай Маркузе го знае Има беди които продължават, не дай си Боже, цял живот. Има обаче и мързел който продължава толкова. Ако една държава не прави разлика - I am sorry за нея. ПП А благотворителността се отличава от високия данък по това, че все пак там избираш дали и кому да дадеш. По-редно е така. Въобще, държавната помощ извън случаите на болест и временна безработица - тц. И трето - държавната помощ в една социална капиталистически държава не следва да се бърка, или още по-малко да служи като пропаганда на социализма. Последният е преобладаване на държавни средства за производство, засилене намеса на държавата в иконониката, или пък прекомерно изземване на национален доход. Много обичат нашите социалисти да ги смесват тия неща на ползу .... свою най вече
-
Споко, споко господа))) Всичко е наред, и да има грешка или разлика в мненията (а то е желателно, та да има приказка) - ще се оправят и поправят. :)
-
Преди всичко трябва да ги има, за да се разпределят! И не знам защо трябва да стигаме до измерения като твърдост/мекост за да обясним разпределението.... Първият въпрос е как се генерира исторически богатството на Северна Европа. В генезиса несъмнено участват културни фактори. Но не само, не само. Да започнем с първите.
-
Да, точно тая дребна житейска грешка коства толкова много на България. Защото това е може би един от учебникарските примери за влияние и дори решаваща роля на "субективния фактор" в политиката.
-
А, по-добре да си стои тука. Все пак се разглежда и реалната история на Австрия?
-
С нужда и с проблем да. Но по-горе говореше как това състояние продължава цял живот. Гето може и да няма, но ... Германия и тя си има вече твърде много градски лумпени...
-
Фердинанд е ...л майката на България. Точно както Стамболов проронва като го вижда на мостика в Лом. Голяма грешка е този избор.
-
Култура е. Само да не се увличаме по прекалените социални практики, произвеждаши гета и лумпени. Едно е да се помага на стари хора, друго е да се хрантутят наркоманчета.