КГ125
Глобален Модератор-
Брой отговори
28605 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
118
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ КГ125
-
Ами срещу създаването на съответна институция не може да се възрази особено, така е. Всяка държава си създава комисии. Друг е въпросът с криминализацията на мнения обаче - а съобщенията се говори за два момента - за създадена комисия и за предложен законопроект. А защо е необходимо да я оглави "Балева" ли? /Разбира се, тук въпросът е примципен, а не конкретно руски; въпросът е в създаденият прецедент, а не в конкретната страна и време, т.е. не обсъждания случай/ - ами за да наложи тезата си ефективно. Отвори ли се някъде пукнатина в принципните положения, задължително се запълва рано или късно по недобросъвестен начин. Пример - презумпцията за дискриминация в Закона за защита от дискриминация в България. Тя създава задължение за всеки орган да приеме, че ако някой се оплаче от дискриминация, то до доказване на обратното се приема, че е дискриминиран. Същността й е, че ако някой твърди, че е дискриминиран и отговаря на условията на уязвима откъм дискриминация група, т.е. зависимост или малцинствена някаква характеристика, то не той трябва да докаже, че е дискриминиран, а този, който е обвинен в дискриминация трябва да опровергае това предположение. Идеята е да се улеснят слабите. На практика обаче се получава така, че с тази възможност се злоупотребява здраво. Именно защото на реката е казано да тече нагоре. Втори пример - Закона за авторското право и сродните му права - уж да улесни правата на изпълнителите и авторите на музика, той предвижда възможност да се затвори заведението ти, ако някой твърди, че вътре се ползва негова музика без разрешение. Нали се сещате какво става на практика? Идва една организация и казва - аз защитавам правата на изпълнителите на симфоничната музика, която слушате тука във вашта кръчма. Тъй ли? -питате; Тъй. Ама документ имате ли за това, че са ви овластили и т.н.? Имам. Но докато се разправяме с вас, ще ви затворим кръчмата. Като знаем, че такава една разправие ще трае около 1 година минимум - ..... Или - когато с добри намерения се нарушават основни принципи, резултатът почти винаги е обратен. Историческата наука без инструментариум за дебат ли остана, та трябва да въвежда законова регулация на тезите?! ПП Иначе Хърс има право - само по себе си създаването на институция, която да се занимава с държавната позиция относно историята на определена държава може и да е добра идея, май.
-
Забележете, как ослепяването, което очевидно е станало скоро след битката, контрастира с поведението на Иван Асен към пленената армия, което е повече от хуманно. Очевидно негативните е носел Теодор, но за какво?? Сега прегледах темата по-сериозно - хипотезата на Йончев ми се вижда много, много вероятна. /Това далеч не означава, че Иван Асен не е имал основанията си/.
-
Е какво правиш сега, като повтаряш предни си пост?? Няма ефективни гаранции, че такъв орган не би се превърнал в средство за цензура. Всъщност, ако държавата реши да формулира и защитава определени исторически (или каквито и да било научни позиции), тя може да създава каквито институции си иска. Проблемът би възникнал, когато реши да ги защитава със законови санкции. Не-ми-ну-е-ма е злоупотребата, защото това е вкарване на властови ресурс в научните становища. Ако днес е правилно, утре ще се злоупотреби, това е закон Божи, дето се казва. Затова и съществува демокрацията и свободата на словото, от която Балева и с-ие се възползват злонамерно, но както знаем, вятърът и чисти въздуха, и носи прах. Прост въпрос - какво става, ако Балева оглави таква комисия?
-
Наистина, и първият прецедент в това отношение не е от най-блестящите мисловни постижения на 20 век. Преднамерени атаки върху националните интереси (и нещо повече, върху общочоевшките ценности) има, но не си представям как законът и научното знание се сливат и къде ще са критериите. Това просто ще се превърне в оръжие на политически битки със маса вторични ефекти. Какво ли ще става с историческата наука в Русия след такъв закон, ако бъде зле написан или, което е почти сигурно, зле приет. В края на краищата не е много трудно да се опонира на Балева и с-ие с аргументи, нали?
-
На Канарските острови пък е известна комуникацията с подсвирквания на далечни разстояния.
-
Разбира се, след като се формира религията, тя, както и останалите културни феномени имат обратно влияние върху културата и развитието й.
-
E така би следвало да е, културата е по-широко понятие от религията, съответно религията борави с малко по-високи понятия, до които следва да се стигне в културното развитие.
-
Добре, шегите свършиха, обсъждайте по същество.
-
Ловко се правиш, че не разбираш за какво иде реч, съответно екстраполираш така изкривената от тебе тендеция в крайности и фотографии, нали? Хитро, но...... пропагандно. Естествено, че в онези исторически периоди етническите основания са водещи. Но човек с твоя ум би трябвало лесно да разбере, че основанията се черпят не от етническа чистота, а от преобладаването на определена народност. И че това е в ОНЕЗИ исторически периоди, з акоито говорим. Както и, че това не изключва приемането от съответната държава на територии или население със смесен етнически състав. А това, че "няма онзеи времена" и че всичко е едно и също, просто не държи сметка за елементарни неща в историята.
-
Е, явно и към двете. То второто се изложи по много параметри. Само че сега се излиза свободно. Но причините са икономически или културни, не и политически вече. Да, има бунт, макар и не невъобразим, през 1953 г., но после не се повтори - то и тука е имало съпротива, но не масова, естествено; впрочем забелязваш ли, че тези бунтове никога не се случват едновременно? 1953/1956/1968/1980 в различни страни. Бягството на немците беше улеснено от мощния пример на Западна Германия - те проблеми с интеграция и напускане на родина нямаха никакви - все едно ние да искаме да избягаме в Пловдив, ама на Траянови врата да има стена със стрелба. Това обяснява нещата. После, в ГДР репресиите никога не са били излишно жестоки, а българинът, който дръзне да се опълчи към властта, го чакаха балкански жестокости. Доста емигранити имаме и за социалистическия период, което показва ясно за какво става дума. А за въпросите и националнистите ю- Ако се задават еднакви въпроси на различни култури, няма как последните да се сравнят.
-
Когато се преценява конкретен исторически и политически феномен, каквито са последните реакции на обществата срещу режимит отпреди 1989 г., следва да се имат предвид главно историческите факти и политическите съотношения на сили и конкретики на момента. Защото, освен народното недоволство, което впрочем винаги е съществувало, и често спорадично ескалирало, съществуват и много фактори, които могат да объркат представата за културите, например: 1/ Участието на самите компартии и техните структури, вкл. силови и манипулативни, в процесите на 1989 г. 2/ Натискът отвън; 3/ Конкретният ход на събитията, обусловен от конкретни ситуации - така например, гражданите на ГДР масово побягнаха в Унгария, която отвори границите си (какви изводи за немската култура можем да правим от това, че немците са страхливи ли?? А впрочем в ГДР също не се бунтуваха особено срещу социализма - нима те са с един и същ културен стереоптип с българите?? ) С други думи - съществуат още множество фактори в историческите събития, за да получат последните чисто културологични обяснения. Като неспециалист да питам аз - а не би да сме свидетели на нещо като "културологичен центъризъм" или, да ползвам Сталиновия израз - "културологичен волунтаизъм"? (това, разбира се майтап, но вижте каква добра обвинителна формулировка :):):):) ) Относно земеделието - пряката му връзка с тираничните режими трудно може да се обясни толкова лесно. По-скоро това са първите по-крупни политически формирования, а тук играят роля и (sic!) културните особености на самите народи. От посочената от теб схема изпадат едно земеделско (Древна Гърция, която е пределно демократична) и едно неземеделско (общността, сред която се издига Чингис хан, което прелива от диктат ) общества. Освен това в пъзела влизат и обичаите и традициите на народите, формиращи разглеждания "пръв" политически феномен, етнопсихологическите им характеристики, социалните им норми, етиката и морала на древното общество по отделно. А тука имаме голям букет от разнообразие, за да го подминем и класифицираме току тъй. Изглежда, че ще да има нужда от много още изследвания, преди да се генерализират настоящите културологични къмто политически или исторически изводи. Казвам го така, като външно на знанията по тия въпроси лице.
-
Несъмнено е открил нещо важно, но, по отношение на националните културни особености, точно отсъствието на националността като качество прави според мен невъзможно отнасянето на заключенията му от изследванията в IBM към нациите. Без да съм спец, критиката срещу него е основателна. Изследванията на Андрей Райчев (надявам се да се е отърсил от политическите си виждания при провеждането им ) биха могли да се коментират отделно и конкретно, с оглед на цялостната им конкретика, в т.ч. време, място и начин на провеждане, изследвани групи и пр. Сравненията пък на корелациите в отделни страни е повече от спекулативно. Защото отделните култури имат отделни разбирания към въпросите и понятията, оттук и отговорите; бли следвало да се сравняват само близки култури.
