Кухулин

Някаква величина с не много ясна същност, поне за мен. Някъде много назад точно покрай нея почна настоящата дискусия. https://en.wikipedia.org/wiki/Proper_velocity Разстоянието е по една система, времето по друга...

Собствената скорост според дефинициите в уикито (proper velocity, rapidity) би следвало да е безкрайна - 300 хил км шосе се изнизва покрай колата за 0 секунди.

Когато формулирах експеримента, написах, че гравитомагнитният компонент на гравитоелектромагнитното поле по оста на движението ще е нулев. Написах го заради предните сметки с електрона, където приведох електромагнитните формули. Това ми даде повод да търся друг динамичен ефект от повишената плътност, защото интуитивно ми се струва, че няма как тя да не окаже влияние върху гравитационните потенциали. Обаче! Възможно ли е при тези екстремни условия гравитомагнитния ефект по оста на движението да не е нула и всъщност това да е търсеният ефект? Вече ми се струва, че не е изключено, а изглежда и ти допускаш такава възможност.

Пътят се движи с 300 хил км/с спрямо колата. Такова беше условието, ако не се лъжа.

Те за фотоните и глуоните ще са математически плоски, там няма голяма интрига. Ненулева маса в нулев обем. Обаче за някой граничен космически кораб със скорост 0.99...95c физиката ще е интересна. Затова пък от уикенда още не мога да се оправя. То се вижда и по постовете

Тук малко съм объркал нещата, ще ме извинявате. Колкото по-бавно се движи даден обект в системата на шофьора, толкова по-голям ще му изглежда и по-добре ще го вижда. Значи примерно хората за него ще са нещо като екзотични елементарни частици с много малък размер, но много голяма маса и скорост. И в неговия свят физиката на елементарните частици ще е доста странна...

Окей, разбирам. Да де, но в нашия експеримент искаме да разберем за колко време и в какво състояние ще стигне светлината от подвижния прът до наблюдателя. Дали няма да има разминаване със СТО, т. е. дали ще се появи допълнитлен гравитационен ефект в конкретната отправна система на този наблюдател. Примерно като гравитомагнитния, който изчезва с промяна на координатите. Ако разгледаме нещата в системата на самия прът, може нищо да не видим. Но да, ясно е, че в случая трябва да се решат конкретните уравнения. Едва ли може да се прогнозира с общи приказки.

Да, този "експеримент" не е много удачен, прав си. Добре, нека да поразсъждаваме сутрин с кафето. Ако плътността действително се вдига, значи с увеличаване на скоростта наблюдателят би следвало да регистрира все по-криво пространство около пръта. В граничния случай безкрайна плътност = сингулярност. Ако в реалността не регистрира такова нещо, значи импулсът в тензора изправя пространството, тоест действа като антигравитация? Правилна ли е тази логика?

Мда, така е. Ако процесът също се движи, забавянето ще е различно. От друга страна самото пространство се свива спрямо колата. Хм. Трябва да се помсли. Съгласен съм, но тук навлизаме в ОТО, затова нека се ограничим до близките околности на колата. Там пространството се разширява сравнително бавно и засега можем да пренебрегнем този фактор. Просто с материята протичат някакви процеси и за земниия наблюдател това продължава вече 14 млрд години. Шофьорът изминава всяко крайно разстояние по неподвижния път за 0 секунди. Следователно за 1 секунда ще измине безкрайно разстояние. Какво означава това на практика? Може би означава, че през очите на шофьора не съществува околно пространство? Или по-точно не съществуват неподвижни обекти. Хмм... Ако продължим тези разсъждения, то колкото по-бързо се движи даден обект в света на шофьора, толкова "по-ясно" се вижда. Тоест... може би в неговия свят ние сме обект на квантовата механика, тъй както в нaшия свят той е обект на квантовата механика (понеже на практика е чиста светлина заради светлинната скорост). Интересно

Хм. Нека поставим въпроса по-общо: наблюдателят ще регистрира ли различна плътност при различни скорости на подвижния прът? Например, ако включим зад пръта мощен източник на неутрони, дали детекторът при наблюдателя ще регистрира промени в потока съобразно различната скорост И различната плътност?

Ако оборотите се ускоряват, логично е времето да се забавя. =>

Според теб как протича животът на Вселената от гледна точка на шофьора?

Е, окей. Значи имаш някакъв когнитивен проблем. Ще се мъчим да го заобикаляме. Гледано от пътя, колелото прави 100 млн оборота за 1 секунда. Гледано от колата, колелото прави 100 млн оборота за 0 секунди. Това не се отнася само за колелото, а за всичко. Гледана от пътя, Вселената се разширява 14 млрд години. Гледана от колата, Вселената се разширява 0 секунди. Шофьорът вечно си е в тези 0 секунди. Това, разбира се, в рамките на СТО. В реалността (ОТО) нещата може би не са точно така.

Какво значи "да се забавят в ОС на пътя"? Оборотите в ОС на колата са безкрайност в секунда, а в ОС на пътя са 100 млн в секунда. Както искаш, така го наречи.

Смисълът на думите му е, че колелото на колата не е часовник. Това, мисля, е достатъчно очевидно. Ако някой мисли иначе, нека пробва да си състави графика за деня по броя на оборотите.

Е, лоренцовото скъсяване се случва във всички системи, просто параметрите са различни. В случая "черната дупка" ще е само в системата на наблюдателя (поне според мен). Тоест гравитацията ще образува хоризонт само по направление на движението. Ако хоризонтът беше сферичен (т. е. маса в покой) вероятно щеше да е във всички системи. Макар че и тук може да се помисли.

Тоест човекът не е написал това, което твърдиш. Просто ти така интерпретираш думите му, при това интерпретацията ти е доста озадачаваща. Само по себе си това не прави много добро впечатление. А по същество аз виждам някаква дискусия що е то "часовник" и не мога да разбера какъв точно е смисълът и. Няма нужда нещо да е "часовник", за да анализираш времето по него. Може да е просто колело или каквото и да е друго. Всеки краен процес в системата на колата ще е нулев в системата на Земята и обратното - всеки ненулев процес в системата на Земята ще е безкраен в системата на колата. Това показват формулите - съответно гама*V/3 и V/3 за оборотите. Гама като ти е безкрайност, всеки процес става безкраен в очите на шофьора, без значение дали е часовник или не е. Тоест да, описателно може да кажем, че "времето му е спряло".

Къде по-нагоре?

Според мен от "философска" гледна точка връзката обороти-път въплъщава именно единството на време и пространство. Двете същости са в пряка връзка една с друга и в никакъв случай не могат да се разглеждат като независими. А от математическа гледна точка оборотите са 1/време, а пътят си е (едномерно) пространство.

Шофьорът ще отчете 100 млн оборота за цялото пътуване. В неговата система пътят се движи с 300 хил км/с. Дължината му обаче е 0 км заради лоренцовото скъсяване. Следователно цялото пътуване ще продължи 0 секунди. Следователно тези 100 млн оборота ще се извъртят за 0 секунди, което прави безкрайно много об/с.

Интересни казуси възникват с тази игра на плътностите. Например свръхбързи подводници, които потъват. https://www.science.org/content/article/relativistic-submarine-sinks Тук обаче явно става дума за гравитомагнитен ефект между подводницата и Земята. И все пак, не мога да открия никакъв анализ именно за въздействието на относителната плътност, изчистено от всички останали ефекти. Навсякъде, където се разглежда ситуацията от предния пост, се акцентира върху "релативистката маса" - как това е грешна концепция и съответно тялото не търпи гравитационен колапс. То че не търпи колапс - не търпи, това е ясно. Сферично няма как да се получи хоризонт. Но какво се случва с пространството по оста на движението...

От езикова гледна точка въпросът не е много прост. В една от старите теми има някакво обобщение на различните възгледи:

Има някои въпроси по окончанието.

А дай боже.

Хазарите ползват титлата каган-бек. https://ru.wikipedia.org/wiki/Каган-бек