Кухулин

Чувашката дума тор "бог" се произнася така в днешния чувашки език. В "древночувашкия" от времето на прабългарите се реконструира (т. е. вероятно се е произнасяла) като *тангръ. В рамките на тюркската хипотеза това е и прабългарската дума за "бог".

За кои сармати издига такава хипотеза? Нещо не си спомням по плотовете да има подобна близост... Между другото, можеш ли да внесеш някаква яснота по това упорито твърдение, че двете елитни хунски проби били 50% монголи? Всички го повтаряте по телевизията, а аз нещо не мога да го схвана. На мен ми изглеждат като 100%. https://www.forumnauka.bg/topic/20392-генетиката-в-помощ-на-историята-сарматският-произход-на-българи-и-славяни/page/80/#comment-570122 https://thornforum.net/viewtopic.php?p=2604#p2604

Тя практически е потвърдена - авари, маджари и хуни се вписват 100% в нея. Въпросът е прабългарите какъв отломък от тази топка се явяват. Дали са захапали и част от ядрото.

Уважаемият Южняк говори по темата:

Може би е време да организираме форумен облог по въпроса "кой е този език". Аз залагам половинка домашна гроздова, че е някаква лурска екзотика

Археологически кимерийците са авангард на средноазиатските скити. Имаше една много хубава лекция по въпроса...

https://ru.wikipedia.org/wiki/Кокмардан_(городище)

Окей, благодаря за отговора.

Въпросът е на какво се основава твърдението, че тези погребения в Централен Кавказ са използвани именно от аланите. Ако срещнеш някаква обосновка в книгата, би било интересно да я обсъдим. А иначе най-характерният паралел в хипотезатана д-р Чобанов - некрополът Мамисондон - засега не подава "алански сигнал", което се съгласува добре с цитираното по-горе изследване "137 генома...". Раннесредневековый могильник Мамисондон: результаты археологических исследований 2007-2008 гг. в зоне строительства водохранилища Зарамагских ГЭС, стр. 131

Кангюйци.

А какво мислиш за наблюдението, че дилом се отнася към ҫӗлен, както дъхъторъ се отнася към ҫытар?

Аз, както могат да потвърдят някои от съфорумците, не съм голям фен на проф. Дамгор. Ако сме тръгнали обаче да се позоваваме на него, нека приведем съответния цитат: In turn, we do not find evidence for substantial genetic contribution of Sarmatians to the 5th century Alans. Instead, we see that these north Caucasian Alans form a clade with the Iron Age Caucasian populations from Armenia with respect to the Sarmatians in a D-statistic. The vast differences between Sarmatians and Alans are illustrated with the D-statistics in Supplementary Figure 170, while there are no significant differences between Alan and Iron Age Armenians to report. Thus, while the Alan and Osset cultures likely did receive their Iranian language from the Sarmatians, their genetic ancestry was already indistinguishable from the neighboring Caucasian populations by the 5th-6th Century CE. Finally, the evidence for a multi-ethnic Alanic alliance as suggested through the differences in East Asian ancestry of these individuals finds support in evidence of multi-linguism with indications of Turkic languages and Northeast Caucasian languages being used238 .

Да де, само че из нета се среща следното твърдение:

Какво ти подсказва интуицията - тези касети уногундурски ли са?

Е там нещо не беше много ясно - тия касети алански ли са, не са ли. Па катакомби... Може да има някакви други детайли.

Някъде по темите обсъждахме тези аспекти и май не успяхме много добре да си изясним проблематиката. Има ли в книгата на д-р Чобанов някаква ясна логическа връзка - да речем конкретни паралели в археологията на българи и кавказки алани, респективно някаква генетични данни в този дух?

Можем да интерпретираме събитията и в тази светлина, безспорно. Тук обаче обсъждаме ролята на конкретния владетел като личност и приноса на тази личност в развитието на историческия процес. Следователно преди всичко трябва да оценяваме действията на владетеля като функция от неговата воля, от възможността му да направи един или друг избор. В това отношение, струва ми се, княз Борис има далеч по-малко поле за маневри от сина си и изборът му е крайно ограничен. Християнството общо взето няма алтернатива. Което не отменя факта, че този ограничен избор е реализиран от българския владетел със завидна вещина. Цар Симеон, от друга страна, има далеч по-голяма свобода на действие в края на управлението си. Съответно трябва да поеме своя дял от историческата отговорност. А тя е доста тежка, особено ако приемем твоята теза, че генералната му цел е била спасение на българската държава чрез окупиране на византийския трон. Това означава чисто и просто провал на управлението му - целта така и не е достигната. Колкото до обединението на двата скиптъра, по този въпрос също има различни гледни точки. Според сър Тойнби, например, тази заветна цел всъщност бележи финала Обаче съдбоносната повратна точка в историята на православното християнство не е нито турското нападение през XIV и XV в., нито латинското през XIII в., нито дори завладяването на сърцето на Анадола от предишна вълна турски завоеватели (селджуците) през XI в., а е едно чисто домашно събитие, предшествало трите други — войната между Византия и България от 977–1019 г. Братоубийственият конфликт между двете велики сили на православния християнски свят не свършва, докато едната от тях не е лишена от политическо съществувание, а другата е получила такива рани, от които — може с основание да се каже — никога не се възстановява.

Така е - някои системи се справят по-успешно в дадени ситуации, а други - не толкова успешно. Не намирам нищо странно или подозрително в това. Както писах по-горе, тази логика не ми е съвсем ясна. Може би според теб девет десетилетия зачеркват причинно-следствените връзки? Ако е така, не съм съгласен. Може би искаш да кажеш, че на по-сетнешните събития влияят много други фактори, освен действията на цар Симеон? Ако е така, съгласен съм. Също така съм съгласен, че цар Петър и неговите хора вероятно можеха да се представят много по-добре. Всъщност май оттам тръгна разговорът. Има ли цар Симеон "вина" конкретно за това? Вероятно има някаква вина - все пак Петър му е син. Тук стои въпросът с престолонаследието и т. н. Можеше ли самият цар Симеон да се справи по-добре с управлението на държавата и така да улесни своя приемник? Вероятно можеше. Например ако се беше кротнал през последните години от царуването си. Тогава плюсовете щаха да са налице, голяма част от минусите щеше да отсъства, а пък и наследникът може би щеше да е друг

Да, след смъртта му. Това как променя картината? Честно казано, не четох. Нещо не ми хареса как започна мнението ти. Не мога да посоча. Изобщо, като цяло ми е трудно да следя логиката ти в тези разсъждения. Съжалявам.

Не мога да ти отговоря на този въпрос.

Съгласен съм, тюркската хипотеза също има нужда от систематизация. Едно време като го разправях това на проф. Добрев, отговорът му беше "няма нужда, всичко вече е писано по статиите". А ходи ги търси сега тези статии.

Ами колкото - толкова. Като събере някой материала и като опише преходите, ще му мислим.

Ей, голяма работа е това интернета. Нищо не се губи Да е жив и здрав Империал, че вдигна форума на крака.