Кухулин

Езиково думата "people" има съвсем различен произход от думата "народ", затова в толкова тънки нюанси трябва да се внимава с превода. А виж, "народ" и "нация" имат един и същи корен "раждам", но от различни езикови семества (славянски и латински).

Тук, разбира се, възниква въпросът - а българите в САЩ българи ли са? Или бесарабските българи, или разни други групи...

Лоялността без съмнение е към Путин, но неговата власт произтича от конституцията. Ако утре стане нещо и Путин се обяви за абсолютен монарх, Русия без съмнение ще се разпадне и думата "российский" няма да отразява никаква идентичност. Колкото до отношенията "Путин - Държава", въпросът е сложен и даже неясен. Ясно е, че Путин все повече се превръща в символ, отколкото в реален балансьор на интереси.

А това е въпрос на конкретика. Една глобална нео-феодална империя би могла да концентрира ресурси, въпреки локалните форми на лоялност. Но да не оспамваме темата

Труден въпрос. Идеалният вариант е запазване на разнообразието от нации и национални модели, но принизяване на значението им като източник на лоялност. Но дали е постижима тази схема - кой знае. Всичко това трябва да се съчетае с нови икономичекси отношения. Сложно, много сложно. Нео-феодализмът е твърде вероятен.

Има и татарски, и печенежки, и кумански компонент. Да не забравяме и скандинавския компонент Мъжката хромозомна линия на Рюриковичи още се улавя. А страхът... трябява да присъства. Няма как иначе.

Никога не им е било лесно в това отношение. Самата Руска империя (Российская империя) уж е била руска, но народи в нея всякакви (официално един народ), елитът немски и т. н. Днес царят е заменен с конституция и "российский", вместо да предполага лоялност към царя, предполага лоялност към тази конституция. Просто руснаците никога не са развили нормална концепция за нация, защото не им се е наложило. А живеят в свят на нации, оттам и някои проблеми. Впрочем тези проблеми са навсякъде, включително и у нас, както се вижда в тази тема. Единственото реално решение на целия този кръг от проблеми е унищожаването на нациите като основен източник на лоялност, иначе нищо добро не ни чака.

Русия винаги е била многонационална държава - царство, империя, после СССР, тъй че тяхното разбиране за "национален герой" е съвсем различно от нашето. За тях "етнос" и "нация" е едно и също, постоянно бъркат понятията. Руски национален герой = герой - руснак.

Не знам как дефинираш "национален герой". Спомена Александър Невски и аз дадох някакви аналози. А иначе според мен национален герой е този, който жертва живота си за някакъв национален идеал. Тоест по дефиниция няма как да предхожда образуването на нацията. Друг е въпросът, че в Западна Европа това образуване се влачи доста назад във времето.

Е, хан Аспарух, цар Симеон... https://bg.wikipedia.org/wiki/Великите_българи

Нацията в научен смисъл е "въобразена общност". Тоест чужди хора могат да се присламчват към нея чрез съотвените механизми - асимилация, гражданство и т. н. В палеолита сигурно също е имало подобен феномен - осиновяване и приемане в рода, но едва ли е бил масов.

Бих допълнил още един признак на национализма - това е отношението към героите, дори в чисто емоционален план. Ако почитаме националните герои над останалите, значи сме националисти. Да речем ако саможертвата на Христо Ботев ни разчувства по-дълбоко от Иван Рилски или от прадядо ни по майчина линия, заклал някакви турци на къра. Изобщо, героизмът е сериозен показател в тези работи.

Не съм специалист в политическите процеси от началото на двадесети век, нямам достатъчно познания за коментар. Във всеки случай Възраждането е било твърде близко като хронология, за да е "героично минало" в класическия смисъл. Примерно като комунистическите дисиденти за нас. А виж, Раковски например се придържа към дълбокия класицизъм: "ние сме първите и най-старите жители в Европа и най-чистите потомци на ариите"

От научна гледна точка явлението се формира тогава, но самият идеал включва представа за "героичното минало", което е в основата на всичко. Връзката на минало и настояще е езикът и като цяло "духът на народа" - народопсихология и прочее. https://en.wikipedia.org/wiki/Geist#Volksgeist

Ужас.

Опазването на етническия мир в България беше много тънък и деликатен процес. Ако вместо всички политически компромиси и коалиционни управления в София се беше случило нещо а-ла Киев 2014-та, да речем с изгонването на Ахмет Доган, Родопите без съмнение щяха да бъдат изгубени. Ако искаш да проведеш пълна аналогия и да разсъждаваме върху нея, трябва да включиш всички политически фактори. При това Родопите не са автономна република в рамките на България, което ликвидира цял твърде интересен пласт от този паралел. По принцип темата е интересна и има какво да се дискутира, но тук колегите нещо се отплесват

Нямам желание, пък и няма какво толкова да се разказва. Неонацизъм, свастики.

Няма смисъл да търсим отговорите в миналото. Светът е динамичен, нещата се променят постоянно и трябва сами да си генерираме отговори. Или някой да ни ги генерира.

По времето на Хрушчов Крим не е бил автономна република. А виж, договорните отношения на Автономна република Крим и Украйна са интересна тема, заслужават си дискусията

Прогресът се крепи на проблеми, в това число и на войни. В този смисъл особеностите на нашия биологичен вид засега вършат добра работа. Въпросът е да държим проблемите в оптималната зона - нито много леки, нито много тежки.

Именно така, но не са приоритет в момента, а са в основата на българската идентиност. Ако искаш да ликвидираш тези "инерции", трябва тотално преформатиране на мозъците.

Това не е в сила за етническите нации, към които засега спада и българската. Българите възприемат даден човек като българин, ако майчиният му език е български, а не ако е юридически обвързан с българската конституция.

Общата цел в парадигмата на българския национализъм е била борбата за национално обединение в рамките на българската етническа нация. https://bg.wikipedia.org/wiki/Войни_за_национално_обединение_на_България Днес въпросът е безкрайно усложнен и за да се постигне национален консенсус, трябва обновен идеологически фундамент. Но теоретически може да се постигне, национализмът в никакъв случай не ни е чужд. Все още.

Е, по тази логика цялата морална надстройка на обществото е античовешка. Тя затова съществува - да подтиска примитивните човешки стремежи и да изгражда разни противоестествени ценности. Иначе няма как да живеем в социални групи, толкова различни от "природно заложените". Проблемът на съвременния "псевдолиберализъм" не е в "античовешкото му лице", а в ниската му ефективност. Същото се отнася и до нацизма - човечеството няма полза от него. А твърде вероятно вече няма полза и от меките му форми - разни вариации на национализма.

Или изобщо - ubi bene ibi patria