Кухулин
Потребител-
Брой отговори
5366 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
16
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Кухулин
-
Компонентите на нашето момче по Лазаридис'22, ако на някой му е интересно: 24% КЛС; -3% ИЕЛС; 12% Левант; 10% БЛС; 57% ТМБ. Абсолютно чужд за България.
-
По принцип съм съгласен с теб - нямам усещането, че на този етап ф3 и ф4 ще ми дадат добавена стойност. Затова, както виждаш, не ги ползвам (даже не съм инсталирал пакета). Г25 засега ми е напълно достатъчен, въпреки немалкото ограничения. Аз и Г25 не ползвах дълго време, преди да разбера процесите на базово ниво (за което огромни благодарности на Южняка). След това добри хора ми обясниха как се ползва и воала Това е хубавото на аматьорската наука - позволява пълна откритост и проверяемост. Въпреки това лично на мен дискусиите около ф-статистиките ми помагат да разбера по същество как протичат генетичните процеси в многомерното пространство. Засега съм може би на 15-20%, но леко-леко си изяснявам нещата. Това ми се струва важно не конкретно заради сметките с ф4, а за проникване в темата като цяло. Колкото до аланите... засега срещам проблем в моделирането и съм го оставил да втасва. А проблемът е интересен. Първо, обединих четиримата близки алани в общо ядро, че иначе сметките стават тегави. След това най-неочаквано в микса изскочи любимият на всички "заблуден византиец" и засега не ми се получава да го елиминирам читаво в статистически и исторически план. Запънал се е там и толкова. Докладвах състоянието на нещата, продължавам да разцъквам полека
-
За съжаление тук присъства един неприятен момент. След всичко, което осмисляхме и дъвкахме последните месеци, се налага следният извод: научните публикации са ценни преди всичко като данни (и то с някои резерви), а като анализ стойността им е средна работа. И то при най-добрите. Това, разбира се, едва ли се дължи на ниска квалификация. По-скоро на други фактори. Но знае ли човек, трябва да е в кухнята за тези неща... Don't believe everything you read in peer reviewed papers Археологията в доста от случаите поражда въпроси и подозирам, че там положението може да е сходно (ако не и по-зле), само че аз не съм много "на ти" с нея, а и не ми носи такова удоволствие да я чепкам.
-
Ами да, това е. Откъде взимаш два или три скалара (координатите по съответните оси), след като функцията дава един скалар?
-
Лично аз в това отношение подкрепям Тантин - за да използва човек ф4, трябва да разбира по същество какво се случва вътре във функцията, как работят нещата. Трябват много упражнения, но с разбиране. Това е все едно да се научиш да шофираш - можеш да го направиш и без да разбираш устройството на скоростната кутия, но ако излезеш от асфалта, това знание може да ти помогне.
-
Координатните оси всеки може да си ги избира, както му е кеф. Просто от избора зависи каква информация ще се загуби в графиката. Но аз не те питам това, прочети ми пак въпроса...
-
Тази статистика мери дистанцията между австралиеца и теста. Колкото е по-голяма ф3, толкова по-близо са двата (стига тестът да не прескочи Австралия). А откъде взимаш останалите координати за триизмерния плот?
-
Елитът е шарен, но огромното мнозинство има уралски генетичен компонент, мешали са се здраво. Всеки иска да е близо до силните. Most individuals of the Conqueror cline proved to be admixed descendants of the immigrants and locals: from the 42 samples in the Conq-cline, 31 could be modeled as two-way admixtures of Conq_Asia_Core and Eur_Core (Figure 3B; Data S9D; summarized in Data S1C). The remaining samples mostly belonged to the elite, many projecting with the Avar-cline (Figure 2A); of these 5 samples could be modeled from Conq_Asia_Core requiring Hun- and Iranian-associated additional sources. In total, 17 outlier individuals lacked Conq_Asia_Core ancestry, which was replaced with Avar_Asia_Core or Xiongnu/Hun-related sources, accompanied by Iranian-associated 3rd sources (Figure 3B; Data S9E). It seems from our data that Conqueror elite individuals with Hun-related genomes were clustered in certain cemeteries; for example, each sample from Szeged-Öthalom (SEO), Algyő 258-as kútkörzet (AGY), Nagykőrös-Fekete-dűlő (NK), Sándorfalva-Eperjes (SE), and Sárrétudvari-Poroshalom (SP) had this ancestry.
-
Знаеш моето мнение. Бакалските сметки показват, че аланското генетично влияние е таван 10%, но вероятно под това. От друга страна археологията показва, че такова влияние безспорно има. Значи при наличните данни трябва да чакаме нещо в този диапазон.
-
Нещо такова, ако не съм объркал запетайките:
-
Зависи какви проби изследваш, в кой момент от еволюцията на Г25 са компилирани. Пробвай да емулираш петкомпонентния модел на Лазаридис през Г25 Най-вероятно можеш да го сметнеш чрез ф4, обаче математиката ще е чудовищна като сложност. Не е за нас. Далеч по-лесно е да сметнеш средноаритметично по всички компоненти на пробите в Г25.
-
Класически интердисциплинарен подход. Изобщо, чудя се толкова ли е скъпо това въглеродно датиране. Където пипнеш - проблем с археологическите датировки. Дано да е само с тях...
-
Спомних си този случай, по който водихме интересен спор заради позициите на хуни, монголи и ескимоси върху ПСА-плота. Днес вече мога да го коментирам малко по-компетентно. Става дума за "бъг в системата", недостатък на двумерния ПСА-анализ. Унгарските хуни са много далеч от ескимосите в генетично отношение, но графиката ги показва близки.
- 543 мнения
-
- генетика и археогенетика на българите
- генетика
- (и 4 повече)
-
Да, сега погледнах. Нашите кавказки алани също са от катакомбни погребения. Обаче нещо друго ми направи впечатление: Archaeological dating indicates... 2–4th century CE for samples from the Beslan cemetery (в 137 генома); Context: Archaeological - Period / 450-850 CE (в базата на Райх). Някой пак е оплескал ситуацията в Харвард. А аз викинги видях в първия пост
-
Напълно съм съгласен, по това не може да има спор. Въпросът е, че на професионално ниво този интердисциплинарен подход изисква висока квалификация във всяка от дисциплините. А колкото до кавказките и сарматските алани, за мен общото е дълбока мистерия. Като изключим езиковия компонент, разбира се.
-
Ако беше ПСА, с всяка нова проба координатната система щеше да се променя и нямаше да е съвместима със старите диаграми. Била е ПСА едно време, с първия комплект проби... Много публикации наричат ПСА неща, които не са ПСА. Просто за нагледност и по-лесно визуално възприемане.
-
Г25 не е ПСА, защото компонентите не са принципни. Недей да се правиш на артист
-
Можеш ли да кажеш с две думи за какво точно иде реч, защото имам само най-обща представа и не съм задълбавал.
-
Не разбирам много добре за какво става дума. Принципните компоненти са просто координатна система, в която се изобразяват процесите. Избрани са така, че когато проектираш 400000-мерен процес върху тази координатна система, в проекцията се губи най-малко информация. Тази загуба никога не е нула, но практиката показва, че при десетина ПС вече не оказва никакво съществено влияние. Даже при по-малко. Но три ПС например не стигат за сериозен анализ. По принцип сигурно е възможно да определиш ПК1,2,3... (т. е. координатните оси) чрез разни сметки с ф4, но да ти кажа честно - за мен смисълът на това упражнение остава загадка. ф3-статистиките и на мен много ми харесват, особено в техния Д3/Г25-вариант А иначе сериозно, прав си - ф3(А; Б, В) показва дали А може да е микс от Б и В. При положителна статистика вероятността е 0. ф3 съвпада с ф4, когато векторите имат общо начало, тук според мен няма какво толкова да се дискутира.
-
Евала му правя на Южняка, че изобщо полага усилия да ни обяснява това-онова. Разбираш ли, има една съществена разлика между любители и професионалисти - едните го правят за кеф, а другите от това живеят. Оттук следва другият проблем - ние с теб и да изплющим някоя глупост, дреме ни на шмайзера. А в професионален план това носи различни рискове. Ето, виждаш какво става в съседната тема. Не ми е много ясно как са организирани нещата там и защо такива видни и доказани археолози трябва да се занимават с достатъчно сложна генетика, но явно се налага. От това уважението ми само расте, но възникват въпроси...
-
Не ни върши работа. Идеята е следната: Забелязали сме, че има някаква необичайна близост между балкански халколит и минойците. Или просто искаме да изследваме тази хипотеза - има ли някакъв поток на гени между двете популации. За целта трябва да конструираме вектори, които при липса на поток дават ф4 = 0, а при наличие на поток бягат от нулата. Не просто да копираме кой какви вектори е смятал по изследванията, а да конструираме най-подходящите вектори за случая. Първо, популациите се дефинират във времето. Не можем да търсим поток между две конкретни точки, а между два вектора, на които лежат тези точки. Примерно да се явяват единия край на векторите, но не е задължително. Потокът ще измени ъгъла между двата вектора. Значи, ако искаме точност в пространството, векторите трябва да са сравнително къси. Потокът обаче може да не е директен от вектор до вектор. Няма значение колко и откъде са обикаляли гените - щом са стигнали от едната популация до другата, значи са отклонили вектора. Второ, трябва да сме сигурни, че без поток векторите ще са перпендикулярни. За целта не трябва да имат изначално споделен дрифт. Всеки вектор, това е най-краткият път по дървото между две популации. И тези два пътя не трябва да имат общ участък. При това положение те са напълно независими, следователно перпендикулярни. Така трябва да избираме двете двойки популации. В тази схема според мен Мбути изобщо нямат място, само пречат. Взимаме например векторите "минойски неолит -> минойски бронз" и "български неолит -> български бронз". Къси, независими вектори. Наистина, може да има проблем със статистическата значимост, но това после. Поне аз така разбирам нещата. На този етап. Но може и нещо да съм объркал.
-
Важното е, че почнахме да му хващаме цаката. Не е много красиво така като цъкаме и не знаем какво цъкаме. Трябва нещата да се разбират в дълбочина.
-
Така. Последните два часа медитирах върху разни щанги, дъмбели и нЕкои други интересни обекти у нашио фитнес. В резултат стигнах до следното прозрение: Бачо Тантине! Мозъка ни изгорЕ от таа люта рикия, дето я сУшим като чешмяна вОда. ОстанАли са ни по три неврона като на горски патици и затова се мъчим да вкараме многомерното снипово пространство в опростен четиримерен модел - тримерно дърво на живота расте във времето. Че ни е по-лесно да си го въртим у главите. То обаче не е четиримерно, а много-много-мерно. И ако няма взаимодейтвие между обектите, всичките чукурнайсе бимбилиона вектора са перпендикулярни ВСЕКИ със ВСЕКИ. Всеки прав ъгъл си е в отделно измерение, без да се допълва с останалите! И ф4 дава нули между всички вектори, които не са взаимодействали никога, вкл. при раждането си. Без значение кога са се родили популациите и колко са се отдалечили една от друга. Може Хасково да се засели в Москва, а Марс да направи гравитационен лупинг около небесната ос, обаче векторите Харманли-Хасково и Венера-Марс ще дадат 0.00(0) (нула) в статистиката. А ако се отклони от нулата, значи или двата вектора имат общ участък по дървото (по пътя на най-кратките дистанции ), и/или някой нерез от единия вектор е скокнал да мърсува в другия... На тая мажорна нота ти предавам щафетата да видиш кой къде с кого, да провериш дали любимата ти златикюнска парантия не е скъсила вектора на някой черен негроид, преди да я изядат вълците. Аз отивам да развъртя малко чакрите, че нещо кармичния баланс съвсем издиша...
-
Не. Въпросът е кога са се разделили варненци от минойци. Кога са започнали да дрифтят самостоятелно. Оттам вече гледаме каква е реалната дистанция и дали съвпада с хипотетичната неомешана дистанция (2 х дрифта). Ако не съвпада, значи някой с някого се е праскал. И не е идеята да ги смятаме ние, а да разберем теоретично къде се крие тази информация в ф4. Ако се крие.
-
Е така е, да. Въпросът е какво следва от това. Може да са се мешали, може да не са се мешали. За да се прецени, трябва да знаем кога са изскочили от ствола и оттам вече дали близостта им е ненормална.
