Кухулин
Потребител-
Брой отговори
5138 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
15
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Кухулин
-
Има механизми, как да няма. Само в новата българска история три пъти свалят монарха без кръв - два пъти Батенберг и веднъж Фердинанд. И това преди повече от век, с тогавашните примитивни политтехнологии. Човечеството има огромен опит във всякакви мислими и немислими ситуации. Просто трябва да бъде систематизиран и анализиран.
-
Проблемът с монархията е, че не можеш да разчиташ на просветен монарх. Ние да речем сме имали двоен късмет - първо в избора на Батенберг (абсолютно тото), второ в прилична династия от три поколения. Можеше да бъде много по-зле. Но в дългосрочен план няма как да се разчита на късмет. Ако ще е монархия, трябва да има надежден механизъм за отстранение - или някакви преврати, или нещо от типа на "импийчмънт". Но в никакъв случай всеобщи избори, защото на електората вече не може да се разчита. А в по-далечно бъдеще (може би тези 50 години) е възможно монархът да бъде подкрепен от ИИ. Възможно е да бъде по-прогнозируем с помощта на генната инженерия.
-
Или пък нека да го има и хората да се стремят към неговото могъщество, както писа scaner. Защото иначе може да възникне проблем със стремежите.
-
Аз, да ти кажа честно, не разбирам защо ме заливаш с тези километрични цитати. Хора всякакви, пишат каквото им е на душата или какъвто им е дневният ред. В историческата наука на тези неща не се гледа с голямо доверие. Делата са важни, не думите. Петко Славейков може да е голям радетел за демокрация, но това не пречи шефът му да бърше подовете на Черната джамия. Както и да е, историята има съвсем далечно отношение към нашия разговор. Положението е такова, каквото е. В политическата система съществуват определени противоречия, реформите имат достатъчно висока социална цена и няма да е добре, ако се окаже, че промяната не е в нужната посока. Не се знае дали ще имаме възможност да палтим още веднъж цената за корекция в политическия курс, преди, например, да изчезнем като нация.
-
Започнаха да го обясняват горе-долу добре едва през последните десетилетия и то под доста въпросителни. Преди това е било доста труднода обясниш на някой вярващ във висшите творения защо например светлината се движи във вакуум с 300к км/с, а не с 30.
-
Гражданска нация се нарича най-общо моделът на Жан-Жак Русо - французи, негри, пакистанци, всички са част от една нация, ако живеят под един обществен договор. При етниечската нация общественият договор не е от значение - няма как да си българин по националност, ако родният ти език не е български. Когато се омешат двата модела, възникват някои усложнения - социални, икономически, демографски.
-
Да, да, без значение кой от националните модели се прилага. щем доказа необоримо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа и най-чистите потомци на ариите, дето се и до днес нахожда обитающ българский род Нищо общо с немския национален модел Братство и равенство. Благодаря на всички за мненията, нещо много сложна ми идва тази дискусия.
-
Така е, в ЕК няма монокултурализъм, но ни налагат промяна в ценностите, тоест сближаване на културите. По-горе обсъдихме конкретни елементи - върховенство на закона, баланс на интересите и т. н. Чужди за нас неща, възникнали в Западна Европа. Именно. Интегриране в едно общоевропейско семейство, от което по принцип не сме част. Но това щеше да е бял кахър, дето се вика, ако перспективите за развитие в това семейство бяха стабилни и обнадеждаващи. Ще си сменим още веднъж ценностите в унисон с поредните роднини, имаме опит. Обаче перспективите не са обнадеждаващи. Вече изядохме парите за интеграция и точно когато трябва да си променяме ценностите, ЕС може да го отвее вятъра. Трябва да внимаваме... да не заложим твърде много на куц кон.
-
Така е, различните култури следва да бъдат запазени. В човешките общества също е възможно омегата да се окаже алфа при съответните условия. Има достатъчно примери. Далеч сме от способността да определяме коя култура е добра и коя е лоша, а и след хиляда години едва ли ще сме много близо. Разговорът започна оттам, че именно пригаждането към демокрацията налага да си променим ценностите, да ги доближим до "по-добрата" западноевропейска култура. ЕК ни тегли към монокултурализъм, въпреки обичайните клишета.
-
Ако се загледаш внимателно, ще установиш, че махането на пазара не ми е дошло на ума. Пазарните отношения може да останат в някаква форма, а може и да се ликвидират. Зависи каква система ще измислят философите Но трябва да има възможност за глобални и мащабни антипазарни проекти. Би ли споделил каква е тази оптимистична прогноза. Кой набор от показатели вдъхва оптимизъм?
-
По-горе търсим паралели на якобинския терор, тоест налагане на демократичната система чрез всеобхватен терор и унищожаване на елита като класа. Съгласен съм, че в Късната Република е голям мазаляк, но там процесите са съвсем други. Може да се каже, че са обратни - изчерпване на демократичната система и преход към империя. Ние сме свикнали да разглеждаме нещата в тяхното антично величие, но да не забравяме, че Рим в царския период е едно голямо село. Няма кой знае какъв простор за развихряне
-
Планетата има огромни ресурси, в космоса те са още повече. За да ги усвоим обаче, трябва скок в научно-техническия прогрес и най-вече планови антипазарни действия в тази посока. Сегашната политическа система не може да ги осигури. Русия прави опити в затворения ядрен цикъл, Китай чопли микровълновия пренос на соларна енергия от космоса, но като цяло глобалната политическа система не ги улеснява. Както и да е, не ми се участва в тая параолимпиада с политическите дискусии. Освен това по тази линия също тиктака познатият часовник. Преходът на следващото технологично ниво ще иска огромни ресурси и трябва да побързаме. Има например хипотези, че ако се помотаме още малко, уранът няма да ни стигне за задвижване на ядрения цикъл в глобален мащаб. Такива неща.
-
На мен демокрацията не ми пречи, даже много си я обичам. Но не работи. Иначе хубаво - обединение, наднационални институции, но... няма ги И няма да ги има в смисъла, който обсъждаме, или поне няма да ги има навреме. Ако имахме хиляда години, сигурно щяхме да построим рай под небето. Сила безспорно ще трябва да се приложи, но ключовият момент е в идеологията и съответната социално-политическа система. За да не изгаряме в атомния огън милиарди хора, трябва да завладеем умовете им. Образно казано. И разбира се да им решим най-тежките проблеми. Елементарният пример е храната. Някакви негри в Африка седят гладни и мрат като мухи, без да има никава полза от тях. А манджа има да изхрани пет африки. Не сме на оптималния път.
-
Има например проблем с енергоресурсите - критично намаляват. А потреблението се вдига. При това системата е такава, че няма спирачки. Това се съчетава с проблеми в науно-техническия прогрес. Нещата циклят, а човечеството се занимава с глупости. Проблеми с екологията, които могат да станат критични. Проблеми кажи-речи във всяко отношение, а решения никакви. Утре ще се случи някой по-сериозен катаклизъм и ще се озъбим. Лошото е, че нямаме ресурси за студен рестарт. Изяли сме всичко леснодостъпно и ако се сринем, не можем да се изправим. Ще станем поредната бройка в Парадокса на Ферми. Или пък можем да се задействаме най-накрая
