-
Брой отговори
6373 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
46
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Joro-01
-
Капитене, респект към техническите ти и инженерни познания, но в случая мисля, че си се доверилн на некоректна статия, жаргонно казано партенка. Нека помислим - какъв ще е тоя взрив от воdород? Водородът гърми при химеическо свързваме с кислорода от въздуха. Остава термоядрен взрив. Да допуснем, че условията на повърхността на слънцето (налагане и температура, в накакви граници едното може да е за сметка на другото) го позволяват. От най-разпространения изотоп на водорода (протий) няма добив на енергия. Трябва да е поне деутерий. И то в нужното концентрация. И нужното количество- за да се регистрира от Земята. Казах да допуснем, че има условия, защото няй вероятно няма да ги има. Има неща на Земята, даже с изкуствен произход, които превишават температурата на повърхността на слънцето. Такива са недрата на земята и мълниите, а от направените от човека - фокусиран лазер, електронен лъч, електрическа искра / дъга (електрожена, искрите от високо напрежение (включително и тези от наелектризиран гребен или пуловер, дъгата в дъговите лампи), атомната и термоядрената бомба, установките за ядрен синтез...
-
Не казвам, че не е постижение, но статията е малко едностранчива - по начина по който учените популяризирант нещо си и искат да изтъкнат важността му. В самия линк който даваш пише: ... римският бетон едва ли ще замени днешният, защото не е идеален за сгради където трябва бързо втвърдяване ", ... it is unlikely to replace modern concrete because it is not ideal for construction where faster hardening is needed" Казваш много днешни сгради не биха издържали на сеизмиката на която издържа римският.. Така е, но в днешните сгради се пести материал и израстват бързо. При римляните е било обратното. Ако с римски бетон се опиташ да направиш панел или мост, по начина по който се правят сега - пак ще издържи толко, може и по-малко. Римляние се презапасяват здраво. За разлика от машинното инженерство, математиката дето се ползва при проектирането на сгради (предимно опорни реакции) е на 2 000 години. Възможно е римляните да са я познавали и ползвали и въпреки това тънки стени / кофражи (като днешните) не са правили. Този похват на работа сериозно подпомага устойчивостта през вековете. Предимствата на римския бетон са други - издържа на морска вода и за разлика от портланд цимента (съставка на съвременния бетон) вуллканичната пепел не изисква хората да потребяват толкова много енергия (защото си я набавят готова) и съответно да образуват парникови газове. Тоест учените се фокусират върху възможността да заместят портланд цимента (изискващ пещи и енергия) с пепел или някаква друга суровина там където няма пепел.
-
Кво направи, бре, приятелю, скри ми топката! Браво! Ще чета да се уграмотявам. Аз само за ефекта на Казимир знаех, другите не съм ги и чувал Всъщност за мене без да се замислям бяка електрически (кулонови) сили, което е към електромагнитното фундаментално взаимодействие. И за мене това обяснение вършеше работа. За мене (без да чета статията) тези наклонени власинки са от електретен материал. Това не е първият път когато не чета нещо, което давам, но се надявам да е последния. Мерси, че ми върна желанието да се ровя в детайлите.
- 3 мнения
-
- 1
-
-
Пропуснах да кажа, че и технологично по-развити от днешната цивилизация не са били, няма как просто. Фактът че не знаем как е приготвен римският бетон (вече уж знаем де), не значи, че днес такъв е непостижим. Не се знае доколкото тогава не е имало (не са оставении) документация, описанеие, сметки, стандарти... Това са важни неща за да може следващият който работи, да има на какво да стъпи за да доразвива. Алхимиците например защо не са се развивали? Защото са били херметично общество, дори в границите на семейството. От страх от конкуренцията и да не бъдат изгорени живи... Кръщавали са си съставките по свой начин, може доти да не са работили с общоприети мерки.. Резултаът? Просто нищо не може да се развие, защото познанието не е било систематизирано, прави се от един човек, а един човек в рамките на един живот тогава не е можел да постигне много.
-
Съгласен съм.. Фразата "Спартански условия" говори достатъчно
-
Хората не са били тъпи, просто технологиите и науките не са били развити до степен в която да се използват. Механизмът от антикитера не особено прецизен като изработка, но не са имали стругове и фрези, или поне не в този вид като днешните. Има нямамви еластични бетони, гледах някъде демонстраци я на греда подобна на релса (като профил), но не ме интересува много строителството на сгради. При римския са описали - случайно или не е постигнато едно състояние в което с времето се самоизграцда. Солената морска вода отнася (разтваря) вулканичната пепел и в порите израстват кристали (в резулат на реакцията на ост съставки с морската вода) които доукрепват бетона. И сега се използват такива похвати. Има даже и самозарастващи бетони (не знам започнаха ли да се ползват) при пукнатина - преди се пукаха някакви капиляр служещи и као армировка и изтича нещо дето втвърдява. Сеа май някакви учени са разработили самозарастващ с бактерии. Има фибробетон...
-
Ами доколкото знам, да - така е било. Гърците са дали науката (и инженерството) на света. Така е, защото гръцката демокрация в полисите е неприложима днес. Имали са си роби тогава, не е имало какво да правят (общо взето е царяло изобилие в полисите), грубо казано лежат и мислят за устройството на света. И са спортували де. Римляните обаче са дали държавното устройство, законите, което изобщо не е за подценяване. Само да кажа, че въобще нямам претенции за познания по история, ама хич. Слаб съм, освен ако не се касае за открития и изобретения, така, че давайте смело, ако говоря глупости.
-
Инженери от Sandford university ( стандфордския университет) и JPL (лабораторията за реактивно задвижване към NASA) са разработили хващач използващ сили на Ван дер Ваалс (електростатични) – същите, които използва геконът за да се катери по гладки повърхности. Идеята на разработката е да послужи за събиране на т.нар. Космически боклук – неработещи сателити, части от тях и всякакви други предмети с изкуствен произход. Отстраняането им е необходимо за да се осигури безопасността на бъдещите мисии. Отпадъците в космоса се движат със значително по-висока скорост от тази на снаряд или куршум на земята. Имало е инциденти с телекомуникационни спътници, има и един доколкото е известно) потенциално сериозен с МКС – частица около микрон остави “кратер” на едно от стъклата на купола. Събирането на космичския боклук обаче се оказва нелека задача – магнититте действат само с магнитни материали, харпунът може да тласне отпадъка в непредвидена посока, а взривяването с лазер или други средства и да е възможно ще образува допълнително отпадъци. Тук идва мястото на новата разработка, която има потенциала да реши проблема с хващането.
-
Принципно избягвам да давам написани вече статии на български, но тази ми се стори достатъчно интересна за да я споделя тук. Международен екип учени разкри механизма, благодарение на който древноримският бетон е запазил якостта си две хиляди години. Тайната на здравината на морските съоръжения на древните римляни - кейове, вълноломи и др. - се дължи на образувания в бетона им минерал Al-торберморит. Той възниква в резултат на химична реакция с морската вода. Проучването на геолозите и специалисти по материалознание от САЩ, Китай и Италия е публикувано в списание American Mineralogist. В съвременното строителство се използва бетон, получен от смесването на вода и портланд цимент, която се състои основно от стрити на прах варовик, глина, гипс и понякога малко трас - суровина от вулканична пепел. Този бетон има срок на годност 100 години и се разрушава с течение на времето, особено под влияние на морска вода. Древните римляни вместо съвременния цимент са използвали смес от вулканична пепел и вар. Така, според Плиний Стари подводното съоръжения стават "единен масивен камък, непревземаем за вълните и все по-здрав с всеки изминал ден". Изследователите анализират строителна смес, оставена в 30 г. н. е от римския архитект Марк Витрувий. Тя включва вулканична пепел, вар и морска вода, смесена с твърди вулканични скали. Сместта се поставя в дървена форма и допълнително се потапя в морска вода. Повече: http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_88320.html?preview=ok
-
И още от Отава Йо: Айде стига толко. В тюбето има още.
-
Танцът мисля е лезгинка, в случая казашка (казачая). Танцува се предимно от кавказките народи. Оня грузинския танц дето хвърчат като петли.. Има и чеченска, даже имаше клип Рамзан Кадиров как играе (есествено не толкова пъргаво). Я да пусна нещо по-различно От известно време ги знам тези.
-
"Матилда" от Роалд Дал. Не е за мене книжката, но е иннтересна.
-
Повтаря се, но винаги е актуално. Всеки петък от CERN пускат на фейсбук страницата им задачка-закачка "Guess what it is?". И този петък е: Не зная отговора. Който знае да публикува направо там. Верният отгово - в понеделник. Успех!
-
На мене това ми звучи по-интересно Едит: От SAS ли са?
-
Пак съм пропуснал итересна тема, но този път ще се включа. Отдавна е известно, че невро не е равн на транзистор, а поне на процесор. На тази коцепция се основават суперкомпютри, невронни мрежи и т.н. Малоум 2 - забелязах една малка грешка - неврон е цяката клетка. Частите (израстъците) на неврона са аксони и дендрити. Едното нещо е дълго - направо си е нервно влакно, другите са къси и разклонени (dendros - клони, /не правя справки, проверявайте/). Точките, където контактиват дендритите (аксоните) на един неврон с тези на друг се наричат синапси. Как виждаме и как обработаме е дълга тема, но можем да я разнищим тук. Поне дотам докъдето е известно. От друга стана алгоритмите са различни, така че да не правим прибързани заключения. Възможно е мозъкът да е дота по-слаб от суперкомпютър.
-
Слушам
- 237 мнения
-
- 1
-
-
- модернизации па макар и фантасмагористични.
- въоръжение
- (и 4 повече)
-
Я, каква тема съм изтървал...
- 237 мнения
-
- 2
-
-
- модернизации па макар и фантасмагористични.
- въоръжение
- (и 4 повече)
-
Ако по условие механичната енергия е безкрайна, крушката неизгоряема и жиците и/или напрежението са такива, че да не падне напрежението в тях - вечно.
-
Пичове... Може пак да не дойда, че пак се случи нещо с мене. Пак толко сериозно, може би следствие от предишното. Хубаво да си изкарате!
-
Кво ми правиш в района, бре? Да идеме в "Магелан" тогава. До първо СОУ се намира.
-
Същото ли място, хора? В случай, че се стигне до среща, имам предвид.
-
Електроните са по повърхността на металите. Учил си малко от зоновата теория, когато си учил за полупроводници. Или по физика - ток в различни среди. Изолатор (неметали, съединения от тях, композитеи) - има има валентна зона, има широка забранена зона, няма проводима зона (няма свободни електрони). Трябва голяма потенциална разлика (напрежение) за да откъсне електрон - да йонизира - да да стане проводник. Последното е свуързано с разрушаване на материала - пробив; Полупроводник (неметали, металоиди и съединенията им) - има валентна зона, има забранена зона с някаква по-малка широчина, има и зона на проводимост. Трябва по-малка потенциална разлика за да стане материялът електропроводящ. "Пробивът" е обратим и не е свързан с разрушаване. Проводник (метал) - има валентна зона, има и проводима зона. Проводимата зона припокрива валентната и забранена на практика липсва. Има свободни електрони (токови носители). Не изисква никаква йонизационна енергия. Провежда ток винаги когато има и най-малка потенциална разлика. Условно, но поне не е лавинообразно, като при другите материали - справка - волтамперна характеристика на проводник / метал. Зоните условно можеш да си го представиш и като слоеве от електрони. Забранената зона е простанство между слоевете.
-
Аз засега ще се фокусирам само на това, защото останалото ми дойде малко over. Какъв генератор? Много условно. Генератор = получател - превръща един вид енергия в друг. Ако имаме източник на другия тип енергия и компонентите на генератора могат да работят при -273°C, няма проблем. Имаш радиоизотопен термоелектрически генератор - ще работи. Ако приемаме, че запас от неразпаднал се изотоп има. Сийбек ефектът изисква темоературна разлика (която щре се осугури от разпадащия се плутоний) за да има и ЕДН. Ако изведнъж '"телепортираш" Вояджър на такова място, той ще работи; Радиоизпотпни батерии работещи с фотоефект и наелектризирване също ще работят. Може дори и динамо, ако има какво да го върти. Ако приемем, че фотоефектът няма да изчезне при нула келвина, нещото дори няма нужда да е защитено (капсуловано); Електрохимични източници (батерии, горивни клетки, гретцелови клетки) няма да работят ако не са защитени от студа.