*abi*

Грешиш - на база принципи подлагам критиката си. Другата страна никога не е декларирала, че е и ще бъде либерална когато счита, че има пристратност. За това не мога да я критикувам, за "нелибералното" ѝ отношение - то е в естествена форма и е разбираемо. Докато на теб ти направих забележка, защото за да си наистина либерален, трябва да уважаваш вижданията на другите (каквито и да се те) и да търсиш най-доброто решение за всяка страна засегната в един проблем. Ако не правиш така - значи си пристрАстен, а това не е либерално отношение, според моите принципи. Тук има участници, които са доказано коректни като либерални виждания - излагат ги без да ползват етикети към публиката, която не споделя становищата им, въпреки етикетите към тях самите. Защитават ги аргументирано и балансирано - съвсем в духа на кредото си.

Като либерално мислещ не би трябвало да се засягаш, както и да засягаш. В противен случай не си либерално мислещ. Бъди над тези неща - това е пътят.

Говоря за други неща, когато говоря за елити. Не за политически елити.

Да им направят и тук - идеята е добра.

Но си мери етикетите - може да се изживяваме като всякакви, но е неправомерно да се лепят етикети, само защото някой не споделя вижданията ни. Целта е средата тук да е здравословна за обсъждане, а не да е поредния нет-кокошарник, в който участниците са редовно навъпреки А за учителите - да, от един отбор сме. Докато ги няма - ще се работи с наличното, според средствата. За всеки случай е по-добре да се работи, отколкото да се приказва, че много приказки, много чудо, а резултатите се бавят. Което не е така там където е работено в правилната посока за обществото изобщо (и тя съвсем не е само образователната, а и градската среда, контрол от институциите и т.н. - все полезни мерки за всеки и всички). Достатъчно от от мен по този въпрос

Това няма особена връзка с нашата ситуация. Проблемите ни идват от съвсем други фактори, които налагат младежта да се обърне с хастара наопаки срещу собствените си недостатъци, за които не са виновни никакви "елити". Точно обратното - при нас липсата на правилните примери за подражание е един от най-големите проблеми в обществото. Не "елитите" (каквито практически отсъстват) са кривият ни макарон, а неелитите които агресивно налагат моделите си на поведение и тенденциите на "развитието" (което всъщност е с посока повече към регрес по места, от колкото към прогрес). А иначе винаги е мн. удобно някой да поеме отговорността, било той и Несъществуващият.

За да сме коректни - феминизацията бе спомената от гледна точка на важността на ролевите модели за подрастващите. Историк описа, а аз го подкрепих, общата картина на "скритите" проблеми в образователния път. Не е задължително част от тях да се отразят на нивото, което ще постигнат някои от децата - имаше леко (но по същество спрямо фактите) отклонение от първоначално зададения казус за обсъждане. Ник, никой наречен едикакъв си няма да те захапе, мери си етикетите относно събеседниците и пишещите тук, защото моментално мога да ти лепна 20 красиви, езиково издържани лепенки (пък ако не търпиш чужди гледни точки - гаси компютъра) - такива учители за съжаление... липсват. Ако имаше достатъчен брой те със сигурност щяха да са заели конкретните ниши при това с благословията на обществото и министерството. За сметка на това има достатъчен брой добронамерени към ромите, заплатени кадри, които отдавна трябваше да са отишли на редовна служба по предназначение, вместо да се появяват спорадично тук таме на фестивален принцип. При ромите ролевите модели са точно толкова важни, за това отиваш на правилните места и действаш за създаването на кадрите. От мен - две благословии - аз съм "за" интеграцията от всякакъв тип, особено след наблюдавани положителни резултати, там където са направили действително правилните опити от институциите и организациите.

Нашето поколение четеше на 80% и беше срамота да си признаеш, че не четеш. Дори онези 20% нечетящи бяха прочели по нещичко от кумова срама. Сега малките като цяло ги е срам да кажат, че четат! Средата моментално ги саботира и изолира. А най-лошото в такава среда е, че нямат никого с когото да споделят "живия" опит от книгите. Което ги обезкуражава доста бързо и минават по модните течения, иначе се чувстват атусайдери.

Разбира се, че имаме и такава нужда. Особено когато ни се каже, че ограничен брой от кандидатстващите ще са в гимназии, където има някакъв контрол. В цитирания случай бяха две, аз бих добавила още 5. Нещата с кандидатстването вече въобще не опират до това какъв образователен профил се дава - на родителите им е все едно немски ли ще учи или китайски стига гимназията да държи някакво ниво. Само и само да не изпаднат до "кварталния зверилник"...Все едно останалите гимназисти не заслужават нормален учебен процес, в който да израсне едно културно поколение. А това се получава - има няма 10 гимназии в София са горе-долу. Останалите бодро са се запътили към категорията "зверилници". Особено предвид софтуера задаван в новите поколения - Майнкрафтъри и Ютубъри.

За 1-4 клас в централни столични училища, както и за някои квартални отзивите са много добри. Тенденцията в момента е следната - родителите избират начален курс на образование според отзивите за учителката. Даже една малка разходка в мрежата е показна - пита се основно къде е добро училището и се търси информация за името на конкретен преподавател. Голямото "учудване" идва от обема материал, защото количеството му е такова, че за да бъде предаден за постигане на добро общообразователно ниво в целия клас (имаме матурите в 4-ти, външно оценяване) се пропуска материал по музика и често се отнема от междучасията на малките. Материалът била затвърден благодарение на занималнята. Вече се практикува разделяне на две групи - деца които посещават редовната занималня и деца, които от самото начало тръгват на частна занималня. В училищата с изпитани преподаватели 1-4 клас се дава едно наистина високо начално ниво. На децата се отразява добре и пригодеността към само един основен преподавател. От 5-ти клас насетне са много малко училищата, където стриктно поставените основи 1-4 се запазват. Започват отсъствия на преподаватели, както казахме феминизация и в типично мъжките дисциплини (това започва да се отразява на момчетата), в процеса на обучение се сменят преподавателите (често поради песиониране), редовно се променят и учебните програми - настъпва един образователен хаос придружен от амбициозния стрес за матурите в 7-ми клас. От 5-ти е въпрос на късмет в кое училище е детето и как ще преминат следващите години до матурите в 7-клас. И често резултатите давани от едно дете до 4-ти клас, няма нищо общо с последващите резултати ако няма странична активна помощ (под каквато и да било форма, ако ще тя да е баба му да го ръга с дървената лъжица, докато не напише домашните) Накратко - като цяло нямаме проблем с началното образование. Традицията то да е на високо ниво се е запазила. Кашата е след това.

Ние имаме голям интерес системата да се промени - изцяло от 1-ви до 12-ти клас. Както казах София (прим.) се нуждае от около мин. 30 гимназии с гарантирана среда и добро образователно ниво. Има куп университетски специалности, които въобще нямат нужда от специални екстри каквито дават езиковите гимназии. Някои професионални гимназии дават и езиковата екстра. Напливът да се влезе в т.нар елитни училища е само поради факта, че се търси някаква стабилност не само за нивото на образованието, но и за общата селекция с надеждата тя да е "по-качествена". Което в известна степен е заблуда - на място се оказва "пак същото". Мога да изредя веднага 20 гимназии, които са "добри", с висок бал, с интересни образователни програми. Но и на тях нещо им липсва - казах го - аристократичност. Когато няма такава - страда цялото общество, защото дори възпитаниците на елитните гимназии все по-рядко са модел за подражание.

Основния. Където и занималнята е гарантирана в доста училища. И от 5-ти клас започва падението за едни и изкуствено поддържаната стабилност за други. Пример - "елитно" училище в София вече повече месец е с поредица отсъстващи преподаватели, по основни предмети, на 5-токласници. Без заместници. Кой ще оцелее след 7-ми!? Нямам какво повече да добавя.

Немската гимназия дано подобри своя пакет "елит". За испанската нямам преки отзиви. Но 2 въобще не е "много". Много значи от 30 гимназии (което е нормално за мащабите на столицата) да излиташ през задния вход ако си келеме и да завършваш в трудово-разпределителната. Както беше по времето когато аз бях ученичка.

Имена на такива училища?

Селектирането играе роля. Но селекцията е фалшива в много отношения - масово децата в големите градове не могат да развият потенциал, ако нямат средствата. За това и "елитните" гимназии съвсем не са елитни. Защото елитно не означава само високи изпитни резултати, а е комплексно съчетание от качества, които липсват - първокласно възпитание: етикет, морал, етика. Всичко това липсва като "пакет" и в най-елитните от елитните. Веднага си личи кои деца са изградени от "семейството" и кои деца са продукт на "парите + амбициите". Липсата на аристократичност (от гръцки: ἀριστεύς, благороден произход, елит, и κράτος, власт,могъщество) е проблем на цялото общество, защото отново опираме до ролевите модели, примерите. Няма ролеви модели, няма летва - няма елит. До колкото знам само частното училище Виктор Юго за сега държи що годе аристократичен образователен модел.

Както си и мислех. По-сложни, но същевременно изключително прости. Защо? Примерно Слънчевото училище: http://sunpedagogy.com/ До тук добре с рекламата, идва ред на таксата. Колкото във всяко частно училище. А с таксите нещата при значителен % родители стоят така - плащам, правя (и детето ми прави) каквото си наумя (науми). Представям си какво ще настъпи в "демократичното" училище, където задължително ще учат и няколко зле възпитани "повелителчета на мухите", на които ще са дадени правата от Съдбъри Вали: Събранието се занимава с всички аспекти от управлението – установява, изменя и отменя училищните правила, управлява училищния бюджет, взима решения за наемане и освобождаване на персонал. Всеки участник в събранието има равен глас – ученик или член на персонала. За гладкото протичане на всички процеси в училището, Училищното събрание създава и назначава: Служители, отговарящи за конкретни въпроси Комитети, които се грижат за определени области от съществуването на училището /например комитет по поддръжката на училището – ремонтни дейности, външен вид, мебели/ Училищни дружества, които представляват формални групи по интереси /те са Съдбъри еквивалента на департаментите в другите училища/.Те се създават и разпускат в съответствие с потребностите и интересите на учениците. Съдебен комитет – организирана съдебна система с орган Съдебен комитет, съставен от персонал и ученици, който се грижи за спазване на правилата за съществуване в училището. Съдебният комитет посреща, отговаря и разследва писмени жалби относно възможни нарушения на правилата. Всеки в училището може да отправи жалба. „Имаме много правила, но всички правила са създадени единствено, за да сме сигурни, че всички могат да съществуват свободно и безопасно тук. Моделът е крайно неподходящ за особеностите на нашето общество. Тази "демократични" правила вече се налагат родители (и дечицата им) в държавните училища. И това коства много на системата, която вече е внедрила при това безплатно гласа на типичните бг-мами и бг-татковци в собственото си "управление".

Домашното не е проблем. Ако някои хора считат това за правилно за техните методи на възпитание и подбор на среда - ги подкрепям. А ако нещата в училищата продължат в сегашния дух (и по-лошо) може изцяло да мина на тяхна страна... Другата форма не знам каква е. Какво е "демократично" образовение? Да не би да е учители и ученици да са равнопоставени в работния процес - това вече би било е абсурдно! Ако под "демократично" се разбира нещата да се ръководят от "повелители на мухите", то няма да е чудно ако класните стаи директно се преместят по домовете... Имам предвид, че някои родители са счели, че имат едва ли не "педагогически" ценз и могат да определят правилата в образователната система. По този начин отглеждат разглезени отрочета, които израстват с идеята, че винаги някой ще им разчиства пътя. До там, че отрочетата започват да лъжат в свой интерес относно отношението на преподавателите, да оценяват!? работата им и се стига до нелепи ситуации да се казва в пряк текст от ученици на учител, че не е желан и харесван. Това създава групи в класовете на "неподчиняващите" се в ущърб на целия учебен и възпитателен процес. Вече е редовен феномен някоя решила, че детенцето ѝ е "недооценено" и "малтретирано"!? майка да вдигне наопаки вкл. МОН. В час тези деца не учат, а са оператори с мобилните си телефони, на запис за доказателства "срещу злия учител" (системно предизвикван от същите деца). МОН не прави нищо по въпроса - системата е изключително остаряла що се касае до условията и забраните за новата техника. Образованието има нужда от генерални реформи във всяко едно отношение, дори и структурата на училищата има нужда от такива - например е задължително всяка класна стая да има специално място за прибиране на техниката до приключване на учебните часове. Забраните не помагат защото има родители, които настояват децата им да са въоръжени с телефон във всяка една минута под предлог сигурността им. Този предлог обаче дава шанс за игри дори в час! От там структурата налага повече охранителни мерки, за избягване на аргументация от този тип...и т.н. Нещата са много сложни вече, а "контролът" сам по себе си е станал некотролируем.

Как се доказва, че в тези резултати няма извънучилищна намеса? Истината е, че децата със "способности" са тези, на които им се заплаща допълнително обучение от страна на родителите. Единици са развилите способности единствено в училище и библиотеките. И те се дължат на редките случаи, когато по предмета има оличен преподавател. Другите деца ги блъскаме напред ние родителите, плащайки занималня след 5-ти клас, извънкласни занимания и частни уроци при доказани преподаватели. Това е начинът да си гарантираме достъп до по-елитно образование. Ако не плащахме - тези 10-20% щяха да се сведат до едва 3%. Нещата в самите училища са плачевни - като цяло господстват капризите на малчуганите (в едно с таблетите и мобилните телефони) и отбори от фанатизирани родители, решили да поркарват свои образователни линии. В редките изключения на някаква умереност на средата, самата образователна система се откроява като основната причина за ниските резлутати. Имаме сериозен проблем. Ако нещата се задържат така още 10-на години (не се вижда никаква тенденция за промяна) не мога да предвидят резултатите (дано поне доходите за допълнителните уроци се увеличат за по-голям% деца), но със сигурност ще имаме едни масово арогантни и неграмотни поколения.

На конкурс в "елитно" (елитно вече не е това, което беше) столично училище на конкурс за учителско място се явяват 25 кандидата - само жени, като само 3 са под 45, останалите са пред пенсионна възраст. "Елитно" в момента се превежда "училище с висок бал за кандидатстване". Нищо повече от това. Останалите характеристики, на "елитното" училище са изредените: липса на дисциплина; липса на състезателна нагласа и стремеж към успех; липса на възможности за личен избор на ученика какво да учи; демотивация на учителите; застаряващи учители, феминизация на учителството... Проверката на "елитността" показва, че в столицата едва от 3 до 5 училища имат леко отклонение от горната "норма" и крепят никакви стандарти наподобяващи на "елитност". Към гореизброенето има допълнителни пояснения: - системно подкопаване на авторитета на учителската професия от медии и възможностите давани от Интернет за публичност на непроверени родителски "въжделения" - арогантност от страна на родителите. В момента им е дадена цялата възможност за неправомерни намеси в образователната система. - голямата грешка да се позволи взимането предвид на некомпетентното родителско "мнение", в ръководенето на самия образоветелен процес. Удовлетворяват се родителски капризи. От там децата не си знаят мястото, самите те се считат за "авторитети" и в момента като цяло нещата са извън контрол. Точно както пациенти си позволяват да бият лекари, така и в образователната система родители си позволяват да диктуват правилата в училищата и по-често успяват. Ръководствата на училищата на моменти не знаят на кой Господ да служат. Феминизацията в професията наистина е голям проблем за момчетата поради липсата на ролеви модели - напълно подкрепям. Има случаи, в които по веригата момче може да премине цялото си образование без нито един учител-мъж. Включително и при допълнителните си занимания извън училище. Поради това, че родителите масово не са запознати с важността на ролевите модели през пубертета не обръщат внимание на този проблем. Не търсят поне за извънкласните занимания мъж преподавател, за да могат момчетата да имат повече допир с естеството на пола си. Не съм обръщала внимание дали това се засяга в публичното пространство и дали към масите се пускат повече съвети за тези избори, така важни за израстването на момчетата. Но и да се обръща - факт е, че мъже преподаватели се намират все по-трудно и по-трудно. Единствената възможност на момчетата да попаднат в по-подходяща за тях ролева среда е да бъдат записвани в типично мъжките гимназии, където все пак може да попаднат на по-правилното за тях ролево съотношение. Историк, респект за мненията ти. По-вярно не можеше и да бъде написаното, дори си спестил...

Проблемът е с това "навсякъде", защото все пак търсим сериозни научни публикации, в престижни издания. До колкото се занимах в рамките на 5-10 мин., срещнах проблем с вида на източниците. Трябва да се цитират поне две престижни за науката места за публикации, за да има повече яснота и престиж твърдението.

И такива http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-3327210/Is-world-s-oldest-BLING-6-600-year-old-golden-pendant-prehistoric-Bulgarian-settlement.html

Това, което аз откривам, вкл. публикации в по-престижни медии и да речем НДж е, че най-старият златен артефакт е от България. За това и питам - кои източници ще считаме за "проверени". Излизат и доста ненадеждни според мен публикации...

Кои източници си ползвал за тези достоверни данни?

Ще се видим пак на 6-ти януари с Богомилите.

Когато имам време се запознавам по-детайлно с този случай и извън повечето нелепи версии, на този етап смятам, че проблемът е предимно в бедността на експертизата направена в края на 50-те. Тук са публикувани повечето материали от засекретяваното, в последствие разсекретено дело: https://sites.google.com/site/hibinaud/home С пълното дело в оригинал се твърди, че са се запознавали значително малък брой хора. (не видях все още снимките качени ли са) До колкото попрегледах каченото - времената са били такива, че експертизата не ни дава, това на което можем да разчитаме днес. Версията пиянско сбиване по-скоро отпада, защото стъпките са били на стройно движеща се, организирана група, без паническо придвижване. Следите са многократно снимани. Алкохолните проби са отрицателни за 5 тела https://sites.google.com/site/hibinaud/system/app/pages/search?scope=search-site&q=алкоголя За трите тела с нараняванията - не откривам информация за алкохолните проби в делото. Не са упоменати в актовете за изследване на труповете. За ударите по телата, според експертизата са като причинени от хвърляне на тялото или сблъсък с нещо тежко, а не от директно нанасяни удари един на друг (или от нещо друго). Две са на мъже, едното е на жена. 8 човека напускат палатката - липсва 1. (Това не е много сигурно, възможно е всички заедно да са напуснали палатката - още не съм проверила доводите относно броя напуснали според делото) Да приемем, че са осем. 4 или 5 от 8 -те със сигурност не са били пияни. За съжаление не мога да разчета добре хистологичните анализи - но надали казват нещо, което да не е било ровено от други любители и да е дало насоки. И все пак - повечето търсачи искат сензацията и не бих се учудила ако са отхвърлени очевидни за експертното око причини. Ако някой има желание - нека разчете анализите и да сподели има ли в тях нещо съществено за случая. https://sites.google.com/site/hibinaud/home/gistologiceskie-analizy Стига периодично ви хрумват нови версии, може да се проверяват през делото.