*abi*

Магариите на лични бележки.

Между другото е технически вярно последното. То е класика за зависимите - мисленето за проблема дърпа към него. И да, пушенето е по-приятно нс чист въздух. Също технически обяснимо.

Няма зависим, който да не се оправдава дори с прословутото - не мога да спра. Всеки може да спре пушенето, стига да се мотивира, воля пък ако се налага и помощ.

"За" пушенето да попадне в наградите.

makebulgar - горното предизвика всичките инсинуации: игри, партии шах, конспирации, оригиналничене и какво ли още не. Коментарите от моя страна са излишни - не съм нарушила добрия тон, въпреки системните опити да се стигне до размяна на комплименти. Когато някой не желае да сме в рамките на приетото за нормално общуване, дава превес на личностните атаки, експериментира върху събеседниците си - изключвам твърдото гориво и преминавам на "възобновяеми енергийни източници". Темата не само, че не за преместване в Психология, но е за заключване. Давам ок на Историк. Ако някой аспект е станали интересен - може да се обсъди в нова тема където намерите за добре.

Темата е тук, защото е доста далеч от науката. Не се обсъжда научно приет, доказано правилен мисловен модел, а авторски при това без ценз. Моделът е компилация от различни учения + официални за Психологията публикации. Няма как да не спомена и опасността от промотирането на собствено изградени, клинично недоказани (терапевтични) модели. Бъркането в чарковете на хората и "изнасилването на психиката" е много опасно и при някои индивиди може да доведе до неприятни клинични състояния. Не случайно вече алармират за самостоятелните разработки и упражнения на тема примерно: "Позитивно мислене", което набира все повече последователи, а е изцяло в паранучните модели: https://www.24chasa.bg/Article/1703032 http://www.capital.bg/blogove/iasen_pekunov/2009/05/28/726504_koga_pozitivnoto_mislene_e_vredno/ няма да цитирам купищата източници предупреждаващи мн. да се внимава. Рамус преди 10 години е промотирал своя модел наречен "комплексно мислене" там, където ни насочи. За ползите от него, можем да съдим само по естеството неговите участия. А те редовно се обръщат в анализи на опонентите му. Това е достатъчно за да е тук темата, а не в раздел, който евентуално може да се посети от научни работници (дълбоко се надявам и това да се случи един ден). И защото темата се обсъжда изцяло от аматьори, смятам че докато дискусията е на това ниво, мястото ѝ е в този раздел. "Обидените" могат да не участват.

Можете да продължите "партията" и без мен. Предложих да почистим неизвестните ясно и по същество, но след последния отговор на Рамус се убедих, че няма да се играе според предложените от мен правила. Съгласна съм с него, че времето е ценно, а в тази тема направих преразход. Има достатъчно опорни точки за сикуъл - ако той има желание, темата е налице. ПС - след кратка разходка тук там днес, вече съм наясно относно повечето понятия ползвани от Рамус. Паранучните течения винаги са ми били любопитни и им хвърлям по едно око. Имат си разни термини, но не успявам да ги проследявам всичките. Не го правя "непременно", за да съм винаги в час с "новоговора" и вариациите му употребявани от последователите и разработчиците. Прим. егрегор в паралелно развивани теории се нарича "махало" и т.н.

Огледалата са тези, които ни вдигат другите отразявайки всичко, което не харесваме в нас самите. В кривото огледало си видял това, което трябва да отработиш в себе си. В гранд финалето където описваш мен, виждам как всъщност си описал част от теб. Разбира се, че времето не бива да се губи. Успех в полезните занимания.

Написах "изворите комплексно мислене" и ми излезе негово изложение по въпроса в постулати. 5-те точки са правилно изведени.

Шокирана съм! Благодарности, че ни ги пусна.

Всяко първо изречение от 5-те точки горе е извеждано от написаното от теб. Погледнах в изворите.ком, и както любезно си ме насочил там си писал за "комплексното мислене" с постулати. Според постулатите 5-те точки за "к.м" са коректни. Втората част е коментарът ми за пропуските в модела, логическите вкл. поведенческите му недостатъци (финалното изречение, указва ясно къде в текста е "според мен"). При положение, че първите изречения в 5-те точки не отговарят на т.нар. "комплексното мислене", тук можеш да ги оспорваш в достойна за всяка страна дискусия. Аргументирано и по същество - това са правилата на "играта", в която съм те поканила да участваш. Честна е и не накърнява ничия репутация, и се провежда на правилното форумно място. Ясните и добре аргументирани мисловни модели нямат нужда от смяна на екстериора, за да бъдат изложени. Разполагаме с удобен за всяка страна форумен ресурс. Предложения за дебати от друг тип са дребнав опит да си придаваме важност и отчитат пропуски в мисловната безгранична-широкоскроеност (описва се с оксиморон).

Не спират да ме изненадват!

ПС. За времевата графика - какво, което си мислил прим. преди 10 години се е променило днес, кое си отхвърлил и кое си добавил?

Няма да е "според мен", а ще е според това, което си ни представял в поредица от постинги. 1. Започвам от това, че ти залагаш на излизането от границите, каквото и да значат граници в твоите представи. Защото не си (никой не е) в състояние да определяш какви са границите на другите, за да боравиш с някакви гранични състояния. Смяташ, че всички ограничения трябва да се преминат, но демонстираш точно обратното - отхвърляйки мисловните алтернативи, които ти дават събеседниците ти, сам поставяш ограниченията - моето е вряното, вашето не е, не желая да приема друга гледна точка, включително и научно-доказаните. Примерно - в науката няма две мнения зя мястото на Информацията в еволюционния процес, но ти си избрал по-скоро креациониската гледна точка - Информацията е изначална и никога не се е натрупвала - тя е капитал на Вселената. Избирайки една гледна точка, вече си се ограничил. 2. Възприел си идеята за относителното, отхвърляйки даденостите. В такъв случай всичко, което излагаш трябва да е относително за теб, да е в преходен стадий и да не може да бъде окончателно изградено. Забележи - ако не може да се изгради, няма как да се надгражда, защото няма да има основи - те ще са условни и всеки нов модел няма да има на какво да стъпи. Винаги ще трябва за започваш да мислиш от начало. Ако не е така - стъпваш на някакви дадености, значи тезата за "всичко е относително" отпада. Дори да определяш даденостите като относителни - пак не започваш от нулева точка. Тоест ти можеш да наричаш каквото искаш както ти се харесва, но за страничните наблюдатели боравещи по-прецизно с мисленето, то е не това което си назовал. Избереш ли си база, от която ще стартираш (да речем някакво учение или книга) тя ще бъде в ролята на даденост, поради наличност. 3. Градиш теза за индивидуалното израстване, в което съзнанието е култ. Говориш за самоосъзнаване, но по т.2 такова не може да има. След като всичко е условно/въображаемо/относително, няма как да има конкретизирано самоосъзнаване - единствено преходни периоди, в които мисленето ще се нагажда според това, което в момента му е удобно. Няма как да изведа отношението ти към надграждането или дали предполагаш само смяна на готови слайдове - без яснота за естеството на градежа и елементите им. Надграждането, ако изобщо го включваш някъде, винаги ще се влияе от предходната събирана информация, която ще е в ролята на даденост. Удобно пропускаш и детството, все едно индивидът е бил скрит някъде напълно завършен (креационистката гледна точка е комфортна за подобни съждения) 4. Отричаш времевата графика на причинно-следствения процес. Същевременно няколко пъти си ни обяснявал, че си имал причини да тръгнеш по този път, трябвало ти е време за да го извървиш, за да има следствията, които все още не сме разбрали. Фил. системи приемат причина-следствие като единен процес, те са единен процес, но ако изключиш времевата графика - процес няма, защото не може да има движение, развой или ход, смяна на състоянието причина-следствие. 5. Залагаш на преоткриването на Аз-а чрез процеса на самосъзнанието. Отново няма как да изключиш от графиката времетоНяма време - няма процес. Изключването му, вменяването на едновеременност анулира възможността за развитие. Завършената, съвършената личност е само "мъртвата" личност. За съжаление, колкото и красиво да звучи всеки опит за придаване на някакво оцялостяване на личността, тя непрекъснато е в прогрес и регрес и в съзнателните си процеси. и т.н. коментирам все неща, за които си писал

Цитирам те: " Много добре разбирам че ЛЕСНИЯ НАЧИН ЗА МИСЛЕНЕ е чрез предварителни дадености, които само да се надграждат. И то - на схемата "причина-следствие", положени сред темпорална права... нарича се общо - линейно-последователно възприятие. От него се поражда по съответствие всичко в психичното - ситуиране, отражение, реакции и поведение, мислене и изживяване - всичко започва да следва "линейно-последователния модел". Ползата му е очевидна, защото предлага бързо и лесно ситуиране." През моите очи, проблемът с т.нар. от теб "лесен" начин на мислене (всяко мислене е комплексно, вкл. и това на най-неграмотните представители на вида ни) е именно в това, че ситуира.(къде бързо и лесно, къде бавно и трудно). Същият проблем има и т.нар. "комплексно мислене" - ситуира и в околната обстановка, и описва ситуации - генерира резултати. Но докато непрекъснато делиш на "лесно" и "комплексно" няма как да забележиш, че резултатите независимо от сложността на нечие мислене водят до един и същи резултат - ситуирането в околната обстановка (а иначе всеки може да описва каквото си ще докато е в обстановката). Ситуирането, буквално да се разположиш накъде във времето и пространството (в посока бързо и лесно) не винаги зависи от интелектуалния багаж, а от комплексните, фини настройки на микса от мисловни елементи. Накратко - едно много сложно и извисено мислене може да ситуира в пъти по-малко ако не се "настройва" на честотата на фините настройки необходими за ситуирането. От там и малкия % реализирали се интелигенти (ситуирали са ситуации, вместо да се разположат по-удобно). Тук е голямата схизма. Еволюцията не само се е "погрижила" да ни мотивира да придобиваме знания, но и да генерираме в пъти повече информация от другите видове. От там и грандиозните мащаби на ситуиране осъществявани от вида ни. В цялата си теория си пропуснал най-важното - естеството на работа с информацията. Работата с информацията в природа не е безцелна, точно обратното. Информацията се съхранява, натрупва и ползва в посока най-изгодното ситуиране. За това в природата няма никаква, ама никаква полза от мислене, което не ситуира в изгодно и удобно положение (мисленето е обработка на информацията). За да се движи напред на Еволюцията са ѝ необходими механизми за обработване, съхраняване и предаване на информацията - тези механизми са в основата на живота. Няма никакъв проблем с изразходването на енергия от нашия мозък, целта - най-доброто ситуиране - изисква, но и оправдава средствата. В тази част схемата наречана от теб "комплексно мислене" очевидно куца - което я прави "невярна". Една мисловна схема не може да е правилна, ако е стъпила на неверни тези.

Попитах Рамус - носи ли му някакво удоволствие? Въпросът е там горе. Познанието носи удовлетворение. Заблудата обаче също носи удоволствие (удоволствието би трябвало да е една от ползите), дори някои хора съзнателно избират самозаблудата, за да си спестят неудоволствието. В случая може би трябва да изясним за кое от двете става дума. Но това няма как да стане, защото отдавна навлязохме в сферата на недоказуемото. Предвид това, че разни хора имат разни изживявания (могат да ги предизвикат чрез най-различни техники), които им носят удоволствие, надали може да се какви са границите на възможностите да си доставяме кеф. За това се концентрирам предимно върху практическата полза от едно познание (ако е познание) - екстрите, които го придружават.и дават повече от изживяното чрез една доза наркотик.

И така става хареса ми така представено.

Ако няма полза/смисъл от това "другаде" не се ли отхвърля от научните изследователи?

Според мен целят проблем идва от клишето, че "не е важна целта, а пътят". Невярно по същество. Целта определя посоката на Пътя, а как ще бъде извървян е предмет на най-различните предлагани възможности. При безцелното разхождане по разните неведоми пътища, в 99% от случаите човек се загубва из дебрите. За това е най-добре да си избираме посоката, крайната точка - иначе самите ние няма да сме в състояние да обясним неведомите си намерения - "съществуват" (имаме намерение) но няма да са обясними (какво всъщност е намерението/целта ни).

А каква точно е ползата за комплексно мислещия, след като така или иначе няма да мине без филията с масло произведена по семпли но трудоемки начини от простомислещите (и не само без нея)? Какво печели от цялото това упражнение? Канските усилия, които трябва да се положат следва да имат някакъв по-различен ефект от тривиалния. Но в края на краищата всички до един, които познавам и твърдящи, че са извисени над простолюдието чрез психо-техническите си постижения, в ежедневието се нуждаят от абсолютно същите неща, както и онези слепци от матрицата. В твоя случай (цитирам те) " когато смяташ себе си за колективна клетка от общ организъм, и това е залегнало сред целия ти живот... когато същото се излъчва от всички останали с които си го споделяте и обменяте и по този начин идва като илюзия че е "отвън", че това е правилното, че така трябва, че това е вярното, нужното... дори единственото." - не вярвам тези "очи" (в едно с голямото око) да сте се откъснали от "матричното" с някакви специални екстри. Спите, ядете, купувате си дрехи, внимавате да не ви бутне кола, не можете да прелитате над нас от горичка в горичка. В такъв случай какво сте спечелили? Някакво удоволствие, нямате нужда от ядене, от онези глупави неща като любов и разбирателство (също в категорията на удоволствията от живота)? Мога да разбера всеки стремеж на психическата нужда от промяна, стига да ми се обясни правилно - печалбата (най-елементарна думичка). Какво сте спечелили от това - чувствате се по-добре от стадото, станали сте по-добри хора, вече нищо не може да ви ядоса (това не си личи, защото а сме ти казали, че нещо не е ясно, а си започнал с нещо като личностни нападки към останалите), виждате бъдещето, животът ви се подобрил в някаква конкретна насока/или изобщо, гарантира ви безсмъртие, не се разболявате и тн.? Все висши цели. Каква е печалбата се пита в задачата? Внимавай - ни най-малко не омаловажавам написаното от теб. Само се питам за ползата от "упражнението" да се върви по пътя на комплексното мислене. Защото ако има някаква много голяма полза - разбира се, че си струва. В противен случай не намирам, че е по-добро от "обикновеното" Позитивно-Пожелателно мислене (то развива строго егоистична, демек индивидуалистична форма на мисловния процес), при което вече имаме разработени техники с доказано добри, полезни за индивида вкл. клинични резултати.

Рамус, прочетох три пъти и искам да те попитам нещо - под Комплексно мислене имаш предвид Пожелателното/Реализиращо/Позитивно-извисяващо мислене? Повечето характеристики на описваното от теб водят до нещо от типа на това, че човек определя живота си, а не обратното - което е в основата на теорията за позитивното мислене. Накратко - гради си Вселената сам. ? Ако е това - защо си го усложнил толкова?

Работим с точни езикови понятия. http://www.onlinerechnik.com/duma/измислица Можем да измисляме, но и да си измисляме. Процесите и крайните резултати ще са различни. Мисленето (в смисъла на позитивната за резултат градивност ) се "подчинява" защото "води до". Не съм направила, защото още не съм я прочела цялата - обещах ти - три пъти. Ще ти отговоря точка по точка. Я виж колко ни е интересно, въпреки че пак ми се ядосваш

1. Потвърждаваш казваното няколко пъти от мен. 2. Нали за цялостна картина ти говоря през цялото време? 3. Не е. Но и на ченгел да се върже, пак ще се опре и на научни истини. 4. Ако се ограничи до относителност и условност, няма да е в състояние да направи изводи. 5. В света на информационната обработка от страна на бактериите? Точно това се прави в лабораториите.

...с профилна снимка на лупос? (шегичка)

Ще се наложи ли да те цитирам за МИСЛЕНЕТО бземислено без МИСЛЕЩИЯ? Или удобно ще отхвърлиш написаното от самия теб?