*abi*

След като в Библейският текст не е указано какъв е, при добро желание можем да припишем ролята и на кокосовия орех. Ясно е, а това не е никаква мистерия в теологичните среди, че ябълката е набедена в по-късен период за виновната. Но според Библията не са известни сортовете на дърветата съдържащи Познанието и Живота. Ианаче ние можем да си измисляме каквото си щем, за да поддържаме темата. ****************** Друг аспект за гъделичкане с темата с темата за дърветата може да е: И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. .... И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно ... И така дърветата според Битие са 2 броя. В центъра на Едем е поставено дървото на Знанието, дървото за познаване на Добро и Зло. Някъде в Едемската градина се намира и Дървото на живота. Какво още знаем за дървото на живота? Знаем, че Мъдростта е наричана няколко пъти "Дърво на Живота". Явява се еквивалент. И "плодът на правоверния" е Дърво за живот "Постигнатото желание" също е Дърво за живот. "Благият език" също. Поражда се следният казус - ако Дървото на Живота е Мъдростта, то защо тя не е под забрана в Едем, а напротив? Същевременно проблемът е дървото на Знанието. Но като цяло текстовете настояват човекът да се сдобива с мъдрост и знание. Въпросът е: Каква е разликата между двете дървета, за да попадне Знанието за Добро и Зло под забрана, докато Мъдростта!? е била оставена свободна за консумация? (в случай, че установяваме еквивалентност живот-мъдрост) Можем да се впуснем в безконечни съждения, но от сега предупреждавам - до никъде няма да стигнем (водила съм тази дискусия поне 10 пъти), защото информацията в текстовете е толкова оскъдна, че в даден момент ще минем изцяло в сферата на спекулациите.

Зависи какво точно искаш да се обсъжда...Защото спокойно може да мине и в раздел "Семиотика". " І. Ябълката като символ І.1. Дали ябълката е плодът на Дървото на познанието? Историята с първородния грях на Адам и Ева след консумирането на плода на Дървото на познанието е твърде популярна в християнския свят и юдео-християнската цивилизация. Ивритският текст на Стария завет не твърди, че именно ябълката е плодът на Дървото на познанието. Изразът+, използван в иврит е "от неговите плодове" ÕéøÀ¼ÄîÄ [ми-приó]. В този израз никъде не е налице указание за какъвто и да е било плод – нито ябълка, нито круша, нито череша и пр. "Всъщност староеврейската традиция никога не е споменавала ябълковото дърво като Дърво на познанието, което донесе на човечеството толкова болка и величие. Древните учени, които се тревожели за ботаническата дефиниция на това райско дърво и неговите плодове посочват само три възможности: лозата, смокинята и цитрус. Тези от тях, които посочват подобни възможности били засрамени от впечатляващото моралистично обяснение, че Старият завет не посочва точното име на дървото, за да не бъде това дърво преследвано и унищожено. Последното мнение е преобладаващо. Този въпрос се обсъжда в Тулмуда (Берешит Раба, 15 § 7; вж. също за забранения плод и неговата природа у Ginzberg The Legend of the Jews V, 1925. 97-98.)." [Шолем, 1979, с. 68] "Кабалистичната трактовка на ябълката като символ навярно е заимствана от Песен на Песните, 2:3, където любимият е описан така: Както ябълката сред дърветата на градината. Така е моят възлюблен сред синовете. Пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му бе сладък в устата ми. Според кабалистите и тяхната мистична интерпретация любимият, чиито отношения с Бог са възхваляват в този стих от Песен на песните, е Шехина, като последната, десета сефира. (бел. авт., М.А. – Шехина означава Божие присъствие). Още Езра бен Соломон от Герона, който е първият, известен нам с такава интерпретация, сравнява Славата, т.е. Шехина, или последната сефира, с ябълката, която има различни цветове. А Азриел, колега на Езра бен Соломон, дефинитивно посочва бяло, червено и зелено, обявявайки ги за "основни цветове". Виж Vajda, Le commentarie d'Ezra de Gérone sur le Cantique des Cantiques, Paris, 1969, с. 69; 1969, Azriel, ed. Tyshby, с. 36; Zohar I, 85a; II, 122a и III 285b." [Шолем, 1979, 68-69]. Въпреки че текстът на Библията не уточнява какво е дървото на Познанието, като използва израза "от неговите плодове" ÕéøÀ¼ÄîÄ [ми-приó], на ябълката е вменявано, на народно равнище, че тя е Дървото на познанието. Може би лошата репутация на ябълката е приписана на библейската история поради популярността на ябълката като символ в езическа Гърция, макар че ябълката е била символ на брака и любовта в Древна Гърция. Навярно християнското обвързване на плода на Дървото на познанието с ябълката се дължи именно на тази символика на ябълката в Древна Гърция. Или пък поради старогръцкото и християнското "единодушие" за фаталната роля на ябълката за стартиране на унищожителната Троянска война? "ЕРИС бил богът на раздорите, който хвърлил ябълка на едно събиране на боговете. Надписана "за най-красивата", ябълката била атакувана от Хера, Атина и Афродита, които се втурнали да я уловят. Присъждането на Парис в полза на Афродита довело индиректно до Троянската война." [Бел, 1982, 9-10] Златната ябълка често се появява в гръцката митология и винаги със сходно значение – 'любов' и/или 'брак', вж. [Бел, 1982, 9-10]. В традиционната сватба, разрушила се като ритуал до средата на ХХ в., златната ябълка е сватбен символ за всички християнски народи на балканите с изключение на румънците, вж. [Алмалех, 1996]." Целият текст тук: http://ebox.nbu.bg/sem10/view_lesson.php?id=185 И още: http://liternet.bg/publish17/m_almaleh/semiotika.htm http://ebox.nbu.bg/sem10/view_lesson.php?id=165

Мъртвите организми излъчват повече, защо? Подробности - къде? (ако са дадени в някой от линковете - все още не съм ги отворила и се извинявам) Леко отклонение от темата, но по конкретния цитат. А ако е така, да - знаело се е, че нещо "има". Например библ. текстове са доста интересни в това отношение, а юдейските погребения се извършват при "затворен капак" под предлог, че "човек трябва да бъде запомнен като жив, а не като мъртвец". Същевременно мъртвото тяло е нечисто, допрелият се до мъртвец е нечист, следва очистване. Изобщо досегът мъртвото тяло е едва ли не табу. Не съм запозната в кой момент и по какви причини, ние избираме мъртвото тяло да е на показ, както е в други култури, чужди на християнството. Не възприемаме тази практика от юдаизма - тялото да се затваря (увивано е в саван някога) и да се погребва до колкото е възможно тихомълком, без да го пипат колкото е възможно по-малко хора. Винаги съм подозирала, че е предвид някакво разбиране/виждане за някакъв "обмен на информация", освен чисто хигиенните нужди. Че има нещо по-дълбоко и смислено, което се загубва във времето поради "замърсяване" на узнатото. Което знание пък си обяснявам с възможностите на онези хора да наблюдават себе си, отношенията си, събитията, връзката си с природата и т.н.. За разлика от нас те не са имали това "шумово-информационно пресищане", което пречи на нас даже да не виждаме какво се случва под носа ни. Повтарям се за пореден път: наблюдателността на древните за Света ни е ... удивителна на моменти.

ПС. И аз ще помоля Южняк да не "тръгва", защото постави крайно интересни аспекти, а и изключително много го ценя като събеседник.

Много интересна тема (по темата). Без никакви претенции за компетентност повече от полунаучино-популярното си задавах следните въпроси и си водих някои бележки на ум: Сценарият за К-живота, 1. На какъв етап може да се предполага, че е "възникнал". Или е изначална функция на Вселената? 2. Цитирам от статията: "органичните молекули са избрани принудително от К-живота като по-надеждни складове за информация". "Избор" и "принуда" ме заинтригуваха от гледна точка на евентуалните способности на т.нар. К-живот. За пореден път се налага да търся повече отговори на тема "информация", "обработка на информацията", "значимост на информацията" и т.н. касаещи връзката информация-живот. 3. И при К-живота и при Биологичния живот "започнал свой собствен живот" изборът е на случаен принцип или е свойство/способност. Второто оправдава упротребата на понятието "принуда". Признавам, че не разбрах добре - до колко сценарият е основателен, одобрява ли се масово от участвалите в темата или масово се отхвърля? Лично съм склонна да го подкрепя. Бедните ми познания предпочитат Бръснача на Окам, а тази версия наистина е тип Бръснач на Окам (все пак има нужда от повече разяснения). Мултивселени 1. Именно защото избирам Бръснача на Окам инстиктивно стигам до отговори в рамките на нашата Вселена - единична Вселена. Ако К-животът е нейна функция, последващото развитие с избора на органичните молекули би трябвало да е естествено развитие на сценария. Проблемът "време" се решава от само себе си, стига К-животът да е навсякъде при екстриймно ниските температури, шансовете му да се "закачи" към органичните молекули е значителен. Разбира се имам нужда от пояснения като - органичните молекули "кога? и къде?". В момента го карам по "логика", която лесно може да бъде оборена поради незнание (простете некомпетентността ми) 2. Глупаво ще прозвучи, но мултивърс някак си не участва във "вижданията" ми за развитието на Вселената ни. Дори да е мултивърс положението, К-животът притежава способността да "избира принудително". Поне така го описва статията (не аз). Ако К-животът е свойство на Вселените ще се държи "еднакво". Във всяка Вселена където има органични молекули като най-подходящи за инфо-складове ще избере тях. Не би трябвало да има значение какво се случва в друга Вселена - нашият сценарий ще е познатият ни. Разбира се ако не схващам идеята за мултивърс - позволявам да ме разбиете на хикс-бозони и да ме сглобите отново, но правилно Еволюция и време По бели гащи, но ще съм доказателството, че полунаучно-популярното има нужда от сериозни корекции в предаването си. До колкото съм в час, Еволюцията има няколко "скока". В дадени моменти скоростта се "увеличава", възникват условия придружени от внезапни/драстични промени, които засилват темпото. Нежива и жива природа се моделират взаимно, влияят си и така подпомагат процесите. А способността за "избор и принудително" би трябвало да не пречи на графиците. Накратко - за да е Бръснач на Окам всичко това трябва да се сведе до теория, която да се разбере, осмисли и възприеме. Без да е нужно да се навлиза в дебрите на КМ, механизмите на Е и всякакви подробности, които вече са приоритет на специалистите. Средно интелигентен, що годе образован човек с интерес по темата да е в състояние да усвои основните принципи, вкл. да може да се обяснява и на учениците. В противен случай ще има разибрателна пропаст и паранауките ще са винаги в превес. Темата наистина живо ме вълнува, много ще се радвам ако продължите да я развивате и моля, не се дразнете от участници като мен. Любопитството ми по нея е здраво и ще извличам градивното за себе си от отговорите.

Само по себе си това твърдение е проблем, защото има проблем със самото понятие "информация". За да се каже, че биополето е информация, трябва първо да се уточнява какво Е информация. И защото съм водила пространни диалози (популярни) с физици на тази тема, в края на краищата стигнах до извода, че няма как биополето (каквото и да е това) да е информация (каквото и да е това) Освен ако не го разглеждаме така: нещо,което не е напълно ясно какво е, е нещо което не го знаем напълно ясно какво е. Разбира се няма и как да ги мерим, след като не знаем точно какво са... Но хрумки по въпроса има, даже и на мен ми се намират няколко

Да. Това беше въпросът и този отговор е идентичен и на моето мнение. Разбира се, че така ще става. Нали това е целта? Обмен. Искрено вярвам, че за повечето професионалисти е чест да срещнат любители, които да са заинтригувани, да искат да научат повече или да затвърдят знания. Предполагам и че много се дразнят от дървени философи и всезнайковци (за откачалките не искам и да подемам тема). С пълно право при това

С цялото мнение съм в унисон, но по последната част искам да вметна нещо - не можем да обясним първоначално на много малки деца истината за смъртта. Искаме или не, няма да чуе самата истина по този въпрос (валидно най-вече за тези, за които истината е, че след смъртта няма нищо). Опитът с "превръщаме се в дръвче" не е особено сполучлив при много малките деца - и тази сякаш безобидна и оптимистична до някъде версия ги плаши. Смъртта е тема, която е добре да се избягва до някакъв етап, а после да се дават вариации и да се въвежда детето постепенно в реалността Хубавото и тук опираме до субективизма споменат в мнението, е че отношението към смъртта е индивидуално. И защото самата смърт е неизяснен по същество казус, то в известна степен няма строго определена "истина" Тук вече навлизаме в територия, в която що годе ме бива, но въпреки това ще дам след няколко дни и специализирано мнение по този въпрос. Не мое, ще се консултирам по въпроса дете-обяснение-смърт на ниво подходящо за форума.

До някъде (е, чак пък "всестранно" не бих се изхвърляла) попадам в тази категория. И ми става все по-интересно и по-интересно, до там, че ако има смисъл да се живее 200 години, то е с някаква такава цел. Това какво значи? Мога или не мога/имам правото да обсъждам науката "популярно", каквото и да се влага в "популярно". Ето, можем да ме ползваме за "пример"/боксова круша или както там е удобно.

По повод ТО за 6 годишните. Творба на едното от хлапетата (конкретното е на 6 г), които познавам и посочих, "че могат да схванат едно или друго популярно, стига родителите да са в състояние да обасняват криво-ляво популярното...". Попитано "Добре, а къде е на квадрат във формулата?" отговорът бил обидено посочен с пръстчето на картинката: - Направил съм го!

Преувеличаваш. По време на бременност, голяма част от "чалгаджийките" стават отличнички на тема резус фактор (бе споменат), що годе на това ниво: http://roditel.bg/rezus-faktor-bremennost-bebe/ А това ниво е напълно достатъчно, за да е наясно човек "какво е резус" фактор. И ако не му е това професията, областта на развитие и т.н, няма никакъв смисъл за битието му да знае повече. Имам усещането, че всеки се е фиксирал на тема собствената си наука и поради това, че трудно намира събеседници за нея, се счита, че масата е прекалено глупава. Което не е вярно по същество. Хората усвояват това, което им е полезно. Което е добре, защото не ми се иска да си представям свят препълнен с научни-ръководителки. Науката, тя и за това е наука си остава приоритет (а и така трябва да бъде) на определен кръг "мозъци". Нека другите да са в сферата на популярното, ракията и чалгата. Повярвай ми, така е по-добре за учените...

Да, така е. Но нали не очакваме от всеки да стане учен? Въпреки това, при добро желание и интерес всеки що годе средно интелигентен човек може да се пообразова адекватно в области от интерес. Пример - абсурд е от мен да стане математик. Съответно ще разбирам и физиката популярно/образно. Колкото и да ми се иска да напредна, няма как да надскоча определено ниво, което влиза и в областта, към която нямам нито талант, нито особен интерес, нито знания извън функциите на калкулатора. В разговор извън популярното ниво ще загубя интерес и ще се прозявам / отсрещната страна ще загуби интерес в области където ме бива, а самата тя няма нито знанията, нито дори основата. От приятел брилянтен физик знам следното - не можеш да си добър физик, без да си добър математик (факт, че стигна ли до формула, блокирам и няма "напред"). Значи спираме до популярното и няма да може да се мине в другата категория - по-задълбоченото осмисляне и овладяване. Забавното е, че наоколо надали има 5 човека, които могат да говорят за физиката в повече от популярното. Но иначе са в състояние да съдят кой, какво, защо и дали при това от научен пиедестал. Извинявам се за откровеността

Зависи на кого ще попаднеш в тролея. Освен това тролеят надали е подходящо място за обсъждане на подобни теми. Дори аз, която се интересувам от наука, в доста области само популярно, колкото да запълня някои пропуски, надали бих се заинтересувала от това в тролея... Хората, които се интересуват от тях си намират подходящите места и правят подходящите за това срещи. Темата за интереса към науката ли е? Честно, не разбирам вече какво точно се доказва в нея.

Съгласна. На децата от съвсем малка възраст може да се обяснява с ясни и прости, но верни по същество термини света. Съвсем друг е въпросът, че някои родители избират версии като "облаците плачат". Пример - вместо щъркели се започва от това, че детето е било "семенце", което татко е дал на мама. В началото това напълно ги задоволява. За последващите израстването въпроси като "Как го дава?" и "Как/къде расте семенцето" също има адекватни възможности за обяснение, които не налагат измислици тип "донесоха те по въздуха". 5 годишно дете безпроблемно усвоява основни неща за създаването на Вселената, за слънчевата система, за "какво представляват планетите", включително разбира отлично симулации като "Земята се върти около себе си, като се върти около Слънцето, а Луната не се върти около себе си но се върти около Земята, с която се въртят заедно около Слънцето". Никакъв проблем с децата проявяващи интерес към тази материя. Биг Банг въобще не ги изненадва, нито ги шокира. Абсолютно са в състояние да схванат какво що годе е това "чудо" Сингуларност. Впрочем Сингуларността може да бъде описвана доста атрактивно пред деца и привлича вниманието на заинтересованите на тема "какво представлява светът, в който живеем". Познавам две такива деца - ниво на интелигентност средно/малко над средното. Вулканите също не представляват проблем. Отново: 5 годишно дете е в състояние да разбере чудесно какво представляват, разликата в понятията магма/лава, Включително да запомни местата на няколко Вулкана географски. За децата с интерес към географията се поражда естествено възприемане и разбиране към картите. Също така, 5 годишно дете може да схване основни принципи на Еволюцията, да запомни периоди и да схване отлично как животът е започнал от малкото към голямото, дори да разбере как се самоорганизира. Тоест, науката преспокойно може да бъде обсъждана популярно с деца, но е съвсем друг въпросът ще бъде ли интересно такова обсъждане за събеседника (дете или възрастен) или добиването на конкретни научни знания не са му приоритет. Пример - има достатъчно много деца, които не се интересуват въобще от динозаврите. Докато други на 7 годишна възраст са вече едва ли не "специалисти". От целия разговор (четох от 3-та на сетне) вече съвсем не ми става ясно - за какво точно се спори в темата?

...да, може и това да стане

...табу, табу, но рафтовете изобилстват от АйКю тестове, а майките (и татковците) се съревновават да изкарат своето гардже най-хубавото. Не знам какво табу е това, когато всекидневно ни заливат с инфо кой от кого е по-умен, колко е важно да си умен, как ако не си умен и способен едва ли не ще се свърши Света. Някак си гротескно звучи "табу" на фона на практическото мерена на АйКюта, вкл. и на кандидати за президенти от Менса. Но за мен темата бе полезна, защото някак си се обори, че е виновна само едната страна.

Това никой не го е оспорвал, че се въвежда и допълнително. Анализите на влечугите бяха само за да покажат, че децата отглеждани от животни се ползват от техния "софтуер" за развитието си. Върнати обаче в "нашата" среда скоро се виждат разликите в "хардуера". Който си е чиста генетика. Потретвам - не ме интересуваха разликите в "софтуерните/хардуерните" ни възможности като хора (базата я имаме всички), а бях заинтригувана от гръмкото представяне, че майката била "виновната" за генетиката. Което ми се видя меко казано...съмнително, но нямам дори базови познания за да го "доказвам". Един въпрос - как ще обясниш диагнози като "умствени нарушения", "изоставане в умственото развитие" и т.н. като неправилно въвеждане на "софтуер", или като генетичен проблем?

Прочетох току що за нея. За Оксана пише, че е страдала от нарушения в развитието. https://ru.wikipedia.org/wiki/Малая,_Оксана_Александровна В последствие успяват да я научат неща, които дивото животно няма как да научи - да говори свободно и дори да работи. Прочетох и за Джини. Там нещата наистина са много сложни. И няма консенсус имала ли е умствено изоставане по рождение или е била "нормална". https://ru.wikipedia.org/wiki/Джини_(одичавший_ребёнок)

Какъвто и да е текстът, темата ни предизвиква и си взима посоките. Някакви определения за интелигентност: Потенциалната (вродена) способност на даден съзнателен индивид да прави изводи (умозаключения) върху дадена информация. Степента на интелигентност не зависи от количеството информация (знания и опит) натрупана от индивида Умствена развитост, подготвеност към разбиране на теоретичните въпроси, към усвояване на научните познания;културност. Накратко - за разлика от другите видове ние сме развили способността да учим в много по-голям спектър от тях. Вече имаме хардуера, анатомичната основа и той е благодарение на генетичното ни наследство. Цитирам: "Изводът е, че всички човешки функции, включително и интелигентността, съществува в спектър, изначално оформен от наследствеността Но мястото, където се проваляме в този спектър, зависи от нас и от нашата среда, а не е предопределено от гените" - твърди психиатърът Пол Добрански. Според него, докато ние всички сме ограничени в известна степен от вродената биология на мозъка ни, това далеч не разкрива цялата истина за потенциала на нашата интелигентност. "Интелигентността много прилича на компютъра, казва още той. Нашата генетика е нашият хардуер, а средата - софтуерът. Софтуерът прави възможно функционирането на хардуера. Може да имате най-бързия, най-страхотния хардуер в историята на компютрите, но без софтуер не може да направите нищо. В същото време - може да имате достъп до най-сложен и модерен софтуер, но не може да го използвате, ако хардуера го няма." Очевидно статията говори за анатомичната основа и в заглавието си прехвърля отговорността за потенциалната (вродена) способност на единия пол. Въпросът по темата бе зададен коректно както отбелязаха - не колко, а от кого наследяваме генния компонент. Ни най-малко не ми се искаше темата да се обръща в "колко" - повтарям - колко не е измерено и надали има как да се измери, защото средата е гъвкава, а резултатите се виждат по-късно. Повечето мнения по същество по темата говорят за полигенност. До тук бе представено нито едно сериозно изследване, че отговорната за вродените ни способности да учим е предимно майката.

Ни най-малко не ми е трудно да го допусна, даже е в унисон с вижданията ми за "мястото ни". От доста време съм на мнение, че сами преекспонираме вида си придавайки му излишна и вредна "важност".

? подробности?

Нека се поясним първо - аз приемам за най-близка до случилата се версията, че с горилите и шимпанзетата сме с общ човекоподообен прародител, но те остават в своя ареал. Не го напускат, развивате се в него и според неговите енергийни източници (достатъчни, за да ги задоволят). Ареалът и начинът им на живот възпират ев. процес при тях. Ние може да се "връщаме" в джунглите, но същевременно сме покорили нови арели. Това е станало доста отдавна. Писано е тук по тези теми и по конкретната версия. На мен тя ми се струва най-логична, когато се задава въпросът - а те (горилите и шимпанзетата) защо така, а не като нас? Даде се пример с човешко дете отгледано от животни. В този случай трябва да разглеждаме интелигентността според: какво е усвоило от животните. Защото нали бе казано, че тя се развива после? Че не е "наследствена". След като ще я измерваме според средата, то критерият ще е самата тя. Логически извеждам следното - ако то е усвоило това, което отгледалите го са му дали, значи се е справило с нивото на "интелигентността" предложена му от средата. В случая те са животни и това е проблем - измерването на усвоеното ще е мн. трудно, защото възможностите на вида не са еквивалентни. Все пак няма как да сравним физическите възможности на вълк с тези на човек и т.н. И тук въпросът се постави в обратния си ред - ако ще отглеждаме диво животно в нашата среда, то имаме милион примери как то не става Човек. Докато ние върнати в нашата среда що годе си наваксваме - и ще проговори, и ще се научи на неща невъзможни за маймунката на този ѝ етап. А това си го "носим", придобили сме го вече. Можем да го правим - биологично/умствено. Вълците няма да го научат да борави с предмети, но ако си го върнем - то ще се научи да реже филии. Не знам.... някой успял ли е да научи маймуна да си отреже филия с нож? Не водя някакъв спор - опитвам се да си изкристализирам нещата. ПС. За офисното дете се притеснявам, че няма да издържи като другите на натоварването в определени типове сурова среда - разните му там биологични разлики. Докато за детето на племенната аристокрация се притеснявам, че по-време на обучението можем да го направим като жител на Науру. Но това май няма общо с "интелигентността" (каквото и да е това чудо наречено "интелигентност"), така че нека приемем примерът ми за неудачен и да развиваме темата в по-адекватен аспект.

Което е по-добрият вариант, защото никак не би ми се искало цялата отговорност да се пада (пак) на майката Съвсем сериозно - какво ще настъпи ако се окаже, че е отговорна само майката? Въпросът е игра на думи, защото всички се досещаме за неинтелигентното отношение, което би я сполетяло. Би било глупаво да питаме "колко", защото надали има отговор за "колко". Въпреки, че лесно можем да се досетим, че в дадени племена децата масово ще се раждат в пъти по-добре кинетично обособени (и интелигентни в това отношение) и издръжливи от същото количество "нашите", офисни деца. Без да мерим колко с метъра, достатъчно е и простото око Но що се касае до децата отгледани от животни - хипотетично сменяме средата и тогава маймунките, въпреки цялото ни старание ще са на дъното на кривата. Или още по-интересното - взимаме си детето обратно с братчето му и мисля, че със сигурност нашето ще дръпне в новата среда, докато другото надали ще слезе от клоните и ще запее О соле мио. Нашето обаче, мъка, мъка, но поне това ще го научим. Значи си е имало предпоставките, данните и т.н. Мисля, че не е удачен примера с тези деца, докато не се изследва група такива деца/хора (каквато няма). Предполагам, че група хора, отглеждани от животни, бързо ще се обединят, ще се отделят и ще започнат да се държат различно. Същото се е случило преди няколко мил. години при човекоподобните. Предполагам, че тук имаме разминаване в следното - "интелигентността" е заложена във вида и това, което и трябва е база за развитие. В една и съща база от съвременен цивилизационен тип ще имаме различни резултати - ние ще се развиваме, другите видове не чак толкова (прим. шимпанзе). Съответно ако средата ни е тази на шимпанзето, това по никакъв начин не доказва, че базата ни данни е резултат само от пост фактум. Сменяме средата и веднага се вижда кой в каква степен го има и кой. Децата отгледани от животни, ще го имат - просто разполагат със средствата и в гените си. Също така в други отношения няма да могат да се сравнят с отглеждалия ги вид, а съм убедена и че въпреки недоразвитите си изразни способности, те обработват и информацията от средата различно от животното. Прим. имат по-различна емоционална интелигентност. Налага се да си припомня кривата.

Стана по-сложно от колкото ми се искаше но с тези теми винаги е така. Че "интелигентността" е проблем в понятието е ясно. Мен по-скоро ме заинтригува самото "предаване" и дали го има. Че хората се раждат с "вродените си индивидуални характеристики", които имат пряка връзка с проявите на формите на интелигентност в последствие, също е ясно. Тук въпросът ми бе - дали именно тези вродени характеристики са предпоставката за личностните прояви на интелигентност и до колко? И чисто технически от кого зависят - и от двамата родители или повече от единия, вкл. за половете. Елементарно подхождам, но ... ПС. Това с политкор вече е дразнещо по принцип, защото все става дума за някакви "недостатъци". А всички си имат предимствата в едно или друго отношение. Де да бях телесно-кинестетично (физически) интелигентна като Юсеин Болт (и не само)! Веднага заменям 6-ците по рисуване с неговите тичащи данни, вместо да залитам и на равното. Привърженик съм на теорията за мн. интелигентност, където всеки се развива индивидуално според способностите си и е идеално когато те съвпадат и с предпочитанията му за изяви (по-често не съвпадат с интересите на индивида и той изявява желания да се развива в сфери, където всъщност ще е по-посредствен): https://bg.wikipedia.org/wiki/Множествена_интелигентност

Да. Едни развиват едно, други друго...При това и без активната намеса или на пук на желанията на интелигентните си майки.