*abi*

По презумпция - споменаването на Форбс в статията бе достатъчно, за липсата на сериозна научна стойност. Но винаги е интересно да се поровим в генетичните познания към момента.

асоциация някаква уж по темата и не се сдържах да не се изкажа разведрявам обстановката... то "вожд" и "душа" си е направо като да се "слееш" и с лумпените, вкл. да ги представя пред света и даже да ги изразява (при това във възможно по-добра светлина) (вдигнахте ми настроението с тази тема)

Малко офф, но не мога да не отбележа, че например г-н Марешки (уважаван където е уважаван и определено с висок доход) иска да е президент и на лумпените (каквото и да разбираме под лумпен). А да си им президент е нещо много "общо" с всички. Та, това само за да вметна, че не "всеки не иска".

Заинтригувах се от противоречията в текста предложен за обсъждане.

Искаш да кажеш, че се наследяват други предпоставки, така че индивидът да развива по-лесно от други интелигентността си? Или гените нямат никакво значение, за нея. Защо едни деца се раждат по-способни от другите?Генетиката не е моята територия - ще съм благодарна за повече яснота.

Гените на майката са тези, които определят каква ще е интелигентността на детето. Бащата тук не играе роля. Това показват различни проучвания и лабораторни експерименти от близкото минало, събрани в публикация в специализираното издание "Psychology Spot" и цитирани в "Индипендънт". Гените на интелигентността се пренасят в Х-хромозомата. Тъй като жените имат две, те имат и двойно по-голям шанс да предадат тази информация на бебето, отколкото мъжете със своята една. В допълнение на това обаче шансът интелигентността да се наследи от бащата се свежда до минимален и заради откритието, че гените на бащата за когнитивни и умствени функции у наследника в много случаи се деактивират автоматично. При нормалното формиране на ДНК на зародиша има точно определени връзки и закономерности, които се спазват и наследяването на интелигентността е една от тях, коментират учените. Експеримент с мишки показал, че при новородени мишлета с доминиращи гени от майката тялото се развива по-малко, но те проявяват по-висока съобразителност и памет. Тези, метнали се на баща си, имали здрави тела и по-малки мозъци. Изследователите открили клетки в шест различни части на мозъка им, съдържащи само майчини или само бащини гени. Тези на майката винаги били на местата, отговарящи за когнитивните умения, а на бащата - в системите управляващи крайниците, нагона и агресията. Не открили обаче нито един наследствен мъжки ген в мозъчната кора, където протичат най-сложните мисловни дейности. Университетът в Глазгоу проверява същата теория от 1994 г. досега, като анкетира всяка година над 12 600 хора между 14 и 22 години и следи психическото и интелектуалното им развитие. Много фактори били взети предвид, за да се открие откъде идва интелекта, включително расата, образованието, социо-икономическите условия, но най-силната и явна закономерност, която открили е коефициентът на интелигентност на техните майки. Важно уточнение, което правят от Университета във Вашингтон, обаче е, че не всичко е в гените. Според изследването им сътоношението, формиращо интелигентността на зрелия човек е 40% наследство и 60% възпитание и среда. Разбира се, майката играе огромна роля и за второто със специалната връзка, която има с детето си, но поне тук и бащата може да помогне. Новината, че интелигентността се наследява от майките бързо обиколи световните медии и социалните мрежи. Веднага се появиха и опровержения. Списанието "Форбс" например пояснява, че няма основание да се смята, че двете хромозоми Х на жените дават двоен шанс за пренасяне на когнитивния ген върху бебето, защото те имат различни функции и съдържат различна генетична информация. Само една от двете може да пренесе гена на бебето - същата като тази, която има и в ДНК на мъжете. Това означава, че шансът за генетично наследство и от двете страни е равен, смята "Форбс". Като опровержение други припомнят и изследване от миналата година на Медицинския университет в Северна Каролина, според което макар че децата наследяват по равно гени от двамата си родители, много по-доминанти и съществени за формиране на новия човек са тези на бащата. http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2016/10/07/2840107_decata_naslediavat_inteligentnostta_si_edinstveno_ot/ **** Равен е шансът или все пак не е равен ?

Когато казваш колеги - кого визираш?

Имам доста богат опит с анализи като твоите. Най-елегантно се опитвам да ти кажа, че опитите да свържеш езотеричните си възгледи, с научните изследвания към момента, са по-често несполучливи. Не си единственият, но в тези опити е много важно човек да знае до къде и кога да спре. Или ако ще продължава, то да използва рационалния подход (отсяване на вярна от невярна информация) с цел завой в по-правилната посока.

ПС. Рамус, от изписаното до сега мога доста бързо да ти извадя източниците, от които се мъчиш да сглобиш "нещото", което не съм сигурна и ти дали знаеш какво е и защо ти е. Теорията за "Огледалата", "Зануляването" и т.н. гарнирано с някаква обща култура ала Фройд и Юнг. Ню-ейдж, източни философии и т.н. в опит за научно представяне. Доста те е пообъркала кашата, защото не си изключвал каквото не трябва и се мъчиш да го интегрираш, а то не ти трябва. Например, "драматизирането" на тема "огледала" , всъщност е елементарен аналитичен метод (в определени случаи може да отнеме малко време за "досещане" какво точно "виждаме"). "Огледала" ще ти показват всеки ден, ще се налага да се оглеждаш непрекъснато, за да откриеш няколко неща за себе си, които са присъщи в една или друга степен, на абсолютно всеки човек. Ако намеря време по-късно ще ти го обясня на твоя език, но ти междувременно се опитай с няколко (не с 45) добре обмислени изречения да опишеш - какъв точно е проблемът с инициацията на Аз-а, който те "тревожи". Само не започвай с въжделения за "виждания отвъд огледалото", защото там няма нищо и никого.

И защо ти се налага да правиш всичкото това? До колкото се вижда, то само ти внася смут и хаос...Особено когато е стъпило върху няколко от фалсифицируемите теории, от които извеждаш съждения, често направо безпредметни (нито са нещо новаторско, нито са по същество). Като това: "И вместо СЕБЕ СИ, се показва аналога на същото, но от социалните взаимни проекции. А то е просто заместител - докато го няма индивидуалното... докато още не се е стартирало и развило и от стаден елемент, да го оформи към самостоятелен индивид. Колкото повече, толкова повече... ИНДИВИД."

Рамус, започнал си да нанизваш истински безмислици. Най-вече защото се заиграваш с непознати думи. Въвеждаш неправилно извеждани "термини" като "холис" с кряскащи капслокове, за да кажеш нещо толкова простичко като "цяло" (от др. гръцки - ὅλος ). Спри се, подреди си мислите и се поуспокой.

Теб нищо не съм те питала Върбанов Точно както не съм изпитвала никакви дисонанси и не съм се самоубеждавала в каквото ми приписваш. По твоята логика за страстта към разнищването, детайл по детайл на конспиративни теории, Умберто Еко трябва да е "параноик" от световна величина. Давам ти идея за нова тема, където да развихриш психоаналитичните си способности без намесата на модератори - УЕ като параноик. Проблемът е твой. Живей с него както намериш за добре.

Питам се как си носил в себе си товара на такава подла несправедливост, при това толкова дълго време!

Все повече имам чувството, че сме в раздел Езотерика, а не в Психология. Накрая и за за зодиите ни ще започнем да си бъбрим...

Когато една теза е стъпила изначално на фраза с невярно по същество съдържание - по презумпция не я дочитам. Например това - "Но същите тия субекти продължават да не ПОЗНАВАТ НИЩО ЗА САМИТЕ СЕБЕ СИ" - също не е вярно. Всъщност знаем вече доста и за себе си.

"И същото - РАЗУМА - е единственото което е възможно сред познатия ни свят, с което да се реагира напълно адекватно на всякакви изменения в средата" Бактериите (и не само) не са "разумни", но реагират "напълно адекватно" на средата си според механизмите си си за оцеляване. Да го кажем така - разумът е способност, която може да се развива само при достатъчно разнообразие на ареали за осмисляне. Сведе ли се ареалът само до един, той спира да се развива (шимпанзетата). Ние сме станали разумни само защото се разпространяваме във всички ареали и то като вече еволюирал с определени дадености вид. А ареалите са достатъчно богати, интересни и с възможности, за да се развива австрактното, логическото и т.н. Ограничи ли се ресурсния за оцеляването ареал нещата доста се променят. Видът направо може да затъпее - прати го в скуката на Марс с три кирки и две лопати и го виж след около 500 години.

Приемаш сегашното ни положение за даденост, от която извеждаш останалото. Параметрите се променят, това се случвало много пъти. Може да се променят така, че видът да изчезне. Освен това видът сам по себе си може да е самата заплаха - ние достатъчно добре се вписваме в такъв тип заплаха. Това, че сме разумни не ни гарантира нищо. А сме достатъчно разумни за разлика от другите видове, за да знаем, че нищо не ни е гарантирано. За това във психиката си ревностно пазим част от механизмите си за оцеляване. В противен случай щяхме да ги загубим напълно, като закърняла опашка. За тези механизми за оцеляване говорим в тази тема - какво се случва в главите ни и защо е необходимо да се случва. Тази нишка на темата е дискутирана тук доста пъти от различни гледни точки. До момента аргументите, че е дошло времето на отпадането на някои защитни механизми е дошло, за мен поне не са били достатъчно убедителни. Аргументът, че защото сме разумни ще реагираме адекватно, също не е убедителен. Кои ще реагират адекватно? Какво разбираме под "адекватно"? Можем ли да контролираме адекватното, защото доста пъти сме показвали, че по места губим контрол? И разбира се да не забравяме, че това което може ни изглежда като Адекватното решение, може да се окаже погрешното - решенията колкото и адекватни да изглеждат не са непременно гаранция за успех. Всичко ще зависи от параметрите и може да се опишат достатъчно апокалиптични картини, в които разумът ни да е едва ли не безполезен. Ще оцелеят други форми на живот, а не разумната.

До колкото си спомням съм питала дали има някакъв исторически резон да се смята, че е оцелял. Което е далеч от "самоубеждаването" в каквото и да било. Другото е било гаргара с тематиката в Мистерии и Загадки, където активно си се включил. И май се налага да ти припомня какво ти е било отговорено тогава:

От потребител до потребител - разлика от тук до Марс. Повече от половината форум тук ги употребява за какво ли не. Особено за да пуска тема след тема на тази тема... " ОБАЧЕ... вида ХОМО отдавна няма никакъв проблем със оцеляването си." - в тази постановка няма нищо научно, Върбанов! Да, Върбанов, признавам че не четох по-надолу, а се връщам от най-нездраво любопитство - до къде ли точно "ще я докараме".

Наред с най-елементарната бактерия, Хомосапиенс се грижи за оцеляването си всеки Божи ден (и нощ, иначе нямаше да спи). Както вече констатирах - темата загуби каквато и да било научна, де не кажа и разумна стойност.

sirius Не се обърквай от наличието на индивидуалните интерпретации и сентенции тип "всеки си има истината". Природата не функционира така, ние също не функционираме така. Това са вменявани "философски" съждения, без особена стойност за научния подход. Ако държим да интерпретираме света рационално, а не емоционално - видовете имат своите механизми за интерпретация на средата и имат единни за вида възприятия, за ползата и вредата от нея. "Истината" за средата е обща за вида. Крокодилът хапе, акулата е опасна, дъждът мокри. Това са общовалидни истини за оцеляването на нашия вид, които нямат "индивидуални" интерпретации. За средата не е от значение дали крокодилът ни е симпатичен или противен (личните ни гледни точки за крокодилската красота) - той хапе и ще ни изяде в първия удобен момент. Ограниченията (средата е такава каквато "е", а не такава каквато си въобразяваме, че "не е") създават архетипи, също фундаментално важни за оцеляването на вида. Колкото и "индивидуални" да изглеждаме, ние се подчиняваме на общи механизми и механизмите на мисленето по необходимост създават общи модели. В противен случай няма да оцелеем. Като всеки вид ние се развиваме в тон със средата. За да оцелеем винаги ще ползваме т.нар. рационален подход към нея. Колкото и необятни да изглеждат индивидуалните способности на ума, оцеляването (рационалното за вида) няма как да стане с "огнена прана". Противно на привлекателните ѝ описания. Върши работа само като "духовна храна" - ние сме може би единственият вид на планетата, който има нужда и от духовна храна за оцеляването си. Но самото оцеляване ще стане с филия с масло - удостоените за бъдещ живот наши представители разумно си я намазват. За това мисленето се подчинява на общовалидни истини докато те са полезни. Въпреки "разните" привлекателни истинки, общовалидните работят за всеки и в случай на нужда се прибягва до тях (освен ако не се прояви суицидна емоционална страст - която също е проява на еволюцията, елиминира неориентираните в средата). Ограниченията са в зависимост от възможностите за овладяване на средата към момента, същевременно без да ограничават фанатазиите. Ако е полезно да я овладяваме и с рел. убеждения ще го правим и чрез тях. И защото участието ми в тази вече крайно съмнителна с научната си полезност тема приключва: Когато разсъждавате върху каквото и да било помнете, че: - трябва да се яде, диша и оцелява Съответно няма място за измислици "какви сме и кои сме" когато се изправяме пред естеството на Природата. Каквито и "истини" да си внушаваме цялото ни битие се върти около една и съща цел. Единствено подхода към постигането ѝ е различен за групи хора или отделни личности - моделите обаче се припокриват с дребни, незначителни вариации.

За остеопорозата (а тя е масова) са важни химичните процеси в организма. Проблемите със щитовидната жлеза, хранене, киселинността на организма. Но и гравитацията Няколко пъти я срещам като важна причина за амортизацията ни - кожа, кости, намаляване на общия ръст на тялото и т.н. Излиза, че гравитацията и в двата случая влияе на костите - и когато я има, и когато я няма. Тук долу постепенно ни притиска и "смачква" Без нея, пак разни промени.

Снощи се случи да гледам именно за отслабването на костите на астронавтите. Това, което вярвам, че също ще ви е интересно бе, че бяха споменати във връзка с мъркането на котките... Оказва се, че мъркането им е лечебно. По този начин котките освен, че изрязват удоволствие и се лекуват (вътрешни органи и кости). Вибрирането е оздравяващо за костната система и някои физиотерапевти работят с него. Има разработен вибрационен уред (стъпва се на него и се правят бавни приклякания), който стимулира отслабналата костна система. Завърналите се от Космоса вече го използват за възстановяване.

Комуникативната рационалност най-общо: http://psihologiq.dokumentite.com/art/logika/84893 https://www.kaminata.net/forum/obobshten-material-po-logika-t101851.html За повече подробности - Юрген Хабермас. Цитираното в червено съждение не е предмет на научното разбиране на понятието "комуникативна рационалност". Една личност се определя като "рационална" когато има рационален, а не емоционален подход, какъвто рационалното поведение и мислене не допускат. Описанието на всеки тип личност може да стане с общоприетите понятия, които са ясни и конкретизирани в научните среди. Те са достатъчно добри и академично категоризирани, така че може лесно да се разбере защо конфликтът в самата личност между рационално и емоция е предимно "външен", а не "вътрешен". Рационалността се обуславя от три категории, които изпълнявани в ежедневието показват, че конфликтът с външната среда идва от разбирането за "истина" (общоприети истини) и логическото мислене - когато се правят погрешни умозаключения, ръководени от неистини. Ако няма директен сблъсък с външната среда, тези неистини не засягат вътрешния комфорт. Личността ще съжителства с рационалното и емоционалното в себе си, без наличието на вътрешен конфликт, дори с ясното съзнание, че това, в което вярва може и да не е истина, че липсват преки доказателства. Фантазията също се грижи за потушаването на вътрешните конфликти и самоубежденията. Религиозното мислене и вярата в конспирации са два различни аспекта на вярване в евентуални неистини, съответно трябва да бъдат разглеждани отделно. Вреда/полза. ПС. Ако лирическите отклонения по темата продължат - тя може преспокойна да мине и без моето присъствие.

"Линее" от гледна точка на физическата ни представа за каленост звучи добре, но "боледува" би трябвало да е относително. В определена стерилна среда, при специално зададени условия (премахнати са някои вируси и т.н.) според мен може и да не "боледува". Изключвам условието залежаване, което най-малкото предизвиква болезнени кожи рани.