*abi*

Много интересно би било как ще се развиват в още по-дълги периоди. Прави впечатление, че някои промени за организмите настъпват много бързо.

И да вярваме - и те си имат цените, които ще платим. Примерно ограниченията от ефекта на ползването, които неминуемо ще се наложат.

Можеш да ги наречеш нерационални ако са нецелесъобразни за теб. А, че материалният свят е рационален - изводът няма проблем с логическата рационалност на мисленето. Е, по въпроса може се подходи напълно нерационално в съжденията, стига човек удобно да пропуска следното (прим. езотеричен подход): - Първо не съществуваме без него, ние сме част от него, на пук на всеки напън за доказване на противното - Второ е единственият ни доказан, сигурен и безспорен източник на енергия. Толкова смисленополезен, че всички живи същества ползваме грандиозен ресурс за овладяването му. И забавното е, че практическата рационалност на мисленето винаги е в правилната посока що се касае поне до материалния свят. Хранене с Огнена прана, хранене със Светлина и на финала всеки одухотворен си намазва и филията с масло.

Първото изречение има проблем със синтаксиса, за да се стигне до заключението във второто. Ако си държал да кажеш, че "светът не може да бъде някакъв", с второто си изречение поясняваш, че той е някакъв през призмата на живеещия. Съответно първото изречение "светът не може да е никакъв" не води до извода направен във второто. Няма силогизъм. Или искаш да кажеш, че светът все пак е някакъв, или че светът е никакъв - второто е логически невярно поставено. От написаното "да не може да бъде никакъв" извеждаме, че "светът е някакъв". Логическата рационалност на мисленето се отнася главно до формите на мислене и законите на мисленето. Показва какви от определените предпоставки следват определени изводи и кога връзката между мислите осигурява истинно умозаключение. Логическата рационалност ще покаже, че въпреки индивидуалните ни различия мисленето се подчинява на общи правила. Логическата рационалност на мисленето ни разкрива едно пространство общо да всички нас като разумни същества. Вижданията ни за света, като едно цяло се базират предимно на изведеното чрез логическата рационалност на мисленето ни. За това сме в 21-век такива каквито сме - заради формите възприети от общото мисловно пространство, в което дребните разлики в индивидуалните различия не са определящите посоката ни развитие. В този смисъл светът винаги е общоприето "някакъв" за големи групи от хора. По повод следващото, защото говорим за мислене: Рационалното мислене се основава на същите дадености. В този смисъл Религиозното мислене винаги е и рационално защото ползва логическа рационалност, практическа и комуникативна такава. До колко някои "приетости" са били и са погрешни е плод единствено на невярни хипотези. Нерационално мислещ може да бъде единствено религиозният човек, който има познание за други хипотези, но продължава да избира да вярва в повечето случаи очевидно невярна хипотеза. Пример за очевидно невярна хипотеза е "че светът не може да бъде някакъв". Светът "е", "съществува" не функционира в хипотезата, докато светът си съществува и без гениалните ни умозаключения. Още по-невярна хипотеза ще е "Светът не съществува", която е удостоявана с още по-гениални опити за доказателства от нашите. Повтарям - не е задължително да има вътрешен конфликт и опитът за вменяване непременно на вътрешен конфликт не е сполучлив. Конфликтите са предимно предизвикани "от вън", от средата, от споделящите различни от нашите хипотези. Вътре в себе си, стига да бъде оставен на относително спокойствие от външната среда, човек може да съществува в пълен унисон с ирационалните и същевременно рационалните си мисли. Иска или не той ще реализира целите си чрез практическата рационалност на мисленето (иначе елементарно ще си умре от глад в някоя пещера), като може същевременно а-логично да си вярва напълно сериозно, че звездите са очи, които през нощта ангажирано бдят над битието му. В същото време ще бъде достатъчно комуникативно рационален или: Основна характеристика на рационалната комуникация е, че участвайки в нея, ние непрекъснато подкрепяме нашата гледна точка с аргументи и доказателства. Рационалната комуникация поставя определени изисквания или норми пред участващите в нея. На първо място това е аргументираност и яснота, за да се постигне убеждаване на другия участник. На второ място – честност и откритост, които биха улеснили процеса на разбиране. И на трето място – отговорност пред истината, която се стремим да постигнем съвместно. Проблем има единствено с "истината", но дори и това не е ...проблем. Ние сме тук от милиони години еволюирайки и поддържащи вида си и без да знаем "истината" за звездите (и още не знаем "цялата истина", само сме узнали повече за тях). това ни най-малко не ни е пречило да мислим достатъчно рационално, за да оцеляваме където сме. Което показва, че наличието на вътрешни конфликти между ирационалното и рационалното принципно не пречи на вида ни да се справя. Включително признати учени, трябваше да се съгласят, че ирационалното мислене ни е по-скоро полезно, от колкото вредно, стига средата (във всичките и форми) да не се "заяде" сериозно с нас, което пък кара вида ни в края на краищата да избере възможно най...рационалното решение чрез практическата насоченост на мисълта.

Едни от най-добрите анализи относно вътрешната свобода - израстването на индивида като Човек, Личност са от Ерих Фром. В един ирацонален свят, да се "движиш" що годе рационално е Голямо изкуство. Всъщност ако нещо е рационално, то е именно материалният свят. Не-рационални са интерпретациите му. Например крайно нерационално е да си въобразяваме, че "сме част от нещо друго", каквато дефакто не сме, нито ще бъдем.

Не е задължително да има "конфликт". По-голямата част от човечеството живее в унисон с рационалното и религиозните си убеждения. Самите религиозни убеждения могат да се разглеждат като рационални и дори като жизнена необходимост за повечето хора. В случаите, в които те остаряват морално, религиозната мисъл става гъвкава и намира нови ниши, в които да се развива, чрез нови, удобни интерпретации. Например няма никакъв вътрешен конфликт между ползването на пералнята (рационално мислене спрямо ползата от технологичен обект) и обличането на чистите дрехи (ирационално когато се разглежда като обект на заповед Свисше) с цел посещението на неделната служба. Конфликт би имало едва когато се наложи практичното изобретение "пералня" да се разглежда като "дяволско творчество". Дори и в тези случаи има общности, които примиряват двете страни и вършат рационалните си дейности по-не толкова рационален според нас начин - прим. амишите. Конфликтът е кратък, но подходящите доводи най-често примиряват двата аспекта и често нерационални действия (обрязването на жените) се приемат като належащи (предвид доводите), съответно се възприемат като рационални. ****** Тук са изредени, цитирам: "12 ирационални убеждения, които, според автора, причиняват и поддържат наличието на неврози и неудовлетвореност (клинично доказано е, че тези убеждения са наистина в основата на повечето невротични разстройства)". Ако има конфликт, той съвсем не е само "вътрешен". http://online-psychotherapy.info/cognitive/irrational-ideas.htm Ако се разгледат внимателно, поне според мен се оказва, че те всъщност не са толкова ирационални. Защото могат да са верни спрямо оценката на дадени събития и дори да са единственият начин за действие. Например за граденето на кариера в някои области се налага "да бъда максимално компетентен и да успявам във всичко". Може да доведе до невротично разстройство, но само по себе си ще е вярно за целта убеждение. Което го прави рационално виждане, рационално решение. Съчетава се със "нещастието винаги идва от вън и се предизвиква от хората и събитията": - Системата е такава, че налага да се разсъждава в посока на първото цитирано убеждение - компетентен, борбен, успеваем (дори, за да се пласирам на трудовия пазар, се налага да пиша тези неща в автобиографията си и да ги доказвам в последствие) - събитията са били достатъчно трудни по пътя на гора, хората са се постарали да направят целта още по-трудна (похватите на конкуренцията) - "нещастието" е дошло от вън, защото първото цитирано убеждение е вярно за целта. "Нещастието" е невротичното разстройство, което сме си докарали, то е поради това, че Системата и Конкуренцията са ни заставили да действаме според първото цитирано убеждение. Нерационалното ни убеждение се е състояло в това, че непременно сме искали да изградим кариера. Което ни най-малко не се счита за ирационално мислене. Напротив, поощрява се от обществото още от училищната скамейка, след което същото това общество обвинява следващите правилата наложени от самото него, като ирационално мислещи - не са си преценили добре възможностите (което също е спорно, защото конкуренцията няма как да бъде предварително оценена, до колко сериозна и изобретателна би могла да се окаже). . Рационалното мислене "включва разсъждения обхващащи проблема изцяло, изследва го от различни гледни точки, насочено е към същността на нещата", то изборите понякога са сведени до минимума и се оказва, че т.нар. ирационални виждания, са единственият начин да просъществуваме (да се движим) в един набеден за "рационален" свят. Що се касае до моето лично виждане - светът ни най-малко не е рационален. Само едни се справят с проблемите му (интерпретират ги и взимат адекватни за личността си решения) по-добре от другите. ПС. Важи и за рел.мислене. Църквата е факт, рел. обучение е факт, рел. разпространение на идеи е факт. Обществата го позволяват, до там че е Конституционно право на човека. В същото време се говори за конфликт, за нерационалност и т.н. Но понеже това е съвсем извън темата на темата - отворете нова, чиста и концертирана тема по тези въпроси.

Ако лакмус лентичките са надежден индикатор за стойностите на pH в урината и слюнката, авторът на статията не е прав, че храната не променя pH. Необходима е около една седмица промяна в хранителните навици и стойностите отчитани от лентичките се променят с 1 до 1,5 единици. Връщането към старите хранителни навици отново променя резултатите. Една пържола не ги променя "веднага", но когато е включена в седмичното меню, съчетана с високо киселинното кафе и още няколко яденето със свински мръвки - до седмица pH в слюнката и урината тръгва надолу. Лично съм правила този опит и редовната ми диета държи pH около 6-ца, докато промяна примерно изключваща кафе (високо киселинно), свинско и .т.н. към режим със зелен чай и повече краставици (високо алкални) за 1 седмица качи pH над 7. Сега разбира се трябва да се уточни pH на стомаха и pH индикирано от лентичките едно и също ли е или става дума за различни показатели. Какво се алкализира при консумацията на високо алкални храни (кръвта?) Като немедик - нямам представа:) Ако някой знае повече подробности - благодаря!

Много интересно! Не бях запозната.

И имат 1, и нямат 2 единен корен. Пример 1 - Вавилонските и египетските митове са доказано повлияли на митологиите на съседните народи, вкл. са взаимствани. Пример 2 - Митологични истории за Потопи възникват независимо на различни места. В Австралия племена живеещи в близост до Големия риф пазят под митологична, устна традиция история за Голям Потоп (вече и научно потвърдено събитие). Тя се предава от поколение в поколение в продължение на хиляди години под формата на танц, придружен от разкази. Споменът е толкова преиначен и украсен, че определено е бил считан за мит. Оказва се, че като повечето митове има своят повод за създаване. Интересното е в тематиката, която се повтаря. Например за едни неща възниква митологичен преразказ, а за други не. Това е чарът на сравнителното митологиознание - как едни неща и събития правят впечатление на Сапиенсите докато други не дават почва за трайни предания.

Това много ми напомня на скандинавските легенди (Фенрир и децата му Скол и Хати), както и на някои обичаи по нашите земи свързани с вълците (в легендата на арменците помагачите са кучета). Например: Вълчите празници - През този период също така заключват веригата на огнището; не изхвърлят пепелта от огнището (вярва се, че вълците ядат или облизват въглените и така се плодят); избягват да излизат навън след залез слънце. Подобен род празници са известни и сред сърбите. А по случайност името на съседите на древните арменци, поне на български също звучи "Хати" :))) Интересно как митологията за минути може да пренесе от една точка в съвсем друга...

+100 Благодарности за интересната тема!

Преди малко докато се информирах "що е то хибридната" (не знаех какво се има предвид) прочетох, че конспиративните теории били използвани ето как http://www.aliceswonderland.eu/Alice-psychological_warfare-bg.html

и за пореден път предпочете да "отговориш" докарвайки семантично пресищане* на събеседниците, вместо да обмислиш наистина внимателно какво е искал да ти каже авторът ... Загубата на усет за пространствените измерения определено ще да е някакъв страничен ефект от самоанализата ти. * Семантично пресищане – когато някой говори/пише толкова дълго, че слушателят започва да възприема думите му като повтарящи се безсмислени звуци/букви.

Това имах предвид под "страничен ефект от източните философии". Изявява се в необходимост от нескончаем монолог на тема АЗ-а, аз спрямо другите, другите спрямо мен.... Любопитството да се ровим в Личната си зона на комфорт, в последствие се трансформира в нещо като душевен ексхибиционизъм (нищо обидно или лошо няма в казаното - просто, това се случва понякога). Хората не са виновни за това, че информационното поле е задръстено с какви ли не "полезни" съветници и подстрекатели да се постигне "съвършенство" чрез себеопознаването. А много рядко се намира кой да им напомня и да ги съветва, че тази вътрешна зона е много деликатна и ако не внимаваме може да ни изиграе номера каквито не сме и подозирали. Да поясня - едно е да работим по необходимост върху промяната на Себе си (обикновено е практически работен процес свързан с промяната на навиците, които евентуално да променят гледната точка) и съвсем друго да се опитваме само да разберем Аз-а. Мое лично мнение, е че можем да го разберем по-добре (не напълно) само в процес на работна промяна - когато се виждаме през различните дейности, които извършваме (всички наши действия, избори, решения). Ако "промяната" на светогледа обаче е настъпила само чрез т.нар. самоанализ, може да има особени странични ефекти, включително неглижиране на самото Аз.

Изкушавам се да се включа... Самоопознаването, при теб май е довело до загуба на усета за пространство. Не, че не ми се е случвало и на мен. Заради което отчитам тази загуба по-ясно от не-загубвалите усета си... За това може би е добре да оставиш малко самоопознаването на този етап и да отработиш пространствените измерения. Защото то това със самоопознаването, което уж е довело до самозаблудата "да нямам нужда от едно или друго", всъщност е предизвикало други нужди и така нататък... Странични ефекти от източното мислене, които не са адаптивни за западния социум.

Току що приключих с "Островът" от Александър Секулов и книгата много ми хареса. Точно като в повечето критики за нея "ме върна в детството". Книгата спокойно може да се чете и от възрастни. http://knigolandia.info/book-review/ostrovut/

щото требе и да знаеме га да се сопреме - казваме у шопско

"чисто познание" участието ми в темата бе до тук

Отново за вярата поради "Авторитет". Този път е използван Тесла. Свят, Вселена, Астрология, Конспирации, Другото здраве, Мистерии, Технологии! "Другите" новини новини са тук. Сензационно интервю с Никола Тесла (четенето е чиста загуба на време, линкът е за протокола): http://drugitenovini.com/nepublikuvano-116-godini-intervyu-s-nikola-tesla-i-zapomnete-nikoj-chovek-kojto-e-sashtestvuval-ne-e-umiral/ Разбира се фейкът е детайлно разкоспириран http://brassgoggles.co.uk/forum/index.php?topic=45539.0 (вкл. и в коментарите под линка горе), но това не му пречи да събира възторжени лайкове където се е разпространил като ментален вирус. Продукцията "подписана" от авторитети е лавинообразна, а лековерните стават още по-зашеметени от нея.

Не отговаряш по същество Което превръща опита за диалог в семантично пренаситен монолог. Лека вечер!

И да има - какво от това? Измерими сме единствено според оставеното наоколо. Можем да остави далеч по-добри неща и без непременно да знаем, че има нещо отвъд. В кратце не виждам защо това "отвъд" да ни пречи да сме по-положителни "вътре", а положението ни не е съвсем да не знаем "как да го направим". Ако ти кажа, че има нещо друго ще станеш ли по-отговорен? И ако да, към какво ще си по-отговорен - към себе си или към всичко? И какво ти пречи да си точно толкова отговорен, кокото би бил ако има, когато се окаже, че всъщност няма нищо друго? Или за повишаването на отговорността ти към себе си и другите е необходимо да вярваш, че има нещо друго? Повече лична значимост, повече вдъхновение ли ще получиш, ако щеш и според определението на Докинс за вярата: "...да си убеден в нещо не само независимо от доказателствата, ами точно заради липсата на доказателства”. Ирационалните типажи са на последния принцип и той им е нужен за повишаване на морала и етиката им. Същевременно рационалните типове могат да са също толкова морално-етични и без симулиращи себеоценката подходи. И ако получиш доказателствата за Няма, тогава ли ще обмисляш степените на Отговорността която ще е измерима според ИМА/НЯМА? А какво ще спечелиш/спечелим ако ИМА нещо отвъд? Като гравитацията ще го преодолеем или какво по-точно ще го правим? Помисли много внимателно върху това преди да ми отговориш

Ще си позволя нещо като грубост, но кому е нужно всичкото това вглеждане в "Себе си"? Необходимо е предимно на индивидите, които имат проблем с оцеляването в средата. Съответно е най-добре да се обърнат към специалисти. От там насетне за щото годе интелигентния човек, не е кой знае колко трудно да определи "нивата" на проблемните емоции в себе си, които частично спъват развитието му, както и да ги тушира до поносимото. Любимият ми пример е Суетата, защото тя илюстрира голяма част от вътрешните проблеми на почти всеки осъзнат индивид. Когато се борави с правилните понятия става доста по-лесно да се отдели суетността от проявите на себеуважение. Себеуважението не причинява така често психическа болка на индивида, както го прави накърнената суета. Дори би могло да се каже, че себеуважаващият се е по-малко суетен, по защитен от средата и по-лесно лавиращ в нея. По-малко раним е. Всеки може да поработи върху Себе си, стига да има желанието и смелостта да се реорганизира вътрешно. За разлика от нас, по-обърканите хора учените в дадени области имат доста по-подредена мисъл и по-ясна представа за себе си. И това, за което казваш, че не искали да говорят се явява излишно. Учените си пестят думите, защото как да ти кажа...за един здравомислещ физик да седне да обсъжда етерните тела с нас е чиста загуба на ценно време. Вероятно за това нито един физик не се намесил все още в темата. Не, че не иска да ни говори. По-скоро не му се говори за...глупости. Съгласна съм, че рел. философски системи са добра база за търсене на определимото. Точно толкова добра база дава и Ерих Фром. Опитът ми с учените (най-много обичам физиците, защото те имат отлична мисловна подредба) е показал, че далеч по лесно да им се даде адекватен учен за отправна точка, вместо трактат от Стария Завет. Най-малкото защото с другия учен, с колегата Фром ще "комуникират" на разбираем и за двете страни език - този на науката.

Предлагам да си подредиш мислите чрез понятията и ще стане мн. по-лесно Мисля, че искаш да говорим за философското понятие за живот. Чудесно! Само, че подходът да се разграничава философското виждане от биологичното понятие за живот е погрешен и за това хората вярват сляпо в езотеричните теории (още един път давам отговор на "защо вярват в еди какво си"). Съзнанието е плод на еволюционния процес и механизмите му могат да бъдат разбрани именно чрез него. Началото е "поставено" още когато първите живи организми започват да кореспондират със средата като приемат и обработват чрез биологичните си механизми информацията от нея. По тези въпроси е чудесно да се чете Докинс, а вече има няколко отлични книги преведени на български, които са едно от най-подходящите четива за начинаещите в еволюционната биология. И така живите организми в края на краищата еволюират и до вида ни, който има осъзнато битие. Предлагам да не се спекулира чак толкова и с Огледалото, нито то да се издига в един вид култ на отправната точка. Първо, защото отражението в огледалото е субективно и второ защото отражението в огледалото може да стане по-обективно само когато се огледаме чрез Другия. Осъзнатото ни битие е резултат от не чак толкова сложна философия, на която се придават безумно широки спектри. Накратко то има само няколко елементарни по съществото си цели и те са: - да се нахрани/буквално да се сдобие с енергия физически - да се нахрани и духовно - за т.нар. осъзнат вид), това което езотериците наричат "зареждане с енергия", а то не е нищо повече от това индивидът да оцелее и психически в средата. За което ще интерпретира според възможностите си (психични, биологични, генетични и т.н.) - да не го излапат (буквално и метафорично), което е търсене на сигурност и физическа и психическа - да се размножи (няма нужда от пояснения защо) - да си достави удоволствие (животът трябва и да е приятен за да се поддържа) "Удоволствие" има изключително широк спектър за осъзнатия вид и е свързано с първите две цели на живия организъм. От там насетне има яко раздуване на локуми, които придават не нещо повече от излишна важност, от която "кой знае защо" се нуждаят повечето осъзнати индивиди. Това, което отразяват прословутите огледала не е нищо повече от комплексното емоционално състояние на индивида с цел да си осигури постигането на горните цели - което пък изобщо не го отличава от най-обикновената неосъзната амеба. Проблемът в случая е, че няма величини, а само понятия с които се описва състоянието му в момента на огледа, както и че то на всичкото отгоре е и променливо. Накратко - вярата е доверие, което е необходимо за осъзнатия индивид, пак с цел да оцелее. Тя е следствие от еволюционния процес, психическа необходимост за справяне с реалността. А реалността чрез каквито и огледала да я гледаме, както да я въртим на шиш и да се опитваме да я опишем за живите организми има само един единствен смисъл, ако държат (а еволюционно всеки жив организъм "държи" да се наложи в нея и да оцелее) да продължат да съществуват в нея - да ги нахрани, пази и задоволи.

Първо да изясним понятието "живот".