insighting

Няма я. И аз търсих, тъй като моята е пред разпад. Освен да я сканирам, но ще отнеме доста време.

Честит празник, София!

Етологията се занимава с поведенческите актове на животните. Част от тях са описани тук: http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=145958&title=В чудния свят на животните

Към новината: https://money.bg/politics/osven-ttip-sasht-i-es-gotvyat-druga-sdelka-za-usd38-triliona-za-koyato-ne-ste-chuvali.html?utm_source=Money.bg&utm_campaign=e51c4741dd-newsletter&utm_medium=email&utm_term=0_4083c8632e-e51c4741dd-90415505

https://mmozg.net/ksp/2012/12/10/orbitalnaya-mehanika-i-zakony-keplera.html https://mmozg.net/ksp/2012/12/17/orbitalnaya-mehanika-i-bazovye-manevry.html https://mmozg.net/ksp/2014/07/20/proekt-okto-chast-pervaya-rakety.html

http://www.rbc.ru/finances/16/09/2016/57dba48e9a794775d22f1327?from=newsfeed

Към пълното съдържание на статията: https://money.bg/economics/kitay-shte-zagubi-stotitsi-miliardi-ako-donald-tramp-specheli-izborite.html?utm_source=Money.bg&utm_campaign=91fbb93b57-newsletter&utm_medium=email&utm_term=0_4083c8632e-91fbb93b57-90415505 Нетният социален продукт към фактора разходи се образува от потреблението и нетните инвестиции. Мултипликаторът на инвестициите показва с колко се променя доходът на населението при определено повишаване на постоянните нетни инвестиции. Графиката на мултипликатора представлява крива с форма на стълба. След като се пресметне развитието, се получава регулираният доход и сумата на тази безкрайна геометрична прогресия е реципрочната стойност на граничната стойност за спестяване. Ако текущите нетни инвестиции се понижат с тази сума, то приходите на населението се намаляват неколкократно с тази сума, т. е. имаме отрицателен мултипликаторен ефект. А понижаването на приходите е в зависимост от понижената гранична склонност за потребление. Често инвестиционните ефекти не се наблюдават. Това важи при поддържане на постоянни цени, въпреки че мултипликаторният модел обяснява взаимните връзки между търсене, доходи на населението и заетост. При по-високи доходи се консумира повече. Ако търсенето на инвестиции се повиши, най-напред се увеличават заплатите и печалбите в инвестиционната промишленост.* Теорията за инвестиционния мултипликатор може да бъде разширена до обща теория за мултипликатора на разходите. Чрез него могат да се проследят промените в потреблението на частните домакинства и държавното потребление, частните нетни инвестиции или външният приход. --- * При инвестиции за рационализиране обаче няма определена връзка между нетните инвестиции и заетостта.

Аз пък се сетих за рицаря-шегобиец Динадан от артуровия кръг. Хуморът е унищожител на болезнените емоции. По-остър е от стоманения резец. Но по-мощно оръжие от меча е писалката. За да се разбере обаче Щатският проблем, е необходимо да се посочат някои факти от развитието на стопанската му история. За укрепване на следвоенната икономика е било създадено Споразумението от Бретън Уудс, подкрепено от 44 държави. Въз основа на него в края на 1945 г. се създава Международният валутен фонд. Главната задача на Фонда се състои в това да осигурява стабилност на валутите, но през 1971 г. системата на твърдите обменни курсове се сгромолясва, защото САЩ отменят задължението си за обмяна на долара в злато. Затова големите индустриални държави преминават към системата на свободната обмяна. Една след друга останалите валути също преминават към 'плаване'. Причината за приемане на 'плаващите валути' е именно падащият курс на долара. Обстоятелствата, породили разпадането на предишната система, се дължат на милиардните разходи за двете войни - Корейската и Виетнамската, военната помощ и помощта за развиващите се страни, вносът на суровини и петрол, надвишаващ износа. Инвестициите в чужбина също са оказали влияние. Ролята на щатския долар се поема от една изкуствено създадена валута, чийто паритет се приспособява към промените във валутните съотношения. Твърдата валута обаче се завръща през 1972 г. поради недостатъците на системата на плаващите курсове и се създава 'Блоково-плаваща валутна система', приета от 6 страни. През 1979 г. на нейното място идва Европейската валутна система. Нейни членове са 12 страни. Валутата-кошница променя дяловете си при приемането на нови членове или при промяна тежестта на някоя от валутите с 25%, т. е. водещият билатериален курс на европейската валута се получава от съотношението на твърдия валутен курс към неговата тежест в кошницата. Историята проследява няколко интервенции, направени под формата на кредити. След този диапазон на вариране дългосрочните последици за вътрешната икономика са видими. Въпреки че щатският долар непрекъснато спада, експортът за САЩ остава постоянен по отношение на количествата. Ситуациите на девизните пазари и до днес не са кой знае колко променени. Необходимостта от регулиране на външноикономическите отношения е предпоставка за обединяване на няколко държави. Предоставяйки част от своя суверенитет на съвместните ръководни органи, те получават определени права. Да вземем за пример EFTA. Тя възниква като алтернатива на Европейската общност. Нейните напълно реализирани цели се изразяват в правото на всяко предприятие да се установи в коя да е от страните-членки и да развива законна дейност, да има свободно движение на капитали и услуги, да се води единна политика по отношение на конкуренцията (спазване на забраната за частни картелни споразумения), държавите да си сътрудничат в областта на социалната политика и да съгласуват стопанската си политика. По този начин международната организация постига едно наднационално обединение - Европейски Съединени Щати.

Дефицитът в баланса е обобщаващ преглед на външноикономическите отношения на САЩ. Например след като доларът престава да бъде водеща валута, се въвеждат т. нар. 'специални права за теглене', с които се изплащат външните дългове и по този начин покриват слабия долар. Дефицитът, възникнал по политически причини, влияе директно върху вътрешнонационалната стопанска дейност. Гарантира ли Централната банка курса на долара? Косвените държавни мерки достатъчни ли са за отстраняване на дългосрочния дефицит? Когато курсът на долара е висок, това означава, че външната стойност на собствената парична единица е малка. Тези колебания се усещат веднага при планиране на пътуване в чужбина. Върху долара влияние оказват и слуховете. Ако ви кажат, че стойността на долара ще се понижи утре, как ще използвате тази информация? Спекулантите на фондовата борса обаче знаят.

БатеВаньо, защо ми вменявате подобен пост, какъвто не съм публикувала? Ако толкова Ви интересуват картелните споразумения, информация може да получите от разузнавателните агенции. P.S. Обърнете внимание на пунктуацията.

Обобщено казано, неравновесията в платежния баланс на САЩ са очевидни. Дефицитът се дължи на твърде ниския износ на стоки/услуги и на пасивния баланс на прехвърлянията. Това води до недостиг на девизи. Когато разходът на девизи се повиши, вътрешнонационалното количество пари се съкращава. По този начин обаче в страната се ограничава инфлационната тенденция. Постоянно пасивният платежен баланс създава и големи проблеми, защото поради недостатъчните девизи, вносът се заплаща с кредити, върху които се начисляват лихви, а това оказва влияние върху производството. Щатският проблем от години е коментиран. За него казват, че е бомба със закъснител. Сътресенията ще засегнат световната търговия и обменните курсове, тъй като нито една страна в света не може безкрайно да задлъжнява. В момента със своя огромен доларов минус САЩ все още може да си позволи този нескромен дефицит от своята стопанска дейност.

Външният дълг включва финансовите задължения към други държави, които се изплащат във валута, стоки или услуги. Информацията участва за формиране на баланса на капиталите. Тук обаче не са посочени сумите с неизяснен произход, т.е. 'сделките в куфар', така че по-добре е да се погледне платежния баланс.

Няма такова чудо при европейските програми. Националните обаче още са недомислени. А Вие защо се обиждате? Процентният дял на доходите на наемните работници в националния доход формира т. нар. квота на заплатите. Съществува взаимозависимост между квотата на заетостта, квотата на заплатите и квотата на единичната заплата. Когато квотата на заплатите нараства по-бързо от квотата на наемните работници, се повишава квотата на единичната заплата. Подобренията и новите инвестиции повишават реалния национален доход, тъй като това води до увеличаване на производителността. За да се съхрани пълната заетост обаче, заплатите също трябва да бъдат увеличени. И едно такова увеличение не би следвало да се обвързва с повишаване на цените, например. Но ако повишението на заплатите нараства по-бързо от производителността, се стига до увеличаване на цените, защото работодателите искат да запазят квотата на своята печалба. P.S. Всъщност синдикалните организации водят политика по отношение на заплащането на труда.

По-точен показател е за социалното и икономическо развитие на държавите, тъй като бедността засяга също образованието и здравето. Освен това индексът включва и покупателната способност на населението.

По-добре погледнете ИЧР. https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_страните_по_Индекса_на_човешкото_развитие

Да носиш отговорността на главен счетоводител срещу нетно заплащане от 200 лв. - ето това е реалност. Истинската реалност на програмите за заетост.

Добре. Стоковите пазари се регулират с помощта на цените на стоките. Нека да не е петрол, а портокали в нашия пример. Нали знаете къде зреят най-сладките портокали... Та там камиони с плодове са били унищожавани в държавните складове. За да може изкуствено да се поддържат високи цени. Ако правителството можеше да предвиди и организира една прецизна междинна търговия, то цените напълно биха могли да бъдат конкурентоспособни. Тук може да прочетете някои от предсказанията: http://www.easibulgaria.org/assets/var/docs/kakvo vseki trjabva da znae/gwartney.pdf

Доларът е 'манипулирана' валута и е свързан със стойността на петрола. Нищо "общо-развлекателно" не обсъждаме тук. Толкова ми следите... мисълта.

Благодаря. Конюнктурните цикли обаче не са еднакви помежду си. Трудно се приема, че условията постоянно се менят. Въпреки това вълните на Кондратиев показват пътя на растежа. Ако правителството не държи под контрол подема, се появява ситуация на конюнктурно свръхзагряване.

Съществуват известни отклонения от правата (визирам стопанските движения нагоре и надолу). Тези отклонения са познати като конюнктурни колебания. Ако действително потреблението е по-голямо от нормалното, то налице е свръхзаетост. Стопанските колебания се измерват именно чрез реалния БНП. Националният продукт и при конюнктурни намаления би се повишил, ако тенденцията за дългосрочен растеж е ориентирана силно нагоре. Конюнктурните прогнози се приемат доста скептично. Причината е твърдението, че те противоречат на стопанската теория, както и на самите реални индикатори. Но понякога не можем да разчитаме на класическото понятие за 'модел'. Впрочем някои феномени пък вече не противоречат на теоретическите познания.

Capitainofmarine, vvarbanov, благодаря, че поддържате мнението ми. Фактът е че дори и при минимална цена на петрола доларчета влизат в кесийката на дубайците, и тези доларчета имат реална стойност, а срещу тях дубайците си купуват реални лимузини и небостъргачи. Следователно това което е написано в статията е пълна глупост. Фактът е, че тяхната реализационна политика не включва определяне на цени. Това го прави пазарът. И тази политика не допуска минимална цена, защото при твърде ниска цена възниква недостиг в предлагането. За да не се случи така, се изисква увеличаване на предлаганите количества, а те количества си имат.

Продавали сме имоти в Дубай. Цените са обявени в евро. Инвестиционните фондове в Палм Джумейра, например, също работят с европейската валута. Петролът пък е фиксиран в долари. И цената му има значение, защото се стараят да нагласят стоковото си количество към нея, за да достигнат най-висока печалба, т.е. приспособяват се само чрез количеството.

Capitainofmarine, простете, но в частта с "въпросните страни, които продават нефта с въпросните нищоструващи долари..." цитирате не мои думи, а на makebulgar. Аз само поясних защо се получава така. Страните, които предлагат петрол, трудно могат да упражняват ценова политика. Затова количествената политика е правилната.

Защото провеждат количествена политика, т.е. определят количеството, което желаят да реализират, а цената се формира на пазара.

Моделът е познат като 'Затворено еволюционно стопанство без държавна намеса', където липсва пространствена мобилност на работната сила.