Moon_Watcher

Дори ако електролизата се извършва при най-благоприятни условия от гледна точка на специфичен разход на електроенергия (при най-ниското възможно напрежение) за получаването на 1kg водород ще се изразходват 33 kWh електроенергия, но в реални условия, този разход по-вероятно е да бъде около 100 kWh. Сам можеш да прецениш дали това е евтино.

Температурата на пламъка на водородо-кислородна горелка е по-ниска от повечето други. Причината е, че водата, като продукт на горенето има много голяма специфична топлина, която не позволява достигането на много висока температура, въпреки че топлинният ефект от реакцията превъзхожда с пъти всички останали. Не случайно ацетиленовата горелка е с най-висока температура на пламъка. Ако разгледаме химическата формула на ацетилена ще видим, че той е най-беден на водород в сравнение с други въглеводороди, които се използват с такава цел, например пропан-бутан и особено чист водород. Според мен, това напълно обяснява, защо този тип горелка не е добила популярност. Цената на водорода също не подкрепя използването на такъв тип горелки. Ако наистина набират популярност, вероятно е заради някакво друго качество, но не мога да си го представя.

Не знам дали е водоразтворим, но ако не е, можеш да си го получиш от натриев хипофосфит. Последният го предлагат много фирми и не е скъп.

От прочетеното по-горе, ето как би трябвало да изглежда определението за адиабатна температура: Температурата до която се достига при адиабатно водене на процес с топлинен ефект, при определени начални условия.

Точно знам какво е адиабатен процес, но за адиабатна температура чувам за първи път. В тази връзка, що е адиабатна температура?

Аз, по никакъв начин не оспорвам това, в случай, че е глобално и продължи достатъчно дълго време. Оспорвам само, че човечеството носи основната отговорност за това. В историята на Земя-та е имало много глобални затопляния, някои дори и в по тежък вариант и то във времена, когато човешкия род още не е бил дори в проектантския отдел, ако мога така да се изразя. Всичко е вярно, но не разбрах какво имаш предвид като казваш цитираното по-горе. Питам съвсем добронамерено. Казвам го, за да не останеш с погрешно впечатление.

Да не би да казваш, че доместифицираните животни са повече от всички останали?! Е, не само затова. Дори условията да бяха идеални (като за висши животни) пак щеше да отнеме времеот същия порядък. Еволюцията е тромаво нещо...

В зората на зараждането на живота, свободен кислород в атмосферата на Земя-та не е имало. Всичкият кислород в атмосферата е продукт на растенията. По това време, тъй като е нямало кислород, нямало е и озон. Представяте ли си какво е било ултравиолетовото облъчване?! Каквото и да се случи оттук насетне, мисля, че няма как условията да станат по-лоши от началните. Какъв ли е бил тогава парниковият ефект, като се има предвид, че на мястото на днешния кислород е бил въглеродният диоксид (главният заподозрян)? Не знам за вас, но за мен нещо не се вързва с истерията около глобалното затопляне. Защо всички са се вторачили в диоксида, при положение, че има много други парникови газове, някои с десетки пъти по-мощен парников ефект, за мен е пълна мистерия. Единственото логично обяснение е, че от всички парникови газове, човечеството е виновно най-много за въглеродния диоксид и манипулацията "антропогенен фактор" може да продължава.

С уточнението (доколкото разбрах), че тези емисии са от неактивни вулкани.

Преди доста време прочетох една статия която силно ме впечатли. Отнасяше се за кръговрата на въглеродния диоксид в природата. Беше доста неочаквано и изненадващо за мен да науча, че в основната си част той не се извършва между растенията и животните, в часност - човешката дейност. Това е малкият цикъл. Големият цикъл, който връща в атмосферата въглеродния диоксид, се осъществява при движението на континенталните плочи. Всичкият варовик (калциев карбонат), който се намира на Земя-та е краен отпадък от жизнената дейност на планетата. При субдукцията на континенталните плочи става термична дисоциация на варовика с отделяне на въглероден диоксид, който отново се връща в атмосферата. Разбира се, тектоничната дейност е с различна интензивност за дълги периоди от време, което добре обяснява колебанията в концентрацията на диоксида в атмосферата. Всичко това е хубаво да се знае от всички фенове на антропогенния фактор като причина за глобалното затопляне. P.S. Казвал съм го и друг път, но смятам, че антропогенният фактор като причина за глобалното затопляне е най-голямата манипулация на XX в.

Клатенето на лампата е свързано с ускорително движение. Равномерното и праволинейно движение е относително, но ускорителното движение е абсолютно. По тази причина точно може да се определи кое се клати - лампата или човека.

Виж, нещата са прости. Ако налягането е под равновесната крива имаме изпарение. Ако налягането е над равновесната крива - имаме кондензация. Ако налягането лежи върху равновесната крива - имаме динамично равновесие между двете фази. Това е положението. От площта на изпарение зависи само скоростта, с която ще се извършва, но самата площ не може да е причина за протичането или непротичането на този процес. Къде в представената диаграма участва повърхност, въпросната лека и непотъваща покривка и други подобни? След като незнайно защо ги включваш, трябва да бъдат отразени в диаграмата. Иначе, каква диаграма ще е това... P.S. Вече изразих принципно съгласие с това, че налягането е причина за понижаването на температурата на топене на леда, но с направените забележки. Колкото до цитирания текст на руски, това е само половината от истината. Не е редно да се спира до цитираните минус 22 градуса по Целзий, след като нещата не свършват там. Например, ако се продължи с увеличаване на налягането, температурата на топене на леда започва да расте и (ако не ме лъже паметта) при около 4800 бара температурата му на топене отново е 0 градуса. Да не говорим, че при 50000 бара, тя вече е +180 градуса. Такива неща. Водата не е най-подходящия пример, за това което обсъждаме...

Това, че във фазовата диаграма не става дума за общо налягане се доказва много лесно. Нека да приемем, че става дума за общо налягане, а то ще е сумата от парциалните налягания на въздуха и водните пари, която сума ще бъде равна на атмосферното налягане, такова каквото го познаваме. Известно е, че то почти няма връзка с температурата. Дали ще е -15 градуса или +60 градуса то си е все същото и е равно на 1 бар. Има други фактори, които го карат да се колебае в известни граници, но не и температурата. Нека да си изберем една точка от фазовата диаграма, която е с координати - налягане 1 бар и температура +60 градуса по Целзий. Вижда се, че тази точка лежи над равновесната крива течна вода - водни пари. Това означава, че мокро пробно тяло, поставено при тези условия, не само, че няма да загуби водата си от изпарение, ами точно обратното - ще продължи да трупа кондензираща вода в себе си. Това, разбира се, няма как да е вярно, защото е в противоречие с житейския опит. Следователно, направеното предположение, че става дума за общо налягане, не е вярно. P.S. Номерът с нишката става, но ако е с висока топлопроводност (метална) и експеримента се извършва при температура близка до нормалната температура на топене на леда или малко под нея. Можеш да повториш екперимента, например, с въдичарска корда при равни други условия. Във всеки случай ще разбереш, че не налягането е основната движеща сила в това, което се случва. Би могла и да бъде, но в случая не е.

И общото налягане е сумата от парциалните налягания на ?

В показаната фазова диаграма, атмосферата (въздухът) не взема участие по никакъв начин. Всички налягания и температури показани на диаграмата се отнасят само и единствено за водата. В идеалния случай, за да се построи такава фазова диаграма,е необходимо да се вземе подходящо количество вода и да се постави в съд със съответен обем, от който въздухът е напълно евакуиран. От там насетне, започваме да изледваме какво се случва в съда при различни температури. Например, едно от нещата, които ще установим е, че при температура +0,0075 градуса ( или + 0,0098, както е показано на диаграмата, от моя източник е първото, но това в случая не е важно) се установява динамично равновесие между трите агрегатни състояния на водата, което продължава неограничено дълго време, ако не пипаме температурата. При тази температура, налягането на водните пари в съда ще бъде 611 Ра. Когато нещата се случват при наличието на атмосфера, на посоченото налягане трябва да се гледа като на парциално налягане. Дали в присъствието на въздух това равновесно налягане ще бъде същото? Вероятно, не, но ще е от този порядък. И сега за сушенето при отрицателни температури. Ако парциалното налягане на водните пари в атмосферата е под равновесната крива между твърдата и газообразната фази, показани на диаграмата, замръзналата вода в пробното тяло ще сублимира и при достатъчно време ще изсъхне напълно. Ако обаче, парциалното лягане е над равновесната крива, пробното тяло само ще трупа скреж. Едва ли има човек, който да не е бил свидетел и на едното, и на другото.

Това сухо, не много студено и ветровито време, по какъв начин е намерило израз във фазовата диаграма на водата? Питам, защото от казаното оставам с впечатление, че начинът по който ще изглежда представената диаграма, зависи от тези три фактора посочени от теб. P.S. Всички сме виждали как замръзнало пране е изсъхвало дори и при -15 градуса, макар и в продължение на няколко дни. Имам предвид -15 градуса и нито градус по-нагоре. Точно от графиката е видно как става.

Това, че не виждаме течната фаза, точно това и означава - че нея я няма. P.S. Тройната точка на водата е при температура +0,0075 ° С и налягане 611,657 Ра. В тази точка, трите агрегатни състояния на водата се намират в динамично равновесие помежду си неограничено дълго време. При равновесие на три фази в еднокомпонентна система степените на свобода са нула. Т.е. при изменение на който и да е от параметрите на системата една или две от фазите изчезват.

Гледал съм филма на Ал Гор. Изключително манипулативен! Не повишеното съдържание на въглеродният двуокис в атмосферата е причина за глобалното затопляне, а глобалното затопляне е причина за повишеното съдържание на въглероден двуокис в атмосферата. С повишаване на температурата на водата, разтворимостта на всички газове в нея, в това число и на въглеродния двуокис намалява. Повишава ли се температурата на водата - повишава се и съдържанието на въглероден двуокис в атмосферата. P.S. Винаги съм смятал, че глобалното затопляне по антропогенни причини е най-голямата манипулация на XX-ти век.

Твърдението в първото изречение е вярно само ако въртящото се тяло извършва транслационно движение, чийто направление не съвпада с оста на въртене. Това е причината за фалцирането на топката, но траекторията и не е близка до парабола. Това за параболата са свободни съчинения на спортните коментатори.

То, това, не се отнася само за гларусите. И кокошките са пределно агресивни и хищни. измених малко поста, защото е по-добре да не се публикуват такива препоръки Ако авторът иска да добави нещо - свободен е, но все пак не както в началния пост. Молба...

Причината за разклащането на свеща са конвективните потоци. Сигурен съм, че ако опитът се повтори с нетопим материал, например нещо негоримо с огън на двата края, ще се разклати по същия начин. Например, ако на двата края на нетопима пръчка се навие памук, напои се със спирт и се запали.

Щом при теб, нещата опират до вяра, значи не си за този клуб...

Приятно ми е да го чуя.

Въпросното количество карналит (5,55 g) се накалява, при което губи 2,16 g H2O. По-натък, остатъкът след накаляването се обработва с алкална основа (например, KOH), при което пада утайка. При накаляване на тази утайка, тя губи 0,36 g от теглото си. Падналата утайка е от Mg(OH)2, защото от двете вещества само MgCl2 може да реагира с алкалната основа по обясними причини. Тъй като количеството MgCl2 не е известно, нека да го означим като Х грама. Съгласно стехиометрията на реакцията, можем да запишем, че от 95,3 g MgCl2 се получават 58,3 g Mg(OH)2 и съответно от X g MgCl2 се получават Y g Mg(OH)2 Y = (58,3/95,3)*X Можем да запишем още, че при накаляване, от 58,3 g Mg(OH)2 се получават 40,3 g MgO и съответно от (58,3/95,3)*X g Mg(OH)2 се получават Z g MgO Z = (58,3/95,3)*X*(40,3/58,3) = (40,3/95,3)*X Загубите от накаляване на Mg(OH)2 са равни на грамовете Mg(OH)2 минус грамовете MgO или Загуби от накаляване = (58,3/95,3)*X - (40,3/95,3)*X По условие, тази разлика е равна на 0,36 g. Следователн, можем да запишем (58,3/95,3)*X - (40,3/95,3)*X = 0,36 От този израз може да се пресметне, че X = 1,906 g. Да си припомним, че X бяхме означили количеството на MgCl2. Остана да се определи количеството на KCl. Може да стане като от общото количество 5,55 g извадим количеството на водата 2,16 g и количеството на MgCl2 1,906 g, при което ще получим 1,484 g. Или компонентите на количеството от 5,55 g карналит се разпределя както следва: KCl - 1,484 g MgCl2 - 1,906 g H2O - 2,16 g Нека да определим броя на моловете, с които участва всяко от веществата. Това ще стане като разделим грамовете на всяко вещество на съответното молекулно тегло. KCl - 1,484 / 74,3 = 0,02 MgCl2 - 1,906 / 95,3 = 0,02 H2O - 2,16 / 18 = 0,12 Така определените молове се намират в съотношение 1 : 1 : 6 и следователно, формулата на карналита е KCl.MgCl2.6H2O

Като всичко китайско и въздухът е менте.