Moon_Watcher

Гледах наживо по телевизията кацането на Луната. По българската телевизия, разбира се, не обелиха нито дума, но по румънската бяха организирали излъчването. Преживяването трудно може да се опише, особено като си даваш сметка, че това е истинско и се случва в момента. Сигурен съм, че преживяването на покойния Армстронг е било несравнимо по-силно и разтърсващо, мир на праха му...

Дори и да има сода каустик, какво ти пука? Така или иначе, в ракията няма да я има.

Каквото имаше да кажа го казах. Няма да влизам в спор. P.S. Ако не друго, поне в търсачката можеше да напишеш "безкрайност" и да видиш какво излиза...

Съществува, разбира се. Доста детайлно са разгледани в математиката.

Аз, също говоря за числа. Това, че две отделни числа са безкрайно големи, не е достатъчно за да ги определим като равни. Може и да са равни, но не е задължително. Има начин те да бъдат сравнени и ТОЧНО да се каже колко пъти едното безкрайно голямо число е по-голямо от другото безкрайно голямо число, или пък да се установи тяхното равенство.

"При безкрайността,ако създадем уравнение от числа 1+2+3+4+5+6+…. безкрайност=X то и 2+4+6….безкрайност=X Това се получава защото дори и да извадим всички нечетни числа от колонката на безкрайността, тя не може да стане по -малка от колоната, в която има всички четни и нечетни числа и също клони към безкрайност. Това означава,че ако напишем всички числа в безкрайна редица и от тях вадим колкото си поискаме числа или прибавяме ,от това редицата няма да намалее." Цитатът е от статията, към която сочи линка. Манипулативно написана, защото спестява част от истината. Всичко щеше да бъде както казва статията, ако безкрайността беше само една и нямаше варианти. Всеки, който е проявил интерес към това, обаче,знае, че безкрайностите са доста разнообразни. Съществуват безкрайности, които са по-безкрайни от други, дет' са вика. Има начин две безкрайности да бъдат сравнени. Може точно да бъде определено, дали, например, една безкрайност е по-голяма(по-малка)от друга и то точно колко пъти. В този смисъл, съвсем не е достатъчно нещо да бъде определено като безкрайност, без никаква друга допълнителна информация.

Сатурнизъм се казва заболяването...

Хе-хе. Това са подробности. Нищо не може да застане на пътя на свободните енергетици...

Е, ти направо уби коча с лопатата!!! Нали не си мислиш, че това, което показва клипа е истина?!!

Това е задължително условие за да може комина въобще да работи. Само комин не е достатъчен. За да има тяга, трябва въздуха вътре в комина и въздуха извън комина да са с различни температури. Няма ли разлика в температурите - няма и тяга.

Кое ще кара въздуха да се движи в комина? Само комин не е достатъчно.

Браво! Изразът "Паднал от Марс" започва да придобива нов смисъл.

Бащата на центробежната помпа.

За пресмятанията се използва уравнението на топлопредаване Q = K.F.Δt където: Q - топлинния поток [W] K - коефициента на топлопреминаване [W/(m2.°С)] F - топлообменната повърхност [m2] Δt - средната температурна разлика между горещия и студения флуид [°С] Основна трудност при решаването на такъв тип задачи е определянето на коефициента на топлопредаване, защото той се изчислява и не може да бъде взет отнякъде наготово. Средната температурна разлика, също се изчислява по формулата: Δt = (Δt1 - Δt2)/ln(Δt1/Δt2) където Δt1 - по-голямата температурна разлика между топлообменящите флуиди Δt2 - по-малката температурна разлика между топлообменящите флуиди Между топлообменящите флуиди има температурна разлика, в противен случай не би имало топлообмен. Такава температурна разлика има както на входа, така и на изхода. По-голямата от тях се избира за Δt1, а по-малката - за Δt2. По аналогичен начин се пресмятат и средните температури на всеки флуид, който участва в топлообмена. Тези средни температури, ще се използват по-нататък при определянето на кинематичните им вискозитети. След като сме определили кинематичните вискозитети, се изчислява критерия на Рейнолдс на всички флуиди, които участват в топлообмена. По получените стойности на този критерий се съди за това, дали потока на съответния флуид е ламинарен или турбулентен. Съотвения Рейнолдс се използва за пресмятане на други критерии (Нуселд и Прандтл). Формулите за пресмятането им са различни, в зависимост от изчислената стойност на критерия на Рейнолдс. Критериите на Нуселд и Прандтл се използват при изчисляването на коефициентите на топлопредаване от флуид към стена и от стена към флуид. Пресмятането им е наложително, защото тези коефициенти участват във формулата, по която се изчислява коефициента на топлопреминаване, която изглежда по следния начин: K = 1/((1/α1) + (δ/λ) + (1/α2)) където α1 - коефициент на топлопредаване от флуида към стената [W/(m2.°С)] α2 - коефициент на топлопредаване от стената към флуида [W/(m2.°С)] δ - дебелина на стената, през която става топлообмена [m] λ - коефициента на топлопроводност на стената [W/(m.°С)] Това е накратко технологията на пресмятане на подобни задачи. Както вече казах работата е доста. Още повече, че ще се наложи да се направят няколко итерации за да се сведе грешката в границите на разумното. За човек с опит ще са необходими няколко часа при положение, че разполага с всички необходими справочници. Ти, очевидно, никога не си се занимавал с решаването на подобни задачи, така че забрави. Съжалявам, че трябваше да го кажа...

Ами, смята се по значително по-сложен и различен начин. Това отнема доста време. Някои от данните, които си представил са ненужни за пресмятането, а други, без които не може не си дал, например, коефициентите на топлопро- водност на всички участващи в топлообмена флуиди и материали, техните кинематични вискозитети и други от сорта. Не можеш да подменяш при смятането неръждавейката с желязо, защото първата има с пъти по-нисък коефициент на топлопро- водност. Абе, само ще си загубиш времето...

Нещо е сбъркано в условието на задачата. Няма такъв триъгълник, който да отговаря на тези условия.

Въпросът ми беше не колко точно да е концентрацията, а колко точна да бъде тя...

Колко точна да е концентрацията?

Всъщност е остаряло название на фенол.

От 3 до 4 и от 4 до 1 работим ние, а от 1 до 2 и от 2 до 3 - работи газът.

Ако разгледаш графиката на цикъла на Карно, линията 4-1 съответства на адиабатното свиване на газа. това адиабатно свиване го извършваме ние, т.е. извършваме работа върху газа. Ако го оставим да се раз- шири без да подаваме топлина към него (адиабатно), разширението ще протече точно по линията 4-1, но в обратна посока - от т.1 към т.4. при което ще спадне не само налягането, но и температурата му.Ако по време на разширението му, обаче, започнем да подаваме подходящо количество топлина, налягането му ще спада, но не и температурата и тогава разширението му ще протече по кривата 1-2. Аналогични са разсъж- денията за останалите две части от диаграмата.

log K1 = 3,5 и log K2 = 4,7

Няма как да разбереш. Със сигурност можеш да кажеш кое число не е точен квадрат.

И кое пречи на граничната скорост да е и равновесна? Виж, аз нямам намерение да доказвам каквото и да било на някого. Това е работа на всеки, който истински се интересува от задачата. Мога и да го направя, макар че това за мен е загуба на време, но само за човек, който действително се интересува точно от това и не се държи агресивно абсолютно безпричинно. Тъй като, очевидно, се смяташ за голям пич, защо не вземеш да покажеш със съответни формули, в каква дълбока грешка съм изпаднал или в този форум всеки е длъжен да ти вЕрва щото ти си Doris.

Не, не си мисля подобно нещо. Просто, човекът попита за физичен закон и аз му казах кой е той.