Moon_Watcher

Уникално глупава и пълна с неверни неща статия. Струва ми се невероятно да има толкова глупави хора, че да и се вържат. Това, как водата разграждала солта на натрий и хлор и по този начин ставала неутрализация, направо изби рибата! Тц-тц-тц.... Не е за вярване...

Ето как се включва флашка към стар компютър

За разлика от всички останали газове в атмосферата, въглеродният диоксид има значително по-висока разтворимост във вода при равни други условия. Разтворимостта му (както и на всички други газове, които не реагират химически с водата) е пропорционална на налягането и обратно пропорционална на температурата. Съвсем логично е, ако се е повишила по някаква причина температурата на световния океан, концентрацията му в атмосферата да нараства до установяването на ново равновесие, което да съответства на новата температура.

Винаги съм казвал, че на който и да покажа съвместна снимка на иранец и българин, няма да може да ги различи. Ако познае ще е чиста случайност.

Голяма манипулация...

Да, закон на Максуел е. Извинявам се за грешката. Водородът, който все още е в земната атмосфера е заварено положение и продължава да я напуска. След достатъчно дълго време вече няма да го има. Не и в измерими количества.

Има един закон на Болцман за разпределение на газовите молекули по скорости при дадена температура. Според този закон, ако максималната скорост на газова молекула (съгласно разпределението), умножена по 5, не надвишава Втора космическа скорост, въпросната молекула няма да бъде загубена от съответната планета. Например, максималната скорост на водородна молекула (съгласно разпределението) при 0о С е около 2,5 km/s. Това като го умножим по 5 става 12,5 km/s, което е повече от Втора космическа скорост на Земя-та и съответно в земната атмосфера би трябвало да няма водород.

Водата не се разпада при 1000 градуса. Когато в горелка се смесват водород и кислород в стехиометрично съотношение температурата на пламъка надвишава 2500 градуса. Както сам можеш да се досетиш, пламъка на такава горелка е образуван от водни пари. Очевидно е, че при 1000 градуса няма как водата да се разпада. Колкото до ефектите, които си наблюдавал в печката се обясняват лесно. Нафтата в легенчето е с температура много над 100 градуса, може би дори над 200. Ако в нея попадне капка вода ще се получи същото, както при попадането и в силно сгорещено олио - микроексплозия. Тя изхвърля в околното пространство част от нафтата в пулверизирано състояние. Пулверизирана нафта добре се смесва с въздуха в печката и едновременно със смесването, тя вече е запалена. Имаме силно развита контактна повърхност, много по-голяма от откритата повърхност на легенчето и съответно много по-интензивно горене. Нищо чудно, че кюнците са ставали червени.

Като го слушах, започнах да си мисля, че не всичко е загубено. Все още...

Ами, не се каня да споря. Още повече, че експериментът е елементарен и без проблем може да се направи и в домашни условия. Само трябва пробите да се намират при равни други условия или поне да са в максимална степен такива.Всеки може да види, че нищо странно няма да се случи. P.S. Пробата се приема за замръзнала, когато напълно е загубила течната си фаза.

Основната причина за това не е разтвореният въздух. Във водата, по естествени причини има разтворени соли, които понижават в известна степен температурата и на замръзване. При загряване и особено при кипване, част от солите падат като утайка. В охладената вече загрявана вода има по-малко соли, което съответно повишава температурата и на замръзване и при равни други условия, тя ще замръзне по-бързо от незагряваната.

При равни други условия, няма как по-топлата вода да замръзне по-бързо от по-студена, по простата причина, че по пътя към замръзването, първо ще достигне температурата на по-студената вода, а това ще отнеме допълнително време. P.S. По обясними причини, топлата вода по-бързо изравнява грапавините по леда и това и дава предимство пред студената, а не че замръзва по-бързо от нея.

Не случайно поставих условие тежеста на колата да е равномерно разпределена върху четирите колела, когато колата е в покой. При този идеализиран вариант и ляв завой, отново казвам, че най-натоварено е задното дясно колело и по тази причина поднасянето започва от задницата. Поднасянето е доказателство, че центробежната сила на задницата е станала по-голяма от силата на триене, докато при предницата в този граничен момент двете сили са все още равни. P.S. Причината задницата да има по-голяма центробежна сила е, че колата не се движи по завоя само транслационно. Тя извършва и ротация около вертикалната си ос съвпадаща с посоката на завоя. Това ротационно движение добавя центробежна сила към центробежната сила на задницата и я изважда от центробежната сила на предницата. Между другото, няма никакво значение дали предницата е по-тежка или задницата. Стигне ли се до поднасяне, то ще започва винаги от задницата. Но това не означава, че и износването там ще е по-голямо.

Начинът, по който е зададена задачата, няма еднозначен отговор. За да се отговори точно са необходими доста допълнителни данни. Ако приемем, че силата на тежестта на колата е била равномерно разпределена върху четирите колела, когато тя е била в покой, то след като е навлязла в ляв завой, най-натоварено ще бъде задното дясно колело. Това е и причината, при посочените условия, при навлизането в завой с несъобразена скорост, първо да започне да поднася задницата на автомобила.

Колко ли е тежала? Любопитно ми е.

Лепилото за тапети, всъщност, е карбоксиметилцелулоза. Получава се при взаимодействието на алкалицелулоза и монохлороцетна киселина. Търговският продукт съдържа само карбоксиметилцелулоза и нищо друго, ако не броим водата, която е около 50%.

За конкретния случай, можеш да разтвориш целулоза в концентриран (наситен) воден разтвор на ZnCl2. Получава се желеобразна маса, към която можеш да добавиш оцетната киселина. Не съм сигурен дали ще свърши работа, но можеш да опиташ. P.S. Дървесинна целулоза можеш да намериш във всеки завод за целулоза или фабрика за производство на хартия. Например, Свищов, Белово, Стамболийски, Костенец, Костинброд и др. Не е задължително да е избелена.

Целулозата не се разтваря в оцетна киселина. Около 99 %

Да, прав си. Разговорът е по-скоро философски. Нямам нищо против философията, но към философщините изпитвам неприязън и затова спирам да го водя.

То по същия начин стои въпросът и за квантовите ефекти. Или косвените признаци, когато се отнасят за квантови ефекти, не се признават.

И как така реши, че е обект, след като е ненаблюдаем. Обект може да е нещо, което реално съществува. Ти как прецени, че атомът е нещо, което съществува, след като не само, че никой не го е виждал, но няма как и да го види по много причини. P.S. Примерът с планетите не е сполучлив, защото те, са наблюдаеми, за разлика от атомите. Били са наблюдаеми преди още някой да ги е причислил към една или друга система.

Въпросът е има ли го атома или е измислица? Дали е червен или зелен, не е толкова важно в случая. По твоята логика, щом не го наблюдаваме, значи го няма. Това според теб е напълно достатъчно. Също както при квантовите ефекти.

Пропусна да споменеш за атомите. Доколкото знам, никой още не е видял атоми и следователно, те също са някакъв вид фантазия. Да не говорим за елементарните частици...

Споделям с чисто познавателна цел конструирана вече и доказано действаща водородо-кислородна горелка, но не точно в този вид, който вече коментирахме. Принципната конструкция е следната: По напълно класически начин се създава волтова дъга. През създадената волтова дъга се прекарва струя водород. В резултат на високата температура, голяма част от двуататомните водородни молекули дисоциират термично. Веднага след дъгата се намира горелката, където се подава съответното количество кислород. Поради това, че атомен водород реагира с кислорода, топлинният ефект е много, много по-голям от този, когато водорода е в молекулно състояние. Като резултат - температура на пламъка около 4000 градуса по Целзий. Впечатляващо! Поне за мен. Аз, лично, не знам за постигната температура по-висока от тази, с помощтта на газова горелка. Може да се справи и с най-трудно топимия елемент от менделеевата таблица - въглерода.