Last roman

и Нове /в България/ също.

Намериха нова пещера с ръкописи край Мъртво Море http://www.obekti.bg/sites/default/files/styles/article_large/public/images/shutterstock_218326228.jpg?itok=c8zcDwQ9 Нови разкопки на западните скали край известната област Кумран, близо до северозападния бряг на Мъртво Море, разкриха пещера пълна със съдове и капаци за съхранение на свитъци, които по предварителна оценка са датирани от същия период като известните Кумран свитъци от Мъртво Море. Свитъците от Кумран представляват колекция от древни текстове, за които се смята, че имат огромно историческо значение за района, и включително съдържат един от най-старите ръкописи на Библията. Те бяха намерени през 40-тте и 50-тте години на миналия век в 11 пещери в Кумран. Сега археолозите смятат, че са открили 12-та пещера. “Тези вълнуващи разкопки доказват, че пещерите са 12, а не 11 и се надяваме, че сме близо до откриването на нови ръкописи от Мъртво Море, за първи път от 60 години насам,” коментира Орен Гътфелд от Института по Археология към университета Хибру. Източник: Science Alert

малко фън камуфлаж; http://warspot.ru/8313-volki-v-ovechiey-shkure

Топ 10 на митовете за еволюцията 1. Ако хората произхождат от маймуните, защо маймуните не стават хора? Хората и маймуните са само далечни еволюционни "братовчеди". Ние не произлизаме от маймуните, а от един общ прародител, който е бил нито маймуна, нито човек и е живял преди милиони години. Всъщност, през последните 7 милиона години много видове, подобни на човека са еволюирали - например Хомо хабилис, Хомо еректус и неандерталците. Всички те са изчезнали по различно време, оставяйки само нас и шепа други примати. 2. Има твърде много пропуски в изкопаемите, за да е вярна еволюцията Всъщност има много междинни, преходни изкопаеми. Археоптериксът (вляво), например е една от най-ранните известни изкопаеми птици със скелет на влечуго и пера. Има вече доказателства, че някои динозаври са имали косми или пера. Терапсидите (Therapsida) са преходна връзка между влечуги и бозайници. Тиктааликът (Tiktaalik) (вдясно) е междинно звено между риби и земноводни, а са намерени най-малко шест междинни етапа изкопаеми в еволюцията на китовете. В човешката еволюция има поне дузина междинни етапи изкопаеми хоминиди, отделили се човекоподобните маймуни преди шест милиона години. Вероятността да се намери вкаменелост на мъртво растение или животно е изключително малка. Това, че имаме толкова много фосили, е голям късмет. Първо, тялото на мъртвото животно трябва да не бъде изядено от животните-чистачи. След това, трябва да бъде погребано, да речем, в тиня, за да се "фосилизира" (вкамени), вместо да изгние, което е много рядко обстоятелство. После геоложките сили по някакъв начин трябва да го издигнат обратно на повърхността, за да бъде открито милиони години по-късно и да попадне в ръцете на шепата палеонтолози, които търсят фосили. 3. Ако еволюцията се случва постепенно в продължение на милиони години, защо не се наблюдава тази постепенна промяна във фосилите? Внезапните промени в данните от вкаменелости не означава липсва на постепенност (градуализъм). Видовете са стабилни в продължение на дълги периоди от време и оставят множество вкаменелости, докато са в стабилно състояние. Преминаването от един вид в друг обаче, става относително бързо (в геоложки мащаб) в процес, наречен точково равновесие. Един вид може да даде начало на нови видове, когато една малка група на "основатели" се откъсне и остане изолирана от групата на "предците". Тази нова група на "основатели", тъй като остава дълго време малка, самостоятелна, може да получи сравнително бързи промени за разлика от големите популации, които са генетично стабилни. Радикалните промени се случват толкова бързо, че много малко вкаменелости може да се регистрират. Но след като се промени в нов вид, отделните екземпляри запазват своя фенотип за дълго време, оставяйки след себе си много добре запазени фосили. Милиони години по-късно този процес води до фосилните записи, които показват най-вече стабилност. Радикалните промени се случват между равновесните състояния. 4. Никой не е виждал да се случва еволюция Еволюцията е наука, исторически потвърдена и от факта, че много независими линии на доказателства се събират в един-единствен извод за верността на еволюцията. Самостоятелни групи от данни от геологията, палеонтологията, ботаниката, зоологията, биогеографията, сравнителната анатомия и физиология, генетиката, молекулярната биология, ембриологията, популационната генетика, науката за геномите и много други науки стигат до извода, че животът е еволюирал. А креационистите искат "само едно изкопаема преходна форма", която да доказва еволюцията. Но еволюцията не се доказва само чрез един вид изкопаемо. Доказано е, че когато има конвергенция (сближаване) на фосилите, има също така конвергенция в генетиката на между видовете и конвергенция на анатомията и физиологията между видовете, както и много други линии на доказателства. Всъщност можем да видим как се случва еволюцията, особено сред организми с къси репродуктивни цикли, които са обект на екстремен натиск върху околната среда. Ние познаване еволюцията на вируси и бактерии, която е от жизненоважно значение за медицинската наука. 5. Еволюцията действа случайно Естественият подбор не е "случаен", нито пък работи на "късмет". Естественият отбор запазва придобивките и премахва грешките. За да се убедите в това, представете си маймуна на пишеща машина. За да може маймуната да напише първите 13 букви на монолога на Хамлет случайно, че ще отнеме 2613 броя опити за постигане на успех. Това е 16 пъти повече от общия брой секунди, изминали от съществуването на слънчевата система. Но ако всеки верен знак се запазва, а всяка неправилна буква се премахва, за да бъде набран израза "to be or not to be" ще са нужни 335 опита или само за няколко секунди в компютърна програма. Ричард Докинс определя еволюцията като "случайна мутация плюс неслучайна кумулативна селекция". Това е натрупаният избор, който движи еволюцията. Окото е еволюирало от едно-единствено, чувствително към светлината петно. Развитието от една клетка в сложното днес око не е случайно, а е минало през хиляди междинни етапи, като се запазва всеки, който прави окото да изпълнява по-добре функцията си. Много от тези стъпки, все още съществуват в природата в по-прости организми. 6. Само един Интелигентен дизайнер би могъл да направи нещо толкова сложно като окото Анатомията на човешкото око е всичко друго, но не и "интелигентно проектирана". Тя е изградена с главата надолу, т.е. отзад напред - светлинните фотони се налага да пътуват през роговица, леща, стъкловидно тяло, кръвоносни съдове, ганглийни клетки, амакринови клетки, хоризонтални и биполярни клетки, преди да достигнат до фоторецепторите - светлочувствителните пръчици и колбички, свързващи светлинния сигнал с нервните импулси, които след това се изпращат на зрителната кора в задната част на мозъка за преработка в смислени модели. За оптимална видимост, един интелигентен дизайнер би ли изградил едно око на обратно? Този "дизайн" би имал единствено смисъл, ако естественият подбор е построил очите с подръчни материали и в частност - от конфигурацията на предварително съществуващите органични структури на предшествениците на организма. Окото показва пътищата на еволюционната история, а не интелигентния дизайн. 7. Еволюцията е само на теория Всички клонове на науката се основават на теории, които се опират на проверими хипотези и обясняват голяма и разнообразна съвкупност от факти за света. Една теория се счита за стабилна, ако последователно прогнозира нови явления, които впоследствие се наблюдават. Фактите са данни за света. Теориите са обяснителни идеи за тези данни. Непроверимите твърдения не са част от науката. Еволюционната теория отговаря на всички критерии за добра наука, както е определено от съдия Уилям Овъртън в процеса за креационизма в Арканзас: ръководи се от естествени закони. дава обяснения, опирайки се естествени закони. проверима е в емпиричния свят. заключенията й са ориентировъчни. тя е проверима и фалшифицируема теория. Ако намерите фосили на бозайници в едни и същи геоложки пластове с трилобити, тогава еволюцията ще бъде невярна. Никой никога досега не е намерил такива противоречиви данни. 8. Свидетелствата за човешката еволюция са измама, плод на въображението Човекът от Пилтдаун Нетърпеливи да дискредитират еволюцията, креационистите игнорират многобройните открития на вкаменелости на хоминиди и подбират само примери за измама и грешки с убеждението, че грешките в областта на науката са признак на слабост. Това е грубо неразбирателство на природата на науката, която постоянно напредва с помощта и на грешки, и на успехи. Свойството да се самокоригира е една от най-силните страни на научния метод. Измами като Човекът от Пилтдаун, и неволни грешки като Човекът от Небраска, Калавераския череп в момента са коригирани. Всъщност не креационистите са коригирали тези грешки, а учените. Креационистите просто са прочели становището на науката за тези грешки, което след това заявяват като своя заслуга. 9. Вторият закон на термодинамиката доказва, че еволюцията е невъзможна Вторият закон на термодинамиката се прилага за затворени, изолирани системи. Тъй като Земята получава постоянно енергия от слънцето, то тя е отворено дисипативна система и ентропията може да намалява и да намалява хаоса и да се увеличава реда. При това енергията на самото слънце ще намалява в този процес. По този начин, Земята не е строго затворена система и животът може да се развива без да нарушава естествения закон. Докато слънцето грее, животът ще продължи да процъфтява и да еволюира, точно както автомобилите може да бъдат предпазени от ръждясване, бургерите може да се загряват в пещи и всякакви други събития може да се случват в очевидно нарушение на втория закон за ентропията. Но веднага след като слънцето изразходи горивото си, ентропията ще се справи сама и животът на Земята ще спре. 10. Еволюцията не обяснява морала Като социален вид примати у нас се е развило дълбоко чувство за правилно и погрешно, за да се изтъкне и възнагради поведението на взаимност и сътрудничество и да се намали и накаже прекомерния егоизъм и използвачество. В хода на еволюцията са се създали моралните емоции, които показват, че да се лъже, прелюбодейства и краде е погрешно, защото тези действия унищожават доверието в човешките взаимоотношения, които зависят и от казването на истината, верността и зачитането на собствеността. Социалните видове примати нямаше да оцелеят без някакво чувство за морал. Контитуирането на човешката природа е довело до конституциите на човешките общества. http://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/Top-10-na-mitovete-za-evoliutciiata_4982.html

Анкирският паметник („Деяния на божествения Август“) — политически отчет на Октавиан Август Следващите по-долу извадки представят по-голямата част от прочутия надпис Monumentum Ancyranum („Анкирски паметник“). Той се нарича тъй, защото е намерен в столицата на съвременна Турция — Анкара, който град в древността се наричал Анкира. Откриването на надписа станало през 1555 г. Той е издълбан на стената на един храм, посветен на император Август и на богинята Рома. Този важен документ обаче станал достъпен за науката едва през XIX в. Текстът отразява отчета на Август, който го допълвал лично на няколко пъти. След смъртта на Август император Тиберий се погрижил да изработи увод към текста и наредил той да бъде поставен в Мавзолея на Марсово поле. Преписи от текста били разпратени в много градове на Римската империя, какъвто бил случаят и с гр. Анкира, където надписът по понятни причини бил снабден с гръцки превод. Гл. 1. На 19 години от рождението си събрах по частен начин и за своя сметка войска, която ми позволи да върна свободата на държавата, угнетена от господството на една партия. От благодарност за това сенатът със специален почетен декрет ме прие в своята среда през консулството на Гаи Панза и Аул Хирций [43 г. пр. Хр.], като ми даде право да внасям предложения наред с бившите консули; освен това той ми предостави върховната власт в пълен размер. Той ми възложи да се грижа в званието на претор заедно с консулите държавата да не понесе някаква щета. Когато същата година двамата консули паднаха на война, народът ме избра за консул и триумвир, за да устроя държавното управление. Гл. 2. Убийците на моя баща аз изпратих в изгнание, като им отмъстих за злодеянието по законен път, а сетне, когато те воюваха срещу държавата, на два пъти ги победих в редовна битка. Гл. 3. Аз често водех войни по суша и по море с граждани и чужденци по целия свят и след победата пощадих всички оцелели граждани; колкото за чуждите племена, то ония, които можеха безопасно да бъдат простени, предпочетох да запазя, а не да ги изтребя. Около 500 хиляди римски граждани положиха пред мене военна клетва. От тях след свършване на службата малко повече от 300 хиляди бяха настанени в основани от мене колонии или върнати в родните им муниципии. На всички тях дадоха купена от мене земя или пък вместо имения — пари. Залових 600 кораба, като не се броят ония кораби, които бяха по-малки от триремите. Гл. 4. Когато писах това, бях за тридесети път консул и тридесет и седма година се ползвах с трибунската власт [14 г. сл. Хр.]. Гл. 5. Народът и сенатът ми предлагаха задочно и в мое присъствие диктатура, но аз не я приех. През време на най-голямата липса от храни, при консулството на Марк Марцел и Луций Арунций, не се отказах да се нагърбя с грижата за продоволствието и се справих с тази задача така, че в течение на малко дни освободих държавата за сметка на личната си хазна от страха и опасността, в която се намираше... Гл. 8. През петото си консулство [29 г. пр. Хр.] съгласно със заповедта на сената и на народа увеличих броя на патрициите... През шестото си консулство [28 г. пр. Хр.] произведох преброяване на народа с моя колега Марк Агрипа. В продължение на 42 години не бе ставало извършването по този случай религиозно очистване на народа... Облечен за втори път с консулска власт, произведох преброяване сам през консулството на Гай Цензорин и Гай Азиний [8 г. пр. Хр.] При това преброяваме бяха преброени 4 233 000 души граждани. За трети път, облечен във властта на консул, произведох преброяване през консулството на Секст Помпей и Секст Апулей [14 г. сл. Хр.], като имах за колега осиновения си син Тиберий Цезар. При това преброяване бяха изброени 4 937 000 души граждани. Като предложих редица нови закони, аз възстанових голям брой от добрите нрави от времената на прадедите ни, които бяха достойни за подражаване, но които бяха излезли от употреба, и самият аз предадох на потомците в много отношения примери, заслужаващи подражание. Гл. 10. С постановление на сената моето име бе включено в химна на жреците Салии и със закон бе потвърдено да остана неприкосновен и да запазя за цял живот трибунската власт... Гл. 13. Храмът на бога Ян Квирин, който нашите прадеди постановили да заключват, когато из цялата държава на римския народ по суша и по море чрез победи бе установен мир, според преданието бил заключван преди моето раждане от основаването на града само два пъти; през време на моето управление сенатът на три пъти взе решение да го заключи. Гл. 15. Аз изплатих на римския плебс по 300 сестерции на човек съгласно със завещанието на моя баща. През петото си консулство [29 г. пр. Хр.] аз изплатих от свое име по 500 сестерции от военната плячка; през десетото консулство [24 г. пр. Хр.] изплатих от родовото си имущество подаръци на стойност от по 400 сестерции на човек, през единадесетото консулство [23 г. пр. Хр.] дванадесет пъти раздавах на народа храни, купени за моя сметка, през дванадесетата година от трибуната си [12 г. пр. Хр.] за трети път раздадох на народа по 400 сестерции на човек. Тези мои подаръци никога не се получаваха от по-малко от 250 хиляди души. През 18-та година от трибуната и дванадесетото си консулство [5 г. сл. Хр.] раздадох по 60 денарии на човек на триста и двадесет хиляди души от столичния плебс. В колониите на своите бойци през петото консулство [29 г. пр. Хр.] раздадох от военната плячка по 1000 сестерции на човек, тоя подарък по случай моя триумф получиха в колониите около 120 хиляди души. През тринадесетото консулство [2 г. пр. Хр.] раздадох по 60 денарии на плебса, който получаваше тогава обществени храни, а такива имаше малко повече от 200 хиляди души. Гл. 16. За заемите, които разпредели между войниците си през четвъртото си консулство и след консулството на Марк Крас и Гней Лентул — авгура [30 и 14 г. пр. Хр.], платих на муниципиите. Тази сума беше около 600 милиона за италийските имения и около 260 милиона за провинциалните земи. Аз пръв и едничък, доколкото помнят моите съвременници, бях постъпил така от всички ония, които уреждаха военни колонии в Италия или провинциите. И след това през консулствата на Тиберий Нерон и Гней Пизон, а също и на Гай Антистий и Децим Лелий, също на Гай Калвизий и Луций Пазиен, също на Луций Лентул и Марк Месала, а също тъй и на Луций Каниний и Квинт Фабриций [7, 6, 4, 3 и 2 г. пр. Хр.] раздавах парични подаръци на бойците, освободени след изтичане на срока на службата им; за тази цел драговолно изхарчих 4 милиона сестерции. Гл. 17. На четири пъти помагах със свои пари на обществената хазна, като внесох на завеждащите тази хазна сто и петдесет милиона. През консулството на Марк Лепид и Луций Арунций [6 г. сл. Хр.] внесох във военната хазна, създадена по мой план, за раздаване на награди на бойците, които са служили 20 години и повече, 170 милиона сестерции от родовото си имущество. Гл. 20. С големи разходи поднових Капитолий и театъра на Помпей, без да подпиша там своето име. Поправих водопроводите, разрушени от дълга употреба на много места, и удвоих силата на Марциевата вода, като вкарах в нейния водопровод нов извор. Довърших площада на Юлий и базиликата между храмовете на Кастор и Сатурн, започнати и почти доизкарани от моя баща. Гл. 21. Върху мера, която ми принадлежеше, издигнах със средства, получени от военна плячка, храм на Марс Отмъстител и форум на Август. Построих до храма на Аполон върху земя, която купих в значителна степен от частни лица, театър, като му дадох името на зетя си Марк Марцел... Гл. 22. Аз уредих гладиаторски игри три пъти от свое име и пет пъти от името на синовете или внуците си; на тези игри се бореха около 10 хиляди души... 26 пъти уреждах за народа и от свое име или от името на синовете или внуците си лов на африкански диви зверове в цирка или на площада или в амфитеатрите, при които бяха убити около 3500 животни. Гл. 23. Дадох на народа отвъд Тибър зрелище на морска битка, като направих басейн 1800 стъпки дълъг и 1200 стъпки широк. В тая битка влязоха в бой тридесет кораба... На тези флоти се сражаваха освен гребците 3000 души… Гл. 25. Очистих морето от разбойници. В тази война взех в плен почти тридесет хиляди роби, избягали от господарите си и вдигнали оръжие против държавата, и ги предадох на господарите им за наказание. Цяла Италия доброволно ми се закле във вярност и поиска да бъда вожд в победоносната за мене война при Акций. Същата клетва положиха пред мене провинциите на Галия, Испания, Африка, Сицилия, Сардиния... Гл. 27. Аз присъединих към държавата на римския народ Египет. Гл. 28. Аз пратих военни колонии в Африка, Сицилия, Македония, в двете Испании, в Ахайя, Азия, Сирия, Нарбонска Галия и Пизидия. В Италия има 28 колонии, които през моя живот станаха твърде известни и многолюдни. Те всички бяха основани под мое началство. Гл. 29. Аз отнех от победените неприятели в Испания, Галия и Далмация твърде много знамена, които те бяха взели от други пълководци. Аз принудих партите да ми върнат плячката и знамената, отнети от римски армии, и покорно да молят за приятелството на римския народ... Гл. 30. Πанонските племена, които преди моето управление никога не бяха виждали войски на римския народ, бяха победени от мене с помощта на Тиберий Нерон, който бе тогава мой заварен син и легат; аз ги присъединих към държавата на римския народ и изместих границите на Илирик до брега на реката Дунав… Гл. 31. При мене често пращаха пратеничества индийските царе, което по-рано не бе виждал никога нито, един римски пълководец. За нашето приятелство молеха, чрез пратеници бастарните, скитите и царете на сарматите, които живеят отсам и отвъд р. Танаида, царят на албаните, хиберите и медите. Гл. 32. Към мене прибягнаха с молба партските царе — Тиридат и сетне Фрат, син на цар Фрат... Партският цар Фрат, син на Ород, изпрати при мене в Италия всичките свои синове и внуци, непобеден с война, а домогвайки се до нашето приятелство чрез залагане на децата си. И твърде много други народи изпитваха покровителството на римския народ при моето върховно управление, а по-рано те нямаха с римския народ никаква размяна нито на пратеничества, нито на приятелство. Гл. 33. Партите и медите чрез пратеници, най-знатни представители на тези народи, ме молеха да им дам царе и получиха такива. Гл. 34. През шестото и седмото консулство (28 - 27 г. пр. Хр.], облечен по всеобщо съгласие с неограничена власт, аз потуших гражданската война и предадох държавата от своята власт в ръцете на сената и римския народ. За тази своя заслуга по постановление на сената бях наречен Август и рамките на вратите на моята къща бяха увенчани на държавни разноски с лаври. На моята врата бе закован дъбов венец заради спасението на гражданите, а в заседателната зала на сената бе поставен златен щит с надпис, свидетелстващ, че сенатът и римският народ ми го поднасят в дар заради моята доблест, милосърдие, справедливост и благочестие. От това време насам аз стоях по-горе от всички по достойнство, а по власт не превишавах с нищо всеки един от колегите си по заеманите от мене длъжности. Гл. 35. През годината на моето тринадесето консулство сенатът, конническото съсловие и целият римски народ ме нарече баща на отечеството и постанови това име да се издълбае в преддверието на моята къща, в заседателната зала на сената и на площада на Август под издигнатата в моя чест по постановление на сената колесница, запрегната с четири коня. Когато написах това, бях в седемдесет и шестата година от рождението си. http://istorianasveta.eu/index.php/извори/ct-menu-item-3/древен-рим/405-деяния-на-божествения-август.html

нормално, ако и там пишеш същите глупости. В БС не си поплюват.

а уелския?

Тук говорим за свободните интерпретации на уж светила в археологията върху модерното изкуство

какво общо има вандалското поведение на тенис мач с бомбардировките над София през ВСВ?

вярвай си.

Ако Алеко беше жив, със сигурност скоро щяхме да прочетем и "Бай Ганьо гледа тенис". Защото родната публика, напълнила "Арена Армеец", за да види на живо своя любимец Григор Димитров, в петък надмина по простотии и литературния герой. Все пак тенисът се слави като един от най-аристократичните спортове. И освен за джентълмените на корта, има и някои задължителни правила за поведение и на зрителите. Крясъците по време на игра, скачането и бясното освиркване на противника е нещо обичайно за футболните фенове. При тениса обаче това е забранено. Логиката "платил съм си билета, ще си правя, каквото ми е кеф" няма как да мине. София за втора поредна година е домакин на мъжки турнир по тенис от високо ниво, но се оказа, че публиката изобщо не е в час какво може и какво не бива да прави. В отсъствието на Гришо миналата година залата така и не успя да се запълни изцяло. Дори на финала имаше някое и друго празно място. А и емоциите не бяха чак толкова големи. Играят майстори, ама не са наши. Сега обаче истерията е небивала. Гришо не само дойде в София, но и преди това стигна полуфинал на Аустрелиън Оупън, спечели и титла в Бризбейн. А и според самия него и всички капацитети, в момента хасковлията играе най-добрия си тенис. Затова и лудницата около него е обяснима и радваща. Все пак не са много нещата, с които българите можем да се гордеем. Така Гришо излезе в четвъртък за първия си мач пред възторжена зала с развети трикольори. И вместо мачът срещу поляка Йержи Янович да бъде истински празник, се получи "хубава работа, ама българска". В тениса уважението към съперника е на първо място, дори пред желанието за успех. Вместо това повечето зрители в "Арена Армеец" се отнасяха към Янович като към национален враг №1. При всеки сбъркан сервис на поляка феновете подскачаха от радост. Грешките му бяха посрещани с триумфален рев, а при сетбол в негова полза няколко нашенци демонстративно се разхождаха, за да го дразнят и разсеят. Янович няколко пъти разговаряше със съдията за шума, с което си навлече още повече гнева на феновете. И отнесе няколко доста цветущи псувни, въпреки че в интервю преди мача бе помолил поне да не го замерват с камъни. Добре че, все пак Гришо обърна мача и спечели, иначе жална му майка на клетия поляк, дошъл на тенис турнир, а се озовал пред публика, настървена като за гладиаторски игри. Бруталното отношение на запалянковците към съперника на Димитров беше само част от простотията, завладяла трибуните. Повечето нашенци изобщо не им пукаше за предупрежденията да не снимат със светкавиците на телефона си, както и да им изключат звука. През всичките 2 часа на корта се чуваха различни мелодии, все едно вървяха годишните награди на "Пайнер" и "Златният Орфей" едновременно. Върхът бе, когато някой извади тромба. Добре, че не надуха и гайда, за да докарат патриотарския напън до пълен абсурд. Клетият Гришо, освен да се сражава на корта, няколко пъти трябваше да моли феновете с жестове да пазят тишина. Накрая родната звезда вежливо присъди на публиката голямата заслуга за спечелената победа. Но сигурно доста се е извинявал на Янович за преживения кошмар, сътворен от балканските страсти на феновете в "Арена Армеец". Изобщо на кацата с мед от сладката победа на Гришо, част от агитката съвсем по български сложи и лъжица катран. Надеждата е Димитров да стигне до финала, а дотогава байганьовците да схванат, че са платили за тенис, а не за мазни борби или конкурс за най-голяма гюрултия. Копирано от standartnews.com

Снимки от издълбаните преди 20-тина години петроглифи бяха показани в днешната емисия на БТВ новините /репортажът започва от 39:04/: http://btvnovinite.bg/video/videos/emisii/btv-novinite-centralna-emisija-10-02-2017.html Най-забавното е, че със защитата на омаскарените археолози от Търговище се е наел псевдопрофесорът Овчаров

Изключително забавна история, която сподели на фейсбук стената си вчера моят познат Калин Йорданов /един от основателите на средновековното сдружение за реконструкция 'Модус Вивенди', доктор по история и археология, също и един от основателите на музикалните групи Ирфан и Der Dudelgeist/: Репортаж на bTV от 2013 г предизвика бурни реакции в социалните мрежи днес, след като историк установи, че негов приятел дърворезбар е изсякъл "уникални знаци", които според археолозите са дело на готите преди 1700 години. В репортажът, който можете да гледате тук, проф. Ангел Конаклиев показва и интерпретира пред камера мистични знаци-рисунки, или петроглифи, открити въру каменна стена в крепост до с. Богомолско, Североизточна България. "Жрец с нимб, който извършва ритуал, като в ръцете си държи горяща купа", описва проф. Конаклиев. "Следващото изображение е храм, с кръста отгоре, с молещия се човек", продължава да разказва професорът. Според него те са от времето на готите, живяли преди 1700 години по тези места, и показват преминаване от езичество към ранно християнство, защото се появяват кръстове и храмове. "Рисунки на слънцето и луната", описва ги Конаклиев. Той е археолог към Регионалния исторически музей в Търговище. Казва още, че хората в селището явно са били със "завиден интелект, мъдри". Четири години по-късно обаче - а именно днес - точността на рисунките бе поставена въпрос от музиканта и историк Калин Йорданов, който твърди, че негов приятел е авторът им: Веселин Митев е музикант и дърворезбар, явно и с любов към каменоделството. Потърсихме проф. Конаклиев от Търговище за коментар. Той първо ни сподели, че един от знаците е изложен в музея, останалите са си на скалата до крепостта. Попитахме го и в кой период са датирани надписите и дали наистина са на 1700 години. Той потвърди: На историята на Йорданов и Митев професорът реагира с недоверие: Конаклиев допусна, че може да греши, но повтори, че в случая е много сигурен в датировката, и то не само той. Обясни, че този тип надписи, изсечени на камък, се датират от специалист в епиграфиката, който по особеност на буквите и знаците определя периода. На въпрос дали тези надписи са датирани от такъв, той отново ни насочи към публикация на доц. д-р Павел Георгиев в Шумен, който се е занимавал "с тези работи", макар да не е специалист по епиграфика. http://clubz.bg/50246-nadpisi_v_krepost_v_bylgariq_na_1700_ili_na_20_godini

Как растенията се превърнаха в хищници Растения, които са далечни роднини, са придобили способността да ядат месо чрез аналогични генетични промени. Жаба е попаднала в гърнето на месоядното растение непентес. Кадър от видео на Paul Barden Месоядните растения наистина може да се смятат за чудо на природата. Тези невероятни растения са истински хищници, те улавят насекоми и други дребни безгръбначни (дори и малки жабки, както се вижда на снимката горе), отделят храносмилателни сокове, разтварят жертвата си и получават така повечето от нужните си хранителни вещества. На науката са известни около 600 вида месоядни растения, всяко от които се е приспособило по различен начин да привлича и задържа своите жертви. Сега, чрез изучаване на генома на месоядното растението цефалотус (Cephalotus) и сравнявайки неговите разтварящи насекомите течности с тези на други хищни растения, изследователи откриват, че са по една и съща смъртоносна молекулна рецепта, въпреки че са разделени от милиони години еволюция, коментира онлайн изданието Nature. "Тук виждаме класически случай на конвергентна еволюция*", отбелязвва Виктор Алберт (Victor Albert), генетик от университета в Бъфало, Ню Йорк, съавтор на изследването, публикувано в Nature Ecology and Evolution на 6 февруари. *При конвергентната еволюция независимото развитие на неродствени организми в среда със сходни условия води до аналогични органи и адаптации, защото дори силно различни по устройство и произ­ход организми се приспособяват към условията на средата по сходен начин. Хищните растения се срещат в цялото родословно дърво на цъфтящите растения. Обект на изследването е едно дребно насекомоядно растение, виреещо само по бреговата линия в Югозападна Австралия - цефалотус фоликуларис (Cephalotus follicularis), то е тревисто, расте на сбити купчинки малки гърненца с лепкава течност. Cephalotus follicularis За изненада австралийският цефалотус (на снимката горе) е по-близък роднина до звездния плод (Averrhoa carambola) (на снимката по-долу), отколкото към други видове насекомоядни растения с капан - гърненце, открити в Северна и Южна Америка и в Югоизточна Азия. Това показва, че месоядството се е развило многократно при растенията, най-вероятно, за да се справят с бедни на хранителни вещества почви, на които виреят, разказва Алберт. "Това, което те се опитват да направят, е да си набавят азот и фосфор от плячката си". Карамбола (звезден плод). Снимка: Wikimedia Commons Смъртоносна рецепта Австралийските цефалотуси произвеждат смъртоносни, подобни на гърнета листа - които приличат на зъбата усмивка - както и плоски листа. След секвениране на генома на вида, екипът на Албърт идентифицира гените, които се активират по различен начин листата, които са подобни на гърнета и другите, които не са месоядни, а обикновени листа. Това са гените, участващи при създаването на скорбяла и захари, могат да помогнат за производството на нектара, който примамва насекомите, както и гените, кодиращи восъчните вещества, които могат да направят така, че трудно да избягат от капана. За да разберат как цефалотусите изяждат плячката си, учените изследват храносмилателния коктейл на цефалотус фоликуларис и на няколко други несвързани месоядни растения и да идентифицирали общо 35 протеина, използвайки мас спектрометрия. Много от протеините са свързани с тези, които други цъфтящи растения използват, за да парират патогените. Така например, растенията обикновено произвеждат ензими, които като защита срещу гъбички разграждат полимер, наречен хитин, който изгражда клетъчните им стени. Но Алберт подозира, че австралийските цефалотуси и други месоядни растения са преориентирали предназначението на ензима за смилане на екзоскелетите на насекомите, които също са направени от хитин. В новия анализ, Алберт и колегите му установяват също, че у далечно свързаните месоядни растения гените, свързани с производството на протеините в храносмилателната течност имат общ еволюционен произход. Нещо повече, някои от тези гени са се развили независимо, като формата на ензимите се кодират по сходен начин в различните видове. Учените вече оценяват значението на конвергентната еволюция за месоядните растения, коментира Аарон Елисън (), еколог от Харвардския Университет. "Новото изследване е важно, защото показва как тази конвергенция може да се случи до молекулярно ниво", - подчертава изследователят. Способността да се храносмилат насекоми е от малка полза, ако растението не може първо да улови и задържи жертвите си, и тук еволюция излеза с по-разнообразни решения, отбелязва Алберт. Венерината мухоловка залепва плячката си, а уртикулария граминифолия (Utricularia graminifolia) обездвижва жертвите си с помощта на миниатюрни вендузи. Уртикулария граминифолия (Utricularia graminifolia) обездвижва жертвите си с помощта на миниатюрни вендузи. Снимка: sarracenia В своята книга от 1875 г. "Насекомоядни растения", Чарлз Дарвин, включва подробни чертежи на пипалата, които росянката използва, за да задържи насекомите за листата си. "Не е чудно, че Дарвин пише цяла книга на хищните растения", коментира Албърт. Росянка (Drosera anglica), насекомоядно растение, което използва лепкави власинки - капан, за да улавя плячката си.

В. Гълъбов: Учените са скептици, а не отрицатели на климатичните промени или алармисти Дискусиите около климатичните промени или глобалното затопляне сред неспециалистите винаги са разгорещени и непримирими. Този път повод е една статия на DailyMail под заглавие "Разкритие: Как световните лидери са измамени да инвестират милиарди заради манипулирани данни за глобалното затопляне" и отговорът на климатолога Боб Уорд (Bob Ward), който отразихме в НаукаOFFNews в статията "Лъжите и измамите на "скептиците" за затоплянето на климата". В статията на DailyMail от името на д-р Джон Бейтс (John Bates), климатолог от американската Национална океанска и атмосферна администрация (NOAA), се отправят редица претенции към работата на д-р Томас Карл (Thomas Karl), също климатолог от NOAA. Атакуваната научна публикация (Възможни артефакти на изкривени данни в неотдавнашната пауза в глобалното затопляне на повърхността), след партньорската проверка от страна на списание "Science", заради значимостта на констатациите си, представя повторен анализ на измерванията на температурите на морската повърхност и сушата от цял свят. Тя стига до заключението, че няма забавяне в темпа на глобалното затопляне. Помолихме метеоролога Васко Гълъбов от НИМХ-БАН да ни даде мнението си по тази гореща тема. Имат ли основания обвиненията на DailyMail? Едва ли DailyMail е мястото за научни спорове. Въпросните световни лидери въобще няма как да са си променили съществено мнението от една статия (още повече, че още от 2015 година има коментари от сериозни климатолози, че статията на Томас Карл не трябва да бъде приемана) по-скоро обратното - авторът й е искал да натрупа малко слава, възползвайки се от шумотевицата около срещата в Париж. Явно наистина е побързал да си прокара статията и малко в разрез с етиката (може да се каже - с политическа цел) за което е виновен, това обаче не я прави чак толкова лоша или невярна. (подробности как д-р Томас Карл грубо е нарушил процедурите в NOAA за свободен достъп до данните може да прочетете в обясненията на Бейтс) Единодушни ли са климатичните учени по въпроса за глобалното затопляне? Затоплянето през 20 век е колкото твърди IPCC (Междуправителствен панел за климатични промени към ООН) на база на изследвания на няколко различни центъра. За това има пълен консенсус даже и доста крайни скептици не оспорват това. Това отличава дениалисти от скептици. Примерно Ричард Линдзен е изявен скептик, но не е дениалист - никога не е оспорвал колко е затоплянето, никога не е оспорвал, че CO2 e парников газ и че влиянието му е в десетки проценти, но просто твърди че бъдещото му удвояване ще предизвика само 1/3 от предвиденото от моделите затопляне. Доколко глобалното затопляне е виновно за природните катаклизми? Има един проект, наречен Berkeley Earth - това е проект, чиято цел е климатичните данни да бъдат проверени от специалисти статистици и други, които не са климатолози (с цел нещо като независима проверка). Те потвърждават, че единствените природни бедствия, несъмнено свързани с глобалното затопляне, са топлите вълни и крайбрежните наводнения, а връзката на всякакви други бедствия с глобалното затопляне не е научно доказана, особено неща като как глобалното затопляне е предизвикало този или онзи ураган. Пример за ненаучен алармизъм е как климатичните промени щели да предизвикат земетресения и вулкани, как климатичните промени били предизвикали войната в Сирия (без да се уточнява защо не са предизвикали такава в съседен Израел) или как заради климатичните промени е възникнала отделна буря или отделно торнадо. А доколко влияе дейността на човека върху промените в климата? Пълен консенсус колко е приносът на човека за глобалното затопляне обаче няма. Според IPCC ролята на човека за затоплянето след 1950 е доминираща. Важно е да се прави разлика между научни и ненаучни позиции - позиции от типа на примерно 30% или 40% или 70% са валидни научни хипотези подкрепени с някакви аргументи. Но тъй или иначе тук консенсуса не е толкова голям. Има такива като Roger Pielke, който е на позиция, че ролята на човека е 70% но едва половината от тези 70% са заради парникови газове а останалите чрез други механизми и предупреждава, че се взимат едностранчиви мерки само към един от механизмите на антропогенно влияние. Ненаучни са позиции от типа на 0% принос на човека - тези хора отричат установеният още от Сванте Арениус факт, че въглеродният двуокис е парников газ. Ненаучна позиция е и позиция от типа 99 или 100% е заради човешката дейност - изразяващите я твърдят, че естествените фактори нямат влияние, което не е вярно. http://nauka.offnews.bg/news/a_3/a_70126.html?preview=ok

щото най-подходяща орбита плюс подходяща маса, за да я удържи и да се формира атмосфера. Но и на редица спътници на Юпитер и Сатурн, че и на Плутон има заледени океани. Възможно произходът й да е друг, обаче. Но тва ще се установи с по-нататъчни проучвания.

За този извод предполагам че допринесе и модулът Philae, който събра данни от леда на кометата Чурюмов-Герасименко и доказа, че водата там е с различен произход от земната /май беше с повече деутериеви изотопи/.

не полагам специални грижи. Клинически съм здрав, така че няма какво да се доказвам повече

айде катанец от мен по този повод.

Снимка: Bjørk – National Geographic Wallpapers Водата на нашата планета е присъствала още от образуването на Земята, показва анализ на водни молекули в проби от скали, извадени дълбоко от земната мантия. Земята е единствената планета в Слънчевата система, чиято повърхност щедро е покрита с вода в течно състояние, но произходът й дълго време беше загадка. Учените отдавна се колебаеха дали водата е присъствала при образуването на планетата или е донесена по-късно, може би, от комети и метеорити. Изследователи от университета на Хавай в Маноа са установили, че най-древните базалти на Земята, намерени в Арктика, на канадските острови Бафинова земя през 1985, съдържат доказателства, че водата е част от нашата планета от самото начало. Изследването е публикувано на 13 ноември в списание Science, съобщава сайтът на Университета на Хавай. "Ние открихме, че молекулите вода в проби от тези скали съдържат в себе си малко атоми деутерий (по-тежък изотоп на водорода). Това говори, че тя е попаднала на Земята, не след като се е оформила и охладила, а заедно с праха, от който е била слепена нашата планета. Голяма част от водата в този прах се е изпарила, но това, което е останало е било достатъчно, за да се образуват океаните на Земята," - разказва Лидия Халис (Lydia Hallis), ръководител на екипа. Как се търси първата вода Земята е образувана преди около 4,6 милиарда година от частиците прах, останали от протооблака на Слънчевата система, останал неизползван след образуването на самото Слънце. (вижте Произходът на Слънчевата система). Екипът на Халис е изследвал древни минерали, скрити дълбоко в земната мантия - 2 900 км под повърхността на Земята, които може да съдържат най-старите водни молекули на планетата. Изригване в областта Holuhraun, Исландия. То извежда лава, идваща директно от мантията на Земята. Източник: Magnús Tumi Guðmundsson "Имахме нужда от недокоснат източник от мантията от времето на образуването на Земята," - обяснява Лидия Халис в интервю за Live Science. Земната повърхност се е променила драстично през изминалите милиарди години, но лавата дълбоко в мантията е останала непроменена във времето, докато планетата ни се е оформяла. Илюстрация на протопланетарния диск, заключил в праховите си частици първичната водата в нашата Слънчева система по времето от раждането на Слънцето. От тези частици ще се слепят бъдещите планети. Източник: Bill Saxton, NSF / AUI / NRAO Халис обяснява, че пробите лава трябвало да са от дълбоката мантия, защото лавата, която е разположена по-близо до земната кора може да изригва и да се смесва с повърхностната материя. Докато търсят следи от първичната вода, изследователите трябва да са сигурни, че минералите, които ще се анализират датират от най-ранните дни на Земята и са без замърсяване от по-млади скали. Изображение от сканиращ електронен микроскоп на скалната проба от Бафинова земя. Минералът оливин сe вижда в сив цвят като множество напукани зърна (A). В него са затворени стъклени стопени включения (В), които съдържат малки количества вода с произход от дълбоката мантията на Земята. Източник: Lydia J. Hallis. Намирането на проби в такова девственото състояние е най-меко казано, предизвикателство. "Водородът е навсякъде по Земята!" - коментира Халис . "Трудно е да се каже дали това, което се измерва не е водород от замърсяване. Отне ни години, за да стигнем до момента, в който вече знаехме, че измерваме нещо реално, а не вода от повърхността," - разказа тя. "Можем да се каже, че изследваната вода от най-дълбоката мантия е много малко вероятно да е били добавена отвън, тъй като попаденията на комети и астероиди не биха били достатъчно големи или достатъчно мощни, за да повлияят на дълбоката мантия на хиляди километри под повърхността, а по-рано докладвани геохимични данни показват, че изходните участъци за нашите скали не са били нарушени в продължение на около 4,5 милиарда години." - заяви Холис. По съотношенията ще я познаете Но как ще разберем от къде е дошла водата, заключена в тези непокътнати проби базалт (скалата, която се образува при изстиване на лавата)? Водата, както всеки знае, е съставена от кислород и водород, а водородните атоми се срещат в три форми, наречени изотопи: нормален водород, деутерий и тритий. Водата, която се формира от деутерий и кислород, се нарича тежка вода. Изотопите са идентични, с изключение на една ключова разлика - броят на неутроните в ядрото. Например обикновения водород няма неутрони, водородният изотоп - деутерий - има един неутрон, а тритият - два. След като изучили състава на различните тела в Слънчевата система, учените открили, че те имат много различно съотношение между нормална вода и тежка вода. Кометите са демонстрирали значително по-високо съдържание на тежка спрямо обикновената вода. Като се сравни броя на неутроните в един атом спрямо тези в друг в молекулите на водата се получава съотношение, което е уникално за всяка планета и дори за астероидите и кометите в Слънчевата система. Обикновено, планетите близо до Слънцето имат повече обикновен водород във водните си молекули, докато планетите, по-далеч от Слънцето имат повече от изотопа деутерий, обяснява Халис. По-ранни изследвания на вода от земната повърхност бяха показали съотношения с повече деутерий, което подхрани теориите за "космическия" произход - че земната вода е дошла от богати на вода астероиди или комети. "Ние не можем да изключим добавянето на вода към повърхността на Земята, след образуването й (т.е. чрез комети и астероиди), но нашите данни показват, че Земята е имала вода от самото начало на нейното формиране, така че голямо количество вода (от космоса) по-късно не е задължително необходимо за образуването на нашите океани." - обяснява Халис за IFLScience. Илюстрация на водата в нашата Слънчева система по времето от преди раждането на Слънцето до създаването на планетите. Източник: Bill Saxton, NSF / AUI / NRAO "Това променя всичко" Новото изследване преобърна представите за произхода на водата. То демонстрира, че водата в праховите зърна, скрити дълбоко в нашата планета, в продължение на милиарди години, има повече обикновен водород, а не деутерий. Това означава, че именно от този наситен с вода прах, вграден в скалите, в крайна сметка се е събрала водата в океаните на Земята, заявиха изследователите. "Това променя всичко", коментира Стив Деш (Steve Desch), астрофизик и професор от Университета на Аризона. "Това е голям резултат. Това поставя началото на нов етап в нашето разбиране за това от къде подобни на Земята планети черпят вода", заяви Деш. http://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Ot-kade-i-kak-e-doshla-vodata-na-Zemiata-ustanovi-novo-izsledvane_26806.html

дано го пенсионират по-скоро.

много ясно. Както в пехотата - и при танковете имаме новобранци, никога не влизали в реални бойни условия, и гърмяни стари зайци

засега не съм видял македонска реакция.

някой си конгресмен казал някакво свое свободно разсъждение за неща, които не разбира. Е и? Ебаси 'световната новина' се получи.