Last roman

не полагам специални грижи. Клинически съм здрав, така че няма какво да се доказвам повече

айде катанец от мен по този повод.

Снимка: Bjørk – National Geographic Wallpapers Водата на нашата планета е присъствала още от образуването на Земята, показва анализ на водни молекули в проби от скали, извадени дълбоко от земната мантия. Земята е единствената планета в Слънчевата система, чиято повърхност щедро е покрита с вода в течно състояние, но произходът й дълго време беше загадка. Учените отдавна се колебаеха дали водата е присъствала при образуването на планетата или е донесена по-късно, може би, от комети и метеорити. Изследователи от университета на Хавай в Маноа са установили, че най-древните базалти на Земята, намерени в Арктика, на канадските острови Бафинова земя през 1985, съдържат доказателства, че водата е част от нашата планета от самото начало. Изследването е публикувано на 13 ноември в списание Science, съобщава сайтът на Университета на Хавай. "Ние открихме, че молекулите вода в проби от тези скали съдържат в себе си малко атоми деутерий (по-тежък изотоп на водорода). Това говори, че тя е попаднала на Земята, не след като се е оформила и охладила, а заедно с праха, от който е била слепена нашата планета. Голяма част от водата в този прах се е изпарила, но това, което е останало е било достатъчно, за да се образуват океаните на Земята," - разказва Лидия Халис (Lydia Hallis), ръководител на екипа. Как се търси първата вода Земята е образувана преди около 4,6 милиарда година от частиците прах, останали от протооблака на Слънчевата система, останал неизползван след образуването на самото Слънце. (вижте Произходът на Слънчевата система). Екипът на Халис е изследвал древни минерали, скрити дълбоко в земната мантия - 2 900 км под повърхността на Земята, които може да съдържат най-старите водни молекули на планетата. Изригване в областта Holuhraun, Исландия. То извежда лава, идваща директно от мантията на Земята. Източник: Magnús Tumi Guðmundsson "Имахме нужда от недокоснат източник от мантията от времето на образуването на Земята," - обяснява Лидия Халис в интервю за Live Science. Земната повърхност се е променила драстично през изминалите милиарди години, но лавата дълбоко в мантията е останала непроменена във времето, докато планетата ни се е оформяла. Илюстрация на протопланетарния диск, заключил в праховите си частици първичната водата в нашата Слънчева система по времето от раждането на Слънцето. От тези частици ще се слепят бъдещите планети. Източник: Bill Saxton, NSF / AUI / NRAO Халис обяснява, че пробите лава трябвало да са от дълбоката мантия, защото лавата, която е разположена по-близо до земната кора може да изригва и да се смесва с повърхностната материя. Докато търсят следи от първичната вода, изследователите трябва да са сигурни, че минералите, които ще се анализират датират от най-ранните дни на Земята и са без замърсяване от по-млади скали. Изображение от сканиращ електронен микроскоп на скалната проба от Бафинова земя. Минералът оливин сe вижда в сив цвят като множество напукани зърна (A). В него са затворени стъклени стопени включения (В), които съдържат малки количества вода с произход от дълбоката мантията на Земята. Източник: Lydia J. Hallis. Намирането на проби в такова девственото състояние е най-меко казано, предизвикателство. "Водородът е навсякъде по Земята!" - коментира Халис . "Трудно е да се каже дали това, което се измерва не е водород от замърсяване. Отне ни години, за да стигнем до момента, в който вече знаехме, че измерваме нещо реално, а не вода от повърхността," - разказа тя. "Можем да се каже, че изследваната вода от най-дълбоката мантия е много малко вероятно да е били добавена отвън, тъй като попаденията на комети и астероиди не биха били достатъчно големи или достатъчно мощни, за да повлияят на дълбоката мантия на хиляди километри под повърхността, а по-рано докладвани геохимични данни показват, че изходните участъци за нашите скали не са били нарушени в продължение на около 4,5 милиарда години." - заяви Холис. По съотношенията ще я познаете Но как ще разберем от къде е дошла водата, заключена в тези непокътнати проби базалт (скалата, която се образува при изстиване на лавата)? Водата, както всеки знае, е съставена от кислород и водород, а водородните атоми се срещат в три форми, наречени изотопи: нормален водород, деутерий и тритий. Водата, която се формира от деутерий и кислород, се нарича тежка вода. Изотопите са идентични, с изключение на една ключова разлика - броят на неутроните в ядрото. Например обикновения водород няма неутрони, водородният изотоп - деутерий - има един неутрон, а тритият - два. След като изучили състава на различните тела в Слънчевата система, учените открили, че те имат много различно съотношение между нормална вода и тежка вода. Кометите са демонстрирали значително по-високо съдържание на тежка спрямо обикновената вода. Като се сравни броя на неутроните в един атом спрямо тези в друг в молекулите на водата се получава съотношение, което е уникално за всяка планета и дори за астероидите и кометите в Слънчевата система. Обикновено, планетите близо до Слънцето имат повече обикновен водород във водните си молекули, докато планетите, по-далеч от Слънцето имат повече от изотопа деутерий, обяснява Халис. По-ранни изследвания на вода от земната повърхност бяха показали съотношения с повече деутерий, което подхрани теориите за "космическия" произход - че земната вода е дошла от богати на вода астероиди или комети. "Ние не можем да изключим добавянето на вода към повърхността на Земята, след образуването й (т.е. чрез комети и астероиди), но нашите данни показват, че Земята е имала вода от самото начало на нейното формиране, така че голямо количество вода (от космоса) по-късно не е задължително необходимо за образуването на нашите океани." - обяснява Халис за IFLScience. Илюстрация на водата в нашата Слънчева система по времето от преди раждането на Слънцето до създаването на планетите. Източник: Bill Saxton, NSF / AUI / NRAO "Това променя всичко" Новото изследване преобърна представите за произхода на водата. То демонстрира, че водата в праховите зърна, скрити дълбоко в нашата планета, в продължение на милиарди години, има повече обикновен водород, а не деутерий. Това означава, че именно от този наситен с вода прах, вграден в скалите, в крайна сметка се е събрала водата в океаните на Земята, заявиха изследователите. "Това променя всичко", коментира Стив Деш (Steve Desch), астрофизик и професор от Университета на Аризона. "Това е голям резултат. Това поставя началото на нов етап в нашето разбиране за това от къде подобни на Земята планети черпят вода", заяви Деш. http://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Ot-kade-i-kak-e-doshla-vodata-na-Zemiata-ustanovi-novo-izsledvane_26806.html

дано го пенсионират по-скоро.

много ясно. Както в пехотата - и при танковете имаме новобранци, никога не влизали в реални бойни условия, и гърмяни стари зайци

засега не съм видял македонска реакция.

някой си конгресмен казал някакво свое свободно разсъждение за неща, които не разбира. Е и? Ебаси 'световната новина' се получи.

прочети внимателно какво си написал. Или пък не си се изразил ясно. Все тая.

Лъжите и измамите на "скептиците" за затоплянето на климата Снимка: Arctic Bear Productions Дебатът за промените в климата отиде твърде далеч. На 5 февруари в DailyMail излезе статия на Дейвид Роуз под заглавие "Разкритие: Как световните лидери са измамени да инвестират милиарди заради манипулирани данни за глобалното затопляне". Атаката на изданието, която е по отношение на точността на скорошна публикация за глобалното затопляне, се основава на неточни и подвеждащи твърдения, включително фалшива графика, обяснява Боб Уорд (Bob Ward), директор в Изследователски институт Грантъм по изменение на климата и околната среда (Grantham Research Institute on Climate Change and the Environment), в отговор на сайта на Лондонското училище по икономика и политически науки. В статията на DailyMail се отправят редица претенции към работата на д-р Томас Карл (Thomas Karl), климатолог от американската Национална океанска и атмосферна администрация (NOAA) и екипа му, публикувана през юни 2015 г. Атакуваната научна публикация (Възможни артефакти на изкривени данни в неотдавнашната пауза в глобалното затопляне на повърхността), след партньорската проверка от страна на списание "Science", заради значимостта на констатациите си, представя повторен анализ на измерванията на температурите на морската повърхност и сушата от цял свят. Тя стига до заключението, че няма забавяне в темпа на глобалното затопляне. По-специално публикацията установява, че измерванията на температурата на морската повърхност, върху които се основава NOAA при съставянето на записите си за средна глобална температура на повърхността от 1880, не са били коригирани правилно за грешки. Нуждата от корекцията на данните идва от това, че NOAA трябва да съчетава различни набори от данни, от кораби и шамандури, за измерване на температурите в или близо до повърхността на океаните на планетата. А това е сложна задача. Нарастващото използване на буйове създаде проблем при съчетаването на двата източника на данни, за да се сглоби непрекъснат запис. "Данните от кораб са систематично с по-висока температура от данните от шамандура" обяснява NOAA спорното проучване и заявява, че данните на шамандурата са "по-точни и по-надеждни." Ако не се успее да се отчете тази разлика, след преминаването от данни на кораби към такива от шамандури, това ще доведе до записи на NOAA, които ще са твърде студени. Новият анализ на д-р Карл (в черно) в сравнение с некоригираните данни за времето (в синьо). Possible artifacts of data biases in the recent global surface warming hiatus/ Science/ Thomas R. Karl et al. Авторите на доклада заключават, че техният анализ показва, че "няма забележимо (статистическо или друго) намаляване на скоростта на затоплянето между втората половина на 20-ти век и първите 15 години на 21-ви век". Впоследствие някои учени изказват несъгласие със заключенията от д-р Карл и неговите съавтори. Статията от д-р Джон Файф (John Fyfe) и съавтори (PDF), публикувана в списание "Nature Climate Change" през февруари 2016 г., твърди: "новоидентифицираните наблюдателни грешки обаче неотричат съществуването на тенденцията за реално намаляване на затоплянето на повърхността в началото на 21-ви век в сравнение с 1970-1990-те години". Публикацията добавя: "Това намаление възниква вследствие на комбинираното въздействие на вътрешната десетилетна вариабилност (изменчивост) на вулканичната и слънчевата активност и десетгодишните промени в антропогенното аерозолно форсиране". Въпреки това статията на д-р Карл и съавторите му е подложена на съгласувана кампания от "скептици" на изменението на климата, които се опитват да я дискредитират като част от усилията си за предотвратяването на намаляването на емисиите на парникови газове от потреблението на изкопаеми горива. Твърдението, че глобалното затопляне е спряло през 1998 г. се превърна в ключов момент в изказванията на "скептиците". Въпреки че глобалните температурни рекорди, събрани от Meтеорологичната служба на Великобритания UK Met Office (TXT) , NOAA (CSV) и НАСА (TXT), показват, че 2005, 2010, 2014, 2015 и 2016 г. са били по-топли от 1998 г., "скептиците" на глобалното затопляне продължават да твърдят, че не е имало реално затопляне през последните 18 години. Новата статия в "DailyMail" се базира изцяло на интервю с д-р Джон Бейтс (John Bates), климатолог, работещ в NOAA. Публикуването на вестникарската статия съвпада по време с публикация в блога на д-р Бейтс, в която той описва своите претенции в детайли. Основното оплакване на д-р Бейтс е, че д-р Карл и екипа му не са следвали строгите процедури, необходими за "оперативните" данни на NOAA. Все още не е ясно дали данните от изследванията на д-р Карл са били подложени на тези процедури. Д-р Карл, който се оттегля от NOAA през август 2016 г. , все още не е имал възможност да отговори на твърденията на д-р Бейтс. Д-р Бейтс в своя блог твърди също, че д-р Карл "мами и често настоява за заключения, които максимизират затоплянето", но не предоставя никакви доказателства в подкрепа на това сериозно обвинение. Въпреки това, статията на Дейвид Роуз в "DailyMail" съдържа много очевидно неверни твърдения и грешни интерпретации по отношение на статията на д-р Карл и съавторите му. В статията се казва: "данните, на които се основава публикацията не са правилно "архивирани" - задължително изискване с цел да се гарантира, че суровите данни и софтуера, използван за обработка са достъпни за другите учени, така че да могат да проверят резултати NOAA". Но статията не споменава, че публикацията на д-р Карл и екипате му вече е била подложена на обстойна проверка от други изследователи, още когато е публикувана през юни 2015. Например една публикация от д-р Зеки Хаусфадър (Zeke Hausfather) и съавтори (PDF) , публикувана в списание Science Advances през януари 2017 г. заключава, че анализът на д-р Карл "ефективно коригира значителните неточности в посока охлаждане" в глобалните измервания на температурата на морската повърхност на NOAA. В коментар за Carbon Brief за сериозните грешки в статията на DailyMail, д-р Хаусфадър заяви: "Дори процедурите за управление на данни на NOAA да се нуждаят от подобрение, техните резултати са независимо проверени и се съгласуват с глобалните температурни записи, водени от други групи". Обобщение на данните на Zeke Hausfather Д-р Хаусфадър посочва също, че статията на г-н Роуз в "DailyMail" използва фалшива графика, за да представи невярно данните от доклада на д-р Карл и екипа му. Графиката във вестникарската статията има за цел да сравни записа на средната глобална температура на повърхността от работата от д-р Карл и екипа му със събраното от Метеослужбата на Великобритания (долу). В статията на DailyMail се скрива факта, че двата набора от данни използват различни базови линии. NOAA и работата от д-р Карл и екипа му, се използва средната стойност за периода между 1901 и 2000 г., докато UK Met Office използва средната стойност между 1961 г. и 1990 г. като базова линия. Д-р Хаусфадър показва, че разликите са изключително малки, когато се използва една и съща линия за сравняване на двата набора от данни (долу). Следователно фалшивата графика във вестника има за цел да укрие фактът, че разликите са минимални между анализа в доклада на д-р Карл и екипа му и записите на UK Met Office. Има много други измамни твърдения в статията във вестника, в това число, че "официалните делегации от Америка, Великобритания и ЕС са силно повлияни от [така] опороченото проучване на NOAA, докато уточняваха Споразумението Париж". Всъщност, публикуването на доклада на д-р Карл и екипа му не играе съществена роля в преговорите за споразумението Париж, проектът на което вече е съществувал (PDF) по време на излизането на научната публикация. В придружаващите редакционни бележки, вестникът призовава за "студени факти и хладни глави", твърдейки, че "това, което DailyMail разкрива днес, хвърля сериозни съмнения спрямо последните изследвания - изследвания, които се използват, за да се премахне скептицизма по отношение на скоростта на затопляне, както и да се засилят скъпоструващите усилия за борба с нея". Дейвид Роуз и редакторите на "DailyMail" имат опит в ненадеждното отчитане на изменението на климата и на невярното представяне на науката. Те са публикували множество статии, в които погрешно твърдят, че тенденцията за намаляване на морския лед в Арктика е спряла. Г-н Роуз е в много близки отношения с главния клуб на британските "скептици" за промените в климата, Global Warming Policy Foundation (Фондация за политика на глобалното затопляне), за чиято пропаганда той често участва. През ноември 2016 г. г-н Роуз цитира "научния редактор" на фондацията, д-р Дейвид Уайтхаус, в статия, в която погрешно твърди, че глобалната рекордна средна температура на повърхността през 2016 г. се дължи основно на Ел Ниньо, а не на глобалното затопляне. Г-н Роуз пише: "Дейвид Уайтхаус, учен, който работи със скептика за глобалното затопляне лорд Лоусън, заяви, че масовото падане на температурите след края на Ел Ниньо означава прекъсване на затоплянето или завръщане на забавянето". В статията не се отбелязва, че доктор Уайтхаус е астрофизик, а не климатолог. Лобистките инструмент на Фондацията Политически форум за глобално затопляне (Global Warming Policy Forum) през декември публикува видео на г-н Роуз и д-р Уайтхаус, в което се оплакват от учените климатолози за техните предложения за продължаване на "паузата" в глобалното затопляне. The Foundation’s lobbying arm, the Global Warming Policy Forum, in December posted a video of Mr Rose and Dr Whitehouse discussing complaints from climate scientists about their suggestions of a continuing “pause” in global warming. През януари 2017 г. Форумът публикува на своята интернет страница статия от д-р Уайтхаус , в която са включени фалшиви графики, претендиращи да покажат, че когато въздействието на Ел Ниньо се отстранят от годишните глобални измервания, температурата на повърхността за 2015 г. и 2016 г., все още ще представлява " пауза " в глобалното затопляне от 1997 г. Но д-р Уайтхаус не се опита да премахне влиянието на Ел Ниньо от всяка друга предходна година, следователно крие истинската скорост на глобалното затопляне, което се случва. Новата статия от г-н Роуз показва, че "DailyMail" все още използва фалшиви новини за заблуждаване на обществеността и политиците за научните доказателства за изменението на климата. http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Lazhite-i-izmamite-na-skeptitcite-za-zatoplianeto-na-klimata_69984.html

Лапландец, билките имат реален ефект, стига от тях да бъдат извлечени нужните вещества. Плацебото няма нищо общо с това, но пък виж: 'баене, молитви към светци, муски, благословии, лечебни икони, извори, скали, лечебни картини' са плацебо. Не бъркай термините като мейкбулгара.

половината от лекарствата са получени от биологично активни вещества, извлечени от растенията. Хомеопатията обаче няма нищо общо с билколечението. Тя се основава на псевдонаучната хипотеза за паметта на водата, на доказания /но не и всесилен/ плацебо ефект и на безкрайното разреждане на някакви молекули, в резултат на което пациентът гълта клатена вода. Просто проучи какво значи хомеопатия, преди да пишеш свободни съчинения. А хомеопатията е доста печеливш бизнес: взимаш нищо и го продаваш скъпо. От това по-голям приход - здраве му кажи.

вредна е, особено в случаите, когато пациентите биват подтиквани от хомеопатите да не се доверяват на традиционните лекарства, а да ползват техните продукти. Има доста регистрирани случаи на тежко разболели се или починали от нелечение лековерни пациенти.

трябва да се прави разлика между спорадична употреба, редовна употреба и злоупотреба. Съответно вредата, които тези 'терапевтични режими' нанасят на организма. така че заглавието е доста подвеждащо - пушете смело, няма проблеми. Редовната злоупотреба на канабис води до психична дегенерация и намаляване на когнитивните способности. Всеки, който е контактувал с дългогодишно пушещ джоинт може сам да потвърди това. Основният акцент трябваше да е този: Проучването обаче е установило връзка между употребата на марихуана и развиването в по-късен етап на различни зависимости, например към алкохол, цигари или други наркотични субстанции. И той се наблюдава много ясно при повечето наркозависими. Въобще трябва да се даде оригиналното проучване, за да се види какви са били ендпоинтите, по колко цигарки на ден средно са пушили изследваните, кои са субгрупите и каква е картинката там.

мда, и тая тема май е минала отвъд хоризонта на фантастиката и неизбежно клони към паранаучния раздел

След Австралия и САЩ, хомеопатията я погнаха и в братска Русия: http://vz.ru/news/2017/2/6/856706.html

ако няма и кой да те побутне, като зациклиш в някоя преспа.

Хипстърски рейтинг и реални ползи от суперхраните Защо да променяме лошите си навици, когато просто можем да похапнем малко годжи бери? Защо да се задоволяваме със старото скучно здраве, като може да добавим чиа към закуската си и да бъдем суперздрави? С тези въпроси започва една обзорна статия на The Guardian, която може би ще отрезви мнозина от еуфорията по суперхраните. Колко много лъжи могат да бъдат казани с една дума - „суперхрани“... Много хора купуват определени храни само защото са смятани за суперхрани. Разбира се, винаги се обосновават научно - говорят за омега-3 мастни киселини, глюкозинолати и антоцианини. Много от нас смятат, че разбират напълно ползата от антиоксидантите, които побеждават свободните радикали, които от своя страна причиняват стареене и рак. И все пак през 2011г. Европейската агенция за безопасност на храните не намери реални ползи за здравето от суперхраните. Както казва Бен Голдкеър в книгата си „Bad Science”, организмът ни всъщност използва свободните радикали, за да се бори с бактериите. Означава ли това, че пренасищане с антиоксиданти може да отслаби имунната ни система? Истината, колкото и непривлекателна да е тя е, че храненето е сложно и различно за всеки. Знаем, че ако се храним балансирано, ядем много плодове и зеленчуци и тренираме редовно, нямаме нужда от суперхрана. Същото важи, че ако не се храним балансирано и не тренираме, никоя суперхрана няма да ни спаси. Къдраво зеле Снимка: www.chowhound.com Отскоро, една от най-интересните супер храни е къдравото зеле. Със сигурност обаче ще човек ще изпита трудност да се сети за по-малко екзотичен зеленчук. Този вид зеле е отглеждан в Северна Европа, а и на много други места. По време на войната това е била една от най- устойчивите и практични култури, които хората са били съветвани да отглеждат в градините си. Наред с червеното зеле, то е един от видовете на великолепните Brassica oleracea, от където също произлизат и зелето, броколите, карфиолите и е тясно свързано с репите и китайското зеле. Ползи за здравето Всички знаем, че е здравословно да пазим диета, съдържаща много зеленчуци. Така че въпросът е, дали къдравото зеле е значително по-полезно от останалите зеленчуци? Отговорът е, че не е. Феновете на суперхраните обичат да изброяват продукти като къдравото зеле като съдържащи много желязо, витамини, фибри и антиоксиданти, и да посочват какво влияние имат тези храни върху организма ни. Това със сигурност не означава, че получаваме суперсили, ако ядем от тях повече от необходимото количество. Всички зеленчуци съдържат различни количества витамини и минерали, в зависимост от почвата, в която растат. Къдравото зеле съдържа повече калории, калции и витамин B6 от зелето, броколите, спанака и морковите, но ако ядем повече от тези зеленчуци резултатът ще е същия. В къдравото зеле също така се съдържа и по-малко витамин А, отколкото в морковите, по-малко желязо, отколкото има в спанака и по-малко фибри, отколкото в брюкселското зеле. Така, че няма доказателство, което да показва, че яденето на повече къдраво зеле е по-полезно от яденето, на които и да е други зеленчуци. Снимка: wikipedia.org Екорейтинг: близък до идеалния - може да го отглеждате лесно сами, само го пазете от зелеви бели пеперуди. Хипстърски рейтинг: висок до небесата. Авокадо Снимка: www.lifehack.org Истински деликатес, а и един от най-популярните плодове. Търсенето на авокадо е толкова голямо, че е привлякло вниманието на криминални групи в Мексико. Авокадото определено е необичайно и на вкус, и на вид, но дали дава суперсили е друг въпрос. Ползи за здравето Високото съдържание на мазнини изпъква веднага. Това са мононенаситени мазнини, които спомагат за предпазване на сърдечно-съдовата система, но тези мазнини могат да се намерят и в рибата, ядките, зехтина, слънчогледа и в много други храни. Колкото и леко да изглежда, резултатът е, че авокадото е високо калорично. Цяло авокадо набавя около 240 калории, докато в десертче Марс, например, се съдържат 228. Преглед на осем предварителни проучвания през 2013 показва, че яденето на авокадо може да допринесе за предпазване на сърдечно-съдовата система. Това обаче далеч не е установено, а по-важното е, че за проучването е било платено. Има доклади, които показват, че има екстракт от авокадо, който може да се използва за лечение на левкимия. Става въпрос за „авокатин B”, който се намира в семето по средата на авокадото, така че от яденето на самия плод не може да се извлече този екстракт. Снимка: www.mnn.com Екорейтинг: Лош. Обезлесяването, за да се освободят площи за дървета авокадо сега е проблем в Мексико. А когато се засадят изискват много голямо количество вода - около 272 литра за всеки половин килограм плодове (две или три авокадо). В Калифорния, където има постоянен недостиг на вода, това задълбочава проблема. Освен всичко, плодовете авокадо са тежки, трябва да бъдат транспортирани от тропиците и да се съхраняват на хладно по маршрута. Хипстърски рейтинг: Нисък. Банален е. Наровете Снимка: www.momjunction.com Розов, сладък и вкусен, както и малко екзотичен, нарът е плод, който лесно може да бъде харесан. Особено, когато някой го е направил на сок вместо вас и е махнал семената, където всъщност се съдържат всички фибри. Гренадинът преди се е правел от нар, но сега често е заместван с по-евтини плодове, тъй като никой не забелязва липсата на нара. Ползи за здравето Предполага се, че пиенето на много сок от нар може да допринесе за намаляване увреждания на сърцето, причинени от холестерола, и да увеличи притока на кръв към увредено сърце. Няма обаче категорични подкрепящи свидетелства. Има също така и предположение, че може да забави развитието на рака на простата. Не е учудващо, че в нара има много антиоксиданти, особено в кората, която не се яде, но това не означава нищо, докато големи дози антиоксиданти не бъдат доказани, че подобряват здравето на хората. Снимка: dmt-sbi3u.wikispaces.com Екорейтинг: Наровите дървета растат лесно в горещи места и се отглеждат с ограничени количесва вода. Дори и така,навлизането им на пазара е оставило много фермери от Централна Индия в беда след години на проливни дъждове. Хипстърски рейтинг: Нисък, защото сега може да го получите лесно на сок. Снимка: www.theluxuryspot.com Този плод е високо оценяван и доста скъп. Когато са пресни, плодовете приличат на розово продълговато грозде, а когато се изсушат - на розови стафиди. Предполага се, че китайският билкар Ли Чинг Юен е живял 197 години на диета с годжи бери, но се оказва, че всъщност не е. Ползи за здравето От хиляди години плодовете годжи бери играят голяма роля в традиционната китайска медицина. Яденето на годжи бери или пиенето на сока от плода, не е вредно, но няма конкретно доказателство, че има по-полезно действие, от който и да е друг плод. Проучвания твърдят, че плодовете годжи бери лекуват рак и различни болести на сърцето, но всичко това е базирано на огромни дози от плода, които не е възможно да си набавим чрез нормалното им приемане. Екорейтинг: Добър. Можете дори да си отгледате свое собствено растение, въпреки че повечето от тях се доставят от Китай. Хипстърски рейтинг: Добър, особено ако можете да се похвалите как си го отглеждате сами. Семена от Чиа Снимка: www.lifehack.org Неясни семена с древна история, идващи от Централна и Източна Америка, в които се съдържа голямо количество Омега-3. Чиа семената също така придобиват и странна гелообразна форма, когато се смесят с течности, което означава, че може да се използват за сгъстяване на напитки или дори за направата на странни желета. Всъщност могат да се използват и смесват почти със всеки продукт, тъй като нямат вкус. Ползи за здравето Омега-3 мастните киселини се съдържат и в рибата, и една средиземноморска диета, включваща риба, изглежда като доста здравословен начин на хранене. В 100 гр. чиа семена се съдържат 17 гр. омега-3, което е голямо количество - около осем пъти повече от това в сьомгата. Но омега-3 в чиа семената не са същите като тези в рибата и организмът ни транформира по-неефикасно тези от чиа семената, околкото тези от рибата. Чиа семената също така са и много калорични. В 100 гр. се съдържат 486 калории, почти колкото в бигмак. Освен това за какво ни е да приемаме толкова омега-3? Рибата със сигурност е много полезна, като помага за предотвратяването на сърдечно-съдови заболявания. Препоръчително е рибата да се яде два пъти в седмицата. Доказателствата за омега-3, намирани на други места, са неясни, а и малко са тези, за които има потвърждение, че са полезни за здравето, специално тези, от чиа семената. Снимка: mightydiets.com Екорейтинг: Разбира се, изпреварва рибата. Хипстърски рейтинг: Леко му е минала модата вече. Цвекло Снимка: fresh.co.nz Не много одавна цвеклото е било забравено, само по-възрастните хора са го харесвали. Сега обаче както толкова много други реликви, цвеклото пак е на мода и заслужава да бъде. Прясно изпечено, мариновано, настъргано или изстискано, цвеклото е един от най-хубавите зеленчуци. Можете да ядете както листата му, така и класическото лилаво цвекло, което боядисва всичко, до което се допре. Ползи за здравето Както всички останали зеленчуци, така и цвеклото е голям източник на витамини и минерали. Също така, то е много богато и на нитрати, което успява да го класира към суперхраните и спортните добавки. Хубавото е, че цвеклото наистина намаля кръвното налягане, вероятно заради азотния оксид, в който организмът ни превръща нитратите. Но, ако е нужно да се намали кръвното налягане е най-добре да се правят тренировки, да се яде по-малко солено и да се приемат лекарствата, предписани от лекар. Друго проучване сочи, че сокът от цвекло преди тренировка подобрява издръжливостта на спортистите, като помага повече кислород да бъде разпространен в тялото. Когато се добавят към червено месо обаче нитратите са повод за безпокойство, тъй като образуват нитрозамини , които водят до повишен риск от рак на дебелото черво. Възможно е нитратите в цвеклото също да образуват нитрозамини в организма ни, за това е препоръчително да не се яде цвекло повече от два пъти на ден. Снимка: www.laura-bond.com Екорейтинг: Oтличeн. Може да го отглеждате сами. Хипстърски рейтинг: Висок, предвид традиционната си непопулярност. Водорасли Снимка: thehealthyexplorer.wordpress.com Определено сега е момента на водорасли. Те много често се използват в азиатската кухня, особено в Япония. И се ядат под много форми. В случай, че не сте ги пробвали, може да ви се сторят много странни, различни от всичко друго. Затова не е изненадващо, че водораслите не е са били популярни по-рано. Ползи за здравето Водораслите са рядък случай на продукт, който не е животински и е богат на витамин B12, което ги прави важна храна за веганите. Те са суперхрана за тези, които са избрали да имат хранителен дефицит, но мразят хапчетата. За всички останали обаче това е само вкусна и здравословна храна като част от една балансирана диета. Водораслите съдържат много калций и желязо, но тях би трябвало да можем да си ги набавим и от други хранителни продукти. Голям проблем със суперхраните е, че ако приемаме чрез тях повече минерали, отколкото организма ни се нуждае, то той ще спре да абсорбира други неща. Йодът, фибрите и алгинатът във водораслите се казва, че помагат за отслабване, но ефектът, ако изобщо има такъв, е далеч от доказан. Също така йодът не е хубаво да се приема в големи количества. Пренасищането с него може да доведе до качване на тегло и проблеми с щитовидната жлеза. В зависимост от къде произлиза, водораслите може да съдържат в себе си много тежки метали, които в големи количества са вредни. Екорейтинг: В някои места, като Филипините и Танзания, мангровите дървета са отсичани, за да направят място за отглеждане на морски водорасли. От друга страна, водорасли ферми могат да създадат добри местообитания за различни видове. В крайна сметка: глоба. Хипстърски рейтинг: Яко, особено, ако изглежда, че другите не знаят нищо за тях. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Hipstarski-rejting-i-realni-polzi-ot-superhranite_56463.html

кой е тоя Българий. Да не е колега римлянин?

Посттравматичен стрес

Robert Reisz Soft tissue has been discovered inside a 195-million-year-old dinosaur bone This is an incredible discovery. When scientists uncover bones and other hard objects from the ground, they can sometimes find scraps of organic material attached. But nothing we've found comes close to the age of proteins recently discovered on a dinosaur fossil thought to date back 195 million years. That's around 100 million years older than fragments of collagen found in the thigh bone of a hadrosaur in 2009, and it could give us a unique look back at the biology of other dinosaurs that wandered the Earth at the time. The discovery was made by researchers at the University of Toronto within a rib of a Lufengosaurus dinosaur, a long-necked herbivore that roamed across what's now south-western China during the Early Jurassic period. Farley Katz/Wikimedia Commons "These proteins are the building blocks of animal soft tissues, and it's exciting to understand how they have been preserved," says one of the research team, palaeontologist Robert Reisz. With the help of colleagues in China and Taiwan, researchers used a synchrotron machine to analyse fossil samples. The device uses infrared spectroscopy, or targeted beams of light, to identify materials - in this case collagen and iron-rich proteins - without having to risk contaminating the samples. Robert Reisz Previous collagen discoveries of this kind required dissolving the rest of the fossilised bone away, and the team behind the latest research says its non-invasive approach could open the way to finding even more organic remains in the future. To find any kind of soft tissue material is very rare though, as it normally decays naturally in the ground, leaving only the bones behind. Scientists still aren't sure why some proteins and collagen are able to survive for so long, but in this case the researchers think the blood vessels helped to form a "closed micro-sized chamber" that isolated the material. The researchers suggest that small, iron rich particles left over from blood flowing through the rib bones might have been the source of the haematite which bound to the proteins and helped protect them against the ravages of time. One of the insights the new find might give us is how dinosaurs evolved into the species of birds we still see on Earth today, which is thought to have happened over the course of just 10 million years – a very short timespan in evolutionary terms. In the meantime, Reiz says the synchrotron technique has "great future potential", and should be able to pick up organic material even when there's only a minuscule amount of it left behind. That said, don't expect a Jurassic Park-style theme park anytime soon - these scraps of matter aren't enough to provide dinosaur DNA, which is thought to decay naturally within half a century. Some experts, including Mary Schweitzer from North Carolina State University, say the current tests are too limited in scope for us to know conclusively what we're dealing with on these bones, saying that further analysis is required. Others, including Stephen Brusatte from the University of Edinburgh in the UK, think the evidence is already strong enough. Neither Schweitzer nor Brusatte were directly involved in the research. "To find proteins in a 195-million-year-old dinosaur fossil is a startling discovery," Brusatte told the BBC. "It almost sounds too good to be true, but this team has used every method at their disposal to verify their discovery, and it seems to hold up." The findings have been published in Nature Communications.

тя е отпреди 2-3 години. https://vesti.bg/novini/klonirat-mamut-405923

Професионалното изпепеляване започва с репликата "Иска ми се да заплача, но не мога", казва най-младият професор по психиатрия у нас Акад. Проф. Дроздстой Стоянов е роден на 20 юли 1980 г. През 1996-а става първият ни 16-годишен студент. На 21 г. завършва с отличие Медицинската академия, а още на следващата година е зачислен като докторант. От 2003-а е хоноруван преподавател по психиатрия в МСУ на студенти по психология. Изнася лекции и в Държавната музикална академия по психология на романтизма. В НБУ пък преподава психофизиология, психопатология и психосоматична медицина. През 2013 година специализира функционално изобразяване на мозъка в Университетската клиника по психиатрия в Базел, Швейцария. Специализирал е и в университета в Питсбърг, Оксфорд и Централен Ланкашир. В момента акад. Стоянов е преподавател към катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицинския университет в Пловдив, хоноруван преподавател е в Софийския университет, работи и като клиницист. Психиатърът е и вицепрезидент на Европейското дружество за личност-центрирана медицина (2013), зам.-председател на специализираната група по философия в Кралския колеж на психиатрите, Лондон (2012); член е на секцията по философия и хуманитарни науки на Световната психиатрична асоциация. Титлата професор е присъдена на Стоянов от 7-членно международно жури за поредица научни публикации и труда му "Бърнаут или синдрома на професионално изпепеляване". Така той става най-младият професор в България - едва на 33 години, а впоследствие и най-младият академик - на 35 години. - Проф. Стоянов, какво е бърнаут и кои хора страдат от него? - Синдромът на професионалното изпепеляване е феномен, описан във втората половина на 20-ти век, продължаващ и до днес. Причините са много, но най-важните са следните. Първо: интензификацията на комуникацията. Някога можеха да ви намерят само на стационарния телефон. А сега - по много повече начини, по всяко време, на мобилния телефон или онлайн. Това са стресори, които конвергират във вашата нервна система и изчерпват нейния ресурс за посрещане на такъв вид стимули. Второ: бърнаутът е следствие на пазарните капиталистически обществени отношения. При тях прогресивно се увеличава диспропорцията между вложените усилия и емоционалната инвестиция на хората от една страна, и нейната възвръщаемост под формата на възнаграждение, от друга. Този дисбаланс между възнаграждение и вложен ресурс води до обезценяване и ощетяване на човека. Съвременният човек е като една банкова институция, която непрекъснато раздава необезпечени кредити. Раздавате всичко, което имате, а то не се връща нито в нужния размер, нито в подходящото време. И вие банкрутирате психически. - Какво става в съзнанието на човек, страдащ от бърнаут? - Бърнаут не е депресия. Бърнаут е състояние, в което нито можеш да се зарадваш, нито да се натъжиш. Толкова си емоционално изчерпан, че си обхванат от безразличие. Все ти е тая дали някой живее или умира дали някой се жени и му се раждат деца. Често пъти съм чувал мои клиенти да казват: "Иска ми се да заплача, но не мога". До такава степен ни е празно и безразлично. Бърнаут не е и стрес. Но продължителният стрес е един от факторите, които допринасят за възникването на бърнаута. - Кои са другите фактори? - Нерядко монотонията е основна причина. Вършите една и съща работа по един еднообразен начин. Живеете така: от работа вкъщи и от вкъщи на работа. Целият ви живот е сведен до някакъв алгоритъм, който се изчерпва с едно досадно постоянство. В плен сте на рутинизиран цикъл, от който няма измъкване... Случи ли се така, бърнаут е доста сигурен. Не всеки човек лесно се изпепелява и не всеки се изпепелява в определена среда. Изследванията на моя екип доказаха, че съществуват две комбинации, които предпоставят изпепеляване. Едната е борбен, енергичен, инициативен и упорит човек, сложен в една ограничаваща неговата инициативност и самостоятелност среда. Да кажем системата на здравеопазването, МВР, армията - изобщо, консервативните институции. Другата комбинация е затворен в себе си, малко песимистичен човек, обичащ нещата да се случват по един предвидим начин, разположен в среда, която иска от него инициатива, автономност, бързина на реакциите, творческа енергия. Например: предпазлив и внимателен човек в маркетингова компания. - Доколко професионалното изпепеляване е свързано с конформизма спрямо консуматорския свят, страха от това да не изостанеш чисто икономически от другите, и изобщо живот, който е подчинен на изкарването на заплата, а не на удовлетворяването на собствените желания? - Свързано е, разбира се. Бърнаута дойде от неолибералните капиталистически общества - Западна Европа и САЩ. С нахлуването на техните норми и икономически порядки, този синдром се появи и тук. Капиталистическото общество взима много и дава малко Това допринася за чувството на неудовлетвореност и изчерпаност в хората. Това да разбираш, че твоите усилия изискват още повече усилия и постоянно да догонваш и да се предпазваш от това да бъдеш догонен...Няма как човек да не се фрустрира от подобен живот. Склонен съм да вярвам, че преди 89-та в България професионално изпепеляване не е имало, или е било в много умерена степен. Макар, че в един социум на уравнивиловката, какъвто бе комунистическият, психиката също може да пострада сериозно заради монотонията и липсата на конкуренция. Всъщност ние сме странен микс между тези две общества. В университетската система, към която принадлежа, се случва двама души да имат едно и също възнаграждение, независимо, че единият има публикации и цитируемост в чужбина. Аз съм автор и съавтор на фундаментални книги, издадени да речем в Оксфорд и Кеймбридж, и вземам същото възнаграждение с някой университетски, както ги наричат, фикус - това никак не ми е приятно. Но не ми е приятно и другото - парите да са единственото, което интересува хората. В Медицинския университет в Пловдив, където работя, миналото лято бе осигурен ядрено магнитен резонанс, много по-модерен от стандартните. Единствен не само в България, но и в целия регион. Благодарение на него може да се постави ранна диагноза на Алцхаймер, болест на Паркинсон, шизофрения, биполярно разстройство, депресия и други. Този апарат може да улови ранните изменения в мозъка при рисков контингент от пациенти и е изключително ценен - както за хората, така и за науката. А в същото време, когато бе съобщено в публичното пространство за него, всички се вторачиха в това, че струва 3 милиона лева, а не до какви морални ползи може да доведе. Казвам всичко това, за да опиша една особена съвременна ситуация, в която живеем. От една страна не трябва да има медиокрация - власт на посредствеността. Трябва да има меритокрация, власт на заслугата. Но най-лошото е, че тази власт на заслугата на Запад стигна прекалено далеч и предполагам, че това ще се предаде и тук. Зрялото неолиберално капиталистическо общество извращава и изопачава властта на заслугата до такава степен, че тя се превръща в инструмент за експлоатация на хората. Капиталистическите управленски стратегии, такива каквито съм ги виждал в техния изчистен вид в САЩ, измерват заслугата на хората по преки финансови показатели. Не може човек да се определя по парите, които носи. Това го взехме безкритично от американците. То е малформативно и напълно несъответстващо на човешката психика. - Какъв е съветът ви като психиатър към хората, които страдат от бърнаут, панически атаки, неврози и депресии? - Да не се доверят на специалист, който смята, че може да лекува тяхното състояние само чрез един метод. Например отиваш на психиатър, той те изслушва от 5 до 8 минути, дава ти една рецепта с антидепресанти и те изхвърля. Или пък обратното: попадаш на психолог, който ще ти налива в главата врели- некипели цяла година, казва ти, че хапчетата са глупост и накрая като свършат сеансите, кризата ти отново се завръща. Подходът за лечение на тези състояние е комплексен. Медикаментозно и чрез психологична терапия. По отношение на бърнаута обаче имам да кажа още две неща. Едното не е адресирано към пострадалите, а към техните работодетели. Уважаеми господа работодатели. Бъдете наясно, че изпепеленият служител не е проблем на себе си, а ваш проблем И вашата заслуга той да се изпепели е налице. Щадете служителите си, бъдете внимателни към началните прояви на бърнаута. Има редица фирми, които предлагат консултантски услуги в областта на психологията на управлението, които с радост ще се отзоват срещу невисока сума да извършат онова, което ние наричаме одит на психологическия климат, по аналогия с финансовия. Съветът ми към служителите е: в момента, в който забележите, че ставате отчуждени от работата си, отчуждени от близките си, незаинтересовани, безразлични, емоционално притъпени; започнете ли да разглеждате потребителите на вашата услуга - пациенти, клиенти и подобни - като хора, които заслужават проблемите си и не заслужават вашия интерес, потърсете помощ. Психологичното консултиране не е много по-скъпо от лечението на един зъб. - В момента расте първото изцяло виртуално поколение. Как ще се развие то според вас? - Хлапетата растат зомбирани. На шест години са лапнали таблета. На седем са залепени за компютъра. Телефонът не излиза от ръцете им. Заличено е игровото естество на детството, което трябва да създаде в субекта комуникационни умения. Аз съм много обезпокоен за новите млади. Опасявам се, че те ще страдат от катастрофално недоразвити умения за общуване с другия. Това виртуално поколение ще се дехуманизира Няма да има представа за човешките ценности. Ще загуби представата за красивото. Красивото в усмивката, красивото в походката...Няма да изгради и представа за грозотата. Ще се остави на внушението. По тези онлайн комуникационни канали текат внушения от най-примитивно естество. Ако вие можете да изградите критично отношение върху един въпрос, то дете на 10-12 години няма да може. Научено е да възприема безкритично всяка информация, която го залива непрекъснато. Виртуалното поколение е под постоянната бомбардировка на псевдоавторитети. - Каква е диагнозата ви за българската политическа ситуация? - Банда престъпници ни управляват 25 години. Един-двама почтени хора са били във властта. Аз и до днес вярвам, че Жан Виденов беше такъв, просто бе обкръжен от негодници. Но общо взето повече би трябвало да са в затвора. - Принципно, за да отидат там, трябва сами да се вкарат. - Аз мисля следното. За да се оправи тази страна, народните представители не трябва да вземат заплата. А да работят нещо другаде, както е в Швейцария. И в извънредно време ще ходят в Народното събрание за 2-3 часа, да измислят закона. Тогава ще има само свестни хора. Които ще са увлечени от един идеалистичен ангажимент, от принципите на законността и справедливостта. - Това е утопия поне тук. - Утопия е. Но иначе алтернативата е тази, с която се сблъскваме в момента. Дори справедливите протести на 2013-та не доведоха до промени. Пак едни и същи хора са на предния ред на банките в рехавия парламент. Въздържам се да цитирам имена, понеже съм забелязал, че в нашето прекрасно либерално общество, често съм бил цензуриран. Но пък всеки интелигентен човек ще се сети за кого говоря. Има и друго обаче. Демокрацията не е сладкиш. Трябва да си я вземеш Нашият народ никога не си я взе. Чехите сега защо са добре? Защото имаха Пражка пролет. И промените им през 89-та не бяха наготово като нашите. Тук една вътрешна номенклатурна клика свали Живков, а после продиктува и бъдещето на страната. Какво да очакваме освен провал? - С всичките ви успехи, вие защо останахте България? - Ако всички свестни хора си тръгнат от тук, страната ни ще се превърне в географско понятие. - Преподавали сте и в Консерваторията. Какво точно? - От много малък се увличам по музиката от епохата на романтизма. Бях на 13, когато започнах да слушам Вагнер. И когато станах на 25-26, направих курс в Консерваторията. Той се наричаше "Психология и психопатология на романтизма". Романтизмът е свободата на духа да бъдеш себе си. Той дори не е избор - изборът е осъзнат във фронталния челен дял на мозъка. А романтизмът е инстинктът да бъдеш някой. Един от знаменитите музиканти на тази епоха Ектор Берлиоз през 1845 г. дирижира "Траурно-триумфалната симфония" по улиците на Париж със сабя във ръка. Още тогава диригентите са седели с гръб към публиката и с лице към оркестрата. Берлиоз обаче е с лице към публиката и гръб към музикантите, размахващ осем килограмовата сабя...По някое време разбира, че любимата му изневерява. Ектор се преоблича като камериерка. Отива в хотела, където тя се подвизава с любовника си и ги застрелва и двамата. И после пише "Symphonie fantastique". Ето това е романтизмът... Едно състояние на естетическото възприятие, което е движено единствено от желанието да бъдеш себе си без изобщо да се съобразяваш с това кой какво изисква от теб. В онази красива епоха има всякакви патологии. Робърт Шуман е бил с биполярно разстройство, той се самоубива. Бетовен оглушава. Вероятно сифилистично, други твърдят - травматична глухота. На този фон той обаче има толкова мощен синеститичен слух - синестизия е съчетаването на две сетива, зрение и слух - че успява да генерира вътрешно музиката, без да може да я чува. Технически погледнато, това е патология. Тук идва и големият въпрос къде е границата между здраве и болест - прекалено дълъг е, за да го обсъждаме сега. За мен романтизмът е еманацията на музиката. И краят на културата съвпада с края на романтизма. Така пише и Шпенглер впрочем. Всичко започва да се извращава след 1893-а: годината, в която умира Чайковски. В последното десетилетие на 19-ти век изведнъж започват да се разграждат представите за красиво и грозно. И стигаме до днешната ситуация, в която пет червени петна се считат за картина Или пък нелепите арт инсталации, които хората, понеже са преситени от всякакви стимули, обявяват за изкуство. - Говорихме за психическото изтощение на съвременния човек, политическата безизходица, краят на изкуството и изобщо все не дотам изпълнени с надежда неща. Как вие намирате убежище от всичко изброено? - Може би ще прозвучи ужасно банално, но моето убежище е в това да издирвам и употребявам красивото. И второ, да се опитвам, доколкото това ми се позволява от конюнктурите, да изразявам истинското си мнение и преживявания. Защото онова, което в постмодерността ни пречи да бъдем себе си, е ограничението да изразяваме преживяванията си. Може би съм се борил за различни звания и обществено положение, най-вече, за да извоювавам степен на свобода в себеизразяването си. Титлите ми служат за безнаказаност. Хората казват: той се държи смахнато, неуместно, но пък за сметка на това е много умен и необикновен. Простени са му странностите. Това е моят имунитет. Но не го препоръчвам. http://m.standartnews.com/mneniya-intervyuta/akad_prof_dr_drozdstoy_stoyanov_razdavame_se_i_svarshvame_s_barnaut_-320297.html

за динозаври - още не, макар че тук там учени изолират фрагменти ДНК и протеини. За бозайници - има планове и май се правят опити за клониране на мамути.

и по малките гениталии