Last roman

само пътепис, че тогава ме мързеше да пускам снимки;

когато червеите имаха крака... 500-million year-old species offers insights into the lives of ancient legged worms Ovatiovermis cribratus life restoration. A scientific illustration of Ovatiovermis cribratus shows how this soft – bodied marine animal would have looked like with its front feeding limbs extended. Credit: Illustrated by Danielle Dufault, Royal Ontario Museum; © Royal Ontario Museum A new species of lobopodian, a worm-like animal with soft legs from the Cambrian period (541 to 485 million years ago), has been described for the first time from fossils found in the Burgess Shale in the Canadian Rocky Mountains. Details of the new species, called Ovatiovermis cribratus, are being published in the open access journal BMC Evolutionary Biology this week. Dr Jean-Bernard Caron, senior curator of invertebrate paleontology at Royal Ontario Museum (ROM), associate professor at the University of Toronto in the Departments of Earth Sciences and Ecology & Evolutionary Biology, and lead author of the study, said: “Ovatiovermis is no longer than my thumb with all limbs stretched out and is only known from two specimens. However this new species provides fantastic new insights into the ecology and relationship of lobopodians, a group of mainly Cambrian marine invertebrates which are key to our understanding of modern tardigrades, onychophorans and the largest group of animals on Earth — the arthropods.” The researchers believe that strong recurved claws on the back limbs may have allowed Ovatiovermis and other related lobopodian species to anchor themselves on hard surfaces and stand more or less upright. Two long pairs of spinulose (hairy or spiky) limbs towards the front of the body would then have been used to filter or collect food from water and bring it closer to the animals’ mouth. Cédric Aria, a doctoral candidate from the Department of Ecology & Evolutionary Biology at the University of Toronto and co-author of the study, explained: “The various adaptations of this new animal to anchored particle feeding are reflected in its name. The species, cribratus, is the Latin for ‘to sieve’, while the genus name, Ovatiovermis, refers to that posture it must have ordinarily adopted: a worm-like creature that stood in perpetual ovation.” Even though lobopodians have long been known and studied, and occupy an intriguing position in the tree of life of invertebrate animals, their ecology had remained poorly understood. The authors of the study believe that their findings provide new views on the evolution of lobopodians and their relatives. Aria added: “We think that suspension feeding was common among lobopodians and turned out to be important in the initial evolutionary ‘burst’ of that colossal group of organisms that gave rise to water bears, velvet worms and arthropods. Interestingly, today, skeleton shrimps (Caprellidae), which are arthropods and thus much more complex living relatives of the lobopodians, have adopted a very similar lifestyle, and you can see them waving in the drifting water possibly much like Ovatiovermis used to. ” Dr. Caron further stated: “These results contribute further evidence that suspension feeding was already a widespread mode of life during the Cambrian period. Its emergence has been important for the origin of modern marine ecosystems, and must have played a role in the rapid diversification of the first animals. ” The researchers were surprised to find that unlike other suspension feeding organisms, O. cribratus, did not have any hard structures to protect its body. Dr Caron said: “Contrary to its relatives, this species does not have any spines or plates on its body for protection. Its ‘naked’ state begs the question of how it was able to guard against predators.” The lack of body protection in O. cribratus demonstrates that organisms that lived in the Cambrian period did not exclusively develop hard defensive structures. The researchers speculate that O. cribratus may have lived in sponge colonies to avoid predators, or that by analogy with modern animals it used camouflage or was toxic or distasteful to predators. “However, this is a question that is difficult to solve with fossils, and it may remain forever one of Ovatiovermis’ secrets,” Dr Caron added. The new species is only the third lobopodian that has been formally described from the famous Burgess Shale site in Yoho National Park (British Columbia). It is one of the rarest species found there, and the only two known specimens of this species are now in the collections of the Royal Ontario Museum in Toronto. Reference: Jean-Bernard Caron, Cédric Aria. Cambrian suspension-feeding lobopodians and the early radiation of panarthropods. BMC Evolutionary Biology, 2017; 17 (1) DOI: 10.1186/s12862-016-0858-y Note: The above post is reprinted from materials provided by BioMed Central.

защо не се допитате до ветеринарен лекар?

Парадоксът на ДНК на близнаците - НАСА провежда уникален експеримент (видео) Еднояйчните близнаци, Скот и Марк Кели - Скот (вляво) прекарва една година в космоса, докато Марк (вдясно) остана на Земята като контрола. Изследователите търсят ефектите на далечното пътуване в космоса върху човешкото тяло. Снимка: NASA/Robert Markowitz Скот и Марк Кели са еднояйчни братя-близнаци, астронавти. Те взеха участие в уникален експеримент, за който разказва НАСА. Скот преживя на Международната космическа станция, заедно с другите астронавти 340 дни, а Марк остана на земята. На среща на изследователите от Програмата за изучаване на човека (Human Research Program) в НАСА представиха предварителните резултати от проекта Twin Study (проучване на близнаците),създаден, за да изследва ефектите на дългия космически полет върху човешкото здраве. В програмата участваха двамата астронавти - близнаци Скот (Scott Kelly) и Марк Кели (Mark Kelly). "През ноември 2012 година, скоро след като Скот Кели бе избран за едногодишен полет в космоса, той попита: а брат ми на земята ще се занимава ли с нещо интересно? Ние разбирахме, че това е уникална възможност да се извършат серия от изследвания, защото имаме един близнак в космоса, а другият - на земята", - разказва заместник ръководителят на Програмата Крейг Кандрот (Craig Kundrot). Астронавтите-близнаци имат почти идентични геноми и сходен житейски опит, така че специалистите на НАСА решават да вземат от братята проби биологичен материал, преди и след полета и да ги сравнят. На 26 януари учените представят предварителните резултати от изследването. "Почти всички докладват, че са намерили различията," - споделя генетикът Кристофър Мейсън, член на научната група. Анализите на биологичния материал на близнаци показа, че за времето, прекарано в орбита се е променила експресията на гените и други биологични показатели. Човешките хромозоми имат така наречените теломери, чиято дължина намалява с всяко едно клетъчно делене. Те не могат да се скъсяват безктрайно и заради това е един от факторите на стареене. И тук учените са откриват, че за времето на мисията теломерите на Скот Кели са по-дълги от тези на брат му. Когато астронавтът се завръща на земята, теломерите му бързо се връщат на нивото си преди полета си. За прекараната година в космоса количеството на метилираната* ДНК е намаляло, а при Марк, обратното - се е увеличила. Но и тези показатели се връщат на предишното ниво след известно време. *ДНК метилирането се изразява в модификация на ДНК без п-ромяна на нуклеотидните последователности. Тя се заключава в присъединяване към определен участък на ДНК на метилова група. Метилираните нуклеотиди могат тогава да окисляват с определени ензими, което в крайна сметка води до тяната деметилизация. При хората се метилира около 1% от геномната ДНК. Какво означава това още не е ясно на учените. Освен това се съобщава, че се е променила и генната експресия при близнаците. На земята това се случва често и обикновено е свързано с преобразуване на условията на средата, например, с промяна на дневния режим. Но при Скот отклоненията превишават нормата. Преди публикация статията с резултатите от проучването ще бъде прегледана от братята Кели, за да се предотврати публикуването на поверителна информация. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Paradoksat-na-DNK-na-bliznatcite-NASA-provezhda-unikalen-eksperiment_69601.html

Античен некропол в южна Франция показва, че християнизацията в региона е протичала бавно Античния некропол край Бук-Бел-Ер Археолози от Националния институт за превантивни археологически изследвания (Institut National de Recherches Archéologiques Preventives, INRAP) са разкопали некропол от късно античния период (точната датировка не се съобщава). Находката е от комуната Бук-Бел-Ер в южна Франция. Разкопките са провеждани на доста голям терен, на който предстои да бъдат извършвани строителни дейности; разкопана е площ от 21,9 хиляди квадратни метра. Открити са 315 гроба. Изследователите съобщават, че погребенията се отнасят към времето, когато християнството вече е било достатъчно разпространено. Но детайлите от погребенията сочат, че християнизацията на региона е протичала относително бавно. Погребение в глинено легло Гробовете се делят на няколко типа: част от тях са погребани в глинени "легла", докато в други починалите са полагани вече в дървени и оловни ковчези. Децата са погребвани в амфори. В много от погребенията са налице свидетелства за извършвани езически обреди - приношения под формата на маслени лампи, монети или малки керамични съдове. Постепенно такива погребения са ставали по-малко на брой, отстъпвайки пред християнските обреди, самото присъствие на езически погребения и тяхната "жизненост" показват, че старите вярвания все още са играели достатъчно голяма роля в местния обществен живот. Детско погребение в амфора Подробното проучване на събраните материали ще може да опише по-точно как се е случвало християнизирането, а анализите на останките ще даде представа на учените какъв е животът, който са водили местните, от какво са боледували и с какво са се прехранвали. Монети в едно от погребенията На същото място археолозите са попаднали на останки и от неолитно поселение: яма с фрагменти от керамични съдове и каменни оръдия на труда. Намерени са и следи от дупки, в които някога са стояли "подпорите на някаква дървена структура".

всеки се спасява според умствените си способности.

The advance of communication technologies has allowed fake news items and clickbait to have a more pronounced effect on our conversations. The public's insistence on evidence is what will stop the proliferation of fake news and alternative facts. Testing that evidence will stop it dead in its tracks. FAKE NEWS DESTROYS FACTS Lately, conversations regarding fake news, alternative facts, sensationalism, and fear-mongering have plagued the discourse of the nation. Some have (to varying degrees of sincerity) pointed to us living in a “post-truth” era—a time when truth is unknowable. This, of course, is a misnomer…as long as science is used as a basis for understanding. Unfortunately, many don’t use the scientific method to evaluate information. But we all should; it can save us. The advance of the internet and digital media has allowed fake news items and clickbait to have a pronounced effect on our conversations—and our minds. Of course, propaganda has been around much longer than even traditional media, but now it can be disseminated with a simple click, and that kind of power can have disastrous consequences. Take the “pizzagate” conspiracy as an example. A man entered an innocent establishment and fired shots from a semi-automatic weapon based off of fabricated information aimed at harming Hillary Clinton’s campaign for the presidency. But “fake news” is not reserved for just the political arena. The entire anti-vaccination movement is rooted in erroneous and misleading reports. The resurgence of dangerous diseases, such as measles, can be directly attributed to the efforts of anti-vaxxers who post erroneous information. And then there are the “alternative facts.” Kellyanne Conway, Counselor to Donald Trump, recently stated that “a provable falsehood” uttered by one of Trump’s team was really just an “alternative fact.” Let’s be clear: A fact either is or is not. There is no alternative. But, if you are ever having trouble sorting through the “alternative facts” and “fake news,” just turn to science. Image credit: Tim O’Brien via Facebook THERE IS NO ALTERNATIVE TO TRUTH Science is not in the business of making claims of infallibility. In science, nothing is ever really 100% certain because science is always open to new evidence. Plenty of findings in the scientific community have been refuted after the discovery of new evidence. But here is the key: Science makes it really easy to tell what is not true. In an article for Scientific American, Susana Martinez-Conde and Stephen L. Macknik explain the importance of the scientific method in relation to truth and falsehood: Thus, the saving grace of a public discourse riddled with disingenuous rhetoric is the scientific method. The method is a procedural means of extracting truth from conflicting information, even information that comes from our own fallible senses. According to Martinez-Conde and Macknik, “Our neural wiring is such that it is virtually impossible for humans to think, or even see, in absolute terms.” The scientific method can parse out these unavoidable contours and locate what is correct. HOW TO SCIENCE The scientific method starts with a question. Systematic observation is the beginning of that foundation. Our senses give way to a hypothesis and then data. Data is the evidence that can inform us of reality. This data is distilled using careful experimentation. Fake news and other beguiling discourses can easily be based in sensory information distorted by perception, but data gathered in experimentation (properly following the scientific method) does not allow for this distortion. So we have: Observation, hypothesis, testing, data, conclusion. That is the scientific method. Aside from generating concrete evidence in the form of data, science also allows for another way in which we are able to separate truth from lies. Consistency in the conclusions drawn from retesting an experiment’s findings also brings us closer to absolute truth. The point is this: The public’s insistence on (and ability to search for) evidence is what will stop the proliferation of fake news and alternative facts. Testing the evidence that is put forth will stop falsehoods dead in their tracks. Just use science. https://futurism.com/in-science-there-are-no-alternative-facts/

уранови мини, които се разработваха по време на соца бяха в м. Карандила, Сливен.

какво общо имат финансирането на БАН с думите на явно 'смахнат професор'?

Прав ти път. Поздрав на останалите автохтонци

Твои постове не съм трил, така че не разводнявай темата.

Евентуални забележки за модерирането се отправят само на лични бележки. На когото не му понася - да се изнася.

статията на английски за Saccorhytus: Ancestor of all vertebrates was a big mouth with no anus Bigmouth strikes again University of Cambridge/PA Wire By New Scientist staff and Press Association The ancestor of all vertebrates, including fish, reptiles and humans was a big mouth but apparently had no anus. The microscopic creature named Saccorhytus, after the sack-like features created by its elliptical body and large mouth, lived 540 million years ago. It was identified from microfossils found in China. “To the naked eye, the fossils we studied look like tiny black grains, but under the microscope the level of detail is jaw-dropping,” says team member Simon Conway Morris, of the University of Cambridge, in the UK. Researchers believe it was about a millimetre in size, lived between grains of sand on the sea bed and had a large mouth relative to the rest of its body. They also think the creature was covered with a thin, relatively flexible skin, had some sort of muscle system which could have made contractile movements and allowed it to move by wriggling. No anus It probably ate by engulfing food particles, or even other creatures, but scientists were unable to find any evidence the animal had an anus. “If that was the case, then any waste material would simply have been taken out back through the mouth, which from our perspective sounds rather unappealing,” says Conway Morris. The creature is thought to be the most primitive example of a so-called “deuterostome” – a broad biological category that encompasses a number of sub-groups, including the vertebrates. “We think that as an early deuterostome this may represent the primitive beginnings of a very diverse range of species, including ourselves,” says Conway Morris. “All deuterostomes had a common ancestor, and we think that is what we are looking at here.” Precursors of fish gills Saccorhytus gives us remarkable insights into the very first stages of the evolution of a group that led to the fish, and ultimately, to us, says team member Degan Shu, from Northwest University, in the US. The creature also had small conical structures on its body which may have been the evolutionary precursor of the gills we now see in fish. Most other early deuterostome groups are from about 510 to 520 million years ago, when they had already begun to diversify into vertebrates, sea squirts, echinoderms – animals such as starfish and sea urchins – and hemichordates, a group including things like acorn worms. https://www.newscientist.com/article/2119741-ancestor-of-all-vertebrates-was-a-big-mouth-with-no-anus/?utm_medium=Social&utm_campaign=Echobox&utm_source=Facebook&utm_term=Autofeed&cmpid=SOC|NSNS|2017-Echobox#link_time=1485844321

540 млн. години еволюция делят съвременния човек и най-далечния му роднина Фосили на различни праисторически видове дават на учените информация, за да проследят родословното дърво на съвременните видове. Снимка: БГНЕС Създание във формата на яйце, обитавало планетата преди 540 млн. години, е най-ранният известен роднина на съвременния човек, показва ново проучване на учени в Китай. Фосилът на създанието, което е разполагало с един-единствен телесен отвор, наподобяващ голяма уста, е бил открит в централната китайска провинция Шънсъ. Според изследователите причудливият морски организъм, кръстен Сакоритус (Saccorhytus coronarious), е родоначалник на няколко основни клона на еволюцията, един от които е довел до появата на хората. „Това може да представлява първичното начало на много разнообразен кръг от видове, включително и нашият“, заяви съавторът на изследването върху открития фосил Саймън Морис, професор в Университета на Кеймбридж. Сакоритус принадлежи към обширна категория организми, наричани вторичноусти, и е най-древният вид, откриван досега. Проучването стига до извода, че всички видове вторичноусти – гръбначни, бодлокожи (морски звезди и морски таралежи), както и други групи животни, са започнали своя произход от този общ предшественик. За невъоръженото око съществото прилича на песъчинка, но под микроскоп се виждат някои негови впечатляващи характеристики. Най-очевидната е единственият му отвор, който заема голяма част от тялото. Това е т. нар. му уста, която е обградена от по-малки релефни кръгове. По всяка вероятност съществото се е хранело с малки хранителни частици и микроскопични организми, като излишното от храната е изхвърляно отново през устата. По тялото си малкото създание има и осем конусовидни структури, които според учените са служили за изхвърляне на излишната погълната вода. Любопитно е обаче, че не са открити свидетелства за наличие на очи. Откритият фосил датира от Камбрийския период, по време на който е наблюдава богато еволюционно и биологично разнообразие, известно още и като Камбрийска експлозия. Този период, по време на който всички форми на живот обитават океаните, завършва с еднo от петте големи измирания на организми. Според учени в момента планетата Земя преживява шести такъв период на измиране, причинен от човешкия фактор, включително и промените на климата. /АФП http://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=5524

но определено е бил Mr. Biggus Dickus

айде да не се правим на псевдолингвисти като Спараток и пасмината му. :)

"И на Марсе будут яблоки расти..." някои явно са прекалили с психотропните вещества.

How an obscure oriental cult in a corner of Roman Palestine grew to become the dominant religion of the Western world: https://aeon.co/essays/how-an-obscure-oriental-cult-converted-a-vast-pagan-roman-empire

Ти да видиш

последен римският наместник Силван /по времето на Нерон/ преселва оцелелите от наказателния му поход гети в дн. Добруджа и лека полека те се асимилират.

различни култури, различни артефакти. Това че ромеите ги бъркали, означава просто, че им е било все тая. Те са били варвари. Все едно да твърдиш, че всички мюсюлмани са араби.

Сега ще ти кажа една тайна: античните и средновековни автори много често преплитат топоними с етноними, освен това и архаизират поголовно. Обстоятелството, че славяни и прабългари живеели известно време съвместно в границите на аварския племенен съюз и под ръководството на аварския хаган, създало у някои по-късни, недобре осведомени средновековни писатели представата, че авари, прабългари и славяни са един и същ етнос, че помежду им няма разлика. Особено характерна е една подобна смесица в т. нар. Монемвасийска хроника (анонимен византийски летопис от края на X или началото на XI в.). В тази хроника четем, „че аварите били под род хунски и български народ” (Γένος οἱ Ἀβάρες ἔθνος Οὐνικὸν καὶ Βουλγαρικὸν). [16] По-нататък, след като говори за нахлуването на аварите в Пелопонес, авторът ги назовава с името „славянски народ” (τοῦ Σθλαβινοῦ ἔθνους). Както се вижда, налице е една терминологична обърканост и названията „българи”, „авари” и „славяни” се употребяват като равнозначни очевидно поради схващането на анонимния летописец, че това са названия за един и същ „етнос”. Друго интересно известие намираме в т. нар. „Страбонов епитоматор” (съчинение на неизвестен автор от втората половина на X в., който направил съкращение на географията на Страбон). Там четем: „а сега прочее скити-славяни обитават целия Епир, почти цяла Елада, Пелопонес и Македония” [30]. За наличието на славянско население в Пелопонес се говори изрично и в един западен извор, а именно в житието на св. Вилибалд (от VIII в.). Там е казано, че когато Вилибалд пътувал от Света Гора, се спрял в града Монемвасия, който бил „в славянска земя” (in Sclavinica terra). [31] Сведенията на писмените извори за заселването на славяните в Пелопонес се потвърждават от големия брой (над 400) топонимични и хидронимични названия от славянски произход, които са запазени до наши дни в този най-южен край на днешна Гърция. [32] http://www.promacedonia.org/da/da_2_3.htm#16

Не, приятелю, ти повтаряш като папагал заучените глупости на Зиези, Спараток и Ко, затваряйки си очите пред историческите извори, които ги опровергават. Но твоя воля.

Въпросът е, защо ти не приемаш думите му за чиста монета. Някакви алтернативни доказателства ли имаш, или не ти отърват на вярванията?