Last roman

Имаме български легии и пр. квазинацистки организации. даже имаме и доброволческа СС 'дивизия', формирана от подобни индивиди. https://bg.wikipedia.org/wiki/Българска_СС_противотанкова_бригада_(1-ва_българска

http://wptest.nauka.bg/wp-content/uploads/BG-Nauka-puteshestva-Saturnalii-na-sever-2015.pdf

ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ ПЕТО-ШЕСТИ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР (Константинополски, Трулски) 62. Желаем съвършено да изхвърлим от живота на верните така наричаните к...аленди, бота, врумалия и народния празник, извършван в първия ден на месец март. Също така осъждаме и отхвърляме общонародните женски танци, които могат да докарат големи вреди и съблазън; а така също отхвърляме и всички обичаи и игри, които са се вършили от мъже или жени в името на лъжливо наричани у езичниците богове по някакъв древен и чужд на христиняството обичай, и постановяваме: никой мъж да не облича женска дреха или жена мъжка; а така също да не носи маски комични, сатирични или трагични да не призовава името на гнусния Дионис, когато се тъпче виното в линовете, и да не върши смехории и безумства поради невежество или суетност. Затова постановяваме: ония, които, знаейки това постановление, си позволят занапред да вършат нещо от поменатото по-горе, ако са клирици, да се низвергват от свещен чин, а ако са миряни, да се отлъчват от църковно общение. 65. Заповядваме: от сега занапред при новолуние да не се палят пред дюкяните и къщите огньове, които по някакъв стар обичай безумни прескачат. Който стори нещо такова, ако е клирик, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен, понеже в четвъртата книга на Царствата е написано: "съгради Манасий жертвеници за цялото небесно войнство в двата двора на дома Господен; прекара през огън сина си, гадаеше и врачуваше, набави си извиквачи на мъртъвци и магьосници и извърши много неугодно пред очите на Господа, за да го разгневи" (Царств. 21:6). 71. Ония, които изучават гражданските закони, не трябва да употребяват езически обичаи, именно: да не ходят в театри, да не извършват така наречените килистри или да се обличат в необщоупотребими дрехи, било то, когато започват или когато привършват учението си, нито пък изобщо докато продължава това им учение. Който занапред дръзне да стори това, нека бъде отлъчен.

Започна кампания срещу картофите, заради риск от поява на рак Агенцията на Великобритания за хранителните стандарти (Food Standards Agency - FSA) започна кампания за предупреждение за риска от рак, свързан с картофите и други храни, съдържащи скорбяла. Според експерти на агенцията по време на обработка на храните при температура над 120 градуса по Целзий, се образува акриламид, който може да е канцерогенен, съобщава BBC News. Проблемът акриламид. Реакцията на Майяр Проблемът се нарича акриламид. Акриламидът е химично вещество, образуващо се чрез реакцията на Майяр. Това е химична реакция между аминокиселини и захари, която обикновено се проявява при нагряване. Пример за такава реакция е печенето на месо или хляб, когато по време на процеса възниква типичните мирис, цвят и вкус на готвена храна. Реакцията на Майяр прави от суровото кафе това, което познаваме с кафявия цвят и аромат. Тези промени се причиняват от възникването на реакцията на Майяр. Заедно с карамелизацията реакцията на Майяр е форма на неензимно покафеняване. Носи името на френския химик и физик Луи Камий Майяр (Louis Camille Maillard), който е първият, който я описва през 1912. Реакцията на Майяр обикновено се получава, когато храни с високо съдържание на нишесте, като картофи, други кореноплодни или хляб се приготвят при високи температури (над 120°С) чрез пържене или печене. Високите нива на акриламид са открити в храни с високи нива на скорбяла като картофи и хляб, когато се обработват при високи температури, но химикалът може да бъде намерен и в зърнени закуски, бисквити и кафе. По принцип, ако картофите се готвят при по-ниски температури, нивото на акриламид не е толкова високо. Като правило, трябва да се стремим към златистожълт цвят и по-блед. Кафявите картофи, например, имат повече акриламид - и това е лошо. Проблемът с акриламида е, че в организма ни се свързва с друго съединение, глицидамид (glycidamide), което може да се свързва с ДНК-то ни и да предизвиква мутации, водещи до рак. Експериментите върху животни показват ясно, че това се случва и въпреки че не са правени върху хората, има достатъчно причини за безпокойство, става ясно и от становище на Българската агенция по безопасност на храните. Акриламидът се съдържа и в тютюневия дим, така че пушачите го консумират три до четири пъти повече, отколкото непушачите. Какво означава това Проучванията показват, че високите нива на акриламид може да предизвикат неврологични увреждания и рак. Американската агенция за защита на околната среда (Environmental Protection Agency) заявява, че акриламидът е "вероятно е канцерогенен за човека" и Международната агенция за изследване на рака (International Agency for Research on Cancer - IARC), част от Световната здравна организация, подчертава, че е "вероятно е канцерогенен за човека". И все пак изследователите казват, че епизодичната консумация на пържени картофи не трябва да ни тревожи много - достатъчно е да го правим по-рядко и да потърсим и други възможности за хранене. Какво може да направим Първото нещо, което можете да направите, е да не готвите картофите при високи температури - да добият златист цвят, но не и да покафенеят. Следващото нещо се отнася за съхранението. Експертите на FSA обръщат внимание, че не се препоръчва да съхранявате суровите картофи в хладилник - ниските температури водят до образуването на повече свободни захари в картофите (процес, понякога наричан "студено подслаждане") а това, от своя страна, потенциално може да доведе до по-високо производство на акриламид при готвене. На последно място употребата на разнообразна храна също помага. Не разчитайте прекалено на картофите (или на зърнените култури) и се опитвайте да разнообразите вашата храна, когато е възможно. Това определено ще помогне за намаляването на риска от рак и други заболявания. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Zapochna-kampaniia-sreshtu-kartofite-zaradi-risk-ot-poiava-na-rak_68879.html

развитие по темата; За първи път създадоха стабилен полусинтетичен организъм Международна група от учени е успяла да създаде стабилен полусинтетичен едноклетъчен организъм, чийто генетичен код съдържа елементи, които не се срещат се в природата, съобщи The Scientist. Резултатите от работата са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences. Генетичната информация на всички живи организми е кодирана в ДНК, благодарение на четири бази или "букви на генетичния код", образуващи две естествени двойки: аденин-тимин (a-t) и гуанин-цитозин (g-c). Такива двойки се свързват при синтеза на двойната спирала на ДНК. Различното подреждане на тези бази води до всички разлики в огранизмите - бактерии, мравки, пеперуди, птици, делфини и хора. Въвеждането в генетичния код на две допълнителни синтетични бази, които образуват трета, неестествена, синтетична двойка (unnatural base pair - UBP), на теория, може да увеличи капацитета информацията на ДНК. Организми съдържащи такива ДНК, се наричат полусинтетични - (semisynthetic organism - SSO). Структура на природната ДНК с две двойки бази: Wikimedia Commons През 2014 г. учени създадоха полусинтетичен организъм, в който има неестествена базова двойка, разширяваща генетичната азбука от четири букви до шест. Но организмът нарастваше слабо и загуби неестествените базови двойки с течение на времето в следващите поколения. Важното за този нов организъм е, в който има две допълнителни синтетични бази, наречени X и Y , добавени към генетичния код към четирите естествени бази, може да запази своята синтетична базова двойка като в същото време продължава да се размножава. В продължение на повече от 5 години сътрудници на Изследователския институт Скрипс (Scripps Research Institute) в Ла Джола, Калифорния, търсят подходяща двойка бази и накрая намират, dNaM - d5SICS (d значава нуклеозид, в който базата се свързва с дезоксирибоза - захар, част от структурата на ДНК). За разлика от естествените бази, в които нуклеозидите се съединяват с водородни връзки, тази UBP (неестествена двойка) се формира за сметка на хидрофобни взаимодействия. Азотна база Нуклеозид Дезоксинуклеоид Аденин Аденозин A Дезоксиаденозин dA Гуанин Гуанозин G Дезоксигуанозин dG Тимин 5-Метилуридин m5U Тимидин dT Урацил Уридин U Дезоксиуридин dU Цитозин Цитидин C Дезоксицитидин dC Източник: Wikimedia Commons Неестествените базови двойки dNaM-d5SICS и dNaM-dTPT3, най-горе за сравнение е естествената двойка dC—dG Източник: Yorke Zhang et al., PNAS, 2017 Изследователите работят с Ешерихия коли (Escherichia coli), в които се прибавя с мембранен транспортер PtNTT2 взет от силициевото водорасло Phaeodactylum tricornutum. Той е способен да доставя в клетката от околната среда синтетични бази под формата на трифосфати, които се разграждат и включват в ДНК на клетките. Въпреки някои подобрения като модифицират транспортера PtNTT2, полученият полусинтетичен организъм все пак губи вградената неестествената базова двойка, когато организмът нараства в хранителна среда. За да се справят с този проблем, учените използват системата за генно редактиране CRISPR, за да "имунизират" полусинтетичния организъм срещу загубата на неестествената базова двойка, обяснява съавторът Флойд Ромесберг (Floyd Romesberg). За да осигурят запазването на UBP след деленето на бактериите, изследователите използват естествената система за корекция на бактериалния геном CRISPR/Cas9, който по начало е създаден за защита срещу вграждащите се в ДНК вируси. Тя търси в генома чужди последователности, съдържащи се в "библиотеката" на CRISPR и ги изрязва с нуклеазата Cas9. Учените допълва CRISPR по токъв начин, че системата отделя загубилата неестествените си бази ДНК. Синтетичните бази сега се задържаха след 60 деления и изследователите смятат, че базовите двойки могат да се запазят за неопределено време, пише steemit.com. Засега пози полусинтетичен организъм няма практично приложение. В следващия етап на работа ученте планират да се намери начин за производство на синтетичните "букви" на генома РНК, която служи като матрица за синтез на протеини. http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_68831.html?preview=ok

Здравейте, най-добре ще е да отнесете въпроса си до здравен специалист, в случая дерматолог. Форумите не са най-подходящото място за даването на адекватни медицински консултации.

добри поданици и войници, какво повече да искаш? Войните между ИРИ и България са за територии, населени със славяни.

домъкнали са достатъчно след набези из земите ни

Щото са се омешали със славяните в Панония /демек мъжете унгарци са се изпооженили за пленничките, които домъкнали от Балканите или заварени местни/.

имаме още около милиард години, преди Слънцето да се издуе до червен гигант и да поизпепели земята.

В Австралия нещата също не са /или по-скоро са/ розови. Виж диктаторските режими и надъханото с доктрини общества имат по-добри шансове да резистират срещу тази разлагаща поквара /отчасти и защото са забранили прокарващите я НПО-та/.

В общи линии това, за което ни предупреждаваше Буковски се сбъдна само 5-6 години по-късно. Имаше една такава тема, която навремето много разбуни духовете. Както виждаме човекът е бил прав.

индийският коноп, използван с лечебна цел, си има своите утвърдени плюсове в медицината /понижава вътреочното налягане, облегчава болката при раковоболни, премахва тремора при паркинсоници/. Затова е легализиран в някои страни и се отпуска в аптеките. Минусите и злоупотребата с конопа /като намалени когнитивни способности и психическа деградация/ всички ги знаем, ама и злоупотребата с цигарите и алкохола вреди на организма.

Грозното лице на нетолерантните толерасти: Доналд Тръмп: хроника на един линч Автор: Жил-Уилям Голднадел, “Фигаро” Преди да е извършил и най-малкия осъдителен президентски акт, 45-ият президент на САЩ бе осъден предварително от онези, които казват, че мразят предразсъдъците. Същите медии, които покриват с кал гадната сфера и зловонните фалшификации в интернет, не се колебаят да практикуват медийна копрофагия, така сякаш най-лошите средства стават законни, за да оспорят легитимността на безбожния президент в голямата променлива традиция на моралната левица. Да уточним първо термините на дебата: може, като автора на тези редове, да не харесваш стила, думите, манталитета на американския президент, които се характеризират, казано просто, с вулгарност. Въпреки това не е забранено и дори е наложително да изпиташ чувство на бунт срещу оспорването с фашистки характер на присъдата на урните и неговата форма, която прилича на началото на гражданска война. Тази гражданска война е обявена между виртуалния свят на Холивуд и реалния свят на работниците и средните класи, които дадоха властта на Доналд Тръмп. Все още никой не знае изхода от нея. Никой не е в състояние да каже кой ще я спечели - вестителите на политическата поезия или новият герой на суровия реализъм. Но в зората на тази безмилостна война интелектуалната и морална честност изисква да кажем, че я обявиха т.нар. антифашисти с фашистки методи, които будят отвращение. Така Дженифър Холидей, известна чернокожа певица, дойде да обясни по телевизията защо, след като била приела, в крайна сметка отказала да пее по време на встъпването в длъжност на президента. Тя смятала, че това ще бъде момент на единство, но “не не си давала сметка, че хората не са приели резултата от изборите”. Ден след новината, че е приела, Дженифър открила хиляди отмъстителни туитове, в които я наричали “предателка на своята раса” и “негърка”. “Получих смъртни заплахи, призиви да се самоубия, беше ужасно”. Холидей с тъга констатирала, че много от тези послания идвали от нейната чернокожа общност, по-конкретно от радикалната организация Black Lives Matter, същата онази, с която президентът Обама се сближил в последните мигове от мандата си. Гражданската война е обявена и в американските университети. В Джорджтаун професор Ейприл Сайзмор-Барбър дори давала повече точки на студентите, посещаващи курс срещу Тръмп, предназначен да “посее семената на свободата”. Друга преподавателка тормозела колегата си мюсюлманка Асра Номани, която признала публично, че е гласувала за Тръмп: “Изхвърлих ви от човешката раса, тъй като вашият глас помогна за нормализирането на нацистите”. В същия антинацистки дух, достоен за мисълта на един Пейон или Меланшон, в кампусите демонстрират срещу идването на Хитлер в Америка. В своята чудесна статия във “Фигаро” от 20 януари, Лор Мандвил описа тези чернокожи активисти от Комунистическата революционна партия, които крещят: “Не виждате ли, че Тръмп ще причини на мюсюлманите онова, което Хитлер направи на евреите!”. За щастие, гадната сфера на интернет беше там в нощта на встъпването в длъжност, за да покаже делата на тези странни антифашисти, които телевизиите грижливо прикриха. Изгорени американски знамена, забулени “феминистки”, или Ричард Спенсър, оратор в защита на Тръмп от White Lives Matter, жестоко пребит по време на телевизионно интервю от антифашист с качулка, който избяга безнаказано в нощта. Въображението ми е безсилно да опише медийните коментари при невероятната хипотеза, при която вестници, артисти или ожесточени протестиращи биха оспорили още от първия ден избирането на Барак Обама. Ако бяха размахали плакати, окарикатуряващи го като убиец или изнасилвач. В известен смисъл, след изборите откриваме голяма част от причините за успеха на омразния на пресата президент. Тръмп не е причина, а резултат. Неговата ексцентричност и крайности съответстват на крайностите и екстравагантностите на предполагаемия лагер на доброто. Крайностите на превръщането в жертви на расовите и сексуални малцинства. Крайностите на незаконната имиграция. Крайностите на ксенофилията. Налагането на неутрални тоалетни за транссексуалните. Систематичното вменяване на чувство за вина на полицията. Раболепният страх от радикалния ислям. Феминизмът, който се ограничава изключително до омраза към хетеросексуалния бял мъж и си затваря очите за съдбата на жените на Изток. Уморен от престъпните крайности на привидно благородните, голяма част от американския народ би предпочела вече изблиците на един привидно лош. И в това чувство на бунт, което вдъхва или би трябвало да вдъхне медийният и артистичен линч у всеки демократ, дори и да е враждебен на изумителния републиканец, в този рефлекс на естествена съпричастност към пребивания с камъни, не се ли таи интуицията, че зад това бясно оспорване на легитимността на един човек се крие подмолното оспорване на легитимността на западния човек, който не иска да умре. Авторът, Жил-Уилям Голднадел, е адвокат и писател, президент на Асоциацията Франция-Израел. Публикуваме коментара му със съкращения. Заглавието е на “Гласове” Превод от френски: Галя Дачкова http://glasove.com/categories/na-fokus/news/donald-trymp-hronika-na-edin-medien-intelektualen-i-artistichen-linch

Учени съветват: Не харчете парите си за антиоксидантни хапчета "Изследвания, проведени 90-те години на миналия век, установили, че хората, които редовно консумират богати на антиоксиданти плодове и зеленчуци се разболяват по-рядко от рак, сърдечно-съдови заболявания, имат по-добро зрение в сравнение с хората, които ядат по-малко от тези храни. Останалото е медийна истерия и маркетинг."- казва Рос Померой (Steven Ross Pomeroy) в Real Clear Science. В момента производството на антиоксидантни добавки е огромна многомилиардна индустрия, благодарение на неразумните потребители, които гълтат антиоксиданти като бонбони. Свободните радикали Нашето тяло е съставено от атоми. Всеки атом би трябвало да има пълен набор от електрони, но заради някои външни фактори като стрес, неправилно хранене, пушене или слънчевите ултравиолетови лъчи, както и вътрешни фактори като храносмилането, тези атоми понякога губят електрони и стават непълни. Тези нестабилни атоми се наричат свободни радикали. Те съдържат един или повече несдвоени електрони във външната си електронна обвивка като един свободен електрон заема сам атомната или молекулна орбитала. Верижна реакция Тези атоми с недостатъчен брой електрони, "търсят" друг електрон за да се допълнят и "крадат" електроните на друга близка молекула като впоследствие тази молекула се превръща в свободен радикал. Свободните радикали предизвикват оксидативен стрес в нашата система. Ако видите как една ябълка става кафява като престои на въздух, това е израз на процеса окисляване. Нещо подобно се случва вътре в нашия организъм. Окисляването Окисляването е химическа реакция на прехвърляне на електрони от едно вещество към друго. Свободният кислород окислява въглеводороди, алкохоли, киселини, мазнини и други вещества в един верижен процес. Верижните реакции се осъществяват с участието на активни свободни радикали и активни кислородни форми с увеличаваща се скорост, те са автокаталитични. Това се дължи на образуването отново на свободни радикали от разлагането на междинните продукти. Тези допълнителни свободни радикали в организма могат да увредят клетките. Така, въпреки че окислителните реакции са жизненоважни, те може да бъдат опасни. Антиоксидантът (противо-окислител) е молекула, която може да забави или да предотврати окисляването на други молекули. Добрите антиоксиданти Антиоксидантите прекъсват веригата на верижните реакции като реагират със свободните радикали и по този начин ги неутрализират. Така те предотвратяват окисляването на други молекули. Вероятно знаете за витамин С, витамин Е, бета-каротин, селен, манган и коензим Q10 - всички те са антиоксиданти и неутрализират потенциално вредните свободни радикали. Самите организми са развили сложни антиоксидантни системи, които работят за да се предотврати увреждането на жизнено важни компоненти на клетката или явлението оксидативен стрес. Колкото повече антиоксиданти, толкова по-здрави? Не! Доста е съблазнително с едно хапче да постигнем идеалното здраве, но нещата не са толкова прости. В малки количества оксидантите са необходими на организма, те помагат в борбата му с вредните бактерии, а големите дози антиоксиданти увеличават активността на раковите клетки. Анализите показват, че при определени обстоятелства, антиоксидантите може всъщност да играят ролята на прооксиданти, т.е. обратното, на което се надяваме. Сред факторите, които определят как ще действат са химията на заобикалящата ги среда и количеството на присъстващите антиоксиданти. Антиоксиданти се предписват при инсулт и невродегенеративни заболявания, но все още не е изяснено дали оксидативният стрес е причина или следствие от заболяването. Други учени смятат, че оксидативният стрес може би не е толкова вреден, след като съществува естествено в организма. "Оксидативният стрес е не само неизбежно събитие в здравата човешка клетка, но е и отговорен за функционирането на жизненоважни метаболитни процеси, като например инсулиновата сигнализация и производството на еритропоетин," - пише екип от изследователи през 2012г. Освен това, почти всички от предполагаемите ползи от антиоксиданти, оптимистично изтъквани преди десетилетия, не се оправдаха. Антиоксидантните добавки не подобряваткогнитивните функции или не намаляват риска от деменция. Има твърде малко, да не кажем, никакви доказателства, че те намаляват риска от рак и сърдечно-съдови заболявания. Напротив, антиоксидантните добавки могат да нанесат повече вреда, отколкото полза. Учените били изненадани да открият едно малко, но забележимо увеличение на смъртността при продължително приемане на бета-каротин, витамин А и витамин Е. Свръхконсумацията на добавки, особено на минерали и мастноразтворими витамини, които могат да се натрупват в организма, може да бъде опасна и трябва непременно да бъде консултирана с лекар. През 2012 г., само в САЩ, индустрията на антиоксидантните добавки достигна $ 65.00 милиарда. Обществената мания, стигаща до истерия по антиоксидантите се случва въпреки предупрежденията на учените, че една диета, богата на плодове и зеленчуци, е напълно достатъчна. Научните доказателства сочат, че допълнителното приемане на антиоксиданти е напълно необосновано. Накратко - не харчете парите си излишно за хапчета. Източници: Why Science Is Anti-Antioxidant Supplements The Danger of Over-Supplementation – With Flow Athletics Founder Gene Kobilansky [Science Solitaire] The myth of antioxidant supplements Ignore all that hype about antioxidant supplements: Why daily vitamin pills can INCREASE your risk of disease Антиоксиданты: что такое и как действуют What are “Free Radicals” and “Antioxidants”?

Как да съсипем образователната система (би трябвало да се закачи на таблото за съобщения в университета!) И тъй, моята програма за съсипване на образователната система (за пример е взето висшето образование) се получи в 7 точки. 1. Понижаване на творческата мотивация на педагозите Обща идея. Както ни учеше другарят Сталин, "Кадрите решават всичко". Проблемът е в това, че педагозите на висшите училища са си все още същите. Като цяло във висшите учебни заведения работят самомотивирани личности, които вършат работата си добре не заради заплатата и не от страх от наказание, а защото това им е интересно и защото смятат, че това е важно и нужно. Как да се понижи работната и творческа мотивация на тези хора? Трябва да се унизят. Да се унизят така, че да възникне силна обида от системата, на която те служат. Изостреното чувство за справедливост, което обикновено е присъщо за самомотивираните хора, в дадения случай ще извърши черното си дело - те няма да могат както преди да служат на системата, която ги е унизила незаслужено. Конкретни действия. Показател за социалния статус на човека в обществото и мярка за оценка от страна на обществото на ценността на труда и заслугите на човека се явява неговата заплата (доход). Трябва заплатите на професорите и доцентите да са на нивото на хамалите, касиерите и чистачките. Първо, това ще понижи статуса на педагога в очите на обществото. Второ, това ще унизи педагозите и ще породи обида от системата. При това е много важно да се доведе положението именно до абсурд - професорите/докторите да получават по-малко от чистачката. Подобно ирационално положение вкарва човешкия разум в състояние на афект. В допълнение във висшите учебни заведения трябва да се създават ирационални и унизителни дефицити: на хартия, на тоалетна хартия, на учебници, на тонер за принтерите, на самите принтери и др. под. Достойният рицар не служи на властелин-идиот, а уважаващият себе си професор няма да може да служи с пълно отдаване на едно глуповато висше учебно заведение. 2. Рушене на авторитета на педагозите Обща идея. Осъществявайки точка 1, ние убиваме наведнъж няколко заека. Тъй като богатството се явява показател за социалния статус на човека, студентите в основната си маса ще се отнасят презрително към преподавателите-просяци, смятайки ги за глупци и некадърници. При такова отношение процесът на предаване на знания придобива ефективност, близка до нулева. Конкретни действия. Виж точка 1. 3. Бюрократизация на учебния процес Обща идея. Казармената мъдрост гласи: за да не мисли войникът за глупости, той трябва да е постоянно зает; не е важно с какво, главното е да е зает. За да не проникнат в главата на педагозите хубави и умни мисли, те също трябва постоянно да са заети с някаква празна и тъпа работа. Понеже в средата на преподавателите някак не е прието да се боядисва тревата, трябва да се изобрети аналог на "боядисването на тревата" за професурата. Конкретни действия. Аналог на "боядисването на тревата" във висшите учебни заведения може да бъде попълването на безбройни и никому ненужни хартийки и отчети. Всяка година трябва да се променя форматът на основните документи, така че да е нужно цялата документация да се преправя отново. Но педагозите (особенно тия със съветска закалка) са хора инатливи, упорити и издръжливи. Те без усилие могат да намерят творческа частица даже в безсмислената работа. За да се изключи тази възможност е необходимо в документооборота да се въведе елемент на спешност: трябва да се изисква около 30% от всички бумаги да се представят спешно, от днес за утре. 4. Либерализация на учебния процес Обща идея. Обучението на човека на нещо ново в повечето случаи предизвиква съпротива. Затова насилието е неотменен елемент на всеки ефективен образователен процес. Отсъствието на насилие рязко понижава ефективността на обучението. Да си припомним старите филми с Брус Лий и Ван Дам или учителя "Белия лотос" от филма-гротеска "Убий Бил 2". Помните ли, как там учителите учеха своите ученици? Резултатът беше – охо-хо! За понижаване на качеството на образованието е необходимо максимално да се либерализира учебният процес. Човек е мързеливо същество (а студентът – особено), затова на студента, измъкнал се от контрола на училището и родителите и непопаднал в друга система на контрол, явно няма да му е до учене. Конкретни действия. Свободно (нека да не е de jure, но de facto) посещение на лекциите, избор от студентите на педагози, неограничен брой поправителни изпити, минимално отписване (в идеалния случай – избавяне напълно от явлението отписване) на студенти. Повече самодейност, телевизионни игри, конкурси за красота и др. под. 5. Разрушаване на интелектуалната атмосфера Обща идея. Лекциите и семинарите не са главното в едно висше учебно заведение. Главното е създаването на образователно поле. Именно затова западните висши учебни заведения ходят на лов за Нобелови лауреати и известни учени и са готови да им плащат луди пари само за присъствието им. Защо учените обичат да ходят на конференции и симпозиуми (на които, в интерес на истината, повече се "събират" и "къркат", отколкото да обсъждат научни проблеми)? Ами затова, защото там те стават по-умни! Сто умни глави на едно място създават уникално "умствено поле"; попадналите в това поле хора поумняват много бързо и раждат добри идеи. Само че това интелектуално поле лесно се разрушава от действието на вибрации на ниско ниво? Достатъчно е да се въведат в това поле десетина идиота и го пиши "бегало" – полето вече го няма. Ако идиотите са повече, те вече започват да създават свое поле на идиотизъм, в което хората оглупяват. Конкретни действия. Необходимо е да се премахнат препятствията, пречещи на приема във висшите учебни заведения на идиоти, некултурни, агресивни личности. За това е необходимо: - да се лишат педагозите на висшите учебни заведения от правото да подбират самостоятелно студентите; - да се направи приемът във висшите учебни заведения безличен (елементарният фейс-контрол лесно разкрива горепосочените патологични типове); - да се снижи прагът за прием до нивото на двойкаджиите (за това трябва да се увеличи приемът на студенти). За да не изисква повишеното количество обучаеми допълнителни бюджетни средства, правим следното: излишните студенти трябва сами да плащат своето обучение, броят на преподавателите да не се увеличива, да се увеличи натовареността на всеки педагог (това ще помогне на осъществяването на точки 1 и 3 от програмата). Увеличаването на броя на студентите, падащи се на един педагог, е изгодно още и затова, защото обезличава учебния процес, превръщайки го в изнурителен конвейер. 6. Подбор на ръководните кадри Обща идея. На висшите ръководни длъжности в системата на образованието трябва да се поставят хора, несъответстващи на тия длъжности. При правилен подбор и назначаване на кадри близкият упадък на системата е сигурен. Конкретни действия. Кой трябва да се назначава на висши ръководни длъжности в системата на образованието? Първо хора, които нямат авторитет и уважение сред своите колеги. Второ, "твърди бизнесмени", но не мислители, които да са в състояние да формират цялостна представа за сложните системи. Трето, безлични хора, без талант и постижения - в този случай те ще разбират, че изцяло и напълно са задължени на своя покровител и идеално ще се подчиняват и ще пазят тайна. За дестабилизирането на системата на образованието особено ценни се явяват следните психологически типове: тъпите, амбициозните, хиперактивните, агресивните, страхливите, съглашателите, алчните. 7. Маскировка Обща идея. За да не срещне програмата за разрушаване на образованието съпротивата на обществеността, тя трябва да се замаскира. Трябва да се лъже на едро. Социалната психология твъди: колкото по-чудовищна е измамата, толкова по-лесно ще повярват в нея. Хората са склонни да мислят, че могат да ги измамят лошите хора (враговете) тихомълком и в дреболиите, но малцина са готови да повярват, че ги мамят добрите хора (своите), нагло и на едро. Конкретни действия. Първо, в средствата за масово осведомяване трябва да се създава непрекъснат информационен шум за модернизация, иновация, болонизация и др. под. За целта може успехите на отделни личности (победи на олимпиади, конкурси и др. под.) да се представят като успехи на системата като цяло. Второ, трябва да се отклонява вниманието на обществеността към второстепенни въпроси. За целта трябва периодично да се замислят безсмислени реформи: да се смени петобалната система на оценяване в 10- или 20-бална, да се мени броят на годините на обучение ту от 4 на 5, ту от 5 на 4; отначало да се въведе, а после да се отмени баклавърската степен, магистратурата, профилираното обучение и др. под.; да се предлага да се скъсят или удължат (недоволни ще се намерят във всеки случай) летните ваканции и др. под. Нека в борбата против второстепенните нововъведения активната част от педагозите употреби и разпилее своята протестна енергия. Забележки към програмата Тази програма е разчетена за 5-10 години. След този срок започват да действат механизми с положителна обратна връзка (когато випускниците на висшите учебни заведения сами тръгнат да преподават в училищата и висшите учебни заведения, да пишат учебници и т. н.). След това деградацията на образователната система ще придобие необратим и самоподдържащ се характер. Ами това е всичко. Както виждате – няма нищо сложно. Оригиналът - тук: http://uainfo.org/blognews/260842-kak-razvalit-sistemu-obrazovaniya-nado-by-vyvesit-na-doske-obyavleniy-v-universitete.html

Мегафауната на древна Австралия е унищожена от хората, а не от климата Гигантски кенгура и костенурки, големи колкото автомобили, са изчезнали в Австралия, заради това, че са ловувани от хората Древните гигантски животни, които някога са бродили из Австралия, не са били заличени от изменението на климата, както по-рано се предполагаше, показа ново проучване. Хората, които са живяли на континента преди 50 000 години, са преследвали мегафауната до пълното й изтребление, съобщава IBTimes. Преди около 45 000 години, много от уникалните представители на мегафауната, които дотогава са процъфтявали в Австралия, изчезват. Сред жертвите са огромни 1000-килограмови кенгура, двутонни вомбати, известни като дипротодони и 400-килограмови нелетящи птици,. Имало е също така 7- метрови гущери, сякаш излезли от научно-фантастичен филм, торбести лъвове и костенурки с размерите на автомобил, които също са унищожени в само на няколко стотин години. "Повече от 85 % от австралийските бозайници, птици и влечуги, с тегло над 50 килограма изчезва малко след пристигането на първите хора" , - разказва Гифърд Милър (Gifford Miller), автор на новото проучване, публикувано в Nature Communications. Причините за това изчезване са обект на активен дебат сред учените. Някои обвиняват промяната в климата, настъпила преди 70 000 години, когато горите с евкалиптови дървета се превръщат в сух пейзаж с относително малко растителност. Гигантски вомбати, известни като дипротодони са изчезнали преди около 45 000 години. Снимка: archaeologynewsnetwork При тези условия, твърдят те, е невъзможно за повечето от мегафауната да оцелее. Обаче човешката дейност може също да е изиграла важна роля в изчезването на организмите В това изследване, водено от учените от Университета "Монаш" в Виктория, Австралия и Университета на Колорадо Боулдър проучват този проблем, като използват информацията от седименти, реконструират модели на климата и екосистемите от миналото на континента. Торбест "лъв" (Thylacoleo carnifex) . Реконструкция Peter Schouten Гъбички, отглеждани на тор Учените събират седиментни ядки край бреговете на Югозападна Австралия. Те съдържат цветен прашец, прах и спори от гъбички, расли на торта на някои от тревопасните представители на мегафауната – всички организирани в хронологични слоеве. Моделите на климата и екосистемите, реконструирани въз основа на тези ядки седименти, обхващат повече от последните 150 хиляди години. Гъбичните спори, които сочат наличието на растителноядни животни, са в изобилие преди 150 000 - 45 000 години, но количеството им рязко спада след това. Това се съгласува с теорията, че тези животни са изчезнали около този период. Когато учените проучват какви са били екосистемите и климата преди около 45000 години, техният модел показва, че югозападната част на Австралия е била покрита с буйна растителност, с гъсти гори, които биха били подходящи местообитания за повечето от представителите на мегафауната. Широкомащабни промени на екосистемите през последния ледников цикъл (дърветата са заменени с треви) и спад на местната популация на мегафауната отпреди 45 до 43 хиляди години. Humans rather than climate the primary cause of Pleistocene megafaunal extinction in Australia/Sander van der Kaars, Gifford H. Miller, Chris S. M. Turney, Ellyn J. Cook, Dirk Nürnberg, Joachim Schönfeld, A. Peter Kershaw & Scott J. Lehman /Nature Communications. 2017 "Това е област с някои от най-ранните доказателства за присъствие на хората на континента и в която може да очакваме, че са живели много животни. Поради плътността на дървета и храсти, това би могло да е едно от последните убежища преди около 45.000 години. Няма доказателства за значителна промяна в климата по време на изчезването на мегафауната", обяснява Милер. Следователно човешката дейност вероятно е била важна причина за гибелра на мегафауната – но не непременно чрез интензивен лов. Екипът смята, че дори лов с ниска интензивност може да причини щети. На места първите хора в Австралия са съжителствали заедно с някои представители на мегафауната много хилядолетия преди животните да изчезнат, така че човешкото присъствие не е непременно свързано с бързото изчезване на животните. Обаче убиването само на млади животни всяка година ще ограничи способностите на вида за възпроизвеждане, което води до постепенно намаляване и евентуално изчезване.

Яжте повече люти чушки: Could Eating Red Hot Chili Peppers Help You live Longer? HEALTH AND MEDICINE LEARN TO LOVE ME. YEKO PHOTO STUDIO/SHUTTERSTOCK Some like it hot, and others might have to learn to like it, according to a new study in the US that has found those who regularly include red hot chili peppers in their diet live longer than those who don’t. It has been thought for centuries that peppers and spices are beneficial in both the prevention and treatment of some diseases, but in this new research, scientists discovered that people who regularly consume hot chili peppers are 13 percent less likely to die than their non-capsicum-consuming counterparts. The study, conducted by the University of Vermont and published in the journal PLOS One, looked at the data of 16,000 Americans collected from the National Health and Nutritional Examination Survey that was carried out over 23 years. The total mortality rate was 21.6 percent for those who did eat chilis compared to 33.6 percent for those who didn’t. After adjusting for demographic, lifestyle, and clinical characteristics, the result was a 13 percent reduced mortality rate among those who ate the hot peppers. They were also less likely to die of cardiovascular disease and stroke. However, the researchers found that the lifestyle of those who typically ate chili peppers didn’t give any obvious indication of why they might live longer. They found that the highest consumers of chilis tended to be younger, married males of Mexican-American descent, who were likely to drink and smoke, eat more vegetables and meat, have a lower cholesterol, low income, and be less educated. Instead, the researchers think that the Transient Receptor Potential (TRP) channels, which are the primary receptors for pungent agents such as capsaicin (the main component of chilis) and are actually known as the “capsaicin receptor”, may be responsible for the link. Activating the TRP receptors appears to stimulate cellular mechanisms that prevent obesity and modulate coronary blood flow, hence the lower risk of death from heart disease. Capsaicin also has antimicrobial properties, which may affect gut microbiota, and chili peppers are a known source of vitamins A, B, and C, which could indicate a healthier diet. "Because our study adds to the generalizability of previous findings, chili pepper – or even spicy food – consumption may become a dietary recommendation and/or fuel further research in the form of clinical trials," said co-author Mustafa Chopan in a statement .http://www.iflscience.com/health-and-medicine/could-eating-red-hot-chili-peppers-help-you-live-longer/

Откъде идва думата ''абракадабра''? Inscribis chartae, quod dicitur Abracadabra: Saepius et subter repetas, sed detrahe summae, Et magis atque magis desint elementa figuris: Singula quae semper rapies et coetera figes, Donec in angustam redigatur litera conum. His lino nexis collum redimire memento. Така братята римляни са се опитвали да се предпазят от маларията, според третовековния лекар Quintus Serenus Sammonicus, дал заклинанието в труда си ''Liber Medicinalis'': http://gizmodo.com/the-fascinating-secret-origin-of-abracadabra-1791435987

ами вирусите са ДНК или РНК, обвити от белтъчна обвивка, без органели. По-просто от това - здраве му кажи. Още една идея по-прости са прионите - анормални белтъци, които трансформират нормални такива, образувайки амилоидни плаки в клетките, докато последните не загинат. https://en.wikipedia.org/wiki/Prion

През 2016 година критик от Tampa Bay Times публикува двумесечно разследване, в което се разкриват шокиращи неща за маркетинговата стратегия на много заведения, ...които рекламират с колко пресни и качествени суровини работят. За да се установи произходът на някои от суровините, журналистите дори са използване ДНК профилиране. Ресторантите или са били подведени от доставчиците си, или леко са преувеличили в описанията, но най-често просто са лъгали дебелокожо. При всички случаи клиентът остава измамен, а той си плаща повече за локални храни. Едно от заведенията е предлагало син рак, който е характерен за местността. ДНК профилирането обаче е показало, че това всъщност е рак, чието естествено местообитание е Индийският океан. По-късно готвачът на заведението признава, че ракът всъщност е от консервна кутия. През 2012 година подобно разследване открива, че 33% от 1215 рибни проби са с грешно описание, което подвежда клиентите. Някои елитни заведения просто карат клиентите си да плащат повече за храна с по-ниско качество… http://www.tampabay.com/projects/2016/food/farm-to-fable/restaurants/

Ето и интересно инфо за координирани действия при вирусите, което пак поставя въпроса доколко 'неживи' са те; Вирусите могат да се наговарят помежду си да убият бактерия (видео) Бактериофаги на повърхността на бактерия. Снимка: Environmental Health Perspectives Израелски учени откриха, че някои бактериофаги (вируси,които поразяват бактериите) могат да общуват с помощта на сигнални молекули, приемайки решение за това да влязат в спящо състояние или активно да се размножават, разрушавайки заразената бактерия. Това е първият случай, когато у вирусите е намерена комуникационна система. Резултатите от работата публикувани в списание Nature. Бактериофагите заразяват клетките по два начина - чрез литичен или лизогенен цикъл. При литичния цикъл вирусът активно се размножава в бактериалната клетка, предизвиквайки разрушение и освобождаване на създадените вирусни частици. При лизогенния цикъл геномът на вируса се вгражда в бактериалната ДНК, без да се размножава, което прави клетката устойчива към заразаване с вируси от същия вид, а вирусът изчаква възможност да се активира в бъдеще. Обикновено един вид бактериофаги се придържат към една от тези тактики, тоест са или литични (репликиращи се) или лизогенни. Но някои може да използват и двата цикъла. Механизмите за избор на тактика на заразяване от бактериофагите не са добре изследвани. Сътрудниците на Института Вайцман в Реховот и израелския институт за биологични изследвания в Нес-Цион предполагат, че бактериите може да отделят в околната среда химични сигнали (малки пептидни молекули), които да предупреждават техните "роднини" за присъствието на бактериофаги. За да проверят тази хипотеза, те посяват в хранителна среда бактерии от вида Bacillus subtilis, заразени с фага phi3T, който може да има и двата вида цикли. След три часа инкубация средата се филтрира, така да останат само малките молекули без бактерии и вируси. След това тази среда заселват с нови бактерии и ги заразяват със същия фаг. Същото се прави в чиста среда за контрола. Биолозите са предполагали, че в пренесения разтвор ще има сигнални молекули, оставени от загиналите бактерии, които да предупредят техните роднини за опасността за новата вирусна атака. Реалността се оказала съвсем различна. Оказало се, че късите протеинови молекули арбитриум (arbitrium), които биолозите изолират от разтвора, всъщност, са предназначени за комуникация между вирусите, а не между бактериите и те се произвеждат от вирусите. Тези молекули карат вирусът да "превключи" от една към друга програма за размножаване. Наличието на арбитриум означава за вируса командата "скрий се" и той се вгражда в ДНК на бактериите в очакване на нова възможност за заразяване. Превключването на програмата става, защото арбитриумът блокира вирусния протеин AimR, отговорен за започване на процеса на размножаване на вирусната ДНК и разтваряне на стените на бактериите. Такава система от сигнали, според учените, работи като форма на колективен вирусен разум, който им позволява да гъвкаво да съгласуват поведението си. Когато вирусите са малко, им е по-изгодно активно да се размножават, да заразяват нови бактерии и да ги убиват, но с течение на времето те стават твърде много и бактериите започват колективно да реагират на инфекцията или броят на бактериите става твърде малък. Изследователите откриват 112 подобни системи в други бактериофаги. И техните арбитриуми са строго специфични за вирусите от всеки вид. Според учените, подобна система може да присъства в различни фаги и евентуално у други вируси, които инфектират еукариотите (по-сложни организми с клетки с ядра), включително хора. Ако съществуват такива системи, те могат да служат като стимул за развитието на нови лекарства, които пренасят вирусни инфекции в латентно състояние. "Това трябва да стане революционна публикация", - коментира откритието Марта Клоки (Martha Clokie), микробиолог от Университета в Лестър.

Тайнственото палеозойско животно хиолит намери мястото си на еволюционното дърво Илюстрация на хиолита Haplophrentis . Реконструкция: Danielle Dufault/Royal Ontario Museum Сред хилядите изкопаеми животни от време на време се срещат такива, които палеонтолозите водят като "група с неопределено систематично положение" (лат. incertae sedis), тоест без ясна позиция на еволюционното дърво, пише Sci-news.com. Но наскоро канадски палеонтолози успяха да установят позицията на същества, наречени хиолити (Hyolitha), която бе неизвестна през последните 175 години. Резултатите от работата на изследователи от Университета на Торонто и Кралския музей Онтарио е публикувана в Nature. Хиолитите са се развили преди повече от 530 милиони години по време на периода Камбрий и са сред първите животни, които са произвели минерализирани външни скелети. Типичният хиолит има конусообразна черупка със закръглено или триъгълно сечение и с капаче на отворения край. Дължината на тази конструкция варира от няколко милиметра до няколко десетки сантиметра, а принципната схема на структурата не се променя през цялото време на съществуването на хиолитите - от началото на Камбрия до голямото измиране през периода Перм. За съжаление това бе всичко, което знаеха палеонтолозите за хиолитите. Нито към кой клас животнии принадлежат, нито дори към кой тип животинско царство. Някои изследователи смятаха, че тези същества са мекотели (роднини на охлюви, миди и калмари), а други просто ги отделят в собствен тип. Фосилизирани останки на Haplophrentis operculum. (© Royal Ontario Museum) Тази палеонтологична загадка, както и много други, бе разгадана благодарение на шистовия масив Бърджес. Това канадско находище на камбрийска фауна показа детайли от строежа на меките тъкани на хиолитите. И те категорично свидетелстват, че Hyolitha не са мекотели, а близки роднини на брахиоподите (раменоногите) - група животни, от които има много вкаменелости, а и няколко живи и днес видове. Раменоногите имат меко тяло, затворено между двуделна черупка. Външно приличат на мидите, но при тях черупките са горна и долна черупка, за разлика от лявата и дясната на двучерупчести мекотели. Раменоноги. Източник: Wikimedia Commons Хиолитите, заедно форонидите, според последното изследване, трябва да се разглеждат заедно в състава на групата Lophophorata. Следи от уникалния орган на групата – лофофорът – е открит във фосили на хиолити от Бърджес от палеонтолог от Университета на Торонто Джоузеф Моисюк (Joseph Moysiuk). "Редките случаи на запазени меки тъкани включват околната уста и имащ формата на крила на чайка орган, носещ пипала, които ние тълкуваме като лофофор, както и U-образен храносмилателен тракт, който завършва с дорзолатерален анус. Заедно със симетричните черупки и дълбока коремна кухина, тези знаци сочат към сходство с групата Lophophorata, значително увеличавайки морфологичното разнообразие на тази необикновена група," - пише ученият в статията си. Джоузеф Моисюк, показващ плочи със следи от вкаменелости. За да се разберат тези подробности и да се поставят най-сетне хиолитите на точното им място в филогенетичното дърво, екипът на Моисюк е трябвало внимателно да разгледат 1500 екземпляра камбрийски Haplophrentis. От екологична гледна точка, казват изследователите, тези животни са били придънни животни, които всмукват дребни организми, използвайки чифт странични шипове като кокили, за да се придвижват и повдигат черупката над утайката. Обкръжаващите устата пипала им помогат да насочват органични частици директно в своята паст. http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_68459.html?preview=ok

Кой е мистериозният родоначалник на целия живот на Земята Нови открития предполагат, че животът вероятно произхожда от негостоприемната среда на дълбоководните "черни пушачи" ЛУКА вероятно се е хранел с водород и минерали от подводните вулкани. Снимка: NOAA Pmel EOI Program През последните няколко години ДНК анализът позволи на изследователите да преначертаят дървото на живота в невероятни детайли, но винаги въпросът кой стои в основата на дървото остана. Наистина, малко е вероятно изследователите някога да намерят точният вид, от който започна всичко това. Но наскоро излезе в списание Nature Microbiology едно доста добро описание на LUCA (last universal common ancestor), ЛУКА - последният универсален общ прародител на всички земни същества. Животът, какъвто го познаваме в момента е разделен на шест царства: растения, животни, гъби, протисти, еубактерии и археи. Първите четири принадлежат на една империя организми, чиито клетки имат ядро, в което се съхранява генетичният материал. Другите две царства, еубактерии и археи, са едноклетъчни организми без обособено ядро. Всички те са се развили от едноклетъчен прародител, който е живял преди около 4 милиарда години, когато нашата планета е била млада. Този организъм е междинна връзка между неживата природа на ранната Земя и първите микроби, разказва Smithsonian magazine. И въпреки че са минали милиарди години еволюция, следите на LUCA все още са видими в гените на съвременните организми. Ето защо Уилям Мартин (William Martin), еволюционен биолог в Университета Хайнрих Хайне в Дюселдорф, Германия, търси отпечатъка на LUCA в гените на бактерии и археи, от които по-късно се развиват еукариотите - организмите с клетки с ядро, към които принадлежим и ние. Новото проучване на немските учени позволи да се уточни вътрешната организация на универсалния ни прародител. Учените са установили кои гени може да включва ДНК-та на LUCA. Филогенетичното дърво Проследяването на гени в бактерии е особено сложно, тъй като те могат да си разменят генетичен материал в процес, наречен хоризонталния пренос на гени, така че е трудно да се различи дали едноклетъчният организъм е получил гена от прародител или го е взел от друг вид, съобщава Робърт Сървис (Robert F. Service) в Science. Затова Мартин и неговият екип приемат един по-строг подход за идентифицирането на гените, които е вероятно да са наследени. Вместо да търсят гени, споделени от един-единствен вид бактерии и археи, те търсят такива, споделени от най-малко два вида бактерии и две археи, което индикатор, че генът вероятно е наследен и не е резултат от хоризонтално прехвърляне. Изследователите анализират еволюционните връзки между различните форми на живот на Земята. След като установяват кои протеини се кодират от генома на прокариотите (бактерии и археи), учените избират тези, които отговарят на няколко критерия. На първо място, протеинът трябва да присъства както у бактерии, така и в археи. Второ, ако се изгради филогенетичното дърво (диаграма, показваща еволюционните връзки), то бактериите и археите, които имат имат един и същ протеин, образуват монофилетична група, т.е. имат общ предшественик. Това условие увеличава вероятността, че същите тези протеини, присъстващи в LUCA и от него са се прехвърлили към потомството. Анализирани са около 6 милиона гени, кодиращи протеини и присъстващи в геномите на 1847 бактерии и 134 археи. От тях учените оформят 286514 групи (клъстери), от които само около 11 000 съдържат протеини на бактерии и археи. Когато построили филогенетичните дървета и проверили протеиновите групи дали следват монофилетичния принцип, останали само 335 клъстера, които отговарят на първоначалните условия. Тези 355 генни групи са широко разпространени във всички съвременни организми, което означава, че вероятно са гени, предадени от LUCA. Филогеничното дърво. Схема: kennislink.nl Биолозите обръщат внимание на тези гени, които съставят ключовата информация в клетките на живите организми. Това са около 19 протеина, участващи в синтеза на рибозомите и 8 ензима, които играят важна роля в образуването на транспортната РНК - те пренасят аминокиселините до мястото на на изграждането на протеиновите молекули. Запознайте се с ЛУКА Тези гени отразяват вероятния метаболизъм на LUCA. Реконструираният геном на LUCA показва, че той е бил анаеробен, т.е. живял е в среда, лишена от кислород, който е нужен за повечето клетки днес. Той е получал енергия от хемосинтеза - химически реакции, които окисляват минерали. Това е в съгласие с това, което учените знаят за Земята преди 4 милиарда години. Това е период скоро след формирането на планетата, когато тя непрекъснато е бомбандирана от метеорити и комети, моретата периодично са били близо до точката на кипене, а в атмосферата е нямало кислород. Изследването на тези гени показва също, че LUCA почти сигурно е бил топлолюбив, "термофил". Вероятно е използвал за енергия газове като водород (H2 ). Днес много микроби произвеждат Н2 . Но тъй като LUCA ги предхожда, би трябвало да е използвал геоложки източник на водород като хидротермалните одушници(наричани още "черни пушачи") в близост до подводни вулкани. Някои от ензимите съдържат желязо-серни клъстери, което показва, че LUCA е живял в среда, богата на желязо. Получена и една друга група протеини, участващи в метаболизма на захарите: гликозилаза и хидролаза. Тези ензими отговарят в съвременните клетки за синтеза на клетъчните стени, което показва, че LUCA е имал примитивна клетъчна стена. Methanopyrus kandleri - расте при 80-100оC , под 2 000 m около "черните комини" в Калифорнийския залив. Снимка: MicrobeWiki Methanosarcina acetivorans - анаеробни метаногени, образуващи многоклетъчни колонии в стомаха на чифтокопитни (крави, овце, кози) и в хора. Снимка: MicrobeWiki Джеймс Лейк (James Lake), еволюционен биолог в Университета на Калифорния, Лос Анджелис, нарича новата работа "забележителна" и "важна стъпка напред." Лейк също така отбелязва, че начинът на живот на LUCA съвпада с две групи съвременни микроби: Clostridium, род анаеробни бактерии, и метаногените (отелящи метан), група археи, които се хранят с водород. Така, въпреки че LUCA отдавна го няма, неговите най-близки роднини все още са около нас. (вж "Екстремофилите - живот на ръба") http://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/Koj-e-misteriozniiat-rodonachalnik-na-tceliia-zhivot-na-Zemiata_53388.html

Цариците на Персия в краката на Александър, или Шатрата на Дарий, художник Шарл Льо Брун (1619-1690) Насим Никълъс Талеб е ливaнcĸo-aмepиĸaнcĸи филocoф, eceиcт и cпeциaлиcт пo мaтeмaтичecĸи финaнcи. Maгиcтъp пo бизнec aдминиcтpaция oт бизнec yчилищeтo „Уopтън“ и дoĸтop нa Πapижĸия yнивepcитeт. Cлeд ycпeшнa ĸapиepa ĸaтo финaнcиcт, пpeз 2004 г. ce oтдaвa нa нayчнa paбoтa и писателска дейност и в мoмeнтa e пpoфecop в Hюйopĸcĸия yнивepcитeт. Книгата му „Черният Лебед“ е оценена като една от 12-те най-влиятелни книги, излезли след Втората световна война. Настоящият текст е откъс от черновата на най-новата му книга, която предстои да излезе тази година. Има един пример, който по мое мнение най-добре илюстрира принципа на работа на сложните системи. Достатъчно е едно непримиримо малцинство от определен вид да достигне нищожно малък размер, да речем от три или четири процента от цялата популация, за да я подчини на своите желания. Не стига това, ами допълнително се създава една оптична илюзия: на наивния наблюдател му се струва, че изборът все още зависи от предпочитанията на мнозинството. Ако тази идея изглежда абсурдна, то е само защото нашата научна интуиция не е устроена за такива неща. По-точно казано, научната интуиция и други рационално обосновани оценки не работят при случай на сложни системи – освен ако не притежавате житейската мъдрост на вашата баба. Същността на сложните системи е в това, че съвкупността никога не се държи така, както може да се очаква от поведението на отделните части. Взаимовръзката и вътрешните отношения между частите на цялото тук са по-важни от природата на самите части. Изучавайки отделната мравка, ние никога (в болшинството от тези случаи можем смело да кажем „никога“) няма да разберем как е устроен един мравуняк. За това ще ни е нужно да разглеждаме мравуняка като мравуняк, нито повече, нито по-малко, а не като група от мравки. Това е емергентно свойство на цялото – цялото и съвкупността в цялото не са идентични, защото естеството на това цяло се определя в значителна степен от взаимодействието между неговите части. Тези взаимодействия могат да се подчиняват на много прости правила. Правилото, което ще обсъдим в тази глава, е правилото на малцинството. Правилото на малцинството ще ни покаже, че за нормалната работа на обществото са му нужни неголям брой нетолерантни и етично съзнателни, при това дейни хора. Този пример за сложността ми дойде наум, колкото и да е смешно, на едно лятно барбекю на Института за сложни системи на Нова Англия (New England Complex Systems institute). Домакините подреждаха масите и разопаковаха напитки, когато към мен се приближи приятел, който по принцип употребява само кашерна храна (в юдаизма – храна приготвена и сервирана в специални съдове и по определен начин, в съответствие с религиозните норми, бел.ред.) Предложих му чаша с тази сладка жълта вода с лимонена киселина, която сега наричат лимонада, и бях почти сигурен, че той ще откаже, казвайки, че не е подходяща. Той обаче не отказа. Изпи т.нар лимонада, а друг привърженик на кашерната храна отбеляза: „Тук всички напитки са кашер“. Разгледахме етикета. С дребен шрифт беше отпечатан малък символ във формата на буквата U в кръг, който обозначава, че продуктът е кашер. Хората, които знаят къде да гледат, го бяха забелязали. Всички останали, включително и аз, през всичките тези години сме пиели кашерни напитки, без да знаем, че са такива. ПРЕСТЪПНИЦИТЕ, КОИТО СА АЛЕРГИЧНИ КЪМ ФЪСТЪЦИ Тогава ми хрумна странна мисъл. Поддръжници на кашерната храна са по-малко от три десети от процента от населението на САЩ. Но всички напитки са кашер. Защо? Защото кашерният продукт позволява на производителя, търговеца и ресторантьора да не правят разлика между кашер и не-кашер напитки и да не се тревожат за специални символи, отделни кранове, отделни стелажи, отделни мокри помещения. И простото правило, което променя крайния резултат, е следното: Последователят на кашер или халал (халал – храна, която е допустима за консумация според ислямския закон и практика, бел.ред.) не може да яде не-кашер, обикновеният човек може да яде кашер. Или, ако перифразираме: Лицето с увреждане не може да използва тоалетна за обикновени хора, но обикновеният човек може да използва тоалетни за хора с увреждания. Понякога обаче се получава объркване – хората знаят, че на местата за инвалиди могат да паркират само инвалиди и прилагат този принцип и за тоалетните. Човек, който е алергичен към фъстъци, не може да яде храни с фъстъци, но човек без алергия към фъстъци може да яде храна без фъстъци. Точно поради тази причина в самолет е много трудно да получиш пакет фъстъци, а в училищата те изобщо липсват (което, между другото, умножава броя на страдащите от алергии, тъй като една от причините за подобна алергия е реакцията на организма към неизвестното вещество). А сега да приложим това правило към по-интересни области: Лице, което спазва закона, никога няма да извърши престъпление, докато престъпникът може да се занимава и с легални неща. Ще наречем това малцинство непримиримо, а болшинството – гъвкаво. Самото правило се заключава в асиметрията на избора. http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/arriva-il-vaccino-per-smettere-di-fumare-638x425.jpgВеднъж се пошегувах със свой приятел. Случи се отдавна, във времената, когато все още не се говореше за вредата от пасивното пушене и ресторантите в Ню Йорк задължително имаха зони за пушачи и непушачи. Свободни места имаше само в отделението за пушачи, и аз убедих приятеля си, който ми беше дошъл на гости от Европа, че трябва да си купим цигари, тъй като в зоната за пушене е задължително да се пуши. И той ми повярва. Още два момента. Първо, роля има географията, т.е. пространственото разпределение. Много е важно как са разпределени непримиримите: те или са затворени в група, или са смесени с останалата популация. Ако непримиримото малцинство в нашата схема живее в гето, в своя собствена, обособена икономика, правилото на малцинството престава да работи. Но ако населението е смесено равномерно, ако процентът на това малцинството в областта е същото като това в селото, в селото е същият като в окръга, в окръга е същият като в региона и в региона е същият като в страната, то (гъвкавото) болшинство ще бъде принудено да се подчини на волята на малцинство. Вторият момент е цената. В първия ни пример себестойността на кашерната лимонада не е много по-висока тази на не-кашерната и затова не се отразява на случващото се. Но ако производството на кашерна лимонада е много по-скъпо, контролът на малцинството ще бъде отслабен пропорционално на разликата в цената. Ако кашерната храна струваше десет пъти по-скъпо, правилото на малцинството нямаше да се прилага, освен може би в най-богатите квартали. Мюсюлманите също има своя кашерна храна (халал), но правилата са по-специфични и се прилагат само за месо. При мюсюлманите и евреите има практически идентични принципи за клане на животните (всичко кашерно е халално за мюсюлманите-сунити, най-малко през последните няколко века, но не и обратното). Тази активна практика за клане на животните, която струва на своите последователи известни усилия, е наследена от древните гръцки и семитските култури от Средиземноморието, които вярвали, че на боговете трябва да се принасят необходимите жертви (т.е. месо, и да се яде това, което е останало). Боговете не обичат евтините жестове. http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/2017-01-18_232630.jpg Предписанията относно допустимата („халал“) храна са посочени в Корана и Суната. Според тях мюсюлманите е недопустимо да употребяват алкохол, както и храни с наличие на кръв в тях. Забранена е употребата за храна на месоядни животни и на свине. Животинската храна трябва да е от животни, които са убити, а не умрели. Забранена е и храна от жертвени животни на други религии. За да бъде месото „халал“, е необходимо животното да бъде заклано по специален начин, различен от прилагания в индустриалните кланици в немюслманските страни. А сега да разгледаме практическото приложение на диктатурата на малцинството. Във Великобритания, където практикуващите мюсюлмани са три-четири процента, почти всичкото месо е халал. До седемдесет процента от агнешкото месо, внесено от Нова Зеландия, е халал. Близо десет процента от заведенията на Subway са халал – тоест, изобщо без свинско месо, независимо от загубите в резултат от конкуренцията на другите вериги, които предлагат свинско. В Южна Африка мюсюлманите също са три или четири на сто, но там в магазините процентът на пилешкото халал е непропорционално висок. Но във Великобритания и други християнски страни халал не може да измести изцяло останало месо, тъй като хората могат да се разбунтуват заради насилствено спазване на чужди религиозни норми. Както пише арабският християнски поет от 7 в. Ал Ахтал: „Аз не ям жертвена плът“. (Това е отражение на стандартната християнска реакция от три или четири века по-рано – в езическите времена християните били измъчвани, като били принуждавани да ядат жертвено месо, което те смятали за светотатство. Много християнски мъченици умират от глад.) Може да се предположи, че тази емоция ще се разпространи и на Запад с увеличаването на мюсюлманско население в Европа. Така че правилото на малцинството може на практика да увеличи дела на халал храната в магазините непропорционално на количеството на реалните халал потребители, но до определен лимит, защото за някои потребители мюсюлманската храна е табу. Що се отнася до кашерната храна, тук пределът на разпространението е почти сто процента (или близо до тях). Производителите на „органични“ храни продават все повече и повече от своята продукция най-вече благодарение на правилото на малцинството, но и заради това, че обикновената, неснабдена със специален етикет на храна сега се възприема като пълна с пестициди, хербициди и месо от трансгенни организми, ГМО – с всички произтичащи от неизвестността рискове. (Под „ГМО“ в този контекст имам предвид трансгенни храни, чийто източник има гени от други организми или видове). Но тук съществуват и екзистенциални причини, просто повишено внимание или консерватизъм в духа на Бърк – може би някои хора просто не искат да се отклоняват твърде надалеч и твърде бързо от начина на хранене на своите предци. Етикетът „органична храна“ е начин да се съобщи, че в продукта няма трансгенни ГМО. http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/organic-labeling_slide-dcba0aa76c517252a90dde5a607fcd9e025c29d7-s900-c85.jpg Насърчавайки ГМО-храните с всички възможни средства – лобиране, подкупване на конгресмени и засилена пропаганда в научните среди, (включително черен PR, насочен срещу хора като моя милост) – големите селскостопански конгломерати глупаво вярват, че всичко това е достатъчно, за да спечелят болшинството. Не, идиоте. Както споменах по-горе, псевдонаучната „логика“ в този случай не работи. Привържениците на ГМО са съгласни да консумират храна без ГМО, но не и обратното. Достатъчни са не повече от 5 процента равномерно разпределено население, което категорично не приема ГМО, за да бъде наложено на цялото население от обикновени хора да ядат храна без ГМО. Защо? Ами, представете си – организирате банкет, сватба, или пък пищно парти в чест на падането на режима в Саудитска Арабия или фалита на лихварите от инвестиционната банка Goldman Sachs, или церемония за публично разобличаване на Рей Котчер, председател на Ketchum – фирмата, която се занимава с черен PR срещу учени и активисти по поръчка на големи корпорации. Имате ли нужда от въпросник, за да разберете кои от вашите гости не използват ГМО, за да приготвите храната им отделно? Не, вие просто ще закупите храна без ГМО за всички, при условие че разликата в цената не е от съществено значение. И това наистина няма голямо значение, защото цените на бързоразвалящите се храни в Америка на 80-90% се определят от логистиката, а не от разходите. И тъй като търсенето на органична („натурална“) храна е по-голямо поради правилото на малцинството, разходите за дистрибуция намаляват, а правилото на малцинството засилва своя ефект. Големите земеделски корпорации не разбраха, че се опитват да играят игра, в която за победа е нужно не само да вкараш повече точки от противника, но и да спечелиш поне с 97 на 100, за да се чувстваш в безопасност. Странно е да се види как една огромна корпоративна машина, с нейните милиони долари, изразходвани за изследвания, черен PR и учени, които смятат, че са по-интелигентни от средния човек, пропуска една толкова важна точка като асиметрията в избора. Друг пример: Не мисля, че автоматичните скоростни кутиии изместниха ръчните от пазара само защото повечето шофьори предпочитат автоматиката: може би работата е там, че човекът, който е свикнал на механиката, може спокойно да управлява автоматик, но не и обратното. Mетодът за анализ, използван тук, се нарича ренормализационна група. Това е мощен инструмент на математическата физика, който позволява да се види как се мащабират явленията (увеличават се или намаляват). Да поговорим за това – но без математика. РЕНОРМАЛИЗАЦИОННА ГРУПА http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/01.jpg Схемата горе показва това, което се нарича фрактално самоподобие. Във всеки голям квадрат има четири малки и така до безкрайност – в обратна посока това също работи до определен лимит. Има два цвята: жълт за избора на мнозинството и розово – за този на малцинството. Да приемем, че всеки малък квадрат – това са четирима души, едно семейство. Един от тях принадлежи към непримиримото малцинство и яде само не-ГМО храна („органична“). Цветът на неговия квадрат е розов. При преход на по-високо ниво настъпва „ренормализация“: инатливата дъщеря успява да наложи своята воля и на четиримата и сега в розово е оцветен целият голям квадрат, тоест, и четиримата предпочитат органични храни. Следваща стъпка: това хипотетично семейство отива на барбекю заедно с три други семейства. За тях се знае, че не ядат ГМО, така че домакините подготвят органична храна за всички. Местният магазин, съобразявайки се, че в района има голямо търсене на храна без ГМО, преминава напълно на такава, за да направи живота по-лесен както за себе си, така и за клиентите. След това ефектът достига до местния доставчик, и така „ренормализацията“ продължава до самия връх. http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/200px-Serge_Galam.jpgПо съвпадение в деня преди бостънското барбекю обикалях из Ню Йорк и се отбих в офиса на приятел, когото исках да отвлека от работата – с помощта на едно занятие, което, ако се злоупотреби, води до загуба на ясна мисъл, лоша стойка и празнотата в погледа. Оказа се, че в града е френският физик Серж Галам, който по същото време убиваше времето си в офиса на моя приятел. Галам е първият, който приложи принципа на ренормализацията към социалните въпроси и политологията. Бях чувал името му, защото се смята за автор на най-авторитетната книга по тази тема, която вече няколко месеца отлежаваше в мазето ми в неразопакована пратка от Amazon. Галам ми разказа за изследванията си и ми демонстрира компютърен модел на избори – той достатъчно ясно показва, че за малцинството е достатъчно да прекрачи определен праг на численост, за да стане изборът му доминиращ. Същата заблуда съществува в политическите дискусии, тя активно се разпространява от „политическите анализатори“: Смята се, че ако ултрадесните или ултралевите се поддържат от десет процента от населението, техният кандидат ще получи толкова. Не. Тези базови гласове трябва да се отнесат към броя на „твърдите“ – гласоподавателите, които винаги ще гласуват за своята фракция. Но някои от „най-гъвкавите“ избиратели може да гласуват за екстремисти, точно така, както обикновените хора могат да се хранят кашер. Тези хора трябва да се наблюдават внимателно – те могат във всеки един момент да се втурнат в редиците на радикална партия. Моделите на Галам влизат в конфликт с установените доктрини на политологията – и неговите прогнози се оказаха много по-точни от наивното общо мнение. ВЕТОТО Примерът с ренормализацията показа как, използвайки правото си на вето, един човек в групата може да определи нейния избор. Рори Съдърланд предполага, че именно поради тази причина някои вериги от заведения за бързо хранене като Макдоналдс процъфтяват – не защото предлагат страхотен продукт, а защото нито една социално-икономическа група – или малка прослойка в групата – не им налага вето. С други думи, те имат минимално негативно отклонение от очакванията: под средното ниво, под колебанията. http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/draw.jpg Когато нямате богат избор, Макдоналдс се възприема като надежден и предвидим вариант. Той е надежден вариант дори на места, където изненадите в храната могат да имат сериозни последици – пиша тези редове на жп гарата в Милано и, колкото и да е странно за чужденец, дошъл оттатък океана, тук има Макдоналдс. Колкото и да е шокиращо, италианците активно го използват като убежище от рискованото хранене. Пицата е същата история: универсалната храна, която всички търпят, и тя е допустима при всякакви обстоятелства, освен, може би, при тържествен прием. Рори ми даде още един пример, за избора между вино и бира по време на партита: „Ако сред гостите повече от десет процента са жени, не можете да поръчате само бира. Но повечето мъже биха пили вино – то, ако използваме медицински език, е универсалният донор“. Тази стратегия на най-добрата ниска граница може би са играли хазарите, които е трябвало да избират между исляма, юдаизма и християнството. Легендата разказва, че три високопоставени делегации (епископи, равини и шейхове ) пристигнали при тях, за да направят „продажби на терен“. Попитали християните: „Ако сте принудени да избирате между юдаизма и исляма, кое ще изберете?“ „Юдаизма“, отговорили те. Попитали мюсюлманите християнство или юдаизъм биха избрали. „Юдаизма“, казали мюсюлманите. Така племето приело юдаизма. LINGUA FRANCA Ако една делова среща се провежда в Германия, в конферентна зала от тевтонски тип на международна или най-малкото европейска корпорация, и един от присъстващите не говори немски, целият разговор ще се проведе… на английски език в тази неизящна разновидност, която се използва повсеместно в корпорациите по целия свят. Това е техният начин в еднаква степен да се надсмеят и на тевтонските си предци, и на английския език. Същата асиметрия: неангличаните, най-често, знаят (макар и лошо) английски, докато обратното (англичанинът да знае местния език) е по-малко вероятно. Някога езикът на дипломацията беше френският – знаеха го държавните служители, обикновено произлизащи от аристократични семейства, а техните по-вулгарни сънародници, занимаващи се с търговия, ползваха английски. Във войната между двата езика спечели английският – защото търговията изцяло доминира съвременния живот; победата му няма почти нищо общо с престижа на Франция или опитите на синовете й в насърчаването на техния красив, латинизиран и орфографически логичен език, вместо безнадеждно объркания от наречия език на консуматорите на месни пайове от другата страна на Ла Манша. http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/4849295000151026194944.jpg Така може да ни стане ясно как появата на Lingua franca може да бъде обусловена от правилото на малцинството – и това често е неочевидно за лингвистите (Lingua franca означава буквално „език на франките“ и при възникването си през 17 в. е представлявал разнороден език, състоящ се главно от италиански с добавени турски, персийски, френски, испански, гръцки и арабски думи. Днес терминът се използва за всеки разнороден език, използван от хора, говорещи различни езици, с цел общуване помежду им). Арамейският е семитски език, който наследява ханаан (езикът на финикийците и юдеите) в Леванта и напомня арабски; на него е говорил Христос. Причината, поради която арамейският играе такава роля в Леванта и Египет не е някаква могъща семитска империя. Арамейският – езикът на Асирия, Сирия и Вавилон – е бил разпространяван от персите (които говорели на индоевропейски език). Персите научили египтяните на този чужд за самите тях език. Когато те завладели Вавилон, заварили готов административен апарат, но писарите не разбирали персийски и така официален език станал арамейският. Ако можеш да диктуваш на секретаря само на арамейски, тогава ще трябва да използваш арамейски. Това довело до куриозни ситуации – например, арамейският се използвал в Монголия, но писарите попълвали документите, използвайки сирийската азбука (сирийският език е източен диалект на арамейския). Векове по-късно историята се повтаря в огледален образ – арабите през VII и VIII век преди новата ера използвали гръцкия език за държавни дела. В епохата на елинизма гръцкият заменя арамейския в Леванта в качеството на lingua franca и писарите от Дамаск съставяли документи именно на него. Но гръцкият се разпространявал не от гърци и завоеванията на Александър не довели до незабавна и дълбока елинизация. Гръцкият език се разпространил при римляните, които го използвали като административен език в източната част на своята империя. Moй френско-канадски приятел от Монреал веднъж описа така смъртта на френския език навсякъде, освен в глухата провинция. Той каза: „В Канада, когато кажем „двуезичен“, имаме предвид „англоговорящ“ , а когато кажем „френскоговорящ“, става дума действително за „двуезичен“. ЕДНОПОСОЧНАТА УЛИЦА НА РЕЛИГИИТЕ В известен смисъл, разпространението на исляма в Близкия изток, в региона, където християнството някога е било вкоренено много дълбоко (то е родено там), може да бъде обяснено с две прости асиметрии. Първите ислямски владетели не се интересували особено от християните и не се опитвали да им наложат исляма, ако те редовно си плащали данъците – ислямска проповед не се отнася до така наречените „хора на книгата“, тоест, последователите на други авраамически религии. В действителност, моите предци, които са оцелели тринадесет века под мюсюлманско господство, са виждали в своето положение и някаква изгода: най-вече в избягването на военнна служба. http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/B7lBzlwIYAAOt6I.jpg Ето и двете асиметрични правила, за които става дума: На първо място, ако друговерец в мюсюлманска страна се жени за жена мюсюлманка, той е длъжен да приеме исляма – и ако някой от родителите на детето е мюсюлманин, детето ще бъде мюсюлманин. На второ място, приемането на исляма е необратимо – отстъпничеството в тази религия е най-тежкият грях, който се наказва със смърт. Известният египетски актьор Омар Шариф (с рождено име Мишел Димитри Шалхуб) е роден в семейството на ливански християни. Той приема исляма, за да се ожени за популярната египетска актриса Фатен Хамама, и му се налага да вземе арабско име. По-късно той се развежда, но не се завръща към вярата на своите предци. Тези две асиметрични правила демонстрират как силата на едно неголямо ислямско малцинство в християнски (коптски) Египет векове по-късно може да превърне коптите в малцинство. Всичко, което е било нужно за това, са неголям процент бракове между мюсюлмани и християни. Същото е и с юдаизма, който почти не се разпространява и остава в малцинство, тъй като религията има противоположни правила: майката задължително трябва да бъде еврейка, и половината от децата от брак с друговерец автоматично отпадат от общността. Още по-силна асиметрия, отколкото в юдаизма, обяснява изчезването в Близкия Изток на три гностически религии – на друзите, на езидите и на мендеите (в гностическите религии тайнствата обикновено са достъпни само за една малка група от старейшините, а останалото паство само смътно си представя детайлите на совята вяра). За разлика от исляма, където е достатъчно един от родителите да изповядва ислям, и от юдаизма, който изисква от майката юдейско вероизповедание, тези три религии изискват и двамата родители да принадлежат към вярата – в противен случай детето може да се прости с принадлежността си към групата завинаги. Египет има равнинен релеф. Населението се смесва равномерно, което позволява ренормализацията (т.е. позволява на асиметричните правила да работят) – в предишната част вече говорихме за това, че за да доминира кашерната храна, евреите трябва да бъде повече или по-малко равномерно разселени из страната. Но в планински райони като Ливан, Галилея и северна Сирия, християни и мюсюлмани не-сунити остават в затворени територии. Християните не са живели рамо до рамо с мюсюлманите и не са встъпвали в смесени бракове. http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/Assuan_Egypt_007.jpg Египетските копти са страдали от друг проблем: необратимостта на приемането на исляма. Много копти приели исляма по практически съображения – когато това е била чисто административна процедура, необходима, за да получите добра работа или да решите проблем с ислямския закон. При това да вярваш в Аллах не е било необходимо, защото ислямът никъде не е в пряк конфликт с православното християнство. Малко по малко християнските и еврейските семейства, първоначално приемащи исляма условно, така както испанските марани приемали християнството, се превръщали в истински мюсюлмани. След няколко поколения потомци забравяли за уговорките на своите предци. Така ислямът превзема християнството с упорство – така, както и самите християни в своето време са спечелили. Защото много преди исляма първите римски християни са успели до голяма степен заради … сляпата си нетърпимост, безусловния си, агресивен и демонстративен инат. Римските езичници първоначално били толерантни към християните, тъй като традицията била да споделят боговете си с други членове на империята. Но те били изненадани, че назаряните не са склонни да си обменят богове и не искат да поставят този момък Исус в римския пантеон, а в замяна да вземат други богове. Какво, нашите богове не са достатъчно добри за тях? Християните се отнасяли нетолерантно към римското езичество. „Гоненията“ срещу християните са предизвикани главно от собственото им отношение към местните богове, а не обратното, но нашата история е написана от християнска, а не от гръко-римска гледна точка. http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/2017-01-18_232905.jpg Ние знаем малко за римското езичество в епохата на възхода на християнството, тъй като в този дискурс доминира агиографията: известна е, например, историята на светата мъченица Екатерина, чиито тъмничари се обръщали във вярата, докато не била обезглавена, освен че … тя може и никога да не е съществувала. Има много легенди за християнските светци и мъченици, но почти нищо за другата страна, за езически герои. Известен е само езическият период от царуването на Юлиан Апостат (Отстъпник) и наследството на гръко-сирийските езичници от неговото обкръжение, да речем, Либаний от Антиохия. http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/pythia.jpg Опитът на Юлиан да върне античното езичество се оказал напразен: това е като да се опитваш да задържиш под водата надут балон. Работата не е в това, че езичниците са били болшинство, както погрешно смятат историците, а в това, че християните са били твърде непреклонни и не отстъпвали и на йота. При това християните имали велики умове като Григорий Богослов и Василий Кесарийски, но не и такива, сравними с великия оратор Либаний, те дори не са се доближавали до него. (Аз по принцип смятам, че колкото по-ясен е умът, толкова по-склонен е към езичество и толкова по-голяма е способността му да разпознава и да осмисля нюанси и нееднозначни моменти. В чистите монотеистични религии от рода на протестантството, салафизма или фундаменталисткия атеизъм се настаняват буквалистични и посредствени умове, които не могат да се справят с двусмислията). Строго погледнато, ние можем да наблюдаваме в историята на средиземноморските „религии“ (или, за да бъдем точни, ритуали и системи на поведение и вярвания) плавно движение, наложено от нетолерантната част от населението, и постепенното привеждане на системата по-близо до това, което сме свикнали да наричаме религия. Юдаизмът е почти изгубен, защото е твърде привързан към своята трибалистка, племенна база, но християнството някога властваше – и по същите тези причини властваше и ислямът. Ислям? Имаше много видове ислям и последната версия е доста по-различна от оригинала. Ислямът като такъв в крайна сметка беше присвоен (в неговата сунитска версия) от пуристите – просто защото те са по-нетолерантни от всички останали: уахабитите, основателите на Саудитска Арабия, унищожаваха светилища и наложиха изключително строг режим, който сега се имитира от ИДИЛ. Във всяко следващо издание ислямът се подчинява на най-нетолерантните от своите клонове. НАЛАГАНЕ НА ДОБРОДЕТЕЛИ НА ДРУГИТЕ Идеята за едностранна трансформация ще ни помогне да разсеем няколко заблуждения. Защо забраняват книги? Определено не и заради това, че обиждат обикновения човек – тези хора са предимно пасивни, на тях не им пука или не се интересуват достатъчно, за да поискат забрана. Съдейки по опита, за забрана на книга или вкарването на някого в черен списък са нужни само няколко дейни активисти. Великият философ и логик Бъртранд Ръсел изгуби мястото си в университета на Ню Йорк заради писмото на една разярена – и инатлива – майка, която не искаше дъщеря й да бъде в едно помещение със субект, известен с „безпътния“ си начин на живот и скандални идеи. Същото важи и за другите ограничения – в това число и сухият режим в САЩ, на който дължим много очарователни истории за мафията. Нека предположим, че моралните ценности на обществото не са резултат от еволюция на консенсуса. Те се налагат от най-непримиримото малцинство – именно заради неговата нетолерантност. Същото се отнася и за гражданските права. А сега, един пример за това как механизмите на действие на религията и моралните норми се подчиняват на същия този процес на ренормализация като при хранителните навици и как малцинството налага морал на мнозинството. Вече говорихме за асиметрията между спазването и нарушаването на закона: човекът, спазващ закона, винаги съблюдава правилата, докато престъпникът, или просто по-безпринципният човек, не винаги нарушава правилата. По същия начин обсъдихме силно асиметричните ефекти на диетичните закони на халал. Да сравним едното с другото. В класическия арабски език терминът „халал“ има противоположност – „харам“. Нарушаването на морални или правни норми – и на всякакви други норми – това е харам. Тази забрана управлява всички останали постъпки на човешките същества, от прелъстяването на жената на съседа и лихварството до това да убиеш хазяина си за удоволствие. Халал и харам са противоположни една на друга. Оттук е ясно, че след като моралната норма бъде установена, достатъчна е само малка част непримиримо малцинство, географски равномерно разпределено, за да диктува нормите в обществото. Най-тъжното от всичко е, че, както ще видим по-нататък, човек, наблюдавайки хората като съвкупност, може да реши, че те спонтанно стават все по-морални, все по-добри, по-нежни и по-често мият зъбите си, но в действителност това се отнася само за една малка част от човечеството. ПАРАДОКСЪТ НА ПОПЪР http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/timthumb.php_.jpg Карл Попър Докато пиша това, обществото спори дали свободите на просветения Запад няма да бъдат подкопани от крайните мерки, нужни за справяне със салафитските фундаменталисти. Може ли демокрацията – която по дефиниция се основава на волята на мнозинството – да си позволи да толерира враговете си? Това е класически въпрос: „Трябва ли да се ограничи свободата на словото за тези партии, които се противопоставят на свободата на словото?“. И следващата стъпка: „Трябва ли толерантното общество да бъде толерантно към нетолерантните?“ Именно това е противоречието, което Курт Гьодел (нямащ равен в логическата строгост) намерил в Конституцията на САЩ при полагане на изпит за натурализация. Според легендата той започнал да спори със съдията и се наложило да го спасява Айнщайн, който бил негов свидетел. Вече съм писал как хора с логически дефицит са ме питали не трябва ли да се отнасяме „скептично към скептицизма“. Използвах отговор, подобен на отговора на Карл Попър, когато го попитали „възможно ли е да се фалшифицира фалшификацията“. (Според Карл Попър (1902-1994), един от най-влиятелните британски философи, една хипотеза е научна, ако е фалшифицируема, т.е. опровержима. Това означава хипотезата да бъде формулирана така, че да има експеримент, който да я опровергае – бел.ред.) На тези въпроси може да се отговори, като се прибегне до правилото на малцинството. Да, нетолерантното малцинство може да контролира и да унищожи демокрацията. Нещо повече, ясно е, че рано или късно то ще унищожи нашия свят. Така че трябва да се отнасяме с по-голяма нетърпимост към някои нетолерантни малцинства. Недопустимо е да се използват „американските ценности“ или „западните принципи“ за лечение на нетолерантния салафизъм (който отрича правото на хората да изповядват друга религия). В момента Западът извършва самоубийство. НЕПОКОРНИЯТ ПАЗАР http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/zx250_297220.jpg Сега да поговорим за пазарите. Може да се каже, че те също не са сбор от участниците в пазара – вместо това цената отразява действията на най-мотивирания купувач и най-мотивирания продавач. Да, най-мотивираните определят правилата. Това е нещо, което може да бъде разбрано само от тъговците: защо цената може да падне с десет процента само заради един продавач. Всичко, което е нужно, е един упорит продавач. При реакцията на пазара първоначалният стимул се умножава многократно. На общите фондови пазари в момента има около 30 трилиона долара, но едно движение само на 50 милиарда – по-малко от две десети от процента от общата сума – доведе през 2008 г. до спад с 10% и загуби за около 3 трилиона долара. Тогава втората по големина френска банка Societe Generale започна масирана разпродажба на активи, след като разкри измама на един от нейните брокери. Защо пазарът реагира така бурно? Защото това беше упорит, категоричен опит да се продава – и продавачът нямаше да промени намерението си. Ето и моят личен девиз: Пазарът е като огромен киносалон с малка врата. И най-добрият начин да се открие „издънката“ (както би се изразил финансов журналист) – е да се търси някой, който гледа към вратата, а не към екрана. В киносалоните има случаи на панически бягства, ако някой изкрещи „Пожар!“, защото хората искат да са навън, а не да останат вътре, и това е тази категоричност, която наблюдавахме, да речем, в примера с кашерната храна. Науката работи по подобен начин. По-нататък ще се върнем към това как правилото на малцинството се римува с подхода на Карл Попър към науката. Но сега по-забавен е Файнман. „Какво ти пука какво мислят другите?“ е заглавието на сборник с анекдоти на великия Ричард Файнман – най-големият шегаджия сред учените от своето време. Както подсказва името на книгата, чрез нея Файнман изразява идеята за фундаменталната непочтителност на науката, основана на същата асиметрия, на която и популярността на кашерната храна. Как? Науката не е сбор от възгледите на всички учени. Както и в случая с пазарите, и тук процесът е много изкривен. Ако нещо е опровергано, значи е погрешно (тук не говорим за икономиката и политическите науки – това не е наука, а помпозно забавление). Ако науката се основаваше на консенсус, ние все още щяхме да живеем в Средновековието, а Айнщайн щеше да завърши там, откъдето започна – като чиновник с безплодни хобита в Патентното ведомство. http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/nt3.jpg Ричард Файнман *** Александър е казал, че предпочита да има армия от овце, водена от лъв, отколкото армия от лъвове, водена от овца. Александър (или този, който е измислил този апокриф) е разбирал стойността на активното, нетолерантно и смело малцинство. Ханибал Гискон в продължение на десетилетие и половина тероризирал Рим с шепа наемници – той спечелил двадесет и две битки срещу римляните и при всяка от тях е отстъпвал числено на врага. Той бил вдъхновен от версията на тази максима. В битката при Кана той казал по повод численото превъзходство на римляните: „Да, те са много, но сред тях няма нито един Гискон“. UNUS SED LEO: ЕДИН, НО ЛЪВ Непреклонната смелост се отплаща не само във военната сфера. Целият растеж на обществото, както икономически, така и морално – е плод на усилията на малък брой хора. В заключение ще кажем, че най-важно от всичко е да заложиш собствената си кожа. Обществото се трансформира не с консенсус, гласуване, мнозинство, комитети, многословни срещи и социологически проучвания. Само няколко души са достатъчни, за да бъде преместена стрелката. Всичко, което е нужно за това, е асиметрия. А асиметрията е навсякъде около нас. http://www.memoriabg.com/wp-content/uploads/2017/01/nt1.jpg Александър Велики основава Александрия, худ. Плачидо Констанци, 1736 http://www.memoriabg.com/2017/01/19/nai-netolerantnite-pobejdavat-dikatut-na-malcintvoto/