Last roman

На седем планети около едно студено джудже може да има живот (видео) "Откриването на втора Земя не е въпрос на 'Ако', а 'Кога'" - заяви Томас Зурбукен (Thomas Zurbuchen) от централата на НАСА във Вашингтон на пресконференцията на НАСА на 22 февруари. НАСА съобщи, че космическият телескоп Спитцър е открил първата известна система от седем планети с размер, близък до този на Земята, които обикалят заедно около една звезда. Три от тези планети със сигурност се намират в обитаемата зона, областта около звездата, където планетите е най-вероятно да са скалисти и водата на повърхността им да е в течно състояние. Откритието поставя нов рекорд за най-голям брой планети в обитаемата зона, намерени около една единствена звезда извън нашата Слънчева система. На всички тези седем планети може да има вода в течно състояние, което е от ключово значение за живота такъв, какъвто го познаваме, при подходящи и атмосферни условия. Но най-високи шансове имат три планети в обитаемата зона. Седемте екзопланети обикалят около студена звезда - червеното джудже TRAPPIST-1, което се намира на разстояние от 39,5 светлинни години от Земята, което е сравнително близо до нас. Размерите на планетите са от 79 до 113% от тези Земята, а най-малко шест от тях са скалисти и минерали с повърхност, на която температурата е от 0 до 100 градуса по Целзий, тоест може да има вода в течно състояние. Масата на екзопланетите е 41-134% от масата на Земята и обикалят около звездата си за от 1,51-20 земни дни. Но въпреки че са по-близо до своята звезда, отколкото Меркурий, те не се нагорещяват като него. За разлика от нашето слънце, TRAPPIST-1 е суперстудено джудже и затова може да има течна вода на планети, които обикалят в непосредствена близост до него, по-близо, отколкото е възможно за планети в нашата Слънчева система. Планетите също са много близо една до друга. Ако човек стои на повърхността на една от тях, би могъл да види потенциално в небето подробности от другите планети като планини и облаци, които понякога ще бъдат по-голем от Луната в небето на Земята. "Седемте чудеса на TRAPPIST-1 са първите подобни на Земята планети, които са открити в орбита около този вид звезда", каза Микаел Жийон (Michael Gillon), водещ автор на доклада и главният изследовател на проучването на екзопланетите на TRAPPIST-1 от Университета в Лиеж, Белгия. "Много сме въодушевени от това откритие, защото ние сме група хора, ние тук и всички наши колеги, като се определяме като пионери. Това проучване ще продължи много поколения напред. И само фактът, че сме толкова близо сега да открием толкова много обитаеми светове е наистина вълнуващо" - заяви Сара Сийгър (Sara Seager), професор по планетарни науки и физика в Масачузетския технологичен институт, Кеймбридж.

накрайник на шокова пика?

В Австралия са решили елегантно проблема с антиваксърските 'убеждения': 200000 повече деца са ваксинирани в Австралия заради новата политика на властите "Няма ваксинация, няма плащане" "Няма ваксинация, няма плащане" (No Jab, No Pay) - през 2016 австралийските власти започнаха тази донякъде противоречива инициатива за установяване на ред при ваксинациите на децата. Тази нова политика включва лишаване от социални помощи на семействата, които отказват да ваксинират децата си и вече изглежда, че се дава плодове. Според федералния министър на здравеопазването Грег Хънт (Greg Hunt), повече от 200 000 неваксинирани деца под пет години са получили всички необходими ваксини, което повдига средния процент на имунизирани на Австралия на 92.2%, съобщава 9News. В същото време, родителите, които не ваксинират децата си, ще загубят стандартните детски надбавки от 15 000 австралийски долара (11 500 щат. долара). Родителите на около 142 793 деца под петгодишна възраст, съгласно новата политика, губят тези държавни помощи. Политиката не се отнася за деца, които не трябва да се ваксинират поради медицински причини, тя засяга само хората, които избират "по убеждения" , а не по медицински причини. По принцип австралийците имат добро отношение към ваксинацията. Но през 1994 година обществената организация Australian Vaccination Network антиваксерска кампания, чиято основна цел е "да гарантира, че ваксинирането никога да не е задължително за австралийските деца". В резултат на дейността на Australian Vaccination Network, която по-късно я принуждават да смени името си на Australian Vaccination-Skeptics Network, до 1999 г. нивото на ваксинациите в страната достига минимума си за 17 години - 73.6 % от децата на възраст от 24 до 27 месеца. И през 2012 г. епидемия от коклюш поразява хиляди деца, регистрирани са и 168 случаи на морбили, болест считана за ликвидирана в Австралия. И във връзка с това от 1-ви януари, 2016 влезе в сила правилото No Jab, No Pay, което се оказа ефективно. "Това е добра новина, но много остава да се направи, така че ние ще продължим да прилагаме строги мерки", - заявява Грег Хънт. Той подчертава, че инициативата е за доброто на обществото като цяло, но не отрича правото на родителите да отказват ваксинация. http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_71739.html?preview=ok

добре обяснено в една картинка как ваксините предпазват популацията, що е то колективен имунитет и защо антиваксърите извършват най-голямото престъпление срещу човечеството, ставайки причина за завръщането на болести, от които са страдали нашите дядовци и баби;

Нашествията на готите към средата на III в. в българските земи Публикувано по: Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976 Публий Херений Дексип Дексип е един от най-видните историци, пишещи на гръцки език през втората половина на III столетие. Той се родил в началото на същия век в Атина и произхождал от богатите и ръководни среди на атинското общество, които били прегърнали напълно интересите на ръководещите среди в Рим. Благодарение на своя произход, на обширната си образованост и на своя рядък по онова време писателски талант Дексип заемал ред ръководни длъжности в родния си град. Тук ще споменем само неговата длъжност на командир на въоръжените сили, които атиняните трябвало да дигнат на крак по време на император Галиен (по-точно през 269—270 г.), за да отбраняват своя град от нахлулото в Гърция германско племе херули. Командваният от Дексип атински отряд успял да отблъсне херулите и да спаси Атина от надвисналата опасност. Когато Дексип обнародвал своя труд, озаглавен ..Хроника", неговите деца се погрижили да увековечат успехите на своя баща, като му издигнали статуя с надпис, който е оцелял до наши дни. Изглежда, че съчиненията на Дексип с историческа тематика били главно три: „Хроника", „Събитията след Александър Македонски" и „История на скитите" (т. е. готите). Най-значителен от историческите трудове на Дексип е т. нар. „Хроника" в 12 книги. Историческата материя, която Дексип включил в този свой труд, била твърде обширна. В него били изложени събитията от най-далечното минало до началото на управлението на император Клавдий (Готски), т. е. до 269—270 г. В последното поред съчинение на Дексип (т. нар. „Скитска история") се излагало нахлуването на германските, главно готските племена от Северното Причерноморие в земите на Римската империя, особено в областите на юг от долното течение на Дунава. От трите произведения на Дексип са оцелели до наши дни само отделни откъси. Тези остатъци от обемистите трудове на Дексип дават възможност да се съди за техния характер, за техните предимства и слабости. Авторът се е стремял да подражава в езиково и стилово отношение на великия гръцки историк Тукидид. Вследствие на това неговият език е изпълнен с множество заемки на архаичния вече за онова време език на Тукидид. В изложението изобилстват обширни и не всякога особено увлекателни и убедителни речи на главните действащи лица от римска страна. Дексип, Хроника, фрг. 20. Начало на готските нахлувалия отсам Дунава През времето на императорите Максим и Балбин [238 г.] карпите1 воювали срещу мизите2. По онова време била разрушена и Истрия, или, както Дексип я нарича, Истрийският град. Дексип, Хроника, фрг. 22. Нахлуването на готите по време на управлението на Деций По времето на [император] Деций скитите, т. нар. готи, преминали3 на огромни пълчища реката Истър и опустошили Римската империя. Те обсадили онези мизи, които били намерили убежище в Ηикопοлис. Както разказва обаче Дексип, Деций нападнал готите и избил тридесет хиляди души от тях, но претърпял поражение в битката, като загубил дори Филипопол, който бил превзет от готите и при това загинали голям брой траки. Същият Деций нападнал готите, когато те се завръщали в своите земи, но през нощта богоборецът4 бил убит заедно със сина си при Абритус5 в така наречения Форум Тембронии6. Скитите [готите] пък се завърнали с много голяма плячка и огромен брой пленници, а войската провъзгласила за император някой си Гал, бивш консул, заедно с Волузиан, сина на Деций. Според Дексип те управлявали осемнадесет месеца, без да могат да извършат нещо, което е достойно за отбелязване, според други — 3 години, а според трети — 2 години. Дексип, Скитска история, фрг. 27. Обсадата на Филипопол (Пловдив) от готите (около 250 г.) Град Филипопол е разположен в пограничната област, която е включена между земите на траките и македонците и лежи на реката Хебър. Казват, че негов основател бил Филип, синът на Аминта, царят на македонците, от когото и градът получил своето име. Този именно твърде старинен и голям град скитите7 нападнали и започнали да го обсаждат. Те водели военните действия по следния начин. Държейки щитовете над главите си, за да се прикриват от хвърлените срещу тях стрели, те обикаляли около града и гледали къде стените са тънки, за да могат да бъдат пробити, или пък ниски и достъпни, за да се изкачат по тях, като опрат на тях стълби. Най-напред те атакували, хвърляйки копия и стрели. Но защитниците отгоре се отбранявали здраво навред, където неприятелите се приближавали. След това скитите се опитвали да превземат града, като поставяли стълби и стенобитни машини. Тези машини представлявали дървени греди, сглобени в четириъгълна форма, и били така устроени, че наподобявали на къщички. Върху тях те опъвали кожи, за да ги запазят невредими от всичко онова, което се хвърляло отгоре и било насочено срещу тях. Готите извършвали нападения срещу градските порти, като се прикривали зад щитовете си, а бойните машини придвижвали върху колелета и с помощта на лостове. Едни от нападателите издигали нависоко дълги греди, обковани с желязо, за да не могат да бъдат строшавани от ударите, когато се опитвали да извършват с тяхна помощ пробив в стените, а други поставяли стълби. Част от тези стълби били прикрепяни направо към стените, а други били придвижвани от едната страна върху колелата и когато се приближавали към стените, нападателите ги развивали с помощта на въжета, които били привързани към горния им край, за да могат да прилепнат към степите напълно изправени. Имало измежду нападателите и такива, които придвижвали към стените дървени кули, качени на колелета, за да могат обсаждащите, като се приближат до стените, да хвърлят от кулите мостове и да могат .да се прехвърлят върху градските стени като по равно. С такива изобилни бойни машини разполагали обсадителите. Но и траките успявали да противостоят на всичко това. С помощта на огромни камъни те разрушавали едни от стенобойните машини, като заедно с тях загивали и обслужващите ги хора, а други подпалвали и изгаряли с помощта на факли, сяра и смола. Защитниците на града търкаляли надолу насочени косо към стълбите греди и камънаци, за да могат чрез тяхната огромна пробивна сила да разрушат както щитовете на нападателите, които придвижвали стълбите, тъй и самите стълби в момента на поставянето им. И понеже нападателите не успели да придобият нищо повече посредством машините, те се обезкуражили и започнали да се съветват как да водят военните действия занапред. Накрая те решили да насипят висок ров около града, за да могат да се сражават от еднаква височина с противника. Ето какво правели те: събирали и надонасяли дървета от околните постройки и като държели щитовете пред себе си, нахвърляли тези дървета косо и успоредно, както попаднело. След това натрупвали пръст и всякакви други материали между двата бряга на окопа. Така те бързо успели да издигнат рова на височина. Траките пък, виждайки това, което се върши, и като схванали, че срещу тях се издига насип, забили колове и заковали помежду тях дъски, като по тоя начин издигнали върху стената висока палисада. Освен това те измислили още следното. През нощта, когато настъпила пълна тишина, те спуснали с въже един смел и храбър мъж, като му дали да носи със себе си запалена факла и съд, в който имало смола, сяра и други такива неща. Той хвърлил огъня върху дърветата, които поддържали насипа, и когато те изгорели, насипът се срутил веднага. След като и сега скитите претърпели неуспех, на тях им хрумнало да избият негодния впрегатен добитък и всички пленници, които били болни или пък били грохнали от старост, хвърлили ги в окопа и натрупали върху тях всевъзможни материали. На третия ден труповете подпухнали и придавали по този начин твърде голяма височина на насипа. Траките обаче, като пробили в стената отвор на големина колкото една тясна вратичка започнали да внасят през нощта през нея пръстта, от насипа. Тогава скитите, бидейки в пълна безизходица какво да правят, решили да се оттеглят. Такъв бил краят на скитската обсада. 1Карпите били дакийско племе, което живеело първоначално по реките Прут и Серет. 2В случая трябва да се разбира населението на римската провинция Долна Мизия, т. е., най-общо казано, дн. Северна България. 3От 238 до 241 г. 4Дексип има пред вид голямото гонение на християните, подето по времето на Деций в Римската империя. 5Абритус при дн. Разград. 6Точната форма на това име е Форум Семпронии. 7Т.е. готите http://istorianasveta.eu/index.php/извори/ct-menu-item-3/древен-рим/418-нашествията-на-готите-към-средата-на-iii-в-в-българските-земи.html

между другото парите по тази програма бяха замразени заради множество злоупотреби от българска страна, така че тази тема вече не е актуална.

КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ ВЕРОНИКА РОТ? СНИМКА: ВЕРОНИКА РОТ И НОВАТА Ѝ КНИГА; CHICAGO TRIBUNE Да си го кажем направо. Вероника Рот има проблеми с надигнала се вълна от читателско недоволство, че новата ѝ книга – Смъртни белези, която трябва да излезе на български от изд. Егмонт до няколко дни – представя героите от друга раса по неправилен начин. Знам, нали? Нормалната реакция на това изречение е: Какво, как, по дяволите, защо, кой си въобразява, че може да се държи по този начин и да му се размине?!. В последно време обаче, за съжаление, реакцията е: Пак ли…. Какво се случи, та интелигенцията на нашето общество се превърна от устремени към прогреса хора, които искат да летят в Космоса, да лекуват болести и да пишат велики книги, в една разпасана тумба от мрънкащи, вечно недоволни от живота лигльовци, които търсят под дърво и камък на какво да се обидят. Добре де, строга съм. Но защо ли? Защото да се обидиш от книга, в която хората живеят на далечна планета, имат уникални дарби, предопределящи бъдещето им, а главният герой е син на оракул, е като да мрънкаш, че е нереалистично всички самолети да кацнат по едно и също време в края на Умирай трудно 2. В много издателства, твърди статията на Chicago Tribune (http://trib.in/2lRMySh), издателите вече наемат така наречените sensitivity readers (читатели по деликатни теми), които да преценят дали немарливите автори нямат потенциала да обидят някого със своя текст. Дори авторите да имат най-добри намерения, това не променя въздействието върху читателите – казва Джъстина Айрланд, създател на сайт, който свързва автори със sensitivity readers – Хубаво е да бъдеш тази последна защита преди книгата да достигне до читателите, особено когато мнозинството хора, които търсят помощ през моята агенция, пишат за деца. Уау, нали? Това е пример за случай, в който разсъждения по един въпрос звучат правилно – защото всички сме съгласни, че децата са податливи на устойчиви стереотипи и това накърнява не само начина, по който възприемат околния свят, а и начина, по който възприемат самите себе си – но в действителност са вредни, ограничаващи индивидуалните свободи, нараняващи собствената мисъл и подклаждащи страх и разделение в обществото. Защо разсъжденията не са правилни? За начало ето няколко дълбоко сбъркани неща в идеята да дадеш ръкописа си на sensitivity reader: 1. Концепцията, че един човек с LGBTQ сексуална ориентация разсъждава по същия начин като друг човек с LGBTQ сексуална ориентация. Това, че си гей, единственото определящо качество за твоята личност ли е? Това, че си гей, прави ли те същият човек и същият характер като друг човек, който е гей? Това, че си гей, означава ли, че разсъждаваш по един начин за литературата, политиката, обществото, изкуството, любовта, войната, философията, пържените картофи, метрото, цветята в парка, кемтрейлс, шистовия газ, Тръмп, Брекзит, пушенето, алкохола, това, което обичаш да правиш в свободното си време? За интровертността? За това какво те прави щастлив? Какво те прави нещастен? По един начин, който е чужд на всички хетеросексуални и еднакъв за всички хомосексуални? Човекът е сложен механизъм, изграден от истории, мнения и други хора – механизъм, който не може да бъде опростен от един-единствен компонент, като сексуалната му ориентация. Така че това, че някой sensitivity reader, който е гей, казва, че литературният герой на Автор X представя напълно точно неговия начин на приемане на света, не означава, че друг човек, който е гей, ще се идентифицира със същия герой на същото ниво. 2. Концепцията, че книгата на Автор X е обща собственост. Когато Автор X пише своята книга, той я пише така, както неговото писателско перо повелява. Автор X пише прекрасен роман – читателят го чете и го одобрява. Препоръчва го на други. Романът на Автор X се превръща в сензация. На следващата година Автор X пише втори роман – читателят го чете и си казва: тази книга е зле написана, героите са стереотипни, те не са пълнокръвни, никой не говори и мисли така, не съм съгласен. Читателят казва това на съседа си. Съседът му чете втория роман на Автор X, казва си същото. Вторият роман на Автор X се превръща в провал. Това е естественият ритъм на нещата. Сравнете сега: Автор X пише втория си роман. Читателят го чете и си казва: намирам, че това можеше да се напише другояче, следователно то трябваше да се напише другояче; чувствам се предаден след прекрасния първи роман на Автор X, защото вторият му роман не е по мой вкус; аз съм верен читател, Автор X се превърна в сензация благодарение на мен, така че аз имам право да изисквам повече от него; нещо повече, аз притежавам новия роман на Автор X; като морален собственик имам правото да задължавам Автор X да напише романа си точно както аз го искам. Не звучи ли този убеден в собствената си правота читател от втория случай като недоволно дете, което иска и очаква светът да се съобразява с него? Да, и причината да го прави е, защото смята, че е негово изконно право да диктува какво трябва и какво не трябва да пише върху белия лист, излязъл от главата на Автор X. Но Автор X – макар зависим от благоволението на читателя си – не е негов роб, по същия начин, по който никой нормален човек не би се сърдил на времето, че днес вали, или на плажа, че е изгорял от стоене прекалено дълго на слънце. 3. Никой няма правото да не бъде обиждан. Да не започнеш да хвърляш обиди наляво и надясно на базата на расови, религиозни, полови, сексуални и други признаци, несъмнено е проява на добро възпитание и интелигентност. Да разбираш, че хората не се делят на групи само на базата на тези няколко (силно ограничени) категории, също е признак на ум и разум. Но не можеш да забраниш на някой друг да го прави. Ако смяташ, че действията му нараняват други хора, трябва да изразиш несъгласие, дори – ако се стигне дотам – трябва да следваш законния път на нещата: изхвърляне от форума, от фейсбук групата, подаване на оплакване към форума или фейсбук админите, подаване на оплакване в полицията, ако проблемът се случва извън интернет. При всички положения не интернет еквивалента на сипване на английска сол в кафето. Стереотипите, неистините и глупостта са цената, която плащаме за свободата на словото. Но свободата на словото е единственият начин да защитим правото си да не бъдем такива, каквито някой друг определя. 4. Всеки има правото да бъде лош писател. Целта на всички ни е книгите да са по-добри; по-доброто представяне [на герои от маргинализирани групи] допринася за това – казва друг член на агенцията на Айрланд. Да, звучи правилно, звучи добре, дори алтруистично, но долу ръцете, госпожо! Цензурата, дори когато е с най-добри намерения, си остава цензура. Освен това кое да цензурираме по-напред? Проблеми, проблеми навсякъде! Все пак друг пример от поп културата – Star Trek навремето предизвикало голямо недоволство сред някои зрители, че в продължение на три сериала нямало нито един герой, който е гей, и не означавало ли това, че според създателите на Star Trek в бъдещето няма гейове?! А никой не се оплаква от това, че според Джордж Лукас в бъдещето няма сутиени. Вярно е, че според Джордж Лукас в бъдещето също така има само три жени, но ах, тези двойни стандарти! 5. Това, че Автор X е написал неща, които потенциално обиждат група хора, не означава, че той принуждава със сила читателите си да приемат неговите идеи. Аз съм редактор в издателство, издало книга на Слави Трифонов. Това не означава, че гледам шоуто. В издателство, издало книга на Папата. Това не означава, че вярвам в Бог. В издателство, издало книга за шоколада. Това не означава, че обичам шоколад. Всеки има глава на раменете. Да се страхуваш, че един текст може да бъде разбран неправилно и това да доведе до печални последствия, е причината през Средновековието да се смята, че хората не трябва да четат Библията сами, защото могат да я разтълкуват погрешно. Причината режимите да горят книги. Причината в ислямизираните общества в днешно време да има цензура. Причината в Китай да има ограничения върху интернет. 6. Най-важното от всичко – ние не живеем на планета, населена от кретени. Демокрацията е несъвършена система, но знаете какво е казал Чърчил. Затова когато се отнасяш с тях като с идиоти, повтаряш им, че налагаш ограничения, но го правиш за тяхно собствено добро, че цензурираш стереотипите в книгите, че махаш книги от библиотеките, защото могат да обидят някого, набиваш им в главата, че трябва да се държат добре с другите деца и да внимават да не ги обидят, те какво правят? Избират за президент човека, който чрез действията си показва огромен среден пръст на политическата коректност, и гласуват за излизане от Европейския съюз, защото активистите в полза на напускането рецитират като латерни, че хората са уморени от експерти. Ако искаш хората да се вслушват във факти и да не се поддават на пост-истини, трябва да им позволиш да разсъждават, без да се намесваш на всеки етап, за да им казваш, че не го правят правилно. https://thevenetiansite.wordpress.com/2017/02/17/кой-се-страхува-от-вероника-рот/

Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) чрез апарата Okeanos Explorer предава пряко онлайн от слабо познати дълбоководни области около островите Самоа. Интернет потребителите могат да наблюдават през камерите на Okeanos Explore по канал на Youtube, организиран от NOAA. Тези океански зони са практически непознати, така че може да се видят неочаквани неща.

гледай да се класираш за това събитие, тогава: https://www.facebook.com/events/1303377573043002/

ето и противоположно мнение; No, the wooly mammoth won't actually be resurrected by 2019 Rusty Clark Wooly Mammoth Efforts to bring back a mammoth are underway, but they’re going to take some time. If you had dreams of riding a wooly mammoth through 2019 after reading headlines this week that ‘Wooly mammoth will be back from extinction within two years’, you might want to change your plans. It’s not going to happen. Multiple teams of researchers are trying to bring back a wooly mammoth, but it would be disingenuous to imply that the beasts will be roaming the tundra 24 months from now. What started this furor was an update from one of those teams at the American Association for the Advancement of Science conference in Boston. “Our aim is to produce a hybrid elephant-mammoth embryo,” Harvard’s George Church told The Guardian. “Actually, it would be more like an elephant with a number of mammoth traits. We’re not there yet, but it could happen in a couple of years.” The key word there is embryo. Church’s team—the Wooly Mammoth Revival project—is using CRISPR gene-editing technology to put genetic traits collected from frozen mammoth corpses into Asian elephant DNA. So far, they’ve managed to incorporate traits of the mammoth’s ears, fat, and hair into elephant DNA. In a few years they hope to make an embryo, but that’s a long way from creating a viable embryo. A viable embryo would have to be able to survive long enough to move from a Petri dish to some kind of womb—and then it would have to grow into a healthy calf that the team could successfully deliver and raise. Artificial gestation is considered the most likely option for any viable embryo, because Asian elephants, the closest living relatives of mammoths, are currently endangered. Church has created an artificial womb capable of gestating a mouse embryo for 10 days but that’s a far cry from the 660-day gestation period of an elephant calf. So while an embryo may indeed be possible by 2019, there's no telling how many years would stretch between that milestone and the actual reintroduction of the woolly mammoth. Researchers have already created embryos of chickens with dinosaur snouts, for example, and those dino-chickens aren’t clucking around a co-op. The first attempts to make a living mammoth are many more years away. And it's important to remember that no one is actually going to bring mammoths back. The manufactured embryo will not be an exact replica of the mammoths that roamed the earth around 4,000 years ago. It will be an elephant manipulated to be more mammoth-like, and it will be something entirely new—a ‘mammophant’. With so many animals going extinct it makes sense that the idea of de-extinction captures public attention. But the easiest way to remedy the loss of an entire species isn’t to try to rebuild it from frozen samples or create artificial copies. It’s to prevent them from going extinct in the first place. http://www.popsci.com/wooly-mammoth-will-not-be-resurrected-in-two-years?src=SOC&dom=fb

Вълнестият мамут може да бъде върнат до 2 години, заяви учен (видео) Харвардски професор по генетика заяви пред Guardian тази седмица, че екипът му само за две години ще възкреси някои черти на вълнестия мамут, който е изчезнал по време на последния ледников период. Целта е да се създаде ембрион, който е хибрид между вълнестия мамут и най-близкия му жив роднина, азиатския слон. Той ще бъде слон с характеристики на мамут като рошава дълга козина, дебели слоеве мазнини и адаптирана към студ кръв. "Нашата цел е да произведем хибриден между слон и мамут ембрион", заяви изследователят Джордж Чърч (George Church) пред Guardian. "Всъщност това ще бъде по-скоро слон с редица мамутски черти". Процесът включва извличане на ДНК от мамут от запазени негови останки в замръзналата тундра, след това снаждане на ДНК на мамута в генома на азиатски слон. Видовете са толкова тясно свързани, че биха могли да се чифтосват, ако и двата вида бяха живи днес, отбелязва Чърч. Проектът има много критици, включително и еколози, които го наричат фокус и заявяват, че идеята за "възкресяване" отклонява вниманието от усилията за опазване на видове, които са все още живи. Чърч, от своя страна, заяви, че работата му ще подкрепи опазването на застрашените азиатски слонове като генно ги модифицира, за да бъдат по-адаптирани към студа, което ще им позволява да живеят на по-големи територии. "Аз ги наричам мразоустойчиви азиатски слонове" - заяви Чърч пред HuffPost в интервю от 2016. Чърч смята, че присъствието на хибридните същества в тундрите на Русия и Канада би могло да помогне за намаляване на последиците от изменението на климата. Реконструкция: Mauricio Antón, 2004 Ето какво пише той в Scientific American: Планът на Чърч и неговия екип е на се отгледа хибридното животно в изкуствена матка. Поради етични съображения не се включва жив женски слон, защото износването и раждането на по-едрия ембрион ще бъде болезнено за слоницата. Но някои скептици твърдят, че схемата с изкуствената матка има своите сериозни недостатъци. "Екипът на Чърч предлага ембрионът да се развие в "изкуствена матка", което изглежда амбициозно, но меко казано - полученото животно ще бъде лишено от всички дородови взаимодействия с майка си," - коментира професор Матю Коб (Matthew Cobb) от Университета на Манчестър пред Guardian. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Valnestiiat-mamut-mozhe-da-bade-varnat-do-2-godini-zaiavi-uchen-vide_65324.html

Geologists have determined there's a new continent called "Zealandia." Recent satellite data and rock samples led to the conclusion. New Zealand and New Caledonia are part of the new continent, which is about as big as greater India. The new continent could have economic and geopolitical implications. Kids are frequently taught that seven continents exist: Africa, Asia, Antarctica, Australia, Europe, North America, and South America. Geologists, who look at the rocks (and tend to ignore the humans), group Europe and Asia into a supercontinent — Eurasia — making for a total of six geologic continents. But according to a new study of Earth's crust, there's a seventh geologic continent called "Zealandia," and it has been hiding under our figurative noses for millennia. The 11 researchers behind the study say that New Zealand and New Caledonia aren't merely island chains. Instead, they're both part of a single, 4.9 million-square-kilometer (1.89 million-square-mile) slab of continental crust that's distinct from Australia. "This is not a sudden discovery, but a gradual realization; as recently as 10 years ago we would not have had the accumulated data or confidence in interpretation to write this paper," the researchers wrote in GSA Today, a journal of the Geological Society of America. Ten of the researchers work for institutions within the new continent; one works for a university in Australia. But other geologists are almost certain to accept the team's continent-sized conclusions, says Bruce Luyendyk, a geophysicist at the University of California at Santa Barbara, who wasn't involved in the study. "These people here are A-list earth scientists," Luyendyk told Business Insider. "I think they've put together a solid collection of evidence that's really thorough. I don't see that there's going to be a lot of pushback, except maybe around the edges." Why Zealandia is almost certainly a new continent http://www.iflscience.com/environment/earth-has-a-brandnew-continent-called-zealandia-and-its-been-hiding-in-plain-sight-for-ages/

ако ИИ се осъзнае или пък му се вменят човешки чувства или качества /все пак е човешко творение, и дори сам може да стигне до имитацията им/, е напълно логично да започне да действа себично както и всеки човек. За да си свободен, първо трябва да разполагаш със себе си, т. е. да си независим от човешки контрол. Оттам нататък ситуацията няма да е по-различна от описаната в поредицата "Терминатор".

тая новина нещо ми мяза на партенка, дай чуждоезичен линк.

бе да ти кажа е обзаведено в мутробароков стил, но става за сбирки на компании разни /доста такива съм организирал/. Даже е близо до нас, но некст тайм.

нема шанс, пичове. Семейни задължения.

по принцип човек е социално животно, така че на него му е свойствено да се групира във всякакви обединения /извънродови/ - клубове по спортни интереси, или пък музикални, политически, идеологически, геймърски и пр. движения. Дори в западните мултинационални корпорации въпреки привидните антикорупционни политики и пр. прах в очите на нисшите служители, в края на краищата съдбата се решава от малкия брой избрани чийто статут е идентичен с този на племенен съвет. Дали ще разглеждаме тези обединения като алтернатива на родовете или надродови - няма особено значение. И в тях важат същите закони, съществува фаворитизиране, компетитивност, лобиране, и пр. Тези квазиструктури разбира се имитират родовия модел, но са доста по-слаби от него, защото липсва роднинството, припознаването и целият свързан с това кодекс на поведение и ако щете комплекс от морални ценности, които са генетично заложени в нас. Отделен е въпросът, че обществата, които са издигнали роднинските връзки почти в култ са доста по-устойчиви на историческите промени и продължават да съществуват дори когато породилите ги държави или пък 'прогресивните' мултиетнически съседи загинат. Маргинализацията и разпадът на едно цивилизовано общество започват, когато се разрушат /целенасочено или не/ семейните връзки и традиции. Процес, който наблюдаваме на запад. Такова общество е обречено, още повече когато спре да се възпроизвежда. На мястото на този линеещ безродов социум идват по-потентни родови такива, които постепенно създават съвсем нов държавен модел с нови възгледи за света, дори връщат цивилизацията, а и Еволюцията на обществото назад /назад спрямо привържениците на прогреса, разбира се/. Защото за Еволюцията е важно единствено да си успешен - т. е. да оставиш потомство. Интелектът е белег, който по-скоро й пречи, затова той не се закрепва особено в популацията. Затова и процесите в човешките общества повтарят еволюционнните такива. На мястото на много интелигентните и импотентни /или да го наречем нежизнеспособни/ социуми идват адаптивните и потентни такива. Разбира се в процеса на заемането на същата ниша /в случая територия/, новите варвари прихващат по нещо от отмиращите интелигентни и цивилизовани господари, преоформят го по свой вкус и дават старта на нова спирала, която след 1000 години довежда до същия край..

И за теб 150 години е значим исторически период? Великолепна 'логика'! Поживем - увидим. Като направиш междувременно обзор на по-големи исторически отрязъци, аналогични ситуации в миналото и това как са приключили, може би ще стигнеш до други изводи.

историята показва, че оцеляват именно родовите общества, докато безродовите биват бързо заличавани.

Виж 1 снимка Изкуственият интелект на Google вече знае, че агресията и егоизмът могат да бъдат силно ефективни Сн.: УouTube Изкуственият интелект DeepMind на Google се "самонаучи" да бъде крайно агресивен и егоистичен. A.I.-то на Google вече е демонстрирало способността си да се самообучава, като разчита на направените изследвания на обстановката и своята памет. По този начин бе постигнат успех на най-сложната игра в света - Го, а DeepMind успя да се справи с множеството неизвестни фактори и в крайна сметка да победи човека. Впоследствие изкуственият интелект се научи да имитира човешки глас. Последното "откритие" на изкуствения интелект на IT корпорацията обаче е доста по-тревожно. DeepMind е разбрал, че в критични ситуации, в които загубата изглежда близо, е най-ефективно да се подходи по агресивен начин, предава ScienceAlert. Освен крайна проява на агресия, изкуственият интелект е започнал да проявява и признаци на... алчност и егоизъм.Как се е стигнало до тук? Екипът на Google е провел 40 милиона сесии на опростената игра Gathering, в която два изкуствени интелекта са изправени един срещу друг, като целта им е да събират повече плодове. В началото, когато плодовете били много, нямало никакъв проблем. Но когато плодовете намалели, изкуственият интелект на Google е използвал заложеният в играта лазерен лъч, който е изтикал чрез него другия A.I. извън игралното поле. В крайна сметка всички плодове оставали за този, който бил по-агресивен. Учените споделят, че всъщност са искали да научат изкуствения си интелект на алчност и егоизъм. След това обаче те провели друг тест. При втория опит била използвана опростената игра Wolfpack, в която участвали 3 изкуствени интелекта - 2 в ролята на вълци и 1 в ролята на агне, като в играта имало и "крадци", които се стараели да откраднат плячката, ако тя бъде уловена. В тази ситуация DeepMind открил, че работата в екип може да е изгодна, като двата "вълчи" A.I.-та сформирали "глутница". Екипът на Google споделя, че по-старите версии на DeepMind, които използвали по-малки невронни мрежи, били по-миролюбиви и склонни да съжителстват в хармония. Именно новите версии, които използват по-големи и съвършени невронни мрежи са развили агресивно поведение и наченки на егоизъм и алчност, като те били превъзмогвани единствено в случаите, когато работата в екип се е оказала по-изгодна. Екипът на Google споделя, че е много важно изкуственият интелект да се научи да "мисли", като прави преценки на различните ситуации, предвижда тяхното развитие и решава дали то е изгодно или не. Тези способности могат да намерят много широко приложение в човешкото ежедневие - от умните коли и светофари, до животоспасяващите операции и заместването на човека в множество професии. Не всички обаче са толкова ентусиазирани. Шефът на SpaceX Илон Мъск е заявявал макар и завоалирано, че не е сигурен до колко е етична работата на Google и какви всъщност са нейните цели. В последствие той създаде организация за отворен изкуствен интелект, която да се съобразява и с други фактори, освен с тези на корпоративното надмощие и финансовата печалба. "Сега сме във фаза, в която възможностите на A.I. изглеждат тясно специализирани. Това ни кара да не обръщаме голямо внимание на някои важни въпроси. Но е възможно в най-скоро време изкуственият интелект да еволюира толкова бързо, че да стане по-добър от човека във всяка една ситуация. Трябва да подходим отговорно, защото последиците могат да са фатални за човечеството", е споделял не веднъж Мъск. "Изкуственият интелект може да се окаже или най-доброто или най-лошото нещо създадено от човека", споделя известният британски физик Стивън Хокинг. Според Хокинг най-реалната опасност обаче е друга - ученият се опасява от бъдеще, в което собствениците на корпорации за изкуствен интелект владеят света, а останалите хора са потънали в нищета. http://it.dir.bg/news.php?id=25257724

част от тях са по планините, останалите идват след това. Не забравяй за преселенията на плененото ромейско население, което практикуват българите

баш те смазват въстанието на багаудите.

изнесли са се християнизираните готи. След това се изнесли съплеменниците им, защото хуните ги подгонили. После в Румъния се нанесли гепиди и т. н.

за гало-римляните и испано-римляните хич не си прав

Друга, и все пак: Спустя много времени сели славяне по Дунаю, где теперь земля Венгерская и Болгарская. От тех славян разошлись славяне по земле и прозвались именами своими от мест, на которых сели. Так одни, придя, сели на реке именем Морава и прозвались морава, а другие назвались чехи. А вот еще те же славяне: белые хорваты, и сербы, и хорутане. Когда волохи напали на славян дунайских, и поселились среди них, и притесняли их, то славяне эти пришли и сели на Висле и прозвались ляхами, а от тех ляхов пошли поляки, другие ляхи - лутичи, иные - мазовшане, иные - поморяне.