Last roman

Leon the Mathematician: the greatest scientist of Byzantium https://byzantineoplomachia.wordpress.com/2017/03/14/leon-the-mathematician-the-greatest-scientist-of-byzantium/

мдам, хора без опит дават акъл на хора с опит. Забавно и тъжно, както винаги

Видяхме, че и с пари не става. Но ето и развръзката: Цялото ръководство на държавната компания "София тех парк" е сменено, съобщи министърът на икономиката Теодор Седларски по време на иновативен форум в технологичния парк. На форума присъства и бившият президент Росен Плевнелиев, който е инициатор на създаването на технологичния парк, а след мандата си получи представителен офис в сградата. Той също разкритикува управляващото го държавно дружество, че бавно се реализира проекта за инкубатора на бизнес идеи и иновации, пише "Медиапул". Снимка: manager.bg, архив Смяната на ръководството е станала на общо събрание в понеделник, което е било свикано далеч преди острата реакция на собственика на една от най-проспериращите български компания "Уолтопия" Ивайло Пенчев и няма нищо общо в гневното му писмо от миналия петък, обясни Седларски. По думите му смяната на ръководството, което издържа едва шест месеца начело на дружеството, било планирано. На общото събрание е взето решение бордът да се намали от петима на трима. Кои са новите ръководители на технологичния парк Седларски отказа да съобщи и препоръча на журналистите да следят вписването на промяната в Търговския регистър. Проверка сочи, че все още не е подадено заявлението за новия борд. Новите лица в него досега не са били в управлението и не са били свързани по никакъв начин с управлението на парка, каза министърът на икономиката. Влизат млади и амбициозни хора, които могат да управляват такива проекти и да вземат решения, добави Седларски. Той аргументира смяната на старото ръководство с бавната му работа и пропуски в нея. Отстраненият директор на "София тех парк" Иван Симеонов също не пожела да съобщи кой е неговият наследник и кои са останалите членове на борда. Той коментира, че не се чувства жертва на взетото решение. За шестте месеца на управление съм поставил основата за развитието на технопарка, заяви Симеонов. "Пак ще повторя, несериозно е да се говори, че сме се бавили предвид, че са подписани договори с хоризонт 20 години напред. Наука не се прави от днес от утре", каза отстраненият шеф. Обиколка на сградата на технологичиня парк потвърди думите на Ивайло Пенчев, че почти няма наематели. Министърът на образованието Николай Денков коментира пред журналисти, че според него комплексът работи на минимум, но нямало как да бъде другояче, "защото наука без пари не се прави". http://www.glasove.com/categories/novini/news/smeneno-e-cyaloto-rykovodstvo-na-sofiya-teh-park

освен че за хиперлупа е необходима доста добре развита инфраструктура, остава открит въпросът с безопасността му, особено в условията на нарастваща терористична заплаха. Един контролиран взрив по трасето и всичко отива по дяволите. Така че едва ли ще го видим скоро в действие.

Цяла болница в Унгария под карантина заради морбили Здравните власти в Унгария поставиха под карантина цяла болница в югоизточна Унгария заради епидемия от морбили, съобщи balkaninsight. Лечебното заведение се намира в град Мако. Предполага се, че заболяването се е разпространило от съседна Румъния, където е регистриран взрив на болестта. Припомняме, в скорошен доклад на европейския център за контрол и превенци се предупреждаваше, че заради спад на ваксинациите в Румъния се отчита рязко увеличение на заболелите. Управителят на унгарската болница Калаи Арпад посочи, че те я временно затворена, защото 12 души от персонала са се заразили с морбили. За момента в страната са регистрирани 29 случая на болни, сред които и здравни работници. През изминалата година в съседната Румъния бяха регистрирани 3000 пациенти с морбили на фона на едва седем през предходната 2015 г. Причината за големия ръст на заболяването се обяснява с отказа на родителите да ваксинират децата си, отбелязва медията.

Ето и еднио интервю по темата с проблема в науката: http://nauka.bg/интервю-с-петър-голийски-най-големият/

ако е с цьолиакия и Хашимото, такава диета е оправдана. Currently there is little evidence to support a role for a gluten-free diet in reducing the development of associated autoimmune disorders in patients with CD, but early diagnosis and dietary treatment reduces complications such as malabsorption, osteoporosis and lymphoma, and improves the absorption of drugs. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2111403/ A significant proportion of patients with Hashimoto's thyroiditis present signs of 'potential' CD and of activated mucosal T cell immunity. The gluten dependence of such findings remains to be ascertained. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11916614

на всичкото отгоре се оказва, че безглутеновата диета вреди на организма: Ограничаването на глутена е свързано с диабет тип 2, според проучване Въпреки мнението на диетолози и лекари, че разнообразното хранене е важно за здравето, все повече се разраства модата на безглутеновите храни. Сега ново проучване даде още един аргумент срещу това увлечение - отказът от приемането на глутен и дори нискоглутеновата диета може да повиши риска от развитие на диабет тип 2, съобщи IFLScience. Най-голямото проучване от Харвардския университет, което бе представено на наскоро по време на срещата на Американската асоциация за сърдечни заболявания (American Heart Association) в Портланд. То разглежда медицинските данни на 200 000 участници, събирани в продължение на 30 години, и установява, че за тези, които ограничават приема на глутен или да го избягват напълно има 13% по-висока вероятност за развитие на диабет тип 2. "Искахме да определим дали консумацията на глутен може да се отрази на здравето на хората, които без видими медицински причини, избягват глутена", обяснява д-р Ген Цзун от Школата за обществено здраве в Харвард (Harvard’s School of Public Health). "Безглутеновите храни често имат по-малко диетични фибри и други микроелементи, което ги прави по-малко питателни, но също време обикновено са и по-скъпи". Безглутеновите диети стават все по-популярни през последните години. Например през 2015 г. около 25% от американците заявяват, че консумират продукти без глутен, кокато през 2013-та броят им е само около 8%, според проучване на пазара от компанията Mintel Group. А всъщност цьолиакията (невъзможността да се усвои глутена в стомашната система на човека) се среща доста рядко. В световен мащаб броят на болните от цьолиакия е 1:1000, в България, както в САЩ, болните са около 1 % от населението. Глутенът е протеин, съдържащ се в пшеницата, ръжта, ечемика и други зърнени култури. Това е протеинът, който образува вътре в тестото една лепката и разтеглива маса, подобна на дъвка, а после след печене придава еластичността на тестените изделия. В изследването учените използват медицинските данни от Nurses Health Study, където 199 794 души отговарят на въпроси, свързани с храненето на всеки две до четири години. Те са откриват, че участниците консумират средно около 6-7 грама на глутен на ден. През периода на 30-годишното проследяване са диагностицирани 15 942 случаи на диабет тип 2. Проучването установи, че тези, които са приемали повече глутен - над 12 грама на ден - по-малко вероятно да развият диабет тип 2. Тези, които ядат по-малко глутен, приемат по-малко фибри от зърнените култури. Фибрите е известно, че защитават срещу диабет тип 2. След като данните бяха коригирани заради защитния ефект на фибрите, учените установяват, че хората в горните 20 процента за консумация глутен имат 13% по-малко риск за развитие на диабет тип 2 в сравнение с тези, които консумират 4 грама или по-малко. "Хората без цьолиакия трябва да преразгледат ограничаването на приема на глутен за превенция на хронични заболявания, особено за диабет", коментира Цзун. Глутенът е безвреден за хората, които нямат глутенова непоносимост. Изследването е ограничено заради наблюдателния си характер, което означава, че не може да се установи причинно-следствената връзка. Необходими са повече изследвания, за да се потвърдят констатациите. От години хората са опитвали да прилагат диети в името на регулирането на теглото и други ползи за здравето. Една от новите моди в диетите са безглутеновите храни. Много хора, най-вече в развитите икономики, вярват, че тази диета е по-здравословна, но дали това наистина е така? Въпреки че няма нито едно потвърдено доказателство, че диетата без глутен има здравословни ползи, се оказва че хората все още често следват съветите на "здравни блогъри" или гурута на "здравословното хранене", като модата на храната без глутен е все още във възход . Все пак, ако мислите, че може да имате непоносимост, идете при вашия лекар или диетолог и се изследвайте веднага. Самодиагностиката на глутенова чувствителност и в резултат на премахването на глутена от диетата може да бъде потенциално вредно за недиагностицираните с цьолиакия. Единственият начин да се провери дали има непоносимост към глутена е чрез тестване при хранене, което лекарите не могат да направят, ако вече сте премахнали глутена от него. http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_73880.html?preview=ok

Сурови млечни продукти без консерванти – новата опасна хранителна мода Светът е разтърсен от нова, опасна мода, която бавно навлиза и в България. Модата е характерна за “здравословното движение” – хората, които отричат каквато и да е обработка на хранителни продукти, натурална храна. Некомпетентни индивиди разпространяват лъжата, че пастьоризацията прави млякото отровно, консервантите в храните ни убиват, а суровото мляко може да убива бактерии (пастьоризираното не). Да припомня, че наскоро Нова телевизия разпространи епизод от предаването “На кафе”, в което гостенката Наташа Макбрайд (която е автор на диетата ГАПС) сподели изключително некомпетентното мнение, че суровото мляко може да убива налични бактерии от вида Salmonella sp. Подобни лъжи могат да отнемат живот, както ще установите от тази статия. Личното ми мнение, като микробиолог е, че подобна мода е опасна, даване на подобни съвети е престъпно. Млякото е продукт, който е изключително благоприятна среда за развитие на различни патогенни представители най-често са от сем. Enterobacteriaceae. Това са фекални бактерии, които живеят храносмилателната система на животните и човека. Най-характерни представители са E. coli, Shigella sp., Salmonella sp., Enterobacter sp. и много други. На хората са познати, защото в България много честно в летните лагери настъпва масова инфекция, при която десетки деца влизат в инфекциозните отделения. Представителите на тези родове крият и допълнителна опасност, защото именно те изключително лесно разпространяват мобилни генетични елементи, които носят резистентност към различни антибиотици, а съответно лечението на инфекция с тях е трудно, понякога невъзможно. Към тези представители трябва да се добави и НЕентеробактерийната, но много опасна Listeria monocytogenes. Пастьоризацията е изключително ефективен метод за контролиране на подобно замърсяване. При лоша хигиена на животните често (почти винаги) в издоеното мляко попада фекална маса – носител на бактерии. Пстьоризацията ефективно убива всички неспорулиращи (каквито са опасните бактерии, лактобацилите спорулират и не умират) бактерии. Всяко количество мляко е нужно превантивно да се пастьоризира – кратко третиране с тоносително висока температура при подходящо налягане. Допустимо е да се използват консерванти, които по-скоро не са опасни (зависи от концентрацията). Консервантите правят по-трудно повторно бактериално замърсяване. Когато се използва сурово мляко за направа на различни продукти, рисковете са неизмерими. Киселите млека и сирена са ферментационни продукти, което означава, че процесът се осъществява при най-често топли условия. Ако в млякото се намират патогени, то създадените условия са отлични за тяхното развитие. Какво толкова може да се случи? В момента САЩ е разтресена от епидемия от листериоза. Листериозата е причинена от Listeria monocytogenes, а източникът на тази инфекция е компания (Vulto Creamery, New York – https://www.cdc.gov/listeria/outbreaks/soft-cheese-03-17/index.html) за производство на млечни продукти от сурово (непастьоризирано) мляко. Вече има няколко смъртни случая, още заразени, а CDC е наложил забрана върху консумацията на тези продукти. Листерия може да преживява температурен диапазон -1 до 45 градуса с оптимум 37, което означава, че съхранение на млечни продукти в хладилник не е добро решение. Всички инфектирани са в риск, но най-застрашени са бременни, деца, пенсионери и хора с имунодефицит. При бременните настъпва спонтанен аборт след инфекция. Смъртността при подобна инфекция е 20% (1 на всеки 5) – изключително висока честота. Повечето приемани в инфекциозни отделения са вече със системна инфекция (разпространение на бактерията в множество части на тялото чрез кръвоносната система), което може да доведе и до бактериален менингит, който е изключително смъртоносен. Трябва да се подчертае, че не само млечните продукти са застрашени от подобни рискове. Имитиращите ги растителни млека също трябва да преминават през пастьоризация. Строг държавен контрол Млечните и като цяло хранителни продукти се контролират от стандартизирани (ISO) методи, които изпитват продуктите за наличие на подобни ентеробактерии и листерия. Наличието им в храната е недопустимо. Големите млекопреработвателни предприятия в България имат системи за качество и изградени лабораторни комплекси, които следят безопасността на суровините, междинните и крайни продукти. БАБХ упражнява контрол и одитира качеството и безопасността на тези компании, за да се гарантира добра превенция. Строгият контрол и спазването на установените стандарти са задължителни за избягване на подобни случаи. Необяснимо е защо някой би решил да консумира суров животински продукт. http://6nine.net/2017/03/11/сурови-млечни-продукти-без-консерван/#more-3203

кратко клипче за еволюцията на римската армия през вековете:

да, много е прав човекът: Шефът на „Уолтопия”: Европейските фондове трябва да се изтрият от лицето на Земята Държавата не трябва да се занимава с бизнес. Държавните фирми трябва да бъдат закрити, защото съществуват само поради една причина – за да могат чиновниците да крадат. Еврофондовете пък са предпоставка за корупция и трябва да се премахнат. Това каза в студиото на „120 минути” директорът на „Уолтопия” Ивайло Пенчев. През седмицата той написа гневно писмо на „София Тех Парк”, в което обяснява, че докато на неговата фирма (най-голямата в производството на стени за катерене в света и с клиенти в 50 държави-б.р.) се налага глоба за независещо от нея закъснение при строежа на вече функционираща сграда, всичко останало в комплекса практически не работи и за това е виновен назначеният от държавата мениджмънт. От „София Тех Парк” отхвърлиха тези твърдения със свое отворено писмо. Шефът на „Уолтопия” към „София Тех парк”: Объркали сте се, ама яката!От управата на Тех парка също реагираха с отговор до медиите Пенчев обясни, че докато общината в „Младост” бавела процедурата за превръщането на офис в банков клон, друга институция се възползвала и наложила санкция на „Уолтопия”. На този фон, компанията инвестирала и в новата индустриална зона край Божурище. „Построил съм завод, година и три месеца този завод чака ток”, посочи предприемачът. Държавата имала задължение до края на 2015 г. да осигури нужното свързване. Движение няма. „Не казвам, че администрацията в българската държава е по-лоша от другите администрации – в 50 държави сме имали проблеми, най-големи проблеми сме имали с калифорнийската администрация”, подчерта Ивайло Пенчев. Според него показателното в случая с „Уолтопия” е друго – „бизнес начинание, оставено в ръцете на държавни чиновници, е обречено на бавна агония”. Play Video „Нищо не създадоха, похарчиха 100 млн., примерно. Каква стойност създадоха? Минус 100 млн. стойност”, подчерта Ивайло Пенчев. „Държавата да прави бизнес е все едно кастрат да прави деца, това е обречена кауза”, категоричен беше той и допълни: „Политик работни места не създава, политик заплата не дава. Предприемачите са единствените хора на белия свят, които създават работни места. Политиците създават работни места в държавната администрация, която е паразитен организъм”. Според него всеки бизнес, който зависи от държавата или от европейските фондове е „мъртвороден”. Пенчев призна, че „Уолтопия” също е получавала пари от ЕС, но това е било резултат от „тъпанарска алчност” защото „всички цървули и смотаняци разграбват еврофондове”. Сумата по програмата за иновации не била голяма, но сега съжалявал и за нея. "Европейските фондове трябва да се изтрият от лицето на Земята с една голяма гума. Единственото нещо, което правят, е да стимулират корупционната среда", категоричен беше той. Ивайло Пенчев посочи, че има много успешни български компании, които са независими с помощта на добрите продукти, които предлагат. „Държавното трябва да бъде смалено, не трябва да има държавни фирми. Нищо не е по-безумно от наличието на държавни фирми. Вие, мили хора, сте инвеситори в тези държавни фирми. Ние нямаме право да управляваме своята инвестиция, а тази инвестиция се управлява от шайка чиновници”, смята шефът на „Уолтопия”. http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/ikonomika/shefat-na-zuoltopija-darzhavnite-firmi-stavat-samo-za-kradene.html

Политическата сцена не е единственото място, където фалшивите новини се разпространяват с бясна скорост. Науката също страда от "алтернативните факти", които се разпростират из социалните медии и уронват престижа на легитимните проучвания, съобщава изданието Healthline. И в науката винаги е имало измамнически материали, от лансирани от търговци-печалбари до спонсорирани от някой сектор статии в таблоиди. Експертите обаче отбелязват, че с идването на интернет и популярността на социалните медии разпространението на измамническа информация става все по-лесно и бързо. Темата е толкова обезпокоителна, че Американската асоциация за напредък на науката (American Association for the Advancement of Science - AAAS) я направи част от своята програма по време на годишната си среща в Бостън. "Новата медийна среда позволява на този тип информация да се разпространява", коментира Доминик Бросард (Dominique Brossard), PhD от Университета в Уисконсин-Мадисън (University of Wisconsin-Madison) пред Healthline. Има няколко вида фалшива информация. Някои открито пишат лъжи, разгласявани от хора със скрит план. Други са част от проучвания, спонсорирани от дадена компания за изопачаване на резултати и нагласи. Има и сегмент с недоказани съмнителни изследвания, които получават голяма популярност. Често има комбинация от всички видове. Един от най-ярките примери е тютюневата индустрия, която от десетилетия финансира изследвания, които пораждат съмнения дали тютюнопушенето и пасивното пушене са вредни за здравето. Захарната индустрия също е обвинявана в лансиране на изследвания, които омаловажават опасностите от консумирането на подсладени храни и напитки. "Всичко, което една индустрия трябва да направи, е да създаде малко несигурност", коментира Кевин Елиът (Kevin Elliott), PhD от Мичиганския университет (Michigan State University), пред Healthline. Много често корумпираното проучване не е лесно да бъде забелязано като такова. В началото на месеца беше лансирано проучване, което твърди, че възпалението на белия дроб е много по-малко сериозно при пушачите на електронни цигари отколкото при стандартните пушачи. Проучването е финансирано от British American Tobacco. Защо такава компания иска да лансира проучване с негативни резултати за стандартните пушачи? Оказва се, че световната тютюнева индустрия се прехвърля на пазара на електронни цигари. Фалшивите проучвания също получават ширещо се внимание. През 1998 г. британски доктор на име Андрю Уейкфийлд (Andrew Wakefield) публикува проучване в Lancet, което свързва аутизма с ваксините срещу морбили, рубеола и заушки. В проучването обаче са участвали едва 12 души, а заключенията след това бяха определени като спекулативни. Въпреки това публикацията получава широка популярност, а нивата на ваксиниране срещу тези болести рязко отбелязват спад, защото пациентите се опасяват от риск от аутизъм след васиниране. През 2010 г. изданието сваля проучването, но то все още се цитира от редица организации, пропагандиращи срещу ваксинирането. През 2012 г. излиза друго проучване, което е широко разпространено по медиите, което свързва генетично модифицираната царевица и хербицида Раундъп с появата на тумори. Проучването е свалено през 2013 г., но отново се появява в друго издание през 2014 г. Според Бросард, този вид проучвания водят до създаване на специален блог, наречен Retraction Watch. Неговите доклади за фалшиви изследвания водят до сваляне от разпространение до 500-600 на година. Проблемът не се състои просто в съмнителни проучвания. Той е в това колко бързо и широко се разпространява информацията. Елиът и Бросард отбелязват, че всеки може да отвори уебсайт в днешния свят и дори бившата плеймейтка Джени Маккарти (Jenny McCarthy) може да стане експерт по ваксините и аутизма. В такива сайтове хората публикуват и споделят всякакви видове материали, които им изглеждат интересни. Освен това проблемът се задълбочава от социалните мрежи като Facebook. Тези социални медии проследяват какъв е интереса на даден човек и го "захранват" с подобна информация. Така че някой, който е на мнение, че минната индустрия не замърсява въздуха, ще бъде "обстрелян" с материали, подкрепящи това твърдение. Лора Боксли (Laura Boxley), учен от Медицинския център "Уекснър" към Държавния университет на Охайо, САЩ (Ohio State University Wexner Medical Center), смята, че този вид информация е по-примамлива за четящия я от истинската информация. "Истинската наука не е секси и модерна. Тя е бавна и закостеняла", отбелязва тя пред Healthline. "Има големи опасности от това да се приема мнението само на един учен", добавя Елиът, тъй като може не просто да доведе до формиране на едностранно погрешно мнение, но и да засегне цели правителствени политики. Един от ярките примери е промяната на климата с твърдението на новия американски президент, че научно доказания феномен е просто "измислица". "Последиците са изключително важни", отбелязва Бросард. "Алтернативните факти в науката водят до алтернативни факти в политиката", допълва Елиът. Затова експертите призовават към няколко курса на действие за спиране или поне забавяне разпространението на фалшива научна информация. Първо - учените трябва да вършат по-добре работата си по оповестяване на своите проучвания. Освен това обществото трябва да започне да обучава младежите в средните училища и гимназиите по какъв начин действа истинската наука. По този начин, когато пораснат, те ще могат да забелязват лъжливите изследвания. Експертите призовават и държавите да подобрят финансирането и да се отнасят по-добре към местата, където се извършва реална научна дейност. Търсачки като Google трябва да елиминират изследвания, които са разобличени от научната общност. Като пример се посочва, че проучването на Уейкфийлд все още може да бъде открито в мрежата. Институциите трябва да упражняват мониторинг на интернет и да изпълняват "контрол на щетите", ако забележат некоректна информация. И накрая учените се обръщат и към самите хора да избягват изкушенията от разпространение на съмнителна информация в социалните медии. http://nauka.offnews.bg/news/a_3/a_73358.html?preview=ok

възпитанието на първо място се дава в дома. Докато се надяваме училището да набие в ученика липсващите първи 7 години, определено ще е така.:)

те всички пелтасти са така. тоя дали е трак според тебе:

ние вече изпаднахме. Още с първия пост в темата

облекло: лисичи шапки и зейри. За съжаление нямам симка на краката им. Току виж са и с ботушки.

ето ги и траките, тогава явно васали на персите /макар че може и да са малоазийски фриги/:

Върбанов, пак тролиш,когато не ти отърват фактите и вкарваш лирични отклонения, за да разводниш темата. Подобни изцепки ще бъдат трити занапред.

Демек, искаш да кажеш, че след 1878 г. България е поробена от Русия? Мощно изцепване.

Scientists solve fish evolution mystery Different species of fish, called cichlids, swim in East Africa's Lake Victoria. More than 700 cichlid species have evolved in the Lake Victoria region over the past 150,000 years. Credit: Florian Moser A University of Wyoming researcher is part of an international team that has discovered how more than 700 species of fish have evolved in East Africa's Lake Victoria region over the past 150,000 years. Catherine Wagner, a UW assistant professor in the Department of Botany and the UW Biodiversity Institute, describes the phenomenon—unparalleled in the animal and plant world—as "one of the most spectacular examples of the evolution of modern biodiversity." She and fellow researchers from Switzerland's University of Bern and the Swiss Federal Institute of Aquatic Science and Technology have demonstrated for the first time that the rapid evolution of Lake Victoria cichlids—brightly colored, perch-like fish—was facilitated by earlier hybridization between two distantly related cichlid species from the Upper Nile and Congo drainage systems. The research is published today (Friday) in the journal Nature Communications. The first author on the paper, Joana Meier, is a Ph.D. student Wagner co-supervised at the University of Bern. Wagner, along with Meier's other supervisors—Laurent Excoffier and Ole Seehausen—are senior authors of the paper. Wagner says the rapid evolution of the East African cichlids had puzzled researchers, who didn't understand how a single common ancestor could divide into 700 species so quickly. The discovery that the ancestor of these fish species was actually a mixture of two different ancestors from different parts of Africa makes it "much easier to understand how the immense variety of fishes in this region have evolved," she says. "An analogy is: If you combined the pieces from two very different Lego sets—say, a tractor and an airplane—you could get a much wider variety of possible structures," Wagner says. This modified diagram from Nature Communications shows the region of Africa and the different types of fish that have evolved from hybridization that took place about 150,000 years ago. Credit: Swiss Institute of Aquatic Science and Technology The species that evolved exhibit many combinations of colors and are adapted to different habitats, such as sandy bottoms, rocky shores or open waters—ranging from the clear shallows to the permanent darkness of the turbid depths, according to a media release from the Swiss Federal Institute of Aquatic Science and Technology. Depending on the species, cichlids may scrape algae from rocks, feed on plankton, crack open snail shells, forage for insect larvae or prey on other fish, including their eggs or scales. The hybridization event probably took place around 150,000 years ago, when—during a wet period—a Congolese lineage colonized the Lake Victoria region and encountered representatives of the Upper Nile lineage. Across the large lakes of this region, the hybrid population then diversified in a process known as adaptive radiation, or evolution of multiple new species adapted to different ecological niches. While the precise course of events in ancestral Lake Victoria has yet to be reconstructed, it is clear that, after a dry period, it filled up again about 15,000 years ago. Descendants of the genetically diverse hybrid population colonized the lake and, within the evolutionarily short period of several thousand years, diverged to form at least 500 new cichlid species, with a wide variety of ecological specializations. The particular genetic diversity and adaptive capacity of Lake Victoria's cichlids is demonstrated by the fact that more than 40 other fish species—which colonized the lake at the same time—have barely changed since then. The study involved sequencing over 3 million sites in the genome of 100 cichlid species—a task which, until recently, would not have been feasible. Wagner's study of evolutionary adaptive radiation earned her the 2015 Theodosius Dobzhansky Prize as an outstanding young evolutionary biologist from the Society for the Study of Evolution. Wagner has published a range of papers in top-tier journals, including Nature, Nature Reviews Genetics, Evolution and Molecular Ecology. At UW, she and her lab focus on using genetic and ecological data to study the evolution of biodiversity, primarily in freshwater fish. Her research uses population genetic, genomic, phylogenetic and comparative methods to study diversification, from speciation processes to macro-evolutionary patterns of biodiversity. Wagner received her Ph.D. from Cornell University in 2011, and she was a postdoctoral research associate at the Swiss Federal Institute of Aquatic Science and Technology before starting as an assistant professor at UW in 2015. She received her bachelor's degree in biology and geology from Whitman College. More information: Joana I. Meier et al, Ancient hybridization fuels rapid cichlid fish adaptive radiations, Nature Communications (2017). DOI: 10.1038/ncomms14363 Read more at: https://phys.org/news/2017-02-fish-evolution-mystery.html#jCp

Жанр: Антиутопия, Фантастика Издателство: Сиела Автор: Дмитрий Глуховски Оригинално заглавие: Метро 2035, 2015. Преводач: Васил Велчев Корица: Живко Петров, мека. Година: април 2016 г. Страници: 536 А ако Артьом решеше да не прави нищо, Омир щяха да го обесят. И на Театрална вместо фашистите щяха да дойдат червените, и вместо днешния ден – утре. Като че ли един човек наистина може да промени света, но само съвсем мъничко; светът е тежък като влаковете на метрото, не можеш да го отместиш много. Едно време за малко да се разминем с тази трилогия – идиотското решение да прочета първо “Метро 2034″ ме накара да се разочаровам силно от автора. Но много приятели ми казаха да не се втелявам и да взема “Метро 2033″… и бяха прави. Първата част е абсолютен постапокалиптичен шедьовър не само с прямата критика на крайностите в устройствата на човешките общества, зловещата, мистична атмосфера и философските дилеми, но и изобщо с цялата болка като от оголена рана, която струеше от книгата от отчайващото начало до смазващия ѝ край. А когато миналата година прочетох и пълната противоположност като сюжетна основа – “Бъдеще”, в която населението се бе размножило до абсурдност, вече знаех, че Глуховски е сред любимите ми съвременни фантасти, редом със Симънс, Лукяненко и (потенциално) Бачигалупи. Новината, че идва “Метро 2035″, витаеше отдавна, но не смеех да се зарадвам, преди да дойде текст. Е, не беше лъжа. После пък почна нетърпеливото чакане Васил Велчев да направи своята магия и да я претвори на български, което той свърши с обичайните си професионализъм и отдаденост. (Нямате идея какво щастие е да се работи с хора като него, които влагат себе си в текстовете, с които работят, а не преджапват набързо през тях, колкото да отчетат свършена дейност.) И дойде моментът – изрично се пазех да чета отзиви за книгата, страхувах се от ново 2034, мечтаех за ново 2033… в крайна сметка не получих ни едното, ни другото. За щастие. ”Метро 2035″ е продължение на първата част… и не мога да ви кажа почти нищичко за сюжета, поне не много повече от това, което написах на задната корица. Артьом е пак тук, но след драмата в края на “2033″ просто не е същият. Пречупен е, обезверен, а и бракът му отдавна вече е гротеска. Единственото, което го движи, е надеждата все пак да открие други оцелели – и упорито той излиза на повърхността и претърсва радиочестотите… нищо. Някогашният герой сега е мразен от всички, които го винят, че нарушава херметичността на метрото, че внася радиация… а по гъбите има някаква странна болест, която вещае глад и смърт. Виновник е нужен. Артьом е сам, загубил е всичко. Тук някъде Глуховски милостиво му подава надеждичката – странен старец на име Омир му казва, че знае за един човек, радист, който бил чул радиопредаване отвън. И че при комунистите от Червената линия се били появили едни хора, които май не били от московското метро… но и те, и всеки, който имал досег с тях, изчезнали. Колко му е нужно на Артьом, за да се втурне към тая крехка светлинка в мрака? И се започва нова одисея, която преобръща изцяло първите две книги… само това ще ви кажа, преобръща всичко, и колкото и много да знаехме, истината е поместена точно в тази трета част. Има война, има битки между комунисти и нацисти, има излизания на повърхността, има открития, немислими досега. Има радост, има отчаяние. Артьом е и роб, и господар, той се въздига до небесата и се срива в калта като герой от старогръцки мит – но в сърцето му не умира тая отчаяна надежда, че метрото не е целият останал свят. Под екшъна и обратите, отвъд разкритията какво точно се е случило, “Метро 2035″ е роман за властта. И то точно тая абсолютна, тоталитарна власт, която така добре покълва в Русия, но и Европа не е имунизирана от нея. Дмитрий Глуховски е създал мащабна алегория на съвремието и близкото минало – не е случайно, че в тази последна част Червената линия е озверяла от глад и само войната може да предотврати избухването. Техните антагонисти са и техните близнаци, както всеки, попрочел съвременна история, знае – в Четвъртия райх са започнали реформи, отворили са се към различните, към не-руснаците… и просперират. Артьом се завръща там, където почти умря, и вижда различна реалност… а съвсем наблизо спирки са превърнати в обширни публични домове или потъват бавно и непреклонно. Метрото е голямо и в него място за правилни и грешни решения има много. Да, в центъра на битката е Театрална, единствената, която стои между червените и нацитата, но и утопичните станции на учените, както и Ордена, който сдържа трупащата се агресия в неразумните политици, са замесени в много по-голяма игра. Глуховски е жесток в пародирането на извращенията на властта, а руската история има доволно количество такива… и напомня, че един режим с несменяем лидер, който не се страхува да бъде агресивен на международната сцена, може да донесе нови беди на народа си. (Глуховски има един сатиричен сборник, издаден през 2010 г., “Рассказы о Родине”, който описва живота в съвременна Русия, така че е повече от очаквано в “Метро 2035″ да вгради своите виждания и страхове за родината си.) Наясно съм, че да се пише за трета част на поредица е коварно – “Метро 2035″ бе толкова мечтана, че очакванията са огромни, макар “2034″ да ги кротва малко не само за мен, но и за много други. Но тя е тук и е страхотна. Давам ѝ по-ниска от пълна оценка, защото нямам право да я кача до висините на “2033″, онази история е съвършена в идеята си, докато тук, при все че може да се чете като отделен роман, има все пак нормалната за продължение известна несамостойност. Нека и не забравяме, че Глуховски е само на 36, предстои му да пише много, живот и здраве, а тази дава възможност и за “2036″, а защо не и “2050″ и нагоре, мисля, че в главата му има идеи как може да продължи и разшири още повече метро-вселената отвъд романите на други автори, позиционирани в нея. Финално, нещо важно – искам да благодаря на Ганка Филиповска за щателната редакция и особено на Живко Петров за купищата варианти на корица, които направи, за растението, което порасна в ръцете му, за търпението и отношението към тази конкретна книга. Важно беше, братле http://knigolandia.info/book-review/metro-2035/

oткриха прекрасно фосилизиран октопод на 165 млн. год; Share on Facebook Share on Twitter Share on Reddit Email Print Share via Google+ Stumble Upon Octopus body shapes diversified widely earlier in evolutionary history than previously thought. Credit: From “Proteroctopus Ribeti in Coleoid Evolution,” by Isabelle Kruta et al., in Palaeontology, Vol. 59; November 2016 A good cephalopod fossil is hard to find. Although ammonite shells, belemnite guards and other indicators of hard body parts are abundant in the fossil record, paleontologists seldom get to see the characteristic soft-tissue anatomy of these many-armed swimmers. Finds are so rare that one from 1982 still stands out: a 165-million-year-old fossilized octopus uncovered in France. J. C. Fischer and B. Riou named the eight-armed invertebrate Proteroctopus ribeti and described its suckers to the delight of other paleontologists. But despite its unprecedented level of detail, the fossil looked deflated—an animal preserved as a squished version of its former self. That made it difficult to figure out the particulars of the specimen's anatomy and how it related to other octopuses. More than three decades later paleontologist Isabelle Kruta of Pierre and Marie Curie University in Paris and her colleagues have provided more detail about what this emblematic cephalopod looked like when alive. They reconstructed the animal in 3-D using synchrotron microtomography, a high-definition imaging technique. Reinflated and restored, Proteroctopus most likely falls within a major octopus group called Vampyropoda—which contains the common octopus as well as the vampire “squid.” With the new images, the researchers found that Proteroctopus looked something like today's deep-sea forms of Vampyropoda—with a few differences. For instance, the ancient specimen has eight arms and a fin sticking out on either side of its body. Proteroctopus also lacks an ink sac, like the modern Vampyroteuthis. But the suckers of this Jurassic invertebrate are obliquely offset from one another rather than occurring side by side as in many extant octopuses. The study was published last fall in Palaeontology. What Proteroctopus can tell us about the ancestral octopus will rely on finding more fossils, but the specimen adds to an emerging consensus that octopus body shapes were already widely diversified by about 164 million years ago. “[Characteristics] we thought were quite recent in the evolution of the group, such as the shape of some suckers, were already present in the Jurassic,” Kruta says. As for what else the fossil record holds, paleontologists would surely give an arm and a leg to know. https://www.scientificamerican.com/article/see-the-best-fossil-octopus-ever-found/?WT.mc_id=SA_FB_EVO_BLOG

Едно си дядо знае... Освен кръчмарски изчисления, имаме ли черно на бяло колко 'тона злато' били платени на братушките? Не. Ама яко се спекулира с тая тема. Това май ще се окаже вечния мит, след като другите глупости по темата отшумят. Пък и в края на краищата свободата е безценна, какво тук значи някакъв си недоизплатен дълг? Интересно дали след 100 години ще я има същата истерия по отношение на дълга към МВФ.

Will We Ever Be Able to Clone Dinosaurs? Jurassic Park turns 20 this year, and today, a 3D version of the film hits screens nationwide. We asked Brian Switek, a science writer specializing in evolution, paleontology, and natural history, to weigh in on the movie’s basic premise—that dinosaurs are cloned using DNA taken from mosquitoes. When I was a little dinosaur fan, all I wanted was a pet dinosaur. An Apatosaurus would have been choice—big enough to be impressive, but not especially likely to eat me. But that’s never going to happen. As much as I hate to say that science will never solve a particular question or problem, the barriers to a real life Jurassic Park are insurmountable. Time is the critical factor. The last of the non-avian dinosaurs—the undeniably awesome ones that haunt museum halls and our dreams—died out 66 million years ago. That’s so distant from us that we can’t even really comprehend how long that is, and we lost whatever chance we might have had at cloning dinosaurs within a relatively short time following the end-Cretaceous mass extinction. THIS IS NOT THE DINOSAUR GOO YOU’RE LOOKING FOR… You may have heard that paleontologist Mary Schweitzer and colleagues have extracted some soft tissue remnants from the Cretaceous dinosaurs Tyrannosaurus and the hadrosaur Brachylophosaurus. These claims have been controversial, but they cannot be discounted. Schweitzer and others have built a startling argument that in exceptional cases, fragments of original dinosaur protein may have survived to this day. But that’s not what we need to clone a dinosaur. The starting point of any dinosaur resurrection exercise is DNA. Unfortunately for paleo nerds such as myself, DNA has a relatively short half life. There’s virtually no chance of ever recovering dinosaur genetic material. For years, researchers have known that DNA starts to break down almost immediately after an organism perishes. Even in exceptionally-preserved animals from more recent times—such as frozen woolly mammoths found in Arctic permafrost—the genetic material of the creatures has unraveled into fragments of what once was. But it was only late last year that University of Copenhagen paleontologist Morten Allentoft and coauthors figured out what the rate of DNA degradation is. THE DISINTEGRATION OF “MR. DNA” By looking to bones of recently-extinct avian dinosaurs—specifically, the 8000- to 600-year-old bones of giant, flightless birds called moa that once strode over New Zealand—the geneticists calculated that DNA has a half-life of 521 years. That’s longer than researchers expected, but not nearly long enough to allow us to ever obtain Tyrannosaurus or Triceratops DNA (much less far more ancient dinosaurs such as Brachiosaurus and Dilophosaurus). Even under ideal conditions wherein bones would remain dry and chilled at a temperature of 23 degrees Fahrenheit or lower, the entirety of a creature’s genome would be obliterated within 6.8 million years, or about 59 million years short of the last non-avian dinosaurs. It’s really as simple as that. No DNA, no revived Velociraptor. (I’m not entirely sure whether that’s a good or bad thing.) And the whole “dinosaur blood from amber” would not have worked, either. Let’s assume for a second that the fossilized tree sap and insect within were exempt from biological reality and actually contained DNA. Drilling through the amber to get to the insect’s gut contents would be an exercise in contamination—mashing genetic material from the tree, insect, and dinosaur gunk together. But for the sake of the movies, let’s stretch our suspension of disbelief a little bit further. Let’s say that through magic or other equally impossible methodology, scientists are able to extract dinosaur DNA from ancient bone or other source. That is just the very first step in getting anywhere near recreating a Spinosaurus. PARASAUROLOPHUS PUZZLE Any ancient dinosaur DNA would have come in dribs and drabs, just as with Ice Age mammoths, Neanderthals, giant sloths, and sabercats that have yielded genetic tidbits. The trick is identifying those pieces and figuring out where they belonged in an animal’s complete genome. That requires a baseline acquired from a close relative—modern Asian elephants work for mammoths, and our own genome for Neanderthals. But living avian dinosaurs are so far removed from Pachycephalosaurus and kin that their utility in figuring out the arrangement of non-avian dinosaur genomes would be quite limited. And that’s to say nothing of the pseudogenes and non-functional parts of the genome. We haven’t even completely sequenced the genome of our own species—we’re still at about 99 percent of the functional part—so we’re quite far from fully reconstructing an extinct genome. Jurassic Park recognized this difficulty. That’s why the fictional engineers of the book and film took the boneheaded move of mixing frog DNA with dinosaur genes to create complete animals. And I don’t say “boneheaded” because of the plot twist consequence of “unauthorized mating” among the dinosaurs. By the time Jurassic Park came out, paleontologists were confident that birds were a surviving lineage of dinosaurs—a fact beautifully supported by a slew of fuzzy, fluffy, feathery dinosaurs that started popping out of the fossil record in 1996. Patching Velociraptor with bird DNA would have made a lot more sense, especially given the fictional paleontologist Alan Grant’s virtual obsession with pointing out how bird-like Jurassic Park’s dinosaurs were. A RAPTOR BY ANY OTHER NAME So a Velociraptor or Tyrannosaurus genome wouldn’t be a feat of resurrection, but reinvention. Even if it were possible to retrieve dinosaur DNA, we’d have to reverse engineer the dinosaur genomes according to our best possible estimates of their anatomy and behavior. More hurdles abound. Creating a complete DNA profile doesn’t get you anywhere if those genetic cues can’t be translated into a viable embryo that is going to grow to term. Understandably, Michael Crichton and the film adaptations of his work totally glossed over this point, especially since researchers can’t clone birds. It’s easy enough to say “We’ll stick an artificial nucleus inside an ostrich egg and the rest will take care of itself,” but that ignores the essentially biological interactions that actually constitute a living, growing organism. Since birds have outsourced the growth of their offspring outside the body, there may not even be a way to successfully clone a bird, and so there would be no method by which we could bring dinosaurs back even if we had all the requisite raw materials. It’d be like assembling all the materials for a cake and turning on the oven, but having no clue about the cooking chemistry of how to achieve the desired, tasty result. There will never be a real Jurassic Park. But I’m not especially sad about that. Our favorite dinosaurs may never come back to life in a literal sense, but paleontologists are finding ways to extract ever-more details about dinosaur lives from what remains of the creatures. Science fuels our speculation, allowing dinosaurs to still live in the place where fossil facts and imagination meet. We still have our dinosaur dreams. Brian Switek tried really hard not to be a killjoy in this post. So much for that. He enthuses about fossil finds on his National Geographic blog Laelaps, and in his books Written in Stone and My Beloved Brontosaurus, out this month. “Brontosaurus” was slain by science over a century ago, yet the great dinosaur’s ghost is still with us. In My Beloved Brontosaurus, Brian follows the legacy of the cherished sauropod to explore how science has changed dinosaurs over the past thirty years, and has transformed familiar Mesozoic species into creatures more wonderful than anything we could have imagined. He lives in Salt Lake City, Utah, to be closer to the petrified inspirations of his writing.

то и ние го протакваме до ПСВ. След това знаеш какво става с дълговете на Царска Русия.