Last roman

След вчерашния протест: Имаме добри новини! Кофражите за арките на арх. Юлий Фърков са изчезнали. А сега лошите: В края на втория ден след второто обещание (от Министерството на културата) да падат зидове, не се забелязва нито един паднал зид – даже напротив, обектът сякаш се готви за многоетажно строителство. Към края на работния ден в южната част на античния комплекс, където главаната атракция са кокетно варосаните в стил „балкантуристически фолклор“ зидчета и плочници с вградени лампички, обещаното замразяване май вече е настъпило. Там всичко изглежда чисто, пусто. Обаче в северната половина (от централния вход на ЦУМ до джамията) е далеч по-горещо. Там строителните дейности врят и кипят с бригадирски ентусиазъм, с какъвто може би не е строен и Димитровград. Успяхме да преброим над 20 палети с тухли и плочки и може би още толкова с торби вар и цимент. В последните минути на работното време няколко десетки работници пълнеха и изсипваха на различни места из обекта колички с инертни материали. Който не знае, че това е археологически обект, ще помисли, че е строителна площадка. Ако в скоро време не настъпят промени – и то не само обещаните, единствената полза от обекта ще бъде учебната. Тук учителите по история ще могат да пускат класовете си със задачата да открият автентична антична тухла или камък. Но само някой бъдещ Божидар Димитров, проф. Овчаров или нов, български Индиана Джоунс ще успее. http://www.ploshtadslaveikov.com/largoto-den-2-sled-obeshtanieto-da-padat-zidove-snimki/

тази представа беше филмирана във филма "Елизиум", излязъл миналата година.

Лошото е, че хранителните добавки на повечето компании явно се правят от хора без нужното биохимично или поне фармацевтично образование, защото в една капсула се набутват различни биологично активни вещества и минерали и наистина става малък буламач с претенции за панацея. Но тук контролът трябва да е на ниво, а не като у нас - през БАБХ.

Сдружението за исторически реконструкции в Добрич „Скития Минор“ участва във фестивала Marathon - Archeon Dromena в Гърция Сдружението за исторически реконструкции в Добрич „Скития Минор“ за първи път взе участие във фестивал в гръцкия град Маратон. Събитието е посветено на битката при Маратон през 490 пр.Хр. в Елада. Наречено е Marathon - Archeon Dromena („Маратон - Античността в действие” или „Живата Античност в Маратон”). За първи път български клуб е поканен за участие в този форум, това съобщи Йордан Колчев, член на сдружението в добруджанския град, предаде кореспондентът на Радио „Фокус“ – Варна. „Това е първо участие на клуб от България в Гърция, свързано с живата история и ние сме много горди с този наш успех като за всички от нашето пътешествие посещението на южната част на Атическия полуостров беше първо. Страшно много ни хареса, първо заради изключително красивата природа, която е много по-различна от нашата в България и второ понеже ние сме пристрастни към тази наша Антична история на Балканите. Бяхме приятно изненадани от доброто отношение на местните хора към нас като чужденци понеже на плажа се бяхме събрали представители от цял свят – САЩ, Канада, Белгия, Холандия, България, Румъния и италианци имаше. Но за първи път за нас това беше малко необичайно, защото за разлика от Италия, Гърция има какво да прави и гърците имат върху какво да работят, за да пропагандират своята Антична история. Самият град Маратон, повечето от нас знаят, той се намира на източното крайбрежие на Егейско море, малко по-северно от Атина. Той самият е курортно място, но цялата тази история, свързана с епичната битка при Маратон не е съвсем добре експлоатирана от правителството и общината там. Като казвам експлоатирана нямам предвид този негативен аспект на думата „експлоатация“, свързана с историческите възстановки в България, за които повечето от нас се сещат. Тук става въпрос за нещо съвсем позитивно. Самото място там има страхотен потенциал и ние се надяваме нашите южни съседи да поработят върху това, защото мястото е наистина райско, много красиво“. Това заяви Йордан Колчев. По думите му, в действителност това не е бил фестивал в познатия смисъл на думата, с който хората са свикнали тук на Балканите и в Европа. „Поради финансови затруднения и липсата, нека си го кажем, на заинтересованост на столицата Атина и Маратон, ние направихме едно реенактинг събитие. Или иначе казано, това беше живата история, пресъздадена от нас ентусиастите по начин, по който ние успяхме. Това, което представяха по-голяма част от по-богатите представители реенактинг обществото, това са канадци, белгийци, англичани, те пресъздадоха житието и битието на древните атиняни. Имаше група, които представяха скитите, траките и персите. Направиха се опити за готвене при полеви условия и разбира се милитаристичната част, която е най-атрактивна. Тя беше най-силно застъпена, защото домакините ангажираха училищата. Дойдоха голям брой ученици, водени от своите учители. Всички бяха приятно изненадани, даже от факта, че има гости от техните северни съседи – България и Румъния. И общо взето за един уикенд, за по-малко от три дни мисля, че се представихме добре, особено като се има предвид, че нямахме никаква поддръжка, нито финансова, нито морална от никъде“, коментира Йордан Колчев. Той заяви, че всички български участници са удовлетворени и вече мечтаят за нови пътешествия в тази част на Гърция. „И този път се надяваме да имаме малко помощ от някъде, защото е много трудно сами да се представяме на такива културни мероприятия, свързани с нашата Антична история“, посочи Йордан Колчев. Той сподели също, че клубът вече е започнал да отгръща календарните страници във връзка с бъдещото му посещение на фестивала „Натале ди Рома‘2016“. „Има две версии за сценария. Единият е да минем отново от юг и да посетим Неапол и Помпей. Но затова е нужно да съберем малко повече хора, защото прехвърлянето с ферибот е скъпо. Другият вариант е ако сме по-малобройни, да минем от северната страна. Всичко зависи дали ще намерим достатъчно брой желаещи да се включат в нашето необикновено пътешествие. Работим вече повече от шест години като пет години реално имаме участия в исторически възстановки, свързани с живата история и експерименталната археология“, заяви Йордан Колчев. Сдружението за исторически реконструкции в Добрич „Скития Минор“ е участвало няколко пъти във фестивала „Натале ди Рома“, също няколко пъти във фестивала „Томис” в румънския град Констанца. Тази година за първи път се включи във фестивал в румънския град Алба Юлия. Освен това всяка година участва в редица форуми в нашата страна, получавал е покани за участие от престижни фестивали в Русия и Франция. http://focus-news.net/news/2015/11/10/2149592/sdruzhenieto-za-istoricheski-rekonstruktsii-v-dobrich-skitiya-minor-uchastva-vav-festivala-marathon-archeon-dromena-v-gartsiya.html

Винаги има изпреварили времето си проповедници. ;)

За който не е разбрал - днес от 18,30 пред ЦУМ ще има протест срещу бутафорията, никнеща в центъра на София, а именно 'реставрацията' на Ларгото, извършено от т. нар. министър на културата /Вежди Рашидов/, чието мото е - 'малко бутафорийка не вреди'. Негови активни помощници в съзнателното унищожаване на Антична Сердика са патридиотът Божидар Димитров и любителят на абстрактните строежи арх. Юлий Фърков. Разбира се зад тези трима герои стоят обръчи от строителни фирми, които усвояват пари по европроекти, надграждайки крепости из родината ни с некачествени материали и в разрез с добрите реставрационни практики в Европа. Сега са си поставили за цел да приберат 12 милиона за 'реставрацията' на Ларгото. Сами се досещате, че с оглед на варварщината, която в момента се извършва там, потърпевши ще сме само ние - жителите на града. Едва ли ще ни е удобно пред чужденците и нашите собствени деца да гледаме занапред този грозен мутренски кич в центъра на Столицата. Въпреки изразената позиция от будни граждани, въпреки лъжливите обещания на Министерството на културата, че строежите ще спрат и ще бъде формирана работна група от експерти, която ще прецени адекватността на проекта, наливането на бетон, полагането на тротоарни плочки и монтирането на псевдоарки продължава с пълна пара. Руините са погребани под нови зидове и малкото, което бе останало незасегнато от комунистическите строежи от средата на миналия век е на път да бъде унищожено. Елате на протеста и кажете НЕ на мафиотските безобразия, иначе после просто ще ви е срам да минавате оттам. https://www.facebook.com/events/1089013647776383/

Ancient ‘Fire Frog’ Among Odd New Amphibians Found in Brazil About 278 million years ago, a diverse group of weird creatures roamed the swamps of what's now northeastern Brazil. A rich fossil deposit in northeastern Brazil has provided paleontologists with a new look at a time when many strange amphibians—including a "fire frog"—thrived in ancient swamps. The unusual fossil amphibians, described by Field Museum paleontologist Kenneth Angielczyk and colleagues in Nature Communications on November 5, were found in Brazil’s Paranaíba Basin and date back to the early part of the Permian period, about 278 million years ago. Fossils have been known from this area for decades, but, Angielczyk says, it was the search for a particular kind of animal that drew him and his co-authors to take another look. “We actually got started there with the hope of finding early therapsids"—protomammal human cousins that thrived during the Permian. (Related: "Our Prehistoric Cousins Had Demonic Skulls.") Up until now, most of what was known about this time in Earth's history came from North America. These rocks, now in Texas and Oklahoma, were close to the Equator during the early Permian and provided only a narrow view of what life was like then. “We are especially in the dark about what was going on in Gondwana,” or the large southern supercontinent that existed at the time, says Angielczyk, whose work was supported by the National Geographic Society's Committee for Research and Exploration. The Paranaíba Basin seemed like a good place to look to start filling in some of the global gaps: For one, it was located in the subtropics, south of well-known territory, Angielczyk says. And while the team has yet to uncover any therapsids, Angielczyk says, the explorations have turned up a variety of other odd fossils. (Learn more about prehistoric animals.) “The Paranaíba Basin happens to have had a number lake and wetland environments at the time, and the fossils we’re finding show that there was a diverse community of plants, fish, sharks, and amphibians there, with reptiles present on land," Angielczyk says. In addition to some previously known animals—such as a giant, crocodile-like amphibian named Prionosuchus plummeri—the researchers have discovered some new animals, including the salamander-like Timonya anneae and Procuhy nazariensis, whose name translates to “the fire frog from Nazaria" (a combination of the Timbira language and the name of a local town). More Discoveries Await “It is very exciting,” says Museum of Western Colorado paleontologist Julia McHugh. In addition to filling a fossil gap in a previously little-known part of the world, the Paranaíba Basin has the potential to explain how some of these weird amphibians evolved and moved around the planet, says McHugh, who wasn't involved in the new study. For example, the discovery of a type of amphibian called a dvinosaur in the Paranaíba Basin adds a new point on the map along with finds from North America and Russia, she says. “This locality bridges the biogeographical gap between disparate species of the group,” McHugh says. Ancient animals swim in a tropical lake in an artist's imagining. They include Timonya anneae (left foreground), the "fire frog" Procuhy nazariensis (larger animal, right), and a rhinesuchid amphibian (left, background, under a fallen branch). And the work in Brazil isn’t yet done. Angielczyk says that efforts are continuing to dig into what might be hidden at this particular spot. "It’s taken us a while to figure out the best places to look for fossils, and we only found our first reptiles this year,” he says. The “fire frog," he hopes, is the just the spark for many discoveries to come. http://news.nationalgeographic.com/2015/11/151109-ancient-amphibians-science-paleontology-fossils-mammals/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20151109news-amphibians&utm_campaign=Content&sf15100459=1

медалът има две страни, обаче: THE PLASTIC USED IN 3D PRINTERS IS TOXIC TO SOME FISH http://www.popsci.com/plastic-in-3d-printers-is-toxic?src=SOC&dom=fb

Особено интересно е какви са критериите за подбор на университетите, защото примерно не виждам МУ-София, а дипломите му са признати из цяла Европа, от което се възползваха бая колеги, които сега практикуват на запад.

Британските учени просто си изкарват хляба /там се гони количество на проучвания, не качество/. Ама това няма връзка с темата.

А кратко резюме?

Това е рискът на всеки, подемащ нова тема. А дискусията е полезно нещо, защото в хода й обикновено се изясняват заблудите на автора ;)

По скоро е бил марфанец.

накратко за пътешествието: http://legio-iiii-scythica.com/index.php/bg/2015-05-16-19-29-35/2015-06-18-12-43-08/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD-2015-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D1%89%D0%BE.html

Заетите хора /логично/ не са толкова продуктивни: http://qz.com/544148/busy-people-are-actually-not-that-productive/

Каква е връзката между Селена и масовите измирания? http://news.sciencemag.org/chemistry/2015/11/three-earth-s-five-largest-extinctions-may-have-been-caused-loss-essential-element?utm_source=general_public&utm_medium=facebook-text&utm_campaign=element-762 Concentrations of selenium, a vital element for many organisms at the base of today’s ocean food chain, dropped substantially in seawater in advance of three of Earth’s largest die-offs, a new study suggests. Researchers analyzed the levels of various trace elements in hundreds of samples of carbon-rich shales that had been deposited in oxygen-poor regions of the ocean surrounding ancient continents during the past 3.5 billion years. They found that in the intervals preceding die-offs that occurred at the ends of the Ordovician, Devonian, and Triassic periods (about 443 million, 371 million, and 201 million years ago, respectively), only selenium dropped precipitously. In several pre-extinction intervals, selenium levels in seawater dropped to less than 1% of their modern value, the researchers will report in a forthcoming issue of Gondwana Research. Selenium is an essential part of certain enzymes and proteins for a broad range of organisms, from the sunlight-harvesting phytoplankton at the base of the food chain to the vertebrates that ultimately depend on them (such as the marine reptile Lariosaurus, shown, whose group died out with many others about 201 million years ago). So, the researchers argue, a major decrease in availability of the element would have had catastrophic effects on the ocean’s ecosystems—and thus may have caused, or at least played a major role in, the widespread die-offs. An initial slide in selenium concentrations may have been triggered by a decrease in atmospheric oxygen, which slowed erosion of that element and others from rocks on land, the researchers note. Then, the effect may have snowballed, with the levels of both selenium in seawater and atmospheric oxygen crashing. Other evidence from the rocks supports that notion, the researchers note: Before and during those mass die-offs, atmospheric levels of oxygen—a gas produced in prodigious quantities by phytoplankton—also dropped substantially, recovering only long after the mass extinctions had occurred.

Та, с оглед на изплесканата информация дори от самия тебе, стана ли ти ясно, че се касае за цикличен процес, а не спонтанен резултат от ''пагубната човешка дейност''? Иначе като дойде поредното захлаждане, няма да е лошо да имаме някой друг излишен парников газ в атмосферата. Цивилизациите виреят на топло.

Странно, аз поне не виждам причина за сравнение между двамата. Плутарх пише животоописания /биографии/, а Светоний - клюки, макар и маскирани като биографии. Плутарх донякъде внушава нравоучения, а Светоний - пуска пикантерии за забава на читателя.

Калл-чо просто си троли.

момко - от два милиона години сме в цикъл - периоди на затопляне и на застудяване. Ако нямаш представа за какво ти говоря - вземи се ограмоти малко. Материали в нета - бол. Човешката дейност не е толкова решаващ фактор, колкото им се иска на някои псевдоучени.

трябваше да се направи една елементарна консервация, а не с цел да се усвоят 12 милиона да се вдигат разни грандомански идиотизми. Ама нали Божо, Веждичката, Фърков и обръча строителни фирми около тях трябва да папат.

ти изобщо видял ли си какво представляваше Ларгото преди 3 години, когато го разкопаха, че пишеш подобни глупости?

На Ларгото реално "кипи" пълноценен строителен процес: "удрят" се бетонни плочи, върху които се слагат нови плочки, прясно разкопани зидове буквално се зазиждат в тухлени стени, които нямат нищо общо с оригинала и най-важното, изграждат се прословутите арки на архитект Фърков!!!

Валент II /364—378 г./ http://hrono.ru/img/skulptur/valent2.jpg Валент бил роден през 328 г. и докато Валентиниан по примера на баща си правел военна кариера, той живял в семейните имения в Африка. През 360 г. постъпил в армията и участвал с брат си в персийския поход на император Юлиан който завършил с гибелта на последния владетел от Константиновата династия. Когато и наследилият го Йовиан починал, сред трибуните от щаба му /tribunus scutariorum/ за император бил провъзгласен Валентиниан. Валентиниан решил да подели управлението си и на 28 март 364 г. назначил Валент за император на изтока. В Сирмиум двамата владетеля разделили свитата си, телохранителите и елитните подразделения, които започнали да носят наименованията seniorеs /старши – последвали Валентиниан/ и iuniores /младши – принадлежащи на Валент/. Под контрола на Валент преминали Мала Азия, Сирия, Египет и Балканите до Панония. Въстанието на Прокопий Най-невралгичната точка на получените владения била Сирия. В резултат от неизгодния договор между Йовиан и Шапур II голяма част от Северна Месопотамия и Армения преминали под контрола на персите. Първостепенната задача на Валент била да укрепи римските позиции в региона. Докато се занимавал с уреждането на проблемите на изток, на 28 септември 365 г. в Константинопол бунт вдигнал Прокопий - братовчедът на Юлиан. На страната на последния застанали два легиона и голяма част от езическата аристокрация. Узурпаторът започнал да сече монети със своя лик и склонил армията в Тракия да го подкрепи. След това решил да пренесе бойните действия в Мала Азия, където провинциите Витиния и Хелеспонт признали неговата власт. Войските на Валент били в Сирия, а самият той в началото проявил нерешителност, затова не могъл да реагира бързо и адекватно. По това време брат му бил водел бойни действия срещу алеманите и не можел да му изпрати помощ. Едва през пролетта на 366 г. Валент събрал достатъчно войска, за да се противопостави на Прокопий. Узурпаторът в това време се сблъскал с финансови затруднения и тъй като трябвало да плаща на подкрепилите го легиони и варварски наемници започнал конфискации на имуществото на аристокрацията, с което я настроил срещу себе си. Част от армията му също преминала на страната на императора. През това време Валент напреднал във Фригия, където разбил войските на Прокопий. Узурпаторът се опитал да избяга, но бил хванат и на 27 май - екзекутиран. Готската война /367—369/ По време на конфликта на Валент с Прокопий, готите оказали помощ на узурпатора, изпращайки 3000 воина. Те обаче не успели да помогнат на Прокопий, чийто бунт вече бил потушен. Валент разпоредил варварите да бъдат разоръжени и поселени като колонисти в Мизия. Царят на готите Атанарих поискал от императора воините му да бъдат върнати обратно, тъй като изпълнявал исканията на законен римски владетел. Тогава Валент решил да отстрани готската опасност веднъж завинаги. През пролетта на 367 г. войските на императора се прехвърлили през р. Дунав по понтонен мост в района на Трансмариска /дн. Тутракан/. Готите обаче не встъпили в сражение и се укрили в Карпатите. На следващата 368 г., поради големия разлив на р. Дунав, армията не могла да форсира реката и престояла цяло лято в Мизия. През 369 г. римляните построили нов понтонен мост при Новиодунум /дн. Исакча/ и напреднали дълбоко във вражеската територия. Между реките Днестър и Прут те влезли в сражение с част от готските сили, под предводителството на Атанарих. Готите били победени, но по-голямата част от племето им успяла да се оттегли. Атанарих предложил мир и Валент склонил, тъй като видял, че не може да нанесе решително поражение на варварите. За готите подобно решение било изгодно, тъй като страдали от липса на провизии заради наводненията и загуба в жилища и жива сила, от тригодишната война. Те приели условието на Валент никога повече да не се появяват на римска територия. Мирът бил сключен лично от Валент и Атанарих на кораб в средата на Дунав. Амиан Марцелин описва събитието така: «И тъй като Атанарих се кълнял, че е свързан със страшна клетва и бащин завет никога да не стъпва на римска земя, и не могли да го накарат, а не било почетно императорът да дойде при него, решено било, че ще се срещнат на кораби в средата на реката. Императорът и оръжиеносците от една страна, и Атанарих с хората си от друга се срещнали да сключат мир, съгласно условията. След като свършил тази работа и получил заложници, Валент се върнал в Константинопол.» Конфликт със Сасанидите Една от причините, поради която Валент побързал да сключи мир с варварите, била влошаващата се обстановка на изток. Персийският цар Шапур склонил няколко арменски благородника да извършат преврат и да свалят арменския цар Aршак II. След това в Армения била изпратена персийска армия, но тя претърпяла поражение. Римляните приютили арменския наследник Пап и през 369 г. той бил изпратен обратно да възвърне престола си с помощта на римските легиони. Експедицията била неуспешна, но на следващата година принцът най-накрая бил въдворен на престола. През 371 г. персите нахлули в Армения и Валент отново изпратил войски в подкрепа на Пап. В битката при Багавана римляните победили нашествениците и укрепили властта на арменския цар. През 375 г. Валент замислял мащабен поход срещу персите, но въстания на исаврите в Киликия и нападенията на сарацините над провинциите Финикия и Палестина осуетили плановете му. Готското въстание /376—382/ След разделянето на имперската армия на две, Валент се старал да попълни липсите с набор на новобранци. Войските били необходими за охрана на източните провинции, а също и за балканските територии на империята, изпитващи непрекъснат натиск от варварските племена. През 376 г. готският вожд Фритигерн, чийто народ страдал от непрестанните атаки на хуните, отправил молба до Валент на готите да им бъде позволено да се заселят в Мизия и Тракия, в качеството на федерати. Валент бил подмамен от възможността армията му да бъде попълнена от боеспособно варварско население и дал съгласието за преселението на варварите със семействата им. През есента на 376 г. около 200 000 готи /според изчисленията на историка Евнапий/ преминали Дунав при Дуросторум /дн. Силистра/. Изхранването на толкова много хора обаче се оказало непосилно за римската администрация, а римският наместник на Тракия - комит Лупицин и военачалникът Максим продавали храната на бедстващите готи по завишени цени. Отначало готите плащали за провизиите с дрехи, оръжие и скъпоценности, а след това започнали да продават и децата си в робство. Недоволството сред варварите се изляло в пълномащабно въстание, когато римските власти се опитали да убият Фритигерн по време на пир в Марцианопол. Избягалият вожд оглавил бунта и разбил изпратените срещу него римски отряди. Към него се присъединили и племената на тайфалите, чакали дотогава на левия бряг на Дунав, а също и алани. Готите стигнали до стените на Адрианопол /дн. Одрин/, но понеже не били запознати с обсадната техника, били отблъснати със значителни загуби. Грабещите банди на варварите наводнили Мизия и Тракия и започнали да опожаряват неукрепените селища и вили, подпомагани от робите, работещи в мините и пленените от предишните кампании готи, които познавали добре местността. За да се спрат безчинствата на готските грабителски отряди, Валент изпратил на Балканите командващият пехотата /magister peditum/ Траян и комадващият кавалерията /magister equitum/ Профутур заедно с част от арменските легиони. Към тях се присъединил и изпратеният от Грациан западен военачалник Рихомер с панонски части. Готите били изтласкани в провинция Малка Скития /дн. Добруджа/ и при Ad Salices встъпили в генерално сражение с римляните. Амиан Марцелин описва художествено битката, която протекла цял ден и завършила с падането на нощта, с тежки загуби и от двете страни, но без нито една от тях да вземе надмощие. Първоначалната цел на военачалниците била да се изолират варварите между Дунав, Балкана и Черно море, където те да бъдат омаломощени от глад, тъй като припасите били укрити в укрепените градове. Готите обаче получили подкрепления от аланите и тъй като силите на римляните не били многочислени, варварите се измъкнали от блокадата и безнаказано разграбили цяла Тракия до Родопите и при Деултум /дн. Дебелт/ унищожили римски отряд. Изпратеният от Грациан военачалник Фригерид, обаче успял да разгроми няколко грабителски банди при Берое /дн. Стара Загора/ и да убие царя им Фарнобий. През зимата на 377-378 г. Грациан възнамерявал да се притече на помощ на чичо си Валент, но нахлуването на алеманите в Реция го задържало. Източният император решил сам да се справи с вилнеещите на Балканите варвари, въпреки съветите на Фригерид да се изчака пристигането на западната армия. Решението на Валент се държало отчасти на нежеланието му да сподели славата от успеха с Грациан, отчасти и на успешните действия на новия командващ на армията в Тракия Себастиан - умел и активен военачалник, нанесъл поражение на няколко готски банди край Адрианопол, освобождавайки пленниците и плячката, с която те били натоварени. Разузнаването на римляните също дало погрешна оценка на числеността на готската армия – 10 000 човека. Съвременните изследователи оценяват готските войски между 30 и 40 000. Предполага се, че Валент разполагал приблизително със същата по численост армия. Смърт http://fc01.deviantart.net/fs71/i/2011/023/f/6/emperor_valens_at_adrianople_by_fall3nairborne-d37wj7w.jpg Преди да встъпят в бой, римляните трябвало да преодолеят 18 км. по неравен терен в разгара на летния ден. На 9 август 378 г. около 2 часа по обяд, римската армия приближила укрепения с каруци лагер на готите. Фритигерн предложил мир, но преговорите били за печелене на време, тъй като готската конница не била в лагера. В това време два римски отряда самоволно встъпили в бой с противника и битката започнала. Лявото крило на римляните, на което се намирала конницата атакувало лагера на готите, но било отблъснато. През това време завърналата се готска кавалерия атакувала и разпръснала десния фланг на римляните. След бягството на конницата римската пехота била заобиколена и изклана. Унищожени били около 2/3 от войската, заедно с военачалниците Траян и Себастиан, и още 35 трибуни. Амиан Марцелин рисува страшна картина на разгрома на римската армия, сравнявайки я с поражението при Кана: «Тогава, незащитени, пехотните войски се озовали в такъв сгъстен строй, че трудно някой можел да извади меча си или да издърпа ръката си назад. Небето не могло вече да се вижда от облаците прах и отеквало от страхотните викове. Ето защо стрелите и копията, които отвред носели смърт, попадали в целта, тъй като не могли нито да бъдат забелязани предварително, нито пък да бъдат избегнати. Но когато огромните варварски маси се втурнали да унищожават и конете, и хората, и никъде не могло да се отвори място, за да се оттеглят наблъсканите една до друга кохорти, пък и струпването им по-натясно ги лишавало от възможността да излязат извън сражението, тогава нашите войници грабнали мечовете си в ръце и с пълно презрение към смъртта избивали всичко, което им се изпречвало насреща… А слънцето… стояло високо и изгаряло римляните, които били изтощени от глад и изнемощели от жажда, а също така и обременени от тежките си оръжия. Под неудържимия натиск на варварските маси нашите редици най-сетне се огънали и безредно, кой накъдето могъл, се обърнали в бягство – единствената възможност за спасение, която имали в крайното си нещастие.» Император Валент също загинал в тази битка. Според Амиан Марцелин, той бил изведен от боя ранен и загинал в селска къща, която била подпалена от варварите. Според Сократ той захвърлил императорските си отличия и се бил до последно редом с пехотата, споделяйки съдбата й. Характеристика на императора «По природа бил мързелив и нерешителен. Цветът на лицето му бил тъмен, зеницата на едното око – сляпа, но отдалеч не си личала. Телосложението – пропорционално и здраво, ръстът – не висок, не и нисък, краката леко сгънати и с леко изпъкнал корем.» Амиан Марцелин „Римска история“, кн. XXXI, 14. Валент бил добър администратор за източните провинции, но бил алчен, мнителен и жесток. Благодарение на услужливите доносници, погубил много благородници с изфабрикувани обвинения за магьосничество и ‚оскърбление на величието‘. Изповядвал арианство, ето защо смъртта му впоследствие се разглеждала от църквата като божие възмездие. Флавий Грациан /367 - 383 г./ http://media.liveauctiongroup.net/i/7591/9258998_2.jpg?v=8CC78B0544E6B80 За наследници на Валентиниан I били провъзгласени Флавий Грациан - син от брака му с Марина Севера и невръстният му полубрат Флавий Валентиниан II - от втората му жена Юстина. Грациан поел управлението на Галия, Испания и Британия, а Италия, Африка и Илирия били отредени на Валентиниан II. Войни с варварите http://40.media.tumblr.com/tumblr_m3jbopjI9q1rqmvyjo1_500.jpg През 377 г. поселените в Мизия и Тракия готи въстанали и опустошили балканските провинции. Източният император Валент помолил Грациан за помощ, но първоначално изпратените отряди се оказали недостатъчни, за да потушат бунта. Освен това през 378 г. в Галия нахлуло алеманското племе лентиези, което задържало главните сили на Грациан. В битката при Аргентарий, пълководците на императора Наниен и Меробавд унищожили 30-40 000 варвари, начело с царя им Приарий. Римляните минали оттатък Рейн и удържали още една победа над притиснатите лентиензи, които замолили за мир. След като подчинил варварите, Грациан пренасочил войските на западната империя на Балканите. В това време, обаче Валент, не дочакал подкрепленията, встъпил в бой с готите при Адрианопол и на 9 август 378 г. загинал с по-голямата част от войската си. Грациан не назначил за владетел на изтока малолетния си брат Валентиниан II, а предпочел да провъзгласи на 18 януари 379 г. в Сирмиум опитния командир на илирийските легиони Теодосий за император. Сторил това най-вече заради произхода му - Теодосий бил римлянин от Испания, а не варварин, както повечето пълководци по това време. Император Теодосий I провел няколко сражения с готите, и с помощта на изпратените от Грациан подкрепления начело с франките Баудон и Арбогаст, в края на краищата усмирил варварите и им предоставил правото да се заселят в Мизия и Тракия. Част от готите приели да служат в римската армия като федерати. След като се завърнал в Италия, Грациан се установил в Медиолан, като отказал титлата Върховен Понтифекс, която дотогава носели всички императори, тъй като счел, че тя е несъвместима с Християнството. През 381 г. той заповядал от от Сената да бъдат изнесени олтарът и статуята на Победата, а по-късно прибягнал до конфискациите на имуществата, принадлежащи на езическите братства. Попаднал под влияние на епископ Амброзий от Медиолан, привърженик на никейското изповедание, Грациан предприел репресии и срещу арианите. Смърт През 383 година Магн Максим – командващият войските в Британия вдигнал бунт и се обявил за император. Част от германската армия го подкрепила. Според Аврелий Виктор Грациан не бил популярен сред войниците, защото предпочитал да използва наемни варварски отряди и самият той общувал често с варвари, обличайки се като тях. Близо до Лутеция /дн. Париж/ войските на Магн Максим встъпили в битка с тези на Грациан. След няколкодневни сражения, мавританската кавалерия на Грациан минала на страната на узурпатора, а след това и командващият армията на императора – франкът Меробавд му изменил. Грациан побягнал с отряд от 300 кавалеристи, но бил настигнат от потеря и убит. След гибелта на Грациан, Магн Максим сключил мирно споразумение с Валентиниан II и Теодосий, които го признали за император и управител на Галия, Испания и Британия. Флавий Валентиниан II /375 – 392 г./ Управление Тъй като Валентиниан бил провъзгласен за император, докато бил непълнолетен, негови регенти били майка му – Юстина и префектът Проб. След като Магн Максим се утвърдил в Галия, само енергичните действия на пълководеца от франкски произход Баутон, който с помощта на алански и хунски отряди завардил Алпийските проходи, предотвратили по-нататъчното напредване на претендента за престола и в края на краищата довели до споразумение между него и Магн Максим. Валентиниан II симпатизирал повече на арианството /под влияние на майка му/, което довело до противоречия с Амброзий. От друга страна Магн Максим защитавал никейското изповедание и използвал това като повод да възобнови войната през 387 г. Войските му превзели Италия, а Валентиниан II и семейството му потърсили убежище при източния император Теодосий. Бракът на последния със сестрата на западния император - Гала сродила династията на Валентиниан с тази на Теодосий. Тя родила на Теодосий дъщеря – Гала Плацидия. Впоследствие, през 5 век, от брака на Плацидия с военачалника Констанций се родили две деца – Хонория и император Валентиниан III /управлявал от 425 до 455г./ - последният представител на династията. Гала родила и две момчета, които обаче починали /самата тя умряла през 394 г. по време на раждане/. През 388 г. Теодосий започнал война срещу Магн Максим. За да разделят силите на узурпатора, наместникът на Северна Африка – Гилдо, дебаркирал в Сицилия. Войските на Теодосий разбили армията на Максим в Панония при Сисция /дн. Сисак/ и Петовион /дн. Птуй/ и навлезли Италия. Максим бил хванат в Аквилея и по заповед на източния император бил обезглавен. Военачалникът на Теодосий – франкът Арбогаст заловил и убил в Галия сина на Максим – Виктор. Тъй като бил главнокомандващ на войските /magister militum/, Арбогаст станал фактическият господар на западната част на империята. Смърт Валентиниан II се стремял да си възвърне властта, но това довело до конфликт с Арбогаст. Последният действал независимо и не се подчинявал на императора. Безсилен да предприеме каквото и било Валентиниан връчил на франка указ, с който го освобождавал от поста му. Арбогаст обаче скъсал указа с думите, че не е назначен за командващ от Валентиниан и следователно не той ще го лиши от поста му. Жалбите на Валентиниан до Теодосий останали без отговор. Изоставен от всички на 15 май 392 г. Валентиниан II бил намерен обесен във вилата си във Виена /дн. Виен/.