Last roman

Специалисти не са участали. Паметникът е плод на авторовата фантазия.

това е заради античната музика

Тероризмът няма религия.

Дали са съществували славяни или не; дали траки е етноним или чуждо название; дали македоните са били елини или някакви други, днес има много малко значение извън чисто научното познание. По простата причина, че днешните европейски народи са НОВИ НАРОДИ! Днешните гърци имат толкова общо с древните елини, колкото французите с франките или италианците с римляните ... Всички ние – новите европейски народи – носим в по-малка или по-голяма степен генетичното и културно наследство на старите индоарии. Претенциите за древност са само част от националната митология и имат много малко общо с обективната истина. Тъй и опитите за национално инженерство на основата на мистифицирани национални предания са си чиста проба външни политически проекти с цел разбиване на нечие национално единство. Такива опити има няколко, като последният е македонисткият експеримент, чийто безславен край наближава.

ами пак не си права /иначе автохтонни теории всякакви, но те си приличат, защото са нагаждачески по своята същност/. Засега изводите, които се налагат покрай новите изследвания /преди да са почнали спекулациите по тях/ са: -Българите не са траки и са дошли на Балканите през ранното Средновековие /както си е ясно от време оно/. -Траките пък също не са свързани с неолитната култура по нашите земи, създала най-старото златно съкровище.

Нов бисер на родното гуру на автохтонната секта Спароток: «Доказательства раннего присутствия славян на Минойском Крите/Новое азбучное прочтение ЛИНЕАРНОГО А письма/EVIDENCE FOR EARLY SLAVIC PRESENCE IN MINOAN CRETE. NEW AZBUKAS (SLAVIC ALPHABET) READING OF THE LINEAR A INSCRIPTION» http://www.srpska.ru/article.php?nid=19473

Автохтонната теория не е вярна, защото е продукт на изкривяване и фалшифициране на факти. Напоследък нейните апологети са окупирали и генетичните изследвания и се опитват с нагли манипулации да потвърдят фантазиите си, че българите са най-древният народ на земята, родоначалник на индоевропейците. Болест, присъща за всички постсъветски държавици, страдащи от комплекси за малоценност.

Поздравления за мнението!

генефан залита в неолитната крайност, понеже се беше сдушила с едни автохтонни фантасти в дир.бг /да изклюкаря малко аз/.

Ето какво видяхме с Радо нощес /може би от светлините на прожекторите да не са били толкова ярки.

ако имаше яйчници, дали щеше да хвръкнеш на нейно място?

Тая вечер в късен час - замъкнах се на паметникот с Варлордот аз. Дали бе зарад изпитата бира, га погледот ми грозниците в красиви форми увива,... Ама зе че ми ареса таз безвкусица. That's all, folks! Сууки!

Турците и те са подели автохтонната теория, че са хети /досущ като нашите папагали, дето се пишат чисти траки/. Македонците се имат за антички макета, гърците - за елини, румънците - за даки, а нешите най-вероятно просто не ги е еня. Така че скоро от Балканите картинка няма да има.

Валентина Терешкова На 16 юни 1963 г. Валентина Терешкова лети на борда на „Восток 6“ и става първата жена и първото невоенно лице в космоса. Нейният псевдоним за полета е Чайка. Едновременно на орбита се намира космическият кораб „Восток 5“, пилотиран от космонавта Валери Биковски. В деня на полета е повишена от звание лейтенант в звание капитан. Валентина Терешкова е космонавт от Съветския съюз и първата жена, летяла в космоса на борда на космическия кораб „Восток 6“ през 1963 г. Терешкова е удостоена със званието Герой на Съветския съюз (с медал «Златна звезда») - най-високото отличие на тогавашния СССР. Наградена е и с много други руски, съветски и чуждестранни отличия. Някои от тях са: - от СССР и Русия - ордените „Ленин“ (2 пъти), „Октомврийска революция“, „Червено знаме на труда“, Златен медал „К. Е. Циолковски“ на Академията на науките на СССР, както и орден «За заслуги пред Отечеството» на Русия (2 пъти); - от България - звание Герой на социалистическия труд (с медал «Златна звезда») и орден „Георги Димитров“ (9 септември 1963), медал «За укрепване на братство по оръжие» (1976), почетен гражданин (1963) на София, Бургас, Петрич, Стара Загора, Плевен, Варна; - от други страни - звания Герой на социалистическия труд на ЧССР, Герой на труда на Виетнам, Герой на Монголия, орден „Карл Маркс“ и медал „Бекер“ на ГДР, „Кръст на Грюнвалд“ на Полша, орден „Държавно знаме“ на Унгария. На името на Валентина Терешкова са наречени кратер на обратната страна на Луната и малка планета.

кой го казва ))

и какво общо има 'реалистичността на изражението' с 'класиката'? Ай стига глупости.

къде точно присъства класиката???

захар4е, едно е абстрактно изкуство, а съвсем друго е паметник на български владетел. При последното фриволни съчинения, присъщи за модерното 'изкуство' не трябваше да има. За съжаление обаче София се сдоби с още един кичозен паметник. Иначе мястото, където се намира паметникът е съвсем неподходящо.

Като те чета - изобщо не си наясно с ВСВ. Айде виж темата пак и осмисли информацията в нея, в случай че владееш достатъчно добре руски, де.

А пък аз кайндли ще напомня ето тази темичка /където за глупаци е обяснено защо СССР и Нацистка Германия сключили тъй преекспонирания пакт за ненападение/, че ми писна да се вадят исторически събития извън контекста и да се спекулира на воля с 'подялбата на Полша' /и удобно да се забравя Мюнхенското съглашение/: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17631

след 7 месеца тишина имаме отново контакт със сондата: http://phenomena.nationalgeographic.com/2015/06/14/after-a-7-month-sleep-philae-phones-home/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20150615ph-philae&utm_campaign=Content&sf9985185=1

като гледам - главата е несъразмерно голяма. Явно в нечии представи Самуил е бил акромегалик.

невероятни бисери откриваме и в този блог, посветен на.... ВОЙНИТЕ НА ДАКОМИЗИЙЦИТЕ И ШОПИТЕ СРЕЩУ РИМСКАТА ИМПЕРИЯ Ето и малко бисери /оставам с впечатление, че авторите на художественото произведение са фенове на конопа/: Доколкото можахме да проникнем в далечното минало на Балканите, най-старите жители дако-мизийците са живели на територии от Карпатите до Бяло море и от Адриатическо до Черно море. По-късно, около втората половина на ІІІ-то хилядолетие пр. Хр., Балканската територия се изпълнила с тракийски племена, а от север проникнали и илирийците, (,чийто потомци са днешните албанци – арбанаси - албанаси). Вследствие на тоя натиск, част от тракийските племена се принудили да потърсят земи в Мала Азия като фригите , част от мизите и др. От направените изследвания от, страна на българския етнолог, етнограф и учен - проф. Петър Петров,/ удостоен с научното звание академик посмъртно от МАБИК/ става ясно, че присъствието на дакомизийците в района на Сердика /днешна София/ датира най-малко от 6900 г пр. н. е. И тъй като в научната ни книжнина се говори за династични семейства на древността, следва да отбележим, че най-старото местно население у нас е от дако-мизийски генотип. Териториите на Балканите, обитавани от дакомизийците се простирали още и на запад между р. Тиса, (Йордан, река Дунав), на север до Карпатите, на юг по лимеса на Дунав, до река Днестър, (а според Птолемей - и до Серет). Известно е, че дако-мизийците първи са се отделили от общия индо-европейски корен. И ако Дакия векове наред е била държавно образувание, съществувало от най-дълбока древност в част от земите ни, то племента на дакомизийците и предците на днешните шопи били назовавани в онези древни времена даки - хети, шети /шопи/ . След победата над гетите на Клавдий II Готски, през 269 г. край Ниш, в Мизия , дакийските хети/ Шепи - шопи били вписани в историята на античния свят като Готи.. Дако – мизийците, /Хети - Шепи - шопи/, в онова далечно време са произвеждали жито от тревата, която конете най-много предпочитат да пасат - нископланинския КОИЛ. Те познавали и дивия овес. Селекцията от този КОИЛ и ДИВИЯ ОВЕС, търговците на древността предлагали, разнасяйки и засаждайки я както тук, така и по поречието на Великата река Нил. С уменията си и с възможностите на своя човешки мозък, жреците-царе на дакомизийците медитирали и пророкували. Медитирайки излизали извън пределите на Вселената. Владеели, умеели и управлявали невероятни параметри. Само с полета на мисълта и взора си, те организирали и променяли законите на гравитацията и Космоса. Дакомизийците първи на Балканите започнали да произвеждат керамика и порцелан. Тези им дейности се свързват, с откриването на глината и каолина. Дакомизийците, сапите /шопите/ били тези своеобразни далечни откриватели на пръстта каолин, която издържа на температури. Така те постепенно започнали древното ваятелство на грънци и статуи. Започнали да изливат от гипс форми, да оформят първите древни произведения на керамиката. Започнали да използват и счукания камък от мрамор както и самия мрамор. http://souroujon.blog.bg/technology/2012/06/21/voinite-na-dakomiziicite-i-shopite-sreshtu-rimskata-imperiia.970783

Emil L. Georgiev За хора със затруднения във възприемането на пропорции Преди всички исторически, социологически, политически, журналистически, националистически, културологически, археологически, туристически, идеологически, трагически, пластически, антропологически и електрически аргументи, стоят няколко естетически и биологически. Според класическите и анатомическите закони, главата се нанася в човешката фигура между 7 и 8 пъти. Ако пропуснем някои генетични малформации и заболявания, над тези числа има само великани и гиганти, а под тях - джуджета, гноми и лоши скулптури. 1. „Витрувианския човек“ (1490 г.) Леонардо да Винчи 2. „Давид“ (1504 г.) Микеланджело 3. Кирил, „Кирил и Методий“ (1972 г.) Владимир Гиновски 4. „Цар Самуил“ (2015 г.) Александър Хайтов

Новият паметник на цар Самуил е исторически непригоден Безредното нахвърляне на разновременни реални и измислени символи, произволно заети откъдето падне, логично довежда до пресъздаването на царя като безродник в историческо безвремие Иван Петрински Съставно изображение на автора; снимки на автора, на Юлиян Славчев и архив Новият паметник на цар Самуил (997-1014) в София (вдясно) и гроб 3, съдържащ тленните останки на царя, в църквата "Св. Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро веднага след археологическото им разкриване (вляво). В средата: елементи от паметника, тяхното развитие от проекта до отливането в бронз и историческите им успоредици (от дясно на ляво). Ред 1 - първоначален изглед на скиптъра на царя в проекта, представен пред комисията. Ред 2 - короната на унгарския крал Ищван I (1001-1038), използвана дословно при изработката на короната в паметника на цар Самуил. Ред 3 (вляво от короната на крал Ищван I) - увеличение на фибулата, с която се закрепя плащът на цар Самуил в паметника с дословно изображение на 16 лъча звезда от Вергина с добавка на псевдогранули, съвременното знаме на Беломорска Македония в Гърция (от дясно на ляво) и знамето на Бившата югославска република Македония от 1991 до 1995 г. - и двете знамена използват 16 лъча звезда, открита върху масивно златно ковчеже в антична гробница във Вергина. Ред 4 - плоча с изображение на лъвица от Стара Загора, вероятно IХ-Х в., изображението е използвано като нагръдно в дрехата на цар Самуил; същата украса на дрехата в проекта на паметника е заимствана от изображението на лъвове върху щитовете на "царските войници" според ръкописа на Безименния арабски пътешественик, ХIV в. Ред 5 (от дясно на ляво) - увеличение на колана на царя в паметника с напълно измислената тока и златна украса за женска шапка (вероятно сокай) от съкровището от с. Дружба, Видинско, края на ХIV в., Исторически музей-Видин, използван като първообраз за колана на царя. Ред 6 - увеличение на един от медальоните, с които е обточен царският плащ в паметника - произволна смес от свободна интерпретация на намерената в гроб 3 част от дивитисия на цар Самуил, с която той е погребан (местоположението на тъканта в гроба е оградено), и християнски сюжет, представящ райската градина. Ред 7 - увеличение на част от ножницата на царския меч с произволно нахвърляни символи - волути, едноглав орел и лилия (?!). Крайно време беше София да се сдобие с паметник на цар Самуил, това поне е безспорно. И не заради исторически неверните твърдения, че бащата на цар Самуил, къмет Никола (за титулатурата вж. Свързани текстове) бил управител на Средец - това е само историческо предположение, а защото съвременна България е наследница на могъществото на средновековната ни държава и София като нейна столица има право да издигне паметник на цар Самуил (997-1014) - един от най-могъщите ни владетели от това славно време. Ахатовите очи на бронзовата скулптура, светещи или несветещи, бяха в основата на всички досегашни обсъждания. Ще твърдя и в бъдеще, че това е най-дребният проблем. Ако изобщо е проблем, защото видях паметника и в тъмната част на денонощието, очите всъщност само блестят, а не "светят", и поради малките им размери от подножието на паметника едва се забелязват. Цялата тази "очна" истерия ми се струва по-скоро инсценирана, чрез нея трябваше да бъде отклонено вниманието от важното - историческите и политическите недомислици в паметника. За съжаление приключвам дотук с одобренията. Всяко по-нататъшно вглеждане ще ни изпълва с недоумение, срам и страх. Цялостният резултат е, както ще стане ясно надявам се по-долу, че бе пропусната златна възможност София да има достоен паметник на цар Самуил, а не безродно бронзово скулптурно изображение в историческо безвремие. Мястото на паметника, в непосредствена близост до Паметника на Незнайния воин, определено е неподходящо. Струпването на разновременни и разностилни национални символи води неизбежно до смисловото им дискредитиране. Крайно спорният нов паметник стои като архитектурна кръпка до бляскавата базилика "Св. София" и до Паметника на Незнайния воин (арх. Никола Николов и скулптор проф. Г. Димитров, 1981), който е вписан ненатрапчиво в сложната историко-културна среда на площад "Св. Александър Невски". Що се отнася до свободните съчинения, че Самуил бил посещавал църквата "Св. София", че бил роден в София и даже, че бил кръстен, моля ви се, в нея, то те даже не се нуждаят от особено опровержение. Пребиваването на къмет Никола в Средец е само историческо предположение и нищо повече, изворите не казват нищо по този въпрос. В същото време "Св. София" е преизградена през VI в. като гробищна църква върху руините на християнски храм от IV в., и двете сгради са разположена сред най-големия и най-важен некропол на Сердика, а и на Средец до едно определено време. А и се е намирала далеч извън крепостните стени (не е една!) на града, които на изток стигат до подлеза пред бившия Партиен дом. И макар в пространството между източната порта и "Св. София" да е имало известно застрояване, може би дори и през Х-ХI в., то пак цял един град (от западната до източната порта на Сердика-Средец) разстояние дели "Св. София" от същинския Средец. Та кой се "черкувал" и бил кръстен, казвате, в гробищната църква на Средец и далеч извън града?! Още в началото трябва да сме категорични - в новия паметник на цар Самуил няма нито един исторически верен елемент. Краткият анализ на паметника ще трябва да започна с уточнението, че се срамувам от това, което се налага да напиша по-долу. Срам ме е заради титулуваните бездарници, иначе широко рекламирани из средствата за масово осведомяване, които са били професионално задължени да дадат оценка на историческата пригодност на паметника на цар Самуил още докато е бил в проект, но не са я дали както поради липса на знания, така и поради тежка политическа зависимост. Каруцарският език на директора на Националния исторически музей по повод нехаресването на паметника ще прескоча тук от неудобството, че изобщо познавам този човек. Срам ме е и заради ония, които днес са незаслужено в ролята на български държавници, а изговориха безчет безсмислици по повод откриването на паметника. Срам ме е и заради арогантното невежество на скулптора Хайтов, който не само е бягал от всички лекции по история на изкуството, не само го е домързяло да направи наложителните исторически справки, но и очевидно се гордее с това. Срам ме е, но и ме е страх. Понеже от най-високо място ни "заплашиха", че скоро трябва да чакаме нови паметници на български владетели. Ако ще са като този на цар Самуил, дано котка да им мине път. Лесно получаваме съставляващите статуята елементи (вж. кратък преглед в изображението към текста), а тях разделяме в два типа - антропологични и части от облеклото и инсигниите. Изгледът на царя смущава, защото дори не наподобява нито едно от известните ни четири (не две, както смята скулпторът) възстановки по черепа от гроб 3 в църквата "Св. Ахил". Скелетът от гроб 3 е всичко друго, но не и масивен, поради което царят е бил повече човек на духа, а не разярен воин, както е представен. Освен това е известно, че Самуил умира около 70-годишен, а бронзовата статуя представя мъж малко над 40-годишна възраст - по това време той още не е бил цар, а, формално, само пълководец на цар Симеон Роман (977-997), поради което окичването му на тази възраст с царска корона е нелепо. Вторият тип елементи - неопределяема дреха, абсурдни инсигнии с безреден и разновременен набор от хаотично нахвърляни символни знаци. Най-шокиращото е използването на фибула с 16 лъча звезда от Вергина, за която са в лют спор Гърция и БЮРМ; женският накит за глава от ХIV в., "преправен" на царски колан; мечът, сякаш нарисуван в тетрадката на скучаещ ученик в долните класове; безумният скиптър; и, разбира се, унгарската корона. Някои от символите са дадени накратко в изображението, но за повече разяснения не остана място, за съжаление. Мраморният постамент на паметника представлява измислен капител с абсурдна украса, поради което не подлежи на анализ. Красив ли е паметникът?! Понеже "красотата присъства там, където истината е намерила подходяща форма" (Айрис Мърдок, 1973), то и отговорът би трябвало да е станал ясен, след като уточнихме, макар и съвсем набързо, историческата непригодност на новия паметник на цар Самуил в София. Дано никога повече не се налага на никого от нас да чете или пише за друго такова произведение. А всичко е било толкова лесно, трябвало е скулпторът само да помоли някого за съдействие, което нито е сложно, нито е трудоемко, или поне сам за седмица да се справи с литературата по въпроса. И резултатът щеше да е друг, сигурен съм. * * * Ако можеше да се види в тоя си вид, като паметник в София, цар Самуил щеше да се обърне в гроба, ако Николаос Муцопулос не беше го извадил от там. В името на историческата правдивост би било редно да се преправи поне каквото е възможно по паметника - подвижната корона, мраморният постамент, фибулата със звездата от Вергина и, непременно, "патриаршеският жезъл". Като се имат предвид словесните изяви на скулптора, а също твърдоглавието и природната недостатъчност на политическите му покровители, това обаче едва ли ще стане. Тъжното в цялата тази случка е не толкова издигането на една исторически непригодна бронзова статуя, а това, че паметникът на цар Самуил е част от усърдно създаваната у нас безнадеждно невежествена историческа среда, в която ни налагат да пребиваваме. Това е крайният резултат от съществуването в България на явна мафиотска структура в областта на изучаването на миналото - нарекохме я преди време "Новото Аненербе", която се намира в престъпна симбиоза с политическите структури в държавата. Резултатите са безумни реставрации на исторически архитектурни обекти, непригодни паметници и фалшиви учебници по история. И всичко това съществува, защото ние го допускаме, не знам докога. _____________________ * Поради ограниченото място тук свеждаме само до кратък текст иначе твърде обемната доказателствена част към анализа на паметника http://www.segabg.com/article.php?id=755333#.VXhudjx38ok.facebook