Last roman

Иконоборството, макар че там влиянието е по-скоро арменско. Но на изток монотеистите не тачат особено изображенията

интересна тема с много 'колоритни' размисли в нея. Почнах да чета мненията по диагонал, за да не стана полупроводник за сигнали от кораба майка. ))

При адекватна терапия особено в детските години, човек може да се излекува от сенна хрема.

Тръбочета кърти мивки

Чудо голямо

тук народи не участват, участва вулгаризирания латински език и институциите, които ползват латинския.

Римските медици имали достъп до доста голям набор от хирургични инструменти, които били предназначени да им помагат при лечението на пациентите. Точният времеви период, в който са се употребявали хирургичните инструменти в римската медицина до голяма степен не може да бъде определен. Хипократ (460 г. пр.Хр.) е сред гръцките медици, оказали голямо влияние на римската култура и медицина. Една от съвременните археологически находки (открита в Кос - родното място на Хипократ) съдържа хирургични инструменти, идентични на използващите се в римската медицина. Автентични хирургични инструменти са открити и в дома на хирург в Помпей, който е съхранен под вулканичната пепел на изригналия по това време вулкан Везувий. Приблизителната година, през която били изработени е 233 г. пр. Хр. През 1947 г. са направени копия на тези инструменти. Те се съхраняват в библиотеката "Claude Moore Health Sciences". Колекцията е един от най-добрите примери на запазени инструменти, с които разполагали хирурзите по това време. Някои от тях са: 1. Вагинален спекулум (на гръцки: dioptra, на латински: Speculum magnum matricis) Състои се от 2 свързващи части, които се отварят и затварят с държачи, закрепени с винтов механизъм. Подобни на този спекулуми са се използвали до осемнадесети век в Европа. Соранус е сред първите автори, споменали този инструмент. Гръко-римски автори на трудове по акушерство и гинекология често препоръчвали употребата на спекулум за диагностиката и лечението на вагинални и маточни нарушения. Изработвали се от бронз, което ги прави лесно рециклируеми. 2. Ректален спекулум (на гръцки: hedrodiastoleus, на латински: Speculum rectalis) За този инструмент е споменал Хипократ в един от своите медицински трактати: "за да прегледате пациент, който е с разранена част от дебелото черво, използвайте ректален спекулум." 3. Костни лостове Гален пише, че тези инструменти са се използвали при лечението на фрактури на костите и вадене на зъби. 4. Костен форцепс (на гръцки: ostagra, на латински: Оs forcipe) Соран твърди, че ако по време на раждане главата на плода заседне в родовите пътища се налагало тя да се отвори с остър инструмент, а парчетата от черепа се отстранявали с костен форцепс (от където произхожда и неговото наименование). 5. Вендузи (на гръцки: sikua , на латински: Cucurbitulae) Поставят се на различни места по тялото. След нагряване вендузите се поставят на желаното място. По-големите са се поставяли на гърба, а по-малките на ръцете или краката. 6. Тръбички, предпазващи от контракции и сраствания (на гръцки: motos molubous на латински: plumbea fistula) След операция на носа, ректума или вагината е било обичайно на мястото да се постави такава тръба от олово или бронз, за да се предотврати свиването и срастванията. По този начин са се прилагали и медикаменти. 7. Инструменти за обгаряне (на гръцки: kauterion, на латински: Ferrum candens) Обгарянето на хирургичните рани предпазва от инфекции и способства за по-бързото им зарастване. Обгарянето се е използвало, за да се намали кървенето по време на операциите. 8. Сонди (на гръцки: kauterion, на латински: Ferrum candens) Този комплект от сонди се е съхранявал в метален цилиндър, за да ги предпази от външни въздействия. 9. Мъжки катетър Римските лекари го използвали, за да направят проходими пикочните пътища. Това позволявало на урината да премине свободно от тялото. Тези ранни катетри представлявали кухи тръби, изработени от стомана или бронз. Видима е кривата леко S-образна анатомична форма на този инструмент. 10. Уред за клизми 11. Акушерки куки, остри куки (на гръцки: agkistron, на латински: hamus, acutus) Куките били два вида - тъпи и остри. Често са споменавани в гръцката и латинската медицински литература. Използвали се за същите цели като в съвремието - за дисекции, за отстраняване на малки парченца тъкан и чужди тела, за преглеждане и прибиране на раните. По време на дисекциите много от манипулациите, които сега се извършват с форцепс са се правили с острите куки. 12. Форцепси (на гръцки: tricholabis, на латински: vulsella) В съвременните епохи голяма част от този тип форцепси вече не са хирургични инструмени. Част от тях се използват в домакинството и козметиката (най-често за епилация). 13. Форцепс за увулата В "Aetius" (II.iv.2) е описана ампутация на увулата. Първоначално тя се е стягала силно с форцепса, за да се преустанови кръвоснабдяването й, а след това тъканта се е изрязвала. 14. Форцепси за коремни операции 15.Остеотоми - за разсичане на костта при ампутация на крайник 16. Скалпели 17. Медицински ножици (на гръцки: psalis, на латински: forfex) Авторът на медицински текстове по хирургия Oribasius твърдял, че подстригването на косата е редовна медицинска процедура, на която е посветил специална глава от своята работа. Celsus също причислява рязането на косата към терапевтичните процедури. Вероятно древните римляни са считали, че медицинските ножици не били достатъчно прецизен инструмент и рядко са ги използвали за операции. 18. Шпатули и сонди Почти всеки медицински писател ги споменава. Шпатулата е по-скоро фармацевтичен, а не строго хирургически инструмент, защото овалният й край се е използвал за разбъркването медикаменти. Използвала се е за нанасянето на мехлеми върху хирургичните рани. http://history.framar.bg/%D1%85%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D0%B0

Опит за проследяване на наказателните кампании на Германик /14-16 г./.

Визията на Спандьо е доста по-реалистична. Мнението ми за Париж е, че е най-мръсната от всички европейски столици и по-нататъчната му арабизация и негризация ще задълбочи проблема.

подобно изявление намирисва на грандиозно дебелоочие. То и от Пол Пот по тая логика нищо лошо не сме видяли.

италианците са доста изкуствена нация, създадена през последните 150 години. Иначе сегашната държава обединява разнородни региони с различно по произход население, което в исторически аспект е било в състава на различни германски държави, самостоятелни градове - държави, папски протекторати, ИРИ, нормански херцогства, арабски халифати, така че е много трудно да се прокара ясен паралел.

Да не забравяме кой даде началото на войната в Европа:

(для совсем безграмотных, пребывающих в неведении или желающих узнать) 1. СССР был последней страной, заключившей с гитлеровской Германией Пакт о ненападении, причем единственной – заключившей в условиях, когда европейская война стала неизбежностью. 2. С 1933 по начало 1939 года СССР был единственной страной, последовательно выступавшей против гитлеровского режима. При этом, имея посольство в Берлине, СССР единственный в Европе практически не имел никаких иных отношений, кроме формальных, с Германией. 3. СССР НЕ готовил военные кадры для гитлеровской Германии. Подготовка незначительного количества летчиков и танкистов осуществлялась немцами на территории СССР самими, готовились исключительно кадры для САМОЙ демократичной страны тогдашней Европы – так называемой Веймарской республики. Все контакты были прекращены после прихода Гитлера к власти. 4. СССР неоднократно выступал за создание восточноевропейской системы безопасности, однако все попытки торпедировались правительствами Польши и Германии, встречали противодействие в Лондоне и были окончательно похоронены в результате спецоперации немецких спецслужб, когда был убит французский министр иностранных дел Барту – единственный человек на Западе (во власти), выступавший за включение СССР в систему европейской безопасности. 5. СССР в своей европейской политике исходил из подтвердившегося впоследствии тезиса о том, что войну придется вести с коалицией европейских государств. Поэтому задачей советской дипломатии было если не устранение возможностей создания такой коалиции, то хотя бы уменьшение ее возможных участников. 6. В отношении Польши СССР исходил из того, что это наиболее вероятный военный противник (в Польше в отношении СССР было такое же отношение), а также из вероятного наличия секретного польско-немецкого протокола к декларации о ненападении от 1934 года, где речь шла о восточном векторе польско-немецкой военной экспансии. Сегодняшний анализ позволяет предположить, что публикация текстов этого протокола во французской газете накануне визита в СССР французского министра Лаваля и готовящегося франко-советского соглашения о совместном военном сотрудничестве была как раз направлена на срыв этого подписания, то есть являлась активкой немецкой разведки. Однако, тогда это было неочевидно и советское руководство правильно исходило из «черного сценария». Тем более, что сближение Польши с Германией давало для этого все основания. 7. После Мюнхенского пакта СССР исходил из очевидной истины, что А) гарантии западных партнеров не стоят ничего Б) СССР выброшен из европейской политики полностью В) договор о совместных действиях с Францией в общем-то де-факто недействителен. 8. С начала 1939 года начинается зондаж немцами позиций советской стороны. Официально это делалось под нажимом немецкого посла в СССР Шуленбурга – искреннего сторонника мирных отношений между СССР и Германией. Однако, немцы стремились избежать возможного союза СССР с Англией и Францией. Со своей стороны СССР должен был вернуться в европейскую политику, а кроме того, он оставался единственным государством, не имевшим с Германией договора о ненападении. 9. С начала 1939 года СССР был озабочен началом обсуждения в Европе темы «Великой Украины», то есть, создания Украинского государства при помощи Германии в том числе и за счет Советских территорий. Учитывая Мюнхен, к этому в СССР отнеслись очень серьезно. 10. Между Германией и Японией был заключен антикоминтерновский пакт, подразумевающий любую помощь одной из сторон, если другая подвергнется агрессии со стороны СССР. 11. С весны 1939 года СССР вступает в прямой военный конфликт с Японией на реке Халхин-Гол, причем Япония обвиняет СССР в агрессии. 12. По официальным и неофициальным каналам СССР получает сведения о том, что конфликт с Японией произошел под влиянием и при прямом нажиме Германии. Таким образом теоретическая возможность войны с Германией возрастает многократно. На фоне сильнейшего прогерманского лобби в Англии и Франции это подталкивает к тому, чтобы внимательнее прислушиваться к предложениям немецкой стороны. 13. В связи с неизбежностью войны в Европе (пока только польско-германской) Англия и Франция, осознав, что они тоже окажутся втянуты в войну, соглашаются на проведение переговоров с СССР о возможном противодействии агрессии Германии. 14. На фоне конфликта на Халхин-Голе, где РККА демонстрирует свои проблемы (которые позже проявятся и в Финской войне, и в 1941 г) начинаются Московские переговоры между Англией, Францией и СССР. Сразу выясняется, что делегации Франции и Англии не имеют высокого статуса и полномочий для подписания какого-либо соглашения. Более того: очень быстро выясняется, что Англия и Франция не гарантируют вступление в войну в случае вступления в нее СССР. В этих условиях война на два фронта становится для СССР реальностью. Немецкие предложения о ненападении и готовность к компромиссу выглядят заманчивее. 15. Важнейшими условиями для подписания какого-либо соглашения СССР определяет: полное забвение темы Великой Украины, полный отказ от любого вида экспансии в страны Балтии, отказ от попыток поставить под немецкий контроль страны юго-восточной Европы, отказ от желания полной оккупации Польши и выхода на собственно границы СССР и возобновление торговых отношений. Да! Важнейшим условием подписания Пакта было торговое соглашение, при котором СССР получал бы высокотехнологичное оборудование и машины, необходимые для ОБОРОННОГО производства! 16. План нападения на Польшу разработан ДО подписания Пакта с СССР и вне зависимости от результатов переговоров между Молотовым и Риббентропом. Таким образом, Пакт затрагивает взаимоотношения только между Германией и СССР. 17. ДО подписания Пакта СССР неоднократно обращалось к правительству Польши самостоятельно, также были обращения со стороны Англии и Франции о сотрудничестве с СССР против Германии, однако Варшава категорически отказывалась. 18. Визит Риббентропа в Москву начался в условиях советского наступления на Халхин-Голе. Пакт был подписан ПОСЛЕ получения сообщений о победе. Вполне возможно предположить, что в случае поражения СССР потерял бы интерес и для Германии, и для иных любых других стран. 19. Подписание Пакта в Москве практически разрушило Антикоминтерновский пакт. Так как подписание Пакта в условиях советско-японского конфликта немецкие партнеры не согласовывали с Токио и просто не ставили в известность, в Токио это было расценено как прямое предательство. Пакт давал СССР возможность вступить в полноценные военные действия с Японией. Дальнейшая политика Токио в отношении СССР строилась с учетом именно этого обстоятельства. Иначе, как блестящим успехом советской дипломатии это назвать сложно. 20. Положения Пакта подразумевали ТОЛЬКО тему ненападения и гарантий. Положения секретного протокола содержали ТОЛЬКО нюансы этих гарантий. Ни о какой советской экспансии в Польшу и страны Балтии не было и речи. СССР не обязывался нападать на Польшу и инкорпорировать ее часть. 21. Вплоть до 12 сентября, в условиях военного разгрома Польши Гитлер и сам еще не знал, что с этой Польшей ему делать. 22. До 12 сентября СССР не вмешивался в польско-немецкую войну. Документов, которые говорили б о заранее подготовленном решении о вторжении не предъявлено. 23. Германия неоднократно просила СССР о скорейшем вмешательстве в конфликт, однако СССР до определенного момента категорически отказывался. 24. Решение о вмешательстве в конфликт было принято не на основании Пакта и секретного протокола к нему, а в связи со следующими обстоятельствами: А) 12 сентября в ставке Гитлера было принято решение о ликвидации польского государства и фактической реанимации темы Великой Украины. Судя по реакции советской стороны, это решение стало известно в Москве почти сразу же, что говорит о хорошо поставленной разведке в окружении тогдашнего лидера украинских нацистов (версия Бандеры) Ярого. Б) К территории, обозначенной секретным протоколом, как сфера влияния СССР, продвигалось первое иностранное подразделение в составе вермахта – Украинский легион имени Коновальца. В) вермахт уже преодолел границу разграничения сфер влияний, установленную секретным протоколом. Таким образом, возникла возможность выхода вермахта к границам СССР. А ведь ради невозможности этого в СССР и пошли на Пакт с Германией. Г) Полный военный разгром Польши был очевиден. Д) Очевидным было и то, что Англия и Франция не хотят напрямую вмешиваться в конфликт, несмотря на имеющиеся возможности и гарантии безопасности, данные Польше. Е) Япония согласилась на прекращение конфликта на Халхин-Голе. Ни к одному из положений Пакта и секретного протокола эти обстоятельства отношения не имеют. 25. Решение о военной операции в Польше было принято Москвой не ранее 14 сентября. В это время вермахт уже вышел в Восточную Галицию. 26. Военная операция началась только после того, как японская сторона подписала соглашение о перемирии. Угроза военного конфликта на два фронта была ликвидирована полностью. 27. Инкорпорация восточных кресов Польши в СССР произошла по трем основным обстоятельствам: А) недопущения, как было сказано в заявлении Молотова от 17 сентября, всяких неожиданностей и случайностей. Вроде провозглашения ОУНовской Великой Украины. Здесь тему надо развить. В чем была опасность такой идеи? Поведение Англии и Франции в отношении Польши показало, что в обеих странах существуют достаточно мощные силы, работающие на прекращение конфликта с Германией. Да, Лондон и Париж объявили войну, но на этом все и закончилось. Не было гарантии, что формально объявленная война не перерастет в перемирие, а затем в новый Мюнхен, когда уже три страны потребуют от СССР уступок украинских территорий и присоединения их к «Великой Украине» под протекторатом Германии. Этого допустить было нельзя. Идею убили на уровне сперматозоида. Б) Гитлер был категорически против любого существования Польши в любом, пусть урезанном виде. Для сохранения действия Пакта с этим приходилось считаться. В) Чтобы не множить сущности: в условиях инкорпорации вести оборонное строительство на дальних подступах к старым границам СССР было проще и выгоднее. Не говоря уж о ликвидации «пятой колонны». Таким образом, опять же ни одно из соображений не соответствует Пакту и секретному протоколу. 28. Новая граница между СССР и Германией была проведена не в соответствии с Пактом и секретным протоколом, а в соответствии с Договором о дружбе и границах. Кстати, эта граница только сильно отчасти соответствовала разграничению сфер влияния, указанных в протоколе. 29. История со странами Балтии еще в меньшей степени связана с Пактом. 30. Значение новой границы лучше всех оценил Черчилль, который сказал, что тем самым открыт второй фронт против Германии. Он был умничка. Не меньшим умничкой был и американский корреспондент в вермахте летом 41-го года (да-да, было так, США еще не воевали), который писал в репортаже, что на каждый шаг Германии русские отвечали контршагом, отодвигая опасность от своих границ.

Интересно мнение относно сталиновите чистки в РККА: ИСТИНАТА ЗА “РЕПРЕСИИТЕ” НА СТАЛИН . · circa 1935: Soviet Communist dictator Joseph Stalin (1879 – 1953). (Photo by Keystone/Getty Images) Темата за Сталинските „репресии“, освен множеството идеологически фактори, подхвърлящи проблема между крайното добро и крайното зло, е усложнена от многопластовостта на времето, войните, “култа към личността”, формиран с различни цели и в различни периоди и крайната военизирана обстановка в СССР веднага след ВОСР и след края на Втората световна война. СССР, както знаем всички, по време на Гражданската война е обграден от външни врагове години наред, а в страната е задействана мощна „пета колона“, активно работеща срещу основния си враг – комунизма в лицето на СССР. По време на годините преди началото, по време и след Втората световна война, която всички знаем що за изпитание е пред страната на Съветите, гореописаните фактори продължават да действат. Никита Хрушчов през 50-те години на XX век разобличава култа към личността, прилагайки своеобразна “шокова терапия” за задържане и легитимация на собствената си власт, а и за бягство от личната си отговорност по отношение на същите тези “репресии”. Интересното е, че през 60-те и 70-те години темата е използвана и срещу самия него, а през 80-те и 90-те години на XX век сталинските репресии са раздути с цел пълното дискредитиране на КПСС и тоталното ликвидиране на СССР. Да видим някои конкретни цифри, извадени от наличните документи в Държавния архив на Русия. През февруари 1954 г. за Никита Хрушчов е подготвена справка, подписана от Главния прокурор на СССР Р. Руденко, министъра на вътрешните работи на СССР С. Круглов и министъра на правосъдието на СССР К. Горшенин, в която справка се споменава броят на осъдените за контрареволюционни престъпления за периода от 1921 година до 1 февруари 1954 г. Според справката, за целия този период от Колегията на ОГПУ, от “тройките” на НКВД, от Военната колегия, от съдилищата и военните трибунали са осъдени общо 3 777 380 човека, в това число от тях смъртно наказание получават 642 980 човека, а в лагери и затвори за 25 и по-малко години попадат 2 369 220 човека, изселени – 765 180 човека. Обърнете внимание, че това е статистика за 32 години. През тези 32 години в Русия има Гражданска война, а и като цяло това е една изключително наситена откъм военни действия епоха. След Гражданската война следва Втората световна. След това следват годините след Втората световна война, борбата с многобройните бандеровски банди и т.нар. “горски братя”. В числото на тези репресирани са предателите-власовци. Тук са дезертьорите и мародерите, паникьорите. Тук са бандитските нелегали, тук са помощниците на нацистите, които не са си поплювали, а са проливали кръв, много кръв. Тук са троцкистите. Т.е. общата цифра на репресираните за всичките тези 32 години е сбор от огромна многопластовост и е доста сложна като характеристика. Сега запомнете цифрата, която ще напиша след миг: за периода от 1921 година до 1 февруари 1954 година са осъдени на смърт 642 980 човека – за 32 години. Това е реалността. Който не вярва, да се зарови в руския Държавен архив и да провери сам. Ако може да опровергае цифрата, ще си посипя главата с пепел собственоръчно. Ако не може да я опровергае с налични документи, да замълчи завинаги по темата. Сега да видим колко са репресираните в командния състав на Червената Армия от май 1937 година. Западната „пета колона“, на която беше изгодно СССР да бъде дискредитиран, се позовава на “Отчета за работата на управлението”, предаден на Сталин от генерал-лейтенант Е. Щеденко на 5 май 1940 година. Там пише, че от редиците на РККА са УВОЛНЕНИ 36 898 командири. Забележете, УВОЛНЕНИ! От тях през 1937 година са уволнени 18 658 човека (13 % от списъчния състав на командно-началническия и политическия състав). През 1938 година са уволнени 16 362 човека (9 % от командния състав), а през 1939 г. са уволнени 1878 човека (0.7 % от командния състав). Мотивите са уволненията са следните: по възраст по здравословни причини поради дисциплинарни простъпки за морална неустойчивост по политически мотиви 19 106 (от тях след подадени жалби и проведени проверки 9247 са възстановени през 1938-39 г.) арестувани, т.е. репресирани са 9 579 човека от ръководния състав (от тях 1457 човека са възстановени през 1938-39 г.). Може да се направи следният извод: броят на офицерите, арестувани през 1938-39 г. (без ВВС и флота) е 8 122 човека (3 % от общата численост на командния състав през 1939 г.). От тях осъдени на разстрел са 70, разстреляни са 17 – главно висши офицери, например двама от петте маршали (Тухачевский за организиране на троцкистки военен заговор, Егоров за участие в шпионаж, подготовка на терористични актове и участие в конспиративна организация), още един маршал Блюхер е арестуван за участие във военно-фашистки заговор, довел до необосновани загуби и умишлен провал на операциите при езерото Хасан, но той умира в затвора. За аналогични и особено опасни престъпления са били разстреляни 5 от 9-те командири на армии (Белов, Якир, Уборевич, Федко, Фриновский) и други представители на “петата колона”. А ето какво казва врагът: ”…Вермахтът просто ме предаде, загивам от ръцете на собствените си генерали. Сталин направи нещо гениално – изчисти Червената Армия и се избави от прогнилата аристокрация” (из интервю на Хитлер пред журналиста К. Шпейдел в края на април 1945 г.). За написването на този материал са използвани следните източници Справка от 1 спецотдел на МВД на СССР за броя на арестуваните и осъдените в периода 1921-1953 г. от 11 декември 1953 г., подписана от началника на архивния отдел на МВД Павлов, на основание на които данни е била направена справка, изпратена на Хрушчов. Отчет на Е. Шаденко, предоставен на Й. Сталин “Отчет за работата на управлението” за 1939 г. Интервю на Хитлер пред журналиста К. Шпейдел в края на април 1945 г. Обобщение: Със смъртна присъда за 32 години – 642 980 човека. В това число влизат и разстреляните бандити от гражданската война, убийците, грабителите, власовците, дезертьорите, горските братя, криминалните престъпници, и т.н. За периода 1937-1939 г. от редовете на РККА са УВОЛНЕНИ 36 898 командири, от тях са осъдени на разстрел 70, а са разстреляни 17. За същия период във военните училища на СССР са подготвени около 250 000 офицери. Запомнете и думите на Хитлер: „загивам от ръцете на собствените си генерали“. Запомнете и друг решаващ за СССР и света факт: По време на Втората световна война в СССР не е имало нито един опит да държавен преврат. По време на същата Втора световна война срещу Хитлер са осъществени няколко покушения и няколко опита да се сключи сепаратистки мир без Хитлер. Петя Паликрушева

В Археологическия музей срещу президентството бяха представени експонатите на изложбата Сребро от Лувъра Едно от най-големите сребърни съкровища от римската епоха в колекциите на Лувъра е в София. Oт утре до 23 август тo може да бъде разгледано в Националния археологически институт с музей при БАН, съобщи БТА. Това е първото гостуване на предмети от френския музей в България през последните 30 години. Изложбата "Сребро от Лувъра. Съкровището от Боскореале" показва богатството и изтънчения вкус на римските аристократи около началото на новата ера, съобщи пред журналисти директорът на НАИМ Людмил Вагалински. Боскореале се намира в Италия, в района на Везувий, близо до известните антични градове Помпей и Херкулан. Съкровището е било скрито в цистерна за вино в римската Вила дела Пизанела, потънала под пепелта при изригването на вулкана през 79 г. сл. Хр. Последният собственик на сребърния сервиз вероятно е била жена на име Максима. Тя е загинала до него заедно с още двама мъже. В изложбата е показана отливка от нейното лице и обеците, които е носела при гибелта си, разказа в София Франсоаз Готие от Лувъра. Съкровището от Боскореале е открито в края на 19-и век при опит на местен поземлен собственик да направи заграждения на негов имот. След археологически разкопки са открити зала с мозаечен под, кухня и конюшня. Впоследствие различни археологически кампании разкриват вила, като потвърждават хипотезата за вила рустика (селска вила), разположена на 1000 кв.м с ясно очертана жилищна площ и стопански помещения. На 13 април 1895 г. в цистерната за вино на тази вила е открито съкровище от сребърни съдове за трапеза, състоящо се от 102 предмета, и кожена торба с антични монети на стойност около хиляда златни ауреуси. Предполага се, че те са били умишлено укрити в стопанското помещение преди изригването на вулкана Везувий. Трийсетте предмета, които изложбата представя в София, са част от този сервиз - съдове за хранене и съдове за пиене, допълнени от чифт златни обеци. Сред тях е известната Купа с Африка, чинии, подноси, блюда, триподи, лъжици, кантароси, скифоси и черпаци. Предметите са изработени от лято, ковано, щамповано, гравирано, цизелирано и частично позлатено, припоено сребро. Находките впечатляват с изящната си изработка и са ценен извор на сведения за развитието на културата през римската епоха. Заедно с тази изложба в НАИМ се открива и експозицията "Римската вила при Чаталка. Богатството на един тракийски аристократ", която представя бита на заможни тракийски аристократи по българските земи. Те са били собственици на вила рустика, построена през I в. сл. Хр. в местността "Чаталка", разположена близо до Стара Загора. "Идеята да съвместим двете изложби е освен лукса, да покажем и бита на аристократите, като така посетителите да придобият представа за живота им в неговата цялост", обясни Людмил Вагалински. Френската изложба е организирана от Националния археологически институт с музей при БАН и Лувъра, в сътрудничество с Министерството на културата на България, Посолството на Франция у нас, Френския културен институт в София и Сдружение "Комитет за подпомагане на изложбата на български антики в Лувъра. http://sofia.dir.bg/news.php?id=19118956

в шахмата също доста ходове са заучени.

търговията с петрола преди всичко. Какво тук значат некакви камънаци на 17 века...

ами как ще е религиозно толерантна ИРИ, като това е едно от изискванията да си неин гражданин: ромей по самосъзнание и християнин /православен/ по вероизповедание. Айде не преливайте от пусто в празно.

Че и го скопили, горкия. Иначе Роман най-вероятно се е споразумял със Самуил да изпълнява само церемониални функции, докато реалната власт останала в ръцете на комитопула. Така че ромейският опит да предизвика гражданска война с пускането на двамата заложника не успял.

всякакви изключения има, но идеята ми е, че който има желание - просперира. Който го мързи - седи пред хоремага и лочи евтина бира.

да не забравяме как е свършил Борис, убит по погрешка? от българската стража.

който си е избрал специалност, която е актуална и е инвестирал време, и пари в образованието си - намира добре платена работа. Който си е клатил краката или е записал нещо, за да отбие номера - седи и гледа тъпо. Това е положението.

pagus в републиканския Рим е село. След териториалната реформа на Диоклециан, пагус е най-малката административна единица на провинцията. На латински провинция си е provincia оттам примерно идва името на областта Прованс /дн. Южна Франция/. Иначе на село езическите вярвания били устойчиви, ето защо езичниците след християнизацията на империята започнали да се наричат пагани, поганци и пр.

ми по принцип участниците са настанени в база. Иначе в Хисаря хотели - бол.

на гладиаторите