Last roman

добро включване в майтапчийската тема

архаизъм, друже. Всички степняци били класифицирани от хронистите като 'скити' или 'хуни', независимо от ентическия им произход.

2000 години от смъртта на император Август: На 19 август 14 г. в Нола, Кампания, умира римският император Октавиан и то така, както винаги е мечтал - „добра смърт”, бързо и без телесни страдания. До самата си кончина се намира в съзнание. Склопва очи на 76-годишна възраст, което за онова време това е нещо трудно постижимо – болести, рани и заговори са ги изпращали в небитието далеч по-рано. В деня преди смъртта си Октавиан продължително разговаря на четири очи със своя наследник Тиберий, който спешно е извикан при умиращия император. После се прощава с приятелите си и ги пита дали, според тяхното мнение, добре е изиграл комедията на живота. Завършва разговора с гръцки стих, с който обикновено актьорите изричат последно на сцената: „Ако ние сме играли прекрасно, наградете ни с овации и ни изпратете с веселба.” След това се интересува за здравето на своята внучка, дъщеря на Друза, която е болна. И ето че при него остава само съпругата му. Събирайки последни сили, той изрича със сълзи на целуващата го жена: „Ливия, живей и помни как живяхме заедно. Бъди здрава ... прощавай.” Произход Октавиан Август е роден на 23 септември 63 г. пр.н.е. в Рим. Той е римски политик и основател на Римската империя. Пълната му титла към момента на смъртта му е Imperator Caesar Divi filius Augustus, Pontifex Maximus, Consul XIII, Imperator XXI, Tribuniciae potestatis XXXVII, Pater Patriae (Император, син на Божествения Цезар, Август, Велик Понтифик, Консул 13 пъти, Император 21 пъти, натоварен с власт на народен трибун 37 пъти, Баща на Отечеството). Бащата на Октавиан, Гай Октавий, произхожда от богат плебейски род, принадлежащ към съсловието на конниците. Баща му е командвал войските при разбиване войските на Спартак. Майка му Атия е внучка на Юлий Цезар. Получава перфектно образование. Израства в обстановка на постоянна борба за власт. Цезар го осиновява. Пътят към властта След убийството на Цезар едва 20-годишен става враг на Марк Антоний, който завзема властта. Съумява с интриги в Сената Антоний да бъде обявен за враг на отечеството и го разбива в битката при Мутине, връща се в Рим и иска триумф. Сенатът отказва на Октавиан да го направи консул поради младостта му, но той влиза в преговори с Марк Антоний и с Марк Лепид за съюз против Сената и те сформират триумвират. Успява да стане консул. Длъжността му е нужна, за да възбуди съдебен процес против убийците на Цезар – осъдени са задочно на смърт. Триумвиратът унищожава 300 сенатори и 2000 конници. Октавиан не се поддава ни на увещания, ни на подкупи, а на молещите пощада безжалостно заявява: „Ти трябва да умреш!” Идва ред на физическите убийци на Цезар – Касий и Брут. Войските им са разбити и те се самоубиват. Тогава след взаимни интриги триумвиратът се разпада. Антоний бяга в Египет и се жени за Клеопатра. Октавиан лично предвожда армията против него, но край Александрия войските на Антоний преминават към Октавиан. Връщайки се от Египет, Октавиан си организира триумф. На 13.1.27 г. пр.н.е. той снема от себе си пълномощията пред сената и обявява реставрацията на Републиката, но си оставя командването на 75 легиона и титлата император. Октавиан установява принципата като форма на управление – самодържавната власт на императора се основава на контрола над армията и преторианската гвардия. Той старателно избягва одиозни длъжности като цар и диктатор. Титли През следващите 27 г. (до н.е.) Август придобива: • Власт на трибун, правеща особата му неприкосновена; • Проконсулска власт – гражданска и военна - над императорските провинции; • Върховна власт imperium maius; • Длъжност на върховен понтифик; • През 29 г. пр.н.е. съвместно с Агрипа заема длъжността цензор, позволяваща му да прочисти сената; • Титлата принцепс (първи в списъка на сенаторите) му дава право първи да изказва мнението си; • Званието Баща на Отечеството (Pater Patriae) теоретически прави отцеубиец всеки посегнал на императора; • Тилата „император” в качеството на лично име не дава нови пълномощия, но като почест е толкова високо, че впоследствие някои императори са се отказвали от нея; • Cognomen „Цезар” вместо бившето родово име Юлий като едно от главните титли на императора го прави наследник на престола; • Новата дума „Август” – възвеличен и свещен - е най-главната императорска титла. Управление Републиканските изборни органи и тяхната дейност се контролират от принцепса. Реалната власт е съсредоточена в ръцете на императорския бюрократичен апарат, чийто щат непрекъснато расте. Външнополитическата дейност на Август е насочена към укрепване могъществото на Рим, белязана е както от сполуки, така и от поражения. При него Испания е окончателно покорена. Пиринейският полуостров и Галия здраво влизат в системата на римските провинции. Достигнати са бреговете на Елба, подчинени са западните германски племена. Провежданата политика в провинциите способства за създаване на прослойка в населението, заинтересована от запазване на римското господство. Най-голямята несполука на Август е през 9 г.н.е., когато 3 римски лег5иона под командването на Публий Квинтилий Вар за разбити от германците при внезапно нападение в Тевтобурската гора. Мощно въстание в Панония (6-9 г.н.е.) отказва Август от други походи. Във вътрешната си политика Август е предпазлив. Като тънък дипломат той разбира, че римляните са изморени от гражданската война, затова цялата му дейност преминава под лозунга за възстановяване на мира и стария ред (Pax Romana). За политиката на Август е характерно лавирането между различните социални групи. Запазвайки престижа на сената, императора обновява съства му и намалява политическата му роля. По отношение на плебса императорът се придържа към политиката на „хляб и зрелища”. Опора на императорската власт е армията, като е подложена на мащабна реформа. Броят на легионите е съкратен до 27. Срокът на служба на редовия легионер е ограничен на 16 г., за преторианците е 12 г. По време на неговото управление са построени големи обществени бани и библиотека. Подобреното финансово състояние на империята позволява да се поддържа постоянно платена войска, в Рим да бъде създадена пожарна служба и полиция, да се подобри снябдяването със зърно, да се строят водопроводи, пътища, храмове и училища. Август се заобикаля с умни помощници и съветници. Тяхното влияние обяснява разцвета на римската литература и изкуство. В семейния живот обаче на Октавиан Август не му провървява: много огорчения му причинява разпътният начин на живот на дъщеря му Юлия от първия му брак със Скребония. Той обаче няма синове. За наследник остава Тиберий Клавдий Нерон – син на Ливия от предишния й брак, когото Октавиан осиновява. Управлението на Август залага основите на държавна организация в продължение на почти 1500 г. до падането на Константинопол през 1453 г. Най-забележимата следа, оставена от Октавиан до наши дни, това е названието на 8-ия месец от годината – август.

Доц. д-р Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив и ръководител на разкопките край Ново село: Уникална алабастрова египетска урна открихме за пръв път по нашите земи Ако имаме финанси, проучванията на могилата ще продължат и догодина - Доц. Кисьов, какво ви провокира това лято да проучите могилата край село Ново село, община Стамболийски? - Когато правим такива проучвания, поводите са два. Или почваме спасителни разкопки, когато има намеса на иманяри, или те са на база предварителни проучвания, какъвто е случаят с могилата от Ново село. Правих разкопки в района, когато работех в НИМ през 1997 г. На около 500 метра северно от тази могила тогава иманяри бяха разкопали малка могила, в която бяха открили погребение и тракийска златна купа. За съжаление тази купа е продадена и изнесена в чужбина. По повод на тогавашния иманярски случай тогава започнах разкопки в района. Проучих пет малки могили, които са част от некропол (гробище), който заема територията на Исперихово и Ново село, и от които излязоха интересни погребения. Могилите са общо около 40, а тази, която проучваме в момента, е с най-големите размери. Тя е с височина 13 метра и е с обиколка около 500 метра. Предположих, че в нея може да е погребан някой местен владетел, както се и оказа. Освен това малки могили в съседство преди години бяха проучвани от колеги от НИМ. Единствено най-голямата могила в некропола не беше проучвана. Вярно, имаше два иманярски опита, но те бяха плитки и не бяха достигнали до вътрешността на могилата. Повечето могили в Пловдивска област са вече разкопани и ограбени, а тази бе една от малкото, оцелели на иманярските набези. Вие виждате и колко пръст има, така че за иманярите е било трудно да проникнат. - На какви находки попаднахте? Датирахте ги от І-ІІ век след Христа? - В центъра на могилата открихме клада с диаметър 4 метра с останки от дърветата, използвани за трупоизгарянето. В съседство, на около 4 метра, открихме гроб. Той представлява каменен саркофаг, изработен от местен камък от Бесапарските хълмове, където скалите са смес от мрамор и туф и лесно се обработват. Първоначално са добили голям каменен блок около 200-300 килограма, който е обработен от каменоделец само с чук и длето. То няма и с какво друго по онова време, но много майсторски е изработил саркофага. Вътре на дълбочина 60 см е издълбал едно легло, в което е положена самата урна. Костите на владетеля след изгарянето са събрани и са поставени в урната. Урната е изключително интересна, скъпа и рядка, изработена е от алабастър в Египет, откъдето явно е внесена. Останах смаян, когато отворих капака на урната и видях 2 литра течност на 2000 години под обгорелите кости. Течността предстои да бъде подложена на химически анализ, за да се разбере какво всъщност е: вода, смесена с благовонни масла, вино или кръв от конете. - Това означава ли, че алабастровата урна е първата открита у нас при разкопки? - Да, досега у нас не е откривана такава урна от алабастър, изработена в Египет и внесена по търговските пътища тук. Капакът на алабастровата урна го открихме замазан с гипсова каша. Това е направено с цел да не може да прониква вътре нищо вторично. Отделно ръбовете на капака на саркофага, в който е урната, също бяха замазани с гипс. Тоест вътрешностите на саркофага и на урната са били много добре изолирани. И отгоре върху тях е имало 19 000 кубика пръст. Освен течността и обгорелите кости вътре в урната имаше и един предмет – стъклен балсамар. Това е нещо като шише, в което по принцип се държат благовонни масла. Може в тази течност да има и благовонни масла, но може да има и кръв от самите коне. Защото конете за тракийските владетели са били свещени животни. Не всеки е можел да притежава кон, особено ездитен. - Този обред за измиване на останките на мъртвеца не е ли известен сред по-късните траки, живели по нашите земи през ІІІ-ІV век? - Да, на практика в случая, каквато и да е течността, тук имаме обред, който е известен сред траките едва в по-късните епохи – ІІІ-ІV век след Христа. Толкова ранен регистриран ритуал досега нямаше. Това е обредът на ритуалното измиване на останките на мъртвия, преди да бъде положен. Това е един вид очистване на останките. Поне аз така интерпретирам находката – извършено е обредно измиване на останките и течността е останала вътре. - Кои са интересните факти при разкритото погребение на три коня близо до гроба на знатния тракиец? - Преди няколко дни открихме на около 10 метра от кладата и погребение на три коня. Те са погребани едновременно в голяма яма пет на пет метра и дълбока около един метър. Първо са били убити и са погребани, а това също е рядко откритие в Пловдивски регион. В Старозагорско често се откриват погребения от този период – І-ІІ век, като в някои случаи конете ги заравят с колесниците. В случая тук няма колесница. Конете са погребани на кота нула, а пръстта над тях – близо 19 000 куб. метра, не е позволила да проникнат влага и кислород при урната и костите на конете. Така че открихме много органична запазена тъкан, от която взехме проби за изследвания. Траките не са познавали седлото и са яздили „на голо” коня. Но явно, че не са яздили напълно „на голо”, а са слагали кожи, които даже са украсявали. Остатъци от тези кожи и ремъците, с които те са били прихванати към коня, на много места по скелетите бяха запазени. Един от конете по размери е приблизително колкото съвременните. Това също е интересно, защото се знае, че в миналото конете са били малки. Другите два коня са с по-дребни. И трите са положени с юздите си. Открихме зъбалците, които преминават през устата на коня и с които той се управлява. А ремъците, които дърпат коня за посоките ляво и дясно, имаха бронзови украси от лети кръгли апликации със слънчевия знак в тях. - Колесница не е открита до момента? - Траките са имали или транспортни каруци с по 4 колела, или двуколки, които са били и за състезания, и за бой. Засега такава няма открита. Но проучванията продължават. Тази година, ако не успеем да проучим могилата, ще продължим и следващата година. Някой път колесниците са извън могилите. Засега продължаваме проучванията в централната част на могилата, така че да разширим площта там, за да я изчерпим. Там по принцип се дислоцират погребенията. Близо до кладата и урната открихме и едно малко огнище, на което са извършвани обредни ритуали. Тук се откриха няколко кости на животни и счупен съд за вино. В чест на мъртвия явно са извършвали някакъв обреден погребален ритуал. - Какво казват всички тези находки за личността на човека, който преди хилядолетия е бил погребан тук? Бил ли е знатен тракийски владетел от племето беси и кой е бил той? - Ако видите могилата в първоначалния й вид, тя е огромна. Изработката на саркофага е много трудоемка и скъпа. Вносът на урната от алабастър чак от Египет, която и сега е рядка, но и тогава е била много скъпа. Погребението на конете, което е показател за принадлежността на мъртвеца към тракийската аристокрация. Явно тук е погребан местен владетел, управлявал дадена територия. Аз го свързвам с племето беси, защото тук е била племенната територия на бесите. И не случайно хълмовете наблизо до Ново село се наричат Бесапарските хълмове. На около 15 км от могилата е пазарджишкото село Синитево, където са останките на столицата на бесите - Бесапара. - Добре, но кой владетел е управлявал Бесапара през І-ІІ век след Христа и може ли да се предположи чие е погребението? - Не можем да кажем точно името на владетеля, защото те са много. Има различни владетели, за които не се знае кой от тях каква територия е управлявал. Освен това за местните владетели почти нищо не знаем. Те не са имали и писменост. Най-известният владетел е Вологес, който по това време се е противопоставял на Римската империя и за когото са запазени писмени източници. Не можем да кажем къде точно е управлявал той и дали тук е погребан. Вологес е бил основният жрец на светилището на Дионис, което римляните го взимат от бесите и го дават на одрисите, за да създадат между тях конфликт. Надявах се върху саркофага или отвътре по стените му да има някакъв надпис или графит (с остър предмет се изписва името) и внимателно огледахме всичко. Но за съжаление, надпис нямаше. Между другото, много рядко се откриват такива надписи. Много трудно е да кажем кой е погребан тук. А аз не съм от тези археолози, които казват неща, за които не са сигурни. - Докога ще продължат разкопките край Ново село? - До края на август, тъй като имаме отпуснати целеви 30 000 лева от община Пловдив. Законът това го позволява. Можем да бъдем финансирани или от държавата, или от общината. - А фирми спонсори? - Вече няма желаещи. Преди години фирми от областта даваха дарения за разкопки, но явно вече кризата си казва думата и при тях. http://www.monitor.bg/article?id=439689

от 29-ти до 31-ви август за трета поредна година в Констанца /Румъния/ ще се проведе традиционния античен фестивал, където Legio IIII Scythica ще вземе участие:

като му знам манталитета на Овчаров, нищо чудно надписът да излезе 'Конан" при дешифриране)))

стремето осигурява и по-добра устойчивост на конника при нанасяне на удар с копие. Но пак няма никаква лингвистична връзка със Срем.

Без лични нападки повече, че ще затворя темата за уикенда. В края на краищата, ако стилът на писане на опонента не ти изнася - можеш да не го четеш и да не му отговаряш.

Мое на гръцки да е било

Ми човекът след като осра Перперикон, сега се е захванал да безчинства и на север. Всичкото това, за да усвоява парички, естествено. Каквито и артефакти да намери, все са 'ключови'.

Ако вярваме на тази статия, лъкът се е използвал поне 100 000 години назад: http://antropogenez.ru/interview/489/

Пауне! вместо да шикалкавиш на дребно, я ми кажи, наистина ли мислиш архаизираните термини в средновековните съчинения за несъмнено историческо доказателство, че българите са гети/скити/хуни/траки/мирмидонци и пр.? Айде и да поспрем спама в тази тема, ясно е, че автохтонците освен с игрословици и нагаждач ески хипотези, не разполагат с друг 'доказателствен' материал, но темата все пак е за грубите грешки на ментора им.

Археологическая находка в северной части Судана сохранила память о крупном столкновении представителей "белой" и "черной" рас 13 тысяч лет назад. © Фото: The British Museum МОСКВА, 14 июл — РИА Новости. Французские ученые, работающие в сотрудничестве с Британским музеем, изучили десятки древнейших человеческих скелетов, обнаруженных на западном берегу Нила, и пришли к выводу, что большинство этих людей погибли от стрел с кремниевыми наконечниками, пишет The Independent. Палеонтологический могильник Джебель Сахаба — огромное первобытное захоронение "возрастом" в 13 тыс лет — был найден еще в 1964 году известным американским археологом Фредом Вендорфом (Fred Wendorf). Но только сейчас находки удалось исследовать с применением технологий XXI века. И за последние два года антропологи из Бордо сумели обнаружить десятки не замеченных ранее признаков воздействия на кости погибших (прежде всего, на черепа) кремниевых наконечников стрел. Эти признаки "позволяют предположить, что большинство жертв — мужчин, женщин и детей — были убиты вражескими лучниками, а затем похоронены их собственными соплеменниками на кладбище Джебель Сахаба. Более того, новые исследования показывают, что такие убийства происходили в течение многих месяцев или даже лет — в ходе продолжавшейся первобытной войны", — пишет газета. Ученые установили, что все погибшие принадлежали к одной этнической группе, проживавшей к югу от Сахары, и являлись предками современных чернокожих африканцев. Гораздо труднее было определить их убийц, но имеющиеся материалы позволяют предположить, что это были люди из совершенно другой расовой и этнической группы — представители левантийских народностей, проживавших в Северной Африке, которые населяли основную часть Средиземноморского бассейна и являлись европейцами. "Эти две группы, хотя обе и являлись частью нашего вида homo sapiens, внешне значительно отличались одна от другой и имели большие языковые и культурные различия. Те, кто жили к югу от Сахары, имели длинные конечности, короткие торсы, закругленные лбы и широкие носы, в то время как левантийцы обладали более короткими конечностями, длинными торсами и плоскими лицами. Представители обеих групп были очень мускулистыми и крепкого телосложения", — рассказывает издание. Скелеты европейцев были также найдены более чем в 300 километрах к югу от Джебель Сахаба. И это наводит на мысль, что погибли они в столкновении с племенами, охранявшими свою территорию. Более того, период, когда они умерли, характеризуется сильнейшим климатическим спадом, когда иссякли многие источники воды и единственным доступным водоемом оставался Нил. Ученые предполагают, что люди из разных этнических групп тогда мигрировали к берегам великой реки, где возникла жесткая конкуренция за природные ресурсы. Таким образом мог возникнуть крупнейший из известных в древнейшей истории расово-этнических конфликтов. "Эти материалы имеют большое значение — не только потому, что свидетельствуют о первой крупной войне в истории человечества, но и потому, что Джебель Сахаба в долине Нила до сих пор является древнейшим массовым захоронением", — цитирует The Independent Даниэля Антуана (Daniel Antoine), куратора отделов Древнего Египта и Судана в Британском музее. РИА Новости http://ria.ru/science/20140714/1015925483.html#ixzz3ALMn1vq7

архаизирането си е чист литературен похват. Наречи го един вид визитка за начетеност у средновековните автори и хронисти. Когато някой ми запее за българи - мирмидонци и пр. буквално приети откъси, обичам да му давам ето този цитат от "История" на ромея Дука /потомък на знатната византийска фамилия Дука, който служи като секретар и дипломат при генуезките владетели на о. Лесбос и малоазийската колония Нова Фокея/: "На разсъмване Баязид построил своите легиони. Отправяйки призиви за бой, той стоял там, чакайки скитите да нападнат първи. Скитите, от своя страна, изпълнявали заповедите си без звук или врява или какъвто и да е било шум, работейки като неуморни мравки. Баязид започнал да бръщолеви и да проклина своите благородници. Той остро смъмрил пълководците си и(заповядал) да ги бичуват тъй като не се били построили правилно за битка. Един командир, сражаващ се под знамето на Айдън, чувайки, че неговият господар Айдън се бил присъединил към своя брат (който се намирал при Тимур), изоставил позицията си и, взимайки знамето, се присъединил към врага заедно с петстотин тежковъоръжени бойци. Войските от Сарухан направили същото. Бойците от Ментеше и Гермиян, като видели владетелите си да викат и да им дават знаци, също дезертирали и отишли при противника. (Така) Баязид подобно на гарга постепенно бил лишен от перата си. Скитските бойци го обграждали докато накрая кръгът (около него) не бил затворен. Стефан Лазаревич, шуреят на Баязид, наблюдавайки тези маневри от страна на Баязид със своите пет хиляди трибалски тежковъоръжени конници, отказал да приеме поражението. Той и неговите бойци атакували скитите с бойно настървение, насочвайки копията си в лицето на скитите. Когато скитите видели тяхната свирепа и безстрашна атака, те отворили редиците си и ги пропуснали през тях. Скитите изстреляли стрелите си в тила на конниците, удряйки хълбоците на конете. Те обаче не успели да причинят много вреда на ездачите, тъй като те били покрити с черна броня. Щом трибалите се обърнали, скитите отново отворили редиците си и ги пропуснали през тях. Мнозина паднали и от двете страни. Стефан дошъл близо до Баязид и се опитал да го убеди да избяга, но не успял. Много кучета вече го били обградили и силни бикове преграждали пътя му. Стефан, който видял какво става и предугадил какво ще се случи, взел своите мъже и най-големия син на Баязид, наречен Сюлейман и ударил отново по центъра на врага. Разпръсквайки ги с голяма мощ и събаряйки мнозина от конете, докато той самият изклал велико множество, той едва успял да пробие засадата. Скитите били събрани близо (един до друг), движейки се от външния кръг към претъпкания център. Стефан избягал, поемайки по пътя, водещ към Бруса и Сюлейман отишъл с него. Скитите безжалостно колели бягащите турци докато Баязид, поради своя краен прилив на кръв (от гняв), се изкачил на едно възвишение в средата на полето с около десет хиляди освободени роби, наречени еничари. Останалите избягали в безредие. Щом скитите, (увлечени) в преследване на турците, видели Баязид (уловен) в средата на мрежата, като костур, давещ се за въздух, била дадена заповед: "Нека никой не бъде убиван". Те съблекли пленниците голи и ги освободили. Един божествен закон бил предаван между потомците от поколение на поколение- не само между римляните, но и между персите, трибалите и скитите- че когато враговете са от същата религия, трябва да им се взима само плячката, те самите не трябва нито да бъдат взимани в плен, нито убивани извън бойното поле. Тогава робите на Баязид се нахвърлили като лъвове върху скитите. Благодарение на своя далеч по-голям брой скитите надвили турците; какво биха могли да направят десет срещу сто скити. Всички били изклани. Такива били бедите, които били сполетяли Баязид, че скитите дошли наблизо и му казали: "Слез от коня, господарю Баязид, и ела насам. Темир-хан те вика". Противно на желанието си, той слязъл от коня си, който бил арабски и струвал много пари. Те вместо това му оседлали едно дребно конче и, качвайки го върху него, го отвели при Темир-хан." Та, ако тълкуваш текста буквално, ще излезе, има скити и трибали през 15 век /прилагайки методологията на Ценов.. Това че автохтонците вземат всичко това за чиста монета и градят фантасмагорични хипотези върху такива литературни творби, си е техен проблем.

пишеш пълни глупости /както обикновено/. Най-малкото - стремето е познато на степните нбароди и преди това.

откъде я намери тази 200 хилядна армия?

Първоначално идеята на римляните е да ги поселят като федерати в Тракия, както са правели това и с карпите, бастраните, че дори и сарматите. Пък и готите като цяло са принудени да номадстват, след като са прогонени от хуните. Така че не бих казал, че процесът при тях е в строга градация от номади към земеделци. По-скоро според условията те ту усядат, ту отново започват скитания.

Разбира се готите както и други варвари търпят еволюция - от скитащи номади, те в края на краищата усядат и стават земеделци, а аристокрацията им подражава на римската и се превръща в поземлена такава.

Чували сме, даже сме пили сироп от Бъз /по аптеките също се продава/. Нещо конкретно ли имаш да казваш за свойствата му или просто си отваряш тема за спорта?

Честно казано за неустановяването на Аларих на Балканите вина имат и римските власти, които просто отказват да му отстъпят територия. Затова са и 'вояжите' му до Италия, но след смъртта му нещата се нареждат и готите в края на краищата са поселени в Южна Галия.

Според Прокопий Кесарийски във войската на Велизарий се бият много "тракийски готи". Демек не всичко се е изнесло към Италия.

http://www.iflscience.com/health-and-medicine/who-approves-use-unregistered-interventions-ebola-patients

http://deadliestblogpage.wordpress.com/2012/08/11/the-battle-of-adrianople-revisited/

Айде спрете заяжданките!

примерно от процента рая, която вярва в нея: https://richarddawkins.net/2014/08/the-great-decline-61-years-of-religiosity-in-one-graph-2013-hits-a-new-low/