Last roman

айде, честито, вече имаме доказани заразени и у нас, при това такива, дето не са пътували в Италия. Демек, сещате се колко са изтървани нещата. Хубавото е, че този вирус не е по-драматичен от 'обикновения' грипен и мори основно възрастни хора, че и със съпътстващи заболявания. Така че си мийте ръцете редовно и не се целувайте с непознати.

От полунощ имаме ново прекратяване на огъня в Идлиб. Ще видим докога ще издържи.

гуглето ще ти подскаже, аркадаш

муколитици, баце.

че това е най-бързо обновяващата се карта, бе, джанбъм :)))

Coronavirus Map: Tracking the Spread of the Outbreak https://www.nytimes.com/interactive/2020/world/coronavirus-maps.html

Моментната ситуацията в Сирия:

постоянно обновяваща се карта на разпространението на Ковида. Определено не е нещо драматично и заслужаващо паника, особено пък в Европа: https://infographics.channelnewsasia.com/covid-19/map.html?fbclid=IwAR0C67yWiNlIpb1Xnrh_DsrcU8kJW-bMkldGPit76cd6SF4Ejvgjq1yNnuA

Следващото поколение батерии може да бъдат изградени от вируси (видео) Анджела Белчър намери начин да превърне зомбитата на природата в мъничка поточна линия. Но създаването на нова енергийна клетка може да е само началото. Снимка: Pixnio Около преди десетилетие един изследовател от Масачузетския технологичен институт демонстрира как може да се използват вируси за сглобяване на положителните и отрицателните електроди на литиево-йонните батерии, пробив в инженеринга, който обеща да намали токсичността на процеса на производство на батерияите и да увеличи производителността им. Оттогава професорът по биоинженеринг от MIT Анжела Белчър (Angela Belcher) е напреднала много. Тя създаде вируси, които могат да работят с над 150 различни материали и демонстрира, че нейната техника може да се използва за производство на други материали като соларни клетки. Мечтата на Белчър да се създаде „задвижвана от вируси кола“ все още не се е сбъднала, но след години работа тя и нейните колеги от MIT са на стъпка от извеждането на технологията от лабораторията и в реалния свят. Микроскопичните зомбита на природата, вирусите са на границата между живото и мъртвото. Те са пълни с ДНК, отличителен белег на всички живи същества, но не могат да се възпроизведат без гостоприемник, което ги дисквалифицира от някои дефиниции на живота. Въпреки това, както демонстрира Белчър, тези качества могат да се приложат за наноинженерство за производство на батерии, които имат подобрена плътност на енергията, живот и честота на зареждане, които могат да бъдат произведени по екологичен начин. Природата е намерила много начини да изгради полезни структури от неорганични материали без помощта на вируси. Любимият пример на Белчър е черупката на мидата абалоне, която е силно структурирана в наномащаб, лека и здрава. В процеса на десетки милиони години мидата е еволюирала така, че нейната ДНК произвежда протеини, които извличат калциевите молекули от богатата на минерали водна среда и ги отлагат в подредени слоеве по тялото си. Това мекотело не изгражда батерии, но Белчър осъзнава, че същият този основен процес може да бъде приложен при вирусите за изграждането на полезни материали за хората. „Ние се занимаваме с биоинженерство, за да контролираме на наноматериали, които обикновено не се отглеждат биологично“, коментира Белчър. „Разширихме инструментариума на биологията за работа с нови материали“. Вирусът, който Белчър е избрала, е бактериофагът M13, вирус с форма на пура, който се репликира в бактериите. Въпреки че не е единственият вирус, който може да се използва за наноинженерство, според Белчър той работи добре, тъй като генетичният му материал е лесен за манипулиране. За да накара вируса да произвежда електроди, Белчър го излага на материала, който иска да манипулира. Естествените или инженерни мутации в ДНК на някои от вирусите ги заставят да се закрепят към материала. След това Белчър извлича тези вируси и ги използва да заразят бактерии, което води до милиони идентични копия на вируса. Този процес се повтаря отново и отново и с всяка итерация вирусът става все по-прецизен архитект на батерии. Бактериофагът M13. Кредит: Wikimedia Commons Генетично разработените вируси на Белчър не могат да различат анода от катода на батерията, но не е и необходимо. Тяхната ДНК е програмирана само да изпълнява една проста задача, но когато милиони вируси изпълняват една и съща задача заедно, те произвеждат използваем материал. Например генетично модифицираният вирус може да бъде проектиран да експресира протеин на повърхността си, който привлича частици кобалтов оксид, за да покрие тялото си. Допълнителните протеини на повърхността на вируса привличат все повече частици кобалтов оксид. Това по същество образува нанопроводници от кобалтов оксид, направен от свързани вируси, които могат да бъдат използвани в електрода на батерията. Източник: The Next Generation of Batteries Could Be Built by Viruses, WIRED https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Sledvashtoto-pokolenie-baterii-mozhe-da-badat-izgradeni-ot-virusi-vid_145428.html?fbclid=IwAR1mcMY2s0pGjYOhBvk0VDxuCGsZNEv70IOKZh5bZFTBpEQw_Fdi4euBPN0

Понеже вече имаме потвърден случай на пациент, заразен с CoVID-19 и в съседна Румъния, важното е да не се поддаваме на паника, а бъдем адекватно информирани за потенциалните рискове. Ето и съвет от медицинско лице как да се пазим и доколко страшно е заболяването: https://mamaninja.bg/деца/здраве/item/3943-savetite-na-lekarya-za-koronavirusa?fbclid=IwAR3reiNQJdxQSsgUPsn0XmFKSH0-4K-K0mHMVm1pqCyLhaB8nukO71jehSY

Ами, как да кажа, епигенетичните промени също не са никак случайни.

The First Known Animal That Doesn't Need To Breathe Has Been Found Inside Salmon Fluorescence micrograph of spores of the parasitic cnidarian Henneguya salminicola. Stephen Douglas Atkinson In a world-first a team of scientists from Tel Aviv has discovered an animal that doesn’t need to breathe to survive, putting that tired, old anagram Mrs Nerg firmly back in her box. The paper published in PNAS describes a jellyfish-like parasite, which is the first known multicellular organism lacking a mitochondrial genome, meaning it’s perfectly capable of surviving without oxygen. Advances in science are constantly challenging long-held assumptions about our planet and the universe, but who would’ve thought a groundbreaking discovery that completely flips our understanding of the animal kingdom would be found inside a salmon? Henneguya salminicola is a tiny parasite that consists of just ten cells and inhabits salmon muscle. As a member of the class Myxozoa, a group of obligately parasitic marine animals, though it looks like a tadpole it’s actually related to jellyfish and corals – both of which practice aerobic respiration. This salmon-dwelling parasite, however, has given up this critical pathway for sourcing energy, becoming the first-known multicellular organism that can exist without oxygen. Light microscope image of spores of the parasitic cnidarian Henneguya salminicola, from Chinook salmon. Stephen Douglas Atkinson Amazingly, the team at Tel Aviv University wasn’t looking for an enormous scientific breakthrough when they began assembling the Henneguya genome. The discovery came about by accident when it was observed it didn’t include a mitochondrial genome, which codes for the mitochondria where oxygen is captured to make energy. Without this cell feature, which is imperative for all other animal life, the parasite couldn’t be processing oxygen as a means of respiration. Highly developed, multicellular organisms first appeared on Earth at a time when oxygen levels spiked, which formed the basis of the assumption that all animals must respire aerobically. While there has been some debate as to whether animals living in anaerobic environments fit this mold, this is the first time evidence has been uncovered that proves animals can exist without oxygen. The white dots are what H. salminicola looks like in the flesh of coho salmon. Flying Penguin at English Wikipedia/Public Domain "It is generally thought that during evolution, organisms become more and more complex, and that simple single-celled or few-celled organisms are the ancestors of complex organisms," said lead researcher Professor Huchon, of the School of Zoology at TAU's Faculty of Life Sciences and Steinhardt Museum of Natural History, in a statement. "But here, right before us, is an animal whose evolutionary process is the opposite. Living in an oxygen-free environment, it has shed unnecessary genes responsible for aerobic respiration and become an even simpler organism." The breakthrough poses important questions about not only our assumptions of life on Earth but also the possibility of life on other planets. It’s possible that extraterrestrial environments that were once ruled out due to a lack of oxygen could potentially be harboring multicellular organisms that are capable of surviving in anaerobic conditions just like Henneguya. The research demonstrates the voracious efforts of the animal kingdom to inhabit even the seemingly uninhabitable corners of the Earth. Even when the inside of a salmon poses unfavorably anaerobic conditions... https://www.iflscience.com/plants-and-animals/the-first-known-animal-that-doesnt-need-to-breathe-has-been-found-inside-salmon/?fbclid=IwAR3sf1C0fk4EAG5cazml5uOs63N5tkzgwrlO2FXKg-0OXdqyisPKiOkvGd8

еволюцията е достатъчно доказано явление, присъщо за живата материя. Картинката просто систематизира грешните представи на лаиците.

една напомнянка по темата:

малко е спекулативно да се правят аналогии между славяни и лимиганти, че и разселението им да се обвързва с тази война.

Billion-year-old fossil seaweeds could be ancestors of all land plants Life 24 February 2020 By Michael Le Page Green seaweeds, which may have looked like this when they were alive, might be ancestors to all land plants Dinghua Yang Billion-year-old fossil seaweeds found in China could be the ancestors of all land plants. The tiny seaweeds have branching structures and disc-shaped features to fix them to rocks, making them the oldest complex plants yet discovered. “The first time I saw these fossils I was very excited because I knew it could be something very important,” says Qing Tang of Virginia Tech in Blacksburg. Tang and his colleagues went to Liaoning, China, to collect samples from the 1-billion-year-old Nanfen formation because they knew this ancient rock is well-preserved and might contain fossils of early complex cells. However, Tang only saw the fossil seaweeds for the first time when he examined the rocks closely back in the laboratory. These ancient organisms – named Proterocladus antiquus – would have grown on rocks in shallow seas. They appear to have had specialised cells for reproduction and for forming spore-like cells that would have remained dormant when conditions got tough and regrown later. The fossils are up to 3 millimetres in length, so the living plants would have been visible to the naked eye. They are very similar to some present-day green seaweeds. Some biologists think green seaweeds first evolved in freshwater environments such as lakes and rivers, colonising the seas only relatively late in the history of life. But Tang’s discovery provides strong support for the rival idea that green seaweeds evolved in the oceans very early, and gave rise to the plants that evolved to live on land starting around 450 million years ago. The evolution of plants began long before all this – around 2.3 billion years ago with the rise of simple cells capable of using the green pigment chlorophyll for photosynthesis. These cyanobacteria transformed the atmosphere of Earth by releasing oxygen. Complex cells came later. Around two billion years ago, a complex single-celled organism swimming around in the oceans engulfed cyanobacteria and formed a symbiotic relationship with them. This event gave rise to all plants, with the cyanobacteria evolving into the photosynthetic organelles called chloroplasts. Multicellular plants evolved more than once. Tang’s finding shows this happened more than 1 billion years ago in the lineage that gave rise to green plants – some previous estimates had put it as late as 620 million years ago. Journal reference: Nature Ecology & Evolution, DOI: 10.1038/s41559-020-1122-9 https://www.newscientist.com/article/2234683-billion-year-old-fossil-seaweeds-could-be-ancestors-of-all-land-plants/?utm_medium=social&utm_campaign=echobox&utm_source=Facebook&fbclid=IwAR2Nn5OgvMw__iFYQbYCwmRFLtkPBc_Xp08a8V6JCmgj02KQecQU6XilJdM#Echobox=1582560619

е, според Амиан Марцелин, Валентиниан се е разправил с тази паплач кардинално: 10. Когда они увидели на высоком помосте императора, который уже собирался начать милостивую речь и обратиться к ним, как к покорным на будущее время подданным, вдруг один из них в злобной ярости бросил сапогом в трибунал и воскликнул: «марра, марра», 414– это у них боевой клич. Вслед за тем дикая толпа, подняв кверху свое знамя, вдруг завыла диким воем и бросилась на самого императора. 11. Со своего возвышения император увидел, что пространство вокруг занято волнующейся толпой вооруженных копьями людей, и заблестевшие мечи и выставленные вперед верруты 415грозят ему смертью: посреди смешавшейся толпы чужих и своих нельзя было узнать, кто он, солдат или полководец. Не время было тянуть или медлить: он сел на быстрого коня и умчался {181} во весь опор. 12. Но несколько телохранителей, пытавшихся оказать сопротивление устремившимся с быстротой огненной стихии варварам, были ранены насмерть или раздавлены под ногами напиравших. Царское сидение с золотой подушкой было захвачено варварами без противодействия.13. Как только стало известно, что император подвергся крайней опасности и стоит на краю гибели, солдаты сочли своим священнейшим долгом выручить его, – они еще не знали, что он спасся от опасности. Воодушевившись до полного презрения к смерти, они хотя и были не в полном боевом снаряжении вследствие внезапности этого дела, тем не менее, подняв громкий боевой клич, бросились на полчища варваров, которые твердо решились умереть на месте. 14. И так как наши ринулись с тем, чтобы смыть позор своей храбростью и пылали гневом на вероломного врага, то без всякой пощады убивали всех, кто попадался навстречу, топтали ногами живых, умирающих, убитых; прежде, чем насытилась их ярость кровью варваров, воздвиглись целые груды мертвых тел. 15. Взбунтовавшиеся варвары были раздавлены: одни пали в бою, другие в ужасе разбежались; часть этих последних возымела тщетную надежду вымолить жизнь просьбами; но их убивали, нанося удар за ударом. Когда все были перебиты, затрубили отбой. Тут оказались убитые из наших, хотя и немного; они были или смяты во время страшного натиска, или же их постиг рок, когда они, оказывая сопротивление ярости врага, открывали свои не покрытые панцирями бока. 16. Особенно выделялась среди других смерть Целлы, трибуна скутариев, который в самом начале схватки первый среди всех бросился в самую середину толпы сарматов.17. После этого жестокого побоища Констанций предпринял нужные меры для обеспечения границ, настоятельно требовавшиеся обстоятельствами, и вернулся в Сирмий в сознании того, что заслуженно покарал вероломного врага. Наскоро отдав распоряжения, не терпевшие отлагательств, он выехал оттуда и направился в Константинополь, чтобы, находясь ближе к Востоку, ликвидировать последствия поражения, полученного при Амиде, усилить войска подкреплениями и сдержать тем напор царя персов, противопоставив ему равные силы: было очевидно, что Сапор, если не удержит его Провидение и тщательное принятие многообразных мер, оставит Месопотамию в тылу и откроет военные действия на более широком просторе. {182} https://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/Marcell/06.php

И по-подробно: Археолози от Института по Изтока на Университета на Чикаго откриват изгубено царство, датиращо от 1 400 до 600 г. пр.н.е., което може да е надвило в битка Фригия, управлявана от цар Мидас. Учени и студенти от Университета на Чикаго, заедно със свои турски и британски колеги, изследват място в Южна Турция, наречено Тюркмен-Карахоюк, когато местен фермер им съобщава, че е открил голям камък със странни надписи, докато е копал в близкия напоителен канал предната зима. Учените превеждат текста и откриват, че в него се говори за разгромяването на Фригия, царството на Мидас, легендарен древен владетел, за когото се носи легендата, че с докосването си превръща всичко в злато. Осбърн разказва, че изглежда градът е достигал около 300 акра в най-големия си разцвет, което го е правело един от най-големите древни градове на Турция от бронзовата и желязната епоха. Учените все още не знаят как се е наричал това царство, но Осбърн смята, че откритието е революционно. Пример за йероглифи на лувийски език, открити при разкопки наблизо до мястото. Кредит: Oriental Institute Работейки по проекта за изследване на региона Коня, Осбърн и студенти от Университета на Чикаго картографират мястото като част от интензивен проект за проучване на Тюркмен-Карахоюк, район, в който са били разположени редица прочути древни градове. Само разхождайки се от повърхността на земята учените събират парчета счупена керамика от 3 000 години обитание на района, докато накрая фермерът случайно не ги насочва към каменната стела. Осбърн веднага идентифицира специфичното писмо, което символизира послание, идващо от царя. Фермерът помага да се извади масивният каменен къс от канала с трактор. Оттам той отива в местния турски музей, където е почистен, заснет и подготвен за превод. Йероглифите са написани на лувийски, един от най-древните клонове на индоевропейските езици. Уникален език, изписван с йероглифи, възникнали в района на Турция, лувийският се чете с редуване от дясно на ляво и от ляво на дясно. И докато самият Осбърн не е експерт по разчитането на древния език, той работи с двама от най-известните експерти по лувийски в света - колегите му Петра Худехубюре (Petra Goedegebuure) и Тео П. Дж. ван ден Хаут (Theo P.J. van den Hout). Техният превод разкрива, че царят се е казвал Хартапу и вероятно Тюркмен-Карахоюк е бил неговата столица. Камъкът разказва че Хартапу е завзел съседното кралство Муска, или по-известно като Фригия, управлявано от цар Мидас. Пълен изглед към археологическата могила в Тюркмен-Карахоюк. Изглежда непознатият град е заемал около 300 акра. Кредит: James Osborne Лингвистичният анализ предполага, че надписът е положен в края на 8-ми век пр.н.е., което съвпада с времето на управление на Мидас. Това отговаря на стара мистерия - на малко повече от 15 км в южна посока се намира вулкан с добре познати йероглифни надписи. Те се отнасят до цар Хартапу, но до този момент никой не е знаел кой е той, нито къде е царувал. Продължавайки дейностите си, Осбърн вече планира следващото посещение на мястото, надявайки се да приключи с проучванията това лято. Източник: Phys.org - Archaeologists discover lost city that may have conquered the kingdom of Midas

посланията са същите, репертоарът е същия, дори някои музикални елементи са същите. Което е нормално - сходни маси, сходен продукт.

понеже заглавието на темата е лееко подвеждащо, да напомня на аудиторията, че Полша не е жертва на ВСВ, а съучастник за разпалването й.

демек, латиночалгата е доказателство, че индианците са българи?

пичът не беше плоскоземец, а авантюрист. Разбира се, използваше идиотите, които вярват, че земята е плоска, за да си набави средства за кефа.

успешно изстрелване, и много необективни емоции от автора на новината

E, ако Пилсудски беше поживял повече...

дружба заради злодейства много кратко време действа. И полско-германската не изтрайва дълго. Може би ако Пилсудски беше поживял още малко, щяхме да станем свидетели на полско-германска инвазия в СССР.