Last roman

темата - ебавка за приликите в манталите между траки и цигани и е култова и навежда на размисъл... http://forum.bg-history.info/index.php?topic=1966.0

абе ако имаш лактозна непоносимост, не е препоръчително да прекаляваш с гранулките

еми - топ, не топ... ама дюнерджията би :)))

Гигантски влечуги са населявали и нашите земи Д-р Латинка Христова: Измрели са част от динозаврите, а други продължават да хвърчат и да ни радват с песните си В праисторическото време над Земята господствали влечуги с исполинска осанка. И макар че учените дълго смятали сегашната България за морско дъно, оказало се, че и тук се е ширил остров – част от европейския архипелаг, на който съжителствали различни по големина и вид динозаври. Преди 84 милиона години в района на европейския континент е имало множество острови, заобиколени от топли морски води, богати на живот – за това свидетелстват останките от костенурки, крокодили, прашец от дървесни растения, но също и от динозаври. Учените ги наричат „островни джуджета“, тъй като ограничените храна и пространство не им давали възможност да достигнат грамадните размери на континенталните видове от Северна или Южна Америка. Първите следи от древните влечуги по нашите земи били открити през 1981 г. от спелеолози край врачанското село Драшан, които се натъкнали на стърчащи от пещерна стена кости. Първите находки са открити в района на пещерата “Лабиринта” и принадлежат на динозаври от групата на орнитомимозаврите и на хадрозаврите – разказва д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей при БАН. – Останките им са попаднали по различен начин в морските седиментни скали – докато орнитомимозавърът е загинал на сушата, другите животни са довлечени от течения и по-късно са потънали фосилизирани. Следващото откритие, свързано с динозаврите на нашата територия, също е направено случайно. През 2012 г. любителят палеонтолог Андрей Цонков обикаля в района на Трън, за да събира фосилни безгръбначни и в един поток попада на кост от най-голямото влечуго. Три години по-късно пък експедиция от учени заедно с д-р Латинка Петрова намира динозавърски останки и през м.г. започват разкопките. За съжаление, намерените кости край Трън са натрошени и недобре запазени и от външната им морфология трудно може да се съди към коя група принадлежат. Засега предполагаме, че има поне три групи динозаври – казва тя. – Първите намерени фрагменти са на титанозаври, а друга кост вероятно е на голям и хищен динозавър – теропод, който нападал други динозаври и животни, за да се храни с тях. Динозаврите властвали на Земята цели 165 милиона години, но преди 65 милиона съвкупност от събития довели до загиването им. Първо продължителният вулканизъм в района на Индийския субконтинент разклатил стабилността на палеоклимата, а накрая гигантският метеорит, паднал в Мексиканския залив, станал последната капка, довела до изчезването им. За разлика от динозаврите, днес хората могат сами да се унищожат. Ние сме най-големият враг не само на цялата планета, но и на себе си – категорична е д-р Латинка Христова. – Организмите нямат възможност да се адаптират към бързото глобално затопляне, а и няма къде другаде да отидат, тъй като сме иззели тяхната среда. Освен скоростната промяна на климата, сме пренаселили Земята, а и навсякъде боклучим – пластмасови отпадъци бяха открити дори в най-дълбоката част на земната кора Марианската падина. Но за разлика от динозаврите, ние имаме избор – политиците трябва най-накрая да чуят какво говорят учените, ако искаме да се спасим. Не се ли вземат бързи мерки, след 20-30 г. може да бъде съвсем късно. Макар и за големите чудовища, крачели някога по нашата Земя, днес да съдим единствено по техните останки, някои от себеподобните им все още са сред нас. Измрели са, така да кажем, не всички динозаври – заявява д-р Латинка Христова. –Колкото и странно да звучи, ако се сравнят бозайниците и въобще видовете, съществуващи на нашата планета, и птиците, оцелели от линията на динозаврите, ще видим, че птиците като разновидности са много повече от нас. Така че измрели са част от динозаврите, а други продължават да хвърчат около нас и да ни радват с песните и с багрите си. Ако не бяха изчезнали динозаврите, нямаше да го има и човешкия интелект, който често не се спряга за нещо хубаво, а основно преобладава разрушаването. Снимки: личен архив http://bnr.bg/radiobulgaria/post/101127266?fbclid=IwAR1xXcaV_wCCDC_S_dKlbam2gcGHMDO-v_G3Q5g9YEm_yIqIsu5ZM7dHcdY

Хомеопатията убива: Пациент почина от тежък алкохолен хепатит, без да е пил НАУКАOFFNEWS | Човек, който никога не е пил алкохол, развива тежък алкохолен хепатит заради прием на хомеопатично лекарство, съобщава ScienceAlert. Когато 38-годишен мъж с хронично чернодробно заболяване установява, че състоянието му внезапно се влошава, се обръща към лекарите, той ги уверява, че е абсолютен въздържател. Лекарите напразно търсят признаци на инфекция, употреба на наркотици и дори пестициди, но не откриват нещо подобно. Симптомите на заболяването са много подобни на алкохолен хепатит. Причината най-накрая става ясна след разговор с пациента и неговото семейство - в крайна сметка пак алкохолът е причината, но не защото пациентът е бил алкохолик. Оказа се, че през последния месец човекът приема хомеопатични лекарства - за да се справи с високото ниво на билирубин - силно токсично за клетките на организма вещество, но което се формира в резултат на нашия метаболизъм. Обаче разтворителят в хомеопатичното лекарство е 18%-ов алкохол, който и причинява алкохолния хепатит. По-рано лекарите свързват излишъка на билирубин у пациента със синдрома на Жилбер или жълтеница, напълно доброкачествено генетично заболяване, което по правило не се лекува. Лекарите, към които пациентът се обръща, когато здравето му се влошава, не проумяват защо му е предписано хомеопатично лекарство при такава диагноза. Две седмици след началото на лечението пациентът заявява, че се чувства сънлив, замаян и говори нечленоразделно, сякаш е в състояние на алкохолно опиянение. Лекарят му предписва малко по-различна форма на лекарството. След още две седмици състоянието на пациента става още по-сериозно - очите му пожълтяват, урината потъмнява и краката му започват да се подуват. Повторните кръвни тестове показват увеличение на количеството на билирубин около десет пъти по-високо от нормалното, повишени са и други чернодробни ензими. Всички признаци показват остра форма на хепатит, обикновено свързана с честа употреба на алкохол. Причината за заболяването става ясна, след като пациентът съобщава, че приема хомеопатично лекарство. Такива лекарства не би трябвало да съдържат никакви лекарствени съединения, но когато разтворителят е 18%-ов алкохол, пациент с хронично чернодробно заболяване може сериозно да пострада. Въпреки че лекарите откриват причината за алкохолния хепатит, уврежданията, причинени на черния дроб на пациента, са необратими. За съжаление, само месец и 12 дни след първия прием в клиниката, пациентът развива полиорганна недостатъчност и умира. Справка: Homeopathy-medicine induced severe alcoholic hepatitis, Cyriac Abby Philips et al., BMJ Case Reports. Източник: A Teetotal Patient Developed Severe Alcoholic Hepatitis Thanks to Homeopathy, ScienceAlert https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Homeopatiiata-ubiva-Patcient-pochina-ot-tezhak-alkoholen-hepatit-bez_130414.html?fbclid=IwAR3iWM-HF4WJvrxCTF7WxQaLLIQD9YdA_x2uQyOqZ8LaPwr0sJR1y_PSM_E

животът винаги намира начин: Wild Bees Have Been Found Building Nests Entirely Out of Plastic Waste In the crop fields of Argentina, bees have been building nests for their young out of some strange materials. For the first time, scientists have found bee nests made entirely out of plastic waste. A lot of plastic in the form of packaging comes into farms, and often makes its way into the landscape. The world is changing, and wildlife is having to adapt - but whether they can adapt fast enough to keep up with human impact is still up for debate. Researchers from Argentina's National Agricultural Technology Institute discovered the plastic nests as part of their research into chicory pollinators. The team had set up 63 trap nests around crop fields: these are a bit like those bee hotels that you can build in your backyard for solitary bees, with long, hollow tubes, similar to the honeycomb holes where bee larvae grow. Bees can line these cavities with materials they forage such as mud, leaves, stone, petals and resin. They build these materials into a cosy nest in the cavity, separated into brood cells along the length, each of which holds a growing bee larva. Over the spring and summer of 2017 and 2018, the team checked their trap nests monthly to look for signs of bee activity. They only found three nests the bees used. Two were built with mud and petals, and five healthy adult bees emerged from them. The third had three cells entirely constructed out of plastic, carefully cut into oblong and oval shapes by the bee, and arranged in an overlapping manner. The first two cells were constructed of thin, light blue plastic, similar to a plastic shopping bag. The third cell was made of thicker white plastic. Clockwise: Plastic waste caught in a fence; plastic bee nest; the pieces of plastic; the cells. (Allasino et al., Apidologie, 2019) "Among the three cells," the researchers wrote in their paper, "one contained a dead larva; from the other, the adult seemed to have emerged from the nest; and the third cell was not finished." So, of the two occupied cells, one larva died and the other grew to adulthood - indicating that plastic might not be the best choice of building material, but it might not be the worst, either. The team were unable to make a positive identification of the bee that had built the nest, but believe it may have been an alfalfa leafcutter bee (Megachile rotundata). This is an introduced European species the team had previously seen in the study site, and its lifestyle fits. It's a solitary bee that, true to its name, cuts leaves to line its nests, similar to the manner in which the plastic fragments were trimmed. And, in North America, scientists have documented this particular bee using plastic to construct individual brood cells within a larger nest. What makes this new nest so striking is that all the cells in the nest were constructed of plastic; and it's the first documented case where two different types of plastic were used. And it might not actually be bad news. It could, the researchers said, mean that bees have an adaptive flexibility that will allow them to keep up with rapid environmental changes. Or it might mean that herbicides used in fields are reducing the number of plants the bees prefer to use in their nests. Or, because the bee in this instance only used plastic, without any leaves, it prefers that material for another reason - maybe plastic provides an adaptive advantage we are unaware of, the way some birds use cigarette butts to repel parasites. It's impossible to tell from a single nest. "However," the researchers wrote, "it could highlight bees' response capacity in the search for alternative materials for the construction of their nests in the face of human disturbance." The research has been published in Apidologie.

„Никой в Българското Царство не може нито да купува, нито да продава человечески същества. Всеки роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия.“ Това гласи член 62 от Търновската конституция, приета през 1879 г. Красиви думи, записани в епоха, когато вече в Европа, а и по света, робството е премахнато. Въпреки това, тези думи от поколения се преподават на българските деца в училище, за да се помни, че в страната ни живеят свободни хора, които никога не отнемат чуждата свобода. Но нека да погледнем и един друг закон, който е бил в сила хиляда години по-рано: „Член 29. Който открадне свободенѣ човѣкъ и го продаде, или пороби, да се обърне на робъ, както е поробилъ свободния, и въ сѫщото робство да се постави. Член 30. Който присвои чужди робъ, скрие го и не го пуща на явѣ, виновенъ е прѣдъ господаря да му настани други такъвъ робъ, или да му даде цѣната.“ Това са предпоследните точки от т.нар. „Закон за съдене на хората“, възприет в България по времето на княз Борис I Михаил. Текстът е вариант на византийските норми, възприети след официалното покръстване на България. Фактът, че тези точки са запазени и в българската версия на „Еклога“ означава само едно – на територията на Първото Българско царство е съществувало робство и то е било регулирано от официалната власт. Съществуването на робство в Средновековна България е добре известно на нашите историци. Темата обаче е неблагодарна за дискутиране и по тази причина спада в категорията на неща, за които предпочитаме да не говорим (като например факта, че Симеон е първия християнски владетел на голяма държава, който сключва съюз с мюсюлмани срещу свои единоверци – б.а.) Робството обаче е факт. То не е било нито специално, нито изумително за нашите предци. Всъщност, през VIII-X век, робството е неразделна част от битието както на Близкия Изток, така и на Европа. А както може би знаете, България съвсем не е била извадена от контекста на епохата. Робството в Европа и Средиземноморието В нашата част на света, робството съществува отдавна. Всъщност, по-лесно е да се каже кога не е съществувало, отколкото кога го е имало. Формалният му край е през втората половина на XIX век, когато Османската империя изпреварва САЩ и отменя робството в началото на 60-те години, докато в Северна Америка по темата се води гражданска война. До тогава, робството е неотменна част от историята на нашия и съседните региони. От пепелищата на разрушената средиземноморска търговия от V-VII век, арабската експанзия създава нов, ревитализиран вариант, който набързо свързва земите от Атлантическия океан до р. Инд в една огромна мрежа от пазари и търговски пътища. Тази грамадна глобална мрежа скоро се свързва и с пазарите в Индия и Китай. Към 750 г., земите от Андалусия до Корея отново са обединени в постоянен търговски поток. В тази схема, човешкият живот струва точно толкова, колкото господарите на робския пазар се спазарят. Грешно е обаче да приписваме заслугите изцяло на мюсюлманските търговци. Робите, които се разменят по сергиите в Багдад, Басра, Кайро и Мерв са преди всичко внос. Основният поток идва от Европа, където местни търговци и ловци на глави събират своята плячка и я продават чрез средиземноморски посредници на арабите. Ловци от Генуа, Пиза, Венеция и Амалфи проникват далеч на север – чак до Чехия и Словакия. В Чехия съществува отделен вътрешен робски пазар, а в Майнц епископът е така сащисан от количеството хора, които се предлагат по поречието на р. Рейн, че се опитва да издава забрани за търгуването с хора или поне с християни – напразно. На изток, нещата са още по-мащабни и организирани. Венеция набързо монополизира лова на хора в западните Балкани – целите са езичниците в Далмация и Босна, но никой не роптае да изкара някоя и друга монета от своите единоверци, носещи кръста. През VIII век, Курията на Венеция получава постоянни оплаквания от съседни италиански градове, че Републиката в Лагуната краде роби от своите съседи и след това ги продава, а освен това заробва и християни, попаднали в ръцете на търговците на хора. В Европейската равнина, днес поделена между Русия, Украйна и Беларус, ловът на хора е не просто спорт, а индустрия. Русите, наричани още варяги, се превръщат в професионални робовладелци. В робство са отвлечени десетки, ако не и стотици хиляди в рамките на два века. Парите, които скандинавците изкарват от тях, са равностойни на милиарди днешни долари, тогава плащани със сребро. В замяна на красиви жени и здрави мъже, варягите товарят коприна от Китай, подправки от Индия и ценни стоки от Арабия, заедно с доволно количество пари. Тези доходи скоро са надушени от другите ловци на роби – степните племена. Печенеги и маджари започват да атакуват северняците, опитвайки се да отмъкнат ценните стоки. За да се предпазят от опасността, викингите създават поредица от опорни, укрепени постове по поречието на реките. Те скоро се превръщат в самостоятелни тържища и градове, които стават част от голямата икономическа система и поставят началото на Киевска Рус. Две имена са достатъчен пример – Новгород и Киев. Робските тържища в тези два града скоро привличат търговци от цял свят – евреи, араби, гърци, хазари, волжки българи… Двете силни държави по поречието на Волга – Хазарският хаганат и Волжка България бързо намират своята ниша във вноса и износа на роби. Степните господари извършват набези срещу съседните племена в района на Урал и дн. Казахстан, след което продават пленниците по пазарите, разположени по поречието на р. Волга. Византийската империя също има своето ключово място. Роби, купувани и залавяни по Северното Черноморие постоянно се пренасят на юг към Константинопол. Херсон на п-в Крим е ключовата изходна позиция. От там, през голямото тържище в Константинопол, потокът от хора се насочва или към Мала Азия или към Средиземноморието – Антиохия, Александрия, Тир, Сидон, Тунис. Роби навлизат и през Балканите – било по Диагоналния път или по Виа Егнатия. Славянските племена в Гърция, Албания и дн. Сърбия са обект на постоянно преследване. Ролята на България Вече показахме размаха на търговията с роби в Европа и Близкия Изток. Както е очевидно, няколко големи търговски пътища минават през българските земи. Това са Виа Диагоналис, Виа Егнатия, Виа Понтика (по крайбрежието на Черно море), както и самото течение на р. Дунав, по което стоки от Централна Европа се насочват на изток. Българите са и гранична зона с множество племена и народи, които нямат свои фиксирани държави и съответно са обект на постоянен натиск от страна на по-централизираните си съседи. Наличните извори по-скоро загатват, отколкото дават ясна представа за мащабите на търговията с роби и робовладелството в България. Както е добре известно, по времето на успешните походи в Тракия и Македония, българите постоянно отвличат пленници. Тези хора, които ние предпочитаме да разглеждаме без много внимание, в голямата си част биват продавани на тържища за роби, каквито несъмнено са съществували и южно, и северно от р. Дунав в българските земи. Крум и Симеон са христоматийни примери. Между 809 и 814 г., десетки хиляди византийски войници и цивилни попадат в български плен. Мнозина са и онези, които Крум изселва на север от Дунав, за да засили позициите си в днешна Бесарабия. Можем само да гадаем какъв е статута на тези военнопленници, но без всякакво съмнение, немалка част от тях биват или продадени, или използвани като роби. След победата при Ахелой, както ни информира извора „Чудото на св. Георги“, Симеон продал част от пленената византийска армия на търговците на роби. С оглед практиката, потвърдена няколко десетилетия по-късно покрай битката при Уаландр (932 г.), търговците вероятно били араби и евреи, които имали свои колонии в Хазария. Освен като участници в търговията, българите също така ставали нейни жертви. Набезите на печенези и маджари след 800 г., водели до постоянни отвличания на хора, най-вече сред живеещите във Влашката равнина и Бесарабия, но също и от Добруджа (както свидетелства „Чудото на св. Георги с българина“ – б.а.). Успоредно с това, българи били вземани в робство и от нахлуващите византийски войски, макар тези набези да били далеч по-малко опасни от нахлуванията на степните народи. От своя страна, предците ни извършвали подобни действия по време на наказателните експедиции срещу славянските племена по поречието на Тимок и Тиса, по времето на Омуртаг. Самият факт че при Борис I в законодателството е обърнато специално внимание на притежаването и търгуването с роби говори достатъчно само по себе си. От една страна, цитираните по-горе закони регулират вътрешните за страната отношения към робовладелството, от друга се гарантира неприкосновеността на стоката по отношение на преминаващите през страната търговци. Въобще, ролята на българската държава в регулирането на търговските взаимоотношения в Източна Европа е тема, която заслужава сериозно проучване. Същото важи и за връзката между българската търговска диаспора и управляващия елит – намек в тази посока е и Търговската война, водена от Симеон между 894 и 899 г. Владетелят защитава интересите на търговското съсловие, което несъмнено се отплаща със заеми и материална подкрепа през последвалите войни срещу ромеите. Друг източник, който ни подсказва, че българите не просто са търгували с роби, но и са притежавали такива, се съдържа в отговорите на папа Николай до Борис I. Там, папата заявява, че на избягалите роби трябва да бъде пощаден живота, но те трябва да бъдат върнати на своя законен господар и да му служат, а поведението им да бъде регулирано от действащите закони. Отделно от това, папата обяснява на княза, че в случай на избягал свободен човек или роб от България, граничарите, допуснали това вече не бива да бъдат директно екзекутирани, тъй като това противоречи на християнските норми. Всички тези забележки ни подсказват няколко неща. На първо място, темата за притежаването и контролът на робите е от изключителна важност за Борис – на това са отделени поне два въпроса от запитването му до папата. На второ място, явно е че в България са съществували специфични закони, отделно от двата пункта в „Закона за съдене на хората“, които са регулирали статуса и отношенията между господари и роби. На трето място, явно е че България, подобно на останалите държави, за които стана дума по-горе, е имала специални превантивни мерки за недопускане бягството на роби зад граница – практика, която е засвидетелствана в редица спогодби между тогавашните държави. Граничната зона, често допълвана от валове, укрепления и ровове, е била предназначена както за възпиране на чужди войски, така и за задържане на бегълци вътре в пределите на страната. Ако се върнем към извора „Чудото на Св. Георги“, там става ясно, че българските боляри са използвали множество роби в своите домакинства, като в конкретния пример става дума за слуги, заети с приготвянето на топла вода за банята на аристократите. Можем да предположим, че роби са били използвани широко и за всякаква друга домакинска работа, както и в селското стопанство, с оглед на факта, че към този момент крепостническите взаимоотношения все още не са били разпространени по нашите земи, и селяните не са били задължени с ангария към господарите си така, както във времето на Второто българско царство. Количеството военнопленници и цивилни, които българите постоянно отвличат със себе си след походи във Византия подсказва, че употребата на робски труд не е нито спорадично, нито маловажно явление в живота на средновековното българско общество. Какъв точно е обхватът на този феномен предстои да бъде изследвано както на база на наличните и нови извори, така и на основата на археологическите проучвания на обектите от онази епоха. *** Средновековната икономическа история на България е сфера, в която нашата историография трябва тепърва да работи усилено. Първото българско царство е било деен и дълготраен фактор в развитието на икономическите взаимоотношения на Балканите и в Източна Европа. Предците ни са били част от глобална търговска система, свързваща Париж с Пекин много преди Си Дзин Пин да говори за своята Инициатива на Пояса и Пътя. Огромно разнообразие от хора и култури са били в постоянен досег помежду си, а кръстопътната позиция на България я е превръщала в естествено разпределително звено от сложния икономически механизъм на Евразия. Търговията с хора е мрачна страница от човешката история, правдиво заклеймявана от съвременните жители на планетата. Въпреки това, мрачните страници не бива да се пропускат или забравят. Именно в изучаването и разбирането на тези тежки и неморални от съвременна гледна точка процеси, ние можем правилно да преценим развитието на човешките общества и еволюцията на тяхната ценностна система. От перспективата на историята, изминалите по-малко от 200 години без робство са толкова нищожна част от миналото, че ние не можем да си позволим да не изучаваме и познаваме този мрачен дял от човешкото минало. https://bulgarianhistory.org/bulgaria-srednovekovna-turgovia-robi/?fbclid=IwAR3JqLQVKPxJTkhMlgQcWY4VWGmBI1IHCMCGbQF-zBxbIV1qZ-6ruCHP8j0

лека-полека нещата си отиват към бой Transgender no longer recognised as 'disorder' by WHO https://www.bbc.com/news/health-48448804?ns_mchannel=social&ocid=socialflow_facebook&ns_campaign=bbcnews&ns_source=facebook&fbclid=IwAR1QQ6iQPTj3WlXYXyb-EcUp-2_7RfulgzmYCvJNE5ah2O-UTZiYjoYX4KI

а за корупцията в НАСА, изразяваща се в безрезултатно усвояване на пари има ли данни?

актуализацийка: броят негласували /или по-точно гласувалите срещу системата/ се увеличава, а партийките губят електорат. Скоро и изборите ще бъдат делегитимирани, поради незначителният брой гласоподаватели.

истинските проценти /данните са от 2014, но нищо не се е променило/:

Кредит: Loron et al., Nature, 2019 Дълбоко в геоложките масиви на Арктическа Канада е открито най-древното доказателство за многоклетъчен живот на сушата. Откритието на микроскопичен фосил показва, че гъби е имало повече от половин милиард години по-рано, през ранната Неопротерозойска ера, след експлозията на разнообразие от многоклетъчни видове в световния океан, но доскоро се смяташе, че към онзи момент те още не са били стигнали до сушата. Тези наскоро анализирани многоклетъчни фосили датират от преди 900 милиона до 1 милиард години, което означава, че може да детронират досегашния първенец, открит на сушата в масив в Шотландия, датиран на 407 милиона години. (Микробиологичните представители са значително по-стари). Новооткритата гъба във формацията Граси Бей (Grassy Bay Formation) е наречена Ourasphaira giraldae и фосилите са изненадващо добре запазени и цели. Учените успяват да отделят многоклетъчни, разклонени и сегментирани филаменти (нишки) с кълбовидни участъци в краищата, които съставят мицела на гъбата. Те успяват да идентифицират, посредством инфрачервена спектроскопия с трансформация на Фурие, наличието на хитин, съединение, откривано в клетъчните стени на гъбите. Допълнително, трансмисионна електронна микроскопия разкрива детайли за двуслойната структура на клетъчната стена. Това, че тези гъби са 500 милиона години по-стари от най-стария открит досега екземпляр е изненадващо, но има възможност да даде отговор на друга мистерия, която вълнува учените. Известно е, че гъбите вече са съществували, когато първите растения започват да се появяват преди 500-600 милиона години, но молекулярния часовник на гъбите предполага, че тези форми на живот са се развили по-отдавна. Този часовник е количеството мутации в биомолекулите на ДНК, които могат да бъдат използвани, за да се определи еволюционната история на един организъм. В случая на гъбите, ако бяха възникнали заедно с растенията, това щеше да се вижда от молекулярния часовник. Вместо това, ДНК на гъбите показва, че за пръв път са се появили преди 1 милиард години. Досега съществувалата разлика между откритите фосили и молекулярния часовник е била загадка за учените. O. giraldae със сигурност е интересна находка. Тя едновременно обяснява противоречието между фосилните записи и ДНК, като едновременно с това показва, че началото на супергрупата организми Opisthokonta, включваща животни, гъби и протисти, е преди един милиард години. Източник: Science alert - Scientists Have Discovered The Oldest Fossils of Multicellular Life on Land https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Gaba-na-miliard-godini-e-naj-drevniiat-mnogokletachen-suhozemen-organi_129595.html?fbclid=IwAR3R8A82VzXkTY4D0LpzDxtLg7AndqZDYYwIiAL3jnmemvZEFglB1t9SM_U

тук не е забавачка. Има си фейсбук за глупости.

да, колкото е по-глупав и невеж е един човек, толкова по-самоуверен е в заблудите си. И все му се чини, че целият свят му пречи да 'просвети' останалите. Пък като му посочиш колко са грешни неговите представи, почва да се пени и да обижда. Ще оставя няколко от мненията му, просто като нагледно доказателство за това, какво представлява 'средностатистическият плоскоземец' и в какви глупости вярва.

така, за груб език и безобразен и скудоумен спам получаваш банче. Няма да ни липсваш. Така че прав ти път право към плоскостта на която се намираш.

Земята не е плоска. Колкото и да носиш от вода от 9 кладенеца, няма как да промениш този простичък факт. Баси парадокса - стари суеверия оживяват в най-технологично развития век от историята на човечеството. Ератостен и Аристарх щяша да се спукат от смях, ако можеха да надникнат в бъдещето и да видят, че и сега невежата сган си е актуална. Ще ти препоръчам да повториш пак училищния курс по физика, а и да обогатиш познанията си по астрономия, преди да спамиш с ирелевантни глупости.

Ален Делон и новите цензори на Холивуд Автор: Екип на “Поан” Американска петиция протестира срещу Почетната палма, която трябва да бъде връчена в Кан на Ален Делон. Става въпрос за всичко останало, освен, уви, за кино. За екзекуция без процес, като по времето на най-мрачния сталинизъм. Снимка: архив Дава се само на звезди. Ален Делон е една от тях и повече от петдесет години неговите мълниеносни появи на филмовия фестивал в Кан често са пораждали полемика. Никога награждаван на “Кроазет”, със сигурност на 83 години той заслужава тази Почетна палма, която вече бе връчена през 2011 г. на приятеля му Жан-Пол Белмондо. Акьорът няма само приятели в занаята си във Франция, но този път атаката идва от САЩ и милициите на политическата коректност, които нахлуха в Холивуд и чието невероятно вредно влияние върху артистичния живот можем да измерим днес. Ако само петицията споменаваше актьора, неговата филмография, таланта му, който в края на краищата може да се обсъжда. След “Басейнът” (1969 г.), “Червеният кръг” (1970 г.) и най-вече прекрасния “Господин Клайн” (1976 г.), на Джоузеф Лоузи, списъкът с филмите, в които е играл Делон през втората половина от кариерата си, има много неудачи, в които актьорът е само смехотворна карикатура на самия себе си. За да се оспори Почетната палма, която трябва да му бъде връчена в Кан, щеше да бъде достатъчно да се абстрахираме от шедьоври като “Под яркото слънце”, “Роко и неговите братя” или “Гепардът”, да се излъчат отново няколко откъса от “Дума на ченге”, “Преход” или неописуемия “За кожата на един полицай”, режисиран от самия него, и да се зададе въпроса: наистина ли красивото лице Делон е толкова страхотен актьор? Уви, петицията, пусната в сайта care2, която до този момент е събрала близо 19 хил. подписа, изобщо не говори за кино. Престъплението на актьора? Че е говорил “расистки, сексистки, хомофобски” думи… Изровени са и наистина произнесени от Делон фрази за жените или гей двойките, думи, които със сигурност могат да се сметнат за глупави, не много симпатични, много спорни, но които са изречени в една правова държава, в която има свобода на словото. Между другото, думи, произнесени от човека, който играе великолепния Танкреди в “Гепардът”, филм на неговия приятел и ментор Лукино Висконти, който никога не е криел хомосексуалността си… Актьорът е упрекнат също за “домашно насилие”, в което няколко пъти публично го обвиниха синовете му, Ален Фабиен и Антъни Делон. Имало ли е някога подадена жалба, досие, процес? Изобщо, но какво значение има? Ужасният лов на вещици в света на киното, който практикуват новите лиги на добродетелността, няма нищо с истинската справедливост, която се раздава в съда. В един много хубав текст, публикуван в "Поан" през 2018 г., дистрибуторът на филмите на Уди Алън във Франция, Стефан Селерие, се възмущаваше от медийната екзекуция, на която стана жертва режисьорът, изчистен все пак от американското правосъдие по обвиненията в педофилия, отправени срещу него. По онова време няколко актьори, като Ребека Хил и Тимъти Шаламе, се наредиха от страната на обвинителната шайка, “съжалявайки” официално, че са работили с него. Днес Amazon прекрати договора си за производство с гениалния режисьор на “Ани Хол” и Уди Алън вече е парий в Холивуд, не намира нито едно американско издателство за автобиографичния си проект. Добре дошли в новия свят… Свят, в който още преди заключенията на разследването за действията на актьора Кевин Спейси, обвинен в сексуална агресия, излизането на филма му по “Нетфликс” бе отменено и той просто бе изтрит от друг филм на Ридли Скот: екзекуция без процес, като по времето на най-мрачния сталинизъм. Свят, в който книги като “Лолита” на Владимир Набоков или “Американски психар” на Брет Ийстън Елис, нямат никакъв шанс да бъдат публикувани. “Заради един туит можете да си загубите работата”, оплака се неотдавна Елис на страниците на "Поан". “И в обществото, което се заражда, ще бъде много трудно за творците и като цяло за всички онези, чиято работа е да се изразяват. Защото това общество не се интересува от творците и от това, което искат да изразят: всичко, което е важно сега, е потенциалната болка, която една група може да изпита, ако й кажат нещо, което не може да се казва”… Дори “Игра на тронове” не успя да избяга от опростенческия морализаторски валяк, защитаван от прословутите “Воини на социалната справедливост (Social Justice Warrior), които са особено кръвожадни в Мрежата и прекарват всяка творба през ситото на нейното съответствие с “доброто”, разбирано като отношение към жените и малцинствата. Така в “Холивуд рипортър” журналистката Морийн Райън упреква сценаристите на “Игра на тронове”, че са бели, мъже и хетеросексуални - непоносим троен недостатък, довел според нея до това, че жените - “особено цветнокожите”, уточнява тя - са представени зле в сериала… Сякаш сънуваме. “Фестивалът в Кан се е заел да защитава многообразието”, туитна още преди началото на петицията срещу Делон Мелиса Силвърщайн, основателка на организацията “Жени и Холивуд”. На което Тиери Фремо, директорът на фестивала, закачливо отговори, че ако Ален Делон наистина е изразил мнения, които той лично не споделя, това, което ще му връчат, все пак “не е Нобелова награда за мир”… Може би в Кан ще се опитат да устоят на този кошмар и, в крайна сметка, да говорят за кино? Превод от френски: Галя Дачкова http://www.glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/alen-delon-i-novite-cenzori-na-holivud?page=1&fbclid=IwAR2NsRF2aRxrQEDaV1ZmAcpejz6rIBgY3KX6pg52h__OHpKdFbY4oXJoyLI

Учени получиха най-изкуствено създадената до момента форма на живот Escherichia coli; Изображение: pixabay Учени са преработили ДНК на Еscherichia coli, за да разберат на какво се дължи изключително дългият й генетичен код. С размер от четири милиона двойки бази, сега е постигнат най-големия резултат в опитите да се синтезира изкуствено живот. Всички живи организми на Земята дължат многообразието си на комбинациите от символи в един език - този на ДНК. Само няколко "букви" са достатъчни, за да се създадат десетки трибуквени "думи", всяка които после бива преведена на диалекта на белтъците. Четирите букви на ДНК са азотните бази аденин, цитозин, гуанин и тимин, означавани с A,C,G и T и могат да бъдат комбинирани в 64 варианта на трибуквени думи, наречени кодон. За представянето на двадесетте аминокиселини се използват 61 от тях, а останалите три се използват като пунктуация - означавайки начало и край на гените. В ДНК речника има и синоними, означаващи едно и също. Това прави доста изобилен набор и за това има причина. Случайни промени могат да превърнат един кодон в негов синоним, но в крайна сметка да се получи същия продукт. Но има ли нужда от всички тези допълнителни синоними или можем в контролирани лабораторни условия да ги намалим до нещо по-сбито? За да дадат отговор на този въпрос, учени от Кеймбридж изследват целия генетичен код на щам от E. coli и отбелязват всеки път, когато три различни кодона се появят. Два от тях се превеждат в аминокиселината серин, докато третия е стоп кодон. Всички тези тройки са заместени с един от другите четири кодона за серин или един от другите два стоп кодона. На хартия, да се направят тези 18 000 корекции изглежда лесно, но истинското предизвикателство е да се съедини химичното копие от пренаписания геном и да замени оригиналното в жив организъм. Това се случва на части, а докато ги заместват, учените наблюдават дали бактерията ще функционира нормално или ще загине. "Съвсем не беше ясно дали е възможно да се създаде толкова голям геном и да се промени толкова много," разказва биологът Джейсън Чин (Jason Chin). Редактираната версия все пак изменя малко своя предшественик, правейки клетките малко по-дълги, а те се възпроизвеждат 1,6 пъти по-бавно. Но редактираната бактерия изглежда здрава и произвежда същия вид и количество протеини, както и нередактираната версия. Това са добри новини за учените, които искат да изследват границите на редакцията на бактериалния геном, за да се използват тези организми за създаване на синтетични материали. Последните успехи на синтетичната биология дори въвеждат нови бази, различни от традиционните четири, предполагайки невиждана революция на живота на Земята в бъдещето. Това проучване е публикувано в списание Nature. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ucheni-poluchiha-naj-izkustveno-sazdadenata-do-momenta-forma-na-zhivot_129005.html?fbclid=IwAR2_ClZEUsd6ebVfMt4E6vfc34iXKUPfndyFU22PFVmYL9scy_T9Zm7hWVs

траките са доста успешно романизирани християнизирани и се превръщат в част от римския/ромейския суперетнос. Част от езическите им практики преминават в Християнството, но самосъзнанието на тези племена, които никога не са стигнали до ниво народ /за разлика от българите/ изчезва напълно.

типовете гладиатори представлявали народите, които Рим победил. Самнити, мирмилони /гали/, хопломаси /гърци/, траки...

доста оцвъкана с ирелевантни глупости тема, както и всяка, в която се намесят автохтонните прозелити. Затварям я, а Бобо, Конан и Аспург получават бан, поради простата причина, че с абсолютно нищо не допринасят за качеството на форума.

гузен негонен бяга. То и ти от същото котило, де

прав ти път, нагледали сме се на папагалстващи сектанти през годинитие, така че нито си оригинален, нито интересен, за да си губим времето с теб

баси, поредният промит автохтонски мозък е пролазил във форума

точно на тия двамата олигофрена, които по незнайни причини си повишил в професори.