За да не размивам великата тема за Ахелойската битка с неудобни примери колко ненадеждни са античните и средновековните източници, в които често бройката на враговете е преувеличена, а загубите на 'добрите' са занижени /похват почнал още от 'бащата на лъжата' - Херодот и продължаващ през римските/ромейските историографи та чак до днес/, пускам точно в този раздел дискусия относно това колко е била адекватната бройка на персийската армия /че ми писна да чета смешки за ВВ2, честно/.
Повод е това едно странно мнение на Галахад, който както винаги приема източниците безкритично, забравейки, че те са писани от живи и пристрастни хора, а не от сметачни машини;
За персийската армия съмненията за бройката са плод на голямо невежество. Цифрата изглежда голяма, но за замисъла изобщо не е, а е колкото да покрие началния етап. Но който иска (пък и има багаж да може) да поразсъждава за персийския поход нека се замисли защо след като Леонид е убит заедно с 300 спартанци (в един момент от съществуването на Спарта броя на спартанците е бил 1500, тъй че смятайте каква е загубата), а Атина е опожарена и населението й е изтикано на остров - та защо похода се превръща в катастрофа за персите само заради загубата на едно морско сражение? Нещата са си навързани и когато някой невежа скъса една брънка, то пада цялата верига. За тези, които са наясно с похода на персите няма нищо смущаващо в посочената бройка.
Та да почнем по ред на нещата /логически, а с разрастването на темата ще я допълваме и статистически/:
Набор и обучение: пред един евентуален Ксеркс, който е решил да накаже малка Елада и иска да събере /поради каприз/ 'едномилионна' персийска армия /демек да извади на умряло куче нож/ стои въпросът откъде да намери хора. Вярно - Персия е голяма, съюзници и васали - колко щеш. Но армията трябва да е съставена от що годе боеспособно население. Разбира се боеспособно означава дееспособно - т. е. селяни, занаятчии, търговци /които да осигуряват първите/, военни съветници и пр. Хипотетичното откъсване на такъв голям брой население за продължителна кампания ще доведе до липса на работна ръка в Персийската империя. Тя не е Китай /макар че и Китай в тези времена не може да се напъне да изкара такава армия/. А липсата на работна ръка ще доведе до глад /няма кой да обработва земята/, застой в търговията - оттам народно недоволство, поява на някой сатрап конкурент на Великия цар и гражданска война /с евентуално разпадане на империята/.
Отделен е въпросът с какви ресурси хванатите от полето селяци ще бъдат екипирани, кой ще ги обучава, кой ще ги изхранва по време на това обучение. Професионален войник не се става за два-три месеца тренировка, още повече ако след завършването си оставен по гол гъз /демек без въоръжение/.
Обозът е вторият значим проблем пред всеки поклонник на фантастичните цифри - само намирането на храна за да изхрани тази камара народ е непосилно постижение. Графа е добър в сметките и ако му се занимава може да поизчисли колко тона припаси са необходими само за един ден ма едномилионна армия. Без храна - няма армия: или ще измре, или ще се разбунтува. Ако храната бъде извозвана по море откъде толкова кораби с екипажи, които също трябва да бъдат хранени и т. н. А обозът в източните армии също не е шега работа. Това не е римската армия, където обозът е редуциран за сметка на факта, че всеки войник сам си мъкне багажа и провизиите. Източните армии имат обоз който е поне половина от армията, че и повече. А и тези хора също трябва да бъдат хранени. А също и лекувани. Колко лекаря /примерно/ ще трябва да се вербуват? Това не е електронна игра, че да си правиш гигантски армии с всички екстри ей така от нищото.
Според Херодот бройката на армията с обоза е около 3 500 000. Човекът с право трябва да бъде наречен първият фантаст.
Организацията - една армия без командване е нищо повече от тълпа. Китайците резонно казват, че командването на много хора е същото като да командваш малко - всичко е въпрос на организация. Кой ще отговаря за командването на тази едномилионна армия плюс двумилионния обоз, която ще се проточи на повече от стотина километра, как съгласувано ще действа тя? Представете си един милион души на път. Всеки си има свои грижи, проблемчета. Да приемем, че гръбнакът на персийската армия е съставен от 100 000 командващи, всеки от които трябва да надзирава какво правят 100-те поверени му новобранци. Как ще си взаимодействат вътре в частите, а и между тях, как ще координират придвижването, нападението, отбраната, събирането на фураж /пак напомням, че не говорим за римляни, а за перси/? Това означава поне още толкова адютанти, писарчета, помощници и пр. персонал. Сложната и тромава организация означава чисто и просто хаос и тази армия просто не би могла да стигне до Хелеспонта, камо ли до Елада. Просто щеше да се разпадне от само себе си.
Тук мога да вмъкна пример с далеч по организираната римска армия, която при завладяването на Дакия е разделена на три части - с оглед на по-добра координация и командване. За числеността й източниците а и съвременните анализатори си противоречат, но след като знаем че в нея са участвали около 15 легиона /част от тях били разбира се с непълен състав - т. нар. вексилации/ и още поне толкова помощни войски - бройката е около 150 000. Та братята римляни - майстори на дисциплината и логистиката делят една 150 000 армия на три, пък какво остава за една типична източна армия с огромен обоз и събрана вкупом на едно място? И тази 'едномилионна' армия е спряна от шепа спартанци при Термопилите /отделен е въпросът, че при Термопилите гръцката армия наброявала около 7000 човека/? Те ще минат направо през тях и няма изобщо да усетят, че са влезнали в битка.
Нещо повече - Персия далеч не губи войната след Саламин. Решаващата победа на гърците е при Платея, където /според Херодот/ 110 000 гръцка армия /учудваща бройка, като се има предвид ресурсите и територията на Елада/, събрана от всички градове изведнъж унищожава 350 000 перси /а къде отиде още една нуличка?/. Според съвременни изчисления бройката е била 40 000 срещу не повече от 70 000. Останалото е типична антична пропаганда - броят на жертвите от гръцка страна не достига и 1000, ама интересното е, че и дори и днес разни хорица се ловят на това.
Иначе да погледнем как е протекъл похода и какво фактически се е случило - Ксеркс събира армията си в Мала Азия, прави понтонен мост през Хелеспонта, по който да минат войските и да се осигурява по-нататъчното снабдяване. Подкрепен от флотата си, която му пази транспортите с подкрепленията и припасите подчинява Тракийския Херсонес и Македония. Та част от траките и македонците стават васали на Персия, което не е лошо, тъй като вкусват благата на една доста по-развита цивилизация, а консолидацията на централната власт при тях се ускорява.
Гърците не успяват да блокират противника при Термопилите, а Атина е опожарена /което е и целта на похода - да бъдат наказани гърците за опожаряването на Сарди/. Но следва типичното подценяване на противника и след поражението при Саламин, а и с оглед на реалната опасност мостът през Хелеспонт да бъде разрушен /така армията, оставаща в Елада да бъде отрязана откъм продоволствие и подкрепления/, Ксеркс се оттегля най-вероятно с по-голямата част от войската си, оставяйки Мардоний да продължава войната с полисите. На следващата година персите са разбити в горепосочената битка при Платея. Тогава според Херодот е и доунищожена флотата на Персия/. Краят на войните фактически е битката при р. Евримедонт /466 г. пр. е./ в Мала Азия, където елините разбиват персийската армия и вземат в плен 200 триери.
Та колко точно са били персите? Съвременните изследователи сочат разнородна бройка от 60 000 до 120 000 бойци и още толкова обоз. Флотата според изчисленията, които прилага графа е била не повече от 800 /и то с помощните и транспортните съдове/, а не 1200 триреми /и 3000 по-малки корабчета/, както хиперболизира Херодот. Така че не бива патологично да се предоверяваме на източниците.
Малко материал за размисъл и сметки - ето тук:
http://www.iranchamber.com/history/articles/persian_wars5.php