-
Брой отговори
15747 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
464
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Last roman
-
Без бензин и без въздушно превъзходство. Ама както казах - на западняците и това им взело здравето. Както и да е - тук за друга алтернативка иде реч. Щото за т. нар. западни фронтове си трябва цяла нова тема в този раздел.
-
Западняшките фронтове точно са си на умряло куче нож...
-
8 неща, които медиите (не) ви казват за Сирия 1. Кои са бунтовниците? Медиите се опитват да ни пробутат тезата, че бунтовниците са клети сирийци, които се бунтуват срещу жестокия режим на Башар. По-голямата част от бунтовниците са всъщност муджахидини, които нямат нищо общо със Сирия, а са привнесени ислямисти от цял свят. Това го видяхме вече в Афганистан, когато САЩ използва същата технология. Много хора си мислят, че талибаните са афганистанци. Не, не са. Това са въоръжени ислямисти от други страни (С. Арабия, Катар, Судан, Тунис и т.н.) , вкарани и финансирани (смята се, че става въпрос за $6-20 млрд) от САЩ чрез т.нар. доктрина на Рейгън за да се борят срещу влиянието на СССР. Клиповете, които самите бунтовници в Сирия качват, показват, че това са една паплач, която се мотивира чрез грабежи, плячкосвания и разрушения. Ядене на сърца, разпорване, показни убийства по най-брутален начин, влачене на хора по асфалт с автомобил, рязане на гърла, въоръжаване на 11-12 годишни деца, всичко това придружено с крясъци Аллаху Акбар. Психологически се опитват да внасят ужас и страх сред населението, като показно отправят послания с какви нечовешки жестокости ще бъдат приложени към всеки, който не е с тях. А когато попитате някои от “опозицията” какво представляват бунтовниците, веднага сменят темата. 2. Радикалните елементи са малко, а Свободна сирийска армия се бие и с тях. Лъжа! След като цял свят вижда с очите си какво правят десетките ислямистки групировки, начело с Ал-Нусра, Ахрар ал-Шам и подобни, медиите и опозицията започват да мажат и хвърлят прах в очите на хората – видите ли, това е малка фракция от опозицията, а Сирийската свободна армия щяла да са бие с тях (ама след като свалят Асад). Всъщност истината е, че такава Свободна армия не съществува, а тя самата представлява сбирщина от радикални ислямистки групировки, всичките с една и съща идеология – налагане на шериат и създаване на ислямистка държава. Опозицията с по-светски настроения е извън страната и въобще нямат представа какво се случва вътре в нея, и нямат никакъв контрол. Самите лидери на т.нар. Свободна армия са откровени ислямисти. Като примерно символът на тази армия – Риад Ал-Асаад, чиито роднини са известни “проповедници” на шериата и се занимават с разпространението му в Европа. Като неговия братовчед Муафак Ал-Асаад, който организира ислямистките шествия в Пазарджик, а другите в момента строят една от най-големите джамии в Швеция. Има достатъчно клипове на лидерите на тази армия, в които те ясно показват каква им е идеологията – религиозен фашизъм. 3. Близо 70% от сирийците подкрепят Асад. Да, точно така. Колкото и да ви звучи невероятно е така. Това не означава, че всички харесват Асад и диктатурата, но при внесени 100 000 ислямисти от цял свят сирийският народ твърдо се солидаризира зад светската кауза. Това и обяснява защо режимът още не е паднал, въпреки че реално Сирия води война с няколко страни едновременно. Не е тайна, че тези ислямисти са финансирани от С. Арабия, Катар, Турция, САЩ и Великобритания. 4. Избиване на християни и малцинствата в Сирия Когато някой отвори тема по този въпрос, всички свеждат глави към пода и си подсвиркват. Сирия е мулти-етническа страна и САЩ сътвори една от най-безумните, направо малоумни грешки – вкара терористи по вече познатата формула в Афганистан, забравяйки че в Сирия има над 2,5 милиона християни, а над 40% от населението са от т.нар. малцинства. Всичките в момента са пред угрозата да бъдат заклани от въоръжени престъпници, обучени да колят и бесят, и които са в страната единствено за да разграбват и рушат. Онзи ден Свободната сирийска армия нападна Маалула- градът светиня, единственият, в който се говори още езикът на Исус Христос, арамейския. Чеченец се самовзриви и отвори пътя за останалите “бунтовници”, които нахлуха в града с викове “Алаху акбар” и разрушиха един от най-старите християнски храмове в света, а също така караха местното население да станат мюсюлмани преди да бъдат заклани. Светът в момента мълчи, но истината е, че всички кървави убийства и цялата трагедия е предизвикана не от режима, а от “бунтовниците”, вкарани и спонсорирани от Катар, С.Арабия – доминионите на САЩ. Фактът, че всички християни и почти всички малцинства са на страната на Башар е твърде показателен за това, какво представлява опозицията, нали? И не че всички харесват Башар, но при условие, че Сирийската арабска армия в момента е единствената преграда между тях и ислямистите, между животът и смъртта, повече от логично на коя страна ще застанат, нали. Дори повечето въобще да не харесват Башар. Някой въобще питал ли се е какво ще се случи, ако тази преграда и стена падне? При толкова много безчинства, които извърша “Сирийската” свободна армия досега, какво ще ги спре да извършат поредния геноцид? Направо е гнусно как западната преса мълчи и се опитва по всички възможни начини да замаже този факт. 5. Хизбула са виновници за всичко. След като се разбра, че почти всички “бунтовници” в Сирия са ислямисти от радикални групи, опозицията започна да използва гузно картата “Хизбула”. Да, вероятно има 2-3 може би 4 хиляди бойци на Хизбула в Сирия, които пазят инвестициите на Иран, но не те рушат църкви и не те избиват християни. Не те разрушават и изнасят за Турция заводи и предприятия. Не те искат да наложат шериат и се гаврят с населението. Не те ядат сърца и разпорват жертвите си, а след това доволно качват клиповете си в интернет. Никой не е почитател на Хизбула. Но в крайна сметка наличието на тази групировка в Сирия спомогна за справянето с истинския проблем – бойците на Ал-Каида и привържениците на Мюсюлманските братя. Пропагандната машина на опозицията използват тази карта за да оправдаят масовите убийства, извършени от бунтовниците и да замажат кланетата в градовете, които т.нар. Свободна армия извършва. По просто казано, ако Хизбула са лошите, то тогава Ал-Каида, Мюсюлманските братя и техните спонсори от Турция, Катар, С.Арабия и САЩ са направо изроди на стотна степен. Ако Башар е убиец, то водачите на споменатите страни са масови убийци, изроди и шизофреници. Сирийският народ има правото да избере далеч по-малкото зло. 6. Глупости, всички казани неща по-горе е пропаганда. Башар е убиец. Преди няколко дни, една американка от сирийски произход, от християнското малцинство, почти разревана се произнесе пред лоената топка сенатор МакКейн, обяснявайки как всъщност бунтовниците са убили братовчед й и продължават да избиват там християните. Позната история, но МакКейн безчувствено и нагло вместо да отговори, отново пусна развалената плоча, която всички ползват – че Асад е масов убиец. Сякаш й каза – и какво от това, Асад е убиец, какво като мрете ? Асад със сигурност не е агънце, но как бихме си обяснили, че 2/3 от сирийците го подкрепят и защо се получи така? Той да не зъл маг, който с вълшебна топка контролира 400000-на армия, всеки войник от които има семейство или роднини?Ако Асад е боклук, какво да кажем за вас, г-н МакКейн, нали такива като вас финансират 100 000 муджахидини, за да могат да рушат инфраструктурата (за радост на една съседна държава) и да избиват друговерците и противниците на шериата? Какво да кажем за тях? Дали щеше да има кръвопролития, ако те не бяха вкарани и не бяха очевадните лицемерни и нагли, но много хитри провокации. Да, да го кажем така: ако едната страна е торба лайна, то другата е цял океан от лайна и вие г-н МакКейн съвсем сериозно допринасяте нивото на лайняния океан да не спада, поддържайки го с метанови ви лъжи. Като заговорихме за газ, по същия посочен метод се отговаря и за останалите неща. Ако споменеш газовите находища – това е било руска пропаганда. Следват обвинения за комунизъм. Избиването на хора от бунтовниците – това е руска пропаганда. Следват обвинения за леви убеждения. Щото видите ли Иран, Русия са зад Башар, затова е позволено на бунтовниците да правят каквото си поискат с хората в Сирия, които не искат шериат. Що за аргумент е това? Защо се крият зад този аргумент, толкова яростно? Интересно е категоричният отказ от страна на САЩ да осъди престъпленията, брутални и фашистки по природа, извършени от бунтовниците. Ами ако бунтовниците са използвали хим. газ? Тогава дали ще ги нападнат и обезоръжат? Защо преди да се направи разследване веднага по сигнал се обвинява Асад? И какъв е смисълът Сирийската арабска армия да ползва хим. оръжия, при условие, че печелеха битка след битка, а бунтовниците бяха пред крах? Кой има по-голяма изгода и що за безумие е да извършиш подобно нещо? Направо е противно. 7. Какво ще бомбардират САЩ и кой ще спечели от това. След като стана ясно, че бунтовниците губят сериозно позиции и бяха на път най-сетне да бъдат изтласкани, САЩ приложи последната си карта – химическо оръжие. Както се вижда едни и същи номера във всяка война. Какъв смисъл има Асад да използва такова, след като е гледан изпод две лупи от цял свят и знае, че САЩ търси и най-малката причина да влезе в нея и да защити наемниците си? След като 70% от народа на Сирия е застанал твърдо СРЕЩУ опозицията и бунтовниците, не толкова за Асад, какво по-точно ще бомбардират американците? Последната стена, която спира бунтовниците от това да изпозаколят още едно християнско градче, да изнесат завод, да наложат шериат в още един район или още кръвопролития, изнасилвания в градовете и селата, извършени от космати, брадати създания, дошли от нетолерантните си, херметически затворени общества като афганското, саудитското или чеченското? Защо не бомбардират самите бунтовници тогава и не застанат зад принципите си, след като повече от очевадно кой лее кръвта на сирийския народ? Защо не казаха дори думичка против тях? А дори отричат наличието на Ал-Каида в страната. Ако не бяха милионите писъци от Сирия срещу тях, имайки предвид смазващата пропагандна машина на САЩ и катарската Ал-Джазира, вероятно никой нямаше да научи действително какво се случва в Сирия. А какво ще бомбардират реално САЩ? Газопроводите (за радост на техните доминиони Катар и С.Арабия), Тартус и Латакия, където по ирония на съдбата живеят предимно християни и алауити и където се намират находищата на газ, защитната система на Сирия (Израел вероятно претрива доволно ръце). И ще превърнат по позната схема Сирия в Афганистан. Или Ирак. Или Либия. Все страни, където има много демокрация. Толкова, колкото имат и съюзниците Катар, Кувейт, С. Арабия и прочие. 8. Бежанците Бежанците специално в България са доста съмнителна маса от хора, които никой не знае какво представлява. Ако се проучи местата, от които идват ще се види, че е странно хомогенна маса, при все че Сирия е мулти-етническа страна. Ако разбирате какво имам предвид. Всъщност е много лесно да вземеш такава “платена” маса, която получава пари реално без да работи нищо, освен да разказва пред медиите сълзливи истории и да се включват в протестите, в които по принцип има плачевно малко хора, в сравнение с протестите срещу опозицията. Лошото е, че много страни приемат бежанци, само ако те са съгласни да говорят против Асад по медиите или да си мълчат. Но явно тази война са обречени всички сирийци. ————– Накратко – тази статия няма намерение да защитава режима на Асад, той е лош, това всеки го разбира. Тази статия иска да покаже защо повечето светско настроени хора, интелигенцията, малцинствата и нормалните семейства предпочитат Асад пред истинските, професионални убийци и разрушители на инфраструктура – наемниците-ислямисти, поддържани от редица страни. Ако едната страна е зла, то другата е милиони пъти по-зла, по-нагла, по-деспотична, по-лицемерна, по-жестока, по-уродлива и по-жалка. Както винаги изборът е по-малкото зло. Ако някой мисли, че има друг изход – НЕ, няма. За съжаление. http://trueaboutsyria.wordpress.com/2013/09/09/10thnigs/
-
Те шейховете си колекционират камили от сантимент...
-
Султанът е една от най-богатите личности на планетата, така че няма кой да го пипне с пръст. Освен това добре се е ориентирал в играта на чия страна да е.
-
Пленник в Сирия: Газовата атака край Дамаск е дело на бунтовниците Белгийският учен и писател Пиер Пичинин да Прата, който вчера бе освободен от 6-месечен плен в Сирия, заяви пред телевизия RTL, че газовата атака край Дамаск от 21 август е организирана от ислямистки бунтовници. „Имах случай да чуя разговор между бойците за подготовка на газова атака с цел да бъде провокирано чуждестранно нахлуване в страната. Мой морален дълг е да съобщя за това“, заявява Пичинин. Особена тежест на думите му придава фактът, че винаги досега той се е изказвал в подкрепа на сирийската опозиция. Като преподавател в лицей в белгийския град Филипвил Пичинин в последните години се занимава с изучаване на протестните движения в арабските държави и прекарва отпуските си в Либия, Йемен и Сирия. От началото на военния конфликт в Сирия той е посещавал страната седем пъти и два пъти е отвличан. Първия път бунтовниците от антиправителствените сили го вземат за заложник през май 2012 г., но след няколко дни изтезания и побои става ясно, че не могат да получат откуп за скромния преподавател и той е освободен. Втория път той е похитен по време на великденската си ваканция в Сирия през април. Вчера той бе пуснат заедно с друг пленник – италианския журналист от в. „Ла Стампа“ Доменико Куирико, като и за двамата, според някои медии, сирийските опозиционни бойци са получили откуп. От белгийското Министерство на външните работи обаче твърдят, че не са плащали откуп. „Не е в нашите принципи да преговаряме за изплащане на откуп“, заявява белгийският външен министър Дидие Рейндрес, цитиран от „Интерфакс“. http://fakti.bg/world/76212-plennik-v-siria-gazovata-ataka-krai-damask-e-delo-na-buntovnicite-
-
Когато и човекът отсреща е готов
-
не виждам какво общо има статията с България, при положение, че подобни аналогии могат успешно да бъдат търсени и намирани във всяко друга държава. Нека припомним и какво е писал Полибий за еволюцията на човешките общества преди 23 века: Полибий, Всеобща история – кн. 6. II – ЗА ФОРМИТЕ НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ Повечето автори, които искат наставнически да ни поучат по тези въпроси, разграничават три форми на държавна уредба. Едната наричат царство, другата – аристокрация, и третата – демокрация.3 Струва ми се, че имам всички основания да ги запитам: защо ни представят тези форми като единствени и още повече – като най-добрите. Струва ми се, че и в двата случая грешат. Явно е, че за най-добра държавна уредба трябва да се смята оная, която е съставена от всички споменати особености. Ние имаме доказателство за това не само на думи, но и от действителен опит, след като Ликург пръв състави по такъв начин държавната уредба на Спарта. Нито пък трябва да сочим като единствени само тях. Та нали вече сме наблюдавали монархически и тиранически управления, които твърде много се различават от царството, макар и да имат известна прилика с него, поради което всички монарси, доколкото е във възможностите им, лъжливо си приписват царската титла. Съществували са също така и немалко олигархични управления, които, макар и да са смятани за подобни на аристокрацията, се различават от нея, така да се каже, във възможно най-голяма степен. Същото може да се каже и за демокрацията. Че говоря истината е ясно от следното. 4. Не можем тутакси да наречем „царство” всяка монархия, а само онази, която доброволно е приета от поданиците и която е упражнявана с разум, а не чрез страх и насилие. Нито пък можем всяка олигархия да наричаме „аристокрация”, а само оная, при която управлението е в ръцете на избрана част от най-справедливите и благоразумни хора.4 По подобен начин не можем да мислим за демокрация там, където на цялата тълпа е позволено да прави всичко, което си пожелае. Само там, където е традиционно и обичайно да се почитат боговете, да се храни уважение към предците, да се изпитва свян към по-старите, да се зачитат законите, тези управления, където надделява мнението на мнозинството, трябва да се наричат „демокрация”. Поради това трябва да се казва, че съществуват шест вида политическо управление, споменатите три, които са на устата на всеки, и три, които са естествено свързани с тях, имам предвид монархията, олигархията и охлокрацията. Първа, без подготовка и по естествен път, възниква монархията. След нея следва и от нея се ражда, посредством уреждане и изправяне на нейните недостатъци, царството. След нейната (на монархията – б. пр.) промяна към свързаната с нея лоша форма – т.е. тиранията, веднага с премахването на двете се ражда аристокрацията. По естествен път тя се изражда в олигархия и след като народът в своя гняв премахне беззаконието на своите управници, възниква демокрацията.5 И с времето невъз-държаността и пренебрегването на законите в тази форма на управление на свой ред води до охлокрация. Истинността на моите думи ще стане по-ясна за всеки, ако се обърне подобаващо внимание на началата, възникванията и промените, характерни за всеки един от тези случаи. Само този, който е разбрал естествения път, по който възниква всяка от тях, само той би могъл да разбере кога, как и къде възходът, процъфтяването, промяната и краят им биха могли да се случат отново. Разбрах, че този метод на описание е най-подходящ за римската държава, тъй като от самото начало нейното образуване и възход са се дължали на естествени причини. 5. Вероятно тази теория за естественото променяне на политическите уредби от една в друга е най-добре разработена у Платон и някои други философи. Но понеже е представена с разнообразни аргументи и многословно, тя е понятна само за малцина. Затова ще се опитам да я предам в степен, в която смятам, че ще бъде пригодима към фактическата история и към общото умствено равнище. И ако се сметне, че съм изоставил някоя подробност в този общ преглед, то подробното разглеждане, което ще последва, ще предостави достатъчна компенсация за това, което сега ще пропусна. Какви прочие са началата, за които говоря и от кой момент твърдя, че възниква държавността? От момента, когато поради наводнения, глад, неплодородие или други подобни причини човешкият род е сполетян от гибел – неща, за които знаем от традицията, че вече са се случвали и които разумът допуска, че и в бъдеще ще се случват често, след като същевременно се разрушат и всякакви умения и изкуства. Когато от оцелелите като от семена с времето населението се увеличи, тогава именно, както при останалите животни, и хората се събират вкупом – нещо естествено – поради природната си немощ, и образуват стадо. По необходимост започва да ги води и управлява този, който се отличава с физическа сила и душевна смелост – явление, което наблюдаваме и при неразумните животни и което трябва да смятаме за най-истинско дело на природата. При животните, имам предвид биковете, глиганите, петлите и други подобни, забелязваме, че по всеобщо съгласие водят най-силните. Вероятно в началото и хората живеят по този начин, струпвайки се в стада като животните и подчинявайки се на най силните и способните. В този случай единствено силата на водача е предел на тази власт, а името и е монархия.6 Но когато с времето в такива човешки струпвания се зароди общественото чувство и общественият обичай, тогава възниква представата за добро, за справедливо и за техните противоположности. 6. Начинът, по който възникват и се зараждат тези представи, е следният. Хората, по силата на естествения нагон, се стремят към полови сношения, от което се раждат деца. Когато някой от отгледаните, като отрасне, не проявява благодарност и не защищава тези, които са го отгледали, а напротив – започне да говори лошо или да постъпва зле с тях, ясно е, че ще предизвика неодобрението и негодуванието на тия, които са близки на родителите му и са били свидетели на грижите и мъките им по децата, за тяхното отглеждане и отхранване. Човешкият род се отличава от останалите животни по това, че само той разполага с ум и способност за преценка. Ето защо очевидно е невъзможно такава разлика в поведението да не бъде забелязана от хората, както при животните. Хората ще забележат станалото и няма да одобрят такова поведение, предвиждайки какво ги очаква и преценявайки, че същото може да сполети всеки от тях. Или пък ако някой в момент на опасност се е радвал на грижа и подкрепа от страна на друг и не отдаде благодарност към своя спасител, но дори започне да го ощетява, очевидно естествено е свидетелите да изпитат към него неприязън и негодувание, като споделят неприязънта на своя ощетен съсед и като се поставят в неговото положение. От такива ситуации у всеки възниква известно мнение за смисъла и теорията на дълга – което е същността на правото. По същия начин, когато човек се възправи в защита на своите приятели, издържайки напора на най-страшни зверове, естествено е той да получи знаци на благодарност и почит от страна на хората, докато този, който постъпва по противоположния начин – да си навлече порицание и неприязън. От това сред народа наново възниква едно понятие и теория за срамното и благородното, за разликата помежду им и благородството става обект на възхита и подражание, защото е полезно, докато другото започва да се отбягва. И щом водещата личност, този, който разполага с върховната власт, непрекъснато подкрепя тези възгледи, в съгласие с мнението на мнозинството и неговите поданици решат, че той въздава всекиму според заслуженото, оттогава нататък те вече му се подчиняват не от страх от насилие, а по-скоро защото го зачитат с преценката си. Затова те се обединяват и го подкрепят, дори и ако е на преклонна възраст, като единодушно го защищават и воюват с тия, които устройват заговори за отхвърляне на неговата власт. По такъв един начин несъзнателно монархът се превръща в цар, когато след гнева и силата вземе връх разумът. 7. Така у хората по естествен път възникват понятията за благородно и справедливо и за техните противоположности, така възниква и се заражда истинското царство. Защото народът започва да поддържа не само тяхната власт, но и на техните потомци, убедени, че тия, които са родени и отгледани от тях, ще се ръководят от възгледи, сходни на техните. И когато не са доволни от техните наследници, избират вече своите архонти и царе не според тяхната телесна и душевна сила, но според това, в каква степен се отличават със своя разум и способност за преценка – след като вече от самите факти са придобили опит за разликата между тази група качества и противоположните им. В стари времена избраните веднъж царе са запазвали своята власт до преклонна възраст, като укрепвали отлични за отбрана местности, строели стени и прибавяли нови земи към владенията си, първото – заради сигурността на своите поданици, а второто - за да им осигурят изобилие от блага.7 Докато преследвали такива цели, те били далече от всякакво злословие и завист, тъй като не се отличавали много нито в облеклото, нито в яденето и пиенето, но начинът им на живот бил подобен на останалите хора, без изобщо да се отделят от народа. Но когато започнали да получават властта по наследство и потекло, тяхната сигурност била вече предварително осигурена, осигурени им били и хранителни провизии повече от необходимото. Тогава, поддавайки се на своите страсти поради излишеството, започнали да смятат, че вождовете трябва да се отличават от своите поданици по облекло, че обслужването и приготовленията за хранене трябва да бъдат пищни и пъстри и че не трябва да им се отказва да удовлетворяват любовните си страсти, колкото и непозволителни да са те. Когато тези неща започнат да предизвикват завист и порицание, а от друга страна – да подклаждат омраза и злобен гняв – тогава от царството се ражда тирания. Тогава се пораждат и първите стъпки за нейното премахване и се устройват заговори срещу вождовете. Тези заговори се правят не от долни хора, а от най-благородните и с величав дух, и от най-безстрашните, тъй като подобни хора в най-малка степен могат да търпят надменността на владетеля. 8. Народът, когато си намери водачи се обединява с тях срещу вождовете, заради споменатите причини. Формата на царско или монархическо управление бива изкоренена из основи, при което тутакси възниква и се ражда аристократическото управление. Защото народът, сякаш воден от чувство за дълг да окаже благодарност към тия, които са премахнали монарсите, ги превръща в свои водачи и поверява съдбата си в техни ръце. Изпървом те приемат драговолно длъжността и не смятат нищо за по-важно от общото благо. Ръководят и личните, и обществените дела на народа с усърдие и грижовност. Но пак, когато децата получат в наследство от своите родители това превъзходство в общественото положение, без да са изпитали беди, без да имат изобщо никакъв опит по отношение на гражданското равенство и свободата на словото, отгледани още от раждането си сред авторитета и високото положение на своите бащи, то те се отдават – някои на забогатяване и незаконна алчност, други – на пиянства и съпътстващите ги гастрономични излишества, трети – на насилия над жени и отвличане на момчета. С това те подменят аристокрацията с олигархия и бързо предизвикват сред народа същите чувства, за които споменах по-горе.8 Затова в края на краищата ги сполетява същата катастрофа, каквато и тираните. 9. Защото щом някой забележи завистта и омразата срещу тях, появила се сред народа и след това се осмели да говори или да действа срещу държавните водачи, той има в лицето на целия народ готов съюзник. В следствие на това, след като първенците бъдат избити или прогонени, народът не смее да си избере цар, все още уплашен от беззаконието на предишните. Не се осмелява и да повери обществените дела в ръцете на по-голяма група, имайки пред очите си доскорошната грешка. И единствената ненакърнена надежда, която остава на хората, е да разчитат на самите себе си и те превръщат държавното управление от олигархия в демокрация, като взимат в ръцете си грижата и верността към обществените дела. И докато още са живи някои от тези, които са изпитали жестокостта на олигархичното управление, доволни от сегашната уредба, правят всичко за утвърждаване на равенството и свободата на словото. Но когато се народят млади хора и демокрацията се предаде от деца на деца, привикнали на равенство и свобода на слово, те престават да ги ценят и започват да се стремят към по-големи права от тези на мнозинството; в този порок изпадат най-вече тия, които имат в излишък. Прочие, когато бъдат обзети от властолюбие и не са в състояние да придобият власт чрез личните си добродетели, те затриват имотите си, разглезвайки и разваляйки народа по всевъзможни начини. В своята глупава алчност за власт те подклаждат сред тълпите стръв към подаръци и навика да ги получават. Тогава основите на демокрацията рухват и тя се променя в управление, основно на силата и насилието.9 Защото, щом тълпата е свикнала да се храни от чуждото и да разчита на богатството на съседа, когато се сдобият с амбициозен и дързък водач, но лишен от почестите на властта поради бедност, те установяват власт на хейрокрацията (власт на насилието – б. пр.). Сбралата се тълпа започва кланета, прогонва, плячкосва, докато озверяла отново не си намери своя господар и монарх. Такъв е кръговратът на политическите системи, ходът на който е предначертан от природата и в който ход те се менят, заменят една с друга, докато накрая се връщат до състоянието, в което кръговратът е започнал.
-
А и недопускането на алтернативен газо/петролопровод от Иран /през Сирия/ към Средиземноморието звучи доста логично. Последното нещо, за което се грижат Щатите е защитата на цивилното население в Сирия. Но за първи път те напълно открито толерират терористи и явно искат и тази светска държава да затъне в блатото на фундаментализма, подобно на Либия и Египет.
-
Знаем, че нашият сайт по принцип не пише за подобни теми, но идеята на Под Моста е да бъде свободен, независим портал за актуалните (е, не винаги) неща, които вълнуват вас и нас. Затова и по изключение писахме за протестите, затова и сега ще пишем за конфликта в Сирия. Представяме ви едно наистина адски интересно интервю с българския сириец Дахер Дахер, известен повече у нас като най-забавния книжен блогър Dah Lammoth. Дахер е на 31 години, работи в БАН и живее в София. В момента е един от най-популярните книжни блогъри у нас. В същото време поддържа друг, отново изключително популярен, хумористичен блог за „нещата от живота“ и кино. Третият му блог, и една от причините, заради която реших, че е най-подходящият човек за това интервю, се казва „Истината за Сирия“ , в който публикува статии по темата на английски и български. Димитър Панайотов: Как започна всичко? Дахер Фарид Дахер: Както винаги истинската причина се крие в откриването на нови находища на природен газ – около районите на Тартус и Латакия – двата големи пристанищни града, които са аналози на Бургас и Варна в Сирия. Понеже съм работил по въпроса – става дума за т.нар. Левантийски басейн, който по предварителни изчисления има потенциал за 3.5 трилиона кубични метра природен газ, както и на най-малко 1.7 милиарда барела нефт. Втората причина е получаването на т.нар. Шиитски полумесец между Иран, Ирак и Сирия. Иранците започнаха проект, чрез който тръбопроводите минават през Сирия и оттам излаз за Средиземноморието. Иранците сключиха и сделка с Пакистан – така тръбопроводите достигат директно до Китай през пакистанска територия. Това сериозно нарушава интересите на САЩ и техните васали – Саудитска Арабия, Катар, Турция и Кувейт. Не е чудно, че те са основните спонсори на бунтовниците, нали? Историята за това как са измъчвали деца в град Дараа е изфабрикувана и преиначена. Това беше вкаран елемент, за да избухне пламъкът – а от там спиране няма. Елементарна пропаганда, която исторически винаги се е получавала. Още от библейски времена. Защо и кой се разбунтува? Първоначално се разбунтуваха много хора и то от различни класи и етноси. Постепенно обаче вълненията започнаха да утихват. Тогава бе вкаран сектариански елемент – просто отвън искаха да предизвикат война, да съсипят инфраструктурата на страната и бе много лесно да се използва религиозното многоoбразие в Сирия. Сега се бунтуват единствено консервативно и радикално настроените сунити, т.е. ислямистите – хора, симпатизанти на Мюсюлманските братя, които бяха враг номер едно на сегашния светски режим на Асад. Това са все хора от по-бедните квартали и градове в страната – характеризират се с висока раждаемост, ниска грамотност и съответно са лесноконтролируеми. Свободната армия всъщност представлява общо название на десетки ислямистки въоръжени групировки – като почнем от Ал-Нусра, минем през Ал-Фарук, и стигнем до Ахрар Ал-Шам и десетките подобни. Две трети от тях дори не са сирийци, а нещо като талибаните – вкара ислямисти от Либия, Афганистан, Пакистан, Чечения, С. Арабия и т.н. Точно както се случи в Афганистан преди време. Кой има най-голяма полза от война? САЩ. Те са насочили поглед към Иран, който е най-големият играч на природен газ, наред с Катар и Русия. Само напомням факти, без да искам да бъда обвиняван в предразсъдъци, ксенофобия и други глупости. Израел започна експлоатацията на находището в Тамар – може да се разгледа като част от Левантийския басейн. Факт, нали? Другите страни, свързани с находищата в тази част на Средиземноморието – Кипър и Гърция, изпаднаха във финансови кризи, а в Ливан съвсем скоро ще започнат проблемите… Както и очевидно в Иран, а може би и в Пакистан. Какви са историческите предпоставки за този конфликт? Фамилията Асад, която управлява страната, са алауити, т.е. шиити. Алауитите са малцинство, едва 12% от населението на страната, а бяха завладели голяма част от печелившите отрасли – телекомуникации, ресурси. Трябва да се отбележи, че алауитите са светско настроени, те празнуват Kоледа заедно с християните, а жените никога не се забраждат. Сунитите са над 70%. Християните са между 10 и 12%, т.е. близо 2,5 милиона. Съюзниците от САЩ и С. Арабия искаха да се възползват именно от този елемент – те се надяваха да спечелят сунитите на своя страна и да направят преврат и да качат тяхна марионетка. Това, което забравиха, е, че голяма част от сунитите са светско настроени хора. Сред тях има близо 2 милиона кюрди, над милион бедуини, около 1 милион туркмени, половин милион палестинци, а освен тях има черкези и т.н. Не им се получи. Затова вкараха ислямисти от цял свят – от това най-страдат християните, чиито селища са брутално ограбвани и малтретирани. Само тази седмица бяха нападнати Сейдная, Мармарита, Махарде – все християнски градове. Както и християнският квартал в Дамаск – Баб Тума. Така се получи не война за демокрация, а борба за светска държава срещу шериат и ислямистка такава. Защо подкрепяш правителството, а не бунтовниците? Ето ти една история свързана с България. Ако някой си спомня събитията в Пазарджик и ислямо-салфитското шествие там, нека му известя, че организатор на тези „учения”, по-късно и подсъдим, бе Муафак Ал-Асаад, а той е братовчед на….Риад Ал-Асаад - символът и лидерът на свободната армия, т.е. на бунтовниците. Защо никоя медия не спомена този факт? Аз как да се идентифицирам с човек, чиято фамилия се занимава с разпространение на радикален ислям и шериат? Как да се идентифицирам с престъпници и главорези, каквито са 90% от Свободната армия, и които искат да избият християните и всички различни в Сирия. Как да се идентифицирам с армия, която където и да е влязла, налага шериат и гони малцинствата? Това е нетърпимо, ежедневен терор, прикриван от западните и българските медии. Имам ли друг избор, освен да застана зад светската диктатура на Асад? Не, нямам. Не че я харесвам. Мога да те уверя, че поне 65% от сирийците са зад Асад, а зад бунтовниците са брадати, зомбирани наемници, финансирани от Саудитска Арабия, Катар, Мюсюлманските братя, Ал-Каида и за съжаление – САЩ и Европа. Победата на бунтовниците означава смърт за всички малцинства и светски структури в Сирия, ужас за близо 65% от населението. Означава кошмар за всички нормални хора в Сирия. Как успяха медиите да направят така, че хората да си мислят, че бунтовниците са някакви клетници…та нали 2/3 от тях не са дори сирийци! Какво беше положението в Сирия преди и какво е след войната? Сирия нямаше един долар външен дълг, образованието и здравеопазването бяха безплатни, имаше масово производство, заводи, имаше затворени цели промишлени цикли. Преди войната Сирия се развиваше с бързи темпове. Много сирийци в България се връщаха в родината си, заплатите бяха по-високи от тукашните, имаше много работа, много възможности. Нямаше корпорации, които да завладяват пазара, а дребното занаятчийство и семейният бизнес процъфтяваха. Разбира се, имаше и лоши страни – писането на доноси, прибирането и изчезването на политически затворници, някои от тях наказани за привидно смешни и недоказани неща и т.н. Никой не може да отрече това, но в крайна сметка Сирия бе хиляди пъти по-демократична и по-светска държава, отколкото например Кувейт, Саудитска Арабия и Катар, или Бахрейн. Защо не сложат демократични режими там? В Саудитска Арабия и Катар християнството и християнските символи са забранени, жените нямат почти права, на чужденците им се взимат паспортите, когато постъпват на работа… и се управляват от деспотични фамилии. Каква демокрация имаме там? Сирия бе най-толерантната, най-светската страна от всички други мюсюлмански страни взети заедно. Християните имаха пълни права, почивка в събота и неделя, имаха собствени съдилища…къде другаде имаше такова спокойствие? В Саудитска Арабия може би? Където християнските проповеди се наказват със смърт? Съсипаха най-светската страна в региона. И си залагам всичко, че ще я превърнат в нетолерантна уахабитска дупка. Реално какво е мнението на сирийците за конфликта и преувеличават ли медиите цялата война? Имаме сериозно разделение. Зависи кого попиташ. Но в България има много сирийци и съотношението е доста показателно. 95% от християните, включително и арменците, както и 95% от алауитите и друзите са на страната на Асад, към тях са и голяма част от светско настроените араби сунити, палестинци и кюрди. Общо са 2/3, но ако попитате другата страна вероятно ще ви кажат обратното, макар и дълбоко в себе си да осъзнават, че е така. Над 95% от опозицията пък са консервативни сунити, тук там с няколко купени християни или алауити, които ги слагат на водещи позиции, за да замажат ситуацията и да не се червят. По мое мнение общо са по-малко от 1/3 от сирийците. Разделението е голямо и остро. Войната е повече от кървава. На страната на бунтовниците се включват ислямисти от цял свят, предимно от С. Арабия, Пакистан, Афганистан, Тунис, Чечения, Либия, Ирак, Катар, Кувейт, Судан и т.н. Аз съм християнин (фиктивно) и в тази война загубих близо 20 от моите роднини. Повечето са жени. Болезнено е. Всичките убити с атентати и зверства от т.нар. бунтовници. В Сирия няма да срещнеш християнско населено място, което да не е нападано и разграбено от бунтовниците. Войната е жестока. Ако американците наистина се намесят и помогнат на тези внесени „опозиционери” – това означава край на всички християни и на всички малцинства в Сирия. Така, както стана в Ирак, където вече няма християни. А Сирия е родината на християнството. Та нали Христос е бил арамеец, които са били от т.нар. сириани. И накрая – какво според теб е бъдещето на страната и въобще развоят на събитията? Има много варианти – бунтовниците да спечелят и Сирия да се превърне в радикална ислямистка държава, каквито са Катар, С. Арабия. Лош вариант, но за съжаление най-вероятният, ако САЩ се намеси директно. Друг вариант е страната да се разцепи на две или повече части. Трети вариант е статуквото да се върне както преди. Но каквото и да стане, Сирия няма вече да е независима и войната ще я тресе дълги години наред. За съжаление, приказен край няма, бъдещето е срутено. Противниците на Сирия вече постигнаха своето. п.п Интервюто е публикувано първоначално в Security.bg Видео по темата, направено от Дахер вижте тук: http://podmosta.bg/syria/
-
Северна Корея обаче е един невероятен пример как една фамилия е заробила цял народ, държейки го в някакво полускотско състояние, промивайки мозъка му и правейки индивидите непригодни към каквато и да било самостоятелна инициатива. Ако тъпите аметиканци наистина радееха за човешки права и демокрация, щяха да напускат бомби по тея измекяри /визирам цели по правителствени обекти/. Ама там няма петрол.
-
пич, не е нужно да пишеш само заради самото писане.
-
даже и цъфти пущинията
-
затова бездомните кучета нямат много място в една градска среда и трябва да бъдат своевременно отстранявани.
