Last roman

Айде, стига сте се бъзикали. Ясно е, че лицемерните западняци само знаят как да ни поучават относно интеграцията на циганите. Ама опре ли ножа до техния кокал, бързо забравят за толерантност и си показват зъбките. Но считам, че тази тема не е за нашия форум, наред с политиканстването. Така че е редно да й се тури катанец.

Чакам с нетърпение твоето алтернативно решение

Тука верно забихме в яка алтернативка - да се сравнява походът на Александър Велики с този на Ксеркс, да се преекспонира грабенето като начин на изхранване на едномилионна армия... При това в област традиционно бедна откъм ресурси /каквато е Гърция/. Бе явно не само Галахад ражда бисери.

Виж, броня не означава единствено халчеста, люспеста ризница или мускулна кираса. Имаме и куп платнени брони /т. нар. Линоторакси/, чиято защитна функция често е подценявана. Освен това се пропуска и фактът, че източните народи носят броните си под кафтаните /за да не ги напича слънцето/. Затова по барелефите изглежда че нямат защитно въоръжение. Хайде и да помислим и по въпроса - ако Ксеркс е намерил достатъчно финанси и ресурси, за да събере и изхрани едномилионната си армия, защо пък тя да няма адекватно защитно въоръжение? Толкоз ли не може царя на царете да извади 100 000 ризници и да екипира поне ударните си части?

Имам предвид, че е съмнително персите да са голтаци без броня.

Страшна работа са кубинците!

Херодот изрично подчертава, че персите били без броня и затова изгубили битката срещу хоплитите, които били тежковъоръжени. Което пак е съмнително, де.

В Македония също си имат Хитър Петър /тамо се нарича Итар Пейо/: http://mk.wikipedia.org/wiki/Итар_Пејо

тцтцтц, от една проста статистика до какви висини сублимирахте само))

е, сигурно са взели участие в преследването. Сам прецени какви са шансовете на лековъоръжен /демек без броня/ да оцелее в навалицата на битката. Освен това той няма да участва във формирането на фалангата, тъй като е съвсем друг тип войска.

аз без подходящи високоградусови материали - интервюта не давам.

заради което ще бъдеш забранен!

ми то Херодот даже дава пропорция - по 7 илота/лековъоръжени, демек метателни единици/ на 1 спартански хоплит.

Мое петъка, мое...

То и ,гърци' е доста пренебрежителен термин спрямо жителите на империята. Явно дразнители е имало и в по-древни времена

Тук става дума конкретно за града /и населението му/, не за империята като цяло. И при ромеите понякога я има тази архаизация. Както и да е - това не е общоприет термин.

Бай Ганьо е класически събирателен образ на отрицателните балкански черти.

А благодаря - това исках да видя. Внушителна бройка, само че да видим по-натам кой според Херодот спечелил цялата битка срещу несметните варварски пълчища: 61. Услышав это, афиняне со всем войском выступили на помощь. Однако уже по дороге на них напали выстроенные против них эллины из стана царя /демек тиванци/. Афиняне не могли помочь спартанцам, так как им самим пришлось выдерживать натиск противника. Так-то лакедемоняне и тегейцы остались одни и приготовились к битве с Мардонием и его войском. Вместе с легковооруженными воинами лакедемоняне насчитывали 50 000 человек /според Херодот 35 000 илота и 10000 лакедемонци, от тях 5 000 спартанци/, а тегейцы 3000 (они вовсе не хотели отделяться от лакедемонян). Лакедемоняне стали тогда приносить жертвы, однако счастливые жертвы не выпадали, и за это время успело пасть много воинов и еще больше было ранено. Персы, сомкнув свои плетеные щиты, беспрерывно осыпали эллинов градом стрел. Спартанцы попали в тяжелое положение, а жертвы все выпадали неблагоприятные. Тогда Павсаний обратил взоры на святилище Геры у Платей и стал взывать к богине, умоляя ее не обмануть упований спартанцев. 62. В то время как он еще так молился богине, тегейцы первыми поднялись и двинулись на варваров. Сразу же после молитвы Павсания жертвы для лакедемонян выпали благоприятные. Тогда и лакедемоняне наконец также пошли на персов. Персы же перестали пускать стрелы и выступили навстречу. Сначала схватка завязалась около укрепления из плетеных щитов. Когда же укрепление пало, начался долгий и жаркий бой у самого святилища Деметры, пока дело не дошло до рукопашной. Ибо варвары хватались за длинные копья [гоплитов] и ломали их. Персы не уступали эллинам в отваге и телесной силе; у них не было только тяжелого вооружения и к тому же еще боевой опытности. Не могли они сравниться с противником также и боевым искусством. Персы устремлялись на спартанцев по одному или собирались кучей по 10 человек и больше и погибали. 63. В том месте, где стоял сам Мардоний, который сражался на белом коне во главе отряда из 1000 самых храбрых воинов, персы сильнее всего теснили лакедемонян. Пока Мардоний оставался в живых, персы стойко держались и, храбро защищаясь, умертвили много спартанцев. Когда же Мардоний пал и был перебит [весь] отборный отряд его телохранителей, самых отважных воинов, тогда-то остальные персы повернули назад и бежали с поля битвы от лакедемонян. Потерпели же персы поражение главным образом потому, что у них не было тяжелого вооружения и они должны были сражаться легковооруженными против гоплитов. Те такива истории - 50 000 гърци унищожават 300 000 перси. Какво правят според Херодот останалите: 69. Итак, победители преследовали и убивали воинов Ксеркса. Между тем, как только началось бегство персов, весть о битве и о победе Павсания пришла к остальным эллинам, которые стояли у святилища Геры и не участвовали в битве. Тогда эллины в полном беспорядке устремились к святилищу Деметры, причем коринфяне и их соседи – по склонам [Киферона] и холмам дорогой, идущей прямо вверх, мегарцы же, флиунтцы и их соседи – через равнину по самой гладкой дороге. Когда же мегарцы и флиунтцы приблизились к неприятелю, на них бросились фиванские всадники, издали завидев спешащих в беспорядке врагов. Всадники во главе с Асоподором, сыном Тимандра, стремительно ударили по врагу и уложили на месте не менее 600 человек, остальных же преследовали и оттеснили на Киферон. Так они бесславно погибли. А загубите на победилите спартанци, тегейци и атиняни са смехотворни: Лакедемонян же из Спарты пало в этой битве всего 91 человек, тегейцев 16, а афинян 52.

Ами тогава защо говориш наизуст?

Можеш ли да дадеш съответния пасаж?

Ресавски, да не би да искаш да кажеш, че победата при Платея е спечелена с участието на 50 000 илота, 1000 спартанеца, 4000 тегееца и 40 000 атиняни по кръчмарски Херодотови сметки/? Щото последният никъде не споменава илоти.

да, нещо много се съмнявам, че спартанците ще въоръжат илотите, които при първа възможност ще ги изколят. Всъщност за илотите разгромът на Спарта от Персия е повече от желан, тъй като ще ги избави от омразното иго.

Той Херодот пише, че са участвали само три града /както казах/: Атина и Спарта и Тегея. Ако гърците са 100 000, логично според Херодот половината от тях да са спартанци. Разбира се подобна цифра е доста преекспонирана като знаем особеностите на спартанския полис.

абе и аз си мислех за този модел на израждане на псевдонаучни писания, дето хващат дикиш пред скучаещи домакини и отегчени държавни служители.

в сравнение с Персеполис и Вавилон са направо селца. Освен това не забравяй и паралелната битка при Микале, където Атина участва с войска и флота. Та надали са и 50 000 гърците.