катапулт /букв. щитопробивач/ идва от гръцки.
Изобретатели на катапултите са асирийците, а картагенците и гърците го усъвършенстват. Последните изобретяват торзионните машини /преди това машините са тензионни - т. е. изтласкват благодарение на силите на опъване/, които работят с усукани сухожилия или коси от животни. Първоначално под катапулт се подразбирал уред за изстрелване на стрели.
Малко за историята на стрелометните оръжия.
През 409 г. в Сицилия нахлули картагенците, които били много добре запознати с близкоизточната инженерна техника и водили активни обсади. Така при обсадата на Селинунт те използвали шест бойни кули и още толкова обшити с железни листове тарани. Именно под тяхно влияние започнало развитието и на гръцката техника. Най-голяма заслуга за това има тиранът на Сиракуза Дионисий I. Прекарал цял живот в битки с картагенците, той станал първият елински пълководец, взаимствал и широко използвал повечето методи, характерни за близкоизточния начин на водене на война: богат асортимент от обсадни машини, рекрутиране на наемници, издигане на фортификационни съоръжения.
В средата на 4 век пр. н. е. се появил и първия трактат "Полиоркетика", посветен на обсадното изкуство, написан от гръка Еней Тактик, Ктесиб Александрийски създал през 270 г. пр. н. е. труда си "Изготвяне на метателни оръдия и артилерия", а Филон от Византия през 240 г. пр. н. е. написал "Белопоеика" /"За изготвяне на снарядите"/.
Гръцката артилерия
Тензионни катапулти:
Дионисий привлякъл и много прочути инженери, които изобретили нови оръжия за армията му. Такова било гастрофетът - мощен тензионен арбалет, предшественник на торзионните стреломети /фигура 1/.
Той бил значително по-далекобоен от лъка /до 250 метра/ и имал по-голяма пробивна сила. За опъването му е било необходимо той да се опре в земята, откъдето дошло и името му /от гр. - "коремен лък"/. Изстрелвал 40-50 см. стрели. Силата на опъване на тетивата му била около 70-90 кг. Зареждал се обаче по-бавно от обикновения лък. Основно се използвал при обсади и отбрана на крепостните стени. За да е по-мощен гастрафетът инженерите постепенно увеличали размерите му и накрая той станал толкова тежък, че бил поместен на въртяща се приставка и започнал да се нарича оксибел фигура 2 /375 г. пр. н. е./.
Тъй като опъването на тетивата било много трудоемко, бил изобретен и първият лостов механизъм, позволяващ по-облегченото зареждане на стреломета. Оксибелът изстрелвал стрели с дължина 60-70 см. или каменни ядра с маса 2,25 кг. Изобретяването на първия се приписва на Харон от Магнезия, а на втория - на Изидор от Абидос. Според източниците за първи път тези машини били използвани в полеви условия през 354 - 353 г. пр. н. е. от Ономарх Фокиеца в битката му срещу Филип II. Македонските фаланги били подмамени в обсега на действие на стрелометите и понасяйки тежки загуби отстъпили.
Торзионни катапулти
По-късно прибл. през 353 - 341 г. пр. н. е. в Македония бил изобретен торзионният оксибел, постепенно изместил тензионните си събратя. Изстрелващият механизъм вече не бил на основата на композитен лък, а се състоял от две рамена /анконес/, пъхнати между дебели навити въжета.
Въжетата, сплетени от животински сухожилия или човешки косъм, били държани от специална рамка и били максимално опънати и усуквани със специални лостове. Силата на еластичност, създавана от подобно усукване била в пъти по-висока и мощна от силата на кой и да е тензионен лък. Между двете рамена се разполагал жлебът /в който се помествала стрелата/, а цялата конструкция била закрепена на поставка.
Такива стреломети били наречени катапулти /от гр. "ката" - пробивам, "пелта" - щит/ или еутитони /хвърлящи стрели/. Стрели, изстреляни от това съоръжение пробивали щит на разстояние 400 метра.
Много бързо катапултите били приспособени и за стрелба с камъни. Те получили наименованието литобол /от гр. lithobolos/ или палинтони /хвърлящи камъни/, а римляните ги нарекли балисти. Най-големите достигали на височина до 6 м. и могли да мятат камъни с тегло 82 кг.
Катапулти, поместени на обсадните кули, били използвани активно от Филип II при обсадата на Перинт през 340 г. пр. н. е. За пръв път литоболите били използвани от Александър Македонски при обсадата на Халикарнас /334 г. пр. н. е./, а при обсадата на Тир литоболите вече били използвани и за разрушаване на градските укрепления. Изобретен бил и механизъм, позволяващ прицелването и изстрелването на снаряди по вертикална и параболична траектория. Това позволявало на атакуващите да поразяват врага криещ се зад крепостните стени.
[Концепцията камикадзе няма нищо общо с тероризма.
