Last roman

Формира се и т. нар. 'черноморски лимес' - IV - VI в., съпроводен със засилен строеж на крепости по северното ни крайбрежие /особено около Балчик, Каварна, Калиакра и Яйлата/. Които освен за наблюдение над противника и ранно оповестяване, служели и за търговски пунктове.

Галахад, недей да сравняваш ВВ2 със Средновековие, където битките в най-добрия случай наброяват по 10 хиляди от двете страни. Все едно да кажеш, че персите нахлули в Гърция с едномилионна армия, както пише Херодот. Или че Клавдий Готски наистина е избил 300 000 готи при Наисус. Хайде да бъдем леко критични и да не вярваме сляпо на легенди.

гражданска война, бруте /сори за спама, не се сдържах/.

Абе казано накратко - консумирайте с мярка, защото 'дозата прави отровата' /респ. лекарството/.

Още по време на Нерон е имало популярна музика и популярни /направо естрадни/ изпълнители. Дали обаче и от нашата музикална какафония, генерирана през 20-21 век ще остане поне бегъл спомен след хилядолетие. Ето нещо сравнително вечно на фона на песнопойките еднодневки /засега/:

Летоизчислението в Древен Рим се водело от митологичната дата на основаването на града /по сегашния календар, базиран на християнското летоброене - 21 април 753 г. пр. н. е./ Ab Urbe Condita /А.U.C./. Например ако бяхме римляни, годината за нас сега щеше да е 2768 г. AUC. От незапомнени времена римската /или Ромуловата/ година се деляла на 10 месеца. Първият месец от новата година бил март, наречен в чест на бог Марс, според легендата - баща на Ромул. Към VI век пр. н. е. били добавени два нови месеца /и така те станали 12/: януари: наречен в чест на двуликия Янус - богът на вратите и на всяко начало; и февруари - месецът, завършващ годината, по времето на който се принасяли очистителни и изкупителни жертви /наименованието идва от глагола februare - очиствам, жертвам/ по време на празника Луперкалии. В съвременния календар римските наименования на месеците са запазени. В латинския език тези имена са играели роля на прилагателни към латинската дума за месец - mensis, например: mensis Martius — Мартов месец m. Aprilis — април /в чест на едноименната етруска богиня/ m. Majus — май /в чест на богинята Мая/ m. Junius — юни /в чест на Юнонона/ m. Quintilis — "пети", по-късно Julius — юли /в чест на Юлий Цезар/ m. Sextilis — "шести", по-късно Augustus — август /в чест на император Август/ m. September — септември /седми/ m. October — октомври /осми/ m. November — ноември /девети/ m. December — декември /десети/ m. Januaris — януари /в чест на бог Янус/ m. Februarius — февруари /месецът на пречистването/. В средата на I в. пр. н. е. римският император Гай Юлий Цезар поръчал на александрийския математик и астроном Созиген да модернизира римския календар. Началото на годината било пренесено през януари, когато встъпвали в длъжност консулите. Бил установен годишен цикъл от 365, 25 дни, а тези 0, 25 дена се прибавяли веднъж на 4 години като цял един ден, но не на 29 февруари, както е днес, а дважди се отброявал 24 февруари - шестият ден преди мартенските Календи. Оттук цялата година се наричала 'дважди шеста' или 'биссекстус' /в наше време - високосна/. В чест на реформата на Цезар месец Квинтилий бил наречен Юли, а реформираният по този начин календар - юлиански, използван до 1582 г. когато бил заменен от по-коригирания грегориански календар /в чест на въвелия го в Западна Европа папа Григорий III, който е с две седмици по-напред. Православната църква обаче и до днес използва юлианския календар, според който например Новата година се пада на сегашния 14 януари. По времето на следващият римски император - Август, месец секстилий бил наречен също в негова чест 'август' и така останал и до днес. Броят на дните във всеки месец бил фиксиран също при Цезар: 4 месеца /април, юни, септември и ноември/ имали по 30 дена, а останалите - по 31, с изключение на февруари, който имал 28 /или 29 във високосната година/. Само че числата от месеца се определяла не по обичайното отброяване, както е при съвременния календар /от 1 до 31/, а по фазите на Луната. Първият ден на месеца /новолунието/ се наричал Календи /от тази дума произлиза съвременното 'календар'/. 5-тият или 7-мият ден на месеца /втората фаза на Луната/ се наричал Нони. 13-тият или 15-тият ден на месеца /третата фаза на Луната/ се наричал Иди. Ноните и Идите започвали от 7-ми и съотв., 15-ти ден през март, май, юли и октомври, а през останалите месеци били съотв. на 5-то и 13-то число. Дните между Календите, Ноните и Идите се отброявали по обратен ред от тях, като включвали и деня от който водели обратното броене. Например денят в който Везувий унищожил римският град Помпей /24 август 79 г., т. е. последната третина от месеца/ се обозначава така: за 9 дена от септемврийските Календи /ante diem IX Kalendas Septembres/. Първите дни от месеца се отброявали от Ноните, а дните през средата на месеца се отброявали назад от Идите, съответно последните дни от месеца се отброявали от Календите на следващия месец. Ако денят съвпадал с Календите, Ноните или Идите, наименованието на този ден било следното: за 1 февруари - Kalendis Februariis; 15 март - Idibus Martiis; 5 април - Nonis Aprilibus. Денят, непосредствени предшестващ Календите, Ноните или идите се обозначавал с думата pridie /навечерие/. Например 31 януари — pridie Kalendas Februarias; 14 март — pridie Idus Martias, 4 април — pridie Nonas Apriles. В древноримския календар всички дни от годината, започвайки от 1 януари, били разделени на групи - т. нар. Nundinae /нундини - което се превежда буквално като 'девет дена' - novem dies/ от по 8 дни, като тези групи съответствали на нашето понятие за седмица. Дните в една нундина се означавали с латинските числа: A, B, C, D, E, F, G, H. Броят на дните между първия ден на нундината /А/ и първия ден на следващата нундина /А/ бил винаги 7. До всеки ден от нундината с допълнителна буква се обозначавали особени дни: с F - /dies fasti/, по време на които са се разрешавали празнични прояви. С N /dies nefasti/ - през тези дни не могли да се извършват публични прояви или гласувания. С NP /dies nefasti publici/ и FP /dies nefasti principio/ се обозначавали почивните дни. Римските наименования на дните от седмицата /кръстени в чест на боговете/ също са запазени в някои съвременните езици: Понеделник — ден на Луната — Lunae dies, нем. Montag, англ. monday /и в двата означават "ден на Луната"/, фр. lundi; Вторник — ден на Марс — Mortis dies, фр. mardi; Сряда — ден на Меркурий — Mercuri dies, фр. mercredi; Четвъртък — ден на Юпитер — Jovis dies, нем. Donnerstag, англ. thursday / в тези два езика Юпитер е заместен от главния германски бог Тор или Донар, бога на небето), фр. jeudi; Петък — ден на Венера — Veneris dies, нем. Freitag < Freytag, англ. friday /т.е. ден на богиня Фрейя — скандинавският аналог на Венера/, фр. vendredi; Събота — ден на Сатурн — Saturni dies, англ. Saturday; Неделя — ден на Слънцето — Solis dies, нем. Sonntag, англ. Sunday. Самите дни също се деляли на части. На таблицата е дадено часовото разделение на зимен: Час от до I. prima 7:33 8:17 II. secunda 8:17 9:02 III. tertia 9:02 9:46 IV. quarta 9:46 10:31 V. quinta 10:31 11:15 VI. sexta 11:15 12:00 VII. septima 12:00 12:44 VIII. octava 12:44 13:29 IX. nona 13:29 14:13 X. decima 14:13 14:58 XI. undecima 14:58 15:42 XII. duodecima 15:42 16:27 и летен ден: Час от до I. prima 4:27 5:42 II. secunda 5:42 6:58 III. tertia 6:58 8:13 IV. quarta 8:13 9:29 V. quinta 9:29 10:44 VI. sexta 10:44 12:00 VII. septima 12:00 13:15 VIII. octava 13:15 14:31 IX. nona 14:31 15:46 X. decima 15:46 17:02 XI. undecima 17:02 18:17 XII. duodecima 18:17 19:33 Нощта била разделена на 4 части, всяка от които по 3 часа, наречени първа вигила, втора вигила, трета вигила и четвърта вигила /тогава се сменяли стражите/.

Именно. Понеже тук четат и подрастващи, идеята ми е, че пишейки за някакво преживяване или опит с наркотични/халюциногенни вещества, е добре не да наблягаме на това, колко по-безопасни? са те от входящите дроги /кафе, цигари, алкохол/, а да обясним същността на действието им, рисковете, последиците, както и възможните начини за предотвратяването им или спешна помощ при интоксикиране. Иначе ще излезе, че рекламираме тези субстанции. и ще цъфнат едни приятни хора от Дирекцията по Наркотични вещества да ни питат що сме пушили

В Рим учебните заведения или училищата /scholae/ за съвместно обучение на децата на римските граждани съществували от 3 в пр. н. е. До 7 годишна възраст децата се възпитавали вкъщи под надзора на майките или роби /често това били гърци, които учели децата на гръцки език/. След този период децата постъпвали в училищата, които често били управлявани от гърци освобожденци, откупили свободата си. 'Началното обучение' в училището било 5 години. Тези училища се наричали лудус /лат. Ludus – игра/. Учителите се наричали ludi-magister. Като цяло в римското училище царяла жестока дисциплина, прилагали се и телесни наказания. Момчетата и момичетата били обучавани от литератор /на гръцки граматик/, преподаващ четене, писане и броене, както и законите на 12-те таблици. Понякога аритметиката била преподавана от отделен учител, наречен ‘калкулатор’. За броене служили камъчета или пръстите на ръката. Ползвали се и сметала, напр. т. нар абак: Учела се и таблицата за умножение. Учебната година започвала на 24 март в чест на Минерва – богинята на Знанието и Мъдростта. Уроците се провеждали седем дена в седмицата, но имало много неучебни дни, наричани ферии /feriae/ - когато се чествали религиозни или държавни празници, а учениците били освободени от занятия. Лятото също не се провеждали занимания. От края на юли, когато изгрявал Сириус /най-ярката звезда на съзвездието Canis Major/, започвали каникуларните дни /самото им име caniculares – ‘кучешки’ идва от това съзвездие/, които се считали за най-горещите дни в годината. Тогава децата излизали във ваканция, която продължавала до средата на октомври. За сметка на това в училище децата прекарвали цял ден - от зори до здрач, с къса пауза само за обяд. Специални учебни сгради нямало, затова обикновено заниманията се провеждали в наета за целта къща. Нямало и маси. Учителят седял на катедрата – кресло с висока облегалка, а учениците седяли на табуретки и столчета, държейки в ръце и подпирайки с колена училищните помагала и предмети. По-заможните деца пишели на папирусни свитъци и пергаменти. Упражненията се нанасяли върху восъчни плочици /cera/ с помощта на заострена пръчица /stylus/. Децата от по-бедните семейства завършвали образованието си с това начално училище. По-нататък богатите девойки, под ръководството на граматик продължавали обучението си вкъщи. Те трябвало да знаят литература, граматика, риторика да могат да пеят, танцуват, свирят на музикални инструменти. Някои от тях били обучавани по география, геометрия, математика, дори и медицина. Момчетата oт 12 до 15 години започвали 'средното' си образование. Също под ръководството на граматик те изучавали гръцки и римски поети, писатели, философи и драматурзи. Задължително се изучавали природни науки, астрономия, граматика и геометрия. За заможните младежи на 16-18 години била достъпна третата – 'висшата степен' на образование: училището по реторика /красноречие/. Тук те били обучавани на ораторско изкуство, математика, философия, право, изкуството на водене на спор /Controversiae/, упражнявали се в съставянето на речи /Suasoriae/ за исторически, литературни и политически теми. Частните школи на знаменитите оратори в Рим се ползвали с голям успех. Тук идвали да се обучават младежи от цяла Италия. Доста богати юноши заминавали да учат и в известните философски школи в Атина и Александрия. От I в. Пр. н.е. в много градове се открили философски училища. По време на империята училищата станали държавни. Държавата осигурявала строг надзор над училищата. Цялото образование и възпитание било в духа на преданост към империята. Оформили се нисши и висши училища, като висшите обучавали преданите на империята държавни служители в тях се учело за образователен ценз и държавна служба. Пръв император Веспасиан създал държавни училища за реторика. Известен римски оратор по това време бил Квинтилиан, който станал първият учител по реторика на държавна заплата. Негов труд е Institutio oratoria /обучение за оратора/ в дванадесет книги. Започвайки с елементарното образование, произведението систематично анализирало цялата история на реториката. През 176 г. император Марк Аврелий учредил четири катедри за основните направления на философията - платонизъм, аристотелизъм, эпикуреизъм и стоицизъм в Атина, разходите на които се заплащали от държавната хазна. Към 3 в. се разпространил и неоплатонизмът. Урок по Анатомия /фреска от 4 век/

какъв е езикът на готите, оцеляли до 14 в. в Крим?

Поздрав, ясно е, че "Musica Romana" импровизират, а дали има възпроизведена музика от този ръкопис, който си пуснал. Днес съм на коренно различна вълнА: http://www.youtube.com/watch?v=l739jxasqjo

Да мислим логично. От една страна имаме уседнало население. От друга страна - степняци, които не се занимават със земеделие, а мигрират, когато храната в даден район се изчерпи. Кой ще изкара повече армия на бойното поле?

Психозомиметиците действат различно на всеки човек. На някои може да им се изсипе дъжд от делфини или центуриони на главата, но други може да ги подгони тиранозавър или да помислят прозореца за врата... Или да не се върнат от трипа. Като цяло употребата на в-ва, които ти бъркат по такъв начин в съзнанието /а още повече и fashback eфектите, дето ти се появяват когато изобщо си забравил, че си приемал картончето/, не са за подценяване. Мозъкът е прекалено деликатен орган, че да го тормозим по такъв начин. В края на краищата трябва първо човек, решил да поузлоупотреби с дадено вещество да си направи елементарна оценка полза-риск. кафето няма чак такова влияние върху кръвното налягане, колкото се преексонира. Пък и едва ли и най-големият кофеиноман би понесъл да изпие 100 чаши кафе /колкото е леталната доза/. Е, ако някой е решил да се самоубива по такъв ексцентричен начин, може да си съкрати пиенето на толкова много кафе /с оглед на невероятната диуреза, която ще получи/ ако замени 50 чаши кафе /т. е. половината/ с 2-3 таблетки ципрофлоксацин.

хайде да не мерим всички хора с един аршин.

При тогавашните условия, се съмнявам много, че степняците могат да изкарат и 30 000 на бойното поле.

Ето и на български. http://www.entheogen-bg.org/Entheogen/Index Въобще сайтът е много изчерпателен откъм инфо не само за салвията. Лично аз си я отглеждах тази чудесия от чисто ботанически интерес /тъй като според ЗКНВП не е забранена/, но пък растението нещо не му се хареса обстановката и загина. Иначе има хубави лилави цветове.

Поздрави, Хърсе, цифрата 350 000 ми изглежда много завишена /по-добре е да махнеме последната нула/. А колкото до легендата, че едва ли не тази битка е решила окончателно всички проблеми на руските княжества с 'татарския гнет' /преекспонирана тема в руската литература и историография/, то това не е така. Всъщност благодарение на протектората на татарите, разпокъсаните княжества избягват съдбата на литовците и естонците, паднали под удара на агресивните католически ордени. А и след установяването на исляма в Ордата доста татари бягат в Москва, полагайки началото на редица благороднически родове. Между другото знаеш ли дали има археологически находки на това поле? Интересува ме и дали някой е изследвал дъното на Ладожкото езеро за тевтонски тенекета.

По вероятно е второто, макар че кой знае...

Марихуаната си предизвиква зависимост, така че въпросът с нейното легализиране е спорен. От фармакологична гледна точка трябва да бъдат забранени всички в-ва, предизвикващи т. нар. ХРМБ. Айде малко инфо за ограмотяване на тук четящите неизкушени деца: ХРОНИЧНАТА РЕЦИДИВИРАЩА МОЗЪЧНА БОЛЕСТ е широко разпространено социалнозначимо заболяванe. Представлява лекарствена и/или нелекарствена зависимост към някои невротропни средства (морфиномиметици, барбитурати, бензодиазепинови анксиолитици, кокаин, алкохол, никотин, хашиш, различни психотропни смеси) и се развива след злоупотреба (abusus) с тях. ОСНОВНИ ТИПОВЕ ЗАВИСИМОСТ.  Привикването (толерансът, толерантността) се проявявa с необходимостта от повишаване на дозата за получаване на един и същ ефект. Наблюдава се след продължителна терапия с аналгетици, хипнотици, анксиолитици, психостимуланти, лаксативи.  Лекарствената зависимост (пристрастяването) е физическо или психическо (емоционално) състояние, развило се в резултат на взаимодействие между организма и някои лекарствени и/или други средства. Манифестира се с поведенчески и други реакции, които винаги включват много силно изразена потребност към постоянно или периодично приемане на определено лекарство, респ. социално нетерапевтично средство (хашиш, марихуана, кокаин, алкохол) за изпитване на неговото действие върху психиката, а понякога – за предотвратяване на неприятни симптоми, настъпващи след прекратяване на приемането му. Има две клинични форми на зависимост – психическа, или емоционална (която се проявява най-рано и се изразява в развитие на емоционален дистрес при спиране на лекарството) и физическа, (която се развива по-често към средства, потискащи ЦНС, и се проявява с абстинентен синдром (синдром на въздържането), започващ няколко часа след спиране приемането на лекарството или наркотика. Физическа зависимост се наблюдава и in vitro върху култури от човешки епителни клетки, което показва, че наркотикът става необходим за някои нормални метаболитни реакции на организма. Освен към някои лекарства, действащи на ЦНС (барбитурати, морфиномиметици, кокаин, бензодиазепинови анксиолитици, амфетамини), зависимост може да се развие още към алкохол, тютюн, хашиш, марихуана, хероин, LSD25, наркотични смеси. У лица под 25 години сравнително по-често се развива зависимост към хероин, хашиш, барбитурати, амфетамин, кокаин, а след 25-ата годишнина – към алкохол. Употребата на LSD25 е рядко явление и при двете групи, но през последните години нараства употребата на нови синтетични наркотични средства. Злоупотребата с лекарствени и други средства е свързана с много голям тератогенен риск.  Морфиновият (опиоидният) тип зависимост се характеризира с тежка психическа и физическа зависимост, бързо развитие на толеранс (вкл. кръстосан по отношение на сродни средства) и развитие на абстинентен синдром след прилагане на налоксон. Зависимостта е свързана с продължителното активиране на μ1- и κ-рецепторите. Поради бързо проявяващия се и силен ефект хероинът е по-предпочитан от морфина и се прилага чрез смъркане или i.v. инжектиране. Хероинът (диацетилморфин) често се комбинира с други наркотични средства, напр. с кокаин (т. нар. speed ball). Морфинизмът предизвиква адаптивни промени в броя на опиоидните рецептори и тяхната чувствителност. Прекъсване на прилагането на морфин води до развитие на абстинентен синдром. Освен това модулираните от ендогенните опиоиди при нормални условия NA-ергични механизми се инхибират у наркоманите. Затова абстинентният синдром се описва още като “норадреналинова буря”. Терапията на морфино- и хероиноманията се провежда в специализирани лечебни заведения, предвиждащи трудотерапия, провеждане на т. нар. метадонови поддържащи програми ,използване на бупренорфин, налтрексон, клонидин и др. Налтрексонът (чист μ/κ/δ-антагонист) има t1/2 4 h, а активният му метаболит – 13 h. Действието му е подобно на това на налоксона, но продължава в зависимост от дозата 1–3 дни. За разлика от налоксона налтрексонът е активен при p.o. приложение. С налтрексон се провежда допълнително поддържащо лечение, подпомагащо рехабилитацията на пациенти с опиоидна зависимост в периода, когато те не приемат метадон или друг опиоидeн аналгетик. Морфинът преминава диаплацентарно и може да предизвика фетален абстинентен синдром (засилване на интраутеринните движения на плода). У новородени абстинентният синдром се проявява до 72-ия час след раждането, като нарушенията в основните метаболитни и физиологични процеси доминират в сравнение с психическите нарушения, докато при възрастните наркомани психическите нарушения са главни компоненти на абстинентния синдром. Синдромът се проявява със сълзотечение, саливация, профузни изпотявания, кихане, повишен мускулен тонус, тремор; силен плач; повръщане, диария; триене на крайниците, нарушения в дишането, цианоза, хипертермия, епилептиформени гърчове, нисък Apgar индекс.  Барбитуровият тип зависимост протича с тежка психическа зависимост, много тежка физическа зависимост и бързо развитие (при прилагане на високи дози) на толеранс, вкл. кръстосан толеранс с алкохол, хлоралхидрат, мепробамат, глутетимид и бензодиазепинови анксиолитици.  Бензодиазепинов тип. Проблемът при злоупотреба с лекарства, облекчаващи ГАМК-ергичната медиация (бензодиазепини, бабитурати), респ. водещи до разширяване на хлорните канали в ГАМК-ергичните неврони, не е в психическата, а във физическата зависимост, респ. в абстиненцията, затрудняваща пациентите да спрат приема на анксиолитик. По-лесно и по-бързо се развива зависимост към безодиазепини с кратък елиминационен полуживот (мидазолам, триазолам) в сравнение с тези с дълъг (бромазепам, диазепам, нитразепам, хлордиазепоксид). Основните абстинентни симптоми след продължително приемане на бензодиазепини в умерени дози са възбуда, тревога, повишена чувствителност към звук и светлина, нарушения на съня, мускулни крaмпи. След продължителна злоупотреба с големи ДД бензодиазепини абстиненцията, развиваща се след внезапното им прекратяване, се проявява с гърчове, делир и социална деградация. Все още няма специфични и сигурни терапевтични подходи за лечение на бензодиазепиновата зависимост. Някои калциеви антагонисти имат благоприятно действие върху алкохолния, барбитуровия и морфиновия абстинентен синдром. Калциевото свръхнатоварване на невроните участва в патогенезата на конвулсиите и свързаните с тях усложнения (мозъчна хипоксия, клетъчна смърт, когнитивни нарушения). Логично е бавните калциеви канали, които се блокират от калциеви антагонисти, да участват също в развитието на абстинентия бензодиазепинов синдром.  Кокаиновият тип зависимост протича с изразена психическа и физическа зависимост и толеранс. Кокаинът се използва под форма на прах, който най-често се смърка и вдишва. Поради съдосвиващия ефект при неговото смъркане след време може да се развият некротични процеси с перфорация на septum nasi. Кокаиновите метаболити се отлагат в космите, което има диагностична стойност. Кокаинът може да се разглежда като непряк симпатомиметик. Той блокира реъптейка на DA, NA и адреналин и с тяхното натрупване в мозъка се обяснява неговият еуфоричен ефект, проявяващ се с бъбривост, повишена двигателна активност, засилено чувство на удоволствие (вкл. при оргазъм). Към еуфоричните кокаинови ефекти се развива бързо толеранс (привикване), но към периферните му адреномиметични ефекти (тахикардия, АХ, сърдечни ритъмни нарушения) привикването е значително по-слабо. Пациентите могат да развият тежки коронарни и мозъчни тромбози.  Амфетаминовият тип зависимост е близък по механизъм до кокаиновия. Предизвиква се от амфетамин и неговите деривати – метамфетамин, екстази (Exstasy), “Speed” и др. Exstasy и Speed са главни съставки на т. нар. “диско-дрога”. Екстази може да предизвика патология, много близка на топлинния удар с дехидратация и хипонатриемия, увреждане на скелетните мускули и бъбреците. Различните амфетаминови деривати имат t1/2 5–30 h. Екскретират се в непроменен вид с урината. Представляват слаби бази и подкиселяването на урината засилва екскрекцията им. Използването на амфетамин и кокаин като допинг при спортисти се санкционира изключително строго от контролните органи на МОК.  Зависимостта към тютюн (табакизмът) се характеризира със силна емоционална зависимост, сравнително слабо изразена физическа зависимост (проявяваща се с никотиновa абстиненция с признаци на неспокойствие, недружелюбие, брадикардия, повишен апетит) и привикване. Никотинът стимулира отделянето на DA в лимбичната система (n. accumbens), на което се дължат неговите “възнаградителни” ефекти. При многогодишно тютюнопушене се получават никотинови зъбни плаки и нарушения на съдовия пермеабилитет, благоприятстващи развитието на пародонтоза. Хроничният табакизъм е причина за сърдечно-съдови заболявания, неоплазми, по-ранен леталитет, репродуктивни усложнения (аборти, увреждания на плода, изоставане в умственото и физическото развитие на децата). За лечение на табакизма се използват никотинови препарати (Nicorette mint® – лечебна дъвка, Nicotinell® TTS), отслабващи абстинентния синдром, Clonidine (облекчава абстинентния синдром), антидепресантът Bupropion (Zyban® – потиска невроналното усвояване на катехоламини, подобно на амфетамините, но се отличава от тях със значително по-слабия си аддиктивен ефект), цитизин (Tabex®) и др. У лица със зависимост към никотин поради ензимна индукция отслабват значително фармакологичните ефекти на бета-блокерите и НСПВЛ. У пушачите рискът за развитие на алкохолизъм е 10 пъти по-висок в сравнение с непушачите.  Алкохолен тип зависимост (алкохолизъм). Етанолът се метаболизира чрез окислителни реакции в черния дроб при участие на ензимите алкохолдехидрогенaза и ацеталдехиддехидрогеназа. Метаболизмът на етанола може да бъде потиснат от дисулфирам, метронидазол, хлорамфеникол, циметидин и други ензимни CYP 3A4 инхибитори. За окислението на етанола и метаболитите му е нужен NAD+ (никотинамиддинуклеотид). Намaляването на NAD+ и кумулацията на ацеталдехид предизвикват чернодробно увреждане. Като прагови плазмени концентрации етанол в повечето съвременни ръководства по клинична токсикология се посочват 40 mg% (респ. 40 mg/100 ml). Oстра тежка интоксикация се развива при 150 mg%, а фатален изход поради централно потискане на дишането е възможно да настъпи при концентрации над 500 mg%. Тези стойности обаче носят ориентировъчен характер и зависят от изходното състояние на чернодробната, мозъчната и сърдечно-съдовата функция у всеки пациент. Освен това лекарят трябва да отчита факта, че някои популации (най-чести сред японци и ескимоси) имат генетично намалена ензимна активност на ацеталдехиддехидрогензата. Съществува относително постоянно съотношение (2286:1) между плазмените етанолови концентрации и тези в издишания въздух, което се използва от КАТ за диагностика на алкохолната консумация при водачите на МПС. Според Закона за движение по пътищата у нас на водачите не е разрешено шофиране при плазмени концентрации над 0,5 промила (≤ 50 mg%) етанол. Нарушителите се наказват с парични и други санкции. При плазмени концентрации ≤ 0,5 промила (= 50 mg%) етанолът не увеличава риска при шофиране. При концентрация 80 mg% обаче този риск нараства 4 пъти, а при 150 mg% – 25 пъти. Алкохолът потиска ЦНС. Заслива инхибиращото действие на GABA върху GABAА-рецепторите. В лимбичната система за възнаграждение се освобождават DA и ендорфини, което стои в основата на развитието на психическата зависимост. Етанолът инхибира нормалната функция на NMDA-рецепторите, а също и калциевия инфлукс през потенциал-зависимите калциеви канали. Поведенческите прояви на алкохолизма се манифестират със силно намалена самокритичност и условнорефлекторна дейност. Етаноловите ефекти се потенцират от общи анестетици, анксиолитици, хипнотици, а се потискат от халюциногени. Хроничната злоупотреба с алкохол (алкохолизъм) води до развитие на толеранс и дори плазмени концентрации над 400 mg% (близки до леталните за непривикнали) обикновено не предизвикат седация. Алкохолизмът се характеризира с тежка психическа и тежка физическа зависимост, личностна деградация и кръстосан толеранс с барбитурати и бензодиазепини. Важен симптом на физическата зависимост, респ. на абстинентния алкохолен синдром е сутрешният “махмурлук” (hangover), дължащ се на понижаване на плазмените етанолови концентрации през нощта. Това заставя пациентите да започнат консумацията на алкохол още след събуждане. Механизмите на алкохолната толерантност се дължат на адаптационни промени, противодействащи на острия алкохолен ефект. Постепенно намалява броят на GABA-ергичните рецептори и се развива пролиферация на потенциал-зависимите калциеви канали и NMDA-рецепторите. На този фон отнемането на етанола предизвиква много силно увеличение на калциевия инфлукс и засилване освобождаването на глутамат (възбуждащ невротрансмитер в ЦНС), проявяващо се с алкохолния абстинентен синдром, който се развива около 8 h след последното приемане на етанол и се проявява с тремор, повдигане, фебрилитет, изпотяване и в отделни случаи – халюцинации. Това продължава около 24 h и нерядко се последва от развитие на тонично-клонични гърчове. В следващите няколко дни се развива delirium tremens (агресивност, объркване и привиждане на лазещи по тялото насекоми и дребни гризачи). Лечението на delirium tremens се извършва с хлорпромазин i.m. и други невролептици. Терапията на алкохолизма се провежда в специализирани лечебни заведения с трудотерапия; лекарства (бензодиазепини, клонидин и пропранолол), отслабващи засиленото трансмитерно освобождаване; Naltrexone (пълен μ/κ/δ-конкурентен антагонист на морфина, потискащ възнаградителните ефекти на етанола); Acamprosate (N-ацетилхомотаурин – аналог на GABA и антагонист на NMDA-рецепторите); ондансетрон (антиеметик от групата на 5-HT3-блокерите); блокери на ацеталдехиддехидрогеназата (Disulfiram) и др.  Kанабиноиден тип зависимост. Терминът канабис се отнася за продукти, получени от конопа (Cannabis indica) и включва марихуана (извлича се от изсушените листа и цветове на конопа) и хашиш (получава се от смолата на същото растение). Главните биологично активни вещества са делта-9-тетрахидроканабинол, канабидиол и канабиол. Те стимулират специфични G-протеин-свързани рецептори, инхибират аденилатциклазата и редица йонни канали. Различават се GB1-канабиноидни рецептори, локализирани в мозъка (кортекс, базални ганглии, малък мозък) и GB2-канабиноидни рецептори (в далака, тонзилите, лимфните възли, гранулоцитите, макрофагите). Върху ЦНС канабиноидите предизвикват чувство на благополучие и релаксация (подобно на етанола), но без агресивност. Сензорните усещания се изострят до степен на възприемане на фантастични образи и звуци. Потискат се краткотрайната памет и процесът на обучение. Развива се нереално чувство за креативност (творчество). Потиска се моторната координация при шофиране. Може да се развие каталепсия, аналгезия, засилване на апетита. Вегетативните ефекти на канабиноидите се проявяват с тахикардия, вазодилатация със зачервяване на конюнктивите и скелерите, понижаване на офталмотонуса, бронходилатация, имуносупресия. В някои държави (напр. Холандия) марихуаната е регистрирана като аналгетик. Aналози на канабиноидите (напр. Nabilone) се използват като антиеметици. Към канабиноиди се развива слабо изразен толеранс и физическа зависимост. В случай на тежка канабиноидна злоупотреба може да се развие синдром на липса на мотивация (чувство за малоценност и апатия). В повечето случаи не се налага лечение на хроничния канабиноидизъм. Терапевтичен ефект се постига с D3-допаминови агонисти и антидепресанти. Лицата, използващи канабиноиди, много лесно могат да преминат към т. нар. “твърди” дроги – морфин, хероин, кокаин.  Зависимостта към LSD25 (лизергамиден тип) протича с изразена психическа зависимост и толеранс при липса на физическа зависимост.  Зависимост към лекарствени и други смеси (фенобарбитал с амфетамин, хероин с кокаин, екстази). Наблюдават се промени в настроението, липсващи при самостоятелното приемане на посочените вещества. Психическата зависимост е по-силно проявена. Налице са също физическа зависимост и толеранс. ▼Злоупотреба с кофеин е възможна при всекидневната му консумация в ДД над 300 mg. Тя не се нуждае от специално лечение. А който се интересува от действието на ТHC върху канабиноидните рецептори, препоръчвам тази курсова работа: http://bio.topvisia.net/coursework/endocannabinoid%20system.pdf

като заговорихме за музикални ексцентризми, те ви 'възстановка' на 'Musica Romana':

Ех, Михов, ти ме върна от златната омара на Античността обратно в нашата сива и скучна технодействителност. Иначе въпросът ти е сложен. От токсикологична гледна точка алкохолът, цигарите и кофеина са си наркотични вещества, водещи до психическа и физическа зависимост. Но някои 'дроги' са толкова популярни и повсеместни, че няма как да бъдат забранени. Визирам алкохола и цигарите. За забраната на конопа има си куп конспиративни теории, но в края на краищата редовната му употреба води до психическа деградация. Е, и при алкохола е така, но всички видяхме какво беше положението в Щатите покрай сухия закон. Някои хора направиха пари. Иначе ЗКНВП, за съжаление не е никак съвършен. Например него не са включени от растенията salvia divinorum /мощен халюциноген/, а от химическите вещества - т. нар. 'дизайнерски дроги'. Т. е., да кажем амфетамин с променен радикал в основната структура или с вмъкнат такъв, който си запазва психостимулиращия ефект, но по закон не се води наркотик, защото в приложения списък към ЗКНВП е нужно едно вещество да бъде поименно упоменато, за да се тълкува като забранено и притежанието му и разпространението му да се наказват. Така че е необходима промяна в закона, защото иначе нашата младеж ще си се друса съвсем открито и необезпокоявано. Едно репортажче за дизайнерските дроги. http://novinitepro.bg/novinite/kriminalno/dizainerskata-droga-na-rba-na-zakona.html

National Geographic - Evolutions / Еволюции (2009) http://zamunda.net/details.php?id=234991&hit=1 Using CGI and fossil evidence, Evolutions demonstrates nature’s survival of the fittest in action. This three-part series illuminates unique and bizarre evolutionary journeys that have brought forth some of the world’s most impressive animals. We unearth a 50-million-year-old mystery mammal, discover the missing link between the velociraptor and modern day birds, and find out if a new bear species could be about to evolve before our very eyes. Филмчето е 3,27 GB.

ех, как съм я изпуснал тази темичка. Гледам че Галахад е пуснал любимия ми ЗКНВП, дето едно време доста си имах вземане даване с него, поради естеството на работата, която вършех. Ама за да няма само голословен спам, я и аз да вмъкна малко инфо наркотиците в Античността. В античните източници има редки упоменания за използването най-вече на коноп и опиум. С конопени семена са се опушвали скитите преди повече от 3000 години /според Херодот/. Цитат на руски, щото на български в нета няма: 74. В Скифской земле произрастает конопля - растение, очень похожее на лен, но гораздо толще и крупнее. Этим конопля значительно превосходит лен. Ее там разводят, но встречается и дикорастущая конопля. Фракийцы изготовляют из конопли даже одежды, настолько похожие на льняные, что человек, не особенно хорошо разбирающийся, даже не отличит - льняные ли они или из конопли. А кто никогда не видел конопляной ткани, тот примет ее за льняную. 75. Взяв это конопляное семя, скифы подлезают под войлочную юрту и затем бросают его на раскаленные камни. От этого поднимается такой сильный дым и пар, что никакая эллинская паровая баня не сравнится с такой баней. Наслаждаясь ею, скифы громко вопят от удовольствия55. Это парение служит им вместо бани, так как водой они вовсе не моются. http://www.kirsoft.com.ru/freedom/KSNews_514.htm Растението е било познато и използвано от траките и гърците, които го хвалели в медицинските им трактати. В колония Масилия /днешна Марсилия/ са отглеждали и продавали тази суровина. Имало е даже улица, която се е казвала Cannebiere. След завладяването на града от Рим, последните усвоили ползването на конопа. В Древен Рим канабисът бил оценен високо от Диоскорид, личен лекар на император Нерон, който пръв му дава името cannabis sativa и описва използването му като лекарство: (De materia medica кн. III, гл. 156 (166)). «Конопля посевная. Некоторые называют ее каннабиум, другие — Схенострофон („канатовертящая“), „астерион“ (звездообразная). Растение, которое чрезвычайно полезно для изготовления прочнейших канатов. Имеет листья с неприятным запахом, напоминающим запах пепла, и круглые плоды, которые, будучи поедаемы в больших количествах, ведут к бесплодию. Закапать в уши сок зелёной конопли — хорошее средство от ушных болезней». По въпроса с опиума също имаме упоменания в античните източници. Светоний пише, че император Тиберий е пушел опиум. Опиумът и използването му е описан от Диоскорид през 1 в De materia medica кн. V. /ако ви се чете труда му, може да го дръпнете free на английски оттук/: http://www.ibidispress.scriptmania.com/box_widget.html Плиний Стари също пише за неговите обезболяващи свойства в книгата си "Естествена История" XX, 198-203: "198 Papaveris sativi tria diximus genera, et sponte nascentis alia promisimus. e sativis albi calix ipse teritur et e vino bibitur somni causa. semen elephantiasi medetur. e nigro papavere sopor gignitur scapo inciso, ut Diagoras suadet, *** turgescit, ut Iollas, *** deflorescit, hora sereni diei tertia, hoc est *** ros in eo exaruerit. incidi iuvent sub capite et calice, nec in alio genere ipsum inciditur caput. 199 sucus et hic et herbae cuiuscumque lana excipitur aut, si exiguus sit, ungue pollicis, ut lactucis, et postero die magis, quod inaruit, [papaveris vero largus] densatus et in pastillos tritus in umbra siccatur, non vi soporifera modo, verum, si copiosior hauriatur, etiam mortifera per somnos. opium vocant. sic scimus interemptum P. Licini Caecinae praetorii viri patrem in Hispania Bavili, *** valetudo inpetibilis odium vitae fecisset; item plerosque alios. 200 qua de causa magna concertatio extitit. Diagoras, Erasistratus in totum damnavere ut mortiferum, infundi vetantes praeterea, quoniam visui noceret. addidit Andreas, ideo non protinus excaecari eo, quoniam adulteraretur Alexandriae. sed postea usus eius non inprobatus est medicamento nobili quod dia codyon vocant. 201 semine quoque eius trito in pastillos e lacte utuntur ad somnum, item ad capitis dolores *** rosaceo; *** hoc et aurium dolori instillatur. podagris inlinitur *** lacte mulierum - sic et foliis ipsis utuntur -, item ad ignes sacros et vulnera ex aceto. ego tamen damnaverim collyriis addi, multoque magis quas vocant lexipiretus; quasque pepticas et coeliacas. 202 nigrum tamen coeliacis in vino datur. sativum omne maius. rotunda ei capita, at silvestri longa ac pusilla, sed ad omnes effectus valentiora. decoquitur et bibitur contra vigilias, eademque aqua fovent ora. optimum in siccis et ubi raro pluat. *** capita ipsa et folia decocuntur, sucus meconium vocatur, multum opio ignavior. 203 experimentum opii est primum in odore - sincerum enim perpeti non est -, mox in lucernis, ut pura luceat flamma et ut extinctum demum oleat, quae in fucato non eveniunt. accenditur quoque difficilius et crebro extinguitur. est sinceri experimentum et in aqua, quoniam ut nubecula innatat, fictum in pusulas coit. sed maxime mirum est aestivo sole deprehendi; sincerum enim sudat et se diluit, donec suco recenti simile fiat. Mnesides optime servari putat hyoscyami semine adiecto, alii in faba." На негова основа прочутият медик Клавдий Гален /живял през 2 век/ изготвя своя прочут териак. Опиумът се е продавал свободно в Рим. По времето на император Адриан е имало около 500 магазина, броят на които се увеличил двойно след век.

животните се хранят с други организми, за да си набавят атф и жизненоважни в-ва. Растенията фотосинтезират и така си ги набавят /макар че има изключения/. Животните са подвижни /макар че има изключения/, растенията - по-скоро не /макар че пак има изключения/. Гъбите са отделно царство - те са неподвижни като растенията, но са сапрофити - т. е. си набавят вещества от околната среда, а не фотосинтезират. Това накратко. За по-дълго - трябва да се чете.

той, мързелът, не ме е и пускал, затова - линк: http://www.zlatograd.com/bg/news/archive/2010/08/30/896/

да не би пък да е писал за траките? По-добре да бяхте включили 'сериозния изследовател' Спиридон Габровски.