Last roman

Знам. Силните правят това, което си искат, а слабите търпят това, което могат.

Вилата на Константин Велики в Ниш ще бъде открита за туристи Специалисти от белградския археологически институт започнаха във вторник консервационни работи на обекта Туристите в Ниш ще могат да видят скоро как е изглеждала стаята, в която римският император Константин Велики е приемал уважавани гости в своята резиденция в Медиана, предаде сръбското електронно издание "Блиц". Специалисти от белградския археологически институт започнаха вчера консервационни работи на обекта, след завършването на които Константиновата вила ще бъде отворена за туристи. Проектът Константинова вила цели чрез автентичната архитектура и предметите, открити при археологически разкопки по достъпен начин да покаже на посетителите какъв е бил животът в императорската резиденция през четвърти век. Вилата в Медиана на родения в Наисус (днешен Ниш) Константин има зала за аудиенции, която ще бъде изцяло реконструирана. Проучват се и останалите части на вилата, където е имало още две стаи, използвани от владетеля като резиденция. Предполага се, че вилата е имала още един етаж с жилищни помещения. Организаторите на проекта обмислят и изработването на холограми, които са доста скъпи, но най-добре могат да покажат живота от времето на първия християнски император Константин. Цялата вила ще бъде показана на пана, а туристите ще могат да видят и макети на сгради от това време и копия на предмети, намерени при разкопки. Медиана е било императорско имение в предградията на античен Ниш - Наисус, с луксозна резиденция и комплекс от вили и терми, където често са отсядали римски императори, минаващи през Наисус, сред които и Константин Велики. Днес Медиана се намира на източния вход за Ниш, на около четири километра от центъра на града. Заема площ от около 40 хектара, като повече от половината терен още не е изследван. Освен от античността, на това място се откриват находки и от праисторическо време. На това място е имало живот от неолита до средата на 15-ти век с малки прекъсвания. Най-ценната находка от римския период е бронзова ограда с херми и бюстове на божествата Ескулап и Луна от края на трети - началото на четвърти век. Важни находки са и мраморните фигури на на Асклепий, Хигия, Дионис, Херкулес и сатир, открити през 1972 г., както и мозайки на Медуза и водно божество. В Медиана е открита и църква от 4-ти век с мозайка на пода, която обаче е в лошо състояние. http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3186731

Да. Щом цъфнаха немците по границата и станахме първи приятели на фюрера. После доприпкаха братушките и изведнъж си спомнихме, че те са нашите освободители и почнахме да гоним фашагите. Обаче нали знаеш, че колкото и да се обръщат фурнаджийските лопати, все си остават лопати /т. е. послушни уреди/.

Те в Ялта хората добре са си изиграли картите. Само че ние, като врагове не сме имали кой знае какви бонуси. Пак едно мерси на чичко Сталин, че не дал Южна Добруджа на романеските.

България избира да е на страната на губещите. Т. е. на тези, които й обещават чудеса. И логично греши. Но поне не толкова фатално, че да й се прекроят границите още по-драстично.

Батко ти Зиези точно това твърди. 'Траки' е условно наименование. А и тези древни племена така и не стигат до някакво по-трайо обединение, което показва, че едва ли са се възприемали като сродни. Колкото до въпроса явяват ли се днешните албанци, българи, сърби, хървати, словенци, румънци, молдовци, украинци наследници на траките, че и произхождащи от един и същ етнос, това не е вярно. Най-малкото етногенезът им е различен. Но грешката на автохтонците е, че разглеждат етносите и народите като неизменни и вечни. В края на краищата, ако един народ не се самоопределя като 'тракийски', за каква приемственост /пък била тя и идеологическа/ говорим.

А, ето, дойдохме си на думата. Аз не очаквам подобно нещо. Но понеже автохтонците пишат, че българи=траки=пеласги и пр., то те очакват генетиката да докаже, че всички сме тракийци по произход. Та за какви тракийски корени можем да говорим, като излиза, че италианците са 'по-траки' от нас? Между другото, още никой не ми е дал определение за 'тракийски ген'.

Я са жълтурковци, я не. Поне в изворите никъде не пише, че са жълти на цвят.

Защото явно не му изнася. Характерна черта на автохтонците е, че обичат да манипулират и изопачават данните, за да им паснат на теорийките. И разчитат на емоционалното и сензационно поднасяне на информацията, представяйки се за родолюбиви патриоти. Съответно който не им верва /щото те разчитат точно на това/, се превръща автоматично в българофоб, тракофоб, тюркофил, агент на КГБ, ЦРУ, МОСАД, ДС, евреин, папски легат, илюминат, извънземен и т. н. Затова сериозен учен със стройна теория, излязъл от тези среди на любители инженери и счетоводители скоро няма да видим. То няма и как.

Намекът ми, друже е, че автохтонците едностранчиво тълкуват описанията на средновековните автори /а много от тях даже не са историци/, които правят аналогии между тогавашното населения и по-древното, населявало същите земи. Например ние сега наричаме американците янки /според белите заселници там/, на германците им викаме шваби, на французите - гали и пр. Което е условно и не отразява етнически състав на тези народи, нито генезиса им. По същата логика, когато четеш в средновековен извор, че царя на мизите /българския цар/ се е сбил с царя на трибалите /сръбския цар/, не се очаква да направиш еднозначния извод, че това е доказателството, че траките са българи/сърби. Надявам се, че ме разбра. А стихът на Радой Ралин го дадох за пример. Представи си как след 1000 години някой като теб, прочитайки го, ще направи извода, че българите са чукундури, произлезли от прабългари и славяни. П.С. това 'прототраки' ми звучи също толкова измислено като траки' или 'прабългари'.

Иманяри рушат паметник под закрилата на ЮНЕСКО Иманяри рушат стените на уникален храм кладенец край брезнишкото село Гърло, алармира от доста време археологът Василка Паунова, временен директор на Ретионалния исторически музей в Перник. През последните дни бандити с металотърсачи пак захождали в региона, съобщиха бдителни граждани. Те търсят в уникалния паметник злато, съкровища и древни артефакти и вече демонтирали камъни от уникалния градеж на подземния храм, за да ровят зад тях. Специалистите обясняват, че в района има желязна руда и фосили и затова апаратите им отчитали наличие на метал, което заблуждавало иманярите. Храмът кладенец е открит в началото на 70-те години на 20-ти век от археоложката Димитрина Митова - Джонова. Според нея древният подземен храм е от около 12-ти в.пр.Хр. Паметникът е по-стар дори от мегалитните паметници - долмени, оцелели по нашите земи в Странджа, Сакар и Източните Родопи. Със своите 32 века храмът кладенец се отнася към късната бронзова епоха и е сравняван с културата на нурагите на остров Сардиния, където имало около 100 подобни паметника. Такива кладенци има още на остров Кеос, Гърция, в гръцката колония Пантикапей, днешен Кримски полуостров и в Тунис. Смята се, че той е не само култов обект за почит към шумерския бог на поздемните сладки води Енки, но и древна обсерватория. Каменните стълби водят до малка кръгла зала със свод. Предполага се, че куполът, под който се е влизало, е бил отворен и при пълнолуние са се наблюдавали звездите и небето. При слънчево затъмнение е можело да се наблюдават планетите В ляво от входа може да се види единственият знак, оставен от древните хора. Трудно е да се каже какво изобразява този символ. Това би могло да бъде астрономическа схема, или името на съзвездието което е наблюдавано, възможно е да е името на жреца - астроном, проектирал и изградил съоръжението. За да се стигне до историческата истина е нужен екип от археолог, астроном и специалисти по древни езици. През 80-те години на 20-ти век Националният институт за паметниците на културата е изградил солиден покрив над кладенеца, защитна стена и тераса. Всичко това сега било рухнало, а масивните греди паднали върху „небесния отвор" на купола и завличали камъните от градежа. Твърди се, че мегалитният храм е под закрилата на ЮНЕСКО, но това не е много сигурно. Особено заради сериозното занемаряване на обекта. В момента той е недостъпен (или само за иманярите). Кладенецът се намира върху селище от късно-бронзовата епоха. Проучването му в бъдеще ще даде много интересни детайли и информация, смята археоложката Василка Паунова. Според нея трябва да се вземат спешни мерки за опазване на обекта. Около него има късно-римска и вероятно елинистична крепост, а в подножието - римски лагер и целият район може да се оформи като археологически резерват. Община Брезник е имала идеи за това, но до този момент не са осъществени. http://ipernik.com/novini/10796.html

И както е казал поетът: Срещнали се на полянка, прабългарин и славянка. Цуни-гуни, вади-тури, народили чукундури. Хем ебливи, хем крадливи, но най-вече завистливи.

всичко това много хубаво и интересно, ама ако обичате - за размяна на комплименти си има лични бележки.

И за да не мерим с двоен аршин, по тази логика няма да е зле да забраним и религиозните идеологии като юдаизма, християнството и исляма.

Най-накрая ДДТ идват в България: http://www.mono.bg/article-5903.html

То ги опростява, но на определени етнически групи

Това че древните изобразявали Христос като Орфей, или като добрия пастир, доказва ли връзката между Християнство и Орфизъм?

мдам, без образование, както апелират някои тук, ще си замязаме най-накрая ей на този симпатичен герой от поучителния разказ на Чудомир: ТРИ ВЕКА ПРДИ ХРИСТА „Археологически музей за старини и изкуства при читалище «Светулка». Отворен в сряда и събота. За групи и гости през всяко време.“ Така гласеше надписът над вратата на таванската стая, която бай Марин, старият разсилен, който същевременно изпълняваше и секретарска, и библиотекарска длъжност при читалището, отвори на пъстрата група столични архитекти, художници, няколко дами и един асистент по история от университета. Посрещал и изпращал с години палави ученици, екскурзианти от села и градове, изучил от уредника на музея, учител в прогимназията, когото често заместваше, тайните на дълбоката древност, бай Марин застана пред отворената врата и изкомандва по войнишки: — Изтрийте си краката! С ръка нищо да не се пипа! Гледай само и не пипай! Групата се подчини на строгите, но справедливи наредби, изтърка си обущата в парчето вълнена черга, заковано пред входа на този малък „Лувър“, и плахо занавлиза в полуосветенето и ниско помещение. — Свали си шапката! — изкомандва пак брадясалият и по ушите жрец на заплесналия се в някаква стара икона художник. — Свето място е тука, не е туй-онуй! Уважение трябва! Гостите шепнешком и на пръсти се пръснаха по един, по двама край разкривените и разсъхнали шкафове и започнаха да разглеждат музея. — Подред, подред! — чу се пак глас. — Какво ще разберете тъй, пръснати? Елате тук при мене! До първия шкаф! Аз ще ви разправям, а вий ще слушате само и ще гледате. — Ами ний сами, таквоз… — обади се някой. — Никакво сами! Аз за какво съм тука? Ред трябва да има. Ред и последователност! Групата се подчини отново. Бай Марин оправи яката на палтото, подсмъркна и започна: — Това голямото, дето го виждате, е керемида. Осемдесет и три сантиметра е дълга и четиридесет и два широка в средата. Намерена е, когато поправяха градската баня. Голямо нещо е. И Софийският музей няма такава. Да падне от някой покрив, счупва на човек главата като туй-онуй. Стара работа е, римска. Три века преди Христа. Другото до нея е гърне с две дръжки. Не е за фасул, защото долу дъното му е тясно и ще се качурка. За цветя е било. Озготи, везготи и туй-онуй са ги употребявали. Все от това време е. Другите неща в шкафа са парчетии. Стари са, но не са важни. По-нататък: в този шкаф са гривни, пръстени, пафти, обици и туй-онуй. Женски украшения. Този пръстен там с червения камък аз го подарих. Намерих го, когато обръщахме за лозе нивата на Тънкия път. Старо нещо. Фараонско. Пак третия век преди Христа. По-нататък ще видите агне с три крака. Спиртосано е. На Христа Шиника от овцата е. Той умря навръх Водици от синята пъпка. Баба Фота го цери, ама не познала. Мислила, че е просто нещо, и я мацнала с гладна плюнка и бяла пепел само, а то излязло друго. И овцата умря. Само агнето е запазено за възпоминание. Антика. Стара работа. — И то ли е от третия век преди Христа? — обажда се асистентът по история. — Не е, ама е старо. Аз бях момче тогава и продавах мекици и туй-онуй на Тачовата фурна. Отколе беше. Вий сте били деца. До агнето свитото в шише е дете с две глави. Подари го доктор Влаев. В болницата се родило, ама не каза коя му е майката. Игра на природата, значи. Отгоре на него, над полицата, онова бялото пък е гняздо. Птиче гняздо. Дълбоко е като чорап, меко на пипане. По нас ги няма такива. И птичета такива няма. Те мязат на папуняци, ама са по-дребни. Живеят в топлите страни, към хаджилък, ама и там били на свършване, казват, защото ги ядели арапите. И птичетата ядели, туй-онуй, и гнездата им ядели. Отсам в ъгъла са иконите. Най-важната е св. Харалампий, защото надвивал на чумата, ама турците му извадили очите. Голямата пък, гдето я виждате, е гръцка магария, подигравка! На коня е св. Димитър Солунски, а долу, дето лежи убит в краката му, е цар Калоян. От старата черква я взехме. Мръсотия. Светотатство, туй-онуй! Наш светия убил наш цар, гърците го изписали, а ние му се молим и го целуваме като диванета сто години наред. По-нататък са ножове, пищови, ключове, куфари, ножици и туй-онуй. Стари оръжия. Три века преди Христа. Там пък в шишенцето е просо. Първото просо от нивата на читалището, дето я подари общината. Едро нещо. За спомен, туй-онуй, когато пръв път я посели. — Пет века преди Христа — обажда се отстрани художникът, който пък се е навел да чете надписа на една картина. Бай Марин извива глава сърдито, отправя се към него, хваща го за палтото изотзад, издърпва го настрани и дума строго и поучително: — Тъй картини, момче, не се гледат! Отдалече трябва! Чак оттук, от средата! Въздушност трябва да има! Горе на стената — продължава неуморно старият чичероне — е картината „Взятие Плевна и сдача Осман паши“. Ранен е, кератията, затова го крепят двама низами отстрани. И пожълтял е като пъпеш. Не е шега работа! Вижте как го гледа генерал Скобелев, сякаш с очи ще го изпие. Герой! Маладец, туй-онуй! До нея е Райна княгиня българска. Разправят, че е от Панагюрище, ама не е вярно. По майчина линия е от нашия град. От долната махала, от Коликучковия род. Оттатък пък е цар Иван Шишман. Тук му е само образът, а гробът му е на два часа път от града. В една могила е до Гуглевци. Казва се и сега „Шишманец“. Той има и други гробове на разни места, ама те не са верни… Сега в малкия шкаф ще видите пък стари пари. Има и от цар Соломона, от цар Дария, от цар Троян с козите уши и други, туй-онуй. Тази е много скъпа пара, медальон. Намери я Ганьо Кючукът на Пъдарската могила в лозята. Старо нещо е. От цар Септемврий е. Септемврий Север го викат. Три века преди Христа. Онези пък, корубестите, са костадинки, имаме и златни, ама ги крием, защото туй-онуй. — А тия сребърните? — пита някой… Бай Марин си поправя яката и пак: — Тия са най-важните. Тези дребни парички едно време изядоха главата на Исуса. Това са сребърниците, с които Юда го предаде на фарисеите. Трийсет парчета е получил, хайдутинът му с хайдутин! Нашите тук са седем. Същински са. От римския цар Октавиана. Октавиана Август Първий. И като изгледа групата надменно, изкашля се и пак добави твърдо и с увереност: — И те са три века преди Христа.

просто дадох за пример какво се получава, когато неспециалисти се опитват да коментират специализирана материя. Нищо лично. Надявам се, че си разбрала кого всъщност имах предвид.

zelas, аз правя разлика между измислица и реалност, а ти?

A руснаците станаха етруски /за такива претендират да са и маджарите/, украинците пък били преки наследници на ариите/ориите. Абе 'автохтонци от всички страни, съединявайте се', както се казваше навремето в популярния комунистически лозунг. Иначе бумът на квазиисторическите писания през последното десетилетие е свързан с факта, че много скучаещи счетоводители, инженери и пр. любители неисторици получиха достъп до нета и започнаха да въртят и сучат намерената там информация според разбиранията си. Най-често напълно погрешно. Не само историята е засегната от тези алтернативки, но и редица природни науки /за справка виж какво се вихри в клуб Физика/. Но хората обичат приказките и сензациите и винаги ще си въобразяват, че са наследници на Конан варварина, щото така е по-готино.

Неуместна е верата на някои, че народите са статични, неизменни и вечни.

Глишев, я виж какво хубаво мнение по въпроса; http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/2666140/an/0/page/0#Post2666140

Фолклорът е нещо доста устойчиво и често остава след като неговият носител /народ/ е изчезнал или асимилирал се сред други, които са възприели част от него. Например митовете и легендите на евреите /визирам Стария Завет/ сега се изповядват от над 1 милиард човека в света. Значи ли това, че всички те са евреи /или с еврейски корени/ по твоята логика?

Вчера бях в Караново. Покрай прочутото праисторическо селище, видях и експонираната "Източна могила" с добре запазената колесница и впрегнатите коне. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=267383 Нещо повече, намерени са вещи и доспехи на знатен тракиец и то от първата половина на 1 век. Т. е. периода преди римляните да превърнат Одриското царство в провинция и в който за въоръжението на траките не се знае почти нищо. Находките се консервират и ще бъдат изложени през октомври. Районът активно се проучва от археолози /най-накрая/, водят се разкопки и нищо чудно изненадите да продължат.