Last roman

Между другото, имаме ли някъде упоменание за числеността на ромейската армия пти Онгъла? Ето една схема с предполагаемата й численост по диоцезите малко преди идването на българите на Балканите. Лично аз се съмнявам, че армията е била повече от 20-30 000 души /което за ранното средновековие не е никак малко/.

Това е чест похват на историците или журналистите, които критикуват пороците на собственото си общество, влагайки упреци в устата на чуждоземци. Подобна реч на каледонският предводител Калгак е отразена в аналите на Тацит: Solitudinem faciunt, pacem appelant /те създават пустиня, наричайки я мир/. Нямам текста на български, затова го давам на руски: "Сколько я ни рассуждаю о причинах войны с римлянами и о нашем крайне трудном положении, я питаю твердую уверенность, что нынешний день и ваше единодушие будут началом свободы для всей Британии. Ведь, с одной стороны, никто из нас не испытал рабства, с другой - нет за нами земель для отступления, да и море не является для нас безопасным, так как нам угрожает римский флот. Таким образом, бой и оружие, которые приносят честь храбрецам, даже и для трусов оказываются надежнейшими средствами защиты. Когда у Британцев происходили раньше с переменным счастьем битвы с римлянами, то в наших руках находилась для бойцов надежда и помощь, так как мы - благороднейшая часть целой Британии и притом находящаяся в самой ее глубине, мы, которые не видим и берегов покоренных народов {Разумеются берега Галлии.}, даже и глаза свои сохраняли не оскверненными соприкосновением с деспотией. Нас, обитающих на краю земли и последних представителей народной свободы, по сей день защищала сама наша отдаленность и сокровенность славы о нас; а все неизвестное принимается за великое. Теперь открывается предел Британии. Дальше нет уже никакого народа, ничего, кроме волн и скал, и кроме еще более того - неприязненных римлян, надменности которых нельзя избегнуть послушанием и покорностью. Грабители мира, когда им, все опустошающим, недостает земель, они уже обшаривают море; если враг их богат, они корыстолюбивы, если беден, честолюбивы, - люди, которых не может насытить ни Восток, ни Запад. Они одни из всех с одинаковой жадностью накидываются на богатство и бедность. Похищать, убивать, грабить - это на их лживом языке называется управлением, а когда все превращают в пустыню, это они называют миром". http://lib.ru/POEEAST/TACIT/tazit1_1.txt

Явно някоя друговселенска кокошка.

Това, което е 'добро' за едни, е 'зло' за други.

Цялата Вселена се е пръкнала от едно Космическо яйце.

! Та "добро" и "зло" не са субективни категории, а са вродени в духовната природа на човека! Даже самите ценности духовни са общочовешки, но съдържанието в тях е субективно ако е плод само на субективен критерий няма такова нещо като вродени ценности. Те се оформят след раждането, под влияние на възпитанието, което получава индивида и в зависимост от средата, в която попада.

Но какво е светлина, ако няма мрак и обратното и изобщо можем ли да оценим 'доброто', ако не познаваме неговата противоположност - 'злото'?

Ще ми подхванат /айде да не казвам какво/. По-рано не можех, бях се посветил на усвояването на определено количество алкохол.

Щото сме в патриархат.

'Добро' и 'зло' са субективни понятия, макар че едното не може да съществува без другото.

Ами старички са им вече цивилизациите.

Да ти кажа честно - хубаво е да даваш цитат от 'Майстора и Маргарита' в оригинал /т. е. на руски/. Не че друго - просто по-лицеприятно звучи. Българските преводи на руски книги винаги са ме фрапирали с недодялаността си. Изключение прави може би само "Евгений Онегин". Иначе виж какво друго чувство се създава: В белом плаще с кровавым подбоем, шаркающей кавалерийской походкой, ранним утром четырнадцатого числа весеннего месяца нисана в крытую колоннаду между двумя крыльями дворца Ирода Великого вышел прокуратор Иудеи Понтий Пилат. Даже и стихотворение са му посветили: http://www.stihi.ru/2003/12/15-33 Колкото до Китай, той си е възприел тактиката на изчакване, защото много добре знае, че когато двамата се карат - третият печели.

Това, че е намерен на територията на България, по никакъв начин не го прави българско, естествено. Иначе е крайно време 'швейцарското ножче' да бъде преименувано на римско такова.

Западът загива и загнива. Тук Гумилев определено е прав. Колкото и да не ни се иска, европейската цивилизация доживява последните си годинки.

че кой говори за метафизика, драга?

За бирата - нямаш грижи, но за неумелата 'възстановка' определено ще си поспорим.

'мръсни варвари'.

Този човек, наречен "Мостич" е продукт на неумела /или по-точно нарочно неумела/ реконструкция, под въздействие на политическата агентура от доброто старо време.

Ето едно интересно мнение от друг форум: Битка при Онгъла е имало, византийците са загубили и са сключили договор, според който българите са ставали федерати на империята. Става въпрос за рутинен договор, който Рим практикува от около 300 г. по онова време. http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=his...part=1&vc=1 С две думи - Аспаруховата държава не възниква през 681 г., тя просто е продължение на Кубратовата държава, разширена на Югозапад.

Сегашната 'демокрация' е чиста проба плутокрация. По-добре тиранин, отколкото многобройни, разпасали се олигарси.

Разсъждавам хипотетично, разбира се. Раят и Адът ние си го правим.

Римляните наричат Дунав - Данубиус, иначе делтата на реката /и малко преди вливането й в Черно море, продължава да се нарича Истрос.

Водата понякога запазва руините по-добре, отколкото ако последните бъдат оставени на разрушаващото действие на атмосферата.

Всъщност от случките описани в Библията, оставам с впечатлението, че Сатаната и Бог действат в комбина. Сатаната изкушава и ако човек се огъне - получава душата му. Ако издържи - отива в Рая. Един вид - фейсконтрол /или soulcontrol/.

Не се бъзикай с хората, май никой няма да познае откога е /освен многоуважаемия Tyroglyphos/.