Last roman

България, да бъдем по-точни, е сателит на Германия. Просто е нямала избор. Могла е разбира се геройски да се опълчи и да бъде смазана, както това стана с Гърция и Сърбия. Ама нали все гледаме да минем по-тънко, затова ни го нахакват в края на краищата. Иначе прави разлика между фашизъм и нацизъм.

България е била съюзник на Хитлерова Германия. Тук средно положение няма и не може да има. Както се вика - или си с нас, или срещу нас. Ама пак сме извадили късмет, че бързо се преориентирахме, когато през 1944 г. на границата цъфнали братушките.

Пак щеше да се пробва след годинка-две, бас ловя.

Светът е сив, а не чернобял, с други думи.

Maй и аз занапред трябва да пиша под всяко свое мнение: "Да не се взема насериозно".

На юг от Дунав. Както и в случая с Малка Скития и Същинската Скития. Вододелът на една река често се явява естествена граница. Например между Малка и Велика Армения границата е р. Ефрат.

Точно това е проблемът на източниците понякога. Но да помислим логично - ромеите след загубата на териториите в Египет и Сирия, не са в състояние да поддържат голяма полева армия. При Ярмук тяхната армия е наброявала не повече от 30 000. Иначе можем да допуснем, че за похода си към заселилите се в делтата на Дунав българи, императорът е използвал дислоцираните в Тракия и Илирия войски, както част и от гарнизоните в Константипопол. Друг въпрос е и каква част от войската била унищожена от българите при оттеглянето си. Защото това: 'А българите, като видели това, започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили' не дава конкретна информация.

Нали ти е ясно, че въведеният 'интелектуален' ценз ще е също крайно субективен, тъй като ще отразява преценката на въвелия го. Друг е въпросът дали умственият багаж на 'контролният орган' ще е подходящ за спам-контрола.

А не може ли да става дума за условно разделение?

Ами историята е отсъдила - Нацистка Германия и сателитите й са изгубили войната. Т. е. всички, кото се се борели срещу тези режими са в графата на победителите. А победителите не ги съдят. Иначе партизаните по принцип не могат да се змятат за ветерани от войната, най-вече защото не са представлявали редовна армия, а по-скоро нелегална съпротива срещу легитимното правителство на Българската държава.

Ами и на мен.

Между другото, имаме ли някъде упоменание за числеността на ромейската армия пти Онгъла? Ето една схема с предполагаемата й численост по диоцезите малко преди идването на българите на Балканите. Лично аз се съмнявам, че армията е била повече от 20-30 000 души /което за ранното средновековие не е никак малко/.

Това е чест похват на историците или журналистите, които критикуват пороците на собственото си общество, влагайки упреци в устата на чуждоземци. Подобна реч на каледонският предводител Калгак е отразена в аналите на Тацит: Solitudinem faciunt, pacem appelant /те създават пустиня, наричайки я мир/. Нямам текста на български, затова го давам на руски: "Сколько я ни рассуждаю о причинах войны с римлянами и о нашем крайне трудном положении, я питаю твердую уверенность, что нынешний день и ваше единодушие будут началом свободы для всей Британии. Ведь, с одной стороны, никто из нас не испытал рабства, с другой - нет за нами земель для отступления, да и море не является для нас безопасным, так как нам угрожает римский флот. Таким образом, бой и оружие, которые приносят честь храбрецам, даже и для трусов оказываются надежнейшими средствами защиты. Когда у Британцев происходили раньше с переменным счастьем битвы с римлянами, то в наших руках находилась для бойцов надежда и помощь, так как мы - благороднейшая часть целой Британии и притом находящаяся в самой ее глубине, мы, которые не видим и берегов покоренных народов {Разумеются берега Галлии.}, даже и глаза свои сохраняли не оскверненными соприкосновением с деспотией. Нас, обитающих на краю земли и последних представителей народной свободы, по сей день защищала сама наша отдаленность и сокровенность славы о нас; а все неизвестное принимается за великое. Теперь открывается предел Британии. Дальше нет уже никакого народа, ничего, кроме волн и скал, и кроме еще более того - неприязненных римлян, надменности которых нельзя избегнуть послушанием и покорностью. Грабители мира, когда им, все опустошающим, недостает земель, они уже обшаривают море; если враг их богат, они корыстолюбивы, если беден, честолюбивы, - люди, которых не может насытить ни Восток, ни Запад. Они одни из всех с одинаковой жадностью накидываются на богатство и бедность. Похищать, убивать, грабить - это на их лживом языке называется управлением, а когда все превращают в пустыню, это они называют миром". http://lib.ru/POEEAST/TACIT/tazit1_1.txt

Явно някоя друговселенска кокошка.

Това, което е 'добро' за едни, е 'зло' за други.

Цялата Вселена се е пръкнала от едно Космическо яйце.

! Та "добро" и "зло" не са субективни категории, а са вродени в духовната природа на човека! Даже самите ценности духовни са общочовешки, но съдържанието в тях е субективно ако е плод само на субективен критерий няма такова нещо като вродени ценности. Те се оформят след раждането, под влияние на възпитанието, което получава индивида и в зависимост от средата, в която попада.

Но какво е светлина, ако няма мрак и обратното и изобщо можем ли да оценим 'доброто', ако не познаваме неговата противоположност - 'злото'?

Ще ми подхванат /айде да не казвам какво/. По-рано не можех, бях се посветил на усвояването на определено количество алкохол.

Щото сме в патриархат.

'Добро' и 'зло' са субективни понятия, макар че едното не може да съществува без другото.

Ами старички са им вече цивилизациите.

Да ти кажа честно - хубаво е да даваш цитат от 'Майстора и Маргарита' в оригинал /т. е. на руски/. Не че друго - просто по-лицеприятно звучи. Българските преводи на руски книги винаги са ме фрапирали с недодялаността си. Изключение прави може би само "Евгений Онегин". Иначе виж какво друго чувство се създава: В белом плаще с кровавым подбоем, шаркающей кавалерийской походкой, ранним утром четырнадцатого числа весеннего месяца нисана в крытую колоннаду между двумя крыльями дворца Ирода Великого вышел прокуратор Иудеи Понтий Пилат. Даже и стихотворение са му посветили: http://www.stihi.ru/2003/12/15-33 Колкото до Китай, той си е възприел тактиката на изчакване, защото много добре знае, че когато двамата се карат - третият печели.

Това, че е намерен на територията на България, по никакъв начин не го прави българско, естествено. Иначе е крайно време 'швейцарското ножче' да бъде преименувано на римско такова.

Западът загива и загнива. Тук Гумилев определено е прав. Колкото и да не ни се иска, европейската цивилизация доживява последните си годинки.