Според древната церемония в двореца в Константинопол патрициите, сенаторите, магистрите, проконсулите, стратезите, облечени в специални костюми, получавали от ръката на императора знака – главната иисигния на своето достойнство – кодицила. За формата му съдим най-вече от изображенията на кодицилите в ръцете на висши сановници около императора върху Теодосиевия обелиск и кодицила, с който същия Теодосий I номинира висш сановник според сцената върху едно сребърно блюдо, съхранявано в Мадрид.
Най-детайлното им претворяване в късно-античното изкуство обаче регистрираме върху статуи от IV в. Там висши магистрати са скулптирани в десниците с кодицили под формата на малки цилиндрични свитъци, наподобяващи много свитъка в ръцете на господаря в Силистренската гробница. Неговият висок сан, освен от кодицила, е илюстриран от костюма. Потвърждава се факта, че още от IV в. се налага правилото всеки знатен в двореца да носи костюм, отговарящ и илюстриращ ранга или длъжността, която заема. Така например, кандидатът за патриции се явява в двореца, където се намята (обикновено като императорски дар) с червена (ако е военен) или бяла (ако е гражданско лице) хламида с таблон и златна фибула (с лика на императора). Ако съдим от описанието на одеждите на други знатни сановници, изглежда туниката под хламидата е имала светъл (бледозлатист) цвят. След приготовленията номинираният патриции се въвежда тържествено в хрисотриклиниума. Там самият император, в присъствието на дворцовите сановници, лично му връчва най-съществената патрицианска регалия – кодицила (грамотата), която е длъжен да носи видно при публичните си изяви. Личи и факта, че кодицили получават не само патрициите, но и други най-висши сановници в късен Рим, като техният кръг е ограничен (сенатори, магистри, стратези, консули). Единствено императорът обаче, има привилегията и правото да връчва грамота-кодицил на номинираните от самия него знатни особи от аристокрацията.
Друг съществен проблем, касаещ тази гробница, е дали патрициите и другите най-висши сановници в ранна Византия получават богато украсения колан-цингулум, защото Константин VII не го споменава сред инсигниите при описание на патрицианската инвеститура. В съчинението си той обаче пресъздава реалностите от VI-VIII в., когато ритуалът е получил силно религиозна окраска. Въз основа на някои по-ранни свидетелства (основно Касиодор), много от специалистите по тази материя с някои нюанси приемат, че патрициите и най-висшите сановници през IV-VI в. носят колани-цингулуми. Същевременно се допуска, че те имат право на тях в качеството им на знатни особи и не са обект на самата инвеститура в двореца. Това изглежда става още по времето на Диоклециан, когато коланът със закон е въведен в костюма на висшите военни и граждански лица, респективно патрициите. Връзката на цингулума с висшата военна аристокрация се потвърждава от един автечничен текст, според който имератор Юлиан (361-363) лишава една група сановници от военният им статус и заедно с това правото да носят колани. С реабилитацията им при Валентиниан „получили обратно колана си, който са загубили преди това“, защото: „коланът бил този, който прави улиците, крепостите и градовете да треперят” . Има и още един документ от 382 г., който забранява на сенаторите в гр. Рим да носят колани и военни костюми. Това означава, че иде реч за една широко разпространена практика в края на IV в. Действително върху мадридското блюдо от края на IV в. отчетливо са гравирани както императорските колани на Аркадий и Хонорий, така и коланът, с който е препасана туниката на сановника (патриций), получаващ кодицил от ръката на Теодосий I. Традицията очевидно продължава, защото по аналогичен начин върху мозаечното пано в Сан Витале в Равена виждаме император Юстиниан I (527-565) и съпровождащите го патриции и сенатори с широки колани под хламидите със златни фибули и таблони. Така в заключение може да се твърди, че коланът е важна част от костюма на висшите сановници и магистрати в Римската империя през IV в.
След по-внимателно вглеждане в стенописите на Силистренската гробница и по-точно в одеждите на господаря и след съпоставка с описанията на Йоан Лид и Константин Багренородни. Местната аристокрация действително е облечена в бледожълта туника и червена хламида, закопчана с тъмножълта (златна) фибула. Долавя се още, че това не е обикновена туника, а светла дългоръкава туника (бяла с нюанси на златисто), украсена със сегменти от пурпурен плат в долната половина на раменете и ръкавите. Според автентични изображения и писмени източници дългоръкавата туника става елемент от облеклото на най-висшите аристократи още през IV в., а според Йоан Лид специално белите туники с пурпурни сегменти са запазени за патрициите.
За разлика от туниката, хламидата на господаря от Силистренската гробница е по-детайлно представена като в долния край се виждат двойка квадратни тъмновиолетови (пурпурни) апликации. Тези апликации се наричат таблони, като според Йоан Лид златните са запазени за императорската хламида, а с пурпурни таблони се украсяват хламидите на кесарите, сенаторите и патрициите. Те служели като отличия, по които дворцовата стража разбирала кой трябва да бъде пуснат безпрепятствено до двореца.
Най-голямо внимание сред елементите на костюма и аксесоарите заслужава предметът с формата на цилиндър, изнесен на показ в дясната ръка на аристократа от Силистренската гробница. Почти всички автори приемат, че това е книжен свитък, брачен договор, знак за книжовните занимания на господаря и пр.
На фона на военния сановник по-скоро става въпрос за императорска грамота-кодицил. Що се отнася до коланът-цингулум той не се забелязва, защото е покрит изцяло от мантията. По тази причина едва се забелязват и коланите на сенаторите и патрициите в обкръжението на император Юстиниан I в Сан Витале. Определено обаче цингулумът присъства в костюма на силистренския магистрат, защото един от слугите върху северната стена му го поднася с ритуален жест. Изработен е от тъмночервена кожа и е покрит с характерните за IV в. двойнотрапецовидни апликации. Аналогични сребърни апликации са открити при проучването на няколко късноантични гроба в Дуросторум и се датират в началото на IV в. Освен това цингулумът завърша с масивна златна тока, характерна за патрицианските колани.
На фона на тези изводи се допуска, че господарят от Силистренската гробница е от съсловието на знатните особи (ilustres). Най-вероятно около средата на IV в., подобно на други провинциални аристократи, е почетен с висока титлата (патриции, магистър, сенатор, консул). Единствените указания за това се съдържат в неговия костюм и кодицила. Те са отчетливо представителни и напълно съвпадат с костюмите и регалиите на патрициите, сенаторите и най-висшите магистрати от ранновизантийската епоха. Коланът и червеникавата хламида са ясно указание, че той принадлежи към висшата военна аристокрация. Доверявайки се на описанията на древните автори (Йоан Лид и Константин Багренородни) и анализите на А. Беляев (според него за патрициите са характерни белите дългоръкави туники и хламидите с цвят на сухо вино червеникаво-кафяви и пурпурни таблони), то господарят от Силистренската гробница вероятно е бил патриций – военно лице.
Явно благородникът от Дуросторум се е гордеел особено с високата си титла, защото цялата художествена композиция е подчинена на съпровождащите я одежди и аксесоари. Цялата процесия е едно своеобразно шествие на съставните елементи на парадния костюм, носени от слугите. Освен, че е облечен с тях, господарят изглежда е държал да се изложат специално и поотделно от прислужниците, които му ги поднасят със страхопочитание и ритуални жестове. Факт е, че единият носи колана (крайният вдясно), вторият до него – сгънатата бледозлатиста туника (не мантията, както обикновено се твърди, защото тя е червена и се носи от друг слуга), третият (крайният вляво) поднася червеникавата мантия (хламида) с пурпурен таблон и златна фибула, а четвъртият до него – панталоните. Действително в изображението на господаря панталони не се виждат, но очевидно, подобно на колана-цингулум, те са плътно закрити от дългата мантия. Известно е обаче, че през IV-V в., като варварска заемка започват да навлизат плътно прилепналите към тялото панталони като елемент в костюма на висшите сановници в Империята. Според известното сребърно блюдо от Ермитажа панталони носи самият император Констанс (337-350), който е почти съвременник на собственика на Силистренската гробница.
Забележително е, че представителните одежди се носят само от прислужници-мъже и то в последователността на обличане. Най-близко стоящите до господаря поднасят туниката и панталоните, а крайните съответно колана и мантията с фибулата. Нито един от слугите обаче не поднася кодицила и това е разбираемо. Припомням още веднъж, че според Константин Багренородни дрехите и аксесоарите се обличат от номинирания патриций, сенатор, проконсул или стратег (естествено с помоща на слугите) преди да влезе в дворцовата зала, а коланът-кодицил – най-важната част от костюма се връчва от самия император.
Ако стенописите в силистренската гробница имат пряко отношение към поста на висш военен сановник, то присъствието на господарката и жените-слугини изглежда неестествено. Още един факт е, че рамката, в която е изобразен господарят, е колкото рамките, в които са представени прислужниците. Същевременно тя се явява твърде тясна да побере две фигури, при това централните. Затова е възможно първоначалната схема да е предвиждала централната рамка да бъде заета единствено от доминиращата фигура на господаря. Нещо обаче междувременно се е случило и на даден етап (изглежда в процеса на самото зографисване) е взето решението на ограничената площ на централното поле да бъдат изрисувани двете фигури. Мястото очевидно се е оказало тясно, което е наложило фигурата на господаря да излезе извън рамката – случай без аналог сред останалите фигури и изобщо в гробищната стенопис от IV в. В този смисъл първоначалната схема, претворяваща своеобразния парад на официалните одежди и аксесоари, поднасяни към господаря – висш военен магистрат, е леко нарушена и малко разводнена с допълнително внесения образ на съпругата му.
Що се отнася до слугините, то според тогавашните традиции и мнението на някои съвременни изследователи, те могат да обслужват единствено господарката. В този смисъл може да се приеме, че изобразяването им е резултат от решението до господаря да се смести и образът на господарката. Същевременно обаче, въпросните прислужнички не носят дрехи, бижута, накити и пр., които могат да задоволяват единствено дамски потребности. Слугинята вдясно от съпружеската двойка държи кана и патера (техни аналози са откривани при археологически разкопки в Силистра), тази вляво – кърпа за изтриване, крайната вдясно – кутия с парфюми, а крайната вляво – огледало. Определено това са вещи и пособия, които могат да обслужат тоалета (най-вече измиването) както на един благородник, така и на една знатна дама. Слугините поднасят вещи и принадлежности свързани с привеждането в изряден вид на знатния (ilustres), преди той да облече елементите на парадния сановнически костюм. В този смисъл измиването има почти ритуален характер и напомня измиването на императорите и епископите преди да облекат празничните ритуални одежди и регалии.
Накрая е естествено да се зададе въпросът дали това е най-подходящия сюжет за украсяването на една гробница, каквато без съмнение е силистренската. Възможно е в изобразения четири пъти върху тавана млад ловец да е закодиран образът на господаря като юноша. В този смисъл, след като горе е представено аристократичното му хоби приживе, то защо върху долния регистър да не се възпроизведе най-голямото му достижение в земното му битие – инвеститурата, парадния костюм и регалии на най-висш сановник (по-скоро патриций, отколкото магистър, консул или стратег), получени от самия император в Константинопол. Съвсем естествено е в град като Дуросторум да очакваме присъствието на най-висши римски магистрати през IV-V в. Тук има стари знатни фамилии, заемали висши длъжности и чинове в най-големия и единствения през IV-V в. легион на Долния Дунав. Неговият укрепен постоянен лагер с претория (команден център) е разкрит само на 800 м южно от силистренската гробница. Забележително е, че по времето, когато е строена гробницата в аристократичната фамилия на потомствения пълководец Гауденций около 380 г. в Дуросторум е роден консулът и върховен главноко¬мандващ на римските армии – патрицият Аеций. Определено той е един от най-знатните и високолегитимни мъже на Империята, наричан още от древните хронисти „последният римлянин”.
https://revistapontica.files.wordpress.com/2009/06/pontica-40-pag-447-468.pdf
Охо, някой си изпуска нервичките и най-нагло лъже. Не, драги, точно ти отъждестви българи и скити. Но както видяхме от едно късно свидетелство, монголите и те са скити. Следователно българите са монголи. Автохтонска логика. Обаче мен ме интересува друго: поради що, ти неразумний юроде се срамиш да наречеш волжките българи - българи? Те са наши роднини по произход и самосъзнание. Вярно че са се отделили преди 15-тина века, шпрехат на друг език и имат друга религия и култура. Ама нали за вас, автохтонците, такива дребни подробности са без значение. та как смееш да не признаваш отвъддунавските си братя, българофобе?
