Last roman

траки през 5-6 век са жителите на провинция Тракия. Също като мизите - топоним.

в Дакия също имало златни мини, но темата е за съвсем друго.

Причини за епидемиите Към средата на втори век римляните контролирали огромна част от тогавашния античен свят с население от 60-75 милиона души, разпределено на три континента. Пет века по-късно, Римската империя се свила в пределите на Мала Азия, като западните провинции станали притежание на различни германски племена, богатите източни провинции влезли в състава на арабския халифат, а на Балканите, непосредствено до столицата Константинопол, се настанили славяните и аварите. Търговията замряла, градовете били полупразни, а културата и технологиите били в упадък. В опит да се обясни този драматичен крах на римската държавност през периода 3-6 век, най-често се изтъкват политически, военни или социално-икономически причини. Един незаслужено подценяван и откровено пренебрегван фактор е приносът на пандемиите за края на античната цивилизация. Силно урбанизираната Римска империя, вътре в която по прекрасните пътища бързо се придвижвали големи маси хора, била идеалното място за разпространение на заразни болести като шигелоза, паратиф, малария, чума. Счита се че през 2 в. пр. н. е. римляните донесли в Европа и хроничната болест сифилис /наричан пуническо проклятие/. С епидемиите, разразявали се периодично в империята, били свързани значителни загуби както на талантливи държавници и администратори /Тит, Марк Аврелий, Клавдий II, Рицимер/, така и на активно население, което генерирало войници и данъкоплатци и произвеждало материални стоки и културни блага. Леталитетът бил висок, поради отсъствието на ефективни лекарства и на развита медицинска служба, а също и заради непознаването на етиологията на болестта и липсата глобална стратегия за ограничаване на разпространението й. Покрай римските завоевателни кампании в Партия през 2-3 век /съпътствани от множество ранени и убити, и ниски хигиенно-санитарни условия/ били ‚внесени‘ нови болести, за които населението на империята нямало естествен имунитет /подобно на индианците в Америка, сблъскали се с шарката, донесена от белите колонисти/. Древните имали различни версии за това, какво причинявало инфекциите. Повечето вярвали в свръхестествения им произход като обяснението било, че морът е наказание от боговете. Така при една чумна епидемия в началото на 3 в. пр. н. е., специално от гръцкия град Епидавър в Рим била докарана статуя на Асклепий и свещена змия. Естествено, според легендата, след пристигането на божеството, епидемията веднага спряла. В благодарност, на остров на река Тибър /наречен на името на бога Ескулап/ била изградена първата лечебница в града. Естествознателят Тит Лукреций Кар, смятал че заразните болести били причинени от външни зловредни фактори. Причината за тяхната поява той търсел в отровния въздух, като добавял, че е възможно заразата да бъде пренесена с храна, почва и вода. Амиан Марцелин през 4 век в своето произведение ‚Деяния‘, описал ‚чумата‘ разпространила се от непогребаните тела в обсадената от персите крепост Амида /дн. Диарбекир/. Той класифицирал няколко вида болести: „първият вид чума се нарича ‚пандемос‘, благодарение на нея жителите от горещите области страдат от треска; вторият вид – ‚епидемос‘ води до отслабване на зрението и причинява опасни отоци; третата – ‚лимодес‘ е съпроводена със бърз летален изход“. Античните извори, макар и рядко, покрай описанието на бляскави военни кампании, дават и приблизителна картина на бедствията и страданията на жителите на римската държава, вследствие на болести или природни катаклизми. Така могат да се идентифицират няколко големи епидемии от периода на късната Република и империята, които имали сериозен принос за упадъка на Рим: ‚Чумата на Орозий‘ Наречена по името на историка от пети век, който пръв я упоменава и която според него пламнала през 125 г. пр. н. е., след невиждано нашествие на скакалци. Те опустошили посевите и след това били отнесени от бурни ветрове в морето. Изхвърлените от вълните и разлагащи се насекоми предизвикали жестока епидемия, засегнала първо птици, домашни и диви животни, а след това прехвърлила се и върху хората. В Нумидия болестта отнела живота на 800 000 човека, а в новоучредената римска провинция Африка – 200 000. Загинали и около 30 000 римски войници, намиращи се там. В Утика /вторият по големина град в провинцията/ на ден умирали по 15 000 жители. ‚Чумата на Тит‘ Разпространила се в италианската област Кампания след изригването на вулкана Везувий през 79 г. Според Светоний, император Тит се опитал да ограничи болестта с всевъзможни средства, включително прибягвайки и до жертвоприношения към боговете, но през 81 г., когато бил имението си край Рим, сам бил повален от треска и след няколко дни умрял. Макар че имало подозрение за отровителство от страна на Домициан, най-вероятният убиец бил маларийният плазмодий, разпространяващ се чрез ухапване от комари. ‚Антониновата‘ или ‚Галеновата чума‘ Тази епидемия върлувала в Римската империя от 164 до 180 година. Първоначално засегнала източните провинции, след победоносната кампания на император Луций Вер /съуправител на Марк Аврелий/ срещу партите. Счита се че разнасянето й било улеснено от завръщащите се по родните си места легиони като тя проникнала в Галия и сред военните лагери по река Рейн. През 166 г. заразата стигнала и Вечния град, където умирали средно по 2 000 души на ден. Според историка Касий Дион в някои от провинциите епидемията убила до една трета от населението, което сложило край на „Златния Век“. Вероятно от тази болест загинал Луций Вер през 169 г., а през 180 г. същата съдба сполетяла и Марк Аврелий. Описанието на симптомите е оставено от прочутия лекар Клавдий Гален, който бил привикан в Рим от двамата императори след като епидемията поразила и войските разположени в Аквилея /северна Италия/ в разгара на войната с племенната конфедерация на маркоманите. Той споменава треска, диария и фарингит, както и кожен обрив, понякога сух, а понякога гноен, появяващ се на деветия ден от заболяването. Информацията, предоставена от Гален, не определя ясно характера на болестта, но учените обикновено я диагностицират като едра шарка към която населението на империята нямало имунитет. Пандемията отнела живота на приблизително 10% от населението на империята /около 6-7 милиона/ и предизвикала драстични социални, икономически и политически промени из цялата Римска империя. Военната й мощ също била подкопана и оредялата армия трябвало с отчаяни усилия да задържи нахлуващите варварски племена. От 169 година, до смъртта си /единадесет години по-късно/ Марк Аврелий лично ръководел военните кампании срещу маркоманите, сарматите и костобоките, които нахлували на Балканите, в Панония и дори Северна Италия. В съчинението си ‚Към себе си‘ Марк Аврелий пише, че дори и болестта около него е по-малко смъртоносна от лъжа, зло поведение и липса на истинско разбиране. А на смъртния си одър изрекъл: "Не плачете за мен, помислете по-скоро за болестта и смъртта на толкова много други". Интересното е, че по това време /151-189 г./ китайската империя Хан също била засегната от няколко вълни на смъртоносна епидемия, симптомите на която съвпадали с тези на едрата шарка. Не е безоснователно да се търси връзката между двете пандемии особено при факта, че римляните търгували с китайците по пътя на коприната, а и през 166 г. поднебесната империя била посетена от римско пратеничество. ‚Киприяновата чума‘ Пандемията се появила първоначално в Африка и проникнала в почти всички части на империята в периода между 249 и 262 година. Разпространението й съвпаднало с разпада на държавността, когато всяка провинция издигала свой претендент за трона, а външните врагове – персите и готите започнали широкомащабни нападения и опустошавали източните провинции. Галските провинции пък били оплячкосани от франки и алемани. Симптомите на болестта, описани от християнският епископ Киприян живял в Картаген са: диария, непрекъснато повръщане, треска, глухота, слепота, парализа на краката, оток в гърлото и кръвотечение от очите. Често инфектираните умирали. Римляните възприели тази епидемия като наказание от боговете. Според Киприян този мор бил знак, че краят на света и настъпването на божието царство са близо. Според историците, симптомите приписвани от древните източници на ‚чумата на Киприян‘, по-добре съответстват на вирусно заболяване, причиняващо хеморагична треска, като ебола, а не на едра шарка. Болестта се появила първоначално в Етиопия към 250-та година /където били пристанищата през които се внасяли луксозни стоки от Далечния изток/, а през следващата година достигнала до Рим и в крайна сметка се разпространила в Гърция и на изток към Сирия. В Рим от нея дневно измирали по около 5 000 души. От нея загинал и император Хостилиан. Археологическите находки от това време са идентифицирали голям погребален комплекс край Луксор /в Египет/, където били изгаряни жертвите на епидемията в опит да се спре нейното разпространение. Освен междуособиците и непрестанните войни с варварите, за разпространяването на епидемията допринесли периодите на суша, наводнения и глад, което показва значима климатична промяна. През втората половина на 60-те години на трети век на Балканите избухнала нова ‚чумна‘ епидемия, свързана с опустошенията, причинени от варварските нашествия на готите. Тя вероятно била предизвикана от същия причинител, както и ‚Киприяновата чума‘, макар че нямаме нейно точно описание. В ‚ Historia Augusta‘ се споменава, че множество оцелели от избиването варварски племена, затворени в проходите около Хемимонт били измъчвани от глад и от мор, а тези, опитали се да разграбят Крит и Кипър, били също поразени от мор и така победени. След като готите били разгромени при Наисус /Ниш/ обаче заразата плъзнала и сред римската войска, а нейна жертва станали още един римски император – Клавдий II. Тази пандемия, освен че засегнала всички слоеве на населението с характерните за това социално-икономически последици, довела и до значими религиозни промени. Покрай болестта, отнемаща безредно както живота на императори и висши сановници, така и на обикновените хора, позициите на Християнството се засилили, а неговите членове започнали да играят все по-активна роля в обществото. Tе се ангажирали с грижата за болните и погребването на мъртвите. Загиналите от болестта християни били причислявани към мъчениците, което давало надежда на останалите за награда в задгробния живот. Разочарованието от традиционните богове, които не помагали за спирането на заразата също тласнало в редиците им нови последователи и така монотеистичната религия се разпространила широко из всички провинции на агонизиращата империя. Чума през 4-ти век През 312 г., покрай междуособните войни, обхванали империята след оттеглянето на августите Диоклециан и Максимин, избухнала нова епидемия, която за съжаление не е подробно отразена в античните извори. Малария в Рим през средата на 5-ти век През 80-те години на миналия век, по време на археологически разкопки на погребален комплекс край Лугнано в Тоскана /Сев. Италия/, датиращ от 450 г., учените попаднали на повече от 80 детски скелети, половината от които на новородени. Анализът на костния материал идентифицирал причинителя на епидемията, който се оказал маларийният плазмодий – бактерия, размножаваща се в червените кръвни телца и разнасяна от комарите. Древните считали че маларията е причинена от демон. През 3-ти век, в един медицински трактат на Квинт Серен /личният лекар на император Каракала/, за предпазно средство срещу болестта се препоръчвала ‚магическата‘ дума абракадабра, която повторена в определена последователност и с постепенно отнемане на сричките би трябвало да излекува болния. Вилнеещата през средата на 5 век маларийна епидемия в Италия се прехвърлила и върху нахлулите на полуострова хунски орди на Атила, който се оттеглил, без да успее да превземе Вечния град. През 472 г. след разграбването на Рим от наемниците на Рицимер в града избухнала чума, която отнела живота на германския военачалник и на марионетката му - император Олибрий. Юстиниановата чума Климатичната аномалия, породена от редица вулканични изривания през периода 536 – 545 г., за десетилетие понижила температурите в северното полукълбо с близо 2,5 градуса, предизвиквайки „Късноантичен мини ледников период“. Иронично, той съвпаднал с управлението на амбициозния римски император Юстиниан, чиято главна цел била да възстанови империята в предишните й граници. Нещо повече – промяната във времето най-вероятно била тясно свързана и с избухването най-унищожителна пандемия в Античността. Причинителят на тази бубонна чума била бактерията Йерсиния пестис, за чийто произход се сочи Западен Китай и вероятно по пътя на коприната през 541 г. била пренесена в източните провинции на империята. Разнасяла се от бълхите по гризачите, каквито в изобилие се срещали в големите градове и пристанища, където били разположени зърнохранилищата. Според летописеца Прокопий, симптомите били треска, халюцинации, отоци в слабините, подмишниците и зад ушите /т. е. лимфните възли, в които че развивал чумният бацил/. Засегнат от чумата бил самият император Юстиниан, който с божията помощ успял да оздравее. В Константинопол обаче жертвите на епидемията били от 5 000 до 10 000 човека ежедневно, така че бил назначен специален чиновник, който да организира извозването и погребването на труповете. Според Йоан Ефески извън столицата били изкопани огромни кариери, във всяка от които били заровени по 70 000 тела. Археологическите проучвания не са установили досега такива масови гробове, така че свидетелството на църковния историк най-вероятно е силно преувеличено. Въпреки това не буди съмнение фактът, че Юстиниановата чума отнела живота на близо половината от жителите на империята, което подкопало икономиката и редуцирало сериозно военния й потенциал, вследствие на което отвоюваните от варварите провинции отново били загубени. Анализи на костен материал от масови гробове край Йерусалим и едно варварско селище край Мюнхен, датирани от средата на 6-ти век, идентифицират инфекциозния агент в повечето проби. Чумата върлувала четири месеца в Константинопол, но след това се прехвърлила на запад, където още близо два века сеела смърт. Вероятно загинали между 20 и 40% от населението на Европа. Заключение Опустошението причинено от заразните болести в гъстонаселената за времената си империя /с над 60 милиона души/, засягало обширни територии, поради добре развитата пътна мрежа и оживената търговия, а това водело до рязък спад в демографската популация. В опустелите провинции императорите заселвали победените варвари, в качеството им на колони или федерати, което подкопавало романизацията и икономическия просперитет на империята, която от 3 век постепенно изпаднала в перманентна икономическа криза. Замряла търговията, свободното предприемачество било в застой, занаятчиите и селяните били закрепостени, професиите им се унаследявали, за да се гарантира производството необходимите стоки за нуждите на армията и държавния апарат. Поддържката на инфраструктурата на късната империя също не можела да се сравни с тази от ‚Златния век‘ на Антонините. Допълнителен удар й нанесли разрушителните земетресения, описвани от античните автори като Амиан Марцелин, които засегнали много градове и укрепления, а разпространилите се след това епидемии допълнително разредили населението. Като добавим и засилващите се варварски нашествия, кръвопролитните граждански войни между различните претенденти за престола, честите бунтове на изнемогващото от непосилните данъци население, захлаждането на климата и поредица години с лоши реколти, всички тези фактори нанесли неизлечими рани на античното общество и предопределили залеза на Римската империя.

малко за по-подробно реформите на Константин и Диоклециан и състава на късноримската войска /между другото българската статия във уикито е учудващо добра и си личи, че е писана oт човек наясно с особеностите на този въпрос/: https://bg.wikipedia.org/wiki/Късноримска_армия

езиците еволюират. Само псевдолингвистите си мислят, че владеейки съвременен език, ще разчетат Линеар А, примерно

защото се е изразил по друг, бих казал старолитературен начин, спамърке /смисълът е същият, ама трябва да знаеш малко повече руски/. Ако нямаш какво да кажеш по темата можеш да си потърсиш друга занимавка. Разбира се, ако продължиш да пишеш глупости, ще ти пусна още една почивка до 'руската коледа' /датата е избрана съвсем нарочно, с оглед на това, че братушките явно са ти любима тема/.

за разтуха малко арменски претенции. Учудващо е, че у народ с толкова древна история има представители, които ги тресат същите /прихванати от соца/ панавтохтонни комплекси, подобно на тези у нашите келеши:

абе не беше ли дошло нибиру-то преди 3-4 години :))) това за хастероида пък си е за друга тема

Ами как няма да е Киприда, като според митологията е родена около о-в Кипър? И с античната митология не си наясно, така ли? Римляните, а не траките наричат Дунав - Данубиус. И хидронимът е оцелял благодарение на тях. A АНАЛогията с духането просто няма смисъл да я коментирам. Да не си фен на Фоменко случайно? Малко повече за двете имена на реката: Before the Romans had reached the river, it was little-known, and the Greeks had two names: the western part, about which they learned from travelers who visited the Greek towns along the Adriatic shores, they called Danube, but the eastern part, which they discovered through Thrace, was known as Ister or Hister. Herodotus may have been the first to realize that the two streams were in fact one, and he said he believed that the sources of this river was in the far west, among the Celts, near the Pyrenees http://www.livius.org/articles/place/danubius-danube/ Та забележи - на западните Балкани /където населението е келтско/, името на реката е Данубиус. На изток гърците го наричат Истрос. А Данубиус е име на бога /персонифицирал реката/. То идва от корена deH2nu- „река“, което често се появява в имената на реки (Rhodanus, Don, Dniestr, Downy). Също така от този корен са множество божества, като Дану и Dôn. Нищо общо с духането, така както и Киприда няма нищо общо с кипренето. Но за псевдолингвиста повърхностната аналогия между съвременните и по-старите думи е доказателство за тъждество /а оттам и за идиотските хипотезки за някакви езикови влияния и остатъци/. Коленето на прасе се прави на римските Сатурналии /на гръцки - Кронии/ - празник предшестващ деня на раждането на Непобедимото Слънце /25-ти декември/. Пъроначално Сатурналията е еднодневен празник, отбелязван на 17-ти декември. Освен прасоколенето също така се палели свещи, подарявали се подаръци, раздавали се курабийки с формата на човечета, организирали се фиести, празненства. Все познати неща. В късната античност честванията продължавали цяла седмица. Колкото до норманския в английския - хубаво, там явно са пуснали корени латинските думи, измествайки англосаксонските /нормално/. На юг, обаче - в Сицилия и Южна Италия, където норманите се явяват на по-ниско културно стъпало, нямаме особено езиково влияние върху местния език /който пак си е романски по същество/. Но пък и кръстоносните кралства в Ахея също не оставят езикова, а и културна следа. Извод?

Зализняк критикует Фоменко, http://grdash.livejournal.com/77221.html http://www.kommersant.ru/doc.aspx?DocsID=1372475&NodesID=8 "Основную часть книги А. А. Зализняка "Из заметок о любительской лингвистике" составили статьи, в которых подробно разбираются и уничтожаются лингвистические гипотезы создателя "новой хронологии" А. Т. Фоменко. Интерес — почти драматический — книги заключен в самом сочетании этих двух имен. А. А. Зализняк олицетворяет понимание гуманитарной науки как общего труда многих поколений ученых, ищущих истину; он крупнейший современный лингвист, создатель Грамматического словаря русского языка, автор фундаментальных исследований по истории русского языка. Каждая его работа — образец почти уникальной в гуманитарных науках строгости и ясности. ...Лингвистические рассуждения в книгах Фоменко — сочетание произвола, фантазии и невежества. Каждое из них по отдельности еще вызывает смех ("Может быть, название BRUSSEL (БРЮССЕЛЬ) является легким искажением слова Б-РУССЫ, то есть Белые РУССЫ"), но после прочтения нескольких таких заявлений подряд делается уже не смешно, а тошно. Зализняк разбирает все эти построения спокойно, корректно, раз за разом показывая их абсурдность, иногда сопровождая, но никогда не подменяя аргументацию насмешкой или возмущением. Один из полемических приемов хорошо знаком читателям его недавней, но уже классической книги ""Слово о полку Игореве": взгляд лингвиста": Зализняк предлагает вообразить, какими сведениями и умениями должны были бы обладать пресловутые фальсификаторы, а когда мы это вообразим, "нам ничего не остается, как признать за предполагаемым изобретателем латыни поистине сверхчеловеческое всезнание". Другой прием еще проще: Зализняк предлагает вообразить, что иностранный лингвист-любитель поведет себя так же, как отечественные, и начнет находить следы своего языка на нашей родной земле: "Чтобы почувствовать, какое надругательство над языком представляют собой подобные "истолкования", вообразите, что английский любитель, столь же невежественный и тенденциозный, как АТФ, взялся растолковывать название Красная площадь и "разгадал" его так: это название — слегка искаженное английское crusty plot, "покрытый коркой земельный участок". Нетрудно представить, какое чувство вызвала бы подобная изобретательность иностранных лингвистов-любителей у русской публики, особенно если бы каждый из них заявил, что это именно его национальные войска стояли на Красной площади, когда ей давали такое название. Но АТФ и не рассчитывает на одобрение в Венесуэле. Ему достаточно того, чтобы вызвать энтузиазм у простаков в России". Именно этот простой полемический прием, кажется, должен вызывать у поклонников Фоменко особое беспокойство: тем, кто считает, что их обманули, унизили, низвергли во тьму, всегда кажется, что они видят всех, а их не видит никто, что на них не может упасть ни чужой взгляд, ни свет разума.

нещо интересно, което е актуално и за напъните на родните псевдолингвисти:

Айде бе. Туците, драги, завладяват нискоцивилизованите вътрешни области на анатолия и асимилират тамошното /пастирско/ население. В Западна Мала азия и Елада ромеите си шпрехат на елински, пазят си културата и самосъзнанието и си правят опита за реконкиста след ПСВ. Но младотурските кланета променят демографската картинка напълно. Иначе пример за бързо асимилиран нашественик са норманите /дали в Англия, дали в Сицилия/, все ги няма вече.

тук вече става дума за цивилизационно влияние. Ако завоевателят е на по-високо културно стъпало, той асимилира /романизира и пр./. Ако е на по-ниско, бива асимилиран.

24 декабря умер Андрей Зализняк - филолог, академик РАН, крупнейший исследователь новгородских берестяных грамот, доказавший подлинность "Слова о полку Игореве". Ему было 82 года. Русская служба Би-би-си собрала главные достижения академика Андрея Зализняка. Единый алгоритм для всех спеллчекеров Свою первую монографию - "Русское именное словоизменение" - Зализняк посвятил системному описанию словоизменения русского языка. Он свел в единую систему склонения ста процентов существительных, прилагательных, местоимений и числительных. По сути, Зализняк придумал правила, из которых нет исключений. Результатом работы стал его грамматический словарь. Ученый вывел единый алгоритм для всех слов - в том числе тех, которые только появятся в языке - в 1967 году. Практическое применение его работы нашлось намного позже, когда появились компьютеры. Сейчас систему Зализняка используют все спеллчекеры (программы, проверяющие грамотность), программы-переводчики и поисковики. Благодаря классификации Зализняка мы забиваем в поисковую строку слово и получаем его в выдаче во всех формах, а не только в начальной. Андрей Зализняк - крупнейший исследователь берестяных грамот XI - XV веков. Берестяные грамоты начали находить при раскопках в Великом Новгороде в 1950-х годах, но именно работы Зализняка в 1980-е подтолкнули ученых изучать специфический диалект древнерусского языка. Зализняк считается первооткрывателем новгородского диалекта: он исследовал древненовгородскую грамматику и издал наиболее полное его описание в монографии "Древненовгородский диалект". Что писали на берестяных грамотах До конца жизни Зализняк изучал грамоты. Новые берестяные грамоты археологи находят каждое лето, и каждую осень Зализняк читал в МГУ лекцию о том, что было обнаружено в очередной сезон раскопок. В 2015 году при раскопках нашли первую известную науке грамоту, написанную на вологодском, а не новгородском диалекте - лингвисты расшифровывали смысл письма несколько месяцев. "Слово о полку Игореве" - подлинник В 2004 году Зализняк привел убедительные свидетельства того, что "Слово о полку Игореве" - не позднейшая подделка, а литературный памятник XII века. Споры вокруг произведения велись два столетия - с тех пор как его обнаружили. Академик выяснил, что с точки зрения лингвистики, "Слово" совпадает с образцами письменности XII века. Согласно выводам Зализняка, чтобы сфальсифицировать "Слово" в конце XVIII века, когда документ обнаружили, автор-мошенник должен был сделать массу лингвистических открытий о древнерусском языке, ведь научной лингвистики в те времена не существовало, и никому потом о них не рассказать. Даже крупнейшие слависты того времени не знали таких тонкостей о древнерусском языке. "Желающие верить в то, что где-то в глубочайшей тайне существуют научные гении, в немыслимое число раз превосходящие известных нам людей, опередившие в своих научных открытиях все остальное человечество на век или два и при этом пожелавшие вечной абсолютной безвестности для себя и для всех своих открытий, могут продолжать верить в свою романтическую идею, - подводит итоги академик. - Но, несомненно, следует расстаться с версией о том, что "Слово о полку Игореве" могло быть подделано в XVIII веке кем-то из обыкновенных людей". Пользуясь тем же инструментом, лингвистическим анализом, Зализняк доказал, что знаменитая в кругах неоязычников и националистов Велесова книга - подделка. Разоблачение дилетантов от лингвистики Кроме научной работы для академика была очень важна просветительская. Он боролся с любительской лингвистикой - популярными убеждениями, что известные нам иностранные языки произошли от русского (причем современного). Зализняк писал книги и читал лекции, разоблачая лингвистов-любителей вроде сатирика Михаила Задорнова (утверждавшего, что богатырь - это тот, кто "бога тырит"), и, опираясь на методы лингвистики, опровергал "Новую хронологию" математика Анатолия Фоменко (согласно теории Фоменко, знакомые нам даты прошлого неверны из-за фальсификаций истории: Ветхий Завет описывает события Средневековья, а история Японии и Китая насчитывает не больше тысячи лет). Получая литературную премию Солженицына в 2004 году, Андрей Зализняк произнес речь, фактически зачитав манифест ученых в защиту научного знания. Он отметил, что в общественном сознании ценность науки снижается: "Разумеется, в отношении гуманитарных наук губительную роль играла установка советской власти на прямую постановку этих наук на службу политической пропаганде". Зализняк спорил с утверждением, что истины нет, а есть лишь множество мнений, и каждое из них весит не больше другого. "От признания того, что не существует истины в некоем глубоком философском вопросе, совершается переход к тому, что не существует истины ни в чём, скажем, в том, что в 1914 году началась Первая мировая война. И вот мы уже читаем, например, что никогда не было Ивана Грозного или что Батый - это Иван Калита, - сказал академик. - Если все мнения равноправны, то я могу сесть и немедленно отправить и мое мнение в интернет, не затрудняя себя многолетним учением и трудоемким знакомством с тем, что уже знают по данному поводу те, кто посвятил этому долгие годы исследования". "Истина существует, и целью науки является ее поиск, - настаивал Зализняк. - По-видимому, те, кто осознаёт ценность истины и разлагающую силу дилетантства и шарлатанства и пытается этой силе сопротивляться, будут и дальше оказываться в трудном положении плывущих против течения. Но надежда на то, что всегда будут находиться и те, кто все-таки будет это делать". http://www.bbc.com/russian/features-42478267

чукчи не читатели, увы

за някои хора прериод от 2-3 века, че и две-ти хилядолетия не значат нищо, а определени народи са неизменни, говорят един и същ език и са дали началото на всичко живо по света

е и? Тя цяла Румъния едно време е била българска. Ключовата думичка обаче е 'едно време'. Както бе споменато и по-горе, Сев. Добруджа си е румънска територия. Което донякъде е добре, защото се грижат за античните си паметници доста по-адекватно от нас.

разбира се за кризата допринесло и едно нетипично инфекциозно заболяване - т. нар. Киприанова чума, което се разпространило през зимния сезон и сериозно намалило числеността на данъкоплатците в империята. Най-вероятно става дума за остро респираторно заболяване, а не за чума: В Египет откриха останките на жертви на ужасяваща чумна епидемия от древността 20.6.2014 г. 21:09 Археолози откриха в Египет останките от жертви на страшна епидемия, до толкова ужасна, че един древен писател я описва като краят на света. При разкопки на територията на погребалния комплекс Харва, Ахименру, на западния бряг на Нил, в околностите на древна Тива, екип италиански археолози се натъква на тленни останки, които са били засипани с дебел пласт негасена вар. Този материал се е използвал в древността като дезинфекционно средство. Открити са и три пещи, където е обгаряна варта, и гигантско място, на което са изгаряни човешки останки. По всяка вероятност жертвите са били покосени от чума, затова телата са били изгаряни или заравяни под дебел слой вар, Фрагменти от керамика, които са открити в пещите, позволяват на екипа да датира останките към III век, т.е. времето, по което поредица от епидемии, известни днес като Мора на Киприян, става причина за разоряването на древен Рим (през този период Египет е римска провинция). Свети Киприян е епископ на Картаген и описва чумата като предвестник за края на света. Франческо Тирадрити, глава на италианската археологическа експедиция обяснява: “По време на бушувалата между 250 и 271 година чума, всяка година само в Рим са измирали по около 5 000 души”. Експедицията изучава свидетелства за епидемията в продължение на цели 15 години – между 1997 и 2012 година. Паметникът, който изследват, е построен през VII век пр.н.е. и е послужил за погребението на великия фараонов уредник на име Хавра. След смъртта му египтяните постоянно са използвали мястото и за други погребения. Но след като там са погребани жертвите на Киприяновата чума, мястото е изоставено и повече не е използвано. Погребалният комплекс е най-големият “частен” погребален паметник в Египет. Изследвания се водят там от 1995 година. Смята се за един от ключовите паметници за изучаване на изкуството в периода на Късен Египет – последният разцвет на египетската цивилизация, продължил от началото на VII век до средата на VI век преди новата ера. “Използването на комплекса като място за изгаряне на хора, починали след инфекция, е създало лошата му репутация и го е обрекло на забвение, докато мародери не са проникнали в комплекса в началото на XIX век", казва Тирадрити. Киприян оставя доста подробно описание на мъките, застигали жертвите на чумата преди да умрат. “Стомахът, отслабен от постоянното движение, отнема от телесните сили. Пожарът, възникващ в костния мозък, преминава в най-различни язви, червата се тресат от непрестанното повръщане, очите парят от прилива на кръв. На някои им отсичат ръцете и краката, или други телесни органи, поразени от гниене”. В своя труд, наречен De mortalitate, написан на латински, светията от Картаген изказва предположението, че настъпва края на света: “Възлюбени братя, иде царството Божие – награда за живота и радостта на вечното спасение, вечната радост и придобиването на изгубеният рай”. Ние знаем, че морът на Киприян не довежда до края на света, но пък става причина за силното отслабване на Римската империя. Съществува хипотеза, че именно тази епидемия ускорява упадъка и падането на Рим. Исторически потвърдено е, че нейни жертви стават поне двама римски императори – Хостилиан, умрял през 251 г. и Клавдий II Готски, починал през 270 година. Останки, открити в Луксор, потвърждават мащабността на епидемията. Италианските археолози не откриват никакви данни за това, че жертвите са погребвани със съответните религиозни ритуали. Телата или са били директно изгаряни, или са погребвани под дебел слой негасена вар. Това, смятат учените, е сигурен признак, че е било наложително да се освободят от заразните трупове колкото се може по-бързо. Някои съвременни изследователи са на мнение, че тази епидемия може да не е чумна, а на разновидност на едра или дребна шарка. Откритите човешки останки може да дадат на антрополозите материал за изучаване, но Тирадрити предупреждава, че от тях не може да бъде извлечена ДНК за анализи. Макар през последните години постоянно да се обсъждат методи за извличане на ДНК от мумифицирани останки (например, от мумията на Тутанкамон), археологът не вярва в резултатите на толкова древни образци. Той е на мнение, че в климатичните условия на Египет, ДНК се разрушава напълно. ДНК би могла да се запази добре само в условията на постоянно ниски температури, каквито в Египет е трудно да се постигнат. http://nakratko.bg/category/29/53016

”Калашников”: Принцеса Лея ползва наш пистолет Руският оръжеен концерн "Калашников" разкри, че принцеса Лея от оригиналната трилогия на "Междузвездни войни" стреля с реално съществуващ съветски пистолет. Става дума за съветския малокалибрен пистолет "Марголин", които е с вграден дулен компенсатор и се произвежда между 1948 и 1991 година. Пистолетът се използва от съветските световни и олимпийски шампиони, като предназначението му есамо за спортна стрелба, защото има малка стопираща сила и ниска дулна скорост. За сметка на това, пистолетът е много лек и точен. За стрелба се използват удължени патрони с периферно възпламеняване от 5,6мм калибър. След 50-те години на миналия век пистолетът се стандартизира и работи с нормалния .22-калибров патрон. Вижте снимки >> >> >> Може би най-интересният факт около пистолета "Марголин" е свързан с неговия конструктор - Михаил Марголин. Той ослепява напълно на 18-годишна възраст, когато е ранен в главата по време на Втората световна война. Лекарите по чудо спасяват живота му, а след изписването му, Марголин започва да изучава конструкцията на множество оръжия - само с допир. По-късно Марголин успява да постъпи на работа в оръжеен завод, а уникалният му талант бързо е оценен. Непосредствено след края на войната, слепият конструктор успява да създаде едно "мирно" огнестрелно оръжие, ставащо единствено за спортна стрелба. За това си постижение, той е награден с медал. Скоро пистолетът "Марголин" става изключително популярен и извън СССР, като с него се "въоръжават" дори и българските клубове по спортна стрелба. Той не остава тайна за запада, където също оценят качествата му. Интересната форма на пистолета се харесва на екипа на оригиналната трилогия на "Междузвездни войни". Оказва се, че "Марголин" изглежда изключително добре в малките ръце на Кери Фишър, станала известна като принцеса Лея. Люк Скайуокър също използва "съветският бластер" - оръжието се използва само от силите на "Бунтовниците". http://it.dir.bg/news.php?id=26704965

Кислородът в земната атмосфера се е появил благодарение и на гъбите Разрез на пласт вкаменено блато от периода девон с очертания на растения и гъби Гъбите доставят фосфора за първите растения, необходим за фотосинтезата като по този начин са помогнали на растенията да напълнят с кислород атмосфера на Земята. Проучването е публикувано в списание Philosophical Transactions B. Първите едноклетъчни растения са живели в наситената с въглероден диоксид атмосфера на палеозоя. За да виреят са се нуждаели от фосфор, който не е било толкова лесно да се получи от околната среда, ако нямат корени, които да изсмукват разтвори на соли от почвата, включително съдържащи фосфор. Но клетъчните растения не са имали корени. Съдейки по фосилите от растенията от девона, палеобиолозите са установили, че растенията от това време са живели в симбиоза с гъби, от които са получавали фосфор в замяна на свързан въглерод. Земната атмосфера по време на появата на първите фотосинтезиращи растения на сушата е била много различна от съвременната. В нея е имала много въглероден диоксид - повече от 1100 ppm (сега концентрацията на CO2 е само 400 ppm, а еколозите смятат това ниво за опасно). Земните растения постепенно създават кислорода в атмосферата, подходящ за появата и развитието на животните - включително и на хората. Но сами растенията не биха могли да се справят - поне в началото, когато не са имали корени (първите растения сс били едноклетъчни и не са имали корени), за да абсорбират от почвата разтворените соли на фосфор-съдържащите киселини (а фосфорът е необходим за фотосинтезата). По вкаменените отпечатъци от девонската флора палеобиолозите са установили, че растенията от онова време са живели в симбиоза с гъби. Особено много гъби са открити в вкаменелости в речните масиви вШотландия - тези находки са в основата на хипотезата, че гъбите са играли важна роля в палеозойската екосистема. Палеобиолози от Университета в Лийдс (Великобритания) измерват колебанията в концентрацията на СО2 и кислорода в контейнери с растения и различни видове съвременни симбиотични гъбички. След това, на базата на експерименталните данни, учените моделират промяната в състава на атмосферата на древната Земя и стигат до извода, че симбиозата на растения и гъби може да е оказала значително влияние върху образуването на съвременната земна атмосфера. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kislorodat-v-zemnata-atmosfera-se-e-poiavil-blagodarenie-i-na-gabite_99777.html

едно време са успявали, но са били състоятелни или с щедри меценати. Сега е същото, особено в тази област на протекционизъм. Ей го, как спряха конкурентния проект на плоскоземеца с яловото оправдание, че ще се пребие

щото не е библейско?

това вече си е въпрос на субективно усещане.

определено се противопоставя на разпарчальосването на България.

СА са си спонсори на тероризма и през Йордания /или Турция/ снабдяват чалмите без проблем още от началото на конфликта. А нашите заводи се замогнаха покрай тази война. Даже някои поизгърмяха от зор /барабар с 1-2 сащиански консултанта вътре/.