Last roman

За всички любители на античните реконструкции, не пропускайте тазгодишния фестивал в Марцианопол /гр. Девня/, където на 3 и 4 юни ще имате възможност да се потопите в живота на древния град:

Феминистка Испания и законите против мъжете Днес по западните медии, както и напоследък в родните ни медии, се възхваляват всякакви феминистки инициативи, които целят да създадат един по-справедлив свят. Наскоро дори и в нашата столица световно известният „Марш за жената“ се състоя пред Софийския Университет. Стотици млади хора с плакати, настояващи равноправие и женски права скандираха с усмивки на лицата, вярвайки, че са от правилната страна на историята. Тази, която олицетворява справедливостта, равенството и прогреса. Аз от своя страна съм не малко скептичен именно спрямо подобно схващане за историята като праволинеен път към прогреса и ще покажа на вашето внимание един случай, който сериозно противоречи на този наратив. Някои от източниците, които посочвам ще са на испански, тъй като става дума за Испания. Именно там преди години са приели закон, чиято цел е била същата каквато на младите ни сънародници с плакати пред Софийския университет по време на Марша за жената – повече равноправие и полова справедливост. Обаче последиците, както ще видите, съвсем не са това, което би следвало да очакваме от подобна законодателна инициатива, подета в името на прогреса. За да се разбере по-обстойно половото право в Испания, както и политическата обстановка и настроения, които са го породили, трябва както с всяко друго нещо, да се погледне предисторията. Испания е интересен случай, защото за разлика от останалите западни европейски държави през 20-ти век, в които жените малко или много си извоюват своите политически права, там властва диктатурата на Франко, която агресивно налага традиционни полови роли, както чрез пропаганда, така и чрез законови мерки. Всички организации свързани с феминистки каузи са тежко преследвани и забранявани. На жени дори им е било непозволено да работят съответни професии и са били облагодетелствани от държавата, ако изберат да остават по домовете си да вършат домакинска работа и да се занимават с отглеждането на децата. Това от своя страна създава исторически багаж в половите взаимоотношения, който след падането на фалангисткия режим бележи общественото мнение, което започва да разглежда всякакви феминистки инициативи изключително позитивно и одобрително. Една от двете главни партии в Испания, които доминират политическата сцена, откакто края на режима на Франко– Партията на социалистите – се възползва именно от тези обществени нагласи и с подкрепата на феминистки организации, както и академичната интелигенция, през 2003 г. приема нов закон на име „интегрирани протекционни мерки срещу половото насилието“ (акронимът на испански е LIGV). Подобен закон не може да се намери другаде в Европа, както и наличието на специални съдилища, създадени с единствена цел да съдят мъже, е нещо, с което Испания се откроява от съседите си на стария континент. За това и приемането му е посрещнато с остри критики от страна на опозицията, които най-вече го порицават на базата, че е противоконституционен. По-голямата част от общественото мнение обаче е в полза на него и го разглежда като стъпка в правилната посока. Та какво представлява този закон? Законът разграничава между домашно насилие и полово насилие. Това, което превръща едно насилие специфично в полово насилие е неговият мотив; в този конкретен правен случай сексизъм. Но тука е и проблемът: според закона„полово насилие“ може да бъде извършено само от мъже и вече се счита за типичното провинение от мъже. Що се отнася до LIGV, всеки акт на насилие спрямо жена, извършен от мъж, може да се интерпретира като сексистко престъпление. Жена не може да бъде съдена спрямо него, тъй като той е създаден със специфичната цел да предпазва жени от предполагаемо полово насилие. Така дори и жена да извърши престъпление, подбудена от омраза спрямо мъжете – то не може да се разглежда като полово насилие. Това всичко е в духа на правната традиция, наречена „позитивна дискриминация“, според която се смята, че чрез подобни законови мерки, целящи да привилегироват дадени социални групи над други, могат да разрешат проблеми с дискриминация в миналото спрямо тези социални групи. Подобно нещо се наблюдава и в Щатите спрямо чернокожи и други малцинствени групи, поради репресивните мерки от миналото, които и там са създали исторически багаж в расовите взаимоотношения, от който политици често се възползват. Тази новопоявила се тенденция в правото има своите корени в администрацията на Франклин Делано Рузвелт, който подписва заповед, с която забранява на частни компании, извършващи държавни поръчки да дискриминират на база раса при набирането на нови попълнения към работната им ръка. В последствие и Джон Ф. Кенеди подписва заповед, с която на национално ниво порицава подобни дискриминационни практики и насърчава affirmative action спрямо тях, а пък при Обама се въвеждат и първите расови квоти при прием на студенти. Интересно обаче е, че по времето на президенството на Роналд Рейгън, много гласно се критикува подобна практика, като се посочва, че не води до нищо добро освен напразно възвръщане на проблема за раса в обществото отново, след дълги битки предполагаемо за да се премахне. Една от най-добрите критики, писани по тази тема е на американския икономист Томас Соуел (Thomas Sowell), който заключава, че подобни законодателни инициативи са контрапродуктивни, защото насърчават членовете на социалните групи да се съсредоточават върху тяхната принадлежност към самата група, отколкото индивидуалната им възможност за реализация. Други го критикуват като reverse discrimination (обратна дискриминация). И наистина по мое мнение се стига именно до дискриминация с обратен знак или поне призиви за налагането ѝ. Като пример ще посоча искането на политическата партия „Обединени Леви“ да се премахне презумпцията за невинност, ако се отнася за случай на мъж, който е обвинен от жена; или на Балеарските острови, където отказът да плащаш издръжка може да се разглежда като полово насилие. Друг притеснителен аспект на самия закон е, че дава прекомерна законова власт на жените над мъжете, докато свлича последните от правата им. В един блог пише точно по този проблем и описва някои плашещи негови черти. Например, ако в полицията се докладва за случай на полово насилие, мъжът автоматично ще бъде лишен от свобода за максимум от три дни като превантивна мярка. И няма нужда от нищо друго, освен от обвинението на жена, то е напълно достатъчно. Няма нужда от съдебни процеси, нито от доказателства. Това, разбира се, открива плашеща възможност за злоупотреба от страна на недобронамерени жени, и очаквано вече има много такива случаи в Испания. Има изследвания, които показват, че поне 20% от обвиненията в полово насилие са необосновани и фалшиви. Също така, ако мъж получи обвинение в полово насилие, той може да загуби попечителство над децата си и ако е пред развод, има голям шанс да му бъде отнето всичко. Адвокатите в Испания вече препоръчват на жените да отправят обвинение в полово насилие, за да им е по-лесно да спечелят съдебната битка при разводи. На жените разноските по делото са покрити от държавата и в някои случаи дори могат да получат финансова помощ за поне 11 месеца, както и безплатно място за живеене. Както споменах, законът си има своите критици в Испания, които са изключително гласни – дори е бил създаден уебсайт от юристи-дисиденти, посветен в изобличаването му и хвърлянето на светлина върху негативните му последици. Повечето информация, която споделям тук е именно от него и ще посоча също така дисертация от уважаван юрист, в която той заключва, че законът е в ущърб на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и дългогодишни принципи в правото като равенство пред закона и презумпцията за невинност. За съжаление реалността, която координирано се прикрива в Испания е, че тези нови радикални промени в закона са имали и продължават да имат директен ефект върху животите на много невинни мъже. Често се стига до безкрайно дълги процеси, които възпрепятстват нормалното водене на живот. Те могат да загубят работата, или пък дома си, а в някои случаи и попечителство над децата им, както споменах по-горе. За съжаление има и по-тежки последствия дори. Откакто законът е приет се наблюдава една стряскаща тенденция. Броят на случаите на самоубийство при млади мъже расте стремглаво и вече се е превърнал в главната причина за смърт при тях. Дори има твърдения, че има директна връзка между тази тенденция и приемането на закона. При наличието на всичко, което досега се изброи се стига до въпроса защо този закон още е в сила? Защо не е бил премахнат, въпреки че е имало опити, които са били неуспешни или по-точно казано – кой има интерес от поддържането му? Най-голям интерес, естествено, имат феминистките организации, както и разнородните нпо-та свързани с каузи за жената, също и безбройните държавни агенции, създадени с подобни цели – цялата тази амалгама от групировки най-общо може да се определи като индустрия. Тази своеобразна индустрия е изключително заинтересована в съществуването на закона, тъй като от неговото наличие зависи тяхното главно препитание, както и главната им кауза. Баснословни суми от Европейския Съюз, както и от Министерството на Равенството (има такова министерство в Испания) се леят в промотирането на всячески инициативи. Списания, семинари, телевизионни реклами, конференции, политически митинги, дори и дрехи – всичко украсено с феминистката идеология, която насажда страх и разделение на база пол в обществото. Кампаниите предупреждават за „насилие“ от страна на приятеля ти, ако ти гледа телефона или не одобрява някоя твоя приятелка, но в същото време подобни неща остават пренебрегвани, ако ги извършват жени. Феминистки и правителството целенасочено се опитват да убедят испанското население, че има някаква епидемия от убийства и полово насилие срещу жени. Естествено ако подобна епидемия има, то тогава наличието на тези организации, на този закон, както и на всички техни инициативи би било жизнено важно;но това просто не е така. Има стотици изследвания, който показват ясно, че домашното насилие се извършва почти наравно и от двата пола. Има също така изследвания, които твърдят, че жените са по-склонни към агресия от мъжете в Испания. Това, което виждаме в Испания е създаването на изкуствен проблем от страна на организации, субсидирани от държавата, както и раздуването му до припадък. В последствие този изкуствен проблем и изникналото обществено недоволство от него се използва като оправдание за все по-голямо разширение на държавната власт и съответно все по-голямо потъпкване на личните свободи на испанските граждани. Всичко това красноречиво показва, че без значение колко е благородна каузата – никога не бива да се използва като маскировка за овластяване на държавата. Аз съм убеден, че повечето феминистки, както и повечето хора, които ги интересува равноправието, са с бeзкористни мотиви и наистина просто желаят един по-справедлив свят.. Но също така не бива да забравяме как бюрократи и чиновници винаги са готови с отворени ръце да прегърнат подобна кауза, ако чрез нея могат да се сдобият с повече власт. https://voinaimir.info/2017/05/мъжемразкото-законодателство-в-испа/

Канадски миньори откриха най-добре запазеният динозавърски фосил:, принадлежал на нодозавър: http://www.nationalgeographic.com/magazine/2017/06/dinosaur-nodosaur-fossil-discovery/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20170512ngm-nodosaur&utm_campaign=Content&sf78249449=1

Aма те са пред компютрите и хич не ги е@е

гОвори за двама.

хуните също деформират черепите си и... да, южноамериканските индианци. Значи ли това, че пра/българите са индианци?

то автохтонните нелепици почват от най-древни врремена - варненското съкровище, пеласги и пр...

Те и римляните така - аха да открият практическото приложение на парните машини и да механизират промишлеността си, ама не им се е занимавало. Та и тази цивилизация се е поизчерпала. Може би следващата ще я надмине.

дам, дотук бяха автохтонните митове за българи=траки=атланти...

Едно клипче, което въпреки че е преекспонирана ебавка е equality-то, навежда на определени размисли

личи си, че нямаш пряк досег с тези отвратителни същества.

да, даки или бастарни. Това се метопите от Трофея на Траян - величествен монумент в дн. градче Адамклизи /Румъния/.

аналогия с масата как котките се изхитряват да избутат всичко от една плоска повъртхност.

точно такава е била тактиката, виж този барелеф: разбира се, при случай са нанасяли и сечащи удари, но в сгъстен строй, мушкането било най-ефективния метод да убиеш противника бързо и без голям разход на енергия.

Кръжокът по Римско право към ЮФ на СУ ,,Св. Климент Охридски" организира учебен римски съдебен процес, в който взеха участие студенти от различни курсове и Сдружението за антични реконструкции "Мос Майорум Улпие Сердице". С претор, ликтори, заклет съдия, обвинител, защитник и автентични римски тоги и военно снаражение - Римското право оживя, а ние се пренесохме повече от 2000 г. назад във времето, за да се потопим в правото на Античния свят. Приятно гледане!

Old, but gold: Новата диктатура: политическата коректност Автор: Андрей Кончаловски Замисляйки тази статия, си представях с какви епитети ще ме възнагради нашата либерална политическа среда и даже реших да им подскажа заглавие – „Бележки на мракобеса”. Нещо повече - стигнах до извода, че сред нашите „радетели” за съдбата на Русия твърде малко са „ревнителите” на политическата коректност. Честно казано, по политическа коректност Русия е страна свободна, не е като Запада, където трайно се е установила тирания над либералните извращения. Да вземем например Франция – уважаван немски писател решил да присъства на погребението на Милошевич, след което незабавно забранили пиесите му в Комеди Франсез. А у нас не по малко уважаваната В. И. Новодворская в ефир и в прав текст заяви, че „за установяването на демокрацията в Русия изобщо не е нужно да се пита за мнението на руския народ”. Така де, той от това нищо не отбира. На мен този абсурд ми е „по вкуса”: устатата „баба на руското дисидентство” може да си глаголства каквито си ще троцкистки истини. Представяте ли си какво биха направили с Буш, ако той простодушно бе изтърсил нещо подобно по повод установяване на демокрацията в Ирак? У нас обаче всичко се „преглъща” – нашата Политическа Търпимост позволява на заслужили либерали да вършат всякакви глупости… Възможно е не всички да са наясно за какво иде реч. Но политическата коректност е доктрина, възникнала в средата на миналия век, според която в обществото са недопустими всякакви изказвания, които оскърбяват слуха на каквато и да е обществена група и националност, по правило малцинствена. Излизайки от предпоставката, че всички хора са равни, политкоректността трябва да забрани думите, които могат да уронят моралния престиж на когото и да било. И не е нужно след 70-годишна диктатура политическата коректност да се превръща във фарс и абсурд! Днес няма бедни хора – има „социално слаби”, няма умствено изостанали – има „умни по различен начин”. Не дай си Боже, да наречеш африканците „негри” или „чернилки”. Впрочем, това е при тях. У нас „чернилки” наричат не само негрите, но и всички граждани на южните републики. Не бива да се нарича хомосексуализмът „педерастия”, наистина не трябва. Но за славните еврейски анекдоти е жалко, честна дума! Там не бива да се разказват. У нас се пускат във всяка компания. Господи, не може да се изброи всичко! Мисля, че Шекспир не би се осмелил да напише „Венецианският търговец” в наше време – ще го заклеймят като антисемит. Разни раси – разни дарби. Аз не виждам нищо страшно да се признае фактът, че латиноамериканците или негрите (пардон, африканците – А.К.) играят по-добре футбол, отколкото свирят на цигулка, а евреите имат големи достижения в хазартните игри и са по-добри в свиренето на цигулка, отколкото във футбола или бокса. Но опитайте да го кажете публично – моментално ще ви обвинят в расизъм. Нали „всички раси са равни”. Изобщо идеята за глобалното равенство сама по себе си е тъпа. Дето се вика, Бог не е подравнявал дърветата в горите. Даже и близнаците не са еднакви. В края на ХХ век Берлинската стена рухна, погребвайки Империята на Злото и комунистическата тирания. Светът си отдъхна облекчено и аз заедно с целия свят: изглеждаше, че повече препятствия към свободата и демокрацията няма. Оказа се, че крайъгълният камък на бъдещото общество, естествено, трябва да стане Всеобщата декларация за правата на човека, приета от ООН още през 1948 година. Разбира се, прекрасно е да се прогласи пред целия свят документ, който утвърждава, че на човека изначално е присъща доброта и чувство за справедливост, че той има неотменяемо право на живот, труд, свобода на придвижване, и изобщо, че „ човек е създаден за щастие, както птицата за полет”. Но, както се казва, тази музика свири кратко. Хората се оказаха не толкова добри: производството на оръжия и световният му експорт нарасна няколко пъти, в разни части на света възникнаха нови войни, нямащи нищо общо с какъвто и да е идеологически мотив – религиозен, расов или даже племенен. В СССР Декларацията за правата се признаваше само на хартия и когато Съветският съюз рухна, и нея я забравиха в потока от кървави политически и междунационални конфликти. Оказа се, че писателят Уилям Голдинг е бил прав, когато написал, че „човекът е най-опасното животно, населяващо земята”. У световните идеологии се получи объркване – реалността не съответстваше с написаните в Декларацията високи идеи и правила. Докато съществуваше противопоставянето на двете световни системи, всичко можеше да се припише на Evil Empire. Но сега кой да се обвини? Човечеството? И ето че се появи новата тирания – тиранията на двойните стандарти, тиранията на „правилните” термини, използвани в грешни или дори в абсурдни случаи. Нека опита някой политик официално да цитира мисълта на Голдинг – ще го стъпчат в прахта като фашист, садист, расист и изобщо ксенофоб. С неговата кариера ще е свършено – общественото мнение ще го зачеркне завинаги. Може съвсем убедено да се каже, че в западния свят се роди нова диктатура – диктатурата на политическата коректност. Сега на Запад, у нас също, хомосексуалистите свободно си организират шествия и паради, където открито заявяват своята ориентация. Властите ги охраняват, за да демонстрират те спокойно, защото смятат това за политически коректно. Но ако аз например, честно и откровено просто заявя за своята хетеросексуалност, ще ме обвинят в хомофобия, а в някои страни могат дори да ме тикнат зад решетките. Интересно, но представителите на сексуалните малцинства никога не ги обвиняват в хетерофобия. Понякога е страшно да изказваш мислите си! Преследва те страхът, че някъде наоколо „седят и чакат” да изтървеш някое политически некоректно слово. Между другото, това е нарушение на правото да изказваш свободно своите мисли, пък били те и спорни. И не по-малко важно, ние отвръщаме поглед от нелицеприятния факт, че хората не са равни и правата на човека се нарушават почти навсякъде, а не само в окупираните от чуждоземни войски страни. Политическата коректност е една узаконена лъжа навсякъде. Политическата коректност дава възможност на нашето правителство да заяви, че укрепването на пирамидата на властта е укрепване на демокрацията. Това е лъжа. Укрепването на пирамидата е настъпление на нашата фиктивна демокрация, което е необходимо за стабилността на страната. Но ние, робите на новата диктатура, се боим да назовем нещата с истинските им имена. На своето време Чехов, гледайки ораторстващите борци за народни правдини, тъжно недоумявал: „Защо лъжат народа? Защо го убеждават, че той е прав в своето невежество?” „Политически коректната” екзекуция на Садам Хюсеин предизвиква отвращение и дори отчаяние заради безпомощността на света пред наглата позиция на САЩ. Диктатурата на политическото лицемерие не позволява нито да се разбере, нито да се каже на глас – ако диктаторът е виновен, то е само защото управлява своята страна по законите и културата на нейния народ. С какво Садам е по-виновен от Навуходоносор, Саладин, Ричард Лъвското Сърце или херцог Алба, които унищожавали цели градове, ако те не се подчинявали? Да, тези са живели в Средновековието, че и по-рано, но политическата коректност забранява да се каже, че има култури, които днес преживяват своето Средновековие. Легендарният актьор Марлон Брандо в предаване на Лари Кинг се изтърва да каже, че Холивуд се управлява от евреи. На другата сутрин звездата на Брандо на холивудския булевард бе украсена с пречупени кръстове. Еврейската общност поиска от холивудския актьор извинение. Брандо се извини пред евреите и еврейската общност на Холивуд. Те го извиниха и му разрешиха да снима в Холивуд. Да ме убие Господ, ако разбирам, какво антисемитско има в репликата на Брандо за Холивуд? По принцип – то е точно така. Но за това не е прието да се говори. Аз, обратното, смятам, че евреите заслужават уважение и похвала за своята сплотеност – те са заедно и си помагат, затова завоюват позиции. Както политически, така и икономически. Де да можехме и ние… Но, пардон, това също не е съвсем коректно – познайте от чия гледна точка. Превод: Рени Нешкова http://glasove.com/categories/komentari/news/novata-diktatura-politicheskata-korektnost

the Earth is flat, and that's that.

почна се пак кръчмарското философстване. Така че догодина ще отключа темичката пак

След един месец /на 10-11 юни/ Сдружението ни ще вземе участие в 6-тия Панаир на туристическите анимации и забавления в НАР Кабиле, където ще промотираме антична история, посредством възстановки на сцени от живота на древните. Елате да се забавлявате с нас, а покрай това ще научите по атрактивен начин любопитни факти за римляните и траките: http://calendar.badamba.info/events/216/1496955600.html

А на 4-ти май, едва завърнали се от Римския фестивал в Меджидия, някои членове на сдружението не изпуснаха възможността да вземат участие във възстановката на римски граждански процес, провела се в СУ и организирана от кръжока по римско право към катедрата по римско право в ЮФ. Излишно е да казвам, че подобен тип реконструкция се прави за първи път в тази част на Европа.

Членовете на Мос Майорум си изкараха доста приятно в Меджидия, като завързаха много запознанства, включително и с новосъздадената българска грума DVX ANTICAE от Свищов, с който се сработихме доста добре и им помагахме тези месеци да оптимизират екипировката си. Ето и тяхното благодарствено писмо от техния председател Димитър Спасов: "Приятели, имам удоволствието да представя нашият проект в областта на историческите реконструкции - Дукс Антика/Dvx Anticae. От доста време подготвяме екипировката и оборудването на групата. Работихме с най-добрите в бранша - Vltimvs Romanvs, Йордан Сивков, Miroslav Andonov, Ivan Rendakov, прекарахме часове, дни и месеци в търсене, проучване, четене, дискутиране и майсторене, за да можем да се представим с визия, максимално доближаваща търсената, а именно - готите, източни и западни, заселили се по тези земи през трети, четвърти и пети век, взели участие в разрухата и прераждането на най-великата сред човешките империи и останали като основна, определяща част на българския етнос. Първото ни излизане пред публика беше на един от най-мащабните фестивали, провеждани някога на Балканите, Festivalul Dapyx Medgidia. Войни и дами от неолита до ден днешен. Четири дни, изпълнени с дух на отминали епохи, битки и изпитания. Четири дни на приятелство и побратимяване, в които имахме честта да се сближим с аристократите сред българските мечоносци Сдружение за антични реконструкции "Mos Maiorum Ulpiae Serdicae". Високо ценим тяхната дружба и сме отворени към всеки друг почитател на историята, независимо от къде е, какъв е и какво представя. Стига ни да е почтен, искрен и влюбен в това, което прави. За това и още много други неща - скоро!"

Спасибо Деду за Победу! С Праздником, друзья:

не върви Рамадан да плюе ръката, която го храни. Но ще нагазим в политически отклонения.

то и у нас е така.