Last roman

Канадски миньори откриха най-добре запазеният динозавърски фосил:, принадлежал на нодозавър: http://www.nationalgeographic.com/magazine/2017/06/dinosaur-nodosaur-fossil-discovery/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20170512ngm-nodosaur&utm_campaign=Content&sf78249449=1

Aма те са пред компютрите и хич не ги е@е

гОвори за двама.

хуните също деформират черепите си и... да, южноамериканските индианци. Значи ли това, че пра/българите са индианци?

то автохтонните нелепици почват от най-древни врремена - варненското съкровище, пеласги и пр...

Те и римляните така - аха да открият практическото приложение на парните машини и да механизират промишлеността си, ама не им се е занимавало. Та и тази цивилизация се е поизчерпала. Може би следващата ще я надмине.

дам, дотук бяха автохтонните митове за българи=траки=атланти...

Едно клипче, което въпреки че е преекспонирана ебавка е equality-то, навежда на определени размисли

личи си, че нямаш пряк досег с тези отвратителни същества.

да, даки или бастарни. Това се метопите от Трофея на Траян - величествен монумент в дн. градче Адамклизи /Румъния/.

аналогия с масата как котките се изхитряват да избутат всичко от една плоска повъртхност.

точно такава е била тактиката, виж този барелеф: разбира се, при случай са нанасяли и сечащи удари, но в сгъстен строй, мушкането било най-ефективния метод да убиеш противника бързо и без голям разход на енергия.

Кръжокът по Римско право към ЮФ на СУ ,,Св. Климент Охридски" организира учебен римски съдебен процес, в който взеха участие студенти от различни курсове и Сдружението за антични реконструкции "Мос Майорум Улпие Сердице". С претор, ликтори, заклет съдия, обвинител, защитник и автентични римски тоги и военно снаражение - Римското право оживя, а ние се пренесохме повече от 2000 г. назад във времето, за да се потопим в правото на Античния свят. Приятно гледане!

Old, but gold: Новата диктатура: политическата коректност Автор: Андрей Кончаловски Замисляйки тази статия, си представях с какви епитети ще ме възнагради нашата либерална политическа среда и даже реших да им подскажа заглавие – „Бележки на мракобеса”. Нещо повече - стигнах до извода, че сред нашите „радетели” за съдбата на Русия твърде малко са „ревнителите” на политическата коректност. Честно казано, по политическа коректност Русия е страна свободна, не е като Запада, където трайно се е установила тирания над либералните извращения. Да вземем например Франция – уважаван немски писател решил да присъства на погребението на Милошевич, след което незабавно забранили пиесите му в Комеди Франсез. А у нас не по малко уважаваната В. И. Новодворская в ефир и в прав текст заяви, че „за установяването на демокрацията в Русия изобщо не е нужно да се пита за мнението на руския народ”. Така де, той от това нищо не отбира. На мен този абсурд ми е „по вкуса”: устатата „баба на руското дисидентство” може да си глаголства каквито си ще троцкистки истини. Представяте ли си какво биха направили с Буш, ако той простодушно бе изтърсил нещо подобно по повод установяване на демокрацията в Ирак? У нас обаче всичко се „преглъща” – нашата Политическа Търпимост позволява на заслужили либерали да вършат всякакви глупости… Възможно е не всички да са наясно за какво иде реч. Но политическата коректност е доктрина, възникнала в средата на миналия век, според която в обществото са недопустими всякакви изказвания, които оскърбяват слуха на каквато и да е обществена група и националност, по правило малцинствена. Излизайки от предпоставката, че всички хора са равни, политкоректността трябва да забрани думите, които могат да уронят моралния престиж на когото и да било. И не е нужно след 70-годишна диктатура политическата коректност да се превръща във фарс и абсурд! Днес няма бедни хора – има „социално слаби”, няма умствено изостанали – има „умни по различен начин”. Не дай си Боже, да наречеш африканците „негри” или „чернилки”. Впрочем, това е при тях. У нас „чернилки” наричат не само негрите, но и всички граждани на южните републики. Не бива да се нарича хомосексуализмът „педерастия”, наистина не трябва. Но за славните еврейски анекдоти е жалко, честна дума! Там не бива да се разказват. У нас се пускат във всяка компания. Господи, не може да се изброи всичко! Мисля, че Шекспир не би се осмелил да напише „Венецианският търговец” в наше време – ще го заклеймят като антисемит. Разни раси – разни дарби. Аз не виждам нищо страшно да се признае фактът, че латиноамериканците или негрите (пардон, африканците – А.К.) играят по-добре футбол, отколкото свирят на цигулка, а евреите имат големи достижения в хазартните игри и са по-добри в свиренето на цигулка, отколкото във футбола или бокса. Но опитайте да го кажете публично – моментално ще ви обвинят в расизъм. Нали „всички раси са равни”. Изобщо идеята за глобалното равенство сама по себе си е тъпа. Дето се вика, Бог не е подравнявал дърветата в горите. Даже и близнаците не са еднакви. В края на ХХ век Берлинската стена рухна, погребвайки Империята на Злото и комунистическата тирания. Светът си отдъхна облекчено и аз заедно с целия свят: изглеждаше, че повече препятствия към свободата и демокрацията няма. Оказа се, че крайъгълният камък на бъдещото общество, естествено, трябва да стане Всеобщата декларация за правата на човека, приета от ООН още през 1948 година. Разбира се, прекрасно е да се прогласи пред целия свят документ, който утвърждава, че на човека изначално е присъща доброта и чувство за справедливост, че той има неотменяемо право на живот, труд, свобода на придвижване, и изобщо, че „ човек е създаден за щастие, както птицата за полет”. Но, както се казва, тази музика свири кратко. Хората се оказаха не толкова добри: производството на оръжия и световният му експорт нарасна няколко пъти, в разни части на света възникнаха нови войни, нямащи нищо общо с какъвто и да е идеологически мотив – религиозен, расов или даже племенен. В СССР Декларацията за правата се признаваше само на хартия и когато Съветският съюз рухна, и нея я забравиха в потока от кървави политически и междунационални конфликти. Оказа се, че писателят Уилям Голдинг е бил прав, когато написал, че „човекът е най-опасното животно, населяващо земята”. У световните идеологии се получи объркване – реалността не съответстваше с написаните в Декларацията високи идеи и правила. Докато съществуваше противопоставянето на двете световни системи, всичко можеше да се припише на Evil Empire. Но сега кой да се обвини? Човечеството? И ето че се появи новата тирания – тиранията на двойните стандарти, тиранията на „правилните” термини, използвани в грешни или дори в абсурдни случаи. Нека опита някой политик официално да цитира мисълта на Голдинг – ще го стъпчат в прахта като фашист, садист, расист и изобщо ксенофоб. С неговата кариера ще е свършено – общественото мнение ще го зачеркне завинаги. Може съвсем убедено да се каже, че в западния свят се роди нова диктатура – диктатурата на политическата коректност. Сега на Запад, у нас също, хомосексуалистите свободно си организират шествия и паради, където открито заявяват своята ориентация. Властите ги охраняват, за да демонстрират те спокойно, защото смятат това за политически коректно. Но ако аз например, честно и откровено просто заявя за своята хетеросексуалност, ще ме обвинят в хомофобия, а в някои страни могат дори да ме тикнат зад решетките. Интересно, но представителите на сексуалните малцинства никога не ги обвиняват в хетерофобия. Понякога е страшно да изказваш мислите си! Преследва те страхът, че някъде наоколо „седят и чакат” да изтървеш някое политически некоректно слово. Между другото, това е нарушение на правото да изказваш свободно своите мисли, пък били те и спорни. И не по-малко важно, ние отвръщаме поглед от нелицеприятния факт, че хората не са равни и правата на човека се нарушават почти навсякъде, а не само в окупираните от чуждоземни войски страни. Политическата коректност е една узаконена лъжа навсякъде. Политическата коректност дава възможност на нашето правителство да заяви, че укрепването на пирамидата на властта е укрепване на демокрацията. Това е лъжа. Укрепването на пирамидата е настъпление на нашата фиктивна демокрация, което е необходимо за стабилността на страната. Но ние, робите на новата диктатура, се боим да назовем нещата с истинските им имена. На своето време Чехов, гледайки ораторстващите борци за народни правдини, тъжно недоумявал: „Защо лъжат народа? Защо го убеждават, че той е прав в своето невежество?” „Политически коректната” екзекуция на Садам Хюсеин предизвиква отвращение и дори отчаяние заради безпомощността на света пред наглата позиция на САЩ. Диктатурата на политическото лицемерие не позволява нито да се разбере, нито да се каже на глас – ако диктаторът е виновен, то е само защото управлява своята страна по законите и културата на нейния народ. С какво Садам е по-виновен от Навуходоносор, Саладин, Ричард Лъвското Сърце или херцог Алба, които унищожавали цели градове, ако те не се подчинявали? Да, тези са живели в Средновековието, че и по-рано, но политическата коректност забранява да се каже, че има култури, които днес преживяват своето Средновековие. Легендарният актьор Марлон Брандо в предаване на Лари Кинг се изтърва да каже, че Холивуд се управлява от евреи. На другата сутрин звездата на Брандо на холивудския булевард бе украсена с пречупени кръстове. Еврейската общност поиска от холивудския актьор извинение. Брандо се извини пред евреите и еврейската общност на Холивуд. Те го извиниха и му разрешиха да снима в Холивуд. Да ме убие Господ, ако разбирам, какво антисемитско има в репликата на Брандо за Холивуд? По принцип – то е точно така. Но за това не е прието да се говори. Аз, обратното, смятам, че евреите заслужават уважение и похвала за своята сплотеност – те са заедно и си помагат, затова завоюват позиции. Както политически, така и икономически. Де да можехме и ние… Но, пардон, това също не е съвсем коректно – познайте от чия гледна точка. Превод: Рени Нешкова http://glasove.com/categories/komentari/news/novata-diktatura-politicheskata-korektnost

the Earth is flat, and that's that.

почна се пак кръчмарското философстване. Така че догодина ще отключа темичката пак

След един месец /на 10-11 юни/ Сдружението ни ще вземе участие в 6-тия Панаир на туристическите анимации и забавления в НАР Кабиле, където ще промотираме антична история, посредством възстановки на сцени от живота на древните. Елате да се забавлявате с нас, а покрай това ще научите по атрактивен начин любопитни факти за римляните и траките: http://calendar.badamba.info/events/216/1496955600.html

А на 4-ти май, едва завърнали се от Римския фестивал в Меджидия, някои членове на сдружението не изпуснаха възможността да вземат участие във възстановката на римски граждански процес, провела се в СУ и организирана от кръжока по римско право към катедрата по римско право в ЮФ. Излишно е да казвам, че подобен тип реконструкция се прави за първи път в тази част на Европа.

Членовете на Мос Майорум си изкараха доста приятно в Меджидия, като завързаха много запознанства, включително и с новосъздадената българска грума DVX ANTICAE от Свищов, с който се сработихме доста добре и им помагахме тези месеци да оптимизират екипировката си. Ето и тяхното благодарствено писмо от техния председател Димитър Спасов: "Приятели, имам удоволствието да представя нашият проект в областта на историческите реконструкции - Дукс Антика/Dvx Anticae. От доста време подготвяме екипировката и оборудването на групата. Работихме с най-добрите в бранша - Vltimvs Romanvs, Йордан Сивков, Miroslav Andonov, Ivan Rendakov, прекарахме часове, дни и месеци в търсене, проучване, четене, дискутиране и майсторене, за да можем да се представим с визия, максимално доближаваща търсената, а именно - готите, източни и западни, заселили се по тези земи през трети, четвърти и пети век, взели участие в разрухата и прераждането на най-великата сред човешките империи и останали като основна, определяща част на българския етнос. Първото ни излизане пред публика беше на един от най-мащабните фестивали, провеждани някога на Балканите, Festivalul Dapyx Medgidia. Войни и дами от неолита до ден днешен. Четири дни, изпълнени с дух на отминали епохи, битки и изпитания. Четири дни на приятелство и побратимяване, в които имахме честта да се сближим с аристократите сред българските мечоносци Сдружение за антични реконструкции "Mos Maiorum Ulpiae Serdicae". Високо ценим тяхната дружба и сме отворени към всеки друг почитател на историята, независимо от къде е, какъв е и какво представя. Стига ни да е почтен, искрен и влюбен в това, което прави. За това и още много други неща - скоро!"

Спасибо Деду за Победу! С Праздником, друзья:

не върви Рамадан да плюе ръката, която го храни. Но ще нагазим в политически отклонения.

то и у нас е така.

Ясно откъде е чел Галахад :)))

Откриха морско същество на 508 милиона години, с две щипки и 50 крака. Съществото, което на пръв поглед изглежда като странен омар с множество крака и палаткоподобна черупка, е най-старото познато членестоного с мандибули. То е част от откритието, извършено от палеонтолози от Университета в Торонто и Кралския музей в Онтарио, на 21 вкаменелости в седиментните скали на националния парк Кутеней в Британска Колумбия, Канада, през 2012 г. Палеонтолозите кръщават дългото около 10 см членестоного Tokummia katalepsis в чест на река Токум Крийк, течаща през северната част на парка през Мраморния каньон (Marble Canyon), където са открити фосилите. Забележителното е, че за първи път са открити вкаменелости, които разкриват толкова големи детайли от анатомията на този вид подгрупа членестоноги. Членестоногите са група безгръбначни, в които попадат паяци, насекоми и ракообразни. Много членестоноги като мухи, мравки, раци и стоножки, имат мандибули - органи, с които могат да сграбчват, пречупват и разкъсват храната. Досега обаче не беше ясно кога точно това уникално приспособление е еволюирало. След откриването на това същество учените могат да кажат, че мандибулите са се развили поне в късния Камбрий (период, известен със своите експлозии от нови, разнородни форми на живот, продължил преди около 543 милиона до 490 милиона години), съобщава Live science. Откритието е публикувано в списание Nature. Също като останалите животни от този период, и Tokummia katalepsis изглежда странно по съвременните стандарти. Хищникът има 50 перкоподобни крака, които вероятно са му помагали да плува и ходи, и "двойка много силни щипки - едни от най-силните, които са срещани в членестоного от този период", обяснява съавторът на проучването Жан-Бернар Карон (Jean-Bernard Caron) от Кралския музей в Онтарио. Много вероятно тези щипки да са помагали на животното да сграбчва плячката (например червеи) и да я разкъсва на парчета. Снимка: Jean-Bernard Caron/Copyright Royal Ontario Museum Съществото също така има двойна черупка и две малки очи върху антените си. Първоначално учените са смятали, че тези двойночерупчести видове са сред най-ранните предшественици на членестоногите. Новите анализи обаче показват, че Tokummia katalepsis еволюира по-късно, след разделянето на Халичерови (паяци и червеи) на отделен клон. Анализ на анатомията на съществото освен това разкрива кои други характеристики правят мандибулите толкова успешни. Например, неговите над 50 телесни сегмента са важна адаптация за вида, "тъй като е можел да развие допълнителни сегменти и структури около основата на крайниците и от които мандибулите вероятно са се появили", обяснява Седрик Ариа (Cédric Aria) от Университета в Торонто. Tokummia katalepsis е поредното откритие сред вкаменелостите от Мраморния каньон, като древна риба, известна като Metaspriggina и членестоного с четири очи, наречено Leanchoilid. Откритието е потенциално нова перспектива за еволюцията на членестоногите, обяснява Якоб Винтер (Jakob Vinther), палеобиолог от Университета в Бристол, който не замесен в проучването. Въпреки колосалното им многообразие днес, произходът на членестоногите с мандибули все още е загадка, коментира Седрик Ариа, който е водещ автор на проучването. "Досега разполагахме само с подсказки какво може да са представлявали първите членестоноги с мандибули и никаква идея относно други техни ключови характеристики, които са предизвиквали огромното разнообразие на групата", добавя той. http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_80093.html?preview=ok