Last roman

нищо де, поне откъм професори и доценти на глава на населението, със сигурност сме на челни позиции.

Генетика

те ти още един прото: Непознато древно влечуго е обитавало Пиринеите преди 250 милиона години Източник: INSTITUT CATALÀ DE PALEONTOLOGIA Фосилизирани отпечатъци от стъпалата на мистериозно влечуго, живяло преди около 250 милиона години, бяха открити в каталунската част на Пиринеите. Според учените от Universitat Autònoma de Barcelona, Испания, новият вид е член на група, от която са се появили крокодилите и динозаврите. Откритието, публикувано в списание Plos one, може да хвърли светлина по какъв начин тази група животни са еволюирали и са се разпространили. Влечугото е живяло по времето когато Земята се е възстановявала от масовото измиране на повечето животни по сушата и в океаните - тогава изчезват около 90% от видовете. По онова време Земята е изглеждала по съвсем различен начин, континентите са били един суперконтинент - Пангея. Учените, начело с Еудалд Мужал (Eudald Mujal), са изследвали фосилизирани отпечатъци от стъпала на около 247-248 милиона години. Те откриват, че повечето следи са направени от предшественици на крокодилите и динозаврите - групата Archosauromorpha. Повечето следи са малки - около половин метър в дължина, въпреки че е имало и по-дълги - от над три метра. Сред тях са открити и нови отпечатъци, за които се смята, че са на нов вид влечуго - Prorotodactylus mesaxonichnus. Снимка: Eudald Mujal Собствениците на отпечатъците могат да принадлежат към Euparkeria capensis, група динозаври от същия период в Полша, Русия, Китай и Южна Африка. Изследователят Жосеп Фортуни от Института по палеонтология в Каталуния "Микел Крусафонт" смята, че отпечатъците са на животни с размери около половин метър, които са използвали четири крайници за ходене и често са оставяли следи от опашките си. "Някои отпечатъци показват вероятността от движение на два крака в определени моменти с цел по-бързо придвижване", коментира Фортуни пред ВВС News. Изследователите смятат, че този вид влечуги са доминирали по протежението на реките в древните Пиринеи. Групата вероятно е ключ към възстановяването на екосистемите след масовото измиране, като се е разпространила из целия суперконтинент. "Тези следи представляват първото доказателство за възстановяване на гръбначните от масовото измиране през Перм-Триас", коментира Еудалд Мужал. Проучването продължава за намиране още фосилизирани доказателства като кости от животните, оставили тези следи. http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_79190.html?preview=ok

да бе, Галахад, пиши по същество. Евтиното политиканстване и даването на ирелевантни примери ги остави за някоя друга тема /знаем че са твой 'специалитет', когато нямаш какво да кажеш/.

най-малкото - нямаше да е толкова истересно. Без екзотични религии, свещени войни, 'боговдъхновена' литература и изкуство, определено щеше да е скука.

да, то си зависи от гледната точка. Малко хора остават бунтари до края на дните си. Ей го, бай Докинс не се уморява да громи креационисти всякакви.

почти всеки, покрай остаряването си, решава да се презастрахова. Демек - човешко е. А и деменцията не прощава.

как се 'интегрират' мюсюлманските малцинства в Германия: https://www.facebook.com/domesticforeignworldnews/videos/720296854818232/?hc_ref=NEWSFEED

Book flips conventional wisdom on Hitler A picture from 1939 shows German Nazi Chancellor and dictator Adolf Hitler, center, consulting a geographical survey map with his general staff, including Heinrich Himmler, left, and Martin Bormann, right, during World War II. UNITED NATIONS -- A new book that examines previously restricted files from the U.N. War Crimes Commission cites documents showing that Adolf Hitler had been indicted as a war criminal for actions by the Nazis during World War II before his death - contrary to longstanding assumptions. The book, “Human Rights After Hitler” by British academic Dan Plesch, says Hitler was put on the commission’s first list of war criminals in December 1944, but only after extensive debate and formal charges brought by Czechoslovakia, which had been occupied by the Nazis. The previous month the commission determined that Hitler could be held criminally responsible for the acts of the Nazis in occupied countries, according to the book. And by March 1945 - a month before Hitler’s death - “the commission had endorsed at least seven separate indictments against him for war crimes.” Hitler's Secret Archive <b> In Full: </b>Scott Pelley brings three Holocaust survivors to examine a recently-opened archive of Nazi atrocities. The records were kept sec... Plesch, who led the campaign for open access to the commission’s archive, told The Associated Press on Tuesday that the documents show “the allies were prepared to indict Hitler as head of state, and this overturns a large part of what we thought we knew about him.” A Dec. 15, 1944 document submitted to the commission by Czechoslovakia accuses Hitler and five members of “the Reich government,” including his deputy Rudolf Hess and Heinrich Himmler, one of the Nazis most responsible for the Holocaust, of crimes including “murder and massacres-systematic terrorism.” A photocopy is included in the book. The United Nations War Crimes Commission was established in October 1943 by 17 allied nations to issue lists of alleged war criminals - ultimately involving about 37,000 individuals - and examine the charges against them and try to assure their arrest and trial. Its unrestricted records, related to more than 10,000 cases, were put online in July 2013 by the International Criminal Court after an agreement with the U.N. Three months later, then U.S. Ambassador Samantha Power announced that the restricted files - which contain some 30,000 sets of pre-trial documents submitted by national and military tribunals to the commission to judge whether a case should be pursued - would be given to the Holocaust Museum in Washington. According to the book, legally certified documents, government transcripts and interviews with torture victims “prove beyond doubt” that the U.S. and British governments were told about Hitler’s extermination camps in the early years of World War II. Plesch said both governments acknowledged their existence but did almost nothing to stop the mass killings. The earliest condemnations of Nazi atrocities were made in a joint statement by the Czech and Polish governments in November 1940. In 1942, the American, British and Soviet governments led their allies in a public declaration “that explicitly condemned Hitler’s ongoing extermination of European Jews” and the book says that condemnation was far stronger than commonly believed. “The records overturn one of the most important accepted truths concerning the Holocaust: that, despite the heroic efforts of escapees from Nazi-occupied Europe, the allies never officially accepted the reality of the Holocaust and therefore never condemned it until the camps were liberated at the end of the war,” Plesch wrote. “The book documents not only that the extermination of the Jews was condemned officially and publicly by the allies but that specific features of the extermination were publicized, including a favored method - lethal gas - and the central place of execution - Poland,” he said. Plesch wrote that it was beyond the scope of the book to assess why public condemnations of the extermination of Jews aren’t prominent in public and scholarly narratives of the Holocaust. One possibility, he said, is that “significant parts of the governments in the United States and the United Kingdom were directly opposed to doing anything to help the Jews or to support war crimes prosecutions.” Nonetheless, he cited material from the commission’s restricted archive which shows that hundreds of German “foot soldiers of atrocity” were indicted while the Holocaust was still underway by states where the crimes took place - and it shows that these national indictments were endorsed by the War Crimes Commission up to its final meetings before it was closed in March 1948. One chapter analyzes country-by-country the indictments that began to be made early in 1944 for anti-Jewish persecution by Germans. It includes 372 cases submitted against Germany by Poland, 110 by the Netherlands, 91 by France, 52 by Czechoslovakia, 30 by Yugoslavia, 21 by the United Kingdom, 18 by Belgium, 14 by Denmark and 12 by Greece. The book also notes cases brought against German allies Japan and Italy. “Ultimately thousands of soldiers were tried for war crimes after World War II,” the book says. But Plesch wrote that “the commission’s files contain indictments against thousands of Nazis who were then allowed to go free.” © 2017 The Associated Press. All Rights Reserved. This material may not be published, broadcast, rewritten, or redistributed. http://www.cbsnews.com/news/adolf-hitler-indicted-war-criminal-actions-nazi-during-world-war-ii/?ftag=COS-05-10aaa0g&utm_campaign=trueAnthem%3A+Trending+Content&utm_content=58f8367af12912000814f49f&utm_medium=trueAnthem&utm_source=twitter

Културното наследство на бетона © Александър Геров Стара и нова история Старата столица ви очаква с безценното си културно-историческо и архитектурно наследство! Тази многообещаваща покана беше предназначена за гостите на Велико Търново по повод Международното изложение "Културен туризъм", чието четиринайсто издание предшестваше тази година Великденските празници. Ала нито присъствието на десетки български и чуждестранни изложители, нито старанието на организаторите да рекламират с шарени занаятчийски произведения и танцуващи "лазарки" дестинацията Стара българска столица бяха в състояние да прикрият разрухата на автентичното ни историческо наследство. Както находчивите пъстроцветни графити по изронени мазилки и ламаринени паравани не успяха да залъжат експертите по европейски столици на културата. И ако преди две години стъпаловидният град не се класира за европейска културна столица, след още две години няма да го класифицират и като българска културна столица. Защото столетна история не се възкресява само с нови крепостни стени за декор на светлинно шоу, а с грижливо и компетентно възстановяване и поддържане на съграденото от уста зидари и европейски архитекти. Тръгнах и аз за Изложението, но не стигнах до щандовете му, защото се натъкнах на чудовищни "обекти" из тесните улици на града, възстановяван от жителите си поне петнайсет пъти след земетресения, пожари, наводнения и други природни бедствия – къщи, ханове, училища, храмове, както подобавало на старопрестолен град, единствен по вида си в Европа! Европейски пътешественици от миналите векове оценили "съвършенството на човешките ръце, работили в непосредствен контакт с природата" и го нарекли "град като никой друг", а според Иван Вазов той бил "невероятен, невъзможен град". Той е и първата българска забележителност Градът се появил още в началото на ХХ век на страниците на световното издание National Geographic чрез пътеписа "Търново - градът на висящите градини" от репортера Феликс Кох, когото тогава настанили в модерния за времето си хотел "Цар Борис" (в преустроената къща на братя Шопови) - с тераса към Янтра и изглед към хълма Трапезица. Пътешественикът го нарекъл "местния Уолдорф-Астория" заради пълния комфорт, безупречната хигиена и вежливото обслужване, но вероятно и заради другите гости – короновани глави и държавници. © Александър Геров Хотел "Цар Борис" Тази пролет, сто и десет години по-късно, внушителната сграда, декорирана с елементи от различни европейски стилове, с характерните търновски балкончета с парапети от метални дантели, е развалина, напълно занемарена, а гостите на Изложението бяха настанени в безлична и неуютна бетонна грамада, която стърчи между меандрите на Янтра и прегражда гледката към склоновете на единия от трите хълма. Дали нямаше да се чувстват по-близо до историята ни, ако ги поканеха в един възстановен български Waldorf-Astoria от 1903 г., както се прави по света в такива уникални градове? Но бетонът вече неумолимо превзема Търновград Той се намъква и между плътно притиснати един до друг архитектурни паметници, възстановени, обитавани и поддържани от добри стопани, какъвто е случаят с посегателството над ансамбъла от възрожденски къщи на търговци от края на ХVIII век, наети още преди Освобождението за френско, австрийско и руско консулство. Те са вкопчени в скалата като здрава стена на дюкяна или склада, а на горния кат, отворен към Царевец, в малко пространство са разположени жилищните помещения около вътрешни дворчета. През прозорците им се вижда купола на катедралния храм, възстановен от търновлии след опустошителното земетресение, и се чуват камбаните му. Така беше преди две години, но вече няма да е така! © Александър Геров Откъм улица "Пандели Кисимов" Друга бетонна конструкция е забодена по-напред в същата скала, и доскоро над нея стърчеше още по-висок кран, кой знае как изпълзял нагоре. Вероятно е спускал от небето бетонната клетка на асансьора към строящия се увеселителен комплекс, за да не се морят клиентите му по хълма, както са свикнали жителите на историческия град от хилядолетие и повече насам. Предприемчивият инвеститор, известен на цялата област, явно е решил да надгради културното историческо наследство с модерни ценности и е избрал да се впише точно в това съхранено кътче от славното минало. Каква ли електронна музика ще заглуши камбанния звън, когато обитателите на къщите, построени през 1769 и 1776 (според металните числа върху фасадите им) няма да могат да виждат вече катедралните кубета? Разпитах съседите наоколо, не протестират ли, не търсят ли правосъдие... Опитали, но им показали "изрядни документи, архитектурно одобрени планове и разрешително за строеж". За съучастничество в накърняване на историческото наследство от страна на архитекти и администратори явно няма конституирано наказание. Остава да въздъхнем като горестния син на Търново, Петко Р. Славейков, О, спи ли Бог? О, Бог не види ли?! Важно било туристите да не видят, обяснил някой от взимащите решения за "градоустройството" пред озадачен жител, попитал го, как водят туристите покрай рушащите се, забравени от властите архитектурни паметници на историческия град... Уличките "Пандели Кисимов" и "Никола Пиколо" са толкова тесни, че сигурно трябва силом да извръщат главите на любопитните чужденци, за да не видят, например, рухналата къща на Кокона Анастасия, строена преди три века и приютявала много пъти Васил Левски, вероятно в някои от тайниците на избата или в подземните проходи. © Александър Геров Къщата на кокона Анастасия Анастасия е сестрата на д-р Никола Савов Хаджиилиев, наричан Пиколо заради ниския му ръст. Той се прославил като лекар, писател и политолог в чужбина, но е запомнен като един от най-щедрите благодетели на родния си град, оставяйки голямо завещание на училищата и църквата. Къщата е можело да бъде възстановена, укрепена и отворена за туристи от явно добронамерен нов собственик, откупил я от законните наследници на Никола Пиколо, но мудните административни процедури предрешили съдбата й. © Александър Геров Останки от разрушената къща С къщи като тази изчезва и онази невъзстановима атмосфера на Велико Търново, която привлича хората от близо и далеч. Скоро старините ще са затулени от бетонни стени, а който ги притежава по наследство или чрез покупка, ще предпочете да продаде такъв имот, докато все още може да вземе за него добри пари от купувач, необременен от почит към историята. Дори англичаните, купили, реставрирали и отворили стара къща за гости, може би вече се оглеждат за друго място из България, по-далеч от амбиции и алчност, където да вложат сръчност и ентусиазъм в някое по-малко известно културно-историческо наследство на страната ни. Мариана Екимова-Мелнишка и Александър Геров са автори на книгата "Къщите говорят" http://www.dnevnik.bg/analizi/2017/04/20/2955453_kulturnoto_nasledstvo_na_betona/

Полша: Мултикултурализмът на Западна Европа е причина за тероризма Полският министър на вътрешните работи Мариуш Блашчак заяви, че причината за последните терористични актове в Европа е политиката на мултикултурализъм, която се разпространява в Западна Европа. „Политиката на мултикултурализма на Западна Европа дава кървави плодове под формата на терористични нападения“, каза той, подчертавайки, че Европа се сблъсква с „най-мощната миграционна криза“. Блашчак увери, че управляващата в Полша крайно консервативна партия Право и справедливост няма да допусне повторение на случващото се в западните държави. „Нашите предшественици ни вкараха в криза, съгласявайки се да приемат бежанци, а в действителност мигранти от Близкия изток и Северна Африка“, посочи той. Блашчак заяви, че в Полша могат да бъдат създадени лагери за мигранти само при крайна необходимост – „криза, подобна на тази в Унгария през 2015 г.“ „Става дума за това да бъдем подготвени за подобна ситуацията, да разполагаме с места, където мигрантите, нарушаващи закона, могат да чакат своята депортация“, уточни вътрешният министър. През септември 2017 г. изтича приетият от ЕС през 2015 г. двугодишен срок за реализиране на програмата за разпределяне на най-малко 98 000 мигранти, пристигнали в Южна Европа. Всяка страна получи квота за броя мигранти, които трябва да настани на своя територия. До момента са преселени само около 15 000 мигранти. След като на власт дойде партията Право и справедливост в резултат на парламентарните избори през 2015 г., Полша отказа да приема мигранти и бежанци от мюсюлмански държави. Тя аргументира своето решение с необходимостта да осигури безопасността на своите граждани. /БГНЕС и ТАСС http://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=5988

то и архивожда на индианците го поздрави нашия султан, така че к'во пра'им ся?

то като свикнеш да се возиш и току виж накрая си забравил как да караш.

гърци, римски търговци, всякакви с приключенчески дух.

Християнството като религия е суеверие на квадрат, със стройна организация /заимствана от римляните/, издигнало манипулацията на непросветените маси до изтънчено изкуство и насърчаващо псевдонауката, която да съответства на религиозните им убеждения за повече от 1000 години.

това е факт. Като по-емоционални създания, жените са лесно податливи на манипулация. Които не им пречи и на тях да са добри манипулаторки, от което се получава чудесен порочен кръг, инкубатор за много конспиративни митове.

Нова глава във вечния спор: Твърде влажният климат е довел до измирането на мегафауната (видео) Снимка: LifeGate Международен екип от учени е открил доказателства в полза на нови причини за изчезването на мегафауната, случило се преди 11-15 хиляди години, съобщи EurekAlert!. Изследването на австралийски учени е публикувано в Nature Ecology and Evolution. Според новото изследване основната причина за изчезването на повечето видове гигантски бозайници е топенето на вечните ледове в Сибир и Северна Америка. Това е довело до увеличаването на влажността, поради което се променили привичните за животните пасища, които са били заменени от мочурища и блата. Вследствие на това са се разделили големите животински популации. В проучването изследователите разглеждат останките на древни животни и установяват, че промените в околната среда са един от решаващите фактори за изчезването на много видове представители на мегафауната, по-специално, гигантските ленивци и саблезъби котки. Предишно изследване сочеше, че гигантските кенгура и костенурки, големи колкото автомобили, са изчезнали от Австралия, заради това, че са ловувани от хората. http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_79008.html?preview=ok

Giant sea scorpions used serrated tail spines to slay prey, Edmonton study finds 'This is an animal that can hack you into smaller bits' This illustration shows how ancient sea scorpions used their claws and serrated tails to dispatch their prey. (Nathan Rogers) Ancient sea scorpions, which once crawled the primordial seas, used serrated, slashing tail spines to overpower their prey, new research from the University of Alberta suggests. These predators thrived in warm, shallow waters across the globe, long before the evolution of barracudas or sharks, 430 million years ago. Related to the modern scorpion and horseshoe crabs, sea scorpions — or eurypterids — had thin, flexible bodies. Some species also had pincer claws and could grow up to three metres in length, making them the largest known arthropods to have ever lived. "If you saw one, it would be a little bit like a cross between a lobster and a dragonfly," Scott Persons, paleontologist and lead author on the study, said during an interview with CBC Radio's Edmonton AM. "It has a long segmented body — some of them do have long pinching claws — and then it has got this head, which if it weren't for all the features would actually be pretty cute, because it's got these large eyes, probably important for detecting and zeroing in on its prey." 'Strike, strike and strike again' A study titled "Sea scorpions strike: New evidence of extreme lateral flexibility in the opisthosoma of eurypterids" concludes the ancient predators had powerful weaponry. After examining a fossil recently discovered near Lesmahagow, Scotland, researchers believe these creatures attacked and killed their prey with sidelong tail strikes. "What we envision this critter doing is grabbing hold of things with its segmented legs and mouth parts," Persons said. "So it grapples with it and, if it's something large, it can whip that tail to the side. "It can slash it, strike, strike and strike again until whatever it wants to eat is dead and done struggling, and it can shove it into its mouth." The newly discovered fossil of eurypterid Slimonia acuminate — a particular species no larger than your "typical lobster" — collected from the Patrick Burn Formation, was the specimen that provided the new clues about how these ancient predators hunted for food, Persons said. "We've known that they've had these serrated tail spines for a long time. What's new about this specimen is that it happens to be preserved with such a strong curve to it," Persons said. 'This thing can really whip around' "Often when an animal dies, it goes stiff, but in this case, we have it in a nice curve showing the full amount of flexibility that the exoskeleton was capable of, and this thing can really whip around." Unlike lobsters and shrimps, which can flip their broad tails up and down to help them swim, eurypterid tails were vertically inflexible but horizontally highly mobile. This meant that these sea scorpions could slash their tails from side to side, without propelling themselves away from an intended target, Persons said. "Most predators are limited by what they can eat, based on the size of their mouth, but this is an animal that can hack you into smaller bits," Persons said. "If you're a little, early vertebrate fish — one of our ancestors — and you're swimming around the lagoon, this might be the critter you're most afraid of." The research was published in the American Naturalist in March 2017. http://www.cbc.ca/news/canada/edmonton/giant-sea-scorpions-used-serrated-tail-spines-slay-prey-1.4072767

хипотетична възстановка на часовника на Ктесибий:

ами всеки да чете това, което кореспондира на умствения му капацитет.

Where did the Scythians come from? The Lomonosov Moscow State University anthropologists have put forward an assumption that the Scythian gene pool was formed on the basis of local tribes with some participation of populations, migrated to the northern Black Sea region from Central Asia. The research results have been published in the American Journal of Physical Anthropology. Members of the Lomonosov Moscow State University have conducted a comparative analysis of variouscranial series in terms of nonmetric cranial traits frequencies in order to evaluate genetic succession between the Scythians from the northern Black Sea region and Bronze Age populations from Eastern Europe and Central Asia. Alla Movsesyan, a leading researcher at the Anthropology Department of the Lomonosov Moscow State University and one of the article authors tells: “Nowadays there are two main hypotheses of the origin of the Scythians. According to the first one they came to the northern Black Sea region from Central Asia as invaders and local Indo-European population was assimilated by them. And as follows from the second hypothesis, the Scythians were genetically linked to the local population of the Srubnaya culture-historical society (the Timber-grave culture) – the ethno-cultural consociation of tribes in the Late Bronze Age (16th-12th centuries BC), inhabited steppe and forest-steppe belts between the Dnieper and Ural Mountains.” We should clarify that a cranial series means a group of skulls from one or several closely-spaced burials, belonging to one ethnic group or one archeological culture, and discrete-varying, nonmetric traits reflect minor anatomical variants of the human skull. They include various additional or irregular holes, irregular skull sutures and processes, small bones in fonticuli and skull sutures. These traits are supposed to have genetic nature and could characterize the gene pool of a population. It has been revealed that the matrices of genetic distances between populations, built on the basis of nonmetric traits, correlate with the matrices of genetic distances between the same populations, built in accordance to the data on molecular genetic markers. Consequently, a comparative analysis of nonmetric cranial traits could be considered as a sort of alternative to DNA-researches in ancient populations’ studies. Alla Movsesyan explains: “Unlike the ancient DNA studies on skeletal material, which is still quite a complicated and expensive process, using nonmetric cranial traits allows to carry out a population genetic analysis of unrestrictedly large quantity of cranial series, and this is very valuable for the studies of genetic links between ancient populations. This technique is quite widely-spread in foreign anthropology”. In order to distinguish the measure of differences between populations anthropologists have used a statistical approach, known as a mean measure of divergence. It implies that genetic distances between populations were calculated on the basis of nonmetric traits frequencies data. The obtained results allow to assume that both hypotheses of the Scythian ethnogenesis are partly correct: the Scythian gene pool was formed on the basis of descendants both of the Bronze Age local Srubnaya culture and populations, migrated from Central Asia. The idea that the Scythians were predecessors of the Slavs is one of the stable myths in spite of the fact that scientists have proved long before that there was almost no succession between these two tribes. Alla Movsesyan specifies: “According to B.A. Rybakov’s hypothesis, stated in his book “Herodotus’ Scythia”, a part of the Scythian tribes, so called Scythians-Ploughmen, probably took some part in the Slavs ethnogenesis due to the longstanding geographic proximity. However, the idea that the Scythians are direct predecessors of the Slavs is not supported by any archeological, anthropological, genetic or linguistic data.” http://www.heritagedaily.com/2017/03/where-did-the-scythians-come-from/114308

т. е. изреденото според теб трябва да означава, че Сп.8 заслужава някакво доверие?

честит султан и опит за османска реконкиста. В по-далечен план, ако Ердоган се задържи на власт, може да се очаква опит за радикализиране на източните Родопи и поява на сепаратистки човечета там.

защото в по-голямата си част жените най-често стават жертви /а и разпространители/ на псевдонаучна информация и модерни суеверия.

Много добра статия от БГ Наука: Интервю с доц. Иванка Цачева: Ваксините – ползи и рискове Поради застрашителните размери, които придобива въпросът за ваксините и крайните мнения, които се заемат от членовете на обществото ни, решихме да разговаряме с независими представители на научната общност, които са посветили живота си на имунологията, микробиологията и лекарската професия. Ето какво споделя доц. Иванка Цачева, молекулярен имунолог, по темата. Бихте ли се представили на нашите читатели? Името ми е Иванка Цачева и съм доцент по молекулярна имунология към Катедрата по Биохимия в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Всичките ми 25 години трудов стаж са посветени на преподавателска и изследователска работа в областта на имунологията. Държа да отбележа, че не произвеждам ваксини и не работя за компании, които произвеждат ваксини. Моята работа е само и единствено изследователска, а интересът ми към темата е фундаментален. Как бихте обяснили действието на ваксините на достъпен език – така че механизмът да бъде разбран дори от хора, които нямат биологическо образование? Ваксините са средство за активна имунизация. Такава активна имунизация протича в човешкото тяло всеки път, когато прекарваме някаква инфекция. По време на този процес имунната система идентифицира причинителя по негови уникални молекули, изработва ефективна специфична защита срещу този конкретен причинител, с която го унищожава и приключва инфекцията и, най-важното, „запомня“ причинителя и повече не допуска той да установи инфекция в същия организъм. Тази „памет“ се нарича имунологична памет и се осигурява от два вида клетки на кръвта, които се характеризират с дълъг живот – десетки години. Имунологичната памет представлява еволюционно предимство, характерно само за гръбначните животни и им дава средство за оцеляване, без което продължителността на живот не би била такава, каквато я познаваме. Това важи в най-голяма степен за човека, като човешката имунна система се характеризира с най-високо ниво на сложност и ефективност. В този смисъл ваксинирането имитира естествен процес със всички последствия освен едно – не предизвикват инфекции, тъй като не съдържат вирулентни причинители. Целта на ваксината е да „запознае“ организма с уникалната молекулна характеристика на даден инфекциозен причинител и да предизвика изработването на имунологична памет, която ще се задейства незабавно при всяка следваща среща на ваксинирания организъм със същия причинител. Какво съдържат ваксините – има ли опасни вещества в тях, за кого биха били опасни и защо изобщо се намират във ваксината? Най-важният компонент на ваксините е инфекциозния причинител в отслабена или напълно инактивирана форма, така че да не може да предизвиква инфекция. В днешно време се правят и ваксини, които не съдържат цял инфекциозен причинител, а само негови отделни молекули – такива, за които е установено, че са идентификатори на патогена и се атакуват от имунната система. В този случай се налага използването на допълнителни компоненти, наречени адюванти, които компенсират липсата на цял патоген и стимулират имунния отговор срещу изолирани молекули. Ако ваксината е опакована в количество, което съдържа няколко дози на приложение, тя съдържа и консервант, който не позволява растежа на микроорганизми в опаковка, която е вече отворена и трябва да се съхранява за известно време. Ваксините, които се опаковат в еднократни дози не съдържат такива консерванти. Има и други компоненти, които се използват като стабилизатори, тъй като ваксините са в течна форма. Дали са опасни тези компоненти и за кого? Отговорът на този въпрос не е еднозначен, но като цяло е, че тези компоненти не са установени като опасни. Всеки компонент минава през нарочни, целенасочени научни изследвания и клинични тествания и се документира със своите ползи и евентуални странични ефекти. Това е същият тип протокол, който се прилага за което и да е лекарство – с или без лекарско предписание. Това е задължение и отговорност на хората, които разработват и след това произвеждат ваксината или лекарството. Освен това, в научната литература през последното десетилетие има много публикувани научни резултати, които имат за цел да установят опасен страничен ефект на въведените в международния имунизационен календар ваксини. Това е продиктувано от надигналата се обществена нагласа, че ваксинирането предизвикват аутизъм. Счетох за моя отговорност да проверя тези резултати, за да дам информиран отговор. Тревогата е вдигната през 1998 г. от статия на екип изследователи, водени от Andrew Wakefield, чиито резултати се базират на изследване на осем деца, при които се проявява аутизъм месец след поставянето на комбинираната ваксина срещу морбили, заушка и рубеола. Те твърдят, че по установен от тях механизъм ваксината е довела до аутизъм при изследваните деца, поради използвания причинител на морбили и консервантът тимеросал (thimerosal), който съдържа живак. Статията е публикувана в престижното научно списание The Lancet с оригинално заглавие: “Ileal-lymphoid-nodular hyperplasia, non-specific colitis, and pervasive developmental disorder in children”и поражда огромен интерес сред научна общност. За около 15 години след това са проследени огромен брой деца (става въпрос за милиони) в различни държави – европейски, северноамерикански, австралийски, азиатски и подробно са документирани и анализирани всички ефекти от прилагането основно на въпросната ваксина. Всички резултати показват, че няма връзка между ваксинирането и проявата на аутизъм при отделни дечица. Нещо повече, поради обществения натиск след 2001 година, ваксините вече не съдържат тимеросал, но тенденцията за увеличаване броя на деца с аутизъм в световен мащаб се запазва и до днес. Ако изобщо има нещо положително като последствие от тази публикация, то е че благодарение на интензивната и насочена изследователска работа на голям брой колективи, се откриват много от факторите, отговорни за проява на аутизма при хора – това е състояние, възникващо на почти изцяло генетична основа и се инициира вътреутробно, а не след раждането. Първите проявления обаче съвпадат като време с периода на ваксиниране, който приключва към края на втората година. Списанието The Lancet изтегля статията след като всички съавтори на Wakefield оттеглят подкрепата си за интерпретацията на получените от тях резултати. В научните публикации се коментират и професионалните стандарти, които са били пренебрегнати от Wakefield и сътрудници, но за съжаление обществената нагласа не следва същия ход. Какви са реално съществуващите рискове от поставянето на ваксина? Реалните рискове от поставянето на ваксина са в две посоки. Ако ваксината съдържа цял патоген, то е възможно тя да предизвика инфекция, в случай че технологичният процес не е инактивирал или отслабил патогена. Това е риск, който би трябвало напълно да се контролира от производителите. Другият реален риск, по мое мнение, може да се предизвика от приложението на твърде голям брой ваксини, като например ежегодното ваксиниране на възрастни срещу един и същи клас патогени като грипните вируси. Така имунологичната памет ще загуби „разнообразието“ си и няма да е в състояние да покрива всички предизвикателства на околната среда. С кои ваксини е установен проблем и от какъв характер е той? Доколкото знам, проблеми е имало с ваксини, при които грешки в технологичния процес са предизвиквали инфекции вместо активна имунизация. Но става въпрос за конкретни партиди на ваксина срещу полиомиелит, приложена в Африка преди доста време, а не по принцип за ваксина срещу полиомиелит. Като предпазна мярка в днешно време се използват и ваксини, които вместо цял патоген, съдържат отделни негови молекули и така няма риск от инфектиране. Има ли групи, за които ваксинирането е противопоказно? Има, това са хора с проявен автоимунитет и деца, чиито родители са проявили автоимунно заболяване. При това положение е възможно (но не и задължително) ваксината да е по-скоро вредна, отколкото полезна. Но това са особени случаи и не могат да се използват като правило. Много хора не разбират значението на колективния имунитет. Бихте ли обяснили понятието на достъпен език? Колективният имунитет се осигурява от голяма група хора, които са имунни (т.е. защитени) срещу определен инфекциозен причинител, например защото са ваксинирани или вече са прекарали инфекцията. Така се намалява рискът от заразяване за отделни членове на тази група, които не са ваксинирани. Или с други думи, намалява броят на хората, които могат да разпространяват дадена зараза и тогава неваксинираните индивиди, които живеят сред тях имат по-малък риск от заразяване. Но има значение съотношението между имунни и неимунни индивиди. Последните трябва да са единици. Освен това, този вид имунна защита има по-голямо значение при инфекции, причинявани от вируси, тъй като вирусите имат нужда от гостоприемници, за да живеят и гостоприемниците са тези, които ги разпространяват. При бактериалните инфекции не е така. Защита срещу патогенни бактерии може да се осигури само с ваксини, тъй като бактериите могат да живеят и извън гостоприемници, имат начини да оцеляват при неблагоприятни условия и са неотменна част от средата, която хората обитават. При много бактериални инфекции проблемът не е самата инфекция, а токсините, които се произвеждат от бактериите. Така че е най-добре да не се допуска възникването на такава инфекция, нещо което може да се постигне с ваксините. Разбира се, хора, страдащи от бактериални инфекции ще „обогатяват“ средата с бактериите, които живеят в тях и в този смисъл колективният имунитет ще действа предпазно като опазва средата от патогенни бактерии. Как си обяснявате възникването на т. нар. „антиваксърско движение”? Кой има изгода от това хората да се страхуват да ваксинират децата си? Много често хората не разбират това, което казват. Образованието има значение, то прави хората по-малко податливи на манипулации. А родителството е огромна отговорност, която провокира тази податливост към манипулации. Страхът да не допуснат грешка кара родителите да се колебаят и тогава агресивна група хора може да наложи мнението си с псевдоаргументи. Аз намирам аналогия със ситуацията с модерното напоследък веганство. Това е с нищо неоправдано човешко поведение, което лицемерно си служи с морални категории, за да популяризира, доста агресивно при това, ново отношение към живота. И има хора, които се поддават на тази агресия или на тази мода. Медиите имат също голямо значение в такива ситуации. Те могат да „наливат масло в огъня“ като дават трибуна на некомпетентни мнения, идващи предимно от „информирани“ родители. Откъде се информират родителите – от социалните форуми, които са ненадеждни източници. Там всеки може да каже или напише каквото му хрумне, без да носи отговорност за това. Хората имат склонност да коментират неща, които не разбират. И винаги се намират такива, които да им вярват и участват в разпространяването на тези „компетентни“ мнения. Наскоро по БТВ гледах предаване, посветено на темата „Опасни ли са ваксините“ и водещата даде думата на една майка (Стела, с 2-годишна дъщеря) и на един баща (Любомир, с 8-месечен син). Двамата родители уверено твърдяха неща, които не разбират. Увереността им идваше от това, че са чели мнения на други родители! Родители споделяли, че ваксините предизвикват повишаване на температурата, гърчове и др. Нормално е една ваксина да предизвика първите ден-два симптоматика, характерна за заболяването, срещу което е създадена. Това е гаранция, че имунната система реагира по правилния начин! Ваксините предпазват от разболяване. Ако вземете решение да не ваксинирате детето си, това означава, че поемате риска то да се разболее. А последствията от една инфекция са много по-опасни и дълготрайни, отколкото от която и да било ваксина, защото ваксината само имитира инфекцията. Нещо повече, ако детето ви се разболее, то ще разболее следващи неимунни деца и т.н. Затова не се учудвайте, че при постъпване на деца в детската градина се изисква те да са имунни срещу опасни патогени. Защото иначе се превръщат в техни разпространители. Що се отнася до добавките във ваксините, ако те имаха действително връзка с отключването на даден тип заболяване, то тази връзка отдавна щеше да се е проявила. Ваксини се правят и използват от хората по един и същи начин от времето на Луи Пастьор. За сведение това е краят на 19 век. Изгода от това хората да не се ваксинират имат тези, които разчитат хората да се разболяват и се надяват да им продават лекарства. Ще кажете – това не са ли същите, които произвеждат ваксините. Възможно е и да са същите, тук ми е трудно да дам достоверен отговор. Знам за фармацевтични компании, които произвеждат ваксини, но дали всички ваксини се произвеждат от фармацевтични компании – това не знам. А може да става дума и за пазарна конкуренция, като се има предвид, че атаката, започнала в научното пространство, беше срещу една конкретна ваксина. Ето още един пример, че основно става въпрос за пари. В края на 70-те и началото на 80-те години на 20-ти век в САЩ е имало бум на съдебни процеси срещу производители на ваксини и това е било доходно за адвокатското съсловие. С един нормативен акт тази съдебна истерия е прекъсната и всички забравят, че ваксините са опасни и юридическото съсловие се втурва да търси друга ниша. Пред какви рискове сме изправени като общество, ако това движение стане още по-масово и големи групи от хора останат неваксинирани? Рисковете са големи. За да си дадем сметка за тях, трябва да оценим резултата от прилагането на ваксини. Първата ваксина е приложена от Луи Пастьор, с което той е спасил живота на човек, който е щял да умре от бяс. Противобясната ваксина се прилага и днес и то само при съмнение от заразяване. По времето на Луи Пастьор инфекциозните заболявания са били една от трите големи причини за човешка смъртност. Най-добрата стратегия срещу смъртоносни или инвалидизиращи инфекции е тяхното предотвратяване, а това става чрез ваксините. Благодарение на използването на ваксини хората са изкоренили вариолата (вирусна инфекция с около 30% смъртност), свели са до единични случаи полиомиелита (вирусна инфекция с висок процент инвалидизация), дифтерита, тетануса (тетаничния токсин може да предизвика смърт за часове, затова при съмнение се прави и пасивна имунизация), коклюша, морбилито, заушката. Спирането на ваксинирането ще върне всички тези инфекции на дневен ред, ще се загуби колективният имунитет срещу тях и неимунизираните хора ще страдат. Интервюто взе Росица Ташкова. http://nauka.bg/интервю-с-доц-иванка-цачева-ваксините/