Last roman

Полша: Мултикултурализмът на Западна Европа е причина за тероризма Полският министър на вътрешните работи Мариуш Блашчак заяви, че причината за последните терористични актове в Европа е политиката на мултикултурализъм, която се разпространява в Западна Европа. „Политиката на мултикултурализма на Западна Европа дава кървави плодове под формата на терористични нападения“, каза той, подчертавайки, че Европа се сблъсква с „най-мощната миграционна криза“. Блашчак увери, че управляващата в Полша крайно консервативна партия Право и справедливост няма да допусне повторение на случващото се в западните държави. „Нашите предшественици ни вкараха в криза, съгласявайки се да приемат бежанци, а в действителност мигранти от Близкия изток и Северна Африка“, посочи той. Блашчак заяви, че в Полша могат да бъдат създадени лагери за мигранти само при крайна необходимост – „криза, подобна на тази в Унгария през 2015 г.“ „Става дума за това да бъдем подготвени за подобна ситуацията, да разполагаме с места, където мигрантите, нарушаващи закона, могат да чакат своята депортация“, уточни вътрешният министър. През септември 2017 г. изтича приетият от ЕС през 2015 г. двугодишен срок за реализиране на програмата за разпределяне на най-малко 98 000 мигранти, пристигнали в Южна Европа. Всяка страна получи квота за броя мигранти, които трябва да настани на своя територия. До момента са преселени само около 15 000 мигранти. След като на власт дойде партията Право и справедливост в резултат на парламентарните избори през 2015 г., Полша отказа да приема мигранти и бежанци от мюсюлмански държави. Тя аргументира своето решение с необходимостта да осигури безопасността на своите граждани. /БГНЕС и ТАСС http://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=5988

то и архивожда на индианците го поздрави нашия султан, така че к'во пра'им ся?

то като свикнеш да се возиш и току виж накрая си забравил как да караш.

гърци, римски търговци, всякакви с приключенчески дух.

Християнството като религия е суеверие на квадрат, със стройна организация /заимствана от римляните/, издигнало манипулацията на непросветените маси до изтънчено изкуство и насърчаващо псевдонауката, която да съответства на религиозните им убеждения за повече от 1000 години.

това е факт. Като по-емоционални създания, жените са лесно податливи на манипулация. Които не им пречи и на тях да са добри манипулаторки, от което се получава чудесен порочен кръг, инкубатор за много конспиративни митове.

Нова глава във вечния спор: Твърде влажният климат е довел до измирането на мегафауната (видео) Снимка: LifeGate Международен екип от учени е открил доказателства в полза на нови причини за изчезването на мегафауната, случило се преди 11-15 хиляди години, съобщи EurekAlert!. Изследването на австралийски учени е публикувано в Nature Ecology and Evolution. Според новото изследване основната причина за изчезването на повечето видове гигантски бозайници е топенето на вечните ледове в Сибир и Северна Америка. Това е довело до увеличаването на влажността, поради което се променили привичните за животните пасища, които са били заменени от мочурища и блата. Вследствие на това са се разделили големите животински популации. В проучването изследователите разглеждат останките на древни животни и установяват, че промените в околната среда са един от решаващите фактори за изчезването на много видове представители на мегафауната, по-специално, гигантските ленивци и саблезъби котки. Предишно изследване сочеше, че гигантските кенгура и костенурки, големи колкото автомобили, са изчезнали от Австралия, заради това, че са ловувани от хората. http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_79008.html?preview=ok

Giant sea scorpions used serrated tail spines to slay prey, Edmonton study finds 'This is an animal that can hack you into smaller bits' This illustration shows how ancient sea scorpions used their claws and serrated tails to dispatch their prey. (Nathan Rogers) Ancient sea scorpions, which once crawled the primordial seas, used serrated, slashing tail spines to overpower their prey, new research from the University of Alberta suggests. These predators thrived in warm, shallow waters across the globe, long before the evolution of barracudas or sharks, 430 million years ago. Related to the modern scorpion and horseshoe crabs, sea scorpions — or eurypterids — had thin, flexible bodies. Some species also had pincer claws and could grow up to three metres in length, making them the largest known arthropods to have ever lived. "If you saw one, it would be a little bit like a cross between a lobster and a dragonfly," Scott Persons, paleontologist and lead author on the study, said during an interview with CBC Radio's Edmonton AM. "It has a long segmented body — some of them do have long pinching claws — and then it has got this head, which if it weren't for all the features would actually be pretty cute, because it's got these large eyes, probably important for detecting and zeroing in on its prey." 'Strike, strike and strike again' A study titled "Sea scorpions strike: New evidence of extreme lateral flexibility in the opisthosoma of eurypterids" concludes the ancient predators had powerful weaponry. After examining a fossil recently discovered near Lesmahagow, Scotland, researchers believe these creatures attacked and killed their prey with sidelong tail strikes. "What we envision this critter doing is grabbing hold of things with its segmented legs and mouth parts," Persons said. "So it grapples with it and, if it's something large, it can whip that tail to the side. "It can slash it, strike, strike and strike again until whatever it wants to eat is dead and done struggling, and it can shove it into its mouth." The newly discovered fossil of eurypterid Slimonia acuminate — a particular species no larger than your "typical lobster" — collected from the Patrick Burn Formation, was the specimen that provided the new clues about how these ancient predators hunted for food, Persons said. "We've known that they've had these serrated tail spines for a long time. What's new about this specimen is that it happens to be preserved with such a strong curve to it," Persons said. 'This thing can really whip around' "Often when an animal dies, it goes stiff, but in this case, we have it in a nice curve showing the full amount of flexibility that the exoskeleton was capable of, and this thing can really whip around." Unlike lobsters and shrimps, which can flip their broad tails up and down to help them swim, eurypterid tails were vertically inflexible but horizontally highly mobile. This meant that these sea scorpions could slash their tails from side to side, without propelling themselves away from an intended target, Persons said. "Most predators are limited by what they can eat, based on the size of their mouth, but this is an animal that can hack you into smaller bits," Persons said. "If you're a little, early vertebrate fish — one of our ancestors — and you're swimming around the lagoon, this might be the critter you're most afraid of." The research was published in the American Naturalist in March 2017. http://www.cbc.ca/news/canada/edmonton/giant-sea-scorpions-used-serrated-tail-spines-slay-prey-1.4072767

хипотетична възстановка на часовника на Ктесибий:

ами всеки да чете това, което кореспондира на умствения му капацитет.

Where did the Scythians come from? The Lomonosov Moscow State University anthropologists have put forward an assumption that the Scythian gene pool was formed on the basis of local tribes with some participation of populations, migrated to the northern Black Sea region from Central Asia. The research results have been published in the American Journal of Physical Anthropology. Members of the Lomonosov Moscow State University have conducted a comparative analysis of variouscranial series in terms of nonmetric cranial traits frequencies in order to evaluate genetic succession between the Scythians from the northern Black Sea region and Bronze Age populations from Eastern Europe and Central Asia. Alla Movsesyan, a leading researcher at the Anthropology Department of the Lomonosov Moscow State University and one of the article authors tells: “Nowadays there are two main hypotheses of the origin of the Scythians. According to the first one they came to the northern Black Sea region from Central Asia as invaders and local Indo-European population was assimilated by them. And as follows from the second hypothesis, the Scythians were genetically linked to the local population of the Srubnaya culture-historical society (the Timber-grave culture) – the ethno-cultural consociation of tribes in the Late Bronze Age (16th-12th centuries BC), inhabited steppe and forest-steppe belts between the Dnieper and Ural Mountains.” We should clarify that a cranial series means a group of skulls from one or several closely-spaced burials, belonging to one ethnic group or one archeological culture, and discrete-varying, nonmetric traits reflect minor anatomical variants of the human skull. They include various additional or irregular holes, irregular skull sutures and processes, small bones in fonticuli and skull sutures. These traits are supposed to have genetic nature and could characterize the gene pool of a population. It has been revealed that the matrices of genetic distances between populations, built on the basis of nonmetric traits, correlate with the matrices of genetic distances between the same populations, built in accordance to the data on molecular genetic markers. Consequently, a comparative analysis of nonmetric cranial traits could be considered as a sort of alternative to DNA-researches in ancient populations’ studies. Alla Movsesyan explains: “Unlike the ancient DNA studies on skeletal material, which is still quite a complicated and expensive process, using nonmetric cranial traits allows to carry out a population genetic analysis of unrestrictedly large quantity of cranial series, and this is very valuable for the studies of genetic links between ancient populations. This technique is quite widely-spread in foreign anthropology”. In order to distinguish the measure of differences between populations anthropologists have used a statistical approach, known as a mean measure of divergence. It implies that genetic distances between populations were calculated on the basis of nonmetric traits frequencies data. The obtained results allow to assume that both hypotheses of the Scythian ethnogenesis are partly correct: the Scythian gene pool was formed on the basis of descendants both of the Bronze Age local Srubnaya culture and populations, migrated from Central Asia. The idea that the Scythians were predecessors of the Slavs is one of the stable myths in spite of the fact that scientists have proved long before that there was almost no succession between these two tribes. Alla Movsesyan specifies: “According to B.A. Rybakov’s hypothesis, stated in his book “Herodotus’ Scythia”, a part of the Scythian tribes, so called Scythians-Ploughmen, probably took some part in the Slavs ethnogenesis due to the longstanding geographic proximity. However, the idea that the Scythians are direct predecessors of the Slavs is not supported by any archeological, anthropological, genetic or linguistic data.” http://www.heritagedaily.com/2017/03/where-did-the-scythians-come-from/114308

т. е. изреденото според теб трябва да означава, че Сп.8 заслужава някакво доверие?

честит султан и опит за османска реконкиста. В по-далечен план, ако Ердоган се задържи на власт, може да се очаква опит за радикализиране на източните Родопи и поява на сепаратистки човечета там.

защото в по-голямата си част жените най-често стават жертви /а и разпространители/ на псевдонаучна информация и модерни суеверия.

Много добра статия от БГ Наука: Интервю с доц. Иванка Цачева: Ваксините – ползи и рискове Поради застрашителните размери, които придобива въпросът за ваксините и крайните мнения, които се заемат от членовете на обществото ни, решихме да разговаряме с независими представители на научната общност, които са посветили живота си на имунологията, микробиологията и лекарската професия. Ето какво споделя доц. Иванка Цачева, молекулярен имунолог, по темата. Бихте ли се представили на нашите читатели? Името ми е Иванка Цачева и съм доцент по молекулярна имунология към Катедрата по Биохимия в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Всичките ми 25 години трудов стаж са посветени на преподавателска и изследователска работа в областта на имунологията. Държа да отбележа, че не произвеждам ваксини и не работя за компании, които произвеждат ваксини. Моята работа е само и единствено изследователска, а интересът ми към темата е фундаментален. Как бихте обяснили действието на ваксините на достъпен език – така че механизмът да бъде разбран дори от хора, които нямат биологическо образование? Ваксините са средство за активна имунизация. Такава активна имунизация протича в човешкото тяло всеки път, когато прекарваме някаква инфекция. По време на този процес имунната система идентифицира причинителя по негови уникални молекули, изработва ефективна специфична защита срещу този конкретен причинител, с която го унищожава и приключва инфекцията и, най-важното, „запомня“ причинителя и повече не допуска той да установи инфекция в същия организъм. Тази „памет“ се нарича имунологична памет и се осигурява от два вида клетки на кръвта, които се характеризират с дълъг живот – десетки години. Имунологичната памет представлява еволюционно предимство, характерно само за гръбначните животни и им дава средство за оцеляване, без което продължителността на живот не би била такава, каквато я познаваме. Това важи в най-голяма степен за човека, като човешката имунна система се характеризира с най-високо ниво на сложност и ефективност. В този смисъл ваксинирането имитира естествен процес със всички последствия освен едно – не предизвикват инфекции, тъй като не съдържат вирулентни причинители. Целта на ваксината е да „запознае“ организма с уникалната молекулна характеристика на даден инфекциозен причинител и да предизвика изработването на имунологична памет, която ще се задейства незабавно при всяка следваща среща на ваксинирания организъм със същия причинител. Какво съдържат ваксините – има ли опасни вещества в тях, за кого биха били опасни и защо изобщо се намират във ваксината? Най-важният компонент на ваксините е инфекциозния причинител в отслабена или напълно инактивирана форма, така че да не може да предизвиква инфекция. В днешно време се правят и ваксини, които не съдържат цял инфекциозен причинител, а само негови отделни молекули – такива, за които е установено, че са идентификатори на патогена и се атакуват от имунната система. В този случай се налага използването на допълнителни компоненти, наречени адюванти, които компенсират липсата на цял патоген и стимулират имунния отговор срещу изолирани молекули. Ако ваксината е опакована в количество, което съдържа няколко дози на приложение, тя съдържа и консервант, който не позволява растежа на микроорганизми в опаковка, която е вече отворена и трябва да се съхранява за известно време. Ваксините, които се опаковат в еднократни дози не съдържат такива консерванти. Има и други компоненти, които се използват като стабилизатори, тъй като ваксините са в течна форма. Дали са опасни тези компоненти и за кого? Отговорът на този въпрос не е еднозначен, но като цяло е, че тези компоненти не са установени като опасни. Всеки компонент минава през нарочни, целенасочени научни изследвания и клинични тествания и се документира със своите ползи и евентуални странични ефекти. Това е същият тип протокол, който се прилага за което и да е лекарство – с или без лекарско предписание. Това е задължение и отговорност на хората, които разработват и след това произвеждат ваксината или лекарството. Освен това, в научната литература през последното десетилетие има много публикувани научни резултати, които имат за цел да установят опасен страничен ефект на въведените в международния имунизационен календар ваксини. Това е продиктувано от надигналата се обществена нагласа, че ваксинирането предизвикват аутизъм. Счетох за моя отговорност да проверя тези резултати, за да дам информиран отговор. Тревогата е вдигната през 1998 г. от статия на екип изследователи, водени от Andrew Wakefield, чиито резултати се базират на изследване на осем деца, при които се проявява аутизъм месец след поставянето на комбинираната ваксина срещу морбили, заушка и рубеола. Те твърдят, че по установен от тях механизъм ваксината е довела до аутизъм при изследваните деца, поради използвания причинител на морбили и консервантът тимеросал (thimerosal), който съдържа живак. Статията е публикувана в престижното научно списание The Lancet с оригинално заглавие: “Ileal-lymphoid-nodular hyperplasia, non-specific colitis, and pervasive developmental disorder in children”и поражда огромен интерес сред научна общност. За около 15 години след това са проследени огромен брой деца (става въпрос за милиони) в различни държави – европейски, северноамерикански, австралийски, азиатски и подробно са документирани и анализирани всички ефекти от прилагането основно на въпросната ваксина. Всички резултати показват, че няма връзка между ваксинирането и проявата на аутизъм при отделни дечица. Нещо повече, поради обществения натиск след 2001 година, ваксините вече не съдържат тимеросал, но тенденцията за увеличаване броя на деца с аутизъм в световен мащаб се запазва и до днес. Ако изобщо има нещо положително като последствие от тази публикация, то е че благодарение на интензивната и насочена изследователска работа на голям брой колективи, се откриват много от факторите, отговорни за проява на аутизма при хора – това е състояние, възникващо на почти изцяло генетична основа и се инициира вътреутробно, а не след раждането. Първите проявления обаче съвпадат като време с периода на ваксиниране, който приключва към края на втората година. Списанието The Lancet изтегля статията след като всички съавтори на Wakefield оттеглят подкрепата си за интерпретацията на получените от тях резултати. В научните публикации се коментират и професионалните стандарти, които са били пренебрегнати от Wakefield и сътрудници, но за съжаление обществената нагласа не следва същия ход. Какви са реално съществуващите рискове от поставянето на ваксина? Реалните рискове от поставянето на ваксина са в две посоки. Ако ваксината съдържа цял патоген, то е възможно тя да предизвика инфекция, в случай че технологичният процес не е инактивирал или отслабил патогена. Това е риск, който би трябвало напълно да се контролира от производителите. Другият реален риск, по мое мнение, може да се предизвика от приложението на твърде голям брой ваксини, като например ежегодното ваксиниране на възрастни срещу един и същи клас патогени като грипните вируси. Така имунологичната памет ще загуби „разнообразието“ си и няма да е в състояние да покрива всички предизвикателства на околната среда. С кои ваксини е установен проблем и от какъв характер е той? Доколкото знам, проблеми е имало с ваксини, при които грешки в технологичния процес са предизвиквали инфекции вместо активна имунизация. Но става въпрос за конкретни партиди на ваксина срещу полиомиелит, приложена в Африка преди доста време, а не по принцип за ваксина срещу полиомиелит. Като предпазна мярка в днешно време се използват и ваксини, които вместо цял патоген, съдържат отделни негови молекули и така няма риск от инфектиране. Има ли групи, за които ваксинирането е противопоказно? Има, това са хора с проявен автоимунитет и деца, чиито родители са проявили автоимунно заболяване. При това положение е възможно (но не и задължително) ваксината да е по-скоро вредна, отколкото полезна. Но това са особени случаи и не могат да се използват като правило. Много хора не разбират значението на колективния имунитет. Бихте ли обяснили понятието на достъпен език? Колективният имунитет се осигурява от голяма група хора, които са имунни (т.е. защитени) срещу определен инфекциозен причинител, например защото са ваксинирани или вече са прекарали инфекцията. Така се намалява рискът от заразяване за отделни членове на тази група, които не са ваксинирани. Или с други думи, намалява броят на хората, които могат да разпространяват дадена зараза и тогава неваксинираните индивиди, които живеят сред тях имат по-малък риск от заразяване. Но има значение съотношението между имунни и неимунни индивиди. Последните трябва да са единици. Освен това, този вид имунна защита има по-голямо значение при инфекции, причинявани от вируси, тъй като вирусите имат нужда от гостоприемници, за да живеят и гостоприемниците са тези, които ги разпространяват. При бактериалните инфекции не е така. Защита срещу патогенни бактерии може да се осигури само с ваксини, тъй като бактериите могат да живеят и извън гостоприемници, имат начини да оцеляват при неблагоприятни условия и са неотменна част от средата, която хората обитават. При много бактериални инфекции проблемът не е самата инфекция, а токсините, които се произвеждат от бактериите. Така че е най-добре да не се допуска възникването на такава инфекция, нещо което може да се постигне с ваксините. Разбира се, хора, страдащи от бактериални инфекции ще „обогатяват“ средата с бактериите, които живеят в тях и в този смисъл колективният имунитет ще действа предпазно като опазва средата от патогенни бактерии. Как си обяснявате възникването на т. нар. „антиваксърско движение”? Кой има изгода от това хората да се страхуват да ваксинират децата си? Много често хората не разбират това, което казват. Образованието има значение, то прави хората по-малко податливи на манипулации. А родителството е огромна отговорност, която провокира тази податливост към манипулации. Страхът да не допуснат грешка кара родителите да се колебаят и тогава агресивна група хора може да наложи мнението си с псевдоаргументи. Аз намирам аналогия със ситуацията с модерното напоследък веганство. Това е с нищо неоправдано човешко поведение, което лицемерно си служи с морални категории, за да популяризира, доста агресивно при това, ново отношение към живота. И има хора, които се поддават на тази агресия или на тази мода. Медиите имат също голямо значение в такива ситуации. Те могат да „наливат масло в огъня“ като дават трибуна на некомпетентни мнения, идващи предимно от „информирани“ родители. Откъде се информират родителите – от социалните форуми, които са ненадеждни източници. Там всеки може да каже или напише каквото му хрумне, без да носи отговорност за това. Хората имат склонност да коментират неща, които не разбират. И винаги се намират такива, които да им вярват и участват в разпространяването на тези „компетентни“ мнения. Наскоро по БТВ гледах предаване, посветено на темата „Опасни ли са ваксините“ и водещата даде думата на една майка (Стела, с 2-годишна дъщеря) и на един баща (Любомир, с 8-месечен син). Двамата родители уверено твърдяха неща, които не разбират. Увереността им идваше от това, че са чели мнения на други родители! Родители споделяли, че ваксините предизвикват повишаване на температурата, гърчове и др. Нормално е една ваксина да предизвика първите ден-два симптоматика, характерна за заболяването, срещу което е създадена. Това е гаранция, че имунната система реагира по правилния начин! Ваксините предпазват от разболяване. Ако вземете решение да не ваксинирате детето си, това означава, че поемате риска то да се разболее. А последствията от една инфекция са много по-опасни и дълготрайни, отколкото от която и да било ваксина, защото ваксината само имитира инфекцията. Нещо повече, ако детето ви се разболее, то ще разболее следващи неимунни деца и т.н. Затова не се учудвайте, че при постъпване на деца в детската градина се изисква те да са имунни срещу опасни патогени. Защото иначе се превръщат в техни разпространители. Що се отнася до добавките във ваксините, ако те имаха действително връзка с отключването на даден тип заболяване, то тази връзка отдавна щеше да се е проявила. Ваксини се правят и използват от хората по един и същи начин от времето на Луи Пастьор. За сведение това е краят на 19 век. Изгода от това хората да не се ваксинират имат тези, които разчитат хората да се разболяват и се надяват да им продават лекарства. Ще кажете – това не са ли същите, които произвеждат ваксините. Възможно е и да са същите, тук ми е трудно да дам достоверен отговор. Знам за фармацевтични компании, които произвеждат ваксини, но дали всички ваксини се произвеждат от фармацевтични компании – това не знам. А може да става дума и за пазарна конкуренция, като се има предвид, че атаката, започнала в научното пространство, беше срещу една конкретна ваксина. Ето още един пример, че основно става въпрос за пари. В края на 70-те и началото на 80-те години на 20-ти век в САЩ е имало бум на съдебни процеси срещу производители на ваксини и това е било доходно за адвокатското съсловие. С един нормативен акт тази съдебна истерия е прекъсната и всички забравят, че ваксините са опасни и юридическото съсловие се втурва да търси друга ниша. Пред какви рискове сме изправени като общество, ако това движение стане още по-масово и големи групи от хора останат неваксинирани? Рисковете са големи. За да си дадем сметка за тях, трябва да оценим резултата от прилагането на ваксини. Първата ваксина е приложена от Луи Пастьор, с което той е спасил живота на човек, който е щял да умре от бяс. Противобясната ваксина се прилага и днес и то само при съмнение от заразяване. По времето на Луи Пастьор инфекциозните заболявания са били една от трите големи причини за човешка смъртност. Най-добрата стратегия срещу смъртоносни или инвалидизиращи инфекции е тяхното предотвратяване, а това става чрез ваксините. Благодарение на използването на ваксини хората са изкоренили вариолата (вирусна инфекция с около 30% смъртност), свели са до единични случаи полиомиелита (вирусна инфекция с висок процент инвалидизация), дифтерита, тетануса (тетаничния токсин може да предизвика смърт за часове, затова при съмнение се прави и пасивна имунизация), коклюша, морбилито, заушката. Спирането на ваксинирането ще върне всички тези инфекции на дневен ред, ще се загуби колективният имунитет срещу тях и неимунизираните хора ще страдат. Интервюто взе Росица Ташкова. http://nauka.bg/интервю-с-доц-иванка-цачева-ваксините/

Гладиаторы: экипировка и вооружение http://warspot.ru/8844-gladiatory-ekipirovka-i-vooruzhenie

За по-малко от година от своето официално съществуване, сдружението вече е поканено и ще участва на първия си фестивал в чужбина: "Festivalul Dapyx", който ще се проведе в румънския град Меджидия от 28-ми април до 1-ви май: https://dapyx-medgidia.ro

600 km. диаметър е голяма планета?

Не мир я принес, но меч… Жизнь и проповедь Иисуса из Назарета разворачивались на фоне определенной эпохи, и могут быть поняты лишь исходя из её контекста. Если точка зрения учеников и последователей Иисуса на судебный процесс над ним дошла до нас в тексте Евангелий, то мнение противоположной стороны осталось непредставленным. Как выглядели события Страстной недели глазами римской администрации Иудеи? Какой на самом деле была роль Понтия Пилата в судебном процессе, в чём состояла суть обвинения, с которым Иисус предстал перед трибуналом римского наместника, и почему над его крестом оказалась выставлена знаменитая надпись «Царь иудейский»? Ирод Великий и его потомки Действие евангельского сюжета происходит в Иудее – римской провинции, образованной в 6 году н.э. из Иудейского царства. Еще в 63 году до н.э. Гней Помпей Великий вмешался в конфликт царских сыновей из династии Хасмонеев и установил римский протекторат над Иудеей. В 40 году до н.э. сын отрешенного им от власти царя Антигон призвал парфян и с их поддержкой воцарился в Иерусалиме. Римляне же в пику ему передали царскую диадему Ироду, который в 37 году до н.э. захватил Иерусалим, убил Антигона и истребил последних потомков Хасмонеев. Власть Ирода была основана на жестоком терроре и репрессиях против недовольных. Частые восстания его подданных подавлялись армией, состоявшей из наёмников. Благодаря дружбе с Римом Ирод создал обширное царство, границы которого охватывали Иудею с Идумеей, Самарию, Галилею, Перею, восточное Заиорданье, а также Десятиградье. Иудейское царство эпохи Ирода Великого После смерти Ирода в 4 году до н.э. римляне разделили его царство на три части между его наследниками: Архелай получил Иудею, Идумею и Самарию, Ирод-Антипа – Галилею и Перею, Филипп – Батанею, Галантиду, Трахонитиду и Гауран. При этом ни за кем из них не был утвержден царский титул Ирода, всем троим пришлось довольствоваться лишь званием этнарха. Дети Ирода, также как и их отец, не пользовались любовью своих подданных. В 6 году н.э. Архелай из-за жестокого обращения с иудеями лишился власти, а его владения были превращены в римскую провинцию. Наместник Сирии Публий Сульпиций Квириний инициировал перепись населения Иудеи для организации налогообложения. Именно ради участия в переписи Иосиф со своей женой Марией должны были отправиться в Вифлеем, в котором и родился младенец Иисус. Римские наместники Иудеи В дальнейшем для управления отдалённой провинцией императоры стали назначать наместников всаднического ранга в должности префекта. Первым таким наместником в 6 году стал Копоний. Наиболее известным из их числа является, безусловно, Понтий Пилат, который осуществлял свои полномочия между 26 и 36 годами. Найденная в 1961 году надпись из Кесарии с упоминанием Понтия Пилата. Хотя Тацит называет его прокуратором, на самом деле он носил звание префекта. Об этом прямо свидетельствует надпись из Кесарии, обнаруженная в 1961 году итальянской археологической экспедицией под руководством Антонио Фрова. Камень размером 82×100×20 см, на котором она была высечена, был использован вторично при ремонте лестницы театра. Хотя надпись частично повреждена, интересующие нас слова читаются довольно ясно: . . . . . . S TIBERIEVM . . [PO]NTIVS PILATVS [PRA]ECTVS IVDA[EA]E Прокураторы в начале I века н.э. являлись представителями императора в провинциях, они вели хозяйство в принадлежавших ему имениях, собирали налоги, выступали в судах и т.д. Постепенно прокуратура из личной службы императора превратилась в общегосударственное учреждение. При Клавдии на эти должности стали назначать лиц всаднического происхождения. Между 44 и 64 годами Иудея действительно управлялась прокураторами, которые были наделены военно-административными полномочиями на ее территории. Аналогичный порядок действовал в это время в нескольких других провинциях (Альпы, Реция, Норик, Фракия, Мавретания), где императорские прокураторы совмещали свои обязанности с наместническими полномочиями. Должно быть, префектов Иудеи 6–41 годов, в том числе и Понтия Пилата, стали называть прокураторами также только после 44 года, задним числом приписав им звание, которое носили их преемники в более позднее время. Обязанности наместника Резиденцией римских наместников Иудеи была Кесария Приморская. Этот большой греческий город с торговой гаванью, форумом и театром, монументальной архитектурой и регулярной планировкой улиц был построен Иродом Великим и назван им в честь Цезаря Августа. В Иерусалим, являвшийся крупнейшим городом провинции, наместник наведывался лишь во время больших праздников, чтобы предпринять особые меры предосторожности на случай возможных антиримских выступлений. Его резиденцией (преторией) в эти дни, скорее всего, являлся старый дворец Ирода, располагавшийся в северо-западном углу Верхнего города, защищенный лагерем и мощными укреплениями. Кесария Приморская, резиденция римского наместника Иудеи Кроме того, по различным делам, а также для осуществления судопроизводства, наместник был обязан посещать крупнейшие города провинции. Известно, что в 44–66 годах Иудея разделялась на пять судебных округов, центрами которых являлись Иерусалим, Гадара, Амафус, Иерихон и Сепфорис. В мирное время судебные разбирательства были одной из основных обязанностей римского наместника. На территории провинции он осуществлял верховную юрисдикцию в отношении проживавших здесь римских граждан, а также в отношении переданных на его рассмотрение тяжб между гражданами и провинциальным населением. Он имел право возбуждать судебный процесс по представленному ему иску, председательствовать в суде, передавать дело на рассмотрение третейских судей, в том числе иностранных, или самостоятельно выносить приговор. Также он мог осуществлять наказания в отношении осужденных и отпускать на волю рабов. Дела по тяжким преступлениям, в которых обвинялись лица низкого социального статуса, наместник часто решал в порядке ускоренного судопроизводства, когда, фактически, просто утверждалось решение проводивших предварительное следствие местных судей. Иерусалим во времена Иисуса. Цифрами обозначены: 1. Храмовый двор 2. Антония 3. Голгофа 4. Дворец Ирода 5. Ессенские ворота 6. Цитадель, башни Мириаммы, Фазаеля и Гиппика 7. Дом первосвященника 8. Вход в Храм 9. Тиропеонская долина 10. Дворец адиабенских царей, резиденция Ирода-Антипы 11. Силоамский бассейн 12. Верхний город 13. Долина Генном 14. Гефсимания 15. Гора Скопус Каким образом происходило наместническое судопроизводство, хорошо видно в евангельском описании суда над Иисусом. Обвиняемый был арестован храмовой стражей и слугами первосвященника, после чего препровождён в его дом, где состоялся допрос и заседание суда синедриона. Вопреки утверждениям евангелистов, синедрион имел право выносить смертные приговоры по религиозным делам. Но предъявленное Иисусу обвинение в богохульстве держалось на столь шатких основаниях, что его вину не смогли доказать, и вместо этого препроводили его к римскому префекту с обвинением в подстрекательстве к беспорядкам. Как известно, Понтий Пилат не нашел за Иисусом вины и, узнав, что тот происходит из Галилеи, отослал его к Ироду-Антипе, также находившемуся в это время в Иерусалиме. Ирод-Антипа также отказался вынести решение и вернул обвиняемого Пилату. Основной вопрос, заданный наместником Иисусу, «Ты ли царь иудейский?», был обусловлен характером обвинения. Реконструкция Ессенских ворот и Лифостротона, где, как полагают, происходил описанный в Евангелиях суд Пилата. Иоанн описывает место суда над Иисусом следующим образом: «Пилат… вывел вон Иисуса и сел на судилище, на месте, называемом Лифостротон (каменный помост, паперть), а по-еврейски Гаввафа». В 1970 году израильский археолог Маген Броши проводил раскопки участка смежной с Иродовым дворцом западной оборонительной стены Иерусалима к югу от современной Цитадели. При этом были найдены ворота для входа на территорию дворца, которые были идентифицированы как Ворота ессеев, известные по литературным источникам. Комплекс ворот включал внутренний дворик размером 30×11 м, образованный старыми хасмонейскими укреплениями и новой стеной, построенной Иродом. С северной стороны дворика найден ступенчатый трибунал шириной 8 метров. Некоторые исследователи полагают, что этот дворик и был местом описанного в Евангелии суда над Иисусом. Войска под началом наместника Для поддержания порядка на территории провинции наместник располагал несколькими отрядами вспомогательных войск. Считается, что они включали как минимум одну кавалерийскую алу и пять пехотных когорт, всего около 3000 человек. В основном это были формирования, ранее подчинявшиеся Ироду Великому и после превращения его владений в провинцию вошедшие в состав римской армии. Большая часть этих войск набиралась в самой Иудее, однако состояла преимущественно из не-иудеев: самарян, идумеев, сирийцев и греков. Особую роль в их составе играли уроженцы Себасты, бывшей Самарии, в которой Ирод устроил колонию для своих ветеранов. Иосиф Флавий упоминает их при описании подавления восстания, вспыхнувшего в Иудее после смерти Ирода в 4 году до н.э., когда к римлянам примкнула «храбрейшая часть войска, в числе трех тысяч человек, так называемые себастийцы, и во главе их Руф и Грат: один предводитель всадников, другой – царской пехоты». Источники позволяют идентифицировать большинство из этих военных частей. Ala ISebastenorum, известная по тексту «Деяний апостолов» и «Иудейской войны» Иосифа Флавия, в 44 году находилась на территории Иудеи, а впоследствии принимала участие в подавлении восстания 66–70 годов. После этого она была переведена на территорию Мавретании Цезарейской, где ее следы обнаруживаются во II веке. Стела, принадлежавшая конному лучнику, служившему в I але парфян и арабов в Германии. Отряды конных лучников были характерны для армий зависимых от Рима правителей Ближнего Востока. Музей археологии, Майнц Схожую судьбу имеет когорта cohors I Sebastenorum, также известная по тексту «Деяний апостолов». Согласно сирийским дипломам 88 и 139 годов, когорта в это время находилась на территории Сирии. Надгробный памятник некоего Автрония Басса из Тира упоминает cohors I Italica civium Romanorum, в которой служил покойный. Наконец, когорты cohors IIItalica civium Romanorum и cohors I Augusta упоминаются в «Деяниях апостолов». Впоследствии cohors II Italica voluntariourum civium Romanorum известна среди военных частей сирийского гарнизона. Таким образом, все еще неидентифицированной остается одна когорта, что, впрочем, не означает, что не было и других, до этого времени неизвестных нам отрядов. Ядро дислокации этих войск находилось вблизи Кесарии Приморской, являвшейся резиденцией наместника. В некоторых других городах Иудеи тоже находились постоянные гарнизоны войск. Они имелись в Самарии, Махероне, Кипре и других пограничных крепостях. Римский гарнизон также постоянно находился и в Иерусалиме, где местом его размещения являлась выстроенная Иродом крепость Антония. Последняя с северо-западной стороны примыкала к храмовому двору, что позволяло солдатам гарнизона контролировать находившихся там паломников и, при необходимости, оперативно подавить беспорядки. Волнения в провинции Римская власть не пользовалась поддержкой со стороны населения Иудеи. На протяжении десятилетий, предшествующих Иудейскому восстанию 66–70 годов, здесь неоднократно происходили волнения, в которых, порой, участвовали десятки тысяч людей. После смерти Ирода в 4 году до н.э. наместнику Сирии Публию Квинтилию Вару пришлось усмирять мятежников силой. На крестах, установленных им вокруг Иерусалима, были распяты две тысячи захваченных в плен бунтовщиков. Превращение страны в римскую провинцию в 6 году спровоцировало новый всплеск насилия. Некий Иуда Галилеянин захватил царский арсенал в Сепфорисе, а затем призывал своих сторонников уклоняться от римской переписи. Это восстание также было подавлено, а сам Иуда погиб, однако его последователи образовали основу партии зелотов. В 44 году некий Февда звал своих сторонников в пустыню и уверял, что по его слову перед ними расступятся воды реки Иордана. Римский прокуратор Куспий Фад выслал против Февды и его последователей конницу, которая многих из них перебила. Самому Февде отрубили голову, чтобы отвести ее в Иерусалим. Наконец, в правление Антония Феликса в 52–60 годах появился некий лжепророк из Египта, о котором Иосиф Флавий в «Иудейской войне» рассказывал следующее: Суд над Иисусом Иосиф Флавий считал лидеров этих движений обманщиками и беспринципными авантюристами, возбуждавшими народ своими проповедями и подбивавшими его к мятежу против римских властей. Преследования, которыми их участники подвергались со стороны римских наместников и их войск, свидетельствуют о том, что те тоже воспринимали их как мятежников и видели в их действиях угрозу для себя и своей власти. Когда тот или иной проповедник, вышедший из пустыни, заявлял о себе как о чудотворце, перед которым расступятся воды реки или по слову которого падут стены, неизвестно, верили ли римляне в эти его предсказания. Но они определенно учитывали число его последователей и предпочитали действовать решительно, пока не стало слишком поздно. Н.Н. Ге, «Что есть истина?» Христос и Пилат (1890) История Иисуса из Назарета с точки зрения римских властей также вписывалась в перечень уже имевшихся прецедентов. Он исцелял больных и творил чудеса, собирал вокруг себя толпы воодушевленных поклонников, и к тому же устроил беспорядки в Храме. Хотя в Евангелиях нет свидетельств о том, что он обещал своим последователям освобождение от римской власти, нет сомнений, что он немало говорил о наступлении «царства Божьего», которое его ученики могли интерпретировать упрощенно. Они также величали своего учителя «мессией», то есть царем Израиля из рода Давида. Для римского префекта Понтия Пилата, который, по свидетельствам Филона Александрийского и Иосифа Флавия, был грубым и жестоким человеком, одного этого обвинения было вполне достаточно, чтобы послать подсудимого на смерть. Римский наместник вряд ли вникал в идею царства, которое было не от мира сего. Его видение проблемы воплощалось в содержании надписи, по его приказу повешенной над крестом Иисуса: «Царь иудейский». http://warspot.ru/8859-ne-mir-ya-prines-no-mech

ами архаизация в най-чист вид.

това може и да е терапсидно влечуго, предшественик на бозайника. Иначе първите бозайници са си засвидетелствани през Триас, така че картинката е напълно релевантна. А хищните архозаври яли каквото им падне.

Едни от най-древните роднини на динозаврите е имал черти, свързвани в наши дни с крокодилите и алигаторите, сочи ново проучване. Месоядното животно, дълго 2 метра, е открито в Южна Танзания и е живяло преди около 245 милиона години по време на периода Триас, много преди най-ранните динозаври. Мнозина палеонтолози се питат как ли са изглеждали най-ранните предшественици на динозаврите. На този въпрос още не беше отговорено, тъй като вкаменелостите от периода, в който са живели, са оскъдни. Някои предполагат, че този вид е ходил на два крака, като видът му е бил като миниатюрни динозаври. Но ново проучване, публикувано в списание Nature, показва, че тези същества са ходили на четири крака като крокодили. Източник: GABRIEL LIO Един от авторите на проучването, проф. Пол Барет (Paul Barrett) от лондонския Музей на естествената история, коментира пред ВВС: "Това е малко животно, което нарекохме Teleocrater. Не е много голямо, вероятно би тежало колкото средно домашно куче. Визуално би изглеждало като подобрена версия на Комодския варан примесен и с нещо друго. Така че е било по-нежно животно, не силно бронирано като крокодил". Teleocrater rhadinus се появява като вид малко след голяма група животни, известни като архозаври, разделили се на клонове. Единият е довел до динозаврите (и евентуално птиците) и другият - до днешните алигатори и крокодили. Анатомията на това животно съчетава черти, съществували в последните общи предшественици в тези групи, като подобни на крокодилите глезенни стави, а други черти са свързвани с динозаврите. Снимка: ROGER SMITH Първите вкаменелости от Тeleocrater са открити през 1933 г. в Танзания и са проучвани през 50-те години в лондонския Музей по естествена история. Но при тях са липсвали ключови кости като глезените. Затова тогава учените не са могли да кажат дали са по-близки до крокодилите или до динозаврите. Новият екземпляр е открит в Танзания през 2015 г. и успява да разреши някои отдавнашни въпроси. Неговите кости показват, че е един от най-ранните членове на семейството на архозаврите и че е ходил като крокодил. Стърлинг Несбит (Sterling Nesbitt), един от авторите на проучването от Virginia Tech в САЩ, обяснява: "Откритието на Teleocrater променя из основи нашите представи за най-ранната история на роднините на динозаврите. Но и поражда много по-големи въпросителни, отколкото отговаря". Затова и следващата стъпка на екипа е да се завърне в Танзания и да потърси още останки и липсващи парчета от скелета на животното. Teleocrater, заедно с други роднини на динозаврите, е живял през обширен кръг от различни региони - от Русия, през Индия, до Бразилия. http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_78337.html?preview=ok

доста са ти ялови 'опорните точки'. Не знам дали си вярваш като ги пишеш тези глупости.

Нa 11 април, зам. председателят на Сдружение за антични реконструкции "Mos Maiorum Ulpiae Serdicae" взе участие в изложбата „ПРОКУДЕНИЯТ ДУХ НА ТРАКИТЕ”, посветена на нерадостната съдба на кромлеха в Старо Железаре, в опит да се привлече вниманието на обществото за опазването му: Фондация „Да спасим кромлеха в Старо Железаре” представя нерадостната съдба на уникалния тракийски паметник чрез изложбата „Прокуденият дух на траките” в галерия Credo Bonum. Археологическите проучвания на Чолаковата могила са извършени през 2000 г. Когато екипът на археолога Георги Китов разкопава подмогилно съоръжение пред очите им се разкрива мегалитен паметник, съставен от 22 изправени камъка, наредени в безупречен кръг в диаметър от 7 м. Д-р Китов определя подмогилното съоръжение, като „астрономическа обсерватория от VI век пр. Хр., свързана с наблюдение на небесните светила и определяне на времето през денонощието и през годината“. В началото на 2001 кромлехът получава статут на недвижима културна ценност с предварителна категория национално значение. До тук откритието, обещава да се превърне в археологическа сензация, но на практика поставя началото на системно разрушаване и унищожаване на паметника до наши дни. Въпреки че фондация „Да спасим кромлеха в Старо Железаре” за последните 3 години чрез дарителски кампании набра необходимите средства Министерство на културата, Националния археологически институт и музей и другите отговорни институции отказват да дадат разрешения за археологически проучвания, консервация и реставрация на мегалитния паметник, споделят организаторите на изложбата. „Изложбата „Прокуденият дух на траките“ представя в детайли трудностите, пред които се изпречват обществото и специалистите, в желанието си да спасят и оставят за поколенията един от многобройните ценни, но разрушаващи се археологически паметници в България. И причината са колкото природните стихии, толкова повече стихиите на хаоса, създаден от самите нас чрез абсурдни закони, взаимоизключващи се правила, нарушени права, маргинализиран професионализъм и обърнати в обратен ред ценности.” Проф. Диана Гергова Изложбата може да бъде разгледана до 30 април в галерия Credo Bonum на улица "Славянска",№2. На 28 април в галерията ще се проведе дискусия на тема „Съдбата на недвижимото културно-историческо наследство след археологически разкопки“ и ще бъде представено изданието на проф. Диана Гергова „Законът за културното наследство, срещу културното наследство”. 11.04.2017 http://bulphoto.com/events/47611/

приеми римските богове и обожествените императори, и се чувствай свободен да празнуваш 150 дни в годината