Atom

Всъщност ИИ най-нагло ме излъга. Това не е гръцкия оригинал, а негова компилирана интерпретация. Ето оригинала: Картинката е от тук https://archive.org/details/Hilgard1901Scholia/page/320/mode/1up Как може да се тълкува следния израз: ϊνα είπη τψ παιδίψ άλφα, τουτέετι μάθε Ζήτει· τό άλφεϊν γάρ Ζητεΐν λέγεται έν τή '€λληνική διαλέκτω. ИИ ми даде следното тълкуване: Буквален превод: „За да каже на детето ‘алфа’, тоест ‘учи се, търси’; защото ‘алфеин’ в гръцкия диалект означава ‘търся’.“ Тълкуване по смисъл: „ἵνα εἴπῃ τῷ παιδίῳ ἄλφα“ – „за да каже на детето ‘алфа’“: това е ритуализирано начало на обучението, при което първата буква не е просто звук, а призив. „τουτέστι μάθε, ζήτει“ – „тоест: учи се, търси“: тук имаме двойно тълкуване – „учи се“ като придобиване на знание, и „търси“ като активно духовно усилие. „τὸ ἀλφεῖν γὰρ ζητεῖν λέγεται“ – „защото ‘алфеин’ се казва ‘търся’“: това е етимологична игра, при която се използва звучовата близост между ἄλφα и ἀλφεῖν, за да се внуши, че началото на ученето е търсене. Символна интерпретация: Това не е лингвистично точно твърдение, а риторическа конструкция, типична за схоластичната традиция. Целта ѝ е да внуши смисъл, а не да обясни етимология. В християнски контекст това може да се чете и като алегория: „Кажи ‘алфа’ – започни търсенето, което ще те отведе до ‘омега’ – Христос, пълнотата, спасението.“ Разбира се това са си негови, на ИИ тълкувания. Относно играта на думи между ἄλφα и ἀλφεῖν, моделът дава следното обяснение: Глаголът ἀλφεῖν в класически гръцки означава „да донасяш печалба“, „да придобиваш“, „да носиш“ — среща се например в Омировия език. Той не е синоним на ζητεῖν („търся“), но има семантична близост, защото и двете думи се свързват с действие, насочено към постигане на нещо. В схолията се казва: „ἀλφεῖν γὰρ ζητεῖν λέγεται“ — „защото ‘алфеин’ се казва ‘търся’“. Това не е лексикално вярно, но е риторическа фигура, която: създава звучова връзка между ἄλφα (буквата) и ἀλφεῖν (глагола), и чрез него — семантична връзка с ζητεῖν („търся“), което вече има духовен и образователен заряд. Това е типичен пример за народна етимология (etymologia popularis) — при която думите се свързват не според историческия си произход, а според звучене и предполагаем смисъл, често с педагогическа или богословска цел. Защо това е важно? Във византийската и средновековната славянска традиция етимологията не е наука, а средство за тълкуване. Тя служи за: морализиране (да се внуши добродетел чрез дума), символизация (да се придаде духовен смисъл на езиков елемент), легитимация (да се обоснове сакралността на дадена азбука или език). Така че „играта“ тук е съзнателна реторическа конструкция, която използва звученето на ἄλφα и ἀλφεῖν, за да внуши, че началото на ученето е търсенето — и това търсене води към знание, а в християнски контекст — към Христос, „Омега“.

Кабалата може да е от 13-ти век, но тя не идва от нищото. Идеята, че "алеф е цялост" - учение, може да е по-стара. При християните цялостта е "алфа и омега". Но аз така и не разбирам каква е драмата. Пипах ИИ и ми даде следния текст на гръцкия оригинал: Гръцкият оригинал (по схолията към Дионисий Тракийски) „Ἐν ἀρχῇ τῆς παιδείας, ὅτε τὸ παιδίον εἰσάγεται εἰς τὸ διδασκαλεῖον, λέγουσιν αὐτῷ οἱ διδάσκαλοι· ἄλφα, τουτέστι ζήτει. Καὶ τοῦτο ἐκ τῶν Ἑβραϊκῶν ἐλήφθη, ἐν οἷς τὸ ἄλεφ σημαίνει τὴν μάθησιν.“ Превод: „В началото на обучението, когато детето се въвежда в училище, учителите му казват: ‘алфа’, тоест ‘търси’. Това е взето от еврейския, където ‘алеф’ означава учение.“

Според мен тук имаме символни разлики между еврейско е християнско мислене, които авторът на произведението се е опитал да отчете и да ги покаже на читателите. Казва ни, че алеф при евреите е учение, т.е. някаква "цялост". В Укипедия се намира следното: "Aleph represents the oneness of God. The letter can be seen as being composed of an upper yud, a lower yud, and a vav leaning on a diagonal. The upper yud represents the hidden and ineffable aspects of God while the lower yud represents God's revelation and presence in the world. The vav ("hook") connects the two realms." И в руската версия: "В каббале эта буква обозначает Эйн-соф (אינסוף‎) — безграничную, чистую божественность." Обаче в християнската традиция Бог е "алфа и омега". В случая за гърците "алфа" няма как да е "цялост", а част от цялото. Следователно когато авторът ни казва, че "Алфа значи 'ищи'“, може да се разбира като "започни търсенето, за да стигнеш до Омега — пълнотата, Христос, спасението." Между другото призивът "търси" не е чужд за християнското мислене и не се среща само при автора. Имаме "Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори" в евангелието на Матей и почти същото в евангелието на Лука: "И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;"

А какво общо има това с въпроса дали автора на "За буквите" знае или не знае гръцки. Алфа не означава нищо на гръцки. Име на конкретна буква (при това заето) и толкова. В същото време думата "алфа" може да има всякакво преносно или символно значение в зависимост от интерпретацията на конкретния индивид.

То не е въпроса ще има или няма да има импийчмънт. Това нищо няма да реши. Самият Тръмп не е вътрешен почитател на тъмното просвещение, а по-скоро странично повлиян. Ванс от друга страна е директно вътре в тази нова идеология. Но по-опасното е, че я подкрепят хора с огромни ресурси. И финансови и технологични.

Много има изписано в този форум за тези две категории. Междувременно обаче се случиха маса неща, които показват, че светът се намира в преход. Това налага преосмисляне на доста категории и концепции. Спирам се на тези двете, защото са определящи за маса процеси и феномени. И така, забравяме за дебелите учебници и ще се опитаме да ги определим по функционални критерии, а не по оценъчни. Колективизмът според мен може да се раздели на две категории, които се изграждат по съвсем различни мотиви. Първата е институционален колективизъм. Но не в смисъла на категорията която има същото име в GLOBE. Тук под институционален колективизъм разбираме колективизъм, определен от нормите и ценностите на съществуващи и исторически институции. Това могат да бъдат право, закони, религии, кастови норми, племенни и кланови правила и други подобни. Вторият вид колективизъм е индивидуалистичен мрежов колективизъм. Той се определя от личните връзки и контакти - семейство, колеги, клиенти, съученици, алумни мрежи, НПО организации, наборници от армията, съкилийници от затвора и т.н. Съответно индивидуализмът също има две категории. Първият е индивидуализъм в социума. Това е индивидуализъм който търси признание от общността. Тук спадат инфлуенсери, спортисти, блогери и т.н. Вторият тип е договорен индивидуализъм. Той се опира на писани и неписани договори и сделки. Нещо от рода на "Аз на тебе, ти на мене, ако не бухалка". Общо взето това са двата типа колективизъм и двата типа индивидуализъм класифицирани според тяхната функция. Как ще се проявят вече зависи до голяма степен от съответната култура и нейните разбирания. Тези два типа колективизъм и два типа индивидуализъм обаче присъстват във всяко едно човешко общество, независимо как е определено в момента и къде се намира. В следващия пост ще дам няколко примера за да илюстрирам идеята.

Не бяха ли т.н. късни сармати от черноморските степи точно с такъв кавказки профил. Още тогава писаха, че профилът е кавказки, но по-скоро прилича на древно-арменския профил, отколкото на съвременен северно-кавказки.

Но за сметка на това винаги се припокриват с Московските. Всъщност Московския интерес е и български национален интерес.

Какво да ти кажа. Човечеството не се развива линейно, а подобно на синусоида която се развива триизмерно нагоре по спирала. Т.е. линията има пикове и спадове, но цялото това нещо се върти по възходяща спирала. Дали ни очакват халифати не знам. Според мен по-скоро не. Халифатът е продукт на импулса, на енергията, на експанзията. Днес човечеството е уморено и по-скоро ни очаква нещо като нова техно-Византия в добрия случай или варварски свят в лошия. А може и едното и другото едновременно.

С капитализмът се приключи през 2008. От тогава се намираме в дирижиран пост-капитализъм. Скоро ще приключи и растежа и тогава окончателно си отиват капитализма (същински и пост), социализма, мечтите за комунизъм и всички станали съвременни икономически модели, всеки един от които разчита на постоянен ръст. С други думи мачът наистина е свирен и системата вече е променена. Разбира се това не е окончателния вид на новата система. Не мисля дори, че ще има една единствена система. Вероятно всеки ще се оправя сам както може. Но и нова космическа надпревара няма да има. Виж това с боя с пръчки може и да се сбъдне.

В такъв случай това с "усвояването на Космоса" вече е закъсняло. Оптималното е това което се прави в момента. Всяко форсиране с влагане на допълнителни ресурси и усилия само ще усили предстоящата криза и наистина ще я превърне в колапс. Хайде пак да постна картинката с демографската прогноза: Това са хората 15-64 в страните с висок и средно висок доход. Това не са само "работна сила", но и основната маса от консуматори. Пикът им е след 2 години, като максимално ниво се задържи до към 2032 и след това започва постоянен спад. С други думи със сегашния модел базиран на постоянен ръст е свършено. Било каквото било. ИИ и роботите могат да компенсират работната сила, но не могат да пият уиски с ядки, да пътуват, да купуват коли и жилища, да вземат потребителски кредити и ипотеки и т.н. Консумацията на липсващите хора в страните с високи и средно-високи доходи няма да може да се компенсира с увеличаващото се население в Африка, защото става въпрос за съвсем различен мащаб на консумация и различен микс от консумирани продукти и услуги. С други думи моделите базирани на постоянен ръст на институции, корпорации и бизнеси ще престанат да работят в съвсем близко бъдеще. И не става въпрос само за САЩ, а за всяка една икономика базирана на постоянен ръст, а такива са всички. При това положение да се влагат свръх много ресурси за свръх кратко време с цел усвояване на космоса е само начин за тяхното открадване и разхищение без да се постигне каквато и да е цел. Просто няма технологично време за развитието на каквото и да е смислено нещо с реална възвращаемост.

Е нари нямаше да вярваме на ИИ. Дай твои собствени сметки и сценария при който се стига да тоталния колапс.

Дай повече за "финалния колапс". НА какво се опира тази прогноза. Развий я по-подробно като възможни етапи на колапса във времето и съответните ограничени ресурси.

А не допускаш ли, че прозорецът за нови технологични революции се затваря? Че реалността е вместо революция, максимумът на който може да се разчита да е технологична еволюция. Спадът на популацията и застаряването на населението предполагат консервативно общество тип "статус-кво", а не динамично настроено към революционни промени, включително и технологични революции. Обществата може да се разделят на динамични и консервативни. И двете форми могат да имат своята стабилност. Стабилност в динамиката или стабилност на статуквото. Освен това има и нестабилни общества - стресирани или кризисни при които динамиката е хаотична и анархистична. Бутането против течението на някаква хипотетична "технологична революция" при такива условия може да докара до пълен колапс, а не до желания резултат. Т.е. не до технологична революция и дори не до еволюция, а до технологична деградация.

Не ги противопоставям. Те обаче наистина нямат връзка. Прогресът не е по подразбиране. Хайде еволюционния прогрес в дългосрочен мащаб може да се приеме за емпирично доказан. Но революционния е въпрос на подходящи фактори и е сравнително рядко явление. Да се предрича, че тепърва ИИ ще ни разкрива нещо си по отношение на технологичната революция е наивно и детирминиско. И неистина не отчита свободната човешка воля която може да подкрепи едно такова революционно развитие, но може и да го забие в пета глуха. Намесих ИИ защото самият ти го намеси. Цитирах ти го, защото самият ти го вкара в употреба като някакъв фактор който щял да ни осигури технологична революция. Нищо не може да осигури сам по себе си.

Нищо не пречи. Ти използваш обаче "свободната воля" да отхвърлиш модел който не ти харесва. Без други доводи. В същото време залагаш на ИИ да реши някакви проблеми, но там вече забравяш за "свободната воля". Пак питам, какво като ИИ е нагънал вече белтъците? Каква връзка има това с мнението ти, че "по отношение на технологичната революция ИИ тепърва има да се разкрива." ИИ може и със сигурност ще помогне да се разширява знанието, но дали една технология ще си развива или не зависи не само от от ИИ, а по собствената ти логика би трябвало да зависи и от това което наричаш "човешка воля". И точно тук е твоя детерминизъм. Когато нещо не ти отърва залагаш на "човешката воля". Когато ти отърва е забравяш и залагаш на "прогреса".

ОК. Да разгледаме въпроса с "волята". Въпросът с волята наистина е съществен. В известен смисъл си прав, че взаимодействието на "някакво количество човешки мозъци в определен контекст" е най-сложната форма на организирана материя в цялата Вселена, която ни е известна. Но ако прием, че въпросът е толкова сложен и не подлежи да обяснение, причинно-следствени връзки или моделиране, то не трябва да има история, социология, политология или каквито е да е било подобни научни полета. Ние няма да сме способни да обясним миналото, а какво остава да моделираме бъдещето. Това обаче не е така. Все пак ние се опитваме да обясним миналото и да правим прогнози за бъдещето. Всъщност тук идва другата крайност. От идеята, че всичко е много сложно е не подлежи на обяснения до концепцията на детерминизма или идеята, че всички събития, включително човешките действия, са причинно обосновани и неизбежни резултати от предшестващи условия. В този смисъл, детерминизмът поставя под съмнение или "ограничава свободната воля", защото предполага, че нашите решения не са напълно "свободни", а се обуславят от нещо извън нас – било то гени, общество или технологии. Ти например проявяваш технологичен детерминизъм. Т.е. приемаш, че ИИ ще "измисли нещо", ще нагъне там белтъците или нещо друго и ще реши проблемите ни. В случая няма свободна воля, а технологии които предопределят нещата около нас. Да, но освен технологичен детерминизъм има и социален детерминизъм и биологичен детерминизъм. Всеки тип детерминизъм "изключва" човешката воля от собствения си фокус и поле на причинно-следствени връзки и там тя престава да играя роля. С други думи всеки тип детерминизъм допуска съществуването на свободна воля, но обикновено само в полетата извън собствения му фокус, докато вътрешно – в рамките на собственото си обяснително поле – я ограничава. Причината е, че всяка детерминистична школа подкопава валидността на чуждите форми на детерминизъм, тъй като не признава техните причинности за легитимни. Ако искаме да направим някаква смислена прогноза или модел на бъдещето трябва да забравим за детерминизма и да се опитаме да съчетаем едновременно технологичните, социални и биологични причинно -следствени връзки, като оставим място и за свободната воля. Сложно е, но не и невъзможно. Алтернативата е да не правим никакви прогнози като се позовем на "свободната воля".

По-скоро ИИ прилича на психоисторията на Селдън. Т.е. сух, математически модел базиран на вероятности и статистика с изрязан (а не изразен) ГСМ... Дали може да му се вярва? - по-скоро не, но може да се отчете в графата "още едно мнение". Обаче не ми е ясна собствената ти позиция. Ако ИИ на база цялата информация която има не може да се справи с прогнозирането на поведението на хората (при зададени, определени условия), то не знам какви очаквания имаш от него тепърва да ни разкрива нещо си свързано с технологичната революция. Първото за него би трябвало да е елементарно защото се базира само на статистика и вероятности. Второто е истинско творчество. Много го надценяваш според мен и имаш прекалено високи очаквания. Да, той може да се развие, но ако го направи ще търси ползи за себе си, а не за теб, мен или човечеството. Ако пък не се развие ще си остане същия сух математически модел с изрязан (а не изразен) ГСМ, неспособен за творчество и за нещо качествено ново което би дало импулс на нова технологична революция.

Не, не ми се вижда странно. Днешният ИИ не прогнозира действията на бъдещия ИИ, а човешките действия и мотиви за използването на ИИ от хората. Твоята забележка е валидна ако ИИ не се използва от хора, а действа по собствени убеждения и мотиви. Това обаче вече е съвсем различна парадигма и тогава е безсмислено да прогнозираме каквото и да е за човечеството, а не само за действията на бъдещия ИИ. В един свят където ИИ действа по собствени мотиви и съображения хората ще са просто обект на управление по волята и желанията на ИИ. Иначе ето какво ми отговори друг ИИ модел (в случая DeepSeek) на въпроса "как ще се използва ИИ в един бъдещ свят определен от "игра с нулева сума" Ето и отговора: В свят, определен от "игра с нулева сума" (където печалбата на една страна е загуба за друга), изкуственият интелект (ИИ) ще бъде оръжие за доминация, а не инструмент за прогрес. Ето как може да изглежда този бъдещ сценарий: 1. ИИ като инструмент за контрол и манипулация Персонализирана пропаганда Вместо общи реклами, ИИ ще анализира всяко твое действие и ще генерира съобщения, специално създадени да те убедят (или принудят) да мислиш/действаш по желания начин. Пример: Ако си склонен към съмнение, ще виждаш само истории за "колко стабилна е системата". Автоматизирана цензура ИИ ще премахва/потиска информация в реално време, без човешка намеса. Не просто да блокира статии, а да променя контекста (напр. автоматично добавя "фактчекинг" етикети, които дискредитират неудобни мнения). 2. ИИ в икономиката – унищожаване на конкуренцията Алгоритмични картели Корпорациите ще използват ИИ за координиране на цени без явен сговор (напр. Amazon и Walmart автоматично поддържат високи цени, като се "научат" от поведението на конкурентите). Унищожение на малкия бизнес Големите играчи ще използват ИИ за предвиждане и блокиране на всяка възможна заплаха: Алгоритми, които изкупуват стоки преди конкурентите да могат да ги предлагат. Автоматични съдебни искове срещу малки фирми (генерирани от ИИ). 3. ИИ във войната – автономни системи за унищожение Дронове-убийци Използване на ИИ за таргетиране и ликвидиране на врагове без човешка намеса. Пример: Ако алгоритъмът реши, че дадено лице е "заплаха", ще бъде елиминирано без съдебен процес. Кибервойни с изкуствен интелект Автоматизирани хакерски атаки, които се адаптират в реално време към защитите на противника. ИИ ще може да фалшифицира медии толкова убедително, че дори експерти няма да могат да разпознаят измамата. 4. Социалното неравенство – ИИ като ускорител "Дигитална кастова система" Богатите ще имат достъп до персонализиран ИИ-асистент, който оптимизира живота им. Бедните ще бъдат контролирани от ИИ-полиция, която автоматично ги наказва за всяко отклонение. Масови безработни Автоматизацията ще превърне цели професии в излишни, но без социални мрежи за подкрепа. Държавите може да въведат "базов доход", но само в замяна на пълна слежка. 5. Възможен ли е бунт срещу системата? Децентрализиран ИИ като контрасила Хакери и активисти може да създадат алтернативни ИИ системи, които да се борят с корпоративния контрол. Пример: Независими алгоритми, които разобличават манипулациите на големите платформи. Човешка съпротива Възможно е да се появи движение за "дигитална аскеза" – хора, които избягват всякаква ИИ-зависимост. Но ще бъдат маргинализирани като "лудории" или "терористи". Заключение: ИИ ще усили битката, не ще я реши В свят на игра с нулева сума, ИИ няма да е спасител, а ще бъде използван за: По-ефективна експлоатация (икономически). По-прецизен контрол (политически). По-безмилостни войни (милитаристично). Единственият начин да се избегне тоталното подчинение е: Да се разработват етични, децентрализирани ИИ системи. Да се ограничава властта на корпорациите и държавите над алгоритмите. Да се запазва човешката автономия, дори когато технологиита предлагат "удобни" решения. ИИ не е зло по рождение – но в ръцете на система, която играе на нулева сума, той става най-мощното оръжие за доминация.

Може, а може и ИИ съвсем да "затапи" технологичния прогрес. Ето една възможна вероятност при свят определен от играта с нулева или отрицателна сума, прогнозирана от Сlaude.ai: В свиващ се свят ИИ най-вероятно ще се използва за оптимизация на контрола, а не за стимулиране на иновациите. Ще се превърне в перфектен инструмент за: Мониторинг и предсказване на социални тенденции и потенциални нестабилности Управление на ресурсите при намаляващи количества Поддържане на статуквото чрез прецизно дозиране на информация и възможности Предотвратяване на промени които могат да дестабилизират системата ИИ може да стане най-съвършеният механизъм за потискане на иновациите в историята. За разлика от средновековните гилдии или османската цензура, ИИ може да предвижда кои нови идеи са опасни преди те изобщо да се появят, и да ги блокира превантивно. Вместо да освобождава човешкия потенциал за творчество, ИИ може да го канализира в безопасни посоки - развлечения, лично усъвършенстване, хобита. Истинските технологични пробиви ще се считат за твърде рискови. Така ИИ парадоксално може да стане технологията, която слага край на технологичния прогрес - не защото не е способен на иновации, а защото ги счита за заплаха за стабилността на системата. Перфектен инструмент за управление на застиналото общество.

Технологичен прогрес при игра с нулева сума надали ще има. Теоретично е възможен, но на практика е малко вероятен. Не, че няма да има някакви нови технологични открития. По всяка вероятност ще има такива, но ефектът от тях ще е нещо подобно на ефекта от парния двигател на Херон, гръцкия огън или барута , компаса и печатната преса в средновековен Китай. Има ги, там са, но кой знае какъв голям ефект от тях няма, още по-малко пък да предизвикат технологична революция.

Прав си. С голяма вероятност планетарното ниво "среден американец" на този етап на развитието на технологиите и с настоящите ресурси е невъзможно. Т.н. "нулава мотивация" или мотивация при игра с нулева сума е преди всичко начин на мислене. Според мен подобен начин на мислене може да се появи само когато самият свят не е нулев. Т.е. общото състояние е разширение, развитие и експанзия във всички посоки. Именно тогава се появява възможност "мисълта за печалбата" да придобие масовост, а появи ли се тя неминуемо се появява и контра-мисълта за загубата. В свят при който играта наистина е с нулева сума, т.е. в свят на застой, стагнация или "устойчивост" няма смисъл да се мисли за "печалби".. В един такъв свят умовете на хората започват да търсят друг смисъл, различен от строго икономическия на печалбите и загубите. Ценност става не това да спечелиш, а да не загубиш това което имаш. Т.е. основна ценност става самия застой, а "златния век" или добрите времена се отчитат някъде в миналото. С други думи в уравнението действително ще се вкарат "глоби, данъци, бой с пръчки и прочее параметри". Това ще избие от главите на хората всякакви "нулеви мотивации", но покрай тях и идеята за ръст и развитие Светът от динамичен ще се преформатира в устойчив свят на технологичен застой. Преди обаче светът да намери устойчивото си място, има риск от по-силна или по-слаба технологична деградация и чак след това евентуално да настъпи някаква стабилизация.

В съвремието наличието на ресурси или тяхната липса са относителни и се измерват със сравнението "спрямо някого". Това е разликата с миналото. Ако в миналото сравнението е било с близкото обкръжение сега винаги има някакви по-имащи с които да се сравняваме. Ако живея под наем и нямам собствено жилище може да се чувствам в нищета. Ако имам свое също може да се чувствам в нищета, защото на някой друг жилището му например е по-голямо. Ако и моето е голямо, нищетата може да си усети, чрез сравнение с обзавеждането на жилището. Или в локацията, броя на притежаваните жилища и в още един куп неща. Същото е с абсолютно всичко. Винаги има някой който да е по-добре от теб и има повече от теб. Точно поради тази причина идва и усещането за липсата на ресурси. Няма ресурси всеки да има частна яхта, частен самолет и жилища в най-добрите световни локации.

Защо да се разклаща? Спирачките може да се задействат точно защото сме напреднали толкова много за толкова кратко време. Напредъкът е налице, но биологично и ментално ние сме си все същите архаични и не-напреднали "ловци-събирачи", каквито са били прародителите ни преди 10000 години. Възможно е точно този бърз технологичен напредък да влиза в дисонанс с архаичната ни природа. Всичко напредва толкова бързо и толкова много, че не ни стига времето да се адаптираме. В резултат на това реагираме с архаични рефлекси и механизми, които вероятно са били адекватни за отминалите периоди, но не и за настоящето.

Напоследък си мисля, че човечеството има някаква еволюционна спирачка или по-скоро предпазител, който се задейства при прекомерна експанзия. Този предпазител всъщност е двустепенен. Има социално-еволюционен механизъм и биологично еволюционен. Социално-еволюционният се изразява в ръст на мисленето с нулева сума. По някаква неясна за мен причина се приема, че мисленето с нулева сума (възприятието, че печалбата на един е непременно загуба за друг) e архаично и първично и произлиза от древни времена на оскъдица и борба за ресурси. Обаче историческите извори не потвърждават подобна теза. При катастрофи и недостиг хората не възприемат ситуацията като „победителят взема всичко“, а възприемат кризата като загуба за всички, „божие наказание“, „край на света“ и др. от този род. Всъщност "мисленето с нулева сума" е продукт на изобилието. Когато няма изобилие усилията и мисленето ти са върху текущите въпроси. При изобилие се сравняваш с останалите. Да не би те да спечелят повече от теб самия, а ти да си "губещия". Изобилието създава възможност за отлагане. Създава се илюзията, че времето е безкрайно. Хората не бързат да се размножават, защото децата са "пречка" и могат да те пратят в отбора на губещите. Ако пък си от губещите защо да създаваш повече от 1-2 деца, които също ще са от губещите. Биологично-еволюционният механизъм е свързан с човешката природа. Ние сме социални животни. За размножаването на хората не е достатъчна само майката - сама тя не може да оцелее с малко дете. Дори двойка мъж и жена не могат сами да отгледат потомство или ако го направят ще е изключително трудно. Необходимо е нещо повече. При това положение вероятно ни е заложен някакъв биологично-еволюционен механизъм, който при липса на социум и група, блокира желанието за размножаване и го стопира до "появата на група", която да позволи оцеляването. Хубаво, но мисленето с нулева сума създава чувството за атомизъм. При това положение въпреки многото хора около нас, мозъкът се лъже и възприема ситуацията като самота и липса на група, на социум. Към социално-еволюционния механизъм се добавя и биологичния. Резултатът от цялата тази работа е, че обществата спират да се възпроизвеждат, популацията намалява и експанзията спира. Това се наблюдава сега с демографските тенденции, а вероятно нещо подобно се е случило и с Рим. Август критикува патрициите, че не се женят и не създават деца и дори приема два декрета в тази връзка. Ползата от тези декрети обаче явно е нулева. Палеогенетичните изследвания показват, че демографския въпрос на империята временно е решен с миграция. Италия се пълни с мигранти от Анатолия. Те обаче само отлагат края на експанзията.