Atom

Съмнявам се, че в Тракия нещата могат да се запазят. От една страна това което познаваме като "микенска Гърция" не съвпада съвсем точно с понятието "империя". От друга процесите са мащабни и обхващат всичко каквото маже да се нарече "цивилизации" в много голям ареал. Като някаква аналогия или пример могат да се разгледат процесите в късната античност. Ако римската империя колабира, то черняховската култура (която е нещо като периферия на римската) изчезва напълно. Това което по-късно се появява на бившите черняховски територии е много по-примитивно. Периодът на прехода от късния бронз към желязото на територията на България е интересен, но за съжаление в нета няма кой знае колко информация. Всъщност може и да има, но да е само специализирана.

Не казвам, че ще е лесно. Нямам предвид цел на правителството (което и да е то), а обща "национална" цел. Т.е. обществото да я знае, да я подкрепя и да я преследва (всичко се прави в името на тази цел). Ние българите (като индивиди) и българското обществото най-вероятно не може да живеем без "голяма цел". На индивидуално ниво например това може да е - да се осигури образование или дом на потомството; - да стана най-големия патрон в града и т.н. На национално сме имали най-различни цели - обединяване на отечеството, построяване на комунизма и т.н. Някак не може да живеем нормално, като се кефим да дребните неща които постигаме. Например да си подредим къщата, двора, околното пространство или града в който живеем. Всичко това за нас е "малко и безсмислено". Ако нямаме голяма цел се отпускаме и ставаме мърлячи. След десети ноември обществото ни като цяло нямаше голяма цел. За едни това беше 45 години стигат, за други целта беше за заграбят колкото може повече активи, а половината не знаеха къде се намират. След 97-ма, целта взе да се оформя - да влезем в ЕС и НАТО. Това наистина беше национална цел и се подкрепяше от всеки един политически субект с някакво що-годе влияние. За жалост я постигнахме много бързо, при това до голяма степен незаслужено, без да направим важни реформи, които трябваше да направим. Преди време смятах, че необходимостта от съдебна реформа, равенство пред правото, спазването на правилата и т.н. се разбират от цялото общество и това може да бъде голямата "национална цел", но вече не съм убеден в това. Това нито се разбира, а още по-малко пък ще се приеме като цел на нацията. Обаче тази реформа може да се извърши, както и редица други (в образованието, здравеопазването и т.н.) през лозунга: "нацията ни загива - да обърнем тренда". Няма политически субект който да каже "ние сме против". А тези реформи наистина трябва да се извършат за да не "изчезне нацията". Иначе е пътник. Минималната заплата би трябвало де се разглежда в цялостния контекст на голямата цел (да обърнем тренда) и в комплект с останалите необходими реформи. Според МВФ БВП по покупателна способност на глава от населението в България е 25471 долара. Същият показател при сърбите е 19231 (75.5% от нашия), а в Македония 16927 (66.5% от нашия). При това положение има ли някой икономист който да може да убеди българите, че заслужено получават 15-20% по-ниски заплати по покупателна способност от македонците и сърбите? Хайде със запада минава номера с "производителността на труда". А в сравнението със Сърбия и Македония има ли номер? Хората не са глупаци, пътуват насам натам, щъкат и ги виждат тези неща. В номинално изражение е същата работа. Нашите макро показатели са доста по-добри и от сърбите и от македонците. Тяхната минимална нетна заплата обаче е 300 евро, а нашата ще стане 280 през април.

А защо само да режем бюджети? Не е ли по-ефективно направо да ги закрием. Ако му трябва на някой специалист с висше образование да го праща в чужбина. По-евтино ще излезе. Може да останат само медицинските университети. Други не ни трябват. Разни счетоводители, учители и т.н. могат да се подготвят в ПУЦ-цове след средното образование.

Забавянето на процеса не може да бъде цел. Ако целта е краткосрочна или средносрочна, тя трябва да е изпълнима, а изпълнението или лесно измеримо или проверимо. Петилетните планове на соца например бяха от този тип. В случая обаче в краткосрочен или средносрочен план тази цел е много трудно изпълнима. А и да се получи забавяне не знам как ще се отчете и кой ще повярва. От друга страна не може да бъде и дългосрочна цел защото и липсва размах и амбициозност. Дългосрочните цели може да се приемат само ако са нещо мащабно. Иначе ако не е нещо амбициозkо защо трябва да е дългосрочно и неопределено, а не с конкретен срок и определено. Ако целта трябва да е дългосрочна и амбициозна, то по-добре да е формулирана като "да обърнем процеса". Забавянето на процеса внушава, че агонията ще продължава и само ще се забавя. Обръщане на процеса внушава промяна и подобряване. Кога - това е друга тема. Според мен обаче е крайно време да се направят някакви мерки в посока преобръщане. Виж Румъния. Преди няколко дни публикуваха данни за минималната заплата в ЕС. Естествено нашата е най-ниска - 332 евро (от първи април 363), следва Латвия 500 и Румъния - 515. Като изключим факта, че Румъния не е вечната предпоследна, това не е нещо ново и си го знаем. По-интересни са другите данни за минималната заплата измерена през покупателната способност. Ето една картинка: Ние пак сме последни от ЕС, но обърни внимание къде са вече Румъния. По-лошо обаче е, че по този показател само Албания е по-зле от нас. Всички останали, вкл. Сърбия и Македония имат по-високи минимални заплати измерени през покупателна способност. С други думи наистина е време за мерки по "обръщане на тенденцията". С тези темпове и "съобразяване с реалността" след някоя друга година българите ще ходят да берат пиперки и домати не само в ЕС, но и в Сърбия и Македония. Днес заплатите им са малко по-високи, но след четири, пет години .... Една амбициозна дългосрочна цел като "обръщане на тенденцията", съпроводена с текущи положителни промени ( настигнахме Македония по покупателна способност на минималната заплата.., изпреварихме Сърбия, че и Черна гора!) може наистина да забавят процеса. Кой знае.

Хайде пак. Какво разбираш под натоварена програма? Натоварена е тази при която учениците изпълняват задълженията си. Ако рисуват 6 часа в училище, наистина да рисуват, а не да цъкат на телефона. Ако е физическо да правят това което трябва да правят, а не да го възприемат за свободен час. Ако е математика да решават задачи и т.н. Едно добро училище е добро ако си изпълнява задълженията. Защо реши, че добри училища са само тези които произвеждат кандидати за ВУЗ? Кое училище е добро и кое не би трябвало да се гледа от гледна точка на потребностите и възможностите на детето. Например една програма за деца с увреждания за гения ще се види олекотена и "лоща", но тя не е предназначена за него, а за детето с увреждания. За самото дете с увреждания тя също е по своя си начин натоварена. Затова и за децата с увреждания също има добри и лоши училища.

Виж, добрата система не облагодетелства само тези които отиват във ВУЗ. Добрата система е тази която произвежда добри кадри. Ако ще е в университет - да е за университет. Ако е готвач - добър готвач и т.н. Дали ще правиш атомен физик, готвач, хлебар, заварчик или там каквото и да е друго, добрата система е натоварена. Естествено натоварването ще е с цел да развива различни умения - атомният физик ще се натоварва с физика и математика, готвача с готвене и други подходящи за него. В момента каквито и добри кадри да произведеш има риск да "облагодетелстваш другите". Преди ковида разни чужди емисари щъкаха по морето и "отмъкваха" цели екипи - главен готвач, помощници.... Естествено, че всяко едно добро образование създава риск хората които го имат "евентуално да напуснат България". Добри кадри се търсят винаги и навсякъде без значение от коя точно област. Е, и - означава ли това, че образователната система трябва да произвежда мърлячи, защото това е гаранция, че няма да избягат. Споко и те ще избягат.

Идеята, че няма смисъл от добро образование защото хората видиш ли ще избягат, според мен е безумна. Ще дам един друг пример вече тук в България. Преди време американците имаха една програма за студенти от български университети. Избираха топа, на топа. Т.е. най-рисковите, които най-лесно и безпроблемно ще се реализират на запад. Изпратиха ги на някакво лятно обучение по предприемачество в САЩ за 5-6 седмици, като им платиха абсолютно всичко (включително джобни). Не знам как са ги надъхвали, но сега почти всички са в България и повечето от тях се опитват да правят някакъв бизнес тук. Справят се успешно. На запад сигурно щяха да вадят много повече пари, но не всичко е пари. Излиза, че не е "мисия невъзможна", млади и перспективни хора да се убедят , че има смисъл да останат в България. При това почти за без пари и без да им се гарантира абсолютно нищо - нито доходи, нито гарантирана работа - нула гаранции. "Балъците" българи не само, че им повярвали, но сега на свой ред в момента се опитват да правят същите обучителни програми на други българи (вече тук в България) и ги убеждават и мотивират да останат у нас. Тук обаче се развиват теории, че това нямало смисъл, другото нямало смисъл, пък българите сме били такива, пък онакива, а еди какво си било невъзможно. Сега Младенов ще скочи и ще каже, че това са глупости, изолиран случай и това няма нищо общо с реалностите в България.

Беше нещо от рода на повишение два пъти заплатите на ченгетата и в същото време променят закона. Който го хванат с подкуп се уволнява, съдят го по бързата процедура и ако загуби делото губи привилегированите пенсионни права (стажът му се приравнява на стаж на обикновен бачкатор). Междувременно тече процедура по разследване на харчовете му за 10 години назад, както и на произхода на парите за всички имоти. Познат ми разказваше, че са ги предупредили и са дали възможност на тези които не ги устройва тази "оферта" да напуснат, но ако останат влизат в сила новите правила. Някои напуснали, а първия месец хванали осем човека и с това въпроса приключил. В течение на 1-2 години старите корумпета се измели, а младите са доволни от заплатите и не мислят и да пробват. Заработи ли контрола както трябва лека полека и останалите (участниците в движението) влизат в правия път. Тя системата не е измислена от румънците, а е стара колкото цивилизацията - морков и тояга.

Румънците как го направиха за движението по пътищата? Цялата работа стана за 1-2 години. Преди бяха по-зле и от нас.

Защо да е загубена кауза. Какво пречи например да спазваме правилата за движение по пътищата -толкова ли е трудно? Или пък продавачите да отчитат по-голямата част от оборота си на касовия апарат - дали е проблем? В такъв случай е най-добре да няма образователна система. Или в краен случай ако има, да я направим още по-скапана. Според мен това напълно отговаря на реалността. И без това реалността е, че България изчезва. Защо да не ускорим процеса? Вместо да чакаме хората да се изнизват от тук бавно и постепенно ще ускорим процеса и цялото нещо ще приключи за има няма едно едно-две десетилетия.

И да и не. Виж примера с Maastricht University - https://www.maastrichtuniversity.nl/about-um/organisation/facts-figures От тези 477 милиона 281 са директно държавно финансиране + още 21 индиректно. Почти 73 милиона идват от дарители. От договори за развойна дейност и договори с корпорации за обучение идват 110 милиона. Т.е. 23% идват от "собствена дейност", а останалите са субсидии и дарения. С други думи без финансиране от държавата няма как да стане номера. В горния пример 63% от финансирането идва от държавата (директно и индиректно). За университети които тепърва ще създават име-марка, субсидирането в първите 10-15 години ще заема още по-голям дял. В този период едва ли не 100% от финансирането трябва да е осигурено от държавни субсидии и/или частни дарения.

Разгледах още веднъж класациите. Maastricht University заема 233 място в класацията на QS. За 2021 бюджетът му е бил в размер на 477 милиона евро. За сравнение разходите на СУ за 2021 са били в размер на приблизително 71 милиона евро, но е завършил годината с дефицит от 9 милиона евро (надвишил е бюджета си) С други думи от финансова гледна точка нещата са несравними. Според мен в момента е излишно да се поставя някаква национална цел за университет в топ 300., топ 500 или топ колкото и да е. На този етап това е безсмислено. По-добре е целта да е нормализиране на системата като цяло. Т.е. училищата и вузовете да станат едни нормални, средно-статистически европейски училища и вузове. Едва след това може да се мисли, има или няма смисъл да се наливат пари за "топ еди колко си".

Базово е например е да се научим да спазваме правила и норми. Винаги може да се измисли оптимизация, но ако няма да се изпълнява (не се спазват правилата и нормите заложени в нея) ще се наложи да правим оптимизация на оптимизацията и така до без край. Това е работа на принципа проба-грешка. Проблемът с образованието е, че това е много инертна система и сега виждаме грешките на решения (проби) отпреди 20 години (примерно). Ако днес направим оптимизация ще разберем дали е правилна или грешка след още 20 години (пак примерно).

Ясно е, че образоването, както която и да е друга система в България имат проблеми. При това те никак не са малко. Според мен нещата ще започнат да се променят ако се захванем с всичко едновременно - правосъдие, образование, здравеопазване, сигурност и т.н. Ако всички системи имат проблеми, значи има някакви базови неща, които важат за всички и трябва да се започне с тях. Иначе за класациите. Аз даже се чудя, как при настоящите условията СУ е постигнал този резултат. Това според мен е супер постижение. Не казвам, че всичко в СУ е ОК. Напротив, има много недостатъци и много неща за оправяне. А и винаги може "по-добре". Не мисля обаче, че в настоящата реалност, каквото и да променят в СУ това ще им помогне за някакъв забележим напредък в класациите. От един момент нататък, всяко напредване в класацията е пряка функция на огромни финансови средства. Става въпрос за бюджети от съвсем друг порядък. Въпросът е защо другите не се напънат да направят нещо подобно на СУ? Например УНСС. УНСС работи в полета, които не са чак толкова капиталоемки, нито им трябват кой знае какви колосални средства за текущи разходи. Там няма физика, биология, химия или медицина които са скъпи - изискват скъпи лаборатории и оборудване, скъпа поддръжка и консумативи. Щом в СУ могат при тези условия, значи и в УНСС биха могли. Хайде нека не са в топ 100, 500 или дори 1000, но поне да влязат в радара на класациите, пък било и под чертата. Да, ама не. Ето класацията на QS за региона: QS EECA University Rankings 2022. УНСС и тук ги няма въпреки, че това е само регионална класация, а не световна. Иначе нямам нищо против точно към УНСС. Това е просто пример който илюстрира ситуацията. Спокойно тук може да се сложи което и да е друго име - ПУ, ВТУ, ТУ и т.н. Просто според мен при УНСС е най-лесно от гледна точка на финансовите ограничения. Организацията и самата работа на университетите нямат отношение към примера.

Чуждестранните университети не са от вчера и имат механизми за разпознаване на подходящите кандидати. Както за бакалавърските програми (след диплома от българско училище), така и за магистърски програми (след диплома от български университет). В Linkedin например има достатъчно профили на младежи, дори и такива които са завършили българска гимназия тип "дупка" и престижна бакалавърска програма в чужд университет. Има и такива с българска гимназия "дупка", бакалавър от български университет и топ магистратура в чужд. Общо взето чуждите университети нямат проблем с българските дипломи. Те си намират това което им трябва. Проблемът е тук при нас - в България.

Младенов направо ме убиваш. Всяко едно образование трябва да отговаря на определени стандарти за да знаят хората за какво става въпрос. В Закона за предучилищното и училищното образование пише следното: Чл. 133. (1) Придобиването на средно образование се удостоверява с диплома за средно образование, в която се вписва и общият успех. Дипломата за средно образование е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение. Да не би да пише "дипломата за елитно средно образование дава право за продължаване на образованието"? За да дава право за продължаване на образованието, средното образование трябва да отговаря на някакви минимални стандарти. Какво неясно има в това? Дали самото училище е елитно или не няма никакво отношение по този въпрос. Например ТУЕС; Националната финансово-стопанска гимназия; Националната търговско-банкова гимназия са елитни. Към тях със сигурност могат да се причислят и други професионални гимназии които на местна почва се считат за елитни в областните градове. С подобна диплома обаче не може да кандидатстваш в редица чужди университети и специалности защото това са професионални гимназии. Дадох ти линк горе. Холандците искат Diploma za Sredno Obrazovanie with a general education profile. Тези елитни професионални училища обаче имат professional education profile. В България учениците им могат да кандидатстват където си искат, в конкретния пример от Холандия обаче не могат. Толкова. Ако олекотиш програмите на определени гимназии без това да е формализирано горят всички. Излиза, че в тази държава няма стандарти и дипломите не означават нищо. Ако пък намалиш стандарта, т.е. общообразователните изисквания, пак горят всички тъй като стандарта се отнася за всички гимназии, включително и за т.н. елитни. С други думи това което предлагаш е невъзможно и е пълен абсурд. Единственият възможен начин да се реализира предложението ти е разграничаване на гимназиите със закон. Друга възможност няма.

Не бе човек. Питам те как ще го направиш на практика. Ти ми казваш, че на практика това вече е така, което е пълна тъпотия. България например е подписала една камара споразумения за взаимно признаване на дипломи, членове сме на ЕС където диплома от една страна се приема във всички останали и т.н. Тук например: https://www.eur.nl/en/media/2022-01-diploma-lijst-2022-23 са изброени всички чужди дипломи, които дават достъп до конкретно холандско учебно заведение. Естествено не ти гарантират място, а има състезателен принцип за прием. За България пише: Diploma za Sredno Obrazovanie with a general education profile. Демек без дипломи от професионални гимназии. Това е нормално, тъй като университетът изисква от самите нидерландци диплома от VWO. С други думи холандците приемат Diploma za Sredno Obrazovanie за еквивалентна на тяхната VWO. Ако направиш някаква промяна или това олекотяване за което говориш България е длъжна да уведоми всички страни от споразуменията за какво става въпрос. С други думи холандците ще очакват да видят коя диплома е еквивалентна на тяхната VWO или нещо от рода на Diploma za Sredno Obrazovanie ot elitna gimnazia. Иначе гориш. Хайде и аз ти ти сложа едни питанки ???? Как изобщо очакваш да стане нещо подобно без формално-правна процедура ????

Виж, не може да позволиш на гимназиите да олекотят програмите си. Не и ако не им промениш официалния статут. Младежите трябва да са наясно в какво училище постъпват. Университетите също трябва да са наясно от къде имат право да набират студенти. В противен случай може да вкараш системата в безкраен правен хаос. Всеки ще има право да съди всеки за всичко. Не стават така просто нещата както си мислиш.

А как си го представяш да стане това на практика. За да се осъществи подобно нещо трябва да се оформи от формално-правна гледна точка. Т.е. да се запише някъде, че само елитните гимназии дават достъп да ВУЗ и да се изброят кои гимназии имат този статут. Сигурен ли си, че "обществените настроения" ще допуснат подобно нещо? Който е да предложи подобна реформа е аут и затова никога няма да я предложи.

В случая Дора е права. Наистина я четеш избирателно и изкривяваш смисъла на думите и. Все пак това е гадно - и за нея и за останалите които четат.

Нищо против нямам, напротив това е въпрос на избор. Ако човек се чувства щастлив и пълноценен няма значение по какъв начин постига това. Разбира се, стига да не пречи на останалите или да засяга правата на други хора. В случая Пейчев иска да промени цялата система за образование по собствените си разбирания. С други думи да отнеме избора на останалите. А това вече не е хубаво. Системата не го ограничава, а му дава възможност да направи своя избор. Защо иска да отнеме избора на останалите?

Системите за училищно образование са инертни. Промените днес ще започнат да се усещат поне след 10 години. Това го минахме вече в тази тема и няма смисъл да го повтаряме.

Няма страшно, това също ще стане. С навлизането на ИИ, роботи и всякакви автоматизации, рано или късно безусловният базов доход ще стане факт. Тогава половината от хората ще могат да се наслаждават по цял ден на общуване, слушане на музика, фитнес или изкуство. За тази цел образованието с фотошоп, английски и рисуване ще е напълно достатъчно. Естествено никога няма хиляда хубости на едно място и винаги има едно "НО". В случая но-то е, че всичко това - кефенето, общуването, слушането на музика, фитнеса или изкуството ще трябва да става в рамките на ограниченията на ББД. Останалите които няма да се задоволят с размера на ББД ще трябва да бачкат. Изискванията за тяхното образование обаче в никакъв случай няма да намалеят, а напротив ще се увеличат. Няма как да не се съглася с горното и го подкрепям напълно.

Е, аз затова ги давах тези примери. Мислиш ли, че ако децата са влезли с 3 или 4 в профил математика и информатика ще наваксат и след 10-ти клас ще учат здраво? При това профилната математика е значително по-трудна от общообразователната.

Ами дай рецепта. Вместо да критикуваш непрекъснато кажи как е правилно според теб. Пейчев иска фотошоп, рисуване и английски. Ти какво искаш и как си представяш системата?