Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Atom

Потребител
  • Брой отговори

    7233
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    201

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom

  1. Е, и? За какво "източване" изобщо става въпрос и кой е субектът който прави "източването"? - преподавателите, изследователите, ректорите или някой друг? Какво общо има това с основния въпрос на темата за това дали днешната система е полезна или безполезна?
  2. За унгарците това е поредното N-то проучване, а ние чакаме още първото........ Както и да е. На мен ми е по-интересно дали от нашите проби ще се появи някакво "кавказко" или пък "сарматско" ядро. Не очаквам да има "монголско ядро". Не за друго, а поради факта, че от идването на хуните до заселването на българите има достатъчно дълъг период. Ако изходим от хипотезата на "снежната топка" и да е имало такова ядро в хунската епоха, то до времето на Аспарух "ядрото" се е размило. Очаквам повечето от пробите да са местни (европейски). Т.е. популацията да е основно от "близката чужбина" (на изток не по-далече от течението на Днепър). Допускам в отделни индивиди някакви кавказки, сарматски, източно-азиатски и други подобни отклонения (западни, северни и т.н.). Бих се изненадал обаче ако тези отклонения се проявят под формата на "ядра". Т.е. като значим клъстер от индивиди с общи за тях отклонения.
  3. Тезата, че университетите са "схеми за източване на държавни пари" е 100% спекулация. Това е все едно да се каже, че полицията, правосъдието и т.н. са "схеми за източване на държавни пари". Все пак тези институти се финансират директно от държавата и покрай всичко друго "източват пари" от нея. Самата държава пък е "схема за източване на пари" от населението и бизнеса и т.н. Подобна дискусия е легитимна и може би оправдана, но отклонява вниманието от основния въпрос заради който е създадена тази тема: "Безполезна ли е сегашната образователна система?" Или може би я предопределя. Ако се каже, че нещо "източва пари" се предполага, че тези пари са употребени без конкретни ползи. Т.е. подсъзнателно се внушава, че сегашната образователна система (или поне в частта си за висше образование) е безполезна и функцията и е сведена до "източване на пари"
  4. Нито едното, нито другото. Повечето частни университети са организирани като институции с идеална цел. Т.е. нямат "собственици" и не разпределят печалба под формата на дивидент. Във финансово отношение те работят с бюджети (също както държавните институции) и по това отношение си приличат повече на останалите обществени институции (общински и държавни) отколкото на бизнес единиците - фирми и корпорации. От друга страна това не са и "алтруистични организации за безплатно образование". Частните университети с идеална цел имат две основни цели. Едната е да правят наука, а другата да дават качествено образование. Виж например бюджета на Харвард. Приходите от редовни студенти от всички нива (тези които преследват бакалавърска, магистърска или докторска степен) са 10% от всички приходи. Като в тези 10% влизат не само приходите от такси, но и останалите плащания от студенти - за общежития, храна в кампуса, ползване на инфраструктура и т.н. Още 7% от приходите на Харвард идват от такси за т.н. Continuing and Executive Education. Останалото е по други направления.
  5. Обсъждахме го. Не знам обаче дали Южнякът (Стамов) все още поддържа тази хипотеза. Май вече рядко пише в този форум. Ако те интересува нещо конкретно може да го питаш във Фейсбук. Там има по-голям шанс да ти отговори. Може да го питаш тук: https://www.facebook.com/anthropologyreviews или на личния му профил.
  6. Така е спор няма. Все пак ИА на на Уюк е по-северен, т.е. малко по-друг чишит. Освен това същият тип ИА присъства и при разни скити. Това отваря възможността и други култури (например Пазарик или Пазарък) също да са били тюркоезични, както между другото е за други групи от т.н. скито/сакски масив. Изглежда такава хипотеза идва малко в повече и затова интуитивно се предпочита Slab Grave. За тези които са над самоедите важи същото което писах по-горе. ИА компонентът който присъства там се разпространява още при скитите.
  7. Не знам нито какви за аргументите За, нито какви против. Писах, че става въпрос за спекулации Според мен се изхожда от аксиомата, че тюркският език се е зародил в 100% източно-азиатска общност. Генетичният профил на Slab Grave е такъв, докато Уюк е приблизително 50:50. Според мен е това и няма нищо друго.
  8. Популацията на хунну е толкова разнородна генетично, че е абсурд да се предполага един единствен език. При всички положения обаче, според мен тюркските диалекти също са присъствали в този конгломерат. Те просто няма къде другаде да се поставят. Следващата пост-хунну популация също е разнородна, а историческите тюркоезични - тюрки и уйгури се показват като генетична смес от хунну и по-южни западноевразийски компоненти - алански или ирански и то дори на територията на Монголия. Ако изключим тюркоезично население при хунну ще трябва да го търсим в някакво друго пространство, но много по-екзотично. В момента по форумите се спекулира, че тюркските езици най-вероятно за зародени в културата Slab Grave. Според генетиците именно популация произлизаща от тази култура участва при формирането на хунну, заедно с популация от западна Монголия, които пък са наследници на разни скитски или скито-сибирски популации. Разбира се към този момент това са само спекулации и дори не може да се говори са хипотеза. Смислени алтернативни хипотези обаче също няма.
  9. Съгласен съм с горното. Като цяло макетата наистина имат проблем, докато за нас те са второстепенна и даже третостепенна грижа. Ние каквото и да правим няма да претърпим кой знае какви вреди във външно-политически план. Въпросът е може ли да извлечем някакви ползи. Според мен все още има някакъв шанс, но нещата вървят по-скоро към това да пропуснем тази възможност. Ветото за започване на преговори не е същото като вето за членство и не може да продължава вечно. Рано или късно ще трябва да кажем какво конкретно искаме - това, това и онова за да вдигнем ветото и останалите неща за които ще следим по време на самия преговорен процес. Към момента вместо изясняване, нещата допълнително се замъгляват. В началото например имаше въпрос за езика, после този въпрос изчезна. След това Радев постави условие българите да бъдат вписани в конституцията, сега след последната "редакция" в КСНС, конституцията също изчезна. В началото "проблемът с историята" беше основен препъни камък и до голяма степен повод за ветото, сега "историята" изглежда минава на заден план и т.н. Според мен просто трябва да изясним, кои 2-3 неща и то силно конкретизирани, без възможност за шикалкавене и "тълкуване", искаме да се свършат веднага за да вдигнем ветото и кои трябва да се свършат в средносрочен или по-дългосрочен план по време на преговорния процес с ясна и конкретна пътна карта и срокове. Направим ли това нашата работа е свършена. От там нататък макетата да правят каквото си искат. Историческият опит показва, че по отношение на Македония винаги настъпваме мотиката. Едно се мисли и предполага, а става съвсем различно. Този път имаме шанс да си изиграем картите правилно и няма смисъл да настъпваме мотиката още веднъж.
  10. Конкретна е, но това е позиция на президента и се различава и от Договора и от Рамковата позиция. С други думи няма как да кажем, че това е "българската позиция". Това за македонската конституция например не присъства никъде другаде освен в личната позиция на Радев.
  11. Сигурен ли си, че нямаме проблем? Добре е, че виждаш от наша страна конкретика. Аз такова нещо не виждам. Конкретика би било ако искаме от тях да направят първо, второ и трето + пътна карта за останалите неща които искаме с конкретни срокове и съответно предварително фиксирани мерки от наша страна ако не изпълняват сроковете в пътната карта. Ветото се вдига след изпълнението на 1, 2 и 3. Ако по време на преговорите не изпълняват сроковете от пътната карта - ново блокиране, за което сме предупредили предварително. Това е конкретика.
  12. И какво ще разберат бъдещите поколения от този договор освен за некадърността на тези които са го съставили? Вземи го прочети, но са абстрахирай от всичко написано по медиите относно "българската позиция". Просто прочети договора като абстрактен договор и ми кажи какво разбра от него?
  13. Няма какво да го коментираме Драги. Въпросът беше принципен за термина "обща история". Нищо не означава този термин, ако не е изрично дефиниран в договора. Няма и кой да питаш какво означава, тъй като в договора не е предвидено как се разрешават спорове. Макетата си го тълкуват така както им отърва и се опират на работата на разни други комисии, вкл. гръко-македонската. Драги ти го дадох за пример не заради умностите му, а просто да видиш как разбира работата на комисията: "целта не е промена на историјата, туку на учебниците". Нашите в началото също подходиха по този начин. Един от българите се хвалеше, че сме имали голям опит в тези работи, защото навремето имало българо-румънски и българо-гръцка комисии които да преглеждат учебниците и те свършили добра работа. Какво ще помогне българо-румънския или българо-гръцкия опит в проблема с Македония? Въобще аз не виждам как ще стане този номер да им наложим българския прочит на историята под маската на "обща история". Пред външния свят те се правят на жертви. Предлагат външни посредници, някакви стандарти на ЮНЕСКО и какво ли още не. В очите на другите демонстрират "диалогичност" и "склонност за отстъпки". От наша страна вместо да кажем ясно какво искаме, разтягаме локуми и пускаме димни завеси.
  14. Именно. Какво пречи обаче да признаем за себе си, че т.н. "договор" е гола вода и всякакви арбитражи и чуждо посредничество при тълкуването му са неприложими за нас. Какво пречи да си признаем, че сами се набутахме в кьор сокак? Ако го осъзнаем, може да преформулираме исканията си така, че да станат по-ясни и разбираеми за всички и току виж, че македонците взели, че ги изпълнили. Вместо това нашите искания стават още по мъгляви.
  15. Защо да не е проблем? Ако в т.н. Договор никъде не е упоменато как се разрешават спорове, на кой арбитражен съд ще го дадеш и какво мислиш, че ще отсъди съдът? В Преспанското споразумение съвсем ясно е написано как се разрешават спорове, кой може да е посредник и кой е съдът който ще разреши спора ако другите начини не работят. Македонците на няколко пъти предлагат тази опция. Последния път идеята дойде от Португалия за участие в комисията на историци от ЕС. Познай кой отказа предложението: https://topnovini.bg/novini/875260-evropeyski-istoritsi-se-vklyuchvat-v-balgaro-makedonskata-komisiya
  16. На какво основание? По същество, това нашето не е Договор (въпреки, че официално се казва така), а някаква декларация за намерения. Там няма и ред за процедури и начини по които се разрешават спорове. Сравни нашия, така наречен договор с Преспанското споразумение. Македонците между другото май са навити за чужди експерти в историческата комисия, но излиза, че ние сме тези които се дърпаме - https://trud.bg/скопие-иска-чужди-експерти-в-комисият/
  17. Виж например това: https://www.novamakedonija.com.mk/makedonija/ѓоргиев-целта-не-е-промена-на-историја/
  18. Те, че е приемат приемат я. Приемат я като "взаимно приемлив" прочит и очакват и от нас да променим и редактираме някой части от собствената ни история. Ти съгласен ли си с подобна трактовка? Дали пък топката не се връща в собственото ни поле?
  19. За нас самите трябва да формулираме тези 10 изречения - не за тях. Обществото ни да знае какво точно очакваме от северните македонци. Да вземем например историята: - обща история с комисия която да се занимава с нея означава редактиране както на тяхната така и на нашата история. Сяда комисията пише, брише, редактира и се стига да взаимно приемлив прочит. - да приемат нашата история е съвсем друго нещо. Няма нужда от комисии........ Ето ви нашата история, нагаждайте се към нея. - да спрат да ни крадат историята е трето нещо...... Това е нашата история, вашата я пишете както искате, но без да използвате нищо от нашата. Ние кое от тези три неща искаме?
  20. Че кое е ясно? Къде в рамковата позиция например има и ред по въпроса който коментираш за правата на българите в Македония, включването им в конституцията и т.н.? Гърците искаха две прости неща. Макетата да се откажат от името Македония и да спрат да крадат историята на античните македонци. Ние можем ли да формулираме с две, три, пет, хайде да са десет изречения какво точно искаме?
  21. Що не се кандидатираш за външен министър?
  22. Не е въпросът да клекнем по принцип, а да формулираме ясни и изпълними искания. Вчера при президента това не стана. С други думи натискът над нас "да си кажем какво искаме" ще продължи.
  23. Е, хайде сега. То за половината българи не е ясно какво точно искаме, а какво остава за чужденците които не са наясно с казуса. Това го писах още в първите постове. Искаме нещо си от историческата комисия, но и ние не знаем какво точно искаме. Обща история е едно, да приемат българската история съвсем друго, а да спрат да ни крадат историята хептен трето и различно. Защита на хората с българско самосъзнание е едно, защита на българските граждани съвсем друго и т.н. и т.н.
  24. Родните езици на конкретните два индивида, чиито останки са изследвани, може да са били всякакви. Да погледнем обаче по-широката картина. Приема се, че в степите са господствали ирански диалекти. По някое време те са заменени с тюркски. Пита се кога е станало това? От гледна точка на лингвистиката, пратюркският показва близки черти с монголски и манджуро-тунгуски. Т.е. предполага се, че генезисът му е някъде в близост до тези езици на територията на източна Азия. С други думи хипотезата е, че първоначално носителите на тюркски диалекти са били с източно-азиатски генетичен профил. В Средна Азия има 2.5 генетични събития при които се внася забележим източно-азиатски компонент. Първото събитие е формирането на скитите, а второто е в резултат на нашествието на монголите. Половинката е за периода -300 +300 когато също има увеличаване на иточно-азиатския компонент, макар и много по-слабо в сравнение с основните събития (тези при скити и монголи). Въпреки, че общата промяна в генетичния профил на популацията е много слаба, периодът -200 +300 все пак е най-вероятен за въвеждането на тюркски диалекти (и огурски и огузки) в Средна Азия. При скитите все още е много рано, а при монголите много късно. След +300/400 и до монголския период в Средна Азия няма нов значим приток на източно-азиатски компонент, който за промени профила на популацията като цяло. Т.е. има по-скоро прегрупиране на съществуващите популации. На фона на горното може да се приеме, че езикът на тестваните "хуни" най-вероятно е бил тюркски. Какъв тюркски вече е друг въпос, на който генетиката не може да даде отговор.
  25. Не мисля подобно нещо. Въпросът не е за макетата, а за нас. Какъв е нашия интерес, какво искаме ние да постигнем чрез ветото. Нали идеята ти беше, че съюзниците трябва да оказват натиск на мекетата и защитават нашите интереси? Знаем ли какви са ни интересите и какво искаме, че да молим и за помощ.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.