Atom

А кой е здравословния национализъм и как се дефинира? Ако питаш 100 човека ще получиш 200 отговора. Един например смята, че е здравословно и национално отговорно Македония да влезе в ЕС, а тези които я спират смята за национални предатели. Друг е точно на обратното мнение, че е национално отговорно ветото на Македония да е до дупка, а всеки който се опита да направи някакви отстъпки за национален предател. Един смята, че излизането от ЕС е единствената национално отговорна позиция, друг точно обратно и т.н и т.н.

Естествено, че всеки има право да критикува. Писа се вече, че в науката няма такова нещо като факти или абсолютна истина, така както ги разбираш ти. Рано или късно почти всички днешни теории ще отидат в историята и ще бъдат заменени с нови. За да вървят обаче нещата гладко, критиките трябва да са на езика на науката. С други думи малко от малко да се спазват научните стандарти. Ти обаче не критикуваш някаква конкретна постановка, нито даже конкретна теория, а науката като цяло. Т.е. отричаш нейните методи и стандарти. ОК, значи няма да дебатираме на езика на науката (след като науката не струва), а на някакъв друг език. От каква гледна точка искаш да стане - религия?, философия? И ти не знаеш. Затова и никой не те разбира.

Проблемът е, че аксиоматично се приема, че всички носители на скитската култура са иранци. Иранските и индоарийските езици имат общ субстрат който ги различава от другите ИЕ езици. Това са земеделски термини, имена на метали, думи свързани с градската цивилизация и т.н. Предполага се, че източникът на тази субстратна лексика е БМАК (които не са индоевропейци). Ето защо за да кажем, че един език е ирански, той трябва да е "минал" през БМАК и да е придобил тази допълнителна лексика. Иначе няма да е ирански, а нещо друго. С други думи би трябвало долу някъде на територията на Туркменистан, Узбекистан и т.н. прото-индоиранците да придобият някаква допълнителна лексика и после едните да отидат на юг в Индия, другите на запад в Иран, а трети на север в степите. Мен ако питаш скитите би трябвало да са езиково разнородни. Там със сигурност има някакви ираноезични, но вероятно тохарските езици първоначално също са се подвизавали в степта. Унгарците също идват от степите, следователно няма защо да изключваме и някакви уралски езици. Една част може би са говорили на изчезнал език, издънка на прото-индоиранския и т.н. Ако в степите няма езикова монолитност това по-лесно би обяснило последващата почти пълна тюркизация на степното пространство. В противен случай няма адекватно обяснение.

Това го разбирам много добре. Въпросът е, че генетиката не го потвърждава. В централните степи все някъде щеше да се открие това население "от другаде" което е предшественик на скитите и показва южна (БМАК) добавка. Т.е. "движението" и смесването би трябвало да е следното: 1. Андроново 2. Андроново+БМАК (предци на скитите) 3. Андроново+БМАК+северни източно-азиатци (=скити) С други думи генетичния профил на предците на скитите да е нещо от рода на Андроново+БМАК, но без северен източно-азиатски компонент. Такова засега няма. За сметка на това има сибирски популации които са "сибирски ловци събирачи + БМАК". Виж картинката от проучването на южна и централна Азия: Сибирските популации са горе в червения правоъгълник. Най-старите (3500 BCE) са само в зелено, но следващите имат и южна смес подобна на БМАК. Освен това в проучването което цитира пише, че софтуерът не може да се справи със сместа steppe_MLBA (Андроново) + BMAC и не може да изчисли дата на такова смесване. Затова и изчисленията са извършени на steppe_MLBA+Khovsgol и Khovsgol+BMAC Така е. Все пак цивилизационо влияние не е равнозначно на езиково. Типичен пример са ранните тюрки. Една от разликите между раннитетюрки от централните степи и предходните скити се състои в това, че при тюрките компонента БМАК е по-висок, отколкото при скити/сака

Не знам. Изглежда, че досегашните проучвания не подкрепят тази хипотеза. Или по-точно - да минали са, но.... В проучването за южна и централна Азия например изрично се твърди, че хората от BMAC не са основен източник на потекло за южноазиатците: "Specifically, our analyses reject the BMAC and the people who lived before them in Turan as plausible major sources of ancestry for diverse ancient and modern South Asians by showing that their ratio of Anatolian farmer-related to Iranian farmer-related ancestry is too high for them to be a plausible source for South Asians" https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6822619/ В проучването което цитира, като най-ранни скитски обекти са посочени тези в Алтай: "From an archaeological perspective, the earliest IA burials associated with nomad-warrior cultures were identified in the eastern fringes of the Kazakh Steppe, in Tuva and the Altai region (ninth century BCE) (13). Following this early evidence, the Tasmola culture in central and north Kazakhstan is among the earliest major IA nomad warrior cultures emerging (eighth to sixth century BCE) (13). These earlier groups were followed by the iconic Saka cultures located in southeastern Kazakhstan and the Tian Shan mountains (sixth to second century BCE), the Pazyryk culture centered in the Altai mountains (fifth to first century BCE-CE)" Ако движението на скитите е от юг на север, най-ранните археологически обекти би трябвало да са на юг. Освен това компонента БМАК би трябвало да е най-голям в началния период, а в случая е обратно. Компонентът БМАК расте с времето.

А ние от къде знаем, че всички скити/сака са източноирански говорители. Горе, в южната част на Сибир имаме ли някакви сигурни ирански остатъци, например топоними? Това което се предлага за "иранско" обикновено е спорно, например иранската етимология на Об. Всички остатъци от "иранци" оцелели до съвремието също са на юг. На север има какви ли не езици, но популация от ирано-говорящи няма. Скитите най-вероятно са били културно сходни, но езиково различни популации. Ако това бяха монолитна езикова общност бързата тюркизация в последствие нямаше да е възможна. Виж сарматите най-вероятно са езиково монолитни и всъщност те са носителите на източно-иранските езици.

Добре де, как от една страна твърдиш, че ти е ясно как работи науката, а от друга непрекъснато повтаряш факти, та факти. Къде са тези факти?, какво е факт? Толкова ли е трудно да се схване, че за да се разбере изобщо що то наука трябва да изхвърлиш от главата си понятия като "факт", "истина" и т.н. особено ако те се използват за някакви заключения или обобщения. Науката е процес за добиване и структуриране на достоверно знание. Какво означава "достоверно"? Означава, че може да се провери. В случая с "тъмната материя" моделът ти е написан и може да провериш дали формално е издържан или не. Ако е издържан, той сам по себе си е "достоверното знание". Интерпретациите за това какви са физическите измерения на величината наречена "тъмна материя" използвана в този модел все още не са факт. Ако човек иска да се занимава с наука или поне да я разбира са необходими две неща: 1. Да приеме, че няма факти, истини и т.н. и всяко едно човешко знание подлежи на преразглеждане и промяна. 2. Да разбере, че промяната не може да става произволно, а само ако се спазват научните стандарти и научния метод. Ако наистина искаш да разбереш науката, а не просто да я отхвърлиш, ето ти едно обобщение за това как би трябвало да се възприемат основните термини: Fact: In science, an observation that has been repeatedly confirmed and for all practical purposes is accepted as “true.” Truth in science, however, is never final and what is accepted as a fact today may be modified or even discarded tomorrow. Hypothesis: A tentative statement about the natural world leading to deductions that can be tested. If the deductions are verified, the hypothesis is provisionally corroborated. If the deductions are incorrect, the original hypothesis is proved false and must be abandoned or modified. Hypotheses can be used to build more complex inferences and explanations. Law: A descriptive generalization about how some aspect of the natural world behaves under stated circumstances. Theory: In science, a well-substantiated explanation of some aspect of the natural world that can incorporate facts, laws, inferences, and tested hypotheses.

Зависи как ще се моделират. Тук за проксита се използват Khovsgol (култура от Монголия) + steppe_MLBA и се налага добавка на БМАК. В предните проучвания се използваха други проксита. Например в "137 генома....". прокситата бяха Андроново и Глазковската култура и съответно нямаше нужда от БМАК. В това изследване обаче изрично е написано, че компонента БМАК се усилва с времето (по-късно повече) и пространството (по-южно повече).

Преди разбирането трябва да има познание. Ако нещо не се познава, няма и как да се разбере. Ако човек не знае как работи науката (няма познание по въпроса) е нормално да я обърка я с магия, я с религия. Ако няма познания какво е религията ще е обърка със суеверие. Ако вижда само приликите между наука и религия, но не вижда разликите, накрая всички тези понятия: суеверие, магия, религия и наука ще му се сторят просто различни имена на едно и също нещо, което няма нужда от разграничаване.

Може, но е трудно. Светът е по-лесно смилаем и разбирам ако понятия като суеверие, магия, религия и наука се слеят в едно. За какъв чеп да се диференцират като това изисква усилие и напрягане на мозъчните клетки Индивидуалното възприятие на света спокойно може да се раздели на две "познавателни области": - познати и разбираеми неща, които могат да се пипнат, видят или усетят - тях ги диференцираме и класифицираме - непознати и неразбираеми неща - там всичко се интегрира в два, три големи купа на субективен, мъгляв и неопределен принцип, строго специфичен за всеки индивид. За да се диференцира нещо от друго нещо, първо и "двете неща" трябва да се познават и разбират. Ако липсва разбирането е нормално да няма и диференциране

Там е работата, че скитите май са "протоиндоиаранци" (Андроново) + сибирци. БМАК има в някои южни групи, например Тян-Шан сака - до 5%.

Скитите са по-скоро смес от ИЕ с южно-сибирци и малко източно-азиатци. Поне това показва генетичния им профил.

Ето едно видео от 1924, ретуширано и с добавен звук. В заглавието се казва, че това е Пазарджик, но в коментарите г-н Иво Недялов твърди, че става въпрос за Пловдив:

Не те знам какво разбираш под "воля за власт". Ако е това което разбира Ницше под тази терминология, то тя според мен не ни казва нищо. Неговата "воля за власт" е доста мъгляво понятие и според мен е по-скоро "воля за живот" (въпреки, че той го отрича). Това което описваш като война на половете или на работното място не е нищо повече от вътрешновидова конкуренция, което определено го има, но все още не е "власт" или стремеж към власт. Ако обаче "воля за власт" = "воля за живот", смисълът на цялата концепция ми се губи. Излиза, че смисълът на живота е да се упражни "волята за живот" или за по-просто смисълът на живота е живот.

Това няма как да е вярно, освен ако под "воля за власт" не разбираш нещо различно от воля за власт. Напротив, правени са един куп изследвания по този въпрос и горе-долу изводите им са едни и същи. Т.н. естествени лидери (тези които притежават воля за власт, но и не само това) са не повече от 10% от хората.

Ето едно проучване, което сравнява ефективността на болниците в Германия в зависимост от собствеността: https://www.econstor.eu/bitstream/10419/103681/1/2170.pdf Заключението не е в полза на препоръките на г-н Янков: "In this paper, we investigated the effects of ownership on hospital efficiency in Germany. Our findings show that public ownership was associated with significantly higher efficiency than other forms of ownership; private for-profit ownership, in particular, was associated with lower efficiency"

Като стана въпрос за демография, ето една картинка: Картинката е от тук: https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/figures/world-population-projections-iiasa-probabilistic Има проекция за увеличаване на населението до 2100, но има и такива за пик между 2050-2070 и след това спад. Икономиката на планетата е настроена да работи при ръст, но ръст на икономката при спадащо население е нещо много трудно. Ако някакви умници в ЕС са сметнали, че спадът е по-вероятен, може би зелената сделка покрай чисто екологичните проблеми се опитва да реши и другия проблем - създаване на предпоставки и условия икономиката да се преформатира за работа в режим да спад на световната популация.

AUBG е частен университет с идеална цел е не разпределя печалба. Няма лошо да се привлекат такива, но това няма да стане само със стимули за привличане на частни инвестиции или пък с приватизация.

Възможно е. Писах какво впечатление се създава, ако във всяка една област се натъртва на приватизацията. Без да го познавам лично, го възприех като прекалено идеологизиран сектант. Срещал съм такива по разни блогове и форуми и с тях не може да се спори. Може и аз да съм кривия, но когато видя в някакви "политики" или както е тук "критики" да се пляска за щяло и нещяло една и съща рецепта се отказвам да гледам подробностите. Дори и някъде приложението на рецептата да е рационално, то се губи в общата картина.

Ами например това, че навсякъде му липсва "приватизация". Приватизацията е полезен инструмент когато се прави умно, а тук тя е самоцел. Някаква вълшебна магия, която може да реши всички проблеми. Да вземе например образоването. Според автора "най-добрите университети и училища в света са всъщност частни". Това действително е така. Кои обаче са най-добрите частни университети? Това са тези, които са организирани с идеална цел. Т.е. не са търговски дружества и не разпределят печалба. Частните университети в САЩ които са for-profit (търговски дружества които разпределят печалба) са в дъното на класациите. Как стоят нещата в здравеопазването. Горе-долу по същия начин, като там нещата са по-балансирани, но и там честните болници с идеална цел (които не разпределят печалба), заедно с тези които са публична собственост (държавна, общинска и т.н.) поемат най-голямата тежест. Нужно ли е например да има "мерки за развитие на частното образование в България и за стимулиране на инвестиции в частно образование". Според мен е нужно да има мерки за стимулиране на инвестициите в качествено образование, а не за частно, само и единствено заради това, че е частно. Университетите които биха дошли подтикнати от "стимули за инвестиции в частно образование" няма да са нито Харвард, нито Принстън ( и двата са частни организации с идеална цел), а for-profit университети, които не само няма да са по-добри, но и може би много по-зле от СУ или някой друг БГ университет.

Според мен г-н Никола Янков подхожда прекалено идеологизирано и това до голяма степен подкопава критиките му. Общо взето впечатлението е, че критиките са заради самата критика. Т.е. някакъв сектант критикува от неговата си камбанария всичко което не се вписва във вярванията на сектата му. На страничния наблюдател обаче му е дошло до гуша от сектанти, без значение каква е сектата и в какво точно вярват. Дори и да има нещо смислено в критиките му, рационалното няма да се забележи, а цялото нещо ще се възприеме като поредните критики на поредния сектант.

Не знам човек - аз се питам абсолютно същото. Относно нещата които пиша - това не е моя позиция, а просто цитирам официални страници на ЕС. Това, че в Брюксел мислят някакви неща не ме учудва. Имат някаква информация (която може би не знаем) и на нейна база правят стратегии и политики. Учудва ме обаче безразличието на хората. Това което се планира са много важни и дълбоки промени които ще засегнат живота на всички и би трябвало обществото да се вълнува, но........ нищо. Сякаш тези неща се планират за обществото в Китай или дори за някакво хипотетично общество на Марс (което реално го няма)

Това го разбирам. Не мисля обаче, че на този етап "бюджетния консерватизъм" сам по себе си е благо или умно решение. Аз лично не бих критикувал един бъдещ бюджет точно от тази предпоставка. Моите притеснения от прекалено раздут бюджет не са заради това, че може да бъде "антиконсервативен", а заради риска от кражби. Тук съм напълно съгласен с теб, че в България проблемът е пандемичен.

Какво има за чудене - концепцията е намаляване на потреблението. Ако отделиш минимум 25% от площите за био земеделие, намалиш употребата на пестициди с поне 50%, а на торовете поне с 20%, какво може да се очаква за този отрасъл? Естествено спад на обема на продукцията и повишение на цените. От там намалено потребление и намаляване на разхищенията на храна (последното също е изрична цел на зелената сделка). Това обаче няма да се отчете като инфлация, а като ръст на икономиката, защото ще ни кажат, че не консумираме същите продукти, а различни или нови "био продукти" или "еко продукти". За останалите неща е същото. Една пералня от 600 лева ще стане 2000, но ще е с удължена гаранция. Пак няма да се отчете като инфлация, а като ръст, защото ще я отчетат като нов продукт - "зелена пералня". Същевременно в икономиката ще се въртят пари за рециклиране, услуги и т.н., които също ще помпат икономическия ръст. Ето ти зелен ръст, откъснат от ресурсите. Естествено т.н. "зелен ръст" е възможен само временно, докато се намери някаква точка с минимална употреба на ресурси, която е приемлива за обществото и може да се понесе без социални сътресения и революции. От там нататък не се предвижда да има какъвто и да е ръст.

Когато целият свят е полудял и имаме повсеместна бюджетна разюзданост, бюджетният консерватизъм за една отделна страна с малка икономика не е най-умното нещо, а напротив - това е може би най-тъпото решение. Разбира се не е умно и да се раздува бюджета с една единствена цел - кражба на парите, или както е по-модерно да се нарича "усвояване на средства". Ако нямаме механизми за ограничение на кражбите един бюджет с не много висок дефицит е разумен.